Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 74. АДАМ И ЕВА
В1934 году нашей эры исполнилось 37.848 лет с тех пор, как Адам и Ева прибыли на Урантию. Лето было в разгаре, и Сад стоял в цвету. В полдень, без предварительного объявления, два серафических транспорта в сопровождении иерусемского персонала, которому была доверена доставка биологических совершенствователей на Урантию, медленно опустились на поверхность вращающейся планеты неподалеку от храма Всеобщего Отца. Вся работа по восстановлению материальных тел Адама и Евы была выполнена на территории этой воссозданной святыни. Со времени их прибытия прошло десять дней, прежде чем они были восстановлены в двойственной форме для представления в качестве новых мировых правителей. Сознание вернулось к ним одновременно. Материальные Сыны и Дочери всегда служат вместе. Существенно важная черта их служения - никогда и нигде не разлучаться. Они предназначены для работы в парах и редко действуют поодиночке.
В 1934 година от нашата ера се навършиха 37.848 години от този момент, когато Адам и Ева пристигнали на Урантия. Лятото било в своя разгар, и Градината била в своя разцвет. По обяд, без предварително обявление, два серафически транспорта в съпровождане от йерусемски персонал, на който било поверена доставката на биологическите усъвършенствуватели на Урантия, бавно се спуснали на повърхността на въртящата се планета недалеч от храма на Всеобщия Отец. Цялата работа по възстановяването на материалните тела на Адам и Ева била изпълнена на територията на тази пресъздадена светиня. От времето на тяхното пристигане изминали десет дни, преди те да бъдат възстановени в действената форма за представяне в качеството на новите световни управители. Съзнанието се върнало към тях едновременно. Материалните Синове и Дъщери винаги служат заедно. Съществено важна черта на тяхното служене е, - че никога и никъде не се разделят. Те са предназначени за работа по двойки и рядко действуват самостоятелно.
1. АДАМ И ЕВА В ЙЕРУСЕМ
Планетарные Адам и Ева Урантии являлись членами старшего корпуса Материальных Сынов Иерусема и имели совместный порядковый номер 14.311. Они относились к третьей физической группе и достигали в высоту чуть более восьми футов.
Планетарните Адам и Ева от Урантия се явявали членове на старшия корпус от Материални Синове на Йерусем и имали съвместен пореден номер 14.311. Те се отнасяли към третата физическа група и достигали на височина малко повече от осем фута.
Перед избранием для отправки на Урантию Адам вместе с Евой работали в испытательных физических лабораториях Иерусема. В течение более пятнадцати тысяч лет они руководили отделом экспериментальной энергии применительно к модификации жизненных форм. Задолго до этого они служили учителями в школах гражданства для вновь прибывших в Иерусем. Всё это следует иметь в виду в связи с рассказом об их дальнейших действиях на Урантии.
Преди избора за изпращане на Урантия Адам заедно с Ева работели в изпитателните физически лаборатории на Йерусем. В течение на повече от петнадесет хиляди години те ръководели отдела по експериментална енергия приложима към модификациите на жизнените форми. Дълго преди това те служели като учители в школите по гражданство за ново дошлите в Йерусем. Всичко това следва да се има в предвид във връзка с разказа за техните по-нататъшни действия на Урантия.
В ответ на объявление о том, что требуются добровольцы для адамического начинания на Урантии, вызвался весь старший корпус Материальных Сынов и Дочерей. В итоге проверяющие Мелхиседеки, с одобрения Ланафорга и Всевышних Эдемии, избрали тех самых Адама и Еву, которые впоследствии прибыли для исполнения функции биологических совершенствователей Урантии.
В отговор на обявлението за това, че са необходими доброволци за адамическо начинание на Урантия, се призовал целия старши корпус Материални Синове и Дъщери. В крайна сметка проверяващите Мелхиседеки, с одобрението на Ланафорг и Всевишните от Едемия, избрали тези самите Адам и Ева, които в последствие пристигнали за изпълнение на функциите на биологически усъвършенстващи на Урантия.
