Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 76. ВТОРОЙ САД
Документ 76. ВТОРАТА ГРАДИНА
КОГДА Адам принял решение отдать первый Сад нодитам без боя, он и его спутники не могли двинуться на запад, ибо в их распоряжении не было пригодных для такого путешествия лодок. Они не могли пойти на север, ибо северные нодиты уже шли на Эдем. Они опасались идти на юг, где холмистые районы кишели враждебными племенами. Единственным открытым направлением оставалось восточное, и потому они устремились на восток, в благодатное в то время междуречье Тигра и Евфрата. И многие из тех, кто остался, позднее отправились на восток, чтобы присоединиться к адамитам в их новой долинной родине.
КОГАТО Адам взел решение да даде първата Градина на нодитите без бой, той и неговите спътници не могли да се придвижат на запад, защото в тяхно разпореждане нямало пригодни за такова пътешествие лодки. Те не могли да отидат на север, защото северните нодити вече идвали към Едем. Те се опасявали да отидат на юг, където хълмистите райони гъмжали от враждебни племена. Единственото открито направление си оставало източното, и за това те се устремили на изток, към благодатното в това време междуречие на Тигър и Ефрат. И мнозина от тези, които останали, по-късно се отправили на изток, за да се присъединят към адамитите в тяхната нова родина в долината.
И Каин, и Санса родились еще до того, как адамический караван добрался до своей цели, междуречья Месопотамии. Лаотта - мать Сансы - погибла при родах своей дочери. Ева перенесла жестокие мучения, но смогла выжить благодаря своей огромной силе; она вскормила ребенка Лаотты - Сансу - и вырастила ее вместе с Каином. Когда Санса выросла, она превратилась в необыкновенно талантливую женщину. Она стала женой Саргана - вождя северных племен синей расы и способствовала развитию синих людей того времени.
И Каин, и Санаса се родили още преди това, когато адамическия керван да се добере до своята цел, междуречието на Месопотамия. Лаотта - майката на Санаса - загинала при раждането на своята дъщеря. Ева понесла жестоки мъки, но тя могла да оцелее благодарение на своята огромна сила; тя откърмила детето на Лаотта - Санса - и я отгледала заедно с Каин. Когато Санаса израснала, тя се превърнала в необикновено талантлива жена. Тя станала жена на Саргана - вожда на северните племена синя раса и способствала развитието на сините хора по това време.
1. ЭДЕМИТЫ ПРИБЫВАЮТ В МЕСОПОТАМИЮ
1. ЕДЕМИТИТЕ ПРИСТИГАТ В МЕСОПОТАМИЯ
Прошел почти год, прежде чем караван Адама достиг Евфрата. Из-за половодья, в течение почти шести недель они стояли лагерем в долине к западу от течения, пока им не удалось перебраться в междуречье, где предстояло появиться второму Саду.
Изминала почти година, преди кервана на Адам да достигне Ефрат. Поради пълноводието, в течение на почти шест недели те стояли на лагер в долината на запад от течението, докато на тях им се отдало да се доберат в междуречието, където предстояло да се появи втората Градина.
Когда до обитателей этой земли дошел слух, что на них идут царь и первосвященник Эдемского Сада, они поспешно ретировались в восточные горы. Добравшись до цели, Адам обнаружил, что вся желанная территория была свободна. Здесь, в этой новой местности, Адам и его помощники принялись строить новые жилища и создавать новый центр культуры и религии.
Когато до обитателите на тези земи дошъл слуха, че към тях идва царя и първосвещеника на Едемската Градина, те спешно се оттеглили в източните гори. Достигайки до целта, Адам открил, че цялата желана територия била свободна. Тук, в тази нова местност, Адам и неговите помощници се захванали да строят нови жилища и да създават нов център на културата и религията.
Это место было известно Адаму как один из трех изначальных вариантов, отобранных комиссией, которая занималась поиском подходящих мест для предложенного Ваном и Амадоном Сада. В те времена Тигр и Евфрат сами по себе обеспечивали надежную естественную преграду, а на небольшом расстоянии к северу от второго Сада две реки сближались друг с другом, что позволяло построить стену длиной в пятьдесят шесть миль для защиты южной части междуречья.
Това място било известно на Адам като един от трите изначални варианта, избрани от комисията, която се занимавала с търсенето на подходящо място за предложената от Ван и Амадон Градина. В тези времена Тигър и Ефрат сами по себе си обезпечавали надеждна естествена преграда, а на не голямо разстояние на север от втората Градина двете реки се сближавали една с друга, което позволявало да се построи стена дълга петдесет и шест мили за защита на южната част на междуречието.
Поселившись в новом Эдеме, адамитам пришлось приспособиться к примитивному образу жизни: эта земля казалась поистине проклятой. Природа в очередной раз диктовала свои законы. На этот раз адамиты были вынуждены
Заселвайки се в новия Едем, на адамитите се наложило да се приспособят към примитивния начин на живот: тази земя изглеждала наистина проклета. Природата за пореден път диктувала своите закони. Но този път адамитите били принудени
Страница 848
тяжким трудом добывать себе пропитание на неподготовленной земле и привыкать к жизни в условиях враждебной природы и противоречий смертного существования. Они застали первый Сад частично подготовленным для них, однако второй пришлось создавать своими собственными руками, в "поте лица своего".
с тежък труд да добиват своята храна на неподготвената земя и да привикват към живот в условията на враждебна природа и противоречията на смъртното съществуване. Те намерили първата Градина частично подготвена за тях, обаче втората се наложило да създават със своите собствени ръце, с "пот на своето лице".
2. КАИН И АВЕЛЬ
2. КАИН И АВЕЛ
Менее чем через два года после Каина родился Авель - первый ребенок Адама и Евы, рожденный во втором Саду. Когда ему исполнилось двенадцать лет, он решил стать скотоводом; Каин избрал земледелие.
