Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 79. РАСПРОСТРАНЕНИЕ АНДИТОВ НА ВОСТОКЕ
Документ 79. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА АНДИТИТЕ НА ИЗТОК
АЗИЯ - родина человечества. На одном из южных полуостровов этого континента родились Андон и Фонта. В горах той земли, которая ныне называется Афганистаном, их потомок Бадонан основал первобытный центр культуры, просуществовавший более полумиллиона лет. Здесь, в этом восточном центре человечества, от андонического рода отделились сангикские народы, и Азия стала их первой родиной, первым охотничьим угодьем, первым полем боя. Юго-западная Азия стала свидетелем того, как одна за другой здесь возникли цивилизации даламатийцев, нодитов, адамитов и андитов, и именно отсюда зачатки современной цивилизации распространились на весь мир.
АЗИЯ - е родината на човечеството. На един от южните полуострови на този континент се родили Андон и Фонта. В планините на тази земя, която сега се нарича Авганистан, техния потомък Бадонан основал първобитен център на културата, просъществувал повече от половин милион години. Тук в този източен център на човечеството, от андоническия род се отделили сангикските народи, и Азия станала тяхната първа родина, първите ловни поля, първото бойно поле. Юго-западна Азия станала свидетел на това, как една след друга тук възникнали цивилизациите на даламатийците, нодитите, адамитите и андитите, и именно от тук зачатъците на съвременната цивилизация се разпространила по целия свят.
1. АНДИТЫ ТУРКЕСТАНА
1. АНДИТИТЕ ОТ ТУРКЕСТАН
В течение более чем двадцати пяти тысяч лет, примерно вплоть до 2-го тысячелетия до н. э., центральная часть Евразии оставалась преимущественно, хотя и во всё меньшей степени, андитской. В долинах Туркестана андиты повернули на запад и, обойдя внутренние озера, достигли Европы, в то время как из горных районов этого региона они проникли на восток. Восточный Туркестан (Синьцзян) и в меньшей степени Тибет стали древними воротами, через которые эти народы Месопотамии преодолевали горы и выходили к северным землям желтого человека. Проникновение андитов в Индию происходило из нагорьев Туркестана в Пенджаб и с иранских пастбищ через Белуджистан. Эти ранние миграции не имели ничего общего с завоеваниями. Скорее, они представляли собой непрерывное перемещение андитских племен в западную Индию и Китай.
В течение на повече от двадесет и пет хиляди години, примерно чак до второто хилядолетие преди н.е. централната част на Евразия си оставала преимуществено, макар и във все по-малка степен андитска. В долините на Туркестан андитите завили на запад и, обхождайки вътрешните езера, достигнали Европа, в това време когато от планинските райони на този регион те проникнали на изток. Източен Туркестан (Синцзян) и в по-малка степен Тибет станали древните врати, през които тези народи от Месопотамия преодолявали планините и излизали към северните земи на жълтия човек.Проникването на андитите в Индия ставало от планините на Туркестан в Пенджаб и от иранските пасбища през Белуджистан. Тези ранни миграции нямали нищо общо със завоеванията. По-скоро, те представлява по себе си непрекъснато преместване на андитски племена в западна Индия и Китай.
На протяжении почти пятнадцати тысяч лет центры смешанной андитской культуры существовали в бассейне реки Тарим, в Синьцзяне, а также к югу, в высокогорных районах Тибета, где андиты и андониты широко смешались друг с другом. Таримская долина была самым восточным аванпостом настоящей андитской культуры. Здесь андиты строили свои поселения и налаживали торговые отношения с прогрессивными китайцами на востоке и андонитами на севере. В те дни таримский регион был плодородной местностью; здесь выпадали обильные дожди. К востоку, на месте пустыни Гоби, лежали открытые луга, где скотоводы постепенно переходили к земледелию. Эта цивилизация погибла, когда влажные ветры изменили свое направление на юго-восточное, однако в те дни она не уступала самой Месопотамии.
По протежение на почти петнадесет хиляди години центровете на смесената андитска култура съществували в басейна на река Тарим, Синцзян, а така също на юг, във високопланинските райони на Тибет, където андитите и андонитите широко се смесили едни с други. Таримската долина била най-източният преден пост на истинската андитска култура. Тук андитите са строили своите селища и налагали търговски отношения с прогресивните китайци на изток и андонитите на север. В тези дни таримския регион бил плодородна местност; тук падали обилни дъждове. Към изток, на мястото на пустинята Гоби лежали открити ливади, където скотовъдците постепенно преминавали към земеделие. Тази цивилизация загинала, когато влажните ветрове изменили своето направление на юго-източно, обаче в тези дни тя не отстъпвала на самата Месопотамия.
К 8-му тысячелетию до н. э. из-за всё большей засушливости горных регионов центральной Азии андиты стали перебираться в низовья рек и на побережье. Усиление засухи не только вытеснило их в долины Нила, Евфрата, Инда и Хуанхэ, но и привело к возникновению новой черты андитской цивилизации: появился и начал стремительно расти новый класс - класс торговцев.
Към 8-то хилядолетие преди н.е. поради все по-голямата засушливост в планинските региони на централна Азия андитите започнали да се прибират в низините на реките и на крайбрежията. Усилените засушавания не само ги изтласкало в долината на Нил, Ефрат, Инд и Хуанхъ, но и довело до възникване на нови черти в андитската цивилизация: появила се и започнала стремително да расте нова класа - класата на търговците.
Страница 879
Когда из-за климатических условий мигрирующим андитам стало невыгодно заниматься охотой, они не пошли по эволюционному пути древних народов, которые стали скотоводами. Появились коммерция и городская жизнь. От Египта до Месопотамии, Туркестана, рек Китая и Индии более цивилизованные племена начали собираться в городах, где занимались ремеслами и торговлей. Торговой столицей центральной Азии стала Адония, находившаяся неподалеку от того места, где ныне стоит Ашхабад. Оживилась торговля драгоценными камнями, металлами, древесиной и керамическими изделиями как на суше, так и на море.
Когато поради климатическите условия за мигриращите андити станало неизгодно да се занимават с лов, те не тръгнали по еволюционния път на древните народи, които станали скотовъдци. Появила се комерцията и градския живот. От Египет до Месопотамия, Туркестан, реките на Китай и Индия по-цивилизованите племена започнали да се събират в градовете, където се занимавали със занаяти и търговия. Търговската столица на централна Азия станала Адония, намираща се не далеч от това място, където сега стои Ашхабад. Оживила се търговията със скъпоценни камъни, метали, дървесина и керамични изделия както на сушата, така и по море.
Однако ужесточение засухи постепенно привело к массовому исходу андитов к югу и востоку от Каспийского моря. Волна миграции изменила свое направление с северного на южное, и вавилонские всадники начали вторгаться в Месопотамию.
Обаче ожесточените засушавания постепенно привели към масовия изход на андитите към юг и изток от Каспийско море. Вълната на миграция изменила своето направление от северно на южно, и вавилонските конници започнали да нахлуват в Месопотамия.
Усиление засушливости центральной Азии привело к еще большему сокращению численности населения и уменьшило воинственность этих людей. И когда из-за всё более редких дождей, кочевые андониты были вынуждены двинуться на юг, произошел исход андитов из Туркестана. Это стало последним перемещением так называемых ариев в Левант и Индию и кульминационным моментом в многовековом распространении смешанных потомков Адама, в течение которого все азиатские и большинство островных народов Тихого океана были до некоторой степени улучшены этими более совершенными расами.
Усилването на засушаването в централна Азия привело към още по-голямо съкращаване числеността на населението и намалило войнствеността на тези хора. И когато поради все по-редките дъждове, номадите андонити били принудени да се придвижват на юг, протекъл изхода на андитите от Туркестан. Това станало преместване на така наречените арии в Левант и Индия и кулминационния момент в многовековното разпространение на смесените потомци на Адам, в течение на което всички азиотски и болшинството островни народи от Тихия океан били до някаква степен подобрени от тези по-съвършени раси.
Таким образом, распространяясь в восточном полушарии, андиты одновременно лишались родных мест в Месопотамии и Туркестане, ибо именно широкое передвижение андонитов в южном направлении привело к тому, что андиты практически исчезли в центральной Азии.
По такъв начин, разпространявайки се в източното полушарие, андитите едновременно се лишавали от родните места в Месопотамия и Туркестан, защото именно широкото придвижване на андонитите в южно направление привело към това, че андитите практически изчезнали в централна Азия.
Но и в двадцатом столетии после Христа среди туранских и тибетских народов остаются следы андитской крови, что видно на примере белокурых человеческих типов, иногда встречающихся в этих регионах. Древние китайские летописи отмечают присутствие рыжеволосых кочевников к северу от мирных селений реки Хуанхэ, и до сих пор сохранились рисунки, достоверно свидетельствующие о том, что в далеком прошлом в таримском бассейне обитали как светловолосые андиты, так и темноволосые монгольские типы.
Но и в двадесетото столетие след Христа сред туранските и тибетски народи си остават следи от андитската кръв, което е видно например от светлорусите човешки типове, понякога срещащи се в тези региони. Древните китайски летописи отбелязват присъствието на червенокоси конници на север от мирните селища на река Хуанхъ, и до сега са се съхранили рисунки, достоверно свидетелствуващи за това, че в далечното минало в таримския басейн са обитавали както светлокоси андити, така и тъмнокоси монголски типове.
Последним великим проявлением исчезнувшего военного гения центрально-азиатских андитов стал 1.200 год н. э., когда под руководством Чингисхана монголы приступили к завоеванию большей части азиатского континента. Как и древние андиты, эти воины провозгласили существование "единого Бога на небе". Преждевременный распад их империи задержал культурный обмен между западом и востоком и стал огромным препятствием для роста монотеизма в Азии.
Последното велико проявление на изчезналия военен гений на централно-азиатските андити станало 1.200 години преди н.е., когато под ръководството на Чингис хан монголите пристъпили към завоюването на голямата част от азиатския континент. Както и древните андити, тези войни провъзгласили съществуването на "един Бог на небето". Преждевременния разпад на тяхната империя задържал културния обмен между запада и изтока и станал огромно препятствие за ръста на монотеизма в Азия.
2. ПОКОРЕНИЕ АНДИТАМИ ИНДИИ
2. ПОКОРЯВАНЕ НА АНДИТИТЕ В ИНДИЯ
Индия - единственное место, где смешались все урантийские расы, причем последней из них стали вторгшиеся сюда андиты. Сангикские расы появились в горах к северо-западу от Индии, и уже на раннем этапе своего существования представители каждой из них, без исключения, проникли на индийский субконтинент, оставив после себя наиболее пеструю расовую смесь, которая когда-либо существовала на Урантии. Древняя Индия выполняла роль отстойника для мигрировавших рас. Когда-то основание полуострова было несколько уже, чем сегодня, ибо значительная часть дельт Инда и Ганга появилась за последние пятьдесят тысяч лет.
Индия - е единственото място, където се смесвали всички урантийски раси, при което последните от тях станали с нахлуващите тук андити. Сангикските раси се появили в планините на северо-запад от Индия, и вече на ранния етап от своето съществуване представителите на всеки от тях, без изключения, проникнали на индийския субконтинент, оставяйки след себе си най-пъстрата расова смес, която когато и да било съществувала на Урантия. Древна Индия изпълнявала ролята на утайник за мигриращите раси. Някога основата на полуострова била по-малка, отколкото днес, защото значителната част на дела на Инд и Ганг се появила за последните петдесет хиляди години.
Первые расовые смешения произошли в результате общения мигрировавших красных и желтых племен с местными андонитами. Позднее эта группа была
Първите расови смесвания протекли в резултат от общуването на мигриращите червени и жълти племена с местните андонити. По-късно тази група била
Страница 880
ослаблена ввиду усвоения большей части вымершей восточной зеленой расы и многих представителей оранжевой расы, несколько улучшена за счет небольшой примеси синей расы, но чрезвычайно пострадала в результате ассимиляции большого числа представителей индиговой расы. Однако так называемые коренные жители Индии вряд ли похожи на этих древних людей: эти наиболее отсталые обитатели южных и восточных окраин никогда полностью не поглощались ни древними андитами, ни появившимися позднее их родственниками - ариями.
отслабена в предвид усвояването на голямата част измрели от източната зелена раса и многото представители на оранжевата раса, малко подобрена, за сметка на не големия примес от синята раса, но изключително пострадала в резултат на асимилацията на голямото число представители от индиговата раса. Обаче така наречените коренни жители на Индия едва ли приличали на тези древни хора: тези в най-голяма степен изостанали обитатели на южните и източни окрайнини никога напълно не се поглъщали нито от древните андити, нито от появилите се по-късно техни родственици - ариите.
К 20-му тысячелетию до н. э. население западной Индии уже получило малую толику адамической крови, и за всю историю Урантии ни один народ не объединял так много различных рас. К несчастью, преобладающими были вторичные сангикские расы, и настоящим бедствием стало то, что в этом древнем расовом горниле в значительной мере отсутствовали как синий, так и красный человек; большая доля первичных сангикских родов принесла бы огромную пользу в укреплении народа, который мог создать еще более великую цивилизацию. Однако события складывались так, что красные люди истребляли друг друга в Америке, синий человек искал приключений в Европе, а ранние потомки Адама (и большинство более поздних) не проявляли большого интереса к смешению с людьми более темного цвета - будь то в Индии, Африке или иных местах.
Към 20-то хилядолетие преди н.е. населението на западна Индия вече получило малка част от адамическата кръв, и за цялата история на Урантия нито един народ не е обединявал толкова много различни раси. За нещастие, преобладаващи били вторичните сангикски раси, и истинско бедствие станало това, че в това древно расово огнище в значителна степен отсъствували в значителна степен отсъствували както синия, така и червения човек, голямата част от първични сангикски родове би принесла огромна полза в укрепването на народа, който би могъл да създаде още по-велика цивилизация. Обаче събитията се подредили така, че червените хора се изтребвали един друг в Америка, синия човек търсел приключения в Европа, а ранните потомци на Адам (и болшинството от късните) не проявявали голям интерес към смесването с хората от по-тъмен цвят - било то в Индия, Африка или на други места.
Около 15.000 лет до н. э. рост населения в Туркестане и Иране привел к первой действительно массовой миграции андитов в направлении Индии. В течение более пятнадцати веков эти высокоразвитые племена прибывали через горные районы Белуджистана, распространяясь в долинах Инда и Ганга и медленно продвигаясь на юг к Деканскому плоскогорью. Давление андитов с северо-запада вытеснило многие отсталые племена в Бирму и южный Китай, однако не в той мере, которая могла бы спасти захватчиков от исчезновения как расы.
Около 15.000 години преди н.е. ръста на населението в Туркестан и Иран привел към първата действително масова миграция на андити в направление към Индия. В течение на повече от петнадесет века тези високоразвити племена пристигали през планинските райони на Белуджистан, разпространявайки се в долините на Инд и Ганг и бавно придвижвайки се на юг към Деканското плато. Налягането на андитите от северо-запад изтласкало много от изостаналите племена в Бирма и южен Китай, обаче не в такава степен, която би могла да спаси завоевателите от изчезване като раса.
То, что Индия не достигла гегемонии в Евразии, объясняется в основном топографией: давление с севера заставляло людей перемещаться на юг, где на ограниченной территории Деканского плоскогорья, со всех сторон окруженного морем, плотность населения продолжала возрастать. Если бы по соседству находились свободные земли, отсталые племена были бы вытеснены во всех направлениях, а более совершенная раса смогла бы достичь высокоразвитой цивилизации.
Това, че Индия не достигнала хегемония в Евразия, се обяснява в основното от топографията: налягането от север заставяло хората да се преместват на юг, където на ограничената територия на Деканското плато, от всички страни обкръжено от море, плътността на населението продължавала да расте. Ако в съседство биха се намирали свободни земи, изостаналите племена биха били изтласкани във всички направления, а по-съвършената раса би могла да достигне до високо развита цивилизация.
Как бы то ни было, эти ранние андитские завоеватели предприняли отчаянную попытку сохранить себя как расу и остановить поглощающий их поток жесткими ограничениями на смешанные браки. Тем не менее, к 10-му тысячелетию до н. э. андиты исчезли, однако огромное количество людей было существенно улучшено благодаря этой абсорбции.
Както и да било, тези ранни андитски завоеватели предприели отчаян опит да съхранят себе си като раса и да спрат поглъщащия ги поток от твърди ограничения на смесените бракове. Още повече, към 10-то хилядолетие преди н.е. андитите изчезнали, обаче огромното количество хора били съществено подобрени благодарение на тази абсорбация.
Расовые смешения всегда полезны, ибо они благоприятствуют культурному разнообразию и способствуют развитию цивилизации, однако если преобладающими являются низшие расовые элементы, то такие достижения оказываются недолговечными. Смешанную культуру можно сохранить только в том случае, если воспроизводство более развитых рас в достаточной мере превышает воспроизводство отсталых. Неограниченное размножение низших рас при сокращении воспроизводства высших неизбежно является самоубийственным для культурной цивилизации.
Расовите смесвания винаги са полезни, защото те благоприятстват за културното разнообразие и способстват за развитието на цивилизацията, обаче ако преобладаващи се явяват низшите расови елементи, то такива достижения се оказват не дълговечни. Смесената култура може да се съхрани само в този случай, ако възпроизводството на по-развитите раси в достатъчна степен превишава възпроизводството на изостаналите. Неограниченото размножаване на низшите раси при съкращаване на възпроизводството на висшите неизбежно се явява самоубийствено за културната цивилизация.
Если бы андитских завоевателей было втрое больше, чем в действительности, или же если бы они вытеснили либо уничтожили хотя бы наименее пригодную треть тех обитателей, в которых текла оранжевая, зеленая и индиговая кровь, то Индия стала бы одним из ведущих мировых центров культурной цивилизации и, несомненно, привлекла бы более значительную часть последующих миграционных волн из Месопотамии, которые устремились в Туркестан и оттуда на север, в Европу.
Ако андитските завоеватели биха били три пъти повече, от колкото в действителност, или също ако те бях изтласкали или унищожили макар би най-малко пригодната една трета от тези обитатели, в които текла оранжева, зелена и индигова кръв, то Индия би станала един от водещите световни центрове на културната цивилизация и, несъмнено, би привлякла по-значителната част от последващите миграционни вълни от Месопотамия, които се устремили в Туркестан и от тук на север, в Европа.
Страница 881
3. ДРАВИДИЙСКАЯ ИНДИЯ
3. ДРАВИДИЙСКА ИНДИЯ
Объединение покоривших Индию андитов с туземным населением привело к появлению того смешанного народа, который называют дравидами. Ранние и более чистокровные дравиды обладали огромным культурным потенциалом, который существенно слабел по мере постепенного истощения их андитской наследственности. Именно это обстоятельство предопределило гибель цветущей цивилизации Индии почти двенадцать тысяч лет тому назад. Однако приток даже малой толики крови Адама привел к заметному ускорению социального развития. Эта смешанная раса сразу же создала наиболее разностороннюю цивилизацию из существовавших тогда на земле.
Обединението на покорилите Индия андити с туземното население привело до появяването на този смесен народ, който наричат дравиди. Ранните и по-чистокръвни дравиди притежавали огромен културен потенциал, който съществено отслабвал по степента на постепенното изтощаване на тяхната андитска наследственост. Именно това обстоятелство предопределило гибелта на цветущата цивилизация в Индия преди почти дванадесет хиляди години. Обаче притокът даже на малка част от кръвта на Адам привел към забележимо ускоряване на социалното развитие. Тази смесена раса също веднага създала най-разностранната цивилизация от съществуващите до тогава на земята.
Вскоре после завоевания Индии дравидийские андиты утратили свои расовые и культурные контакты с Месопотамией, однако проложенные впоследствии морские и караванные пути восстановили утерянные связи. И за последние десять тысяч лет Индия никогда полностью не теряла связи с Месопотамией на западе и Китаем на востоке, хотя наличие горных преград в огромной мере благоприятствовало отношениям с западом.
Скоро след завоюването на Индия дравидийските андити загубили своите расови и културни контакти с Месопотамия, обаче прекараните в последствие морски и керванни пътища възстановили изгубените връзки. И за последните десет хиляди години Индия никога напълно не е губела връзка с Месопотамия на запад и Китай на изток, макар наличните планински прегради в огромна степен да благоприятствали отношенията със запада.
Высокоразвитая культура и религиозные наклонности народов Индии восходят ко временам господства дравидов и отчасти объясняются тем фактом, что сифитское духовенство проникло в Индию сначала при вторжении андитов, а позднее - с нашествием ариев. Монотеизм, пронизывающий религиозную историю Индии, берет свое начало в учениях адамитов времен второго Сада.
Високо развитата култура и религиозните наклонности на народите от Индия възлизат към времената на господството на дравидите и от части се обясняват с този факт, че сифитското духовенство проникнало в началото в Индия при нахлуването на андитите, а по-късно с нашествието на ариите. Монотеизмът, пронизващ религиозната история на Индия, взима своето начало в ученията на адамитите от времената на втората Градина.
Еще за 16.000 лет до н. э. группа из ста сифитских священников появилась в Индии и была близка к тому, чтобы обратить в свою веру западную половину этого многоязычного народа. Но их религия не сохранилась. За пять тысячелетий учения сифитов о Райской Троице деградировали до триединого символа бога огня.
Още 16.000 години преди н.е. група от сто сифитски свещеници се появили в Индия и била близко до това, да обърне в своята вяра западната половина на този многоезичен народ. Но тяхната религия не се съхранила. За пет хилядолетия ученията на сифитите за Райската Троица деградирали до триединния символ на бога на огъня.
Однако на протяжении более чем семи тысячелетий, вплоть до прекращения миграций андитов, религиозный статус обитателей Индии был намного выше общемирового уровня. В этот период Индия обладала всеми предпосылками для создания ведущей в мире цивилизации в культурном, религиозном, философском и торговом аспектах. И если бы не полное растворение андитов среди народов юга, возможно, так бы и произошло.
Обаче по протежение на повече от седем хилядолетия, чак до прекратяване на миграцията на андитите, религиозният статус на обитателите на Индия бил много по-висок от световното ниво. В този период Индия притежавала всички предпоставки за създаване на ведуща в света цивилизация в културно, религиозно, философско и търговски аспекти. И ако не било пълното разтваряне на андитите сред народите на юга, възможно, така и би станало.
Дравидийские центры культуры располагались в долинах рек - в основном, в долинах Инда и Ганга, а также на Деканском плоскогорье вдоль трех крупных рек, текущих к морю через Восточные Гаты. Поселения, находившиеся вдоль морского побережья Западных Гатов, были обязаны своим значением морским связям с Шумером.
Дравидийските центрове на културата се разполагали в долините на реките - в основното, в долините на Инд и Ганг, а така също на Деканското плато надлъж по трите крупни реки, течащи към морето през Източните Гати. Селищата, намиращи се надлъж по морското крайбрежие на западните Гати, били задължени за своето значение от морските връзки с Шумер.
Дравиды были одним из древнейших народов, начавших строить города и вести широкую экспортно-импортную торговлю, как морскую, так и сухопутную. За 7.000 лет до н. э. караваны верблюдов уже регулярно посещали далекую Месопотамию; дравидийские мореплаватели каботажным способом пересекали Аравийское море, добираясь до городов Шумера в Персидском заливе, а купцы, торговавшие в Бенгальском заливе, достигали даже Малайзии. Из Шумера эти мореплаватели и торговцы заимствовали алфавит и искусство письма.
Дравидите били едни от най-древните народи, започнали да стоят градове и да водят широка експортно-импортна търговия, както морска, така и сухопътна. Още 7.000 години преди н.е. керваните с камили вече редовно посещавали далечната Месопотамия; дравидийските мореплаватели с крайбрежно плаване пресекли Аравийско море, добирайки се до градовете на Шумер в Персийския залив, а купувачите, търгуващи в Бенгалския залив, достигнали даже до Малайзия. От Шумер тези мореплаватели и търговци заимствали азбуката и изкуството на писмото.
Эти торговые отношения чрезвычайно способствовали дальнейшему разнообразию космополитической культуры, следствием чего стало раннее появление многих атрибутов городской изысканности и даже роскоши. Когда позднее арии появились в Индии, они не признали в дравидах, растворенных в сангикских расах,
Тези търговски отношения черезвичайно способствали понататъшното разнообразие на космополитическата култура, в следствие на което станало ранното появяване на много от атрибутите на градската изисканост и даже разкош. Когато по-късно ариите се появили в Индия, те не познали в дравидите, разтворените в сангикските раси,
Страница 882
своих андитских родственников, хотя и обнаружили высокоразвитую культуру. Несмотря на свои биологические ограничения, дравиды основали превосходную цивилизацию. Она охватывала всю Индию и сохранилась вплоть до настоящего времени на плоскогорье Декан.
своите андитски родственици, макар и да открили високо развита култура. Независимо от своите биологически ограничения, дравидите основали превъзходна цивилизация. Тя обхванала цяла Индия и се съхранила чак до наши дни на платото Декан.
4. ВТОРЖЕНИЕ АРИЕВ В ИНДИЮ
4. НАХЛУВАНЕ НА АРИИТЕ В ИНДИЯ
Вторым проникновением андитов в Индию стало вторжение ариев, длившееся почти пятьсот лет в середине третьего тысячелетия до Христа. Эта миграция стала завершающим исходом андитов со своей родины в Туркестане.
Второто проникване на андитите в Индия станало с нахлуването на ариите продължило почти петстотин години в средата на третото хилядолетие преди Христа. Тази миграция станала завършващия изход на андитите от своята родина в Туркестан.
Ранние арийские центры были разбросаны по территории северной части Индии, особенно ее северо-запада. Арии так и не покорили всю страну, и это упущение стало роковым: из-за своей малочисленности они оказались в уязвимом положении и были поглощены южными дравидами, которые впоследствии распространились на весь полуостров, кроме гималайских провинций.
Ранните арийски центрове били разхвърляни по територията на северната част на Индия, особено в нейния северо-запад. Ариите така и не покорили цялата страна, и този пропуск станал фатален: поради своята малочисленост те се оказали в уязвимо положение и били погълнати от южните дравиди, които в последствие се разпространили на целия полуостров, освен хималайските провинции.
В расовом отношении наследие ариев в Индии было незначительным. Исключением являются только северные провинции. На Деканском плоскогорье их влияние было скорее культурным и религиозным, нежели расовым. То, что у жителей северной Индии сохранилось больше так называемой арийской крови, объясняется не только массовым присутствием ариев в этих регионах, но и подкреплениями более позднего периода - завоевателями, торговцами и миссионерами. Еще в первом веке до прихода Христа продолжалось непрерывное проникновение арийской крови в Пенджаб, причем последний приток произошел в период военных походов эллинистических народов.
В расово отношение наследството на ариите в Индия било незначително. Изключение се явяват само северните провинции. На Деканското плата тяхното влияние било по-скоро културно и религиозно, отколкото расово. Това, че у жителите на северна Индия се е съхранила повече от така наречената арийска кръв, се обяснява не само с масовото присъствие на ариите в тези региони, но и подкрепленията от по-късните периоди - завоеватели, търговци и мисионери. Още в първи век до идването на Христа продължавала непрекъснатото проникване на арийска кръв в Пенджаб, при което последния приток протекъл в периода на военните походи на елинистичните народи.
На Гангской равнине арии и дравиды в конце концов смешались с образованием высокоразвитой культуры, и этот центр был впоследствии укреплен северо-восточными пришельцами из Китая.
В Гангската равнина ариите и дравидите в края на краищата се смесили с образуването на високо развита култура, и този център бил в последствие укрепен от северно-източните пришълци от Китай.
В разное время в Индии процветали многочисленные типы социального устройства - от полудемократических систем ариев до деспотических и монархических форм правления. Однако наиболее характерной чертой общества стала живучесть крупных социальных каст, созданных ариями в попытке увековечить свою расовую индивидуальность. Эта сложная кастовая система сохранилась вплоть до нынешних времен.
В различно време в Индия процъфтявали многочислени типове социално устройство - от полудемократичните системи на ариите до деспотичните и монархически форми на управление. Обаче най-характерна черта на обществото станала жизнеспособността на крупните социални касти, създадени от ариите в опита да увековечат своята расова индивидуалност. Тази сложна кастова система се съхранила чак до днешни времена.
Из четырех основных каст все, кроме первой, были созданы в тщетной попытке предотвратить расовое смешение арийских завоевателей с покоренными ими отсталыми племенами. Что же касается первой касты, учителей-священников, то она происходит от сифитов: брахманы двадцатого века после Христа - прямые наследники культуры священников второго Сада, несмотря на то, что их доктрины существенно отличаются от учений их прославленных предшественников.
От четирите основни касти всички, освен първата, били създадени в напразен опит да се предотврати расовото смесване на арийските завоеватели с покорените от тях изостанали племена. Що се отнася до първата каста, учителите и свещениците, то тя произхожда от сифитите: брахманите от двадесети век след Христа - са преките наследници на културата на свещениците от втората Градина, независимо от това, че техните доктрини съществено се отличават от ученията на техните прославени предшественици.
Когда арии вторглись в Индию, они принесли с собой свои представления о Божестве - такими, какими они сохранились в вековых традициях религии второго Сада. Однако брахманские священники так и не смогли противостоять наступлению язычества, возникшего при внезапном контакте с отсталыми религиозными воззрениями Деканского плоскогорья после исчезновения ариев как расы. Так огромное большинство населения оказалось в оковах порабощающих суеверий, свойственных примитивным религиям. Поэтому Индия так и не смогла создать высокоразвитую цивилизацию, которая намечалась здесь в прежние времена.
Когато ариите нахлули в Индия, те пренесли със себе си своите представи за Божеството, - такива, каквито те се съхранили във вековните традиции на религията от втората Градина. Обаче брахманските свещеници така и не могли да се противопоставят на настъпване на езичеството, възникнало при внезапния контакт с изостаналите религиозни гледни точки от Деканското плато след изчезването на ариите като раса. Така огромното болшинство от населението се оказало в оковите на поробващи суеверия, присъщи на примитивните религии. Затова Индия и не могла да създаде високо развита цивилизация, която се набелязвала в предишни времена.
Духовный подъем в шестом веке до Христа оказался недолговечным и угас еще до вторжения магометан. Но однажды может появиться еще более великий Гаутама, который поведет всю Индию на поиски живого Бога, и тогда мир увидит,
Духовният подем в шести век до Христа се оказал не дълговечен и угаснал още до нахлуването на магометаните. Но изведнъж може да се появи още по-велик Гуатама, който да поведе цяла Индия в търсенето на живия Бог, и тогава света ще види,
Страница 883
как реализуются культурные задатки разностороннего народа, столь долго пребывавшего в состоянии глубокого сна из-за парализующего воздействия неэволюционирующих духовных представлений.
как се реализират културните зародиши на разностранния народ, толкова дълго пребиваващ в състояние на дълбок сън поради парализиращото въздействие на не еволюиращите духовни представи.
Культура действительно покоится на биологическом фундаменте, однако одна только каста не могла увековечить арийскую культуру, ибо религия - истинная религия - является неотъемлемым источником той высшей энергии, которая побуждает человека к созданию превосходящей цивилизации, основанной на братстве людей.
Културата действително лежи на биологическия фундамент, обаче едната само каста не могла да увековечи арийската култура, защото религията - истинската религия - се явява неотменим източник за тази висша енергия, която подбужда човека към създаване на превъзхождаща цивилизация, основана на братството между хората.
5. КРАСНАЯ И ЖЕЛТАЯ РАСЫ
5. ЧЕРВЕНА И ЖЪЛТА РАСИ
Если рассказ об Индии - это история покорения ее андитами и их последующего растворения среди более древних эволюционных племен, то повествование о восточной Азии касается в основном первичных сангикских рас - в особенности, красной и желтой. В своей массе две эти расы избежали смешения с неполноценными неандертальскими родами, чрезвычайно замедлившими развитие синего человека в Европе. Это позволило им сохранить более высокий потенциал первичного сангикского типа.
Ако разказът за Индия - това историята за нейното покоряване от андитите и тяхното последващо разтваряне сред по-древните еволюционни племена, то повествуванието за източна Азия се отнася в основното до първичните сангикски раси - в особеност, за червената и жълтата. В своята маса тези две раси са избегнали смесването с непълноценните неандерталски родове, изключително забавили развитието на синия човек в Европа. Това им позволило да съхранят по-високия потенциал на първичния сангикски тип.
Хотя ранние неандертальцы распространились по всей Евразии, их восточное крыло оказалось наиболее пораженным неполноценными животными генотипами. Эти субчеловеческие виды были вытеснены на юг пятым ледником - тем же ледяным щитом, который в течение столь долгого времени препятствовал сангикской миграции в восточную Азию. И когда красный человек направился на северо-восток в обход горных регионов Индии, он обнаружил, что северо-восточная Азия была свободна от этих субчеловеческих видов. Племенная организация появилась у красных людей раньше, чем у других народов, и они первыми мигрировали из центрально-азиатского очага сангикских рас. Низшие неандертальские роды были уничтожены или вытеснены с материка мигрировавшими сюда позднее желтыми племенами. Однако на протяжении почти ста тысяч лет, вплоть до появления желтых племен, красный человек оставался владыкой восточной Азии.
Макар ранните неандерталци да се разпространили по цяла Евразия, тяхното източно крило се оказало най-поразено от непълноценните животински генотипове. Тези субчовешки видове били изтласкани на юг от петия ледник - този същия леден щит, който в течение на толкова дълго време препятствал сангикската миграция в източна Азия. И когато червения човек се насочил на северо-изток в обход на планинските региони на Индия, той открил, че северо-източна Азия била свободна от тези субчовешки видове. Племенната организация се появила у червените хора по-рано, отколкото у другите народи, и те първи мигрирали от централно-азиатското огнище на сангикските раси. Низшите неандерталски родове били унищожени или изтласкани от материка от мигриращите тук по-късно жълти племена. Обаче по протежение на почти сто хиляди години, чака до появяване на жълтите племена, червения човек си оставал владика на източна Азия.
Более трехсот тысяч лет тому назад основная масса желтой расы, мигрируя вдоль побережья, достигла Китая. С каждым тысячелетием желтые люди продвигались всё дальше в глубь континента, однако, вплоть до сравнительно недавнего времени, они не вступали в контакт со своими тибетскими братьями.
Преди повече от триста хиляди години основната маса от жълтата раса, мигрирайки надлъж по крайбрежието, достигнала Китай. С всяко хилядолетие жълтите хора се придвижвали все по-далече в дълбочина на континента, обаче, чак до сравнително неотдавнашно време, те не встъпвали в контакт със своите тибетски братя.
Рост населения привел к тому, что желтая раса, продвигаясь на север, начала вторгаться в охотничьи угодья красного человека. Это посягательство, усугубленное естественным расовым антагонизмом, привело к ужесточению вражды. Так началась решающая борьба за плодородные земли восточной Азии.
Растежът на населението привел към това, че жълтата раса, придвижвайки се на север, започнала да нахлува в ловните полета на червения човек . Това посегателство, увеличено от расовия антагонизъм, привело към ожесточаване на враждите. Така се започнала решаващата борба за плодородните земи на източна Азия.
Повествование об этом многовековом соперничестве между желтой и красной расами затрагивает целую эпоху урантийской истории. На протяжении более двухсот тысяч лет между этими двумя высокоразвитыми расами шла ожесточенная и непрекращающаяся война. Вначале удача больше сопутствовала красному человеку, и его рейды сеяли панику среди желтых людей. Однако желтый человек оказался способным учеником в военном искусстве, и он быстро продемонстрировал свойственное ему умение жить в мире со своими соотечественниками; китайцы первыми поняли, что сила - в единстве. Между племенами красной расы продолжались внутренние конфликты, и вскоре они начали терпеть одно поражение за другим от решительных и беспощадных китайцев, продолжавших свое неумолимое продвижение на север.
Повествуванието за това многовековно съперничество между жълтата и червена раси засяга цяла епоха от урантийската история. По протежение на повече от двеста хиляди години между тези две високо развити раси се водела ожесточена и непрекъсната война. В началото повече успех съпътствал червения човек, и неговите рейдове сеели паника сред жълтите хора. Обаче жълтия човек се оказал способен ученик във военното изкуство, и той бързо продемонстрирал присъщото му умение да живее в мир със своите съотечественици; китайците първи разбрали, че силата - е в единството. Между племената на червената раса продължавали вътрешните конфликти, и скоро те започнали да търпят поражения едно след друго от решителните и безпощадни китайци, продължаващи своето неумолимо придвижване на север.
Сто тысяч лет тому назад остатки племен красного человека с боями отходили вслед за отступавшим льдом последнего ледника, и когда открылся путь на восток по
Преди сто хиляди години остатъците от племената на червения човек с боеве отстъпвали след отстъпващите ледове на последния ледник, и когато се открил пътя на изток по
Страница 884
мосту суши через Берингов пролив, эти племена быстро покинули негостеприимные берега азиатского континента. Прошло восемьдесят пять тысяч лет с тех пор, как последние чистокровные красные люди ушли из Азии, однако продолжительная борьба оставила на победоносной желтой расе свой генетический отпечаток. Северные китайские народы, наряду с андонитами Сибири, смешались с красным человеком с большой для себя пользой.
моста от суша през Беринговия пролив, тези племена бързо напуснали негостоприемните брегове на азиатския континент. Изминали осемдесет и пет хиляди години от това време, когато последните чистокръвни червени хора излезли от Азия, обаче продължителната борба оставила на победоносната жълта раса своя генетичен отпечатък. Северните китайски народи, наред с андонитите от Сибир, се смесили с червения човек с голяма полза за себе си.
Лишившись своей азиатской родины примерно за пятьдесят тысяч лет до прихода Адама, североамериканские индейцы не вступали к контакт и с андитскими потомками Адама и Евы. В эпоху миграций андитов чистокровные роды красной расы распространялись по территории Северной Америки в виде кочевых племен охотников, в некоторой мере занимавшихся земледелием. Эти расы и культурные группы оставались почти в полной изоляции от остального мира - начиная с их прибытия в Америку и вплоть до конца первого тысячелетия христианской эры, когда они были открыты белыми европейцами. До того времени эскимосы были наиболее близким к белой расе народом, знакомым северным племенам красного человека.
Лишавайки се от своята азиатска родина примерно за петдесет хиляди години преди идването на Адам, североамериканските индианци не встъпвали в контакт и с андитските потомци на Адам и Ева. В епохата на миграция на андитите чистокръвните родове от червената раса се разпространявали по територията на Северна Америка във вид чергарски племена ловци, в известна степен занимаващи се със земеделие. Тези раси и културни групи оставали почти в пълна изолация от останалия свят - започвайки с тяхното пристигане в Америка и чак до края на първото хилядолетие от християнската ера, когато те били открити от белите европейци. До това време ескимосите били най-близки към белите народи, познати на северните племена на червения човек.
Красный и желтый человек - единственные человеческие расы, достигшие высокого уровня цивилизации без влияния андитов. Древнейшая культура америндов появилась в центре Онамоналонтона в Калифорнии, однако к 35-му тысячелетию до н. э. эта цивилизация уже давно исчезла с лица земли. Более поздние и долговечные цивилизации в Мексике, Центральной Америке и в горах Южной Америки были основаны расой, которая была преимущественно красной, но содержала значительную долю желтой, оранжевой и синей крови.
Червеният и жълтият човек - са единствените човешки раси, достигнали високо ниво на цивилизация без влияние на андитите. Най-древната култура на америндите се появила в центъра на Онамоналонтон в Калифорния, обаче към 35-то хилядолетие преди н.е. тази цивилизация вече отдавана изчезнала от лицето на земята. По-късните и дълговечни цивилизации в Мексико, Централна Америка и в горите на Южна Америка били основани на раса, която преимуществено била червена, но съдържала значителна част жълта, оранжева и синя кръв.
Эти цивилизации были продуктом эволюции сангикских рас, хотя незначительная часть андитской крови достигла Перу. За исключением эскимосов Северной Америки, а также некоторых полинезийских андитов Южной Америки, народы западного полушария не имели контактов с остальным миром вплоть до конца первого тысячелетия после Христа. В первоначальном плане Мелхиседеков по усовершенствованию урантийских рас предусматривалась отправка миллиона чистокровных потомков Адама для усовершенствования американских красных людей.
Тези цивилизации били продукт от еволюцията на сангикските раси, макар незначителната част от андитска кръв да достигнала до Перу. С изключение на ескимосите от Северна Америка, а така също някои полинезийски андити от Южна Америка, народите от западното полушарие нямали контакти с останалия свят чак до края на първото хилядолетие след Христа. В първоначалния план на Мелхиседеките по усъвършенстването на урантийските раси се предвиждало изпращането на милион чистокръвни потомци на Адам за усъвършенстване на американските червени хора.
6. ИСТОКИ КИТАЙСКОЙ ЦИВИЛИЗАЦИИ
6. ИЗТОЧНИЦИ НА КИТАЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Через некоторое время после изгнания красного человека в Северную Америку продвигавшиеся китайцы заставили андонитов уйти из речных долин восточной Азии, вытеснив их на север в Сибирь и на восток в Туркестан, где им вскоре предстояло соприкоснуться с более высокой культурой андитов.
Известно време след изгонването на червеният човек в Северна Америка придвижващите се китайци заставили андонитите да излязат от речните долини на източна Азия, изтласквайки ги на север в Сибир и на изток в Туркестан, където на тях скоро им предстояло да влязат в допир с по-високата култура на андитите.
В Бирме и на полуострове Индокитай индийская и китайская культуры соединились и смешались, в результате чего в этих регионах появилось несколько сменивших друг друга цивилизаций. Здесь исчезнувшая зеленая раса сохранилась в больших пропорциях, чем в каком-либо другом месте.
В Бирма и на полуостров Индокитай индийската и китайска култури се съединили и смесили, в резултат на което в тези региони се появили няколко сменящи една друга цивилизации. Тук изчезващата зелена раса се съхранила в по-големи пропорции, отколкото в което и да било друго място.
Многие различные расы занимали острова Тихого океана. В целом, на южных и более крупных островах проживали народы с больш‡м процентным содержанием зеленой и индиговой крови. Северные острова находились во владении андонитов, а позднее - рас с большой долей желтой и красной крови. Предки японского народа были вытеснены с материка только за 12.000 лет до н. э., когда мощное наступление северных китайских племен в направлении южного побережья заставило их уйти из этих мест. Их завершающий исход объяснялся не столько ростом населения, сколько инициативой племенного вождя, к которому они относились, как к божеству.
Много различни раси заемали островите в Тихия океан. Като цяло, на южните и по крупни острови живеели народи с голямо процентно съдържание на зелена и индигова кръв. Северните острови се намирали във владение на андонитите, а по-късно - на раси с голяма част жълта и червена кръв. Предците на японския народ били изтласкани от материка само за 12.000 години преди н.е., когато мощното настъпление на северните китайски племена в направление на южното крайбрежие ги заставило да си отидат от тези места. Техния завършващ изход се обяснявал не само с ръста на населението, колкото с инициативата на племенния вожд, към когото те се отнасяли, като към божество.
Страница 885
Как и народы Индии и Леванта, победоносные племена желтого человека создавали свои древнейшие центры на побережьях и вдоль рек. Позднее для береговых поселений настали тяжелые времена, поскольку из-за всё более обширных половодий и смещения русел рек жизнь в низинных городах стала невозможной.
Както и народите на Индия и Левант, победоносните племена на жълтия човек създавали свои древни центрове по крайбрежията и по дължината на реките. По-късно за бреговите селища настанали тежки времена, доколкото поради все по-големите и обширни пълноводия и смесване на руслата на реките живота в градовете от низините станал невъзможен.
Двадцать тысяч лет тому назад предшественники китайцев построили с десяток могущественных центров первобытной культуры и просвещения, в особенности вдоль рек Хуанхэ и Янцзы. Эти центры стали укрепляться за счет постоянного притока более развитых смешанных племен из Синьцзяна и Тибета. Миграция из Тибета в долину Янцзы была не столь масштабной, как на севере, а тибетские центры уступали в развитии центрам таримского бассейна. Однако оба потока несли некоторое количество андитской крови на восток, к речным поселениям.
Преди двадесет хиляди години предшествениците на китайците построили с десятък могъщи центрове на първобитната култура и просвещението, в особеност по дължина на реките Хуанхъ и Яндзъ. Тези центрове започнали да се укрепват за сметка на постоянния приток на по-развити смесени племена от Синцзян и Тибет. Миграцията от Тибет в долината на Яндзъ не била толкова мащабна, както на север, а тибетските центрове отстъпвали в развитието на центровете от таримския басейн. Обаче двата потока носили известно количество андитска кръв на изток, към речните селища.
Превосходство древней желтой расы объяснялось четырьмя основными факторами:
Превъзходството на древната жълта раса се обяснявала с четири основни фактора:
1. Генетическим. В отличие от своих синих родственников в Европе, как красная, так и желтая раса в основном избежали смешения с неполноценными человеческими племенами. Северным китайцам, уже укрепленным за счет добавления небольшого количества превосходящей красной и андонической наследственности, вскоре предстояло извлечь пользу из значительного притока андитской крови. В этом отношении южным китайцам повезло меньше, и в течение долгого времени они страдали из-за поглощения зеленой расы, в то время как позднее им предстояло быть еще более ослабленными в результате массового нашествия низших народов, вытесненных из Индии вторжением дравидов и ариев. И сегодня в Китае существует явное различие между северными и южными расами.
1. Генетически. За разлика от своите сини родственици в Европа, както червената, така и жълтата раса в основното са избегнали смесването с непълноценните човешки племена. Северните китайци, вече укрепени за сметка на добавянето на не голямо количество превъзхождаща червена и андоническа наследственост, скоро им предстояло да извлекат полза от значителния приток на андитска кръв. В това отношение на южните китайци им провървяло по-малко, и в течение на дълго време те страдали поради поглъщането на зелената раса, в това време когато по-късно им предстояло да бъдат още по отслабени в резултат от масовото нашествие на низши народи, изтласкани от Индия с нахлуването на дравидите и ариите. И днес в Китай съществува явно различие между северните и южни раси.
2. Социальным. Желтая раса своевременно осознала важность межплеменного мира. Внутринациональное миролюбие настолько способствовало росту населения, что их цивилизация распространилась на многие миллионы людей. Между 25-м и 5-м тысячелетиями до н. э. самая высокоразвитая массовая цивилизация на Урантии находилась в центральном и северном Китае. Желтый человек первым добился национальной солидарности - первым достиг широкомасштабной культурной, социальной и политической цивилизации:
2. Социален. Жълтата раса своевременно осъзнала важността на междуплеменния мир. Вътрешното национално миролюбие дотолкова способствало ръста на населението, че тяхната цивилизация се разпространила върху много милиони хора. Между 25-то и 5-то хилядолетие преди н.е. най-високо развитата масова цивилизация на Урантия се намирала в централен и северен Китай. Жълтият човек пръв достигнал до националната солидарност - първия достижение на широко мащабната култура, социална и политическа цивилизация:
Китайцы 15-го тысячелетия до н. э. были решительными захватчиками. Их не ослабляло чрезмерное благоговение перед прошлым. Они представляли собой компактную группу численностью менее двенадцати миллионов человек, говорившую на одном языке. В этот период они создали настоящую нацию, значительно более дружную и однородную, чем их политические союзы исторической эпохи.
Китайците от 15-то хилядолетие преди н.е. били решителни завоеватели. Тях не ги отслабвало изключителното благоговеене пред миналото. Те представлявали по себе си компактна група с численост по-малко от дванадесет милиона човека, говореща на един език. В този период те създали истинска нация, значително по задружна и еднородна, отколкото техните политически съюзи в историческата епоха.
3. Духовным. В период андитских миграций китайцы относились к числу наиболее духовных народов мира. Вековая приверженность поклонению Единой Истине, провозглашенной Синглангтоном, долго давала им преимущество перед другими расами. Стимул прогрессивной и развитой религии часто является решающим фактором в развитии культуры; по мере того, как Индия приходила в упадок, Китай двигался вперед под жизнетворным воздействием религии, свято почитавшей истину как высшее Божество.
3. Духовен. В периода на андитската миграция китайците се отнасяли към числото на най-духовните народи в света. Вековната привързаност в поклонението на Единната Истина, провъзгласена от Синглангтон, дълго им давала преимущество пред другите раси. Стимулът на прогресивната и развита религия често се явява решаваш фактор в развитието на културата; по степента на това, как Индия отивала към упадък, Китай се придвижвал напред под животворящото въздействие на религията, свято почитаща истината като висше Божество.
Это поклонение истине побуждало к исследованиям, бесстрашному изучению законов природы и потенциальных возможностей человечества. Еще 6.000 лет тому назад китайцы с жадностью овладевали знаниями и упорно стремились к постижению истины.
Това поклонение към истината подбуждало към изследвания, безстрашно изучаване законите на природата и потенциалните възможности на човека. Още преди 6.000 години китайците с жажда овладявали знанията и упорито се стремели към постигане на истината.
4. Географическим. С запада Китай защищен горами, с востока - Тихим океаном. Только с севера он оставался уязвимым для нападений, но со времен красного человека до появления последующих потомков андитов ни одна агрессивная раса не обитала на севере.
4. Географски. На запад Китай е защитен от планини, на изток от Тихия океан. Само на север той оставал уязвим за нападение, но от времената на червения човек до появяване на последващите потомци на андитите нито една агресивна раса не обитавала на север.
Страница 886
И если бы не горные преграды и последующий упадок духовной культуры, желтая раса несомненно привлекла бы к себе большую часть мигрировавших из Туркестана андитов и быстро превратилась бы в ведущую мировую цивилизацию.
И ако не бяха планинските прегради и последващия упадък в духовната култура, жълтата раса несъмнено би привлякла към себе се голямата част от мигриращите от Туркестан андити и бързо би се превърнала във водеща световна цивилизация.
7. АНДИТЫ ВСТУПАЮТ В КИТАЙ
7. АНДИТИТЕ ВСТЪПВАТ В КИТАЙ
Около пятнадцати тысяч лет тому назад множество андитов проходили через перевал Ти Тао, занимая верховья Хуанхэ между китайскими поселениями провинции Ганьсу. Вскоре они продвинулись на восток, в Хэнань, где находились наиболее прогрессивные поселения. Около половины тех, кто проникал с запада, были андонитами, другая половина - андитами.
Преди около петнадесет хиляди години множество андити преминали през превала Ти Тао, заемайки горната Хуанхъ между китайските селища от провинция Гансу. Скоро те се придвижили на изток, в Хенан, където се намирали най-прогресивните селища. Около половината от тези, които проникнали от запад, били андонити, другата половина - андити.
Северные центры культуры, расположенные вдоль реки Хуанхэ, всегда были более прогрессивными, чем южные поселения на реке Янцзы. Даже незначительный приток высокоразвитых смертных привел к тому, что за несколько тысячелетий поселения, находившиеся вдоль Хуанхэ, обошли в своем развитии села Янцзы и достигли преимущества перед их южными братьями, которое сохраняется по сей день.
Северните центрове на културата, разположени по дължината на река Хуанхъ, винаги били по-прогресивни, отколкото южните селища на река Яндзъ. Даже незначителният приток на висико развити смъртни привел към това, че за няколко хилядолетия селищата, намиращи се по дължината на Хуанхъ, изпреварили в своето развитие селата от Яндзъ и достигнали преимущество пред южните братя, което се съхранява и до ден днешен.
Дело было не в большом числе андитов и не в превосходстве их культуры, а в том, что расовое смешение с ними привело к появлению более разносторонней расы. Северные китайцы приобрели ровно столько андитской наследственности, чтобы стимулировать их от природы способный ум, однако недостаточно для того, чтобы воспламенить их беспокойной, пытливой любознательностью, которая так характерна для северных белых рас. Более ограниченное привнесение андитской наследственности меньше нарушало внутреннюю уравновешенность этого сангикского типа.
Делото не било в голямото число андити и не в превъзходството на тяхната култура, а в това, че расовото смесване с тях привело към появяването на по-разностранна раса. Северните китайци придобили толкова андитска наследственост, за да стимулира техния по природа способен ум, обаче недостатъчно за това, за да възпламени техния безпокойна, любопитна любознателност, която е така характерна за северните бели раси. По-ограниченото привнасяне на андитска наследственост малко нарушавало вътрешната уравновесеност на този сангикски тип.
Последующие волны андитов принесли с собой некоторые достижения культуры Месопотамии; это особенно справедливо в отношении последних миграций с запада. Андиты значительно улучшили экономические и образовательные методы северных китайцев, и хотя влияние на религиозную культуру желтой расы было недолговечным, более поздние потомки андитов внесли большой вклад в последующее духовное пробуждение. Андитские традиции красоты Эдема и Даламатии действительно оказали влияние на традиции Китая; в ранних китайских легендах "страна богов" находится на западе.
Последващите вълни андити донесли със себе си някои достижения на културата от Месопотамия; това е особено справедливо в отношение на последните миграции от запад. Андитите значително подобрили икономическите и образователни методи на северните китайци, и макар влиянието върху религиозната култура на жълтата раса да било не дълговечно, по-късните потомци на андитите внесли голям принос в последващото духовно пробуждане. Андитските традиции на красотата от Едем и Даламатия действително оказали влияние на традициите на Китай; в ранните китайски легенди "страната на боговете" се намира на запад.
Китайский народ начал строить города и заниматься производством только с 10-го тысячелетия до н. э., с измененением климата в Туркестане и прибытием поздних андитских переселенцев. Приток этой новой крови не столько усовершенствовал цивилизацию желтого человека, сколько дал толчок дальнейшему быстрому развитию скрытых тенденций более развитых китайских родов. От Хэнаня до Шэньси потенциальные возможности развитой цивилизации начали приносить свои плоды. К этому времени восходят металлообработка и все виды ремесел.
Китайският народ започнал да строи градове и да се занимава с производство само от 10-то хилядолетие преди н.е., с изменението на климата в Туркестан и пристигането на късните андитски преселници. Притокът на тази нова кръв не толкова усъвършенствал цивилизацията на жълтия човек, колкото дал тласък на понататъшното бързо развитие на скритите тенденции на по-развитите китайски родове. От Хенан до Шенси потенциалните възможности на развитата цивилизация започнали да принасят своите плодове. Към това време възхождат металообработването и всички видове занаяти.
Сходство между некоторыми ранними китайскими и месопотамскими методами времяисчисления, астрономии и управления объяснялось торговыми связями этих разделенных большим расстоянием центров. Еще в дни Шумера китайские купцы пользовались сухопутными маршрутами, которые вели через Туркестан в Месопотамию. И этот обмен не был односторонним: долина Евфрата извлекала из него такую же большую пользу, как и народы Гангской равнины. Однако климатические изменения и вторжения кочевников в третьем тысячелетии до Христа привели к резкому сокращению объема торговли на караванных путях центральной Азии.
Сходството между някои ранни китайски и месопотамски методи за изчисляване на времето, астрономията и управлението се обяснявало с търговските връзки на тези разделени на голямо разстояние центрове. Още в дните на Шумер китайските купувачи ползвали сухопътните маршрути, които водели през Туркестан в Месопотамия. И този обмен не бил едностранен: долината на Ефрат извлякла от него също такава голяма полза, както и народите от Гангската равнина. Обаче климатичните изменения и нахлуването на конниците в третото хилядолетие преди Христа привели към рязко съкращаване на обема на търговията по пътищата на керваните в централна Азия.
Страница 887
8. ДАЛЬНЕЙШЕЕ РАЗВИТИЕ КИТАЙСКОЙ ЦИВИЛИЗАЦИИ
8. ПОНАТАТЪШНО РАЗВИТИЕ НА КИТАЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
В то время как красный человек пострадал от чрезмерных войн, можно смело утверждать, что замедление развития китайского государства было обусловлено законченностью покорения Азии. Китайцы обладали огромной способностью к расовой солидарности, однако она не смогла проявиться должным образом, ибо отсутствовал тот устойчивый побудительный стимул, каким является постоянная опасность агрессии извне.
В това време когато червеният човек пострадал от черезмерните войни, може смело да се утвърди, че забавянето на развитието на китайската държава било обусловено от завършването на покоряването на Азия. Китайците притежавали огромна способност към расова солидарност, обаче тя не могла да се прояви по необходимия начин, защото отсъствувал този устойчив подбудителен стимул, какъвто се явява постоянната опасност от агресия отвън.
После покорения восточной Азии древнее военное государство постепенно распалось - прошлые войны были забыты. От героической борьбы с красной расой остались только смутные предания о древнем состязании с племенами лучников. Китайцы быстро перешли к земледелию, которое способствовало развитию миролюбия, и то, что население было с лихвой обеспечено пригодной для обработки землей, еще больше укрепляло мирный характер страны.
След покоряването на източна Азия древната военна държава постепенно се разпадала - миналите войни били забравени. От героичната борба с червената раса останали само смутните предания за древните състезания с лък на племената. Китайците бързо преминали към земеделие, което способствало развитието на миролюбието, и това, че населението било с лихвите обезпечено с пригодна за обработване земя, още повече укрепвало мирния характер на страната.
Сознание прошлых достижений (в настоящее время несколько стершееся), консерватизм преимущественно сельскохозяйственной нации, а также хорошо развитая семейная жизнь, - всё это вылилось в благоговение перед предками, превратившееся в такое почитание людей прошлого, которое граничило с религиозным поклонением. Весьма схожее отношение преобладало среди белых европейских рас в течение примерно пятисот лет после краха греко-римской цивилизации.
Съзнанието за миналите достижения (в настояще време малко остарели), консерватизма на преимуществено селскостопанската нация, а така също добре развития семеен живот, - всичко това се изляло в благоговение пред предците, превърнало се в такова почитане на хората от миналото, което граничело с религиозното поклонение. Много сходно отношение преобладавало в средите на белите европейски раси в течение примерно на петстотин години след краха на гръко-римската цивилизация.
Вера в "Единую Истину" и поклонение ей в духе учений Синглангтона никогда не умирали, а с течением времени растущая тенденция почитать то, что уже было создано, полностью затмила поиски новой и более высокой истины. Постепенно вместо стремления к неизвестному гений желтой расы стал направляться на сохранение известного. В этом причина застоя того, что некогда представляло собой самую быстроразвивающуюся цивилизацию в мире.
Вярата в "Единната Истина" и поклонението към нея в духа на ученията на Синглангтон никога не са умирали, а с течение на времето растящата тенденция да се почита това, което било вече създадено, напълно затъмнила търсенето на новата и по-висока истина. Постепенно вместо стремежа към неизвестното гения на жълтата раса започнал да се насочва към съхраняване на известното. В това е причината за застоя на това, което някога представлявало по себе си най-бързо развиващата се цивилизация в света.
Между 4.000 и 500 годом до н. э. завершилось политическое воссоединение желтой расы, однако к этому времени уже существовал культурный союз центров на реках Янцзы и Хуанхэ. Политическое воссоединение более поздних племенных групп не обошлось без конфликтов, однако общественное мнение по-прежнему отрицательно относилось к войне; поклонение предкам, распространение диалектов и отсутствие необходимости в военных действиях в течение многих тысячелетий превратили этот народ в крайне миролюбивую нацию.
Между 4.000 и 500 година преди н.е. се завършило политическото обединяване на жълтата раса, обаче към това време вече съществувал културен съюз на центровете на реките Яндзъ и Хуанхъ. Политическото обединяване на по-късните племенни групи не минало без конфликти, обаче общественото мнение както и по-преди отрицателно се отнасяло към войната; поклонението към предците, разпространението на диалектите и отсъствието на необходимост от военни действия в течение на много хилядолетия превърнали този народ в крайно миролюбива нация.
Несмотря на то, что перспективы раннего появления развитого государства не оправдались, желтая раса постепенно овладевала искусством цивилизации - особенно в области земледелия и садоводства. Решение гидротехнических проблем, с которыми столкнулись земледельцы провинций Шэньси и Хэнань, требовало межгруппового сотрудничества. Подобные трудности орошения и сохранения почвы немало способствовали развитию взаимозависимости, что вело к укреплению мира между группами фермеров.
Независимо от това, че перспективите за ранно появяване на развита държава не се оправдали, жълтата раса постепенно овладявала изкуството на цивилизацията - особено в областта на земеделието и градинарството. Решението на хидротехническите проблеми, с които се сблъскали земеделците от провинция Шенси и Хенан, изисквало между групово сътрудничество. Подобни трудности по оросяването и съхраняване на почвата немалко способствали развитието на взаимната зависимост, което водело към укрепване на мира между групите от фермери.
Вскоре развитие письменности, наряду с открытием школ, дало толчок к беспрецедентному распространению знаний. Однако громоздкая система идеографического письма ограничивала число образованных классов, несмотря на раннее появление книгопечатания. И прежде всего, быстрыми темпами продолжался процесс социальной стандартизации и догматизации религиозно-философской сферы. Развитие религиозного почитания предков еще больше усложнилось потоком суеверий, включавших поклонение природе, однако некоторые следы подлинного представления о Боге сохранялись в поклонении верховному божеству Шан-ди.
Скоро развитието на писмеността, наред с откриването на школи, дало тласък към безпрецедентното разпространяване на знания. Обаче обемистата система на идеографическото писмо ограничавала числото на образованите класове, независимо от ранното появяване на книгопечатането. И преди всичко, бързите темпове с които се продължавал процеса на социална стандартизация и догматизация в религиозно-философската сфера. Развитието на религиозното почитане към предците още повече се усложнило от потока суеверия, включващи поклонение към природата, обаче някои следи от истинските представи за Бога се съхранявали в поклонението към върховното божество Шан-ди.
Страница 888
Огромная слабость поклонения предкам заключается в том, что оно способствует развитию философии, обращенной в прошлое. При всей мудрости, которую можно извлечь из прошлого, ошибочно считать его единственным источником истины. Истина относительна, она развивается; она живет в настоящем, достигая нового выражения в каждом поколении людей - и в каждой человеческой жизни.
Огромната слабост на поклонението към предците се заключава в това, че то способства развитието на философията, обърната към миналото. При цялата мъдрост, която може да се извлече от миналото, грешно е то да се счита за единствен източник на истината. Истината е относителна, тя се развива; тя живее в настоящето, достигайки ново изразяване във всяко поколение от хора - и във всеки човешки живот.
Огромная сила преклонения перед предками - в том значении, которое при таком отношении придается семье. Поразительная стабильность и живучесть китайской культуры является следствием высочайшего положения семьи, ибо цивилизация непосредственно зависит от эффективного функционирования семьи, а в Китае семья приобрела такую социальную значимость и даже религиозное значение, которые были знакомы лишь немногим другим народам.
Огромната е сила на преклонението към предците - в това значение, което при такова отношение се придава от семейството. Поразителната стабилност и животоспособност на китайската култура се явяват в следствие на височайшето положение на семейството, защото цивилизацията непосредствено зависи от ефективното функциониране на семейството, а в Китай семейството придобило такава социална значимост и даже религиозно значение, с което били запознати само малко други народи.
Усиление культа поклонения предкам требовало сыновней привязанности и преданности семье, что обеспечило формирование превосходных семейных отношений и прочных семейных групп; и всё это способствовало появлению следующих факторов сохранения цивилизации.
Усилване култа на поклонение към предците изисквало синовна привързаност и преданост към семейството, което обезпечело формирането на превъзходни семейни отношения и здрави семейни групи; и всичко това способствало появяването на следните фактори за съхраняване на цивилизацията:
1. Сохранение собственности и богатства.
1. Съхраняване на собствеността и богатството.
2. Использование совокупного опыта нескольких поколений.
2. Използуване съвкупния опит на няколко поколения.
3. Эффективное обучение детей искусствам и наукам прошлого.
3. Ефективно обучение на децата в изкуството и науките от миналото.
4. Развитие сильного чувства долга, укрепление морали и усиление этической восприимчивости.
4. Развиване на силно чувство на дълг, укрепване на морала и усилване на етическата възприемчивост.
Период формирования китайской цивилизации, начавшийся с приходом андитов, продолжался вплоть до великого этического, нравственного и полурелигиозного пробуждения в шестом веке до прихода Христа. Китайские традиции сохранили смутные предания об эволюционном прошлом. Переход от матриархата к патриархату, организация земледелия, развитие архитектуры, зарождение промышленного производства, - все эти фазы излагаются одна за другой. И это повествование - с большей точностью, чем любое другое аналогичное описание, - рисует картину замечательного развития китайского народа от варварства до превращения в высокоразвитую нацию. В течение этого времени китайский народ прошел путь от первобытного аграрного общества до высокой социальной организации, включающей города, ремесла, металлообработку, торговлю, управление, письменность, математику, искусство, науку и книгопечатание.
Периодът на формиране на китайската цивилизация, започващ се с идването на андитите, се продължавал чак до великото етическо, нравствено и полурелигиозно пробуждане в шести век до идването на Христа. Китайските традиции съхранили смутните предания за еволюционното минало. Преходът от матриархат към патриархат, организацията на земеделието, развитието на архитектурата, зараждането на промишленото производство, - всички тези фази се излагат една след друга. И това повествувание - с по-голяма точност, отколкото всяко друго аналогично описание, - рисува картината на забележителното развитите на китайския народ от варварството до превръщането във високо развита нация. В течение на това време китайският народ изминал пътя от първобитна аграрното общество до високата социална организация, включваща градовете, занаятите, металообработването, търговията, управлението, писмеността, математиката, изкуството, науката и книгопечатането.
Так древняя цивилизация желтой расы сохранилась в веках. Прошло почти сорок тысяч лет со времени первых крупных успехов китайской культуры, и хотя не раз движение шло вспять, по сравнению с другими цивилизация сынов Ханя является наиболее целостным примером непрерывного прогресса вплоть до двадцатого века. Белые расы добились высокого уровня развития в технике и религии, однако они никогда не превосходили китайцев в верности семье, групповой этике и личной морали.
Така древната цивилизация се съхранила във вековете. Изминали почти четиридесет хиляди години от времената на първите крупни успехи на китайската култура, и макар не веднъж движението да вървяло назад, в сравнение с други цивилизации синовете на Хан се явяват най-цялостен пример за непрекъснат прогрес чак до двадесети век. Белите раси постигнали високо ниво на развитието в техниката и религията, обаче те никога не са превъзхождали китайците във верността към семейството, груповата етика и личния морал.
Эта древняя культура внесла большой вклад в человеческое счастье; миллионы людей жили и умерли, благословленные ее достижениями. Веками эта великая цивилизация почивала на лаврах прошлого, однако именно сейчас она пробуждается, чтобы вновь увидеть трансцендентальные цели смертного существования, вновь вступить в неослабевающую борьбу за вечный прогресс.
Тази древна култура внесла голям принос в човешкото щастие; милиони хора живели и умрели, благословени от нейните достижения. От векове тази велика цивилизация почивала на лаврите от миналото, обаче именно сега тя се пробужда, за да може да се видят отново трансцеденталните цели на смъртното съществуване, отново да се встъпи в неотслабващата борба за вечен прогрес.
[Представлено архангелом Небадона.]
[Представено от ангелът на Небадон.]
Страница 889