Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 75. ПРОСТЪПКАТА НА АДАМ И ЕВА
ПРОШЛО более ста лет после того, как Адам приступил к своей деятельности на Урантии, однако он не замечал почти никакого прогресса за пределами Сада; казалось, что в целом мир очень мало изменился к лучшему. Реальное улучшение рас представлялось возможным только в далеком будущем, и положение казалось столь отчаянным, что требовало помощи, не предусмотренной изначальными планами. Во всяком случае, такие мысли часто появлялись у Адама, и он много раз делился ими с Евой. Адам и его спутница оставались верны своей клятве, но они были изолированы от других Материальных Сынов и крайне удручены печальным состоянием своего мира.
МИНАЛИ повече от сто години след като, Адам пристъпил към своята деятелност на Урантия, обаче той не забелязвал почти никакъв прогрес зад пределите на Градината; изглеждало, че като цяло света много малко се изменя към по-добро. Реалното подобряване на расите представлявало възможно само в далечното бъдеще, и положението изглеждало толкова отчайващо, че била необходима помощ, не предвидена в изначалните планове. Във всеки случай, такива мисли често се появявали у Адам, и той много пъти ги споделял с Ева. Адам и неговата спътница оставали верни на своята клетва, но те били изолирани от другите Материални Синове и крайно потиснати от печалното състояние на своя свят.
1. ПРОБЛЕМЪТ НА УРАНТИЯ
Адамическая миссия на экспериментальной, опаленной восстанием и изолированной Урантии была невероятно трудной задачей. И уже в начале пребывания на планете Адам и Ева поняли всю сложность своей планетарной миссии. Тем не менее они отважно приступили к решению многочисленных проблем. Но когда они обратились к делу первостепенной важности - устранению дефективных и дегенеративных генотипов - они пришли в смятение. Они не видели выхода из этого затруднительного положения, и они не могли посоветоваться с вышестоящими существами Иерусема или Эдемии. Изолированные от внешнего мира, они каждый день сталкивались с очередной сложной и запутанной ситуацией, очередной проблемой, которая, казалось, не имела решения.
Адамическата мисия на експерименталната, опожарена от въстанието и изолирана Урантия била невероятно трудна задача. И вече в началото от пребиваването на планетата Адам и Ева разбрали цялата сложност на своята планетарна мисия. Още повече те отговорно пристъпили към решаване на многочислените проблеми. Но когато те се обърнали към делото от първостепенна важност - отстраняване на дефектните и дегенеративни генотипове - те изпаднали в объркване. Те не виждали изход от това затруднително положение, и те не могли да се посъветват с висшестоящите същества от Йерусем или Едемия. Изолирани от външния свят, те всеки ден се сблъсквали с поредната сложна и объркана ситуация, поредния проблем, който, изглеждало, че няма решение.
В нормальных условиях первой задачей Планетарного Адама и Евы является установление правильных соотношений и смешение рас. Однако на Урантии такой проект казался практически безнадежным, ибо хотя расы были приспособлены в биологическом отношении, они оставались неочищенными от умственно отсталых и дефективных генотипов.
В нормалните условия Първата задача на Планетарния Адам и Ева се явява установяване на правилното съотношение и смесването на расите. Обаче на Урантия такъв проект изглеждал на практика безнадежден, защото макар расите да били приспособени в биологическо отношение, те оставали не очистени от умствено изостаналите и дефектни генотипове.
Адам и Ева оказались на планете, совершенно не готовой к провозглашению братства людей. Этот мир влачился на ощупь в кромешной духовной тьме, проклятый хаосом, который еще больше усугубился из-за провала миссии прежнего руководства. Сознание и нравственность находились на низком уровне, и вместо того, чтобы приступить к осуществлению религиозного объединения, они были вынуждены заново приобщать обитателей планеты к простейшим формам религии. Вместо одного, готового к использованию языка, они столкнулись с общемировой путаницей многих сотен местных диалектов. Ни один планетарный Адам никогда не поселялся в более трудном мире. Препятствия казались непреодолимыми, трудности - неразрешимыми.
Адам и Ева се оказали на планета, съвършено не готова за провъзгласяване на братството между хората. Този свят се влачил на пипане в тъмната като в рог духовна тъма, проклет хаос, който още повече се усилил поради провала на мисията на предното ръководство. Съзнанието и нравствеността се намирали на ниско ниво, и вместо това, да се пристъпи към осъществяване на религиозно обединение, те били принудени отново да приобщават обитателите на планетата към най-постите форми на религията. Вместо един, готов за използуване език, те се натъкнали на световна бъркотия от много стотици местни диалекти. Нито един планетарен Адам никога не се е заселвал в по труден свят. Препятствията изглеждали непреодолими, трудностите - неразрешими.
Они находились в изоляции, и охватившее их чувство глубочайшего одиночества еще больше усилилось после скорого отбытия попечительских Мелхиседеков. Только опосредованно - с помощью ангельских категорий - они могли сообщаться с существами, находившимися за пределами планеты. Постепенно их
Те се намирали в изолация, и обхващащото ги чувство на дълбока самота още повече се усилило след скорошното заминаване на попечителските Мелхиседеки. Само опосредствено - с помощта на ангелските категории - те могли да общуват със съществата, намиращи се зад пределите на планетата. Постепенно тяхното
мужество слабело, они всё больше падали духом, и временами их вера была готова дрогнуть.
мъжество отслабвало, те все повече падали духом, и с времето тяхната вяра била готова да се разколебае.
Такова истинная картина ужаса, охватившего две эти благородные души после осознания стоящих перед ними задач. Оба они прекрасно понимали всю масштабность проблем, связанных с выполнением их планетарного задания.