По-малко от две години след Каин се родил Авел - първото дете на Адам и Ева, родено във втората Градина. Когато той навършил дванадесет години, той решил да стане скотовъд; Каин избрал земеделието.
В те времена существовал обычай делать приношения священнослужителям. Каждый давал то, что у него было: скотоводы пригоняли скот, фермеры приносили дары земли. Согласно этому обычаю, Каин и Авель также периодически делали приношения священникам. Много раз мальчики спорили о сравнительных достоинствах своих занятий, и Авель быстро заметил, что предпочтение отдается его жертвоприношениям животных. Тщетно напоминал Каин о традициях первого Эдема, где предпочитались дары земли. Авель не признавал этого и всячески насмехался над смущением своего старшего брата.
В тези времена съществувал обичай да се правят приношения на свещенослужителите. Всеки давал това, каквото имал: скотовъдците докарвали говедата, фермерите принасяли дарове от земята. Съгласно този обичай, Каин и Авел така също периодично правели приношения на свещениците. Много пъти момчетата спорили за сравнителните достойнства на своите занимания, и Авел бързо забелязал, че предпочитание се отдава на неговите жертвоприношения с животни. Напразно напомнял Каин за традициите на първия Едем, където се предпочитали даровете от земята. Авел не признавал това и всячески се надсмивал над смущението на своя старши брат.
Адам действительно стремился отучить обитателей первого Эдема от жертвоприношения животных, поэтому в своих спорах Каин обоснованно ссылался на прецедент. Однако организация религиозной жизни второго Эдема была нелегким делом. Адам был перегружен множеством проблем, связанных со строительством, обороной и сельским хозяйством. Весьма подавленный духовно, он вверил организацию вероисповедания и образования тем нодитам, которые занимались этим в первом Саду; хватило нескольких лет, чтобы совершавшие богослужение нодитские священники стали возвращаться к нормам и правилам доадамовых времен.
Адам действително се стремял да отучи обитателите на първия Едем от жертвоприношенията на животни, поради това в своите спорове Каин обосновано се позовавал на прецедент. Обаче организацията на религиозният живот във втория Едем била не леко дело. Адам бил претоварен с множество проблеми, свързани със строителството, отбраната и селското стопанство. Изключително потиснат духовно, той поверил организацията на вероизповеданието и образованието на тези нодити, които се занимавали с това в първата Градина; били достатъчни няколко години, че извършващите богослужението нодитски свещеници да започнат да се връщат към нормите и правилата от до адамовите времена.
Мальчики никогда не ладили друг с другом, и споры о жертвоприношениях еще больше распаляли их ненависть. Авель знал, что являлся сыном как Адама, так и Евы, и не упускал ни одного случая напомнить Каину о том, что Адам не был его отцом. Каин не был чистокровным представителем фиолетовой расы, ибо его отец принадлежал к тем нодитам, которые позднее смешались с синей и красной расами, а также коренными андонитами. И всё это, в сочетании с наследственной агрессивностью Каина, заставляло его питать всё большую ненависть к своему младшему брату.
Момчетата никога не били в сговор един с друг, и споровете за жертвоприношенията още повече разпалвали тяхната омраза. Авел знаел, че се явява син както на Адам, така и на Ева, и не пропускал нито един случай да напомни на Каин за това, че Адам не е бил негов баща. Каин не бил чистокръвен представител на виолетовата раса, защото неговия баща принадлежал към тези нодити, които по-късно се смесили със синята и червена раси, а така също с коренните андонити. И всичко това, в съчетание с наследствената агресивност на Каин, заставяло него да храни все по-голяма омраза към своя младши брат.
Однажды, когда юношам было соответственно восемнадцать и двадцать лет, напряженные отношения между ними разрешились: насмешки Авеля привели его воинственного брата в такую ярость, что Каин в гневе набросился на Авеля и убил его.
Веднъж, когато юношите били съответно на осемнадесет и двадесет години, напрежението в отношенията между тях се разрешили: насмешките на Авел привели неговия войнствен брат в такава ярост, че Каин в гнева си се нахвърлил върху Авел и го убил.
Наблюдая за поведением Авеля, можно заметить, какую роль играют среда и образование как факторы развития характера. Авель обладал идеальной наследственностью, а наследственность лежит в основе любого характера. Однако влияние плохой среды практически свело на нет эти великолепные задатки. Авель, особенно в молодые годы, подвергался сильному воздействию неблагоприятного окружения. Он стал бы совершенно другим человеком, если бы дожил до двадцати пяти или тридцати лет, когда проявилась бы его более совершенная наследственность. Хорошая среда не может существенно компенсировать недостатки характера, проистекающие из скверной наследственности, но плохая среда способна в значительной мере испортить прекрасную наследственность, по крайней мере, в молодости. Хорошее социальное окружение и надлежащее образование являются необходимой почвой и атмосферой для извлечения всех потенциальных возможностей из хорошей наследственности.
Наблюдавайки поведението на Авел, можем да забележим, какво роля играят средата и образованието като фактори за развитието на характера. Авел притежавал идеална наследственост, а наследствеността лежи в основата на всеки характер. Обаче влиянието на лошата среда практически свело на нула тези великолепни заложби. Авел, особено в младите години, се подлагал на силното въздействие на неблагоприятното обкръжение. Той би станал съвършено друг човек, ако бе доживял до двадесет и пет или тридесет години, когато би се появила неговата по-съвършена наследственост. Добрата среда не може съществено да компенсира недостатъците на характера, произтичащи от лошата наследственост, но лошата среда е способна в значителна степен да развали прекрасната наследственост, в крайна степен, в младостта. Доброто социално обкръжение и надлежното образование се явяват необходимата почва и атмосфера за извличането на всички потенциални възможности от добрата наследственост.