В течение восстания Люцифера Адам и Ева остались верны Михаилу. Тем не менее эта пара предстала перед Властелином Системы и всем его правительством для проверки и инструктажа. Они были посвящены во все детали, связанные с состоянием урантийских дел; они получили подробные указания о том, каких планов им следует придерживаться, принимая на себя ответственность за мир, раздираемый столь глубокими противоречиями. Они дали совместную присягу Всевышним Эдемии и Михаилу Салвингтонскому. Их должным образом предупредили, что они должны считать себя подчиненными урантийскому корпусу
В течение на въстанието на Луцифер Адам и Ева останали верни на Михаил. Още повече тази двойка се изправила пред Властелина на Системата и цялото негово правителство за проверка и инструктаж. Те били посветени във всички детайли, свързани със състоянието на урантийските дела; те получили подробни указания за това, към какви планове следва да се придържат, поемайки върху себе си отговорността за света, раздиран от толкова дълбоки противоречия. Те положили съвместна клетва към Всевишните от Едемия и Михаил Салвингтонски. По необходимия начин били предупредени, че те трябва да считат себе си за подчинени на урантийския корпус
попечительских Мелхиседеков, пока этот правящий орган не сочтет возможным сложить свои полномочия в отношении вверенного ему мира.
от попечителски Мелхиседеки, докато този управляващ орган не сметне за възможно да предаде своите пълномощия по отношение на поверения му свят.
В столице Сатании и других местах эта иерусемская пара оставила сто своих потомков - пятьдесят сыновей и пятьдесят дочерей, великолепных созданий, избежавших превратностей эволюционного развития. Ко времени отправки своих родителей на Урантию все они преданно исполняли различные ответственные задания во вселенной. И каждый из них присутствовал в величественном храме Материальных Сынов на прощальных испытаниях по случаю завершающего торжественного одобрения посвященческой миссии. Эти дети проводили своих родителей в центр дематериализации для существ их категории. Они были последними, кто попрощался с ними и пожелал им божественных успехов, после чего Адам и Ева уснули, утратив осознание личности, что предшествует подготовке к серафическому переносу. Некоторое время дети провели вместе, радуясь тому, что вскоре их родителям предстояло стать зримыми руководителями - в действительности, единственными правителями - 606-й планеты системы Сатания.
В столицата на Сатания и на други места тази йерусемска двойка оставила сто свои потомци - петдесет синове и петдесет дъщери, великолепни създания, избегнали превратностите на еволюционното развитие. Към времето на изпращане на своите родители на Урантия всички те предано изпълнявали различни отговорни задачи във вселената. И всеки от тях присъствувал във величествения храм на Материалните Синове на прощалните изпитания по случай завършващото тържествено одобрение на посвещеническата мисия. Тези деца изпратили своите родители в центъра за дематериализация за съществата от тяхната категория. Те били последните, които се простили с тях и им пожелали божествени успехи, след което Адам и Ева заспали, губейки осъзнаването на личността, което предшествува подготовката към серафическия пренос. Известно време децата прекарали заедно, радвайки се на това, че скоро на техните родители предстояло да станат видими ръководители - в действителност, единствени управители - 606-та планета от системата Сатания.
Так Адам и Ева покинули Иерусем, провожаемые приветствиями и добрыми напутствиями его жителей. Они отправились исполнять свои новые обязанности, вооруженные всеми необходимыми знаниями и наказами в отношении любых функций и опасностей, которые ждали их на Урантии.
Така Адам и Ева напуснали Йерусем, изпратени с приветствия и добри напътствия от неговите жители. Те се отправили да изпълняват своите нови задължения, въоръжени с всички необходими знания и заповеди по отношение на кои да са функции и опасности, които ги чакали на Урантия.
2. ПРИСТИГАНЕ НА АДАМ И ЕВА
Адам и Ева заснули в Иерусеме, и когда в окружении огромной толпы они проснулись в храме Отца на Урантии, перед ними стояли два существа, о которых они были много наслышаны: Ван и его преданный товарищ Амадон. Два этих героя калигастийского мятежа были первыми, кто приветствовал Адама и Еву в их новой садовой обители.
Адам и Ева заспали в Йерусем, и когато в обкръжението на огромна тълпа те се събудили в храма на Отца на Урантия, пред тях стояли две същества, за които те били много слушали: Ван и неговия предан другар Амадон. Тези двама герои от калигастийския метеж били първите, които приветствали Адам и Ева в тяхната нова градинска обител.
Языком Эдема был андонический диалект в том варианте, которым пользовался Амадон. Ван и Амадон существенно улучшили этот язык, создав новый алфавит из двадцати четырех букв, с надеждой на то, что с распространением культуры Эдема на весь мир он станет языком Урантии. До того, как покинуть Иерусем, Адам и Ева в совершенстве овладели этим человеческим диалектом, поэтому сын Андона услышал, как возвышенный правитель Урантии обращается к нему на его собственном языке.
Езикът на Едем бил андонически диалект в този вариант, от който се ползувал Амадон. Ван и Амадон съществено подобрили този език, създавайки нова азбука от двадесет и четири букви, с надеждата за това, че с разпространение на културата на Едем в целия свят той ще стане език на Урантия. До тогава, докато напуснали Йерусем, Адам и Ева в съвършенство овладели този човешки диалект, за това сина на Андон чул, как възвишеният управител на Урантия се обръща към него на неговия собствен език.
Этот день стал днем огромного волнения и радости во всём Эдеме. К голубятням, в которых держали собранных отовсюду почтовых голубей, сломя голову бежали гонцы с криками: "Выпускайте птиц; пусть они разнесут весть о приходе заветного Сына". Специально для такого случая сотни поселений, обитатели которых верили в приход Адама, регулярно поставляли этих домашних голубей.
Този ден станал ден на огромно вълнение и радост в целия Едем. Към помещенията с гълъби, в които държали събрани от всякъде пощенски гълъби, през глава тичали пратеници с викове: "Пускайте птиците: нека те разнесат вестта за идването на заветния Син". Специално за такъв случай стотици селища, обитателите на които вярвали в идването на Адам, редовно поставяли такива домашни гълъби.
Когда известие о прибытии Адама распространилось на всю округу, тысячи членов соседних племен приняли учения Вана и Амадона, и в течение многих месяцев толпы паломников прибывали в Эдем, чтобы поприветствовать Адама и Еву и почтить своего невидимого Отца.
Когато вестта за пристигането на Адам се разпространила по целия окръг, хиляди членове на съседните племена приели учението на Ван и Амадон, и в течение на много месеци тълпи от поклонници идвали в Едем, за да приветстват Адам и Ева и да почетата своя невидим Отец.
Вскоре после прибытия Адама и Еву проводили к месту официальной церемонии приема - огромному холму к северу от храма. Этот природный холм был увеличен и подготовлен к введению новых правителей мира в должность. Здесь, в полдень, принимающая комиссия Урантии приветствовала Сына и Дочь Сатании. Амадон являлся председателем этой комиссии, состоявшей из двенадцати членов: в нее входили представители каждой из сангикских рас, исполняющий обязанности
Скоро след пристигането Адам и Ева били заведени към мястото на официалната церемония по приема - огромен хълм на север от храма. Този природен хълм бил увеличен и подготвен за въвеждането на новите управители на света в длъжност. Тук, по обяд, приемащата комисия от Урантия приветствувала Сина и Дъщерята от Сатания. Амадон се явявал председател на тази комисия, състояща се от дванадесет членове: в нея влизали представители на всяка от сангикските раси, изпълняващия задълженията
главы промежуточных созданий, Аннан - верная дочь и представительница нодитов, Ной - сын архитектора Сада и его строитель, претворивший в жизнь планы своего покойного отца, а также двое Носителей Жизни, постоянно живущих на планете.
на глава на промеждутъчните създания, Аннан - вярната дъщеря и представителка на нодитите, Ной - сина на архитекта на Градината и неин строител, претворяващ в живот плановете на своя покоен баща, а така също двамата Носители на Живот, постоянно живущи на планетата.
Следующей на очереди была процедура передачи Адаму и Еве полномочий планетарных попечителей из рук старшего Мелхиседека - главы попечительского совета Урантии. Материальный Сын и Материальная Дочь принесли клятву верности Всевышним Норлатиадека и Михаилу Небадонскому, после чего Ван, провозгласив Адама и Еву правителями Урантии, сложил с себя свои должностные полномочия, которыми он обладал на протяжении ста пятидесяти тысяч лет по решению попечительских Мелхиседеков.
Следващата по ред била процедурата по предаването на Адам и Ева пълномощията на планетарни попечители от ръцете на старшия Мелхиседек - главата на попечителския съвет на Урантия. Материалният Син и Материалната Дъщеря положили клетва за вярност към Всевишните от Норлатиадек и Михаил Небадонски, след което Ван, провъзгласявайки Адам и Ева за управители на Урантия, снел от себе си своите длъжностни пълномощия, които той притежавал в протежение на сто и петдесет хиляди години по решение на попечителските Мелхиседеки.
В связи с официальным вступлением в должность правителей мира, Адам и Ева были облачены в царственные мантии. Не все традиции Даламатии были забыты в этом мире: во времена Эдема еще сохранялось искусство ткачества.
Във връзка с официалното встъпване в длъжност като управители на света, Адам и Ева били облечени в царствени мантии. Не всички традиции от Даламатия били забравени в този свят: от времената на Едем още се съхранява изкуството на тъкачеството.
После этого прозвучало воззвание архангелов, и переданный по системе дальней связи голос Гавриила оповестил о втором эпохальном оглашении Урантии и воскрешении сохранившихся спящих смертных второго судного периода - периода благодати и милосердия - на 606-й планете Сатании. Период Князя закончился, эра Адама - третья планетарная эпоха - началась в обстановке простоты и величия. Новые правители Урантии начали властвовать при внешне благоприятных обстоятельствах, несмотря на общемировой разброд, вызванный отсутствием желания сотрудничать со стороны их предшественника на этом посту.
След това прозвучало възванието на архангелите, и предаденият по системата за далечна връзка глас на Гавриил оповестил за второто епохално огласяване на Урантия и възкръсване на съхранилите се спящи смъртни от втория съдебен период - периода на благодатта и милосърдието - на 606-та планета от Сатания. Периодът на Княза се завършил, ерата на Адам - третата планетарна епоха - се започнала в обстановка на непринуденост и величие. Новите управители на Урантия започнали да властват при външни благоприятни обстоятелства, независимо от световното разногласие, предизвикано от отсъствието на желание за сътрудничество от страна на техния предшественик на този пост.
3. АДАМ И ЕВА СЕ ЗАПОЗНАВАТ С ПЛАНЕТАТА
И теперь, после официального вступления в должность, Адам и Ева со всей остротой ощутили свою планетарную изоляцию. Не было слышно привычных пространственных сообщений, отсутствовали все контуры внепланетной связи. Их иерусемские товарищи отправились в благополучные миры, где опытные Планетарные Князья и верный персонал были готовы принять их и оказать квалифицированную помощь на первом этапе знакомства со своим миром. На Урантии же восстание изменило всё. Присутствие Планетарного Князя было здесь весьма ощутимым, и хотя он был в значительной степени лишен возможности творить зло, он всё еще был способен сделать задачу Адама и Евы трудной и в определенной мере опасной. Серьезные и утратившие иллюзии, Сын и Дочь Иерусема бродили в ту ночь по Саду при свете полной луны, обсуждая свои планы на следующий день.
И сега, след официалното встъпване в длъжност, Адам и Ева с цялата острота усетили своята планетарна изолация. Не се чували привичните пространствени съобщения, отсъствували всички контури за извън планетна връзка. Техните Йерусемски другари се отправили в благополучните светове, където опитните Планетарни Князе и верния персонал били готови да ги приемат и да окажат квалифицирана помощ на първия етап от запознанството със своя свят. На Урантия също въстанието изменило всичко. Присъствието на Планетарния Княз било тук изключително осезаемо, и макар той да бил в значителна степен лишен от възможности да твори зло, той все още бил способен да направи задачата на Адам и Ева трудна и в определена степен опасна. Сериозни и загубили илюзиите, Синът и Дъщерята бродили в тази нощ в Градината при светлината на пълна луна, обсъждайки своите планове за следващия ден.
Так закончился первый день Адама и Евы на изолированной Урантии, планете, ввергнутой в смуту предательством Калигастии. Они бродили и беседовали до глубокой ночи, своей первой ночи на земле - и им было так одиноко.
Така се завършил първият ден на Адам и Ева на изолираната Урантия, планетата, хвърлена в смут от предателството на Калигастия. Те бродили и беседвали до дълбока нощ, своята първа нощ на земята - и на тях им било така самотно.
Свой второй день Адам провел во встречах с планетарными попечителями и консультативным советом. От Мелхиседеков и их партнеров Адам и Ева узнали некоторые новые подробности восстания Калигастии и его последствий для развития мира. В целом, этот рассказ - длинный перечень примеров дурного управления планетой - приводил в уныние. Они узнали о всех обстоятельствах полного краха планов Калигастии по ускорению социальной эволюции. Они также глубоко осознали тщетность попыток достижения планетарного прогресса в отрыве
Своя втори ден Адам провел в срещи с планетарните попечители и консултативния съвет. От Мелхиседеките и техните партньори Адам и Ева узнали някои нови подробности за въстанието на Калигастия и неговите последствия за развитието на света. Като цяло, този разказ - дългия списък от примери за глупаво управление на планетата - ги привел в тъга. Те узнали за всички обстоятелства около пълния крах на плановете на Калигастия по ускоряване на социалната еволюция. Те също така дълбоко осъзнали безполезността на опитите за достигане на планетарен прогрес откъснато
от божественных планов развития. Так закончился печальный, но полезный день - их второй день на Урантии.
от божествените планове за развитие. Така се завършил печалният, но полезен ден - техният втори ден на Урантия.
Третий день был посвящен осмотру Сада. Большие пассажирские птицы, фандоры, несли их по воздуху, откуда они взирали на бескрайние просторы Сада - этого прекраснейшего места на земле. День осмотра завершился грандиозным пиршеством в честь всех, кто трудился над созданием этого Сада, воплотившего красоту и величие Эдемии. И вновь далеко за полночь своего третьего дня Сын и его спутница бродили по саду и говорили о безмерности стоящих перед ними проблем.
Третият ден бил посветен на оглед в Градината. Големите пасажерски птици, фандори, ги носели по въздуха, от където те гледали към безкрайните простори на Градината - това най-прекрасно място на земята. Денят за оглед се завършил с грандиозно пиршество в чест на тези, които са се трудили по създаване на тази Градина, въплътяваща в себе си красотата и величието на Едемия. И отново далеч след полунощ на третия ден Синът и неговата спътница бродили в градината и говорили за безмерността на стоящите пред тях проблеми.
На четвертый день Адам и Ева выступили перед собранием Сада. С холма, где состоялось их официальное вступление в должность, они обратились к людям с речью, в которой изложили свои планы по восстановлению мира и в общих чертах поделились методами, с помощью которых они намеревались возродить социальную культуру Урантии - поднять ее с того низкого уровня, на который она скатилась в результате греха и восстания. Это был великий день, и он завершился празднеством, устроенным в честь совета, который состоял из мужчин и женщин, избранных на ответственные должности в новом руководстве планетарными делами. Обратите внимание: в этой группе были не только мужчины, но и женщины, что стало первым подобным случаем на земле со времени Даламатии. Это было поразительным новшеством: видеть, как Ева - женщина - разделяет честь и ответственность за мировые дела наряду с мужчиной. Так завершился четвертый день на земле.
На четвъртия ден Адам и Ева излезли пред събранието в Градината. От хълма, където се състояло тяхното официално встъпване в длъжност, те се обърнали към хората с реч, в която изложили своите планове по възстановяване на света и в общи черти споделили методите, с помощта на които те възнамерявали да възродят социалната култура на Урантия - да я издигнат от това ниско ниво, на което тя се спуснала в резултата от греха и въстанието. Това бил велик ден, и той се завършил с празненство, устроено в чест на съвета, който се състоял от мъже и жени, избрани на отговорни длъжности в новото ръководство по планетарните дела. Обърнете внимание в тази група били не само мъже, но и жени, което станало първият подобен случай на земята от времето на Даламатия. Това била поразителна новост: да се види, как Ева - жената - да разделя честта и отговорността за световните дела наред с мъжа. Така се завършил четвъртият ден на земята.
Пятый день ушел на формирование вр†менного правления - администрации, которой предстояло функционировать вплоть до отбытия с Урантии попечительских Мелхиседеков.
Петият ден отишъл за оформяне на вр†менното управление - администрацията, на която предстояло да функционира чак до заминаването от Урантия на попечителските Мелхиседеки.
Шестой день был посвящен осмотру многочисленных типов людей и животных. Весь день Адам и Ева, в сопровождении своих помощников, продвигались в восточном направлении вдоль стен Эдема, осматривая животный мир планеты и приходя к лучшему пониманию того, что было необходимо сделать в мире, населенном таким разнообразием живых существ, для того чтобы на смену хаосу пришел порядок.
Шестият ден бил посветен на оглед на многочислените хора и животни. Целия Ден Адам и Ева, в съпровод на своите помощници, се придвижвали в източно направление надлъж по стената на Едем, оглеждайки животинския свят на планетата и пристигайки към по-добро разбиране за това, какво е необходимо да се направи в света, населен с такова разнообразие от живи същества, за това,че на смяна на хаоса да дойде реда.
Сопровождавшие Адама были чрезвычайно удивлены тем, сколь глубоко он понимал природу и функции тысяч и тысяч показанных ему животных. Ему было достаточно только взглянуть на животное, чтобы в нескольких словах описать его природу и поведение. Адам мог сразу же определить происхождение, природу и функции любого материального создания. Те, кто сопровождал его в этой ознакомительной прогулке, не знали, что новый правитель мира являлся одним из лучших анатомов во всей Сатании. Таким же хорошим специалистом была и Ева. Адам поразил своих спутников описанием многих микроскопических живых существ, невидимых человеку.
Съпровождащите Адам били изключително удивени от това, колко дълбоко той разбирал природата и функциите на хилядите и хиляди показани му животни. За него било достатъчно само да погледне на животното, за да може в няколко думи да опише неговата природа и поведение. Адам можел веднага да определи произхода, природата и функциите на всяко материално създание. Тези, които го съпровождали в тази разходка за запознаване, не знаели, че новият управител се явявал един от най-добрите анатоми в цяла Сатания. Толкова също добра като специалист била и Ева. Адам поразил своите спътници с описанието на много микроскопични живи същества, невидими за човека.
Завершив шестой день своего пребывания на земле, Адам и Ева впервые отдохнули в своем новом доме "на востоке Эдема". Позади были шесть первых, очень насыщенных дней их урантийского подвига, и они с огромным удовольствием предвкушали приход следующего дня, целиком свободного от каких-либо забот.
Завършвайки шестия ден от своето пребиваване на земята, Адам и Ева за първи път отдъхнали в своя нов дом "на изток от Едем". Назад били шестте първи, много наситени дни от техния урантийски подвиг, и те с огромно удоволствие предвкусвали идването на следващия ден, изцяло свободен от каквито и да било грижи.
Однако обстоятельства распорядились иначе. События последнего дня, когда Адам так разумно и так исчерпывающе рассказал о животном мире Урантии, равно как и его блестящая речь, произнесенная на церемонии вступления в должность, а также его обаятельные манеры настолько покорили сердца и умы обитателей Сада, что они были готовы не только полностью признать вновь прибывших Сына и Дочь Иерусема своими правителями, но уже собирались пасть ниц, чтобы поклоняться им, как богам.
Обаче обстоятелствата разпоредили друго. Събитията от последния ден, когато Адам така разумно и така изчерпващо разказал за животинския свят на Урантия, еднакво както и неговата блестяща реч, произнесена на церемонията по встъпването в длъжност, а така също неговите обаятелни маниери до толкова покорили сърцата и умовете на обитателите на Градината, че те били готови не само напълно да признаят новопристигналите Син и Дъщеря от Йерусем за свои управители, но вече се приготвяли да паднат по очи, за да им се поклонят, както пред богове.
4. ПЪРВИ ВЪЛНЕНИЯ
В ту ночь, - в ночь, наступившую после шестого дня, - пока Адам и Ева спали, странные события происходили вблизи храма Отца в центральной части Эдема. Здесь, в мягком свете луны, сотни взволнованных и возбужденных мужчин и женщин в течение многих часов внимали пылким призывам своих лидеров. Их намерения были благими, но они просто не могли понять простоты братского и демократичного обращения своих новых правителей. И задолго до рассвета новые вр†менные управляющие мировыми делами практически единодушно пришли к выводу, что Адам и его спутница слишком скромны и непритязательны. Они решили, что сама Божественность спустилась на землю во плоти, что Адам и Ева в действительности являются богами или полубогами, а потому достойны благоговейного поклонения.
В тази нощ, - в нощта, настъпила след шестия ден, - докато Адам и Ева спали, странни събития се случили в близост до храма на Отца в централната част на Едем. Тук, в меката лунна светлина, стотици развълнувани и възбудени мъже и жени в течение на много часове внимавали в пламенните призиви на своите лидери. Техните намерения били благи, но те просто не могли да разберат непринудеността на братското и демократично обръщение на своите нови управители. И дълго преди разсъмване новите вр†менни управляващи световните дела практически единодушно дошли до извода, че Адам и неговата спътница са прекалено скромни и непретенциозни. Те решили, че самата Божественост се е спуснала на земята в плът, че Адам и Ева в действителност се явяват богове или полу богове, а поради това са достойни за благоговейно поклонение.
Неподготовленный разум даже лучших людей этого мира не мог осознать поразительные события, произошедшие в течение первых шести дней пребывания Адама и Евы на земле и вскруживших им головы. Эти люди загорелись предложением: в полдень привести величественную пару к храму Отца, с тем чтобы каждый мог склонить свою голову в почтительном поклонении и пасть ниц в смиренной покорности. И во всех своих намерениях обитатели Сада действовали от чистого сердца.
Неподготвеният разум даже на най-добрите хора от този свят не могли да осъзнаят поразителните събития, случили се в течение на първите шест дни от пребиваването на Адам и Ева на земята и замаяли техните глави. Тези хора закопнели за предложението: по обяд да доведат величествената двойка в храма на Отца, с което всеки миг да могат да склонят своята глава в почитателно поклонение и да паднат по очи в смирена покорност. И във всичките свои намерения обитателите от Градината действували от чисто сърце.
Ван возражал. Амадон отсутствовал, отвечая за почетный караул, выставленный с вечера подле Адама и Евы. Однако протест Вана был решительно отвергнут. Ему было заявлено, что он тоже слишком скромен и непритязателен и тоже является полубогом - иначе каким образом ему удалось бы так долго прожить на земле и осуществить столь великое событие, как явление Адама? И когда возбужденные эдемиты были уже готовы подхватить его на руки и поднять на холм для поклонения, Ван выбрался из толпы и, обладая способностью общаться с промежуточными созданиями, срочно отправил их главу к Адаму.
Ван възразил. Амадон отсъствувал, отговаряйки за почетния караул, поставен с настъпване на вечерта близо до Адам и Ева. Обаче протестът на Ван бил решително отхвърлен. На него му било заявено, че той е също така прекалено скромен и непретенциозен и също се явява полу бог - иначе по какъв начин на него би му се отдало така дълго да живее на земята и да осъществи толкова велико събитие, като явяването на Адам? И когато възбудените едемити били вече готови да го вдигната на ръце и да го занесат на хълма за поклонение, Ван се изскубнал от тълпата и, притежавайки способността да общува с промеждутъчните създания, срочно изпратил техния глава към Адам.
Приближался рассвет их седьмого дня на земле, когда Адам и Ева узнали о поразительном предложении благонамеренных, но заблуждавшихся смертных. И вслед за этим - пока пассажирские птицы стремглав летели к ним, чтобы доставить их к храму, - промежуточные создания, способные на подобные действия, перенесли Адама и Еву к храму Отца. Ранним утром седьмого дня, на холме, где лишь недавно состоялся прием Материального Сына и Дочери, Адам рассказал о категориях божественного сыновства и объяснил этим земным созданиям, что поклоняться можно только Отцу и тем, на кого указывает Отец. Адам со всей ясностью заявил, что он будет готов принять любую честь и уважение, но поклонение - никогда!
Приближавало се разсъмването на техният седми ден на земята, когато Адам и Ева узнали за поразителното предложение на благонамерените, но заблуждаващи се