Такава е истинската картина на ужаса, обхванал тези две благородни души след осъзнаване на стоящите пред тях задачи. Обаче те прекрасно разбирали цялата мащабност на проблема, свързан с изпълнението на тяхната планетарна задача.
Возможно, ни один Материальный Сын Небадона не сталкивался со столь сложной и казавшейся безнадежной задачей, как та, что встала перед Адамом и Евой из-за плачевного состояния Урантии. Но со временем они смогли бы добиться успеха, будь они более дальновидными и терпеливыми. Оба они - в особенности Ева - были слишком нетерпеливы; они не были готовы к долгому, долгому испытанию на прочность. Им хотелось немедленных результатов - и они их добились, однако результаты, полученные таким путем, привели к катастрофическим последствиям как для них, так и для их мира.
Възможно, нито един Материален Син от Небадон да не се сблъска с толкова сложна и изглеждаща безнадеждна задача, както тази, която застанала пред Адам и Ева поради плачевното състояние на Урантия. Но с времето те биха могли да постигнат успех, ако бяха по далновидни и търпеливи. Те двамата - в особеност Ева - били прекалено нетърпеливи; те не били готови за дълго, дълго изпитване на устойчивост. На тях им се искало незабавни резултати - и те ги добили, обаче резултатите, получени по такъв път, привели към катастрофални последствия както за тях, така и за техния свят.
3. ИЗКУШЕНИЕТО НА ЕВА
Вскоре после завершения первых ста лет пребывания Адама на земле, Серапататия, в связи со смертью своего отца, возглавил западную - или сирийскую - конфедерацию нодитских племен. Смуглый Серапататия являлся блистательным потомком бывшего главы даламатийской комиссии по вопросам здоровья, супруга которого была в то далекое время одной из вдохновительниц синей расы. На протяжении веков этот род обладал властью и огромным влиянием среди западных нодитских племен.
Скоро след завършване на първите сто години от пребиваването на Адам на земята, Серепататия, във връзка със смъртта на своя баща, възглавил западната - или сирийската - конфедерация от нодитски племена. Смуглият Серапататия се явявал забележителен потомък на бившия глава на даламатийската комисия по въпросите на здравето, съпруга на който била в това далечно време една от вдъхновителките на синята раса. По протежение на вековете този род притежавал власт и огромно влияние сред западните нодитски племена.
Серапататия несколько раз посетил Сад и глубоко проникся праведностью дела Адама. И вскоре после того, как он стал вождем сирийских нодитов, он объявил о своем намерении примкнуть к деятельности Адама и Евы в Саду. Большая часть его соплеменников последовала за ним, и Адам был обрадован известием о том, что самое могущественное и разумное из всех соседних племен почти в полном составе поддержало план по усовершенствованию мира; это определенно вселяло надежду. И вскоре после этого выдающегося события Серапататия и его новая свита были приняты Адамом и Евой в их собственном доме.
Серапататия няколко пъти посетил Градината и дълбоко се проникнал от праведността на делата на Адам. И скоро след това, когато той станал вожд на сирийските нодити, той обявил за своето намерение да се присъедини към деятелността на Адам и Ева в Градината. Голямата част от неговите съплеменници го последвала, и Адам бил зарадван от вестта за това, че най-могъщото и разумно от всички съседни племена почти в пълен състав поддържало плана по усъвършенствуване на света; това определено вселявало надежда. И скоро след това забележително събитие Серапататия и неговата свита били приети от Адам и Ева в техния собствен дом.
Серапататия стал одним из наиболее способных и умелых помощников Адама. Он был абсолютно честным и исключительно искренним во всех своих действиях и никогда - даже впоследствии - не осознавал, что оказался слепым орудием в руках коварного Калигастии.
Серапататия станал един от най-способните и умели помощници на Адам. Той бил абсолютно честен и изключително искрен във всички свои действия и никога - даже в последствие - не осъзнавал, че се е оказал сляпо оръдие в ръцете на коварния Калигастия.
Вскоре Серапататия стал заместителем председателя эдемской комиссии по вопросам межплеменных отношений, и было подготовлено много планов более решительного привлечения отдаленных племен к делу Сада.
Скоро Серапататия станал заместник на председателя на едемската комисия по въпросите на между племенните отношения, и били подготвени много планове за по-решително привличане на отдалечените племена към делото на Градината.
Он неоднократно встречался с Адамом и Евой, особенно с Евой, обсуждая различные возможности улучшения их методов. Однажды, в разговоре с Евой, Серапататии пришло в голову, что было бы весьма полезным, если бы в ожидании значительного пополнения фиолетовой расы можно было предпринять что-нибудь для скорейшего развития бедствующих и томящихся в ожидании племен. Серапататия утверждал, что если бы у нодитов - как наиболее прогрессивной и способной к сотрудничеству расы - появился вождь, несущий в себе часть фиолетовой крови, то такие узы еще прочнее связали бы эти народы с Садом. Он искренне и всерьез полагал, что всё это пойдет на благо планеты, ибо такой ребенок, выросший и получивший образование в Саду, оказал бы огромное и благотворное влияние на народ своего отца.
Той нееднократно се срещал с Адам и Ева, особено с Ева, обсъждайки различни възможности за подобряване на техните методи. Веднъж, в разговор с Ева, на Серапататия му дошла мисъл в главата, че би било изключително полезно, ако в очакване на значителното попълнение във виолетовата раса би могло да се предприеме нещо за по-скорошното развитие на бедствуващите и измъчващите се в очакване племена. Серапататия утвърждавал, че ако би у нодитите - като най-прогресивна и способна към сътрудничество раса - се появил вожд, носещ в себе си част от виолетовата кръв, то такива тесни връзки още по-здраво биха свързали тези народи с Градината. Той искрено и сериозно полагал, че всичко това ще бъде за благото на планетата, защото такова дете, израснало и получило образование в Градината, би оказало огромно и благотворно влияние на народа на своя баща.
Следует еще раз подчеркнуть, что все предложения Серапататии были предельно честными и абсолютно искренними. Он ни разу не догадался о том, что являлся игрушкой в руках Калигастии и Далигастии. Серапататия полностью поддерживал план, который предусматривал создание крупного резерва фиолетовой расы до того, как можно было бы взяться за повышение статуса запутавшихся народов Урантии. Однако на это ушли бы сотни лет, а он был нетерпелив; он желал немедленных результатов - чего-нибудь, что свершилось бы уже при его жизни. Он объяснял Еве, что Адам часто огорчался из-за незначительности успехов в усовершенствовании мира.
Следва още веднъж да се подчертае, че всички предложения на Серапататия били пределно честни и абсолютно искрени. Той нито веднъж не се досетил за това, че се явявал играчка в ръцете на Калигастия и Далигастия. Серапататия напълно поддържал плана, който предвиждал създаването на крупен резерв на виолетовата раса преди това, когато би било възможно да се започне повишаването статуса на обърканите народи на Урантия. Обаче за това биха отишли стотици години, а той бил нетърпелив; той искал незабавни резултати - нещото, което да се завърши още при неговия живот. Той обяснил на Ева, че Адам често се огорчавал поради незначителните успехи в усъвършенствуването на света.
Эти тайные планы созревали в течение более чем пяти лет. Наконец, настал момент, когда Ева согласилась на уединенную встречу с Кано - наиболее выдающимся умом и активным предводителем соседней колонии дружественных
Тези тайни планове съзрявали в течение на повече от пет години. Накрая, настанал момента, когато Ева се съгласила на уединена среща с Кано - най-забележителния ум и активен предводител на съседната колония дружествени
нодитов. Кано с большой симпатией относился к адамическому режиму; более того, он был настоящим духовным вождем тех соседних нодитов, которые выступали за дружественные отношения с обитателями Сада.
нодити. Кано с голяма симпатия се отнасял към адамическия режим; повече от това, той бил истински духовен вожд на тези съседни нодити, които излезли за дружествени отношения с обитателите на Градината.
Роковое свидание состоялось осенним вечером, на закате дня, неподалеку от дома Адама. Ева никогда раньше не встречалась с прекрасным и восторженным Кано, а он являлся великолепным представителем остатков тех людей, чей более высокий уровень физического и интеллектуального развития был унаследован от далеких прародителей из персонала Князя. Кано также глубоко верил в праведность проекта Серапататии. (За пределами Сада многоженство было обычной практикой.)
Фаталното свиждане се състояло в една есенна вечер, към залеза на деня, недалеч от дома на Адам. Ева никога по-рано не се е срещала с прекрасния и възторжен Кано, а той се явявал великолепен представител на остатъците от тези хора, чието по-високо ниво на физическо и интелектуално развитие бил унаследен от далечните прародители от персонала на Княза. Кано също така дълбоко вярвал в праведността на проекта на Серапататия. (Зад пределите на Градината многоженството било обичайна практика.)
Лестные слова, восторженное состояние и огромная личная убежденность привели к тому, что Ева тут же согласилась предпринять то, что уже неоднократно обсуждалось: добавить свою собственную, скромную программу спасения мира к более широкому и имеющему большие последствия божественному плану. Не успела она вполне осознать происходящее, как роковой шаг был сделан. Проступок был совершен.
Съблазнителните думи, възторженото състояние и огромната лична убеденост привели към това, че Ева тутакси се съгласила да предприеме това, което вече нееднократно се обсъждало: да добави своята собствена, скромна програма за спасяване на света към по-широкия и имащ по-големи последствия божествен план. Тя не успяла напълно да осъзнае произхождащото, когато фаталната стъпка била направена. Простъпката била извършена.
4. ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРОСТЪПКАТА
Небесная жизнь планеты пришла в возбуждение. Адам почувствовал, что с Евой что-то неладно, и попросил ее уединиться вместе с ним в Саду. И здесь он впервые услышал всю правду о том, как в течение долгого времени вынашивался план ускорения мирового прогресса за счет одновременного движения в двух направлениях: выполнения божественного плана с параллельным исполнением предложения Серапататии.
Небесния живот на планетата преминал във възбуда. Адам почувствал, че с Ева става нещо нередно, и я помолил да се уедини заедно с него в Градината. И тук той за първи път чул цялата истина за това, как в течение на дълго време се обмислял план за ускоряване на световния прогрес за сметка на едновременното движение в две направления: изпълнение на божествения план с паралелно изпълнение на Сарапататия.
И во время этого общения Материального Сына и Материальной Дочери в ночном Саду "голос в Саду" осудил их за непослушание. И этот голос был не чем иным, как моим собственным объявлением эдемской паре о том, что они нарушили договор Сада, что они ослушались наказов Мелхиседеков, что они нарушили данную владыке вселенной клятву верности своему долгу.
И във времето на това общуването на Материалният Син и Материалната Дъщеря в нощната Градина "гласът в Градината" ги осъдил за тяхното непослушание. И този глас не бил някой друг, а моя собствен за обявяване на едемската двойка за това, че те са нарушили договора на Градината, че те не са се подчинили на заповедите на Мелхиседеките, че те са нарушили дадената към владиката на вселената клетва за вярност към своя дълг.
Ева согласилась участвовать в совмещении добра и зла. Добро есть претворение божественных планов; грех есть умышленное нарушение божественной воли; зло есть неверное претворение планов и неправильное использование методов, что приводит к дисгармонии во вселенной и хаосу на планете.
Ева се съгласила да участвува в съвместяването на доброто и злото. Доброто е претворяване на божествените планове; греха е умишленото нарушаване на божествената воля; злото е невярното претворяване на плановете и неправилното използуване на методите, което привежда към дисхармония във вселената и хаос на планетата.
Всякий раз, когда садовая пара пользовалась плодами древа жизни, архангел-хранитель предупреждал их не поддаваться на предложения Калигастии - не смешивать добро и зло. Их наставляли: "В тот день, когда вы соедините добро и зло, вы непременно станете подобны смертным этого мира; вы непременно умрете".
Всеки път, когато градинската двойка се ползувала от плодовете на дървото на живота, архангела-хранител ги предупреждавал да не се поддават на предложенията на Калигастия - да не смесват доброто и злото. Тях ги наставлявали: "В този ден, когато вие съедините доброто и злото, вие непременно ще станете подобни на смъртните от този свят; вие непременно ще умрете".
Во время рокового события - тайной встречи с Кано - Ева рассказала ему об этом повторявшемся предупреждении, однако Кано, не понимавший значения или важности такого наставления, убедил ее в том, что мужчины и женщины с чистыми побуждениями и благими намерениями неспособны совершить зло. Он говорил ей, что она не только не умрет, а наоборот - родится заново в их ребенке, который будет расти для благословения и упрочения всего мира.
Във времето на фаталното събитие - тайната среща с Кано - Ева му разказала за това повтарящо се предупреждение, обаче Кано, не разбирайки значението или важността на такова наставление, я убедил в това, че мъжете и жените с чисти подбуди и благи намерения са неспособни да извършат зло. Той и говорел, че тя не само няма да умре, а обратно - ще се роди отново в тяхното дете, което ще расте благославяне и заздравяване на целия свят.
Несмотря на то, что этот план, направленный на изменение божественного замысла, был задуман и исполнен с предельной искренностью и высочайшими помыслами о благополучии всего мира, он являлся злом, ибо представлял собой порочный путь для достижения праведных целей и отход от истинного пути - божественного плана.
Независимо от това, че този план, насочен към изменение на божествения замисъл, бил замислен и изпълнен с пределна искреност и височайши помисли за благополучието на целия свят, той се явявал зло, защото представлявал по себе си порочен път за достигане на праведни цели и отказване от истинския път - божествения план.
Надо признать, что Ева любовалась внешностью Кано, и она отдавала себе отчет во всём, что было обещано ее соблазнителем во имя "нового и углубленного знания человеческих дел и улучшенного понимания человеческой природы в дополнение к пониманию природы адамической".
Трябва да се признае, че Ева се любувала на външността на Кано, тя давала отчет на себе си за всичко, което и било обещано от съблазнителя в името "на новото и задълбочено познаване на човешките дела и подобрено разбиране на човешката природа в допълнение към разбирането на адамическата природа".
В ту ночь в Саду я говорил с отцом и матерью фиолетовой расы, что стало моей обязанностью в этих прискорбных обстоятельствах. Я выслушал рассказ обо всём том, что привело к проступку Матери Евы, и дал им обоим советы и рекомендации в отношении сложившейся ситуации. Они прислушались к некоторым из моих советов и пренебрегли другими. Эта беседа передана в ваших свидетельствах словами: "И воззвал Господь Бог к Адаму и Еве и спросил: „Где вы?"" Последующие поколения обычно приписывали всё необычное и удивительное - природное или духовное - личному вмешательству Богов.
В тази нощ в Градината аз говорих с бащата и майката на виолетовата раса, което стана мое задължение в тези печални обстоятелства. Аз изслушах разказа за всичко това, което довело към простъпка Майката Ева, и дадох на двамата съвети и препоръки по отношение на създалата се ситуация. Те се вслушаха в някои от моите съвети и пренебрегнаха други. Тази беседа бе предадена във вашите свидетелства с думите: " И извикал Господ Бог към Адам и Ева и попитал:"Къде сте вие?"" Последващите поколения обикновено приписвали всичко необичайно и удивително - природно или духовно - на личното вмешателство на Боговете.
5. ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ПРОСТЪПКАТА
Для Евы разочарование было настоящей трагедией. Адам осознал всю сложность создавшегося положения, и хотя он был убит горем и подавлен, он испытывал к своей заблудшей супруге только жалость и сочувствие.
За Ева разочарованието било истинска трагедия. Адам осъзнал цялата сложност на създалото се положение, и макар той да бил убит от мъка и потиснат, той изпитвал към своята заблудила се съпруга само жалост и съчувствие.
Именно отчаяние, охватившее Адама после осознания провала, привело к тому, что через день после провинности Евы он разыскал Лаотту - блистательную нодитскую женщину, возглавлявшую западные школы Сада, и преднамеренно повторил грех Евы. Однако не спешите с выводами: Адам не был обманут - он в точности знал, на что идет, и сознательно решил разделить с Евой ее судьбу. Он любил свою спутницу сверхчеловеческой любовью, и мысль о возможности остаться на Урантии без Евы, в тоскливом одиночестве, была для него невыносима.
Именно отчаянието, обхванало Адам след осъзнаване на провала, привело към това, че ден след провинението на Ева той разказал на Лаотта - забележителна нодитска жена, възглавяваща западните школи в Градината, и преднамерено повторил греха на Ева. Обаче не бързайте с изводите: Адам не бил излъган - той с точност е знаел, какво следва, и съзнателно решил да раздели с Ева нейната съдбата. Той обичал своята спътница със свръхчовешка любов, и мисълта за възможността да остане на Урантия без Ева, в тъжна самота, била за него непоносима.
Узнав о том, что случилось с Евой, разъяренные обитатели Сада стали неуправляемыми и объявили войну соседнему поселению нодитов. Они хлынули через ворота Эдема и обрушились на этих неподготовленных людей, уничтожив всех до одного - мужчин, женщин и детей. Погиб и Кано, отец еще не родившегося Каина.
Узнавайки за това, какво се случило с Ева, разярените обитатели на Градината станали неуправляеми и обявили война на съседното селище с нодити. Те нахлули през вратите на Едем и се нахвърлили върху тези неподготвени хора, унищожавайки ги всички до един - мъже жени и деца. Загинал и Кано, бащата на още неродения Каин.
Осознав происшедшее, Серапататия пришел в ужас; потеряв рассудок от страха и раскаяния, на следующий день он бросился в воды великой реки.
Осъзнавайки случилото се, Серапататия изпаднал в ужас; губейки разсъдък от страх и разкаяние, на следващия ден той се хвърлил във водите на великата река.
Дети Адама пытались утешить свою обезумевшую мать, пока их отец скитался в одиночестве в течение тридцати дней. Когда, наконец, Адам вновь обрел способность трезво мыслить, он вернулся домой и начал думать над их дальнейшими действиями.
Децата на Адам се опитали да утешат своята обезумяла майка, докато техния баща се скитал в самота в течение на тридесет дни. Когато, накрая, Адам отново придобил способност трезво да мисли, той се върнал в дома и започнал да мисли над техните по-нататъшни действия.
Как часто последствия грехов, совершенных заблудшими родителями, ложатся на плечи невинных детей. Честные и благородные сыновья и дочери Адама и Евы были сломлены невыразимым горем и невероятной трагедией, которая столь внезапно и с такой жестокостью обрушилась на них. Даже по прошествии пятидесяти лет старшие дети не оправились от горя и печали этого трагического времени, в особенности ужаса тех тридцати дней, когда их отца не было дома, а обезумевшая мать находилась в полном неведении относительно места его пребывания или его участи.
Как често последствията от греховете, извършени от заблудилите се родители, лежат на раменете на невинните деца. Честните и благородни синове и дъщери на Адам и Ева били сломени от неизразимата мъка и невероятната трагедия, която толкова внезапно и с такава жестокост ги връхлетяла. Даже след изминаване на петдесет години старшите деца не се оправили от мъката и печала на това трагично време, в особеност от ужаса на тези тридесет дни, когато техният баща не бил в къщи, а обезумялата майка се намирала в пълно незнание относно местата на неговото пребиваване или неговата участ.
Для Евы эти тридцать дней показались долгими годами печали и страдания. Эта благородная душа так никогда и не оправилась от последствий того мучительного периода душевных страданий и духовной печали. В памяти Евы их последующие лишения и материальные трудности ни в чём даже отдаленно не могли сравниться с теми ужасными днями и кошмарными ночами, которые она провела в одиночестве и невыносимой неопределенности. Она узнала о безрассудном поступке
За Ева тези тридесет дни изглеждали като дълги години на печал и страдания. Тази благородна душа така и никога не се оправила от последствията на този мъчителен период на душевни страдания и духовна печал. В паметта на Ева техните последващи лишения и материални трудности в нищо даже и отдалечено не могли да се сравнят с тези ужасни дни и кошмарни нощи, които тя прекарала в самота и непоносима неопределеност. Тя узнала за безразсъдната постъпка
Серапататии и боялась, что ее супруг, охваченный горем, покончил с собой или удален из мира в наказание за ее проступок. И когда Адам вернулся, Еву охватило чувство радости и благодарности, какого она не знала за всю их долгую и трудную совместную жизнь, прошедшую в упорном труде.
на Серапататия и се бояла, че нейния съпруг, обхванат от мъка, свършил със себе си или е отделен от света като наказание за нейната простъпка. И когато Адам се върнал, Ева обхванало чувство на радост и благодарност, каквото тя не познавала за целия техен дълъг и труден съвместен живот, преминал в упорит труд.
Время шло, но Адам не был уверен в характере их правонарушения. И только когда через семьдесят дней после проступка Евы попечительские Мелхиседеки вернулись на Урантию и приняли управление планетой под свою юрисдикцию, он понял, что они потерпели неудачу.
Времето вървяло, но Адам не бил уверен в характера на тяхното правонарушение. И само когато след седемдесет дни след простъпката на Ева попечителските Мелхиседеки се върнали на Урантия и приели управлението на планетата под своя юрисдикция, той разбрал, че те са претърпели неуспех.
Но их ждали новые неприятности. Весть об уничтожении нодитского поселения вблизи Эдема быстро докатилась до родных племен Серапататии на севере, и вскоре огромное полчище стало готовиться к походу на Сад. Так было положено начало долгой и жестокой войне между адамитами и нодитами, ибо столкновения продолжались в течение еще многих лет после того, как Адам и его последователи переселились во второй Сад в долину Евфрата. Шла ожесточенная и продолжительная "вражда между тем мужчиной и женщиной, между его семенем и ее семенем".
Но тях ги очаквали нови неприятности. Вестта за унищожаване на нодитското селище в близост до Едем бързо достигнала до родните племена на Серапататия на север, и скоро огромно пълчище започнало да се готви за поход към Градината. Така било положено началото на дълга и жестока война между адамити и нодити , защото стълкновенията продължили в течение на още много години след като, когато Адам и неговите последователи се преселили във втората Градина в долината на Ефрат. Вървяла ожесточена и продължителна "вражда между тези мъже и жени, между неговото семе и нейното семе".
6. АДАМ И ЕВА НАПУСКАТ ГРАДИНАТА
Когда Адам узнал о приближении нодитов, он обратился за советом к Мелхиседекам, однако встретил отказ. Они лишь сказали, что ему следует поступать так, как он считает нужным, и пообещали свое дружеское участие, насколько это было возможным, какое бы решение он ни принял. Мелхиседекам было запрещено вмешиваться в личные планы Адама и Евы.
Когато Адам узнал за приближаване на нодитите, той се обърнал за съвет към Мелхиседеките, обаче срещнал отказ. Те само казали, че за него следва да постъпи така, както той смята за нужно, и обещали своето дружеско участие, до колкото това било възможно, каквото и решение той да вземе. На Мелхиседеките било забранено да се намесват в личните планове на Адам и Ева.
Адам знал, что он и Ева потерпели неудачу. Он понял это по присутствию попечительских Мелхиседеков, хотя до сих пор ничего не знал об их личном статусе или будущем. Всю ночь он держал совет примерно с тысячью двумястами преданными сторонниками, которые торжественно поклялись следовать за своим вождем, и в полдень следующего дня эти паломники покинули Эдем в поисках нового места. Адам стремился избежать войны и потому решил оставить первый Сад нодитам, не оказывая сопротивления.
Адам знаел, че той и Ева са претърпели неуспех. Той разбрал това по присъствието на попечителските Мелхиседеки, макар до този момент нищо да не знаел за техния личен статус или бъдеще. Цяла нощ той държал съвета примерно с хиляда и двеста предани единомишленици, които тържествено се заклели да следват своя вожд, и по обяд на следващия ден тези поклонници напуснали Едем в търсене на ново място. Адам се стремял да избегне войната и за това решил да остави първата Градина на нодитите, без да оказва съпротива.
На третий день после выхода из Сада эдемский караван был остановлен серафическим транспортом, прибывшим из Иерусема. Впервые Адаму и Еве сообщили о том, что станет с их детьми. В присутствии готового к отправке транспорта тем детям, которые достигли возраста самостоятельных решений (двадцати лет), был предоставлен выбор: остаться на Урантии вместе со своими родителями либо стать подопечными Всевышних Норлатиадека. Две трети решили отправиться в Эдемию; около одной трети предпочли остаться со своими родителями. Все дети младшего возраста были отправлены в Эдемию. Наблюдая скорбную сцену прощания Материального Сына и Материальной Дочери со своими детьми, нельзя было не понять, что путь согрешивших труден. В настоящее время эти отпрыски Адама и Евы находятся в Эдемии; мы не знаем, какая участь ожидает их.
На третия ден след напускане на Градината едемският керван бил спрян от серафически транспорт, пристигнал от Йерусем. За първи път на Адам и Ева съобщили за това, какво ще стане с техните деца. В присъствието на готов за потегляне транспорт на тези деца, които са достигнали възрастта за самостоятелни решения (двадесет години), е бил предоставен избор: да си останат на Урантия заедно със своите родители или да станат подопечни на Всевишните на Норлатиадек. Две трети решили да се отправят в Едемия; около една трета предпочели да останат със своите родители. Всички деца на по-малка възраст били изпратени в Едемия. Наблюдавайки скръбната сцена на прощаването на Материалния Син и Материалната Дъщеря със своите деца, не би трябвало да не се разбере, че пътя на съгрешилите е труден. В настояще време тези потомци се намират в Едемия; ние не знаем, каква участ ги очаква.
Воистину печальным было зрелище каравана, готового продолжить свой путь. Могло ли что-либо быть более трагичным! Прибыть в мир с такими возвышенными чаяниями, быть принятым при столь благоприятных обстоятельствах - и после этого с позором уйти из Эдема только затем, чтобы потерять более трех четвертей своих детей еще до того, как найти новое пристанище!
Наистина печално зрелище е бил кервана, готов да продължи своя път. Могло ли нещо друго да бъде по-трагично! Да пристигнеш в свят с такива възвишени копнежи, да бъдеш приет при толкова благоприятни обстоятелства - и след това с позор да излезеш от Едем само заради това, да загубиш повече от три четвърти от своите деца, още преди това, да си намерил ново пристанище!
7. ПОНИЖАВАНЕ НА СТАТУСА НА АДАМ И ЕВА
Именно во время этой остановки каравана Адам и Ева узнали о характере их правонарушений и получили уведомление о своей участи. Для оглашения приговора явился Гавриил. Вердикт был следующим: планетарные Адам и Ева признаются виновными в невыполнении своих обязательств; они нарушили договор о доверительном управлении этим обитаемым миром.
Именно по време на тази спирка на кервана Адам и Ева узнали за характера на тяхното правонарушение и получили уведомление за своята участ. За огласяване на присъдата се явил Гавриил. Вердиктът бил следният: планетарните Адам и Ева се признават за виновни в неизпълнение на своите задължения; те са нарушили договора за доверителното управление на този обитаем свят.
Хотя и подавленные чувством вины, Адам и Ева были чрезвычайно обрадованы сообщением о том, что судьи Салвингтона сняли с них все обвинения в "оскорблении правительства вселенной". Их не считали виновными в восстании.
Макар и потиснати от чувството за вина, Адам и Ева били черезвичайно зарадвани от съобщението за това, че съдиите от Салвингтон са снели от тях всички обвинения по "оскърбление на правителството на вселената". И тях не ги считали за виновни във въстание.
Эдемской паре сообщили, что своими поступками они понизили свой статус до положения смертных данного мира. Поэтому впредь они должны вести себя как мужчина и женщина Урантии, думая о будущем мировых рас как о своем собственном будущем.
На едемската двойка съобщили, че със своите простъпки са понижили своя статус до положението на смъртни от дадения свят. Затова за напред те са длъжни да се държат като мъж и жена от Урантия, мислейки за бъдещето на световните раси като за своето собствено бъдеще.
Задолго до того, как Адам и Ева покинули Иерусем, их наставники подробно объяснили им последствия любого существенного отклонения от божественных замыслов. Как до, так и после прибытия на Урантию, я лично и неоднократно предупреждал их о том, что понижение их статуса до положения смертных будет неотвратимым следствием, неизбежным и неизменным наказанием за совершение проступка при выполнении планетарной миссии. Однако для того, чтобы со всей ясностью представить себе последствия проступка Адама и Евы, необходимо понимать статус бессмертия материальной категории сыновства:
Много преди това, когато Адам и Ева напуснали Йерусем, техните наставници подробно им обяснили последствията при всяко съществено отклонение от божествените планове. Както преди, така и след пристигането на Урантия, аз лично и нееднократно съм ги предупреждавал за това, че понижаването на техния статус до положението на смъртни ще бъде необратимо следствие, неизбежно и неизменно наказание за извършване на простъпка при изпълнение на планетарна мисия. Обаче до тогава, до когато с цялата яснота си представите за себе си последствията от простъпката на Адам и Ева, е необходимо да разберете статуса на безсмъртие на материалната категория на синовност:
1. Подобно их собратьям в Иерусеме, Адам и Ева сохраняли бессмертие за счет связи их интеллекта с принадлежащим Духу контуром гравитации разума. Если эта жизненно важная поддержка прерывается вследствие умственного разобщения, то создание - независимо от своего духовного статуса - лишается бессмертия. Статус смертных и физическая смерть были неизбежным следствием интеллектуального проступка Адама и Евы.
1. Подобно на техните в Йерусем, Адам и Ева запазвали своето безсмъртие за сметка на връзката на техния интелект с принадлежащия на Духа контур на гравитацията на разума. Ако тази жизнено важна поддръжка се прекъсне в следствие на умствено изолиране, то създанието - независимо от своя духовен статус - се лишава от безсмъртие. Статуса на смъртните и физическата смърт били неизбежно следствие от интелектуалната простъпка на Адам и Ева.
2. Кроме того, Материальный Сын и Материальная Дочь, воссозданные в образе смертной плоти данного мира, зависели от поддержания двойной системы циркуляции энергии: одна система определялась их физической сущностью, другая - сверхэнергией, заключенной в плодах древа жизни. Архангел-хранитель всегда предупреждал Адама и Еву, что невыполнение обязательств приведет к понижению статуса, и после проступка им было отказано в этом источнике энергии.
2. Освен това, Материалният Син и Материалната Дъщеря, възсъздадени в образа на смъртна плът от дадения свят, зависят от поддържането на двойната система за циркулиране та енергията: едната система се определяла от тяхната физическа същност, другата - от свръх енергията, заключена в плодовете от дървото на живота. Архангелът-пазител винаги предупреждавал Адам и Ева, че неизпълнението на задълженията ще доведе към понижаване на статуса, и след простъпката на тях им е бил отказан този източник на енергия.
Да, Калигастии удалось обмануть Адама и Еву, но он не добился своей цели: толкнуть их на открытое восстание против правительства вселенной. Содеянное действительно являлось злом, но они никогда не были виновны в оскорблении истины или сознательном участии в восстании против праведного правления Всеобщего Отца и его Сына-Создателя.
Да, на Калигастия се отдало да измами Адам и Ева, но той не постигнал своята цел: да ги тласне към открито въстание против правителството на вселената. Извършеното действително се явявало зло, но те никога не са били виновни в оскърбление на истината или съзнателно участие във въстание против праведното управление на Всеобщия Отец и неговия Син Създател.
8. ТАКА НАРЕЧЕНОТО ГРЕХОПАДЕНИЕ
Адам и Ева действительно пали с высокого положения Материальных Сынов до низкого статуса смертных людей. Однако это не было грехопадением человека. Человеческий род был усовершенствован, несмотря на непосредственные результаты проступка Адама и Евы. Хотя божественный план - дать народам Урантии фиолетовую расу - потерпел неудачу, смертные расы получили огромную пользу от того ограниченного вклада, который Адам и его потомки внесли в развитие урантийских рас.
Адам и Ева действително паднали от високото положение на Материални Синове до ниския статус на смъртни хора. Обаче това не било грехопадението на човека. Човешкият род бил усъвършенстван, независимо от непосредствените резултати от простъпката на Адам и Ева. Макар божественият план - да се даде на народите от Урантия виолетовата раса - да е претърпял неуспех, смъртните раси са получили огромна полза от този ограничен принос , който Адам и неговите потомци са внесли в развитието на урантийските раси.
Никакого "грехопадения" не было. История человеческого рода - это история постепенной эволюции, и адамическое посвящение оставило народы мира значительно более развитыми по сравнению с их прежним биологическим состоянием. В настоящее время наиболее развитые этнические группы обладают наследственными факторами, приобретенными от целых четырех отдельных источников: андонитского, сангикского, нодитского и адамического.
Никакво "грехопадение" не е имало. Историята на човешкият род - това е историята на постепенната революция, и адамическото посвещение е оставило народите в света значително по-развити в сравнение с тяхното предишно биологическо състояние. В настояще време най-развитите етнически групи притежават наследствени фактори, придобити от целите четири отделни източника: андонитския, сангикския, нодитския и адамическия.
Не следует считать Адама причиной проклятия, обрушенного на человеческий род. Хотя он в самом деле не справился с претворением божественного плана, хотя он действительно нарушил заключенный с Божеством договор, хотя он и его спутница были безусловно понижены в своем статусе, - несмотря на всё это, их вклад в эволюцию человеческого рода оказал огромное содействие развитию цивилизации на Урантии.
Не следва да се счита Адам като причина за проклятие, хвърлено върху човешкия род. Макар и на практика да не се е справил с претворяването на божествения план, макар той действително да е нарушил сключеният с Божеството договор, макар той и неговата спътница да били безусловно понижени в своя статус, - независимо от всичко това, техният принос в еволюцията на човешкия род е оказал огромно съдействие в развитието на цивилизацията на Урантия.
Оценивая результаты адамической миссии в вашем мире, необходимо, из соображений справедливости, принять во внимание планетарные условия. Адам столкнулся с почти безнадежной задачей, когда он и его прекрасная спутница были доставлены из Иерусема на эту невежественную и запутавшуюся планету. Однако, если бы они последовали советам Мелхиседеков и их товарищей - и будь они более терпеливыми - они смогли бы в итоге добиться успеха. Но Ева поддалась коварной пропаганде личной свободы и независимости планетарных действий. Ее толкнули на экспериментирование с жизненной плазмой материальной категории сыновства: она допустила преждевременное смешение доверенной ей плазмы с плазмой существовавшей в то время смешанной категории, возникшей из первоначального проекта Носителей Жизни, которая соединилась с плазмой воспроизводящихся существ, прикрепленных некогда к персоналу Планетарного Князя.
Оценявайки резултатите от адамическата мисия във вашия свят, е необходимо, от съображения за справедливост, да се вземат под внимание планетарние условия. Адам се сблъскал с почти безнадеждна задача, когато той и неговата прекрасна спътница били доставени от Йерусем на тази невежа и заблудила се планета. Обаче, ако те бяха последвали съветите на Мелхиседеките и техните другари - и бяха те по-търпеливи - те биха могли в крайна сметка да постигнат успех. Но Ева се поддала на коварната пропаганда за личната свобода и независимост в планетарните действия. Те я тласнали към експериментиране с жизнената плазма на материалната категория синовност: тя е допуснала преждевременно смесване на поверената и плазма с плазмата на съществуващата в това време смесена категория, възникнала от първоначалния проект на Носителите на Живот, която се е съединила с плазмата на възпроизвеждалите се същества, прикрепени някога към персонала на Планетарния Княз.
Никогда, на протяжении всего восхождения к Раю, вы не сможете добиться каких-либо результатов, если будете нетерпеливо пытаться обойти существующий божественный план, ища легких путей, собственных изобретений или других способов улучшения пути совершенства, ведущего к совершенству во имя вечного совершенства.
Никога, по протежение на цялото възхождане към Рая, вие няма да можете да постигнете каквито и да било резултати, ако нетърпеливо се опитвате да заобиколите съществуващия божествен план, търсейки леки пътища, собствени изобретения, или други начини за подобряване пътя на съвършенството, водещ към съвършенство в името на вечното съвършенство.
В общем и целом, возможно, что во всём Небадоне мудрость никогда не сталкивалась с более удручающим провалом. Но неудивительно, что в делах эволюционных вселенных случаются такие ошибки. Мы являемся частью гигантского творения, и тот факт, что ему еще далеко до совершенства, не является странным; наша вселенная не создана совершенной. Совершенство является нашей вечной целью, а не источником.
В общото и цялото, възможно, че в целият Небадон мъдростта никога да не се е сблъсквала с по-потискащ провал. Но не е удивително, че в делата на еволюционните вселени се случват такива грешки. Ние се явяваме част от гигантското творение, и този факт, че то е още далеч от съвършенството, не се явява странен; нашата вселена не е създадена съвършена. Съвършенството се явява наша вечна цел, а не източник.
Если бы наша вселенная была механистической, если бы Первый Великий Источник и Центр был только силой, а не являлся также и личностью, если бы всё творение представляло собой обширное скопление физического вещества и это вещество подчинялось бы точным законам, которые отличались бы неизменными энергетическими действиями, - тогда можно было бы достичь совершенства, даже несмотря на незавершенность статуса вселенной. Исчезли бы разногласия, прекратились бы трения. Однако в нашей формирующейся вселенной относительного совершенства и несовершенства мы радуемся возможности разногласий и недоразумений, ибо они свидетельствуют о том, что во вселенной существует и действует личность. А если наше творение есть подчиненная личности реальность, то тогда вы можете быть уверены в сохранении личности, ее развитии и достижениях; мы можем быть уверены в личностном росте, опыте и свершениях. Что за прекрасная вселенная - личностная и эволюционирующая, а не всего лишь механистическая или пассивно совершенная!
Ако нашата вселена би била механична, ако би Първият Велик Източник и Център би бил само сила, а не се явяваше също така и личност, ако би цялото творение би представлявало по себе си обширно струпване на физическо вещество и това вещество би се подчинявало на точни закони, които биха се отличавали с неизменни енергетични действия, - тогава би могло да се достигне съвършенството, даже независимо от незавършеността на статуса на вселената. Биха изчезнали разногласията, биха се прекратили търканията. Обаче в нашата формираща се вселена на относително съвършенство и несъвършенство ние се радваме на възможните разногласия и недоразумения, защото те свидетелствуват за това, че във вселената съществува и действува личност. А ако нашето творение е подчинена на личността реалност, то тогава вие може да бъдете уверени в съхраняване на личността, нейното развитие и достижения; ние можем да бъдем уверени в личностния ръст, опита и извършванията. Каква прекрасна вселена - личностна и еволюираща, а не само механична или пасивно съвършена!
[Представлено серафимом Солонией - "голосом в Саду".]
[Представено от серафима Солонией - "гласът в Градината".]