Страница 849
Родители узнали о смерти Авеля, когда его собаки пригнали стадо домой без своего хозяина. Для Адама и Евы Каин быстро становился мрачным напоминанием их собственного проступка, и они поддержали его решение покинуть Сад.
Родителите узнали за смъртта на Авел, когато неговите кучета довели стадото в дома без своя стопанин. За Адам и Ева Каин бързо станал мрачното напомняне за тяхната собствена простъпка, и те поддържали неговото решение да напусне Градината.
Жизнь Каина в Месопотамии была не особенно счастливой, ибо он стал столь необычным символом проступка Адама и Евы. Не то чтобы его товарищи плохо к нему относились, но он догадывался об их скрытом негодовании. Но Каин знал, что не имея племенного знака, он будет убит первыми попавшимися членами соседнего племени. Страх и, в некоторой степени, угрызения совести привели его к раскаянию. У Каина никогда не было Настройщика, он никогда не считался с семейной дисциплиной и презирал религию своего отца. Однако теперь он пришел к своей матери Еве, чтобы обратиться за духовной помощью и советом, и когда он искренне попросил о божественном участии, в него вселился Настройщик. И этот Настройщик, пребывающий в нем и охраняющий его, дал Каину то преимущество и превосходство, которые поставили его в равное положение с внушавшим огромный страх племенем Адама.
Животът на Каин в Месопотамия не бил особено щастлив, защото той станал толкова необичаен символ на простъпката на Адам и Ева. Не това че неговите другари лошо се отнасяли към него, но той се досещал за тяхното скрито негодуване. Но Каин знаел, че нямайки племенен знак, той ще бъде убит сред първите попаднали членове в съседно племе. Страхът и, в някаква степен, угризенията на съвестта го привели към разкаяние. У Каин никога не е имало Настройчик, той никога не се е съобразявал със семейната дисциплина и презирал религията на своя баща. Обаче сега той дошъл към своята майка Ева, за да се обърне за духовна помощ и съвет, и когато той искрено помолил за божественото участие, в него се вселил Настройчик. И този настройчик, пребиваващ в него и охраняващ го, дал на Каин това преимущество и превъзходство, които го поставили в равно положение с внушаващото огромен страх племе на Адам.
Так Каин отправился в землю Нода, к востоку от второго Эдема. Он стал великим вождем одной из групп, принадлежавших к народу его отца, и в определенной мере выполнил предсказание Серапататии, ибо в течение всей своей жизни он действительно способствовал укреплению мира между этим племенем нодитов и адамитами. Каин женился на Ремоне - своей дальней родственнице, а их первенец, Енох, стал главой эламитских нодитов. И в течение многих веков между эламитами и адамитами сохранялся мир.
Така Каин се отправил в земята на Нод, към изток от втория Едем. Той станал велик вожд на една от групите, принадлежащи към народа на своя баща, и в определена степен изпълнил предсказанието на Серапататий, защото в течение на целия свой живот той действително способствал за укрепването на мира между това племе нодити и адамитите. Каин се оженил за Ремона - своя далечна родственица, а техния първи син, Енох, станал глава на еламитските нодити. И в течение на много векове между еламитите и адамитите се запазвал мир.
3. ЖИЗНЬ В МЕСОПОТАМИИ
3. ЖИВОТ В МЕСОПОТАМИЯ
Чем дольше существовал второй Сад, тем более очевидными становились последствия проступка. Адам и Ева страшно тосковали по своему прежнему, прекрасному и спокойному дому, по своим детям, отправленным в Эдемию. Эта великолепная пара, пониженная до уровня обыкновенной плоти данного мира, действительно вызывала сочувствие, но они достойно и мужественно переносили свое униженное положение.
Колкото по-дълго съществувала втората Градина, толкова по- очевидни ставали последствията от простъпката. Адам и Ева страшно тъгували по своя предишен, прекрасен и спокоен дом, по своите деца, изпратени в Едемия. Тази великолепна двойка, понижена до нивото на обикновена плът от дадения свят, действително предизвиквала съчувствие, но те достойно и мъжествено понасяли своето унижено положение.
Мудрый Адам большую часть своего времени проводил вместе со своими детьми и их товарищами, занимаясь воспитанием в области гражданского управления, методов образования и религиозного служения. Если бы не эта предусмотрительность, его смерть привела бы к хаосу. В действительности кончина Адама практически не повлияла на состояние дел его народа. Однако задолго до своей смерти Адам и Ева поняли, что их дети и последователи постепенно научились забывать дни своей славы в Эдеме. И для большинства их сторонников забвение эдемского величия было во благо: можно было с большей вероятностью надеяться на то, что они не будут испытывать излишнего недовольства своей менее благоприятной средой.
Мъдрият Адам голяма част от своето време прекарвал заедно със своите деца и техните другари, занимавайки се с тяхното възпитание в областта на гражданското управление, методите на образование и религиозно служене. Ако не била тази предвидливост, неговата смърт би привела към хаос. В действителност кончината на Адам практически не повлияла на състоянието на делата на неговия народ. Обаче дълго преди своята смърт Адам и Ева разбрали, че техните деца и последователи постепенно се научили да забравят за дните на своята слава в Едем. И за болшинството от техните съмишленици забравянето на едемското величие било за благо: би могло с голяма вероятност да се надяват на това, че те няма да изпитват излишно недоволство от своята по-малко благоприятна среда.
Гражданские правители адамитов являлись потомками сынов первого Сада. Первый сын Адама - Адамсон (Адам бен Адам) - основал вторичный центр фиолетовой расы к северу от второго Эдема. Второй сын Адама - Евсон - стал прекрасным вождем и управляющим; он оказывал огромную помощь своему отцу. Евсон умер раньше Адама, и его старший сын - Янсад - стал преемником Адама в качестве главы адамических племен.
Гражданските управители на адамитите се явявали потомци на синовете на първата Градина. Първият син на Адам - Адамсон (Адам бен Адам) - основал вторичен центърна виолетовата раса на север от втория Едем. Вторият син на Адам - Евсон - станал прекрасен вожд и управляващ; той указвал огромна помощ на своя баща. Евсон умрял по-рано Адам, и неговия старши син - Янсад - станал приемник на Адам в качеството на глава на адамическите племена.
Религиозные правители, или духовенство, берут свое начало от Сифа - старшего из остававшихся в живых сыновей Адама и Евы, появившихся во втором
Религиозните управители, или духовенството, взимат своето начало от Сиф - старшия от останалите живи синове на Адам и Ева, появили се във втората
Страница 850
Саду. Он родился через сто двадцать девять лет после прибытия Адама на Урантию. Сиф посвятил себя повышению духовного уровня последователей своего отца и стал главой нового духовенства второго Сада. Его сын, Енос, создал новый тип поклонения, а его внук, Кенан, учредил миссионерскую службу для окружающих племен, ближних и дальних.
Градина. Той се родил сто двадесет и девет години след пристигането на Адам на Урантия. Сиф посветил себе си на повишаването на духовното ниво на последователите на своя баща и станал глава на новото духовенство от втората Градина. Неговия син, Енос, създал нов тип поклонение, а неговия внук, Кенан, учредил мисионерска служба за всички обкръжаващи племена, близки и далечни.
Сифитское духовенство было тройственным начинанием, включающим религию, здоровье и образование. Священники этого ордена получали подготовку в качестве исполнителей религиозных обрядов, врачей и санитарных инспекторов, а также учителей садовых школ.
Сифитското духовенство било троично начинание, включващо религията, здравето и образованието. Свещениците на този орден получавали подготовка в качеството на изпълнители на религиозни обреди, лекари и санитарни инспектори, а така също учители в градинарските школи.
Караван Адама доставил из первого Сада в междуречье семена и луковицы сотен различных растений и злаков. Кроме того, были пригнаны тучные стада и по нескольку особей от каждого вида прирученных животных. Это ставило адамитов в значительно более выгодное положение по сравнению с окружающими племенами. Они пользовались многими преимуществами былой культуры первоначального Сада.
Керванът на Адам доставил от първата Градина в междуречието семена и луковици на стотици различни растения и житни. Освен това, били докарани тучни стада и по няколко екземпляра от всеки вид опитомени животни. Тона поставило адамитите в значително по-изгодно положение в сравнение с обкръжаващите племена. Те се ползували от много преимущества на бившата култура на първоначалната Градина.
Вплоть до ухода из первого Сада Адам и его семья питались только фруктами, злаками и орехами. На пути в Месопотамию они впервые стали пользоваться травами и овощами. Уже на начальном этапе существования второго Сада здесь стали употреблять мясо, однако плоть никогда не была частью регулярного питания Адама и Евы. Ни Адамсон, ни Евсон, ни другие дети первого поколения, родившиеся в первом Саду, не перешли на мясную пищу.
Чак до излизането от първата Градина Адам и неговото семейство се хранели само с плодове, житни и орехови. На пътя към Месопотамия те за първи път започнали да се ползуват треви и зеленчуци. Вече на началния етап от съществуването на втората Градина тук започнали да употребяват месо, обаче плътта никога не била част от редовното хранене на Адам и Ева. Нито Адамсон, нито Евсон, нито другите деца от първото поколение, родило се в първата Градина, не преминали на месна храна.
Адамиты значительно превосходили соседние народы в культурных достижениях и интеллектуальном развитии. Они создали третий алфавит и, в целом, заложили основу для многого из того, что положило начало современному искусству, науке и литературе. Здесь, в междуречье Тигра и Евфрата, они сохранили искусство письма, металлообработки, гончарное и ткацкое мастерство, а также создали архитектуру, которая оставалась непревзойденной тысячелетиями.
Адамитите значително превъзхождали съседните народи в културните достижения и интелектуалното развитие. Те създали третата азбука и, като цяло, заложили основата за много от това, което положило началото на съвременното изкуство, наука и литература. Тук, в междуречието на Тигър и Ефрат, те съхранили изкуството на писмото, металообработването, грънчарското и тъкачно майсторство, а също създали архитектурата, която оставала ненадмината с хилядолетия.
Для своего времени семейная жизнь фиолетовой расы была идеальной. Дети в обязательном порядке обучались земледелию, ремеслам и животноводству, либо получали образование, необходимое для исполнения тройственных обязанностей сифита: священника, врача и учителя.
За своето време семейният живот на виолетовата раса бил идеален. Децата в задължителен ред се обучавали на земеделие, занаяти и животновъдство, или получавали образование, необходимо за изпълняването на троичните задължения на сифита: свещеник, лекар и учител.
Размышляя о сифитском духовенстве, не путайте тех возвышенных и благородных проповедников здоровья и религии, тех истинных просветителей, с испорченными и алчными жрецами последующих племен и окружающих наций. Религиозные представления сифитов о Божестве и вселенной были прогрессивными и более или менее правильными, уровень их медицины был для своего времени великолепным, а их методы обучения остаются непревзойденными по сей день.
Размишлявайки за сифитското духовенство, не бъркайте тези възвишени и благородни проповедници на здравето и религията, тези истински просветители, с покварените и алчни жреци от последващите племена и обкръжаващи нации. Религиозните представи на сифитите за Божеството и вселената били прогресивни и повече или по-малко правилни, нивото на тяхната медицина било за своето време великолепно, а техните методи на обучение си остават ненадминати до ден днешен.
4. ФИОЛЕТОВАЯ РАСА
4. ВИОЛЕТОВА РАСА
Адам и Ева были основателями фиолетовой расы - девятой человеческой расы, появившейся на Урантии. У Адама и его детей были голубые глаза, и фиолетовые народы отличались светлой кожей и волосами - русыми, рыжими или каштановыми.
Адам и Ева били основатели на виолетовата раса - деветата човешка раса, появила се на Урантия. У Адам и неговите деца имали сини очи, и виолетовите народи се отличавали със светла кожа и коси - руси, рижи или кестеняви.
Ева не испытывала боли при родах; не было родовых мук и у женщин ранних эволюционных рас. Только представительницы смешанных рас, образованных от союза эволюционного человека с нодитами и, позднее, адамитами, испытывали мучительные родовые схватки.
Ева не изпитвала болки при раждането; не е имало родилни болки и у жените от ранните еволюционни раси. Само представителките на смесените раси, образувани от съюза на еволюционния човек с нодитите и, по-късно, с адамитите, изпитвали мъчителни родилни болки.
Страница 851
Адам и Ева, как и их иерусемские собратья, получали энергию за счет двойного питания, потребляя как пищу, так и свет, с добавлением некоторых сверхфизических видов энергии, нераскрытых на Урантии. Их урантийское потомство не унаследовало присущего их родителям дара - потребления энергии и циркуляции света. У них была единая, присущая человеку система кровообращения: их питание поступало через кровь. По своей природе они были смертными, хотя и долгожителями. Правда, с каждым очередным поколением продолжительность их жизни всё больше приближалась к человеческой норме.
Адам и Ева, както и техните йерусемски събратя, получавали енергия за сметка на двойното хранене, употребявайки както храна, така и светлина, с добавянето на някои свръх физически видове енергия, неразкрити на Урантия. Тяхното урантийското потомство не унаследило присъщия за техните родители дар - употребяването на енергията и циркулацията на светлината. У тях била единна, присъща за човека система за кръвообращение: тяхното хранене постъпвало чрез кръвта. По своята природа те били смъртни, макар и дълго живеещи. Наистина, със всяко поредно поколение продължителността на техния живот все повече се приближавала към човешката норма.
Ни Адам и Ева, ни их первое поколение детей не питались мясом животных. Они употребляли в пищу исключительно "плоды деревьев". Начиная со второго поколения, все потомки Адама стали питаться молочными продуктами, однако многие из них продолжали придерживаться вегетарианства. Многие южные племена, с которыми они впоследствии объединились, также не ели мяса. Позднее большинство этих вегетарианских племен мигрировало на восток и в настоящее время существуют в составе народов Индии.
Нито Адам и Ева, нито тяхното първо поколение деца не се хранели с месо от животни. Те употребявали за храна изключително "плодове от дърветата". Започвайки с второто поколение, всички потомци на Адам започнали да се хранят с млечни продукти, обаче много от тях продължили да се придържат към вегетарианството. Много южни племена, с които те в последствие се обединили , също така не се хранели с месо. По-късно болшинството от тези вегетариански племена мигрирали на изток и в настояще време съществуват в състава на народите от Индия.
Как физическое, так и духовное зрение Адама и Евы значительно превосходило зрение современных им народов. Их специальные органы чувств отличались особой остротой: они были способны видеть промежуточные создания и ангелов, Мелхиседеков, а также падшего Князя Калигастию, который несколько раз являлся для бесед со своим благородным преемником. Они сохраняли способность видеть небесные существа в течение более чем ста лет после своего проступка. Эти особые органы чувств были не так ярко выражены в их детях и всё больше притуплялись с каждым последующим поколением.
Както физическото, така и духовното зрение на Адам и Ева значително превъзхождало зрението на съвременните им народи. Техните специални органи на чувствата се отличавали с особена острота: те били способни да виждат промеждутъчните създания и ангелите, Мелхиседеките, а също така падналия Княз Калигастия, който няколко пъти се явявал за беседи със своите благородни приемници. Те съхранявали способността си да виждат небесните същества в течение на повече от сто години след своята простъпка. Тези особени органи на чувствата не били така ярко изразени в техните деца и все повече се притъпявали с всяко следващо поколение.
В детях Адама обычно поселялись Настройщики, ибо все они обладали несомненной способностью к продолжению жизни. Это выдающееся потомство было не столь подвластно страху, как дети эволюции. В современных расах Урантии сохраняется так много страха потому, что в связи с быстрым провалом планов по физическому усовершенствованию рас ваши предки получили лишь малую толику жизненной плазмы Адама.
В децата на Адам обикновено се заселвали Настройчици, защото всички те притежавали несъмнена способност към продължаване на живота. Това забележително потомство било не толкова подвластно на страха, както децата на еволюцията. В съвременните раси от Урантия се съхранява така много страх за това, че във връзка с бързия провал на плановете по физическото усъвършенствуване на расите вашите предци са получили само малко количество жизнена плазма от Адам.
Телесные клетки Материальных Сынов и их потомков обладают намного большей сопротивляемостью к заболеваниям, чем клетки эволюционных существ - изначальных обитателей планеты. Клетки коренных рас схожи с живыми возбудителями заболеваний - микроскопическими и ультрамикроскопическими организмами данного мира. Именно поэтому урантийским ученым приходится прилагать столько усилий в борьбе с многочисленными физическими заболеваниями. Вы обладали бы намного лучшей сопротивляемостью к болезням, если бы в ваших жилах текло больше адамической крови.
Телесните клетки на Материалните Синове и техните потомци притежават много по-голяма съпротивляемост към заболяванията, отколкото клетките на еволюционните същества - изначалните обитатели на планетата. Клетките на коренните раси са подобни с живите възбудители на заболяванията - микроскопични и ултрамикроскопични организми от дадения свят. Именно поради това на урантийските учени се налага да полагат толкова усилия в борбата с многочислените физически заболявания. Вие бихте притежавали много по-добра съпротивляемост към заболяванията, ако във вашите вени течеше повече адамическа кръв.
Обосновавшись во втором Саду в долине Евфрата, Адам решил оставить на Урантии как можно больше своей жизненной плазмы, которая принесла бы миру пользу после его смерти. В соответствии с этим Ева стала главой комиссии из двенадцати членов, занявшихся вопросами усовершенствования рас. До смерти Адама эта комиссия отобрала 1.682 женщины лучшего урантийского типа, и эти женщины были оплодотворены жизненной плазмой Адама. За исключением 112 человек, все их дети дожили до зрелого возраста, так что мир, таким образом, получил пользу от привнесения 1.570 высокоразвитых мужчин и женщин. Хотя будущие матери набирались во всех окружающих племенах и представляли почти все мировые расы, большинство было отобрано из числа лучших нодитских родов; они положили начало могущественной расе андитов. Эти дети были рождены и воспитаны в тех племенах, к которым принадлежали их матери.
Обособил се във втората Градина в долината на Ефрат, Адам решил да остави на Урантия колкото се може повече от своята жизнена плазма, която би принесла на света полза след неговата смърт. В съответствие с това Ева станала глава на комисията от дванадесет члена, занимаваща се с въпросите по усъвършенстването на расите. До смъртта на Адам тази комисия отбрала 1.682 жени от най-добрия урантийски тип, и тези жени били оплодени с жизнената плазма на Адам. С изключение на 112 човека, всички техни деца доживели зряла възраст, така че света, по такъв начин, получил полза от привнасянето на 1.570 високоразвити мъже и жени. Макар бъдещите майки да се набирали във всички обкръжаващи племена и представлявали почти всички световни раси, болшинството било отбрано от числото на най-добрите нодитски родове; те положили началото на могъщата раса на андитите. Тези деца били родени и възпитани в тези племена, към които принадлежели техните майки.
5. СМЕРТЬ АДАМА И ЕВЫ
5. СМЪРТТА НА АДАМ И ЕВА
Вскоре после создания второго Эдема Адаму и Еве должным образом сообщили о том, что их раскаяние принимается, и что хотя они были обречены разделить
Скоро след създаване на втората Градина на Адам и Ева по необходимия начин съобщили за това, че тяхното разкаяние се приема, че макар те да са обречени да разделят
Страница 852
участь, уготованную смертным данного мира, они наверняка получат право войти в число сохранившихся спящих смертных Урантии. Они свято верили в это евангелие воскресения и возрождения, столь трогательно возвещенное им Мелхиседеками. Их правонарушение заключалось в неверном суждении, а не в том грехе, которым является сознательное и преднамеренное восстание.
участта, приготвена за смъртните от дадения свят, те навярно ще получат правото да влязат в числото на съхранилите се спящи смъртни от Урантия. Те свято вярвали в това евангелие на възкресението и възраждането, толкова трогателно съобщено им от Мелхиседеките. Тяхното правонарушение се заключавало в невярно съждение, а не в този грях, който се явява съзнателното и преднамерено въстание.
Как жители Иерусема, Адам и Ева не обладали Настройщиками Сознания; не было у них Настройщиков и тогда, когда они действовали на Урантии во времена первого Сада. Однако вскоре после понижения их статуса до уровня смертных они почувствовали в себе новое присутствие и поняли, что человеческий статус в сочетании с искренним раскаянием позволил Настройщикам поселиться в них. Именно сознание того, что они обладают Настройщиками, являлось для Адама и Евы огромным утешением на протяжении всей оставшейся жизни. Они знали, что потерпели неудачу как Материальные Сыны Сатании, но они также знали, что Райский путь всё еще оставался открытым для них как для восходящих сынов вселенной.
Като жители на Йерусем, Адам и Ева не притежавали Настройчици на Съзнанието; не са били у тях Настройчици и тогава, когато те са действували на Урантия във времената на първата Градина. Обаче скоро след понижаването на техния статус до нивото на смъртните те почувствали в себе си ново присъствие и разбрали , че човешкия статус в съчетание с искреното разкаяние е позволило на Настройчиците да се вселят в тях. Именно съзнанието за това, че те притежават Настройчици, се явявало за Адам и Ева огромно утешение по протежение на целия оставащ се живот. Те знаели, че са претърпели неуспех като Материални Синове от Сатания, но те също така са знаели, че Райския път все още си оставал открит за тях като за възходящи синове на вселената.
Адам знал о воскрешении в связи с окончанием судного периода, что произошло одновременно с его прибытием на планету, и полагал, что он и его спутница будут, возможно, воссозданы в связи с приходом Сына следующей категории. Он не знал, что Михаил, властелин этой вселенной, вскоре должен был явиться на Урантию. Он ожидал, что следующим будет сын категории Авоналов. Как бы то ни было, неизменным утешением для Адама и Евы были размышления о единственном за всю их жизнь личном послании, полученном от Михаила, хотя им и было трудно понять его смысл. Среди прочих выражений дружбы и участия, в нем говорилось: "Я принял во внимание обстоятельства вашего проступка, я помню желание ваших сердец быть всегда преданными воле моего Отца, и когда я прибуду на Урантию, вас призовут из объятий смертного сна, если подчиненные Сыны моей вселенной не пошлют за вами до того времени".
Адам знаел за възкресението във връзка с завършването на съдебния период, което протекло едновременно с неговото пристигане на планетата, и полагал, че той и неговата спътница ще бъдат, възможно, възсъздадени във връзка с идването на Сина от следващата категория. Той не знаел, че Михаил, властелинът на тази вселена, скоро бил длъжен да се яви на Урантия. Той очаквал, че следващия ще бъде син от категорията Авонали. Както и да било, неизменно утешение за Адам и Ева били размишленията върху единственото за целия им живот лично послание, получено от Михаил, мака на тях да им било трудно да разберат неговия смисъл. Сред другите изрази за дружба и участие, в него се говорело: "Аз взех под внимание обстоятелствата при вашата простъпка, аз помня желанието на вашите сърца да бъдат винаги предани на волята на моя Отец, и когато аз дойда на Урантия, вас ще ви призоват от обятията на смъртния сън, ако подчинените Синове от моята вселена не дойдат за вас да това време".
Это послание было огромной загадкой для Адама и Евы. Они могли понять завуалированное обещание возможного специального воскрешения, и такая перспектива весьма радовала их. Но они не могли осмыслить намек на то, что им, возможно, предстоит покоиться в ожидании воскрешения, связанного с личным приходом Михаила на Урантию. И потому эдемская пара всегда провозглашала грядущий приход Божьего Сына, и передавала своим любимым веру - по крайней мере, страстную надежду - в то, что мир их просчетов и печалей сможет оказаться сферой, избранной правителем этой вселенной для исполнения миссии Райского посвященческого Сына. Это казалось неправдоподобным, однако Адам действительно лелеял мысль о том, что разрываемая противоречиями Урантия сможет, в итоге, оказаться самым счастливым миром в системе Сатания - планетой, которой будет завидовать весь Небадон.
Това послание било огромна загадка за Адам и Ева. Те могли да разберат завоалираното обещание за възможното специално възкресение, и такава перспектива изключително ги радвала. Но те не могли да осмислят намека за това, че за тях, е възможно, да предстои лежат в покой в очакване на възкресението, свързано с личното идване на Михаил на Урантия. И за това едемската двойка винаги провъзгласявала грядущата идване на Божия Син, и предавала на своите любими своята вяра - в крайна степен, страстна надежда в това, че света на техните грешки и печал може да се окаже сферата, избрана от управителя на тази вселена за изпълнение мисията на Райски посвещенически Син. Това изглеждало неправдоподобно, обаче Адам действително лелеел върху мисълта за това, че раздираната от противоречия Урантия ще може, в крайна сметка, да се окаже най-щастливия свят в системата Сатания - планетата, на която ще завижда цял Небадон.
Адам дожил до 530 лет; он умер от того, что можно определить как старость. Его физический механизм просто износился; процесс разрушения постепенно превзошел процесс восстановления, и пришел неизбежный конец. Ева умерла на девятнадцать лет раньше из-за ослабленного сердца. Оба они были похоронены в центре храма божественного служения, возведенного по их плану вскоре после завершения строительства защищавшей колонию стены. Так возникла традиция хоронить знаменитых и благочестивых мужчин и женщин под полом храма.
Адам доживял 530 години, но умрял от това, което може да се определи като старост. Неговият физически механизъм просто се износил; процесът на разрушаване постепенно надхвърлил процеса на възстановяване, и дошъл неизбежния край. Ева умряла деветнадесет години по-рано поради отслабване на сърцето. Те двамата били погребани в центъра на храма на божественото служене, издигнат по техен план скоро след завършване на строителството на защитаващата колонията стена. Така възникнала традицията да се погребват знаменитите и благочестиви мъже и жени под пода на храма.
Сверхматериальное правление Урантии продолжало существовать под началом Мелхиседеков, но прямой физический контакт с эволюционными расами был прерван. С далеких дней телесного персонала Планетарного Князя, в течение всей
Свръх материалното управление на Урантия продължавало под началото на Мелхиседеките, но прекия физически контакт с еволюционните раси бил прекъснат. От далечните дни на телесния персонал на Планетарния Княз в течение на всички
Страница 853
эпохи Вана и Амадона и вплоть до прибытия Адама и Евы, на планете находились физические представители вселенского правительства. Однако проступок Адама и Евы положил конец этому режиму, просуществовавшему более четырехсот пятидесяти тысяч лет. В духовных сферах ангельские помощники, вместе с Настройщиками Сознания, продолжали героически бороться за спасение индивидуумов; но вплоть до прибытия Макивенты Мелхиседека, что произошло в дни Авраама, у смертных земли не было какого-либо общего плана для достижения длительного благополучия в мире. Макивента, обладая могуществом, терпением и властью Божьего Сына, сумел заложить фундамент для дальнейшего усовершенствования и духовного возрождения несчастной Урантии.
епохи на Ван и Амадон и чак до пристигането на Адам и Ева , на планетата са се намирали физически представители на вселенското правителство. Обаче простъпката на Адам и Ева сложила край на този режим, просъществувал повече от четиристотин и петдесет хиляди години. В духовните сфери ангелските помощници, заедно с Настройчиците на Съзнанието, продължавали героично да се борят за спасяване на индивидите; но чак до пристигането на Макивент Мелхиседек, което се случило в дните на Авраам, у смъртните на земята не имало какъвто и да било общ план за достигане на продължително благополучие в света. Макивент, притежавайки могъщество, търпение и власт на Божи Син, съумял да заложи фундамента за по-нататъшно усъвършенствуване и духовно възраждане на нещастната Урантия.
Но несчастье не было единственным уделом Урантии; она оказалась также наиболее счастливой планетой локальной вселенной Небадон. Урантийцы должны считать всё это за благо, ибо просчеты их предков и ошибки древних правителей мира, усугубленные злом и грехом, ввергли планету в столь безнадежный хаос, что само это мрачное прошлое привлекло Михаила Небадонского - привлекло настолько, что он избрал этот мир в качестве места для раскрытия любвеобильной личности небесного Отца. Дело не в том, что для приведения в порядок своих запутанных дел Урантии требовался Сын-Создатель. Скорее, зло и грех на Урантии позволили Сыну-Создателю найти еще более контрастный фон для демонстрации несравненной любви, милосердия и терпения Райского Отца.
Но нещастието не било единствена съдба на Урантия; тя се оказала също така най-щастливата планета в локалната вселена Небадон. Урантийците трябва да считат всичко това за благо, защото грешките на техните предци и грешките на древните управители на света, задълбочени от злото и греха, са хвърлили планетата в толкова безнадежден хаос, че само това мрачно минало е привлякло Михаил Небадонски - привлякло да толкова, че той избрал този свят в качеството на място за разкриване на любвеобилната личност на небесния Отец. Делото не е в това, че за привеждането в ред на своите объркани дела на Урантия е бил необходим Сина-Създател. По-скоро, злото и греха на Урантия са позволили на Сина-Създател да намери още по-контрастен фон за демонстриране на несравнимата любов, милосърдие и търпение на Райския Отец.
6. ПРОДОЛЖЕНИЕ ЖИЗНИ АДАМА И ЕВЫ
6. ПРОДЪЛЖАВАНЕ ЖИВОТА НА АДАМ И ЕВА
Адам и Ева отошли к смертному покою с глубокой верой в обещание Мелхиседеков о том, что в свое время они пробудятся от сна смерти для возобновления жизни в обительских мирах, столь знакомых им по дням, которые предшествовали миссии, исполненной ими в материальном облике фиолетовой расы Урантии.
Адам и Ева отишли към смъртния покой с дълбока вяра в обещанието на Мелхиседеките за това, че във своето време те ще се пробудят от съня на смъртта за възобновяване на живота в обителските светове, толкова ми познати до дните, които предшествали мисията, изпълнена от тях в материален облик на виолетовата раса от Урантия.
Их забвение, погружение в бессознательный сон планетарных смертных, было недолгим. На третий день после смерти Адама - второй день после прошедших с большими почестями похорон - Гавриил получил распоряжение Ланафорга, поддержанное временным Всевышним Эдемии и одобренное представляющим Михаила салвингтонским От Века Единым, о проведении на Урантии особого воскрешения прославленных смертных, сохранившихся после проступка Адама и Евы. И в соответствии с этим мандатом об особом воскрешении - двадцать шестым на Урантии - Адам и Ева восстановили свою личность и были воссозданы в воскресительных залах обительских миров Сатании вместе с 1.316 своими товарищами по первому Саду. К моменту появления Адама на Урантии многие другие преданные души уже были преобразованы, поскольку его прибытие сопровождалось отправлением правосудия, связанным с окончанием судного периода как над спящими сохранившимися созданиями, так и над преуспевшими живыми восходящими существами.
Тяхното забравяне, потапянето в безсъзнателен сън на планетарни смъртни, бил кратък. На третия ден след смъртта на Адам - втория ден след преминалото с големи почести погребение - Гавриил получил разпореждането на Ланафорг, поддържано от временните Всевишни на Едемия и одобрено от представляващия Михаил салвингтонски От Векове Единен, за провеждането на Урантия на особено възкресяване на прославени смъртни, съхранили се след простъпката на Адам и Ева. И в съответствие с този мандат за особено възкресяване - двадесет и шестото на Урантия - Адам и Ева възстановили своята личност и били възсъздадени във възкресителните зали на обителските светове в Сатания заедно с 1.316 свои другари от първата Градина. Към момента на появяване на Адам на Урантия много други предани души били вече преобразувани, доколкото неговото пристигане се съпровождало с отправянето на правосъдие, свързано с завършване на съдебния период както над спящите съхранили се създания, така и над преуспелите възходящи същества.
Адам и Ева быстро прошли через миры последовательного восхождения и вскоре стали жителями Иерусема - в очередной раз стали обитателями своей родной планеты, однако на этот раз в составе другой категории вселенских личностей. Они покинули Иерусем как постоянные жители - Божьи Сыны; они вернулись как восходящие существа- человеческие сыны. Их сразу же прикрепили к урантийской службе системной столицы, и позднее они вошли в число двадцати четырех
Адам и Ева бързо преминали през световете на последователно възхождане и скоро станали жители на Йерусем - за пореден път станали обитатели на своята родна планета, обаче този път в състава на друга категория вселенски личности. Те напуснали Йерусем като постоянни жители - Божи Синове; те се върнали като възходящи същества - човешки синове. Тях веднага ги прикрепили към урантийската системна столица, и по-късно те влезли в числото на двадесет и четирите
Страница 854
членов урантийского совета, выполняющего совещательные и контрольные функции.
членове на урантийския съвет, изпълняващ съвещателни и контролни функции.
Таков рассказ о Планетарных Адаме и Еве Урантии - рассказ об испытании, трагедии и триумфе, во всяком случае, личном триумфе благонамеренных, но введенных в заблуждение Материальных Сына и Дочери. Несомненно, что в конечном счете - это также рассказ об окончательном триумфе их мира и его обитателей, измученных восстанием и изнуренных злом. В целом, Адам и Ева внесли огромный вклад в быстрое развитие цивилизации и ускорение биологического прогресса человечества. Они оставили на земле великую культуру, однако эта прогрессивная цивилизация не могла уцелеть ввиду преждевременного ослабления и постепенного исчезновения адамической наследственности. Народ создает цивилизацию; цивилизация не создает народа.
Такъв е разказът за Планетарните Адам и Ева от Урантия - разказът за изпитанията, трагедията и триумфа, във всеки случай, личният триумф на благонамерените, но въведени в заблуждение Материални Син и Дъщеря. Несъмнено, че в крайна сметка - това е също така разказ за окончателния триумф на техния свят и неговите обитатели, измъчени от въстанието и изнурени от злото. Като цяло, Адам и Ева внесли огромен принос в бързото развитие на цивилизацията и ускорението на биологическия прогрес на човечеството. Те оставили на земята велика култура, обаче тази прогресивна цивилизация не могла да оцелее в предвид на преждевременно то отслабване и постоянното изчезване на адамическата наследственост. Народът създава цивилизацията; цивилизацията не създава народа.
[Представлено серафимом Солонией - "голосом в Саду".]
[Представено от серафимът Солонией - "гласът в Градината".]
Страница 855