Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 77. ПРОМЕЖДУТЪЧНИ СЪЗДАНИЯ
ВБОЛЬШИНСТВЕ обитаемых миров Небадона встречается одна или несколько групп уникальных созданий, существующих на таком функциональном уровне живых существ, который занимает промежуточное положение между смертными обитаемых сфер и ангельскими категориями. Отсюда их название: промежуточные создания. Они представляются временной случайностью, однако они столь широко распространены и являются столь ценными помощниками, что все мы давно относимся к ним как к одной из обязательных категорий нашего объединенного планетарного служения.
В БОЛШИНСТВОТО обитаеми светове от Небадон се срещат една или няколко групи от уникални създания, съществуващи на такова функционално ниво на живите същества, което заема промеждутъчно положение между смъртните от обитаемите сфери и ангелските категории. От тук и тяхното название: промеждутъчни създания. Те представляват временна случайност, обаче те са толкова широко разпространени и се явяват толкова ценни помощници, че ние отдавна се отнасяме към тях като към една от задължителните категории от нашето обединено планетарно служене.
На Урантии действуют две явно выраженные категории промежуточных созданий: первичный, или старший корпус, появившийся в дни Даламатии, и вторичная, или младшая группа, восходящая к эпохе Адама.
На Урантия действуват две явно изразени категории промеждутъчни създания: първичен, или старши корпус, появил се в дните на Даламатия, и вторична, или младша група, възхождаща към епохата на Адам.
1. ПЪРВИЧНИ ПРОМЕЖДУТЪЧНИ СЪЗДАНИЯ
Первичные промежуточные создания произошли от уникальной взаимосвязи материального и духовного уровней на Урантии. Мы знаем о существовании схожих созданий в других мирах и системах, но они появились иными путями.
Първичните промеждутъчни създания са произлезли от уникалната взаимовръзка на материалното и духовно нива на Урантия. Ние знаем за съществуването на подобни създания в други светове и системи, но те са се появили по други пътища.
Всегда полезно помнить о том, что последовательные посвящения Божьих Сынов, происходящие на эволюционирующей планете, приводят к значительным изменениям в духовной структуре мира и порой настолько изменяют характер взаимосвязи духовных и материальных факторов планеты, что создают ситуации, действительно трудные для понимания. Статус ста телесных членов персонала Князя Калигастии является примером именно такой уникальной взаимосвязи. Как восходящие моронтийные жители Иерусема, они являлись сверхматериальными созданиями, не наделенными способностью к репродукции. Как нисходящие планетарные помощники на Урантии, они представляли собой половые создания, способные к порождению материального потомства (что впоследствии некоторые из них и сделали). Мы неспособны удовлетворительно объяснить, каким образом сто этих существ могли действовать в родительской функции на сверхматериальном уровне - однако именно так и произошло. Сверхматериальная (неполовая) связь мужчины и женщины из телесного персонала привела к появлению первого промежуточного существа первичной категории.
Винаги е полезно да се помни това, че последователните посвещения на Божите Синове, протичащи на еволюционна планета, привеждат към значителни изменения в духовната структура на света и понякога до толкова изменят характера на взаимовръзките на духовните и материални фактори на планетата, че създават ситуации, действително трудни за разбиране. Статусът на стоте телесни члена от персонала на Княз Калигастия се явяват пример именно за такава уникална взаимовръзка. Като възходящи моронтийни жители на Йерусем, те се явявали свръхматериални създания, не надарени със способност за репродукция. Като низходящи планетарни помощници на Урантия, те представлявали по себе си полови създания, способни към пораждане на материално потомство (което в последствие някои от тях и направили). Ние сме неспособни удовлетворително да обясним, по какъв начин тези сто същества са могли да действуват в родителска функция на свръх материално ниво - обаче именно така се и случило. Свръх материалната (не полова) връзка на мъжете и жените от телесния персонал е привела към появяването на първото промеждутъчно същество от първичната категория.
Было сразу же обнаружено, что создание этой категории, занимающей промежуточное положение между смертными и ангелами, может принести огромную пользу в выполнении задач княжеского центра, и каждая пара телесного персонала получила соответствующее разрешение на создание аналогичного существа. В результате появилась первая группа из пятидесяти промежуточных созданий.
Било също веднага открито, че създанието от тази категория, заемаща промеждутъчно положение между смъртните и ангелите, може да допринесе огромна полза в изпълнението на задачите на княжеския център, и всяка двойка от телесния персонал получила съответствуващото разрешение за създаване на аналогично същество. В резултат се появила първата група от петдесет промеждутъчни създания.
В течение года Планетарный Князь наблюдал за деятельностью этой уникальной группы, после чего он разрешил воспроизводить промежуточные создания без ограничений. Этот план выполнялся до тех пор, пока сохранялась созидательная способность; таково происхождение изначального корпуса из 50.000 существ.
В течение на година Планетарният Княз наблюдавал за деятелността на тази уникална група, след което той разрешил да се възпроизвеждат промеждутъчни създания без ограничение. Този план се изпълнявал до тогава, докато се съхранявала съзидателната способност; такъв е произходът на изначалния корпус от 50.000 същества.
Очередные промежуточные создания появлялись раз в полгода до тех пор, пока у каждой пары не родилось по тысяче существ. Мы не можем объяснить, почему репродуктивная способность иссякла с появлением тысячного отпрыска. Любые дальнейшие опыты неизменно заканчивались неудачей.
Поредните промеждутъчни създания се появявали веднъж на половин година до този момент, докато у една двойка не се родили по хиляда същества. Ние не можем да обясним, защо репродуктивната способност се изчерпила с появяването на хилядния потомък. Всякакви по-нататъшни опити неизменно се завършвали с неуспех.
В администрации Князя этот корпус занимался сбором данных. Эти существа посещали самые отдаленные уголки; они наблюдали за мировыми расами и оказывали Князю и его персоналу другие неоценимые услуги, воздействуя на человеческое общество, удаленное от планетарного центра.
В администрацията на Княза този корпус се занимавал със събиране на данни. Тези същества посещавали най-отдалечените ъгълчета; те наблюдавали за световните раси и оказвали на Княза и неговия персонал други неоценими услуги, въздействувайки на човешкото общество, отдалечено от планетарния център.
Этот режим продолжал существовать вплоть до трагических дней планетарного восстания, совратившего немногим более четырех пятых первичных промежуточных созданий. Оставшийся верным корпус перешел в в†дение попечительских Мелхиседеков и вплоть до прибытия Адама находился в подчинении у Вана.
Този режим продължавал да съществува чак до трагичните дни на планетарното въстание, отклонило малко повече от четири пети от първичните промеждутъчни създания. Останалият верен корпус преминал под ръков†дството на попечителските Мелхиседеки и чак до пристигането на Адам се намирал в подчинение на Ван.
2. НОДИТСКА РАСА
Хотя данное повествование касается происхождения, сущности и функций промежуточных созданий Урантии, родство двух категорий - первичной и вторичной - вынуждает нас прервать рассказ о первичных промежуточных созданиях, чтобы проследить родословную, восходящую к мятежным членам телесного персонала Князя Калигастии, начиная с планетарного восстания и до эпохи Адама. В течение раннего периода существования второго Сада именно эта линия дала половину прародителей вторичной категории промежуточных созданий.
Макар даденото повествувание да се отнася до произхода, същността и функциите на промеждутъчните създания от Урантия, родството на двете категории - първична и вторична - ни принуждава да прекъснем разказа за първичните промеждутъчни създания, за да проследим родословието, възхождащо към метежните членове от телесния персонал на Княз Калигастия, започвайки от планетарното въстание и до епохата на Адам. В течение на ранния период от съществуването на втората Градина именно тази линия е дала половината прародители на вторичната категория промеждутъчни създания.
Физические члены княжеского персонала были созданы как половые существа для участия в программе создания потомства, совмещающего свойства их особой категории со свойствами избранных представителей андонических племен, - причем всё это делалось в расчете на последующее появление Адама. К тому времени у Носителей Жизни уже имелся план создания смертных существ нового типа, которые должны были появиться в результате союза совместного потомства княжеского персонала и первого поколения детей Адама и Евы. Этот план предусматривал появление новой категории планетарных созданий, которые, как они надеялись, смогли бы стать учителями-правителями человеческого общества. Полновластие таких существ должно было проявляться в социальной, но не в гражданской сфере. Однако ввиду того, что этот проект потерпел практически полный провал, мы никогда не узнаем, какой аристократии духа, какого милосердного руководства и несравненной культуры лишилась Урантия, ибо репродукция членов телесного персонала произошла позднее, уже после восстания, когда они были лишены связи с жизненными токами системы.
Физическите членове на княжеския персонал били създадени като полови създания за участие в програмата за създаване на потомство, съвместяващо свойствата на тяхната особена категория със свойствата на избраните представители на андоническите племена, - при което всичко това се правело в разчетите за последващото появяване на Адам. Към това време у Носителите на Живот вече имало план за създаване на смъртни същества от нов тип, които трябвало да се появят в резултат от съюза на съвместното потомство на княжеския персонал и първото поколение деца на Адам и Ева. Този план предвиждал проявлението на нова категория планетарни създания, които, както те се надявали, биха могли да станат учители- управители на човешкото общество. Пълновластието на такива същества трябвало да се прояви в социалната, но не в гражданската сфера. Обаче в предвид на това, че този проект претърпял практически пълен провал, ние никога няма да узнаем, от каква аристокрация на духа, от какво милосърдно ръководство и несравнима култура се е лишила Урантия, защо то репродукцията на членовете на телесния персонал се е случила по-късно, вече след въстанието, когато те са биби лишени от връзка с жизнените токове на системата.
Эра, начавшаяся на Урантии после восстания, стала свидетелем многих необычных явлений. Рушилась великая цивилизация - культура Даламатии. "В то время на земле жили нефил‡м (нодиты), и когда эти сыны богов стали брать в жены дочерей человеческих, они начали рожать им „древних исполинов", „славных людей"". Хотя члены персонала и их первые потомки едва ли являлись "сынами богов", таким было в те дни отношение к ним эволюционных смертных; предания преувеличивали даже их телосложение. Таково происхождение практически повсеместных фольклорных преданий о богах, которые спустились на землю и вместе с человеческими дочерьми породили древнюю расу героев. И все подобные легенды были еще больше запутаны расовыми смешениями появившихся позднее адамитов периода второго Сада.
Ерата, започваща на Урантия след въстанието, станала свидетелка на много необичайни явления. Рушала се великата цивилизация - културата на Даламатия. "В това време на земята живели нефил‡мите (нодити), и когато тези синове на боговете започнали да вземат за жени дъщерите човешки, те започнали да им раждат "древните исполини", "славни хора",". Макар членовете от парсонала и техните първи потомци едва ли се явявали "синове на боговете", такова било в тези дни отношението към тях от еволюционните смъртни; преданията преувеличавали даже тяхното телосложение. Такъв е произходът практически на повсеместните фолклорни предания за боговете, които се спуснали на земята и заедно с човешките дъщери породили древната раса на героите. Всички подобни легенди били още по объркани от расовите смесвания на появилите се по-късно адамити в периода на втората Градина.
Так как сто членов телесного персонала Князя несли в себе зародышевую плазму андонитов, естественно было предположить, что в случае половой репродукции их потомство должно было полностью соответствовать потомству других андонитов. Однако когда шестьдесят мятежных членов персонала - сторонников Нода - приступили к половому размножению, оказалось, что их дети почти во всех отношениях значительно превосходят как андонитов, так и сангикские расы. Это неожиданное превосходство выражалось не только в физических и интеллектуальных качествах, но и в духовных способностях.
Тъй като стоте члена на телесния персонал на Княза носели в себе си зародишната плазма на андонитите, естествено било да се предположи , че в случай на полова репродукция тяхното потомство трябвало напълно да съответства на потомството на другите андонити. Обаче когато шестдесетте метежни члена от персонала - привържениците на Нод - пристъпили към полово размножаване, се оказало, че техните деца почти във всички отношения значително превъзхождат както андонитите, така и сангикските раси. Това неочаквано превъзходство се изразявало не толкова във физическите и интелектуални качества, но и духовните способности.
Эти мутантные черты, появившиеся в первом поколении нодитов, стали следствием некоторых изменений в конфигурации и химических компонентах генов, содержавшихся в зародышевой плазме андонитов. Данные изменения были вызваны присутствием в телах членов княжеского персонала мощных контуров жизнеобеспечения системы Сатания. Под воздействием этих жизненных контуров произошла реорганизация хромосом типично урантийского строения, в результате чего они пришли в большее соответствие со стандартными сатанийскими формами небадонского проявления жизни. Метод превращения зародышевой плазмы под действием жизненных контуров системы имеет сходство с теми процессами, посредством которых урантийские ученые видоизменяют зародышевую плазму растений и животных, используя для этого рентгеновские лучи.
Тези мутантни черти, появили се в първото поколение нодити, станало в следствие на някои изменения в конфигурацията и химическите компоненти в гените, съдържащи се в зародишната плазма на андонитите. Дадените изменения били предизвикани от присъствието в телата на членовете от персонала на мощните контури на животообезпечаване на системата Сатания. Под въздействието на тези жизнени контури протекла реорганизацията на хромозомите от типичния урантийски строеж, в резултат на което те отишло в по-голямо съответствие със стандартните сатанийски форми на небадонската проява на живот. Методът на превръщане на зародишната плазма под действието на жизнените контури на системата има сходство с тези процеси, посредством които урантийските учени видоизменят зародишната плазма на растенията и животните, използувайки за това рентгенови лъчи.
Таким образом, происхождение нодитов связано с некоторыми своеобразными и неожиданными модификациями жизненной плазмы, перенесенной хирургами Авалона из тел пожертвовавших ее андонитов в тела членов телесного персонала.
По такъв начин, произхода на нодитите е свързан с някои своеобразни и неочаквани модификации на жизнената плазма, пренесена от хирурзите на Авалон от телата на пожертвалите я андонити в телата на членовете от телесния персонал.
Необходимо вспомнить о том, что сто пожертвовавших свою жизненную плазму андонитов, в свою очередь, стали обладателями органического компонента древа жизни, вследствие чего в их телах также появились жизненные токи Сатании. Сорок четыре модифицированных андонита, примкнувших к восставшему персоналу, также вступали в брачные отношения друг с другом и значительно укрепили лучшие нодитские генотипы.
Необходимо е да си спомним за това, че стоте пожертвали своята жизнена плазма андонити, на свой ред, станали притежатели на органическия компонент от дървото на живота, в следствие на което в техните тела също така се появили жизнените токове на Сатания. Четиридесетте и четири модифицирани андонити, присъединили се към въстаналия персонал, също така встъпили в брачни отношения един с друг и значително укрепили най-добрите нодитски генотипи.
Две эти группы, включавшие 104 индивидуума - носителей модифицированной зародышевой плазмы андонитов - стали праотцами нодитов, восьмой расы Урантии. Эта новая особенность человеческой жизни на Урантии представляет собой очередную фазу в претворении изначального плана по использованию данной планеты в качестве мира видоизменения жизни, если не считать того, что такое развитие событий было в числе непредвиденных.
Тези две групи, включващи 104 индивида - носители на модифицираната зародишна плазма на андонитите - станали праотци на нодитите, осмото раса на Урантия. Тази нова особеност на човешкия живот на Урантия представлява по себе си поредната фаза в претворяването на изначалния план по използуването на дадената планета в качеството на свят на видоизменен живот, ако не се счита това, че такова развитие на събитията било в числото на непредвидените.
Чистокровные нодиты были великолепной расой, однако они постепенно смешались с эволюционными народами земли, и деградация не заставила себя долго ждать. Через десять тысяч лет после восстания они регрессировали настолько, что средняя продолжительность их жизни была не намного большей, чем у эволюционных рас.
Чистокръвните нодити били великолепна раса, обаче те постепенно се смесили с еволюционните народи на земята, и деградацията не се забавила дълго. Десет хиляди години след въстанието те регресирали дотолкова, че средната продължителност на техния живот била малко повече, отколкото у еволюционните раси.
Раскапывая глиняные таблички с записями, сделанными на них поздними шумерскими потомками нодитов, археологи обнаруживают списки шумерских царей, уводящие в глубь веков на несколько тысяч лет; и по мере всё большего углубления в прошлое, сроки правления отдельных царей увеличиваются примерно от двадцати пяти или тридцати до ста пятидесяти и более лет. Такое удлинение периодов царствования означает, что некоторые из ранних нодитских правителей (прямых потомков княжеского персонала) действительно жили дольше, чем их более поздние наследники, а также указывает на попытку проследить происхождение династий со времен Даламатии.
Разкопавайки глинените плочки със записи, направени на тях от късните шумерски потомци на нодитите, археолозите откриват списъци на шумерски царе, водещи в дълбочината на вековете на няколко хиляди години; и по степента на все по-голямото задълбочаване в миналото, сроковете на управление на отделните царе се увеличават примерно от двадесет и пет или тридесет до сто и петдесет и повече години . Такова удължаване на периодите на царуване означава, че някои от ранните нодитски управители (преките потомци на княжеския персонал) действително са живели по-дълго, от техните по-късни наследници, а така също указват на опита да се проследи произхода на династиите към времето на Даламатия.
Сведения о таких долгожителях объясняются также путаницей месяца и года как отрезков времени. Это также видно по библейской генеалогии Авраама и древним китайским летописям. Смешение месяца - промежутка времени из
Сведенията за такива дълго живеещи се обяснява също така с бъркотията на месеците и годините ката отрязъци от време. Това също така е видно по библейските генеалогии на Авраам и древните китайски летописи. Смесването на месеца - промеждутък от време от
двадцати восьми дней - с появившимся позднее годом, включавшим более трехсот пятидесяти дней, является причиной появления преданий о столь продолжительных сроках жизни людей. Существуют письменные упоминания о человеке, прожившем более девятисот "лет". Это соответствует неполным семидесяти годам, и веками такая жизнь считалась очень долгой - "трижды по двадцать лет и десять", как впоследствии ее стали обозначать.
двадесет и осем дни - с появилите се по късно години , включващи повече от триста и петдесет дни , се явява причина за появяването на предания за толкова продължителен период на живот на хората. Съществуват писмени упоменавания за човек, проживял повече от деветстотин "години". Това съответствува на непълни седемдесет години, и от векове такъв живот се считал за много дълъг - "три пъти по двадесет години и десет", както в последствие започнали да го обозначават.
В течение еще долгого времени после Адама время продолжали исчислять с помощью месяца из двадцати восьми дней. Но когда, около семи тысяч лет тому назад, египтяне осуществили реформу календаря, они сделали это с большой точностью, введя год продолжительностью в 365 дней.
В течение на още дълго време след Адам времето продължавало да се изчислява с помощта на месец от двадесет и осем дни. Но когато, преди около седем хиляди години, египтяните осъществили реформа на календара, те направили това с голяма точност , въвеждайки годината с продължителност от 365 дни.
3. ВАВИЛНОСКАТА КУЛА
После исчезновения Даламатии нодиты перебрались на север и восток и вскоре основали новый город - Дилмун, ставший их национальным и культурным центром. И спустя примерно пятьдесят тысяч лет после смерти Нода - когда многочисленное потомство княжеского персонала уже не могло прокормить себя в землях, прилегавших к их новому городу Дилмуну, а также после появления смешанных браков с андонитскими и сангикскими племенами, обитавшими у границ их владений, - их лидеры решили, что необходимо принять какие-то меры для сохранения расового единства. Для этого был созван совет племен, и после продолжительных дискуссий был принят план Вавлота, потомка Нода.
След изчезването на Даламатия нодитите се преместили на север и изток и скоро основали нов град - Дилмун, станал техен национален и културен център. И примерно след петдесет хиляди години след смъртта на Нод - когато многочисленото потомство на княжеския персонал вече не можело да изхрани себе си в земите, прилежащи към техния нов град Дилмун, а така също след появяването на смесените бракове с андонитските и сангикски племена, обитаващи границите на техните владения, - техните лидери решили, че е необходимо да приемат някакви мерки за съхраняване на расовото единство. За това бол свикан съвета на племената, и след продължителни дискусии бил приет плана на Вавлот, потомък на Нод.
В центре занятой к тому времени территории Вавлот предложил возвести претенциозный храм для прославления их расы. Над храмом должна была возвышаться башня, какой не видел мир. Она должна была стать монументальным памятником их исчезающему величию. Многие хотели, чтобы этот монумент был возведен в Дилмуне, но другие полагали, что столь гигантское сооружение должно находиться на безопасном расстоянии от моря, ибо помнили предания о затоплении их первой столицы - Даламатии.
В центърът на заетата към това време територия Вавлот предложил да се издигне претенциозен храм за прослава на тяхната раса. Над храма трябвало да се възвисява кула, каквото не е виждал света. Тя трябвало да стане монументален паметник на тяхното изчезващо величие. Мнозина искали, че този монумент да бъде издигнат в Дилмун, но други полагали, че толкова гигантско съоръжение трябвало да се намира на безопасно разстояние от морето, защото помнили преданията за потопяване на тяхната първа столица - Даламатия.
По плану Вавлота новые здания должны были стать ядром будущего центра нодитской культуры и цивилизации. В итоге его предложение было принято, и в соответствии с этим планом началось строительство. В честь архитектора и создателя башни новый город должен был называться Вавлот. Это место позднее стало известно как Вавлод и, наконец, Вавилон.
По план на Вавлот новите здания трябвало да станат ядро на бъдещия център на нодитската култура и цивилизация. В крайна сметка неговото предложение било прието, и в съответствие с този план започнало строителство. В чест на архитекта и създателя на кулата новият град трябвало да се нарича Вавлот. Това място по-късно станало известно като Вавлод и, накрая, като Вавилон.
Однако нодиты так и не пришли к единому мнению относительно планов и предназначения своего предприятия. Между их лидерами также не было полного согласия в отношении планов строительства или использования зданий после окончания работ. Когда с начала строительства прошло четыре с половиной года, разгорелся спор о целях и мотивах возведения башни. Разногласия приняли столь ожесточенную форму, что работы полностью прекратились. Доставщики еды разнесли известия о раздоре, и множество племен стали стекаться к месту строительства. Было предложено три различных взгляда на назначение башни:
Обаче нодитите така и не достигнали до единно мнение относно плановете и предназначението на своето предприятие. Между техните лидери също така нямало пълно съгласие по отношение на плановете за строителство или използуването на зданията след окончателните работи. Когато от началото на строителството изминали четири и половина години, се разгорял спор за целите и мотивите за издигане на кулата. Разногласията приели толкова ожесточена форма, че работата напълно се прекратила. Доставчиците на храна разнесли вестта за раздора, и множеството племена започнали да се стичат към мястото на строителството. Били предложени три различни гледни точки за предназначението на кулата.
1. Первая группа - почти половина собравшихся - хотела, чтобы башня стала памятником истории и расового превосходства нодитов. Они полагали, что башня должна быть огромным и впечатляющим строением, которое будет вызывать восхищение у всех будущих поколений.
1. Първата група - почти половината от събралите се - искала, кулата да стане паметник на историята и расовото превъзходство на нодитите. Те полагали, че кулата трябвало да бъде огромен и впечатляващ строеж, който ще предизвиква възхищение у всички бъдещи поколения.
2. Следующая по величине группа хотела, чтобы башня была построена в память о культуре Дилмуна. Они предвидели, что Вавлот превратится в великий центр торговли, искусства и ремесел.
2. Следващата по величина група искала, кулата да бъде построена в памет на културата на Дилмун. Те предвиждали, че Вавлот ще се превърне във велик център на търговията, изкуството и занаятите.
3. Наименьшая группа считала, что возведение башни давало возможность искупить безрассудство их прародителей, принявших участие в восстании Калигастии. Они настаивали на том, чтобы башня была посвящена поклонению всеобщему Отцу. Они требовали, чтобы перед городом стояла единственная цель: стать преемником Даламатии, превратиться в культурный и религиозный центр для окружающих варваров.
3. Най-малката група считала, че издигането на кулата давало възможност да се изкупи безразсъдството на техните прародители, взели участие във въстанието на Калигастия. Те настоявали за това, че кулата да бъде посветена на поклонение към Всеобщия Отец. Те изисквали, че пред града да стои единствена цел: да стане приемник на Даламатия, да се превърне в културен и религиозен център за обкръжаващите варвари.
При голосовании религиозная группа быстро потерпела поражение. Большинство собравшихся отвергли доктрину о том, что их предки были повинны в восстании; идея национального позора вызывала у них возмущение. Избавившись от одной из точек зрения и не придя к выбору между двумя другими в прениях, они стали драться. Религиозные нодиты, противники силовой борьбы, бежали к своим домам на юг, а их товарищи продолжали сражаться, пока почти полностью не уничтожили друг друга.
При гласуването религиозната група бързо претърпяла поражение. Болшинството събрали се отхвърлили доктрината за това, че техните предци са били провинили се във въстание; идеята за национален позор предизвикала у тях възмущение. Избавяйки се от едната гледна точка и не идвайки до избор между другите две в обсъжданията, те започнали да се бият. Религиозните нодити, противници на силовата борба, бягали към своите домове на юг, а техните другари продължавали да се сражават, докато почти напълно не се унищожили един друг.
Около двенадцати тысяч лет тому назад была предпринята вторая попытка построить Вавилонскую башню. Смешанные племена андитов (нодиты и адамиты) начали возводить новый храм на развалинах старого, но у этого сооружения не было достаточной опоры. Башня рухнула под тяжестью своего собственного непомерного веса. Этот регион долго был известен как Вавилония.
Преди около дванадесет хиляди години бил предприет втори опит да се построи Вавилонската кула. Смесените племена андити (нодити и адамите) започнали да въздигат новия храм в развалините на стария, но у това съоръжение нямало достатъчно опора. Кулата рухнала под тежестта на своето собствено прекомерно тегло. Този регион дълго бил известен като Вавилония.
4. ЦЕНТРОВЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НОДИТИТЕ
Рассеяние нодитов стало прямым следствием междоусобицы из-за Вавилонской башни. Эта междоусобная война резко сократила численность чистокровных нодитов; в значительной мере именно по этой причине они не смогли создать великой доадамической цивилизации. Начиная с этого времени, на протяжении ста двадцати тысяч лет нодитская культура приходила в упадок, пока она не была улучшена привнесением адамической крови. Однако даже во времена Адама нодиты оставались талантливым народом. Многие из их смешанных потомков были среди строителей Сада, и несколько групповых командиров Вана были нодитами. В персонал Адама входили некоторые из наиболее талантливых представителей этой расы.
Разселването на нодитите станало пряко следствие от междуособиците заради Вавилонската кула. Тази междуособна война рязко съкратила числеността на чистокръвните нодити; в значителна степен именно поради тази причина те не могли да създадат велика до адамическа цивилизация. Започвайки с това време, по протежение на сто и двадесет хиляди години нодитската култура вървяла в упадък, докато тя не била подобрена от привнесената адамическа кръв. Обаче даже във времето на Адам нодитите си оставали талантлив народ. Много от техните смесени потомци били сред строителите на Градината, и няколко от груповите командири на Ван били нодити. В персонала на Адам влизали някои от най-талантливите представители на тази раса.
Три из четырех крупных нодитских центров были основаны сразу же после вавилонского конфликта:
Три от четирите крупни нодитски центрове били основани веднага след вавилонския конфликт:
1. Западные, или сирийские, нодиты. Остатки националистов - сторонников возведения памятника своей расе - ушли на север, где впоследствии соединились с андонитами и основали поздние нодитские центры к северо-западу от Месопотамии. Эта крупнейшая группа нодитского рассеяния внесла большой вклад в появившиеся впоследствии племена ассирийцев.
1. Западни, или сирийски, нодити. Остатъците от националистите - привържениците на издигане на паметника на своята раса - отишли на север, където в последствие се съединили с андонитите и основали късните нодитски центрове на северозапад от Месопотамия. Тази най крупна група от нодитското разселване внесла голям принос в появилите се в последствие племена на асирийците.
2. Восточные, или эламитские, нодиты. Большое число сторонников культуры и коммерции мигрировало на восток, в Элам, где они объединились со смешанными сангикскими племенами. Тридцать-сорок тысяч лет тому назад эламиты стали в основном носителями сангикских кровей, хотя у них сохранялась цивилизация, превосходящая культуру окружающих варваров.
2. Източни, или еламитските, нодити. Голямо число от привържениците на културата и комерцията мигрирали на изток, в Елам, където те се обединили със смесените сангикски племена. Преди тридесет-четиридесет хиляди години назад еламитите станали в основното носители на сангикската кръв, макар у тях да се съхранявала цивилизация, превъзхождаща културата на обкръжаващите варвари.
После создания второго Сада появилось обыкновение называть близлежащие нодитские поселения "землей Нода". И в течение длительного и относительно мирного периода взаимоотношений нодитов с адамитами две эти расы в значительной степени перемешались, ибо Божьи Сыны (адамиты) всё чаще брали в жены человеческих дочерей (нодитов).
След създаване на втората Градина се появил обичай да се назовават близко лежащите нодитски селища "земя на Нод". И в течение на продължителен и относително мирен период на взаимоотношения между нодити и адамити тези две раси в значителна степен се смесили , защото Божите Синове (адамитете) все по-често взимали за жени човешките дъщери (нодитите).
3. Центральные, или дошумерские, нодиты. Небольшая группа в районе устьев Тигра и Евфрата сохраняла большую расовую чистоту. Она продолжала существовать в течение тысячелетий и в итоге стала источником тех нодитов, которые смешались с адамитами и образовали шумерские народы исторической эпохи.
3. Централни, или до шумерски, нодити. Не голяма група в района на устието на Тигър и Ефрат съхранявала голяма расова чистота. Тя продължила да съществува в течение на хилядолетия и в крайна сметка станала източник на тези нодити, които се смесили с адамитете и образували шумерските народи в историческата епоха.
Всё это объясняет столь внезапное и таинственное появление шумеров на исторической сцене в Месопотамии. Исследователи никогда не смогут проследить происхождение этих племен от первых шумеров, которые появились двести тысяч лет тому назад, после затопления Даламатии. Не оставив никаких следов происхождения в других местах мира, эти древние племена внезапно появляются на горизонте цивилизации со сформировавшейся высокоразвитой культурой, включающей храмы, металлообработку, земледелие, животных, керамику, ткачество, торговое законодательство, гражданские кодексы, религиозные обряды и древнюю письменность. К началу исторической эры даламатийский алфавит был уже давно забыт, и шумеры пользовались необычным письмом, изобретенным в Дилмуне. Шумерский язык - практически полностью исчезнувший - не был семитским; у него было много общего с так называемыми индоевропейскими языками.
Всичко това обяснява толкова внезапното и тайнствено появяване на шумерите на историческата сцена в Месопотамия. Изследователите никога няма да могат да проследят произхода на тези племена от първите шумери, които се появили преди двеста хиляди години, след потъването на Даламатия. Не оставяйки никакви следи от произход в други места на света, тези древни племена внезапно се появяват на хоризонта на цивилизацията с формирана високо развита култура, включваща храмове, металообработване, земеделие, животни, керамика, тъкачество, търговско законодателство, граждански кодекси, религиозни обреди и древна писменост. Към началото на историческата ера даламатийската азбука отдавна била забравена, и шумерите се ползвали от необичайно писмо, изобретено в Дилмун. Шумерският език - практически напълно изчезнал - не е бил семетски; у него е имало много общо с така наречените индоевропейски езици.
Подробные записи, оставленные шумерами, описывают необыкновенное поселение, находившееся в Персидском заливе недалеко от того места, где ранее находился Дилмун. Египтяне называли этот величественный древний город Дилматом, в то время как смешавшиеся с адамитами шумеры путали как первый, так и второй нодитский город с Даламатией и называли все три Дилмуном. Археологи уже нашли древние глиняные таблички, рассказывающие нам об этом земном рае, "где Боги впервые благословили человечество примером цивилизованной и культурной жизни". Сегодня эти таблички с описаниями Дилмуна молчаливо покоятся на пыльных полках многих музеев.
Подробни записи, оставени от шумерите, описват необикновено селище, намиращо се в Персийския залив не далеч от мястото, където по-рано се намирал Дилмун. Египтяните наричали този величествен древен град Дилматом, в това време когато смесили те се с адамитите шумери бъркали както първия, така и втория нодитски град с Даламатия и назовавали всичките три с Дилмун. Археолозите вече са намерили древни глинени плочки, разказващи ни за този земен рай, "където Боговете за първи път благословили човечеството с примера на цивилизован и културен живот". Днес тези глинени плочки с описанията на Дилмун мълчаливо лежат в покой на рафтовете в много музеи.
Шумеры хорошо знали о существовании первого и второго Эдема, однако, несмотря на распространение смешанных браков с адамитами, продолжали взирать на обитателей Сада - своих северных соседей - как на чуждую расу. Кичась своей более древней нодитской культурой, шумеры пренебрегли открывшимися перед ними славными перспективами, отдав предпочтение величию и райским традициям города Дилмуна.
Шумерите добре знаели за съществуването на първия и втория Едем, обаче, независимо от разпространението на смесените бракове с адамитите, продължавали да гледат на обитателите на Градината - на своите северни съседи - като на чужда раса. Кичейки се със своята по-древна нодитска култура, шумерите пренебрегвали откриващите се пред тях славни перспективи, отдавайки предпочитание на величието и райските традиции на града Дилмун.
4. Северные нодиты и амадониты - ваниты. Эта группа появилась еще до конфликта вокруг Вавлота. Самые северные из нодитов, они были потомками тех, кто отверг руководство Нода и его преемников и перешел к Вану и Амадону.
4. Северни нодити и амадонити - ванити. Тази група се появила още преди конфликта около Вавлот. Най-северни от нодитите, те били потомци на тези, които отхвърлили ръководството на Нод и неговите приемници и преминали към Ван и Амадон.
Некоторые из ранних товарищей Вана впоследствии поселились у берегов озера, которое до сих пор носит его имя; здесь сложились их традиции. Их священной горой стал Арарат, имевший во многом такое же значение для поздних ванитов, как Синай - для иудеев. Десять тысяч лет тому назад ванитские предшественники ассирийцев учили, что их нравственный закон из семи заповедей был получен Ваном от Богов на горе Арарат. Они твердо верили в то, что Ван и его товарищ Амадон были преобразованы из живых во время вознесения молитв на этой горе.
Някои от ранните другари на Ван в последствие се заселили на бреговете на езерото, което и до сега носи неговото име; тук се създали техните традиции. Тяхна свещена планина станала Арарат, имаща в многото същото такова значение за късните ванити, както Синай - за юдеите. Преди десет хиляди години ванитските предшественици на асирийците учили, че техния нравствен закон от седем заповеди бил получен от Ван от Боговете в планината Арарат. Те твърдо вярвали в това, че Ван и неговия другар Амадон били преобразувани от живите по време на възнасяне на молитви на тази планина.
Арарат был священной горой северной Месопотамии, и так как возникновение многих из ваших легенд о тех древних временах связано с вавилонским преданием о потопе, неудивительно, что Арарат и окружающий регион вошли в более позднее еврейское предание о Ное и вселенском потопе.
Арарат била свещена планина в северна Месопотамия, и тъй като възникването на много от вашите легенди за тези древни времена са свързани с вавилонските предания за потопа, не е учудващо, че Арарат и обкръжаващия регион са влезли в късното еврейско предание за Ной и вселенския потоп.
Около 35.000 года до н. э. Адамсон прибыл в одно из древних ванитских поселений, находившихся у восточных границ их территории, и основал здесь свой центр цивилизации.
Около 35.000 години преди н.е. Адамсон пристигнал в едно от древните ванитски селища , намиращо се на източните граници на тяхната територия, и основал тук свой център на цивилизацията.
5. АДАМСОН И РАТТА
Обрисовав нодитских предшественников вторичных промежуточных созданий, нам необходимо теперь рассмотреть адамическую половину их родословной, ибо вторичные промежуточные создания являются также внуками Адамсона - первородного представителя фиолетовой расы Урантии.
Обрисувайки нодитските предшественици на вторичните промеждутъчни създания, за нас е необходимо сега да разгледаме адамическата половина на тяхното родословие, защото промеждутъчните създания се явяват също така внуци на Адамсон - първородния представител на виолетовата раса от Урантия.
Адамсон принадлежал к той группе детей Адама и Евы, которые решили остаться на земле со своими родителями. От Вана и Амадона этот старший сын Адама часто слышал рассказ об их высокогорной северной родине, и через некоторое время после создания второго Сада он принял решение отправиться на поиски земли, о которой мечтал с юных лет.
Адамсон принадлежал към тази група деца на Адам и Ева, които решили да останат на земята със своите родители. От Ван и Амадон този старши син на Адам често слушал разказ за тяхната високопланинска северна родина, и след известно време след създаване на втората Градина той взел решение да се отправи в търсене на земята, за която мечтаел от юношеските си години.
В то время Адамсону было 120 лет, и он являлся отцом тридцати двух чистокровных детей первого Сада. Он хотел остаться со своими родителями и помочь им в устройстве второго Сада, но его сильно удручала потеря супруги и детей, решивших отправиться в Эдемию вместе с теми детьми Адама, которые пожелали стать подопечными Всевышних.
В това време Адамсон бил на 120 години, и той се явявал баща на тридесет и две чистокръвни деца от първата Градина. Той искал да остане със своите родители и да им помогне в устройването на втората Градина, но него силно го огорчила загубата на съпругата и децата, решили да се отправят в Едемия заедно с тези деца на Адам, които пожелали да станат подопечни на Всевишните.
Адамсон не оставил бы своих родителей, и не в его характере было бежать от трудностей, однако его совершенно не удовлетворяло население второго Сада. Он сделал многое для развития обороны и строительства, но всё же решил, что при первой же возможности уйдет на север. И хотя прощание прошло в доброй атмосфере, Адам и Ева были глубоко опечалены потерей своего старшего сына, его уходом в незнакомый и враждебный мир, откуда, как они опасались, ему уже не суждено будет вернуться.
Адамсон не би оставил своите родители, и не било в неговия характер да бяга от трудностите, обаче него съвършено не удовлетворявало населението на втората Градина. Той направил много за развитието на отбраната и строителството, но все пак решил, че при първа възможност ще замине на север. И макар прощаването да преминало в добра атмосфера, Адам и Ева били дълбоко опечалени от загубата на своя старши син, неговото заминаване в непознат и враждебен свят, от където, както те се опасявали, на него вече не му било съдено да се завърне.
Отряд из двадцати семи человек последовал за Адамсоном на север, на поиски людей, найти которых он мечтал с детства. По прошествии чуть более трех лет эта группа действительно достигла своей цели, и среди найденных ими людей Адамсон встретил прекрасную двадцатилетнюю женщину, считавшую себя последним чистокровным потомком княжеского персонала. Эту женщину звали Ратта, и она рассказала, что все ее предки являлись потомками двух членов падшего княжеского персонала. Она была последней представительницей своего рода, так как все ее братья и сестры умерли. Ратта была уже готова никогда не выходить замуж и умереть бездетной, но увидев величественного Адамсона, она полюбила его всем сердцем. И когда она узнала историю Эдема - узнала о том, как действительно сбылись предсказания Вана и Амадона, услышала рассказ о совершенном в Саду проступке, - ее охватило единственное желание: стать женой этого наследника Адама. Та же мысль быстро увлекла и Адамсона. Прошло немногим более трех месяцев, и они стали мужем и женой.
Отряд от двадесет и седем човека последвал Адамсон на север, в търсенето на хора, които той мечтаел да намери от своето детство. С изминаването на малко повече от три години тази група действително достигнала своята цел, и сред намерените от тях хора Адамсон срещнал прекрасна двадесет годишна жена, считаща себе си за последния чистокръвен потомък на княжеския персонал. Тази жена наричали Ратта, и тя разказала, че всички нейни предци се явявали потомци на двама членове от падналия княжеския персонал. Тя била последната представителка на своя род, тъй като всички нейни братя и сестри умрели. Ратта вече била готова никога да не се омъжи и да умре бездетна, но виждайки величествения Адамсон, тя го обикнала от цялото си сърце. И когато тя узнала историята на Едем - узнала за това, как действително са се сбъднали предсказанията на Ван и Амадон, чула разказа за извършената в градината простъпка, - нея я обхванало единственото желание: да стане жена на този наследник на Адам. Тази същата мисъл бързо увлякла и Адамсон. Изминали не повече от три месеца, и те станали мъж и жена.
У Адамсона и Ратты родились шестьдесят семь детей. Они положили начало великому роду мировых правителей, но они сделали и нечто большее. Не следует забывать, что оба они были истинными сверхлюдьми. Каждый четвертый рождавшийся у них ребенок относился к уникальному типу и часто становился невидимым. Такого никогда не случалось в мировой истории. Ратта была страшно обеспокоена - вплоть до суеверного страха, однако Адамсону было хорошо известно о существовании первичных промежуточных созданий, и он понял, что у него на глазах происходит нечто подобное. Когда появился второй необычный отпрыск, Адамсон решил поженить их, ибо один из них был мужчиной, а другой - женщиной. Так появились вторичные промежуточные создания. В течение ста лет, пока этот феномен не прекратился, появилось почти две тысячи подобных существ.
У Адамсон и Ратта се родили шестдесет и седем деца. Те положили началото на велик род световни управители, но те направили и нещо повече. Не следва да забравяте, че те двамата били истински свръхчовеци. Всяко тяхно четвърто дете се отнасяло към уникален тип и често ставало невидимо. Такова нещо никога не се е случвало в световната история. Ратта била страшно обезпокоена - чак до суеверен страх, обаче на Адамсон било добре известно за съществуването на първичните промеждутъчни създания, и той разбрал, че пред неговите очи се случва нещо подобно. Когато се появил втория необичаен потомък, Адамсон решил да ги ожени, защото единия от тях бил мъж, а другия - жена. Така се появили вторичните промеждутъчни създания. В течение на сто години, докато този феномен не се прекратил, се появили почти две хиляди подобни същества.
Адамсон прожил 396 лет. Много раз он возвращался на родину, чтобы навестить своих родителей. Каждые семь лет он и Ратта отправлялись на юг, во второй Сад,
Адамсон проживял 369 години. Много пъти той се връщал в родината, за да навести своите родители. Всеки седем години той и Ратта се отправяли на юг, във втората Градина,
и во время таких путешествий промежуточные создания сообщали ему о состоянии дел его народа. В течение жизни Адамсона они оказали огромную помощь в создании нового и независимого мирового центра истины и праведности.
и по време на такива пътешествия промеждутъчните създания му съобщавали за състоянието на делата на неговия народ. В течение на живота на Адамсон те оказали огромна помощ в създаването на нов и независим световен център на истината и праведността.
Так в распоряжении Адамсона и Ратты оказался корпус великолепных помощников, трудившихся вместе с ними на протяжении их долгой жизни и помогавших в распространении новых истин и более высоких критериев духовной, интеллектуальной и материальной жизни. И не все результаты этих усилий по улучшению мира были стерты последующим регрессом.
Така в разпореждане на Адамсон и Ратта се оказал корпус от великолепни помощници, трудещи се заедно с тях по протежение на техния дълъг живот и помагащи в разпространяването на нови истини и по-високи критерии за духовния, интелектуалния и материален живот. И не всички резултати от тези усилия по подобряване на света били изтрити от последващия регрес.
На протяжении почти семи тысячелетий со времени Адамсона и Ратты адамсониты сохраняли высокую культуру. Позднее они смешались с соседними нодитами и андонитами и были также причислены к "древним исполинам". Некоторые достижения этой эпохи прошли через века и стали подспудной частью того культурного потенциала, расцвет которого позднее проявился в европейской цивилизации.
По протежение на почти седем хилядолетия от времето на Адамсон и Ратта адамсонитите съхранили високата култура. По-късно те се смесили със съседните нодити и андонити и били също така причислени към "древните исполини". Някои достижения от тази епоха преминали през вековете и станали скрита част от този културен потенциал, разцвета на който по-късно се появил в европейската цивилизация.
Этот центр цивилизации находился в регионе к востоку от южной оконечности Каспийского моря, неподалеку от Копетдага. Чуть севернее, на возвышенностях Туркестана, находятся остатки того, что когда-то было адамсонитским центром фиолетовой расы. В этой горной местности, узким и древним плодородным поясом проходящей через невысокие предгорья хребта Копет, в разное время сменили друг друга четыре различные культуры, созданные соответственно четырьмя разными группами потомков Адамсона. Вторая из этих групп мигрировала на запад - в Грецию и на острова Средиземноморья. Остатки потомков Адамсона мигрировали на север и запад и позднее достигли Европы вместе со смешанным потомством последней волны андитов, пришедших из Месопотамии; они также вошли в число андито-арийских завоевателей Индии.
Този център на цивилизацията се намирал в региона към изток от южния край на Каспийско море, недалеч от Копетдаг. Малко по-на север , на възвишенията на Туркестан, се намират остатъците от това, което някога бил адамсонитския център на виолетовата раса. В тази планинска местност, тесен и древен плодороден пояс преминаващ през не високите предпланини на хребета Копет, в различно време сменили една след друга четири различни култури, създадени съответно от четири различни групи потомци на Адамсон. Втората от тези групи мигрирала на запад - в Гърция и островите от Средиземноморието. Остатъците от потомците на Адамсон мигрирали на север и запад и по-късно достигнали Европа заедно със смесеното потомство на последните волни андити, пристигнали от Месопотамия; те също така влезли в числото на андито-арийските завоеватели на Индия.
6. ВТОРИЧНИ ПРОМЕЖДУТЪЧНИ СЪЗДАНИЯ
По сравнению с первичными промежуточными созданиями, происхождение которых было почти полностью сверхчеловеческим, представители вторичной категории являются отпрысками чистокровного адамического рода, объединившегося с очеловеченными потомками тех, к кому восходят родословные и старшего корпуса.
В сравнение с първичните промеждутъчни създания, произхода на които бил напълно свръхчовешки, представителите на вторичната категория се явяват потомци на чистокръвния адамически род, обединил се с очовечените потомци на тези, към които възлиза родословието и старшия корпус.
Из детей Адамсона шестнадцать стали необыкновенными прародителями вторичных промежуточных созданий. Среди этих уникальных детей было равное число мужчин и женщин, и раз в семьдесят дней, при помощи комбинированного метода половой и неполовой связи, каждая пара могла произвести на свет одно вторичное промежуточное создание. Ранее подобное явление было невозможно на земле, и оно никогда не наблюдалось с тех пор.
От децата на Адамсон шестнадесет станали необикновени прародители на вторичните промеждутъчни създания. Сред тези уникални деца имало равно число мъже и жени, и веднъж на седемдесет дни , при помощта на комбиниран метод на полова и не полова връзка, всяка двойка могла да произведе на бял свят едно вторично промеждутъчно създание. По-рано подобно явление било невъзможно на земята, и то никога не се е наблюдавало от тогава.
За исключением их необычных свойств, эти шестнадцать детей жили и умерли как смертные данного мира, однако их потомки, обладающие электрическим типом питания энергией, продолжают жить, не подверженные ограничениям смертной плоти.
С изключение на техните необичайни свойства, тези шестнадесет деца живяли и умрели като смъртни от дадения свят, обаче техните потомци, притежаващи електрически тип на хранене с енергия, продължават да живеят, не подложени на ограниченията на смъртната плът.
Каждая из восьми пар в итоге произвела 248 промежуточных созданий. Так появился изначальный вторичный корпус численностью в 1984 существа. Вторичные создания делятся на восемь подгрупп. Они обозначаются как А-Б-В первое, второе, третье и так далее. Есть также Г-Д-Е первое, второе и так далее.
Всяка от осемте двойки в крайна сметка произвела 248 промеждутъчни създания. Така се появил изначалният вторичен корпус с численост от 1984 същества. Вторичните създания се делят на осем подгрупи. Те се обозначават като А-Б-В първо, второ, трето и така нататък. Има също така Г-Д-Е първо, второ и така нататък.
После проступка Адама первичные промежуточные создания вернулись к попечительским Мелхиседекам, а вторичная группа оставалась прикрепленной к центру Адамсона вплоть до его смерти. Тридцать три вторичных существа, возглавлявшие свою организацию к моменту смерти Адамсона, предприняли попытку перевести всю категорию под начало Мелхиседеков и тем самым объ
След простъпката на Адам първичните промеждутъчни създания се върнали към попечителските Мелхиседеки, а вторичната група оставала прикрепена към центъра на Адамсон чак до неговата смърт. Тридесет и три вторични същества, възглавяващи своя организация към момента на смъртта на Адамсон, предприели опит да преведат цялата категория под началото на Мелхиседеките и по този начин
единиться с первичным корпусом. Когда же сделать это не удалось, они покинули своих товарищей и единой группой примкнули к службе планетарных попечителей.
да се обединят с първичния корпус. Когато се оказало, че това не им се отдава, те напуснали своите другари и като единна група се присъединили към службата на планетарните попечители.
После смерти Адамсона оставшаяся часть вторичных промежуточных созданий превратилась в странную, неорганизованную и никому не подчиненную силу, действовавшую на Урантии. С того времени и вплоть до прихода Макивенты Мелхиседека они вели беспорядочный образ жизни. Этот Мелхиседек частично поставил их под свой контроль, однако до явления Христа Михаила они продолжали оставаться источником многих неприятностей. В течение его пребывания на земле все они приняли окончательное решение в отношении своего будущего, и преданное большинство перешло под начало первичной категории промежуточных созданий.
След смъртта на Адамсон останалата част от вторичните промеждутъчни създания се превърнала в странна неорганизирана и никому не подчинена сила, действуваща на Урантия. От това време и чак до идването на Макивент Мелхиседек те водили безпорядъчен начин на живот. Този Мелхиседек частично ги поставил под своя контрол, обаче до явяването на Христа Михаил те продължавали да си остават източник на много неприятности. В течение на неговото пребиваване на земята всички те приели окончателно решение по отношение но своето бъдеще, и преданото болшинство преминало под началото на първичната категория промеждутъчни създания.
7. МЕТЕЖНИ ПРОМЕЖДУТЪЧНИ СЪЗДАНИЯ
Во время восстания Люцифера большинство первичных промежуточных созданий встали на путь греха. При оценке разрушительных последствий планетарного мятежа, среди прочих потерь было обнаружено, что из первоначальных 50.000 существ 40.119 присоединились к отступнику Калигастии.
По време на въстанието на Луцифер болшинството първични промеждутъчни създания поели пътя на греха. При оценка на разрушителните последствия от планетарния метеж, сред другите загуби било открито, че от първоначалните 50.000 същества 40.119 са се присъединили към отстъпника Калигастия.
Изначальная численность вторичных созданий составляла 1984 существа, из которых 873 не пожелали подчиниться правлению Михаила и были должным образом изолированы в связи с планетарным судом Урантии, состоявшимся в день Пятидесятницы. Никто не может предсказать судьбу этих падших существ.
Изначалната численост на вторичните създания съставлявала 1984 същества, от които 873 не пожелали да се подчинят на управлението на Михаил и трябвало да бъдат изолирани във връзка с планетарния съд над Урантия, състоял се в деня на Петдесятница. Никой не може да предскаже съдбата на тези паднали същества.
В настоящее время обе группы мятежных промежуточных созданий содержатся под стражей в ожидании вынесения окончательных приговоров участникам восстания в локальной системе. Однако они совершили много странных поступков на земле до начала нынешнего планетарного судного периода.
В настояще време двете групи метежни промеждутъчни създания се държат под стража в очакване изнасянето на окончателните присъди над участниците от въстанието в локалната система. Обаче те извършили много странни постъпки на земята до началото на сегашния планетарен съдебен период.
В определенных условиях эти неверные промежуточные создания могли становиться видимыми для смертных, что в первую очередь касается сообщников Вельзевула - лидера отступнических созданий. Но не следует путать эти уникальные создания с некоторыми мятежными херувимами и серафимами, которые также находились на земле вплоть до смерти и воскресения Христа. Некоторые древние авторы называли эти мятежные промежуточные создания злыми духами и демонами, а отступнических серафимов - злыми ангелами.
В определени условия тези неверни промеждутъчни създания могли да стават видими за смъртните, което на първо място се отнася до привържениците на Велзевул - лидера на отстъпническите създания. Но не следва да се бъркат тези уникални създания с някои метежни херувими и серафими, които също така са се намирали на земята чак до смъртта и възкръсването на Христа. Някои древни автори наричали тези метежни промеждутъчни създания зли духове и демони, а отстъпническите серафими - зли ангели.
Ни в одном мире злые духи неспособны вселяться в сознание смертного после жизни Райского посвященческого Сына. Но до прихода на Урантию Христа Михаила - до массового прибытия Настройщиков Сознания и излияния духа Учителя на всю плоть - эти мятежные промежуточные создания действительно были способны воздействовать на сознание некоторых низших смертных и, в определенной мере, контролировать их действия. Это достигалось во многом таким же способом, каким пользуются преданные промежуточные создания, входящие в контакт с человеческим разумом одного из членов резервного корпуса судьбы и охраняющие его, пока Настройщик, по существу, покидает личность для общения со сверхчеловеческими разумными существами.
Нито в един свят злите духове не са способни да се вселяват в съзнанието на смъртния след живото на Райския посвещенически Син. Но до идването на Урантия на Христа Михаил - до масовото пристигане на Настройчиците на Съзнанието и изливането духа на Учителя върху цялата плът - тези метежни промеждутъчни създания действително били способни да въздействуват на съзнанието на някои низши смъртни и, в определена степен, да контролират техните действия. Това се достигало в многото по същия такъв начин, от който се ползуват преданите промеждутъчни създания, влизащи в контакт с човешкия разум на един от членовете на резервния корпус на съдбата и охраняващи го, докато Настройчика, по същество, напуска личността за общуване със свръх човешките разумни същества.
И следующая запись не является только образным выражением: "И приносили к Нему всех больных, пораженных разными недугами, одержимых бесами и лунатиков". Иисус знал и видел различие между сумасшествием и бесноватостью, хотя в умах его современников царила огромная путаница в отношении этих состояний.
И следващият запис не се явява само образно изразяване: "И донасяли към Него всички болни, поразени от разни недъзи, обладани от бесове и лунатици". Иисус е знаел и виждал различията между лудостта и обладаването от бяс, макар в умовете на неговите съвременници да е царяла огромна бъркотия по отношение на тези състояния.
Еще до Пятидесятницы ни один мятежный дух не был способен подчинить себе нормальный человеческий разум, а с того дня даже слабые умом, низшие смертные защищены от подобной опасности. После излияния Духа Истины случаи так называемого изгнания бесов объясняются тем, что люди принимают истерию, сумасшествие и слабоумие за демоническую одержимость. Однако тот факт, что
Още до Петдесятницата нито един метежен дух не е бил способен да подчини на себе се нормален човешки разум, а от този ден даже и слаб ум, низшите смъртни са защитени от подобна опасност. След изливане Духа на Истината случаите с така нареченото изгнание на бесовете се обяснява с това, че хората приемат истерията, лудостта и слабоумието за демоническо обладаване. Обаче този факт, че
посвящение Михаила навсегда освободило разум любого человека Урантии от опасности одержимости, вовсе не означает, что эта опасность не была вполне реальной в прежние эпохи.
посвещението на Михаил завинаги освободило разума на всеки човек от Урантия от опасността от обладаване, съвсем не означава, че тази опасност не е била напълно реална в предишните епохи.
В настоящее время вся группа мятежных промежуточных созданий содержится в заключении по приказу Всевышних Эдемии. Они не скитаются больше по миру, одержимые злым умыслом. Независимо от присутствия Настройщиков Сознания, излияние Духа Истины на всю плоть навечно лишило неверных духов какой-либо возможности вторгаться даже в самый слабый человеческий разум. Начиная с Пятидесятницы, такое явление, как бесноватость, уже невозможно.
В настояще време цялата група метежни промеждутъчни създания се държат заключени по заповед на Всевишните от Едемия. Те не се скитат повече по света, обладани от зли мисли. Независимо от присъствието на Настройчиците на Съзнанието, изливането Духа на Истината върху цялата плът навеки лишило неверните духове от каквато и да е възможност да нахлуват даже в най-слабия човешки разум. Започвайки с Петдесятница, такова явление, като обладаването от бесове, вече е невъзможно.
8. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ПРОМЕЖДУТЪЧНИТЕ СЪЗДАНИЯ
После последнего суда над этим миром, когда Михаил забрал с собой спящие сохранившиеся создания времени, промежуточные существа были оставлены на планете для помощи в духовной и полудуховной сферах деятельности. Сегодня они функционируют в качестве единого корпуса, включающего обе категории и насчитывающего 10.992 члена. В настоящее время объединенные промежуточные создания Урантии попеременно управляются старшим членом каждой категории. Этот режим сформировался после слияния обеих групп вскоре после Пятидесятницы.
След последният съд над този свят, когато Михаил взел със себе си спящите съхранили се създания на времето, промеждутъчните същества били оставени на планетата за помощ в духовната и полудуховна сфери на деятелност. Днес те функционират в качеството на истински корпус, включващ двете категории и наброяващ 10.992 члена. В настояще време обединените промеждутъчни създания от Урантия последователно се управляват от старшите членове на всяка категория. Този режим се формирал след сливането на двете групи скоро след Петдесятница.
Члены более древней, или первичной категории известны по номерам; им часто дают такие названия, как 1-2-3 первый, 4-5-6 первый и так далее. На Урантии адамические промежуточные создания называются в алфавитном порядке для отличия от числовых названий первичной категории.
Членовете на по-древната, или първичната категория са известни по номера; на тях често им дават такива названия, като 1-2-3 първи, 4-5-6 първи и така на татък. На Урантия адамическите промеждутъчни създания се назовават азбучен ред за разлика от числовите названия на първичната категория.
Обе категории являются нематериальными существами в том, что касается питания и потребления энергии, но у них есть много человеческих черт, и они способны понимать ваш юмор и ваши религиозные чувства. Помогая смертным, они проникаются духом человеческого труда, отдыха и развлечения. Однако промежуточные создания не спят, как не обладают они и способностью производить потомство. В некотором смысле члены вторичной группы отличаются по мужским или женским качествам, и нередко о них говорят "он" или "она". Они часто работают вместе в таких парах.
Двете категории се явяват нематериални същества в това, което се отнася до храненето и потреблението на енергия, но у тях има много човешки черти, и те са способни да разбират вашия хумор и вашите религиозни чувства. Помагайки на смъртните, те се проникват от духа на човешкия труд, отдих и развлечения. Обаче промеждутъчните създания не спят, както и не притежават те способността да произвеждат потомство. В известен смисъл членовете на вторичната група се отличават по женски или мъжки качества, и не рядко за тях казват "той" или "тя". Те често работят заедно в такива двойки.
Промежуточные создания не являются ни людьми, ни ангелами, но по своей природе вторичная группа ближе к людям, чем к ангелам. В известной мере они принадлежат к вашим расам и поэтому проявляют большую отзывчивость и сочувствие при общении с людьми. Они оказывают неоценимую помощь серафимам в их работе с различными человеческими расами на благо этих рас, и обе категории незаменимы для тех серафимов, которые служат в качестве личных хранителей смертных.
Промеждутъчните създания не се явяват нито хора, нито ангели, но по своята природа вторичната група е по-близко към хората, отколкото към ангелите. В известна степен те принадлежат към вашите раси и поради това проявяват голяма отзивчивост и съчувствие при общуването с хората. Те оказват неоценима помощ на серафимите в тяхната работа с различните човешки раси за благото на тези раси, и двете категории са незаменими за тези серафими, които служат в качеството на лични пазители на смъртните.
В соответствии с присущими им качествами и способностями, объединенные промежуточные создания Урантии организованы для служения с планетарными серафимами в следующие группы:
В съответствие с присъщите им качества и способности, обединените промеждутъчни създания на Урантия са организиране за служене с планетарните серафими в следните групи:
1. Посланники. У членов этой группы есть имена. Этот небольшой корпус оказывает огромную помощь в эволюционном мире в установлении быстрой и надежной личной связи.
1. Посланици. У членовете на тази група има имена. Този неголям корпус оказва огромна помощ в еволюционния свят в установяване на бърза и надеждна лична връзка.
2. Планетарные стражи. Промежуточные создания являются хранителями - стражами - миров пространства. Они выполняют важные функции наблюдателей за всеми многочисленными явлениями и типами сообщений, которые необходимы сверхъестественным существам сферы. Это дозорные невидимой духовной сферы планеты.
2. Планетарни стражи. Промеждутъчните създания се явяват пазители - стражи - на световете от пространството. Те изпълняват важни функции на наблюдатели за всички многочислени явления и типове съобщения, които са необходими за свръх естествените същества от сферата. Това са дозорните на невидимата духовна сфера на планетата.
3. Посредники. В контактах со смертными существами материальных миров, например, с тем человеком, через которого было передано данное сообщение, всегда используются промежуточные создания. Они являются важным фактором таких связей между духовным и материальным уровнями.
3. Посредници. В контактите със смъртните същества от материалните светове , например, с този човек, чрез който е било предадено даденото съобщение, винаги се използуват промеждутъчни създания. Те се явяват важен фактор за такива връзки между духовните и материални нива.
4. Помощники прогресса. В эту группу входят более духовные промежуточные создания, которые распределяются в качестве помощников различных категорий серафимов, действующих на планете в специальных группах.
4. Помощници на прогреса. В тази група влизат по-духовни промеждутъчни създания, които се разпределят в качеството на помощници на различните категории серафими, действуващи на планетата в специални групи.
Промежуточные создания существенно отличаются по способности устанавливать контакт с более высоким уровнем серафимов и более низким уровнем своих человеческих родственников. Например, первичным промежуточным созданиям чрезвычайно трудно устанавливать прямую связь с материальными субстанциями. Они намного ближе к ангельскому типу и потому обычно исполняют обязанности сотрудников и помощников духовных сил, постоянно пребывающих на планете. Они действуют в качестве спутников и проводников небесных посетителей и стажеров, в то время как вторичные создания почти исключительно назначаются попечителями материальных существ сферы.
Промеждутъчните създания съществено се отличават по способности да установяват контакт с по-високите нива на серафимите и по-ниските нива на своите човешки родственици. Например, за първичните промеждутъчни създания е изключително трудно да установяват пряка връзка с материалните субстанции. Те са много по-близо до ангелския тип и поради това обикновено изпълняват задължения на сътрудници и помощници на духовните сили, постоянно пребиваващи на планетата. Те действуват в качеството на спътници и проводници на небесните посетители и стажанти, в това време когато вторичните създания почти изключително се назначават за попечители на материалните същества от сферата.
1.111 преданных вторичных промежуточных созданий выполняют важные миссии на земле. По сравнению со своими первичными товарищами, они явно материальны. Они существуют на самой границе зрительного диапазона смертных, причем их адаптационные способности достаточны для установления произвольных физических контактов с тем, что смертные называют "материальным миром". Эти уникальные создания обладают определенными, явно выраженными возможностями воздействия на мир пространственно-временных вещей, включая животный мир планеты.
1.111 предани вторични промеждутъчни създания изпълняват важни мисии на земята. В сравнение със своите първични другари, те явно са материални. Те съществуват на самата граница на зрителния диапазон на смъртните, при което техните адаптационни способности са достатъчни за установяване на произволни физически контакти с това, което смъртните назовават "материален свят". Тези уникални създания обладават определени, явно изразени възможности за въздействие на света на пространствено-времевите неща, включително на животинския свят на планетата.
Многие из более реальных явлений, которые приписывались ангелам, выполнялись вторичными промежуточными созданиям. Когда ранние проповедники евангелия Иисуса были брошены в тюрьму невежественными религиозными лидерами своего времени, настоящий "ангел Господний" "ночью отворил двери темницы и вывел их оттуда". Однако приписываемое ангелу освобождение Петра после того, как по приказу Ирода был убит Иаков, в действительности было выполнено вторичным промежуточным созданием.
Много от по-реалните явления, които са се приписвали на ангелите, са се изпълнявали от вторичните промеждутъчни създания. Когато ранните проповедници на евангелието на Иисус били хвърлени в затвора на невежите религиозни лидери от своето време, истинският "ангел Господен" "в нощта отворил вратите на тъмницата и ги извел от там". Обаче приписваното на ангела освобождаване на Петър след като, когато по заповедта на Ирод бил убит Яков, в действителност било изпълнено от вторично промеждутъчно създание.
Сегодня их основной труд - это незримая личная связь с теми мужчинами и женщинами, которые образуют планетарный резервный корпус судьбы. Именно деятельность вторичной группы, при поддержке некоторых членов первичного корпуса, привела к такой координации личностей и обстоятельств на Урантии, которая в итоге побудила небесных наблюдателей обратиться в вышестоящие инстанции. В результате полученных распоряжений появилась серия откровений, частью которых является и этот рассказ. Но следует со всей ясностью заявить, что промежуточные создания не имеют отношения к отталкивающим спектаклям, получившим общее название "спиритизм". Пребывающие в настоящее время на Урантии промежуточные создания, каждое из которых обладает достойной репутацией, не связаны с явлением так называемого "медиумизма". Обычно они не позволяют людям наблюдать свою, зачастую необходимую, физическую деятельность или иные контакты с материальным миром в том виде, в каком их воспринимают человеческие органы чувств.
Днес техният основен труд - това е невидимата лична връзка с тези мъже и жени, които образуват планетарния резервен корпус на съдбата. Именно деятелността на вторичната група, при поддържане от някои членове от първичния корпус, привела към такава координация на личностите и обстоятелствата на Урантия, която в крайна сметка подбудила небесните наблюдатели да се обърнат към висшестоящата инстанция. В резултат на получените разпореждания се появили серия откровения, част от които се явява и този разказ. Но следва с цялата ясното да се заяви, че промеждутъчните създания нямат отношение към отблъскващия спектакъл, получил общото название "спиритизъм". Пребиваващите в настояще време на Урантия промеждутъчни създания, всяко от които обладават достойна репутация, не са свързани с явлението на така наречения "медиумизъм". Обикновено те не позволяват на хората да наблюдават своята, често необходима, физическа деятелност или други контакти с материалния свят в този вид, в който тях ги възприемат човешките органи на чувствата.
9. ПОСТОЯННИ ЖИТЕЛИ НА УРАНТИЯ
Промежуточные создания могут считаться первой группой постоянных обитателей, которые встречаются во вселенских мирах различного типа, в противоположность эволюционным восходящим существам - таким, как смерт
Промеждутъчните създания могат да се считат за първата група постоянни обитатели, които се срещат във вселенските светове от различен тип, в противоположност на еволюционните възходящи същества - такива, като смъртните
ные создания и ангельские воинства. Такие постоянные жители встречаются на различных стадиях восхождения к Раю.
създания и ангелските войнства. Такива постоянни жители се срещат на различните стадии от възхождането към Рая.
В отличие от разнообразных категорий небесных существ, которые направляются на планету для служения, промежуточные создания живут в обитаемом мире. Серафимы приходят и уходят, но промежуточные создания остаются и будут оставаться; однако, даже будучи местными жителями, они, тем не менее, осуществляют попечительские функции, обеспечивая единственный непрерывный режим, согласующий и связывающий сменяющиеся администрации серафического воинства.
За разлика от разнообразните категории небесни същества, които се изпращат на планетата за служене, промеждутъчните създания живеят в обитаемия свят. Серафимите идват и си отиват, но промеждутъчните създания си остават и ще си остават; обаче, даже бидейки местни жители, те, още повече, ще осъществяват попечителски функции, обезпечавайки единствения непрекъснат режим, съгласуващ и свързващ сменящите се администрации на серафическото войнство.
Как настоящие жители Урантии, промежуточные создания кровно заинтересованы в судьбе этой сферы. Их общество отличается решимостью, упорным трудом во имя прогресса своей родной планеты. Эта решимость проявляется в девизе их категории: "Если объединенные промежуточные создания берутся за дело, они доводят его до конца".
Като настоящи жители на Урантия, промеждутъчните създания кръвно са заинтересовани от съдбата на тази сфера. Тяхното общество се отличава с решимост, упорит труд в името на прогреса на своята родна планета. Тази решимост се проявява в девиза на тяхната категория: "Ако обединените промеждутъчни създания се захванат с дело, те го довеждат до край".
Хотя способность пересекать энергетические контуры позволяет каждому промежуточному созданию покидать планету, они приняли самостоятельное решение не отлучаться из своего мира вплоть до получения в будущем освобождения от планетарных властей. Промежуточные существа закреплены за планетой до наступления эры света и жизни. За исключением 1-2-3 первого, ни одно преданное промежуточное создание никогда не покидало Урантию.
Макар способността да се пресичат енергетическите контури да позволяват на всяко промеждутъчно създание да напусне планетата, те са взели самостоятелно решение да не се отлъчват от своя свят чак до получаване в бъдещето на освобождаване от планетарните власти. Промеждутъчните същества са прикрепени към планетата до настъпване на ерата на светлина и живот. С изключение на 1-2-3 първият, нито едно предано промеждутъчно създание никога не е напускало Урантия.
1-2-3 первый - старейший член первичной категории - был освобожден от непосредственных планетарных обязанностей вскоре после Пятидесятницы. Это благородное существо служило надежной опорой Вана и Амадона в трагические дни планетарного восстания, и его бесстрашное руководство имело огромное значение для снижения потерь среди членов его категории. В настоящее время он служит в иерусемском совете двадцати четырех, и со времени Пятидесятницы ему уже приходилось один раз исполнять обязанности управляющего Урантии.
1-2-3 първият - най-старшият член от първичната категория - е бил освободен от непосредствени планетарни задължения скоро след Петдесятница. Това благородно същество служило като надеждна опора на Ван и Амадон в трагичните дни на планетарното въстание, и неговото безстрашно ръководство имало огромно значение за снижаване на загубите сред членовете на неговата категория. В настояще време той служи в йерусемския съвет на двадесет и четирите, и от времето на Петдесятница на него вече му се е налагало един път да изпълнява задълженията на управляващ Урантия.
Промежуточные создания ограничены своей планетой, однако, подобно смертным, которые общаются с путешественниками из далеких стран, узнавая о дальних уголках своей планеты, промежуточные существа общаются с небесными путешественниками, чтобы узнать о далеких пространствах вселенной. Так они знакомятся с системой и вселенной - включая Орвонтон и другие сверхвселенные, - готовясь к гражданству на более высоких уровнях существования во вселенной.
Промеждутъчните създания са ограничени от своята планета, обаче, подобно на смъртните, които общуват с пътешествениците от далечни страни, узнавайки за отдалечените кътчета на своята планета, промеждутъчните същества общуват с небесните пътешественици, за да узнаят за далечните пространства от вселената. Така те се запознават със системата и вселената - включително Орвонтон и другите свръхвселени, - готвейки се към гражданство на по-високите нива на съществуване във вселената.
Хотя промежуточные создания появились полностью развитыми, то есть не проходили стадию роста или развития для достижения зрелости, они постоянно расширяют свою мудрость и опыт. Как и смертные, они являются эволюционными существами и обладают культурой - настоящим эволюционным обретением. Среди промежуточных созданий Урантии многие отличаются выдающимся умом и величественным духом.
Макар промеждутъчните създания да са се появили напълно развити, тоест не са преминавали стадий на растеж или развитие за достигане на зрелост, те постоянно разширяват своята мъдрост и опит. Както и смъртните, те се явяват еволюционни същества и притежават култура - истинска еволюционна придобивка. Сред промеждутъчните създания от Урантия мнозина се отличават с забележителен ум и величествен дух.
В более широком аспекте, урантийская цивилизация является совместным произведением урантийских смертных и урантийских промежуточных созданий - и это так, несмотря на нынешнее различие между двумя уровнями культуры, которое можно будет преодолеть только в эру света и жизни.
В по-широк аспект, урантийската цивилизация се явява съвместно произведение на урантийските смъртни и урантийските промеждутъчни създания - и това е така, независимо от днешното различие между двете нива на културата, които могат да се преодолеят само в ерата на светлината и живота.
Культура промежуточных созданий, являясь обретением бессмертных обитателей планеты, относительно невосприимчива к тем превратностям времени, с которыми связана человеческая цивилизация. Поколения людей забывают, корпуса промежуточных созданий помнят. И эта память является сокровищницей традиций вашего обитаемого мира. Поэтому планетарная культура хранится вечно, и при должных обстоятельствах такая бережно хранимая память о прошлых событиях используется: именно так рассказ о жизни и учениях Иисуса был передан промежуточными созданиями Урантии их смертным братьям.
Културата на промеждутъчните създания, явявайки се придобивка на безсмъртните обитатели на планетата, е относително невъзприемчива към тези превратности на времето, с които е свързана човешката цивилизация. Поколенията от хора забравят, корпуса от промеждутъчни създания помни. И тази памет се явява съкровищница за традициите на вашия обитаем свят. Затова планетарната култура се храни вечно, и при необходимите обстоятелства такава грижливо пазена памет за миналите събития се използува: именно така разказът за живота и учението на Иисус е бил предаден от промеждутъчните създания от Урантия на техните смъртни братя.
Промежуточные создания - умелые помощники, которые компенсируют разрыв между материальными и духовными делами Урантии, образовавшийся после смерти Адама и Евы. Они являются также вашими старшими братьями, товарищами по длительной борьбе за достижение на Урантии устойчивого статуса света и жизни. Корпус объединенных промежуточных созданий проверен восстанием, и они будут преданно исполнять свою роль в планетарной эволюции, пока эта сфера не достигнет своей вековой цели - того далекого дня, когда на земле действительно воцарится мир, а сердца людей воистину исполнятся благоволения.
Промеждутъчните създания - са умели помощници, които компенсират междината между материалните и духовни дела на Урантия, образувала се след смъртта на Адам и Ева. Те се явяват също така ваши старши братя, другари в продължителната борба за достигне от Урантия на устойчив статус на светлина и живот. Корпусът от обединени промеждутъчни създания е проверен от въстанието, и те предано ще изпълняват своята роля в планетарната еволюция, докато тази сфера не достигне своята вековна цел - този далечен ден, когато на земята действително се възцари мир, а сърцата на хората наистина се изпълнят с благоволение.
Ввиду ценности выполняемого этими промежуточными созданиями труда, мы пришли к заключению, что они несомненно являются важной частью духовной структуры планет. А в тех мирах, где восстание не нанесло вреда планетарным делам, они оказывают серафимам еще большую помощь.
В предвид ценността на изпълнявания от тези промеждутъчни създания труд, ние сме достигнали до заключението, че те несъмнено се явяват важна част от духовната структура на планетата. А в тези светове, където въстанието не е нанесло вреда на планетарните дела, те оказват на серафимите още по-голяма помощ.
Вся организация высших духов, ангельского воинства и промежуточных братьев посвящена вдохновенному выполнению одной из высших задач во вселенной - Райского плана постепенного восхождения эволюционных смертных и достижения ими совершенства. Этот величественный план продолжения жизни предусматривает сближение Бога с человеком, с тем чтобы затем, через отношения возвышенного товарищества, привлечь человека к Богу и, далее, к вечному служению и божественным свершениям - одинаковым как для смертных, так и для промежуточных созданий.
Цялата организация на висшите духове, ангелското войнство и промеждутъчните братя е посветена на вдъхновеното изпълнение на една от най-висшите задачи във вселената - Райският план за постепенното възхождане на еволюционните смъртни и достигането от тях на съвършенството. Този величествен план за продължаване на живота предвижда сближаване на Бога с човека, с това и поради това, чрез отношения на възвишено другарство, да се привлече човека към Бога и, по-нататък, към вечно служене и божествени извършвания - еднакви както за смъртните, така и за промеждутъчните създания.
[Представлено архангелом Небадона.]
[Представено от архангелът на Небадон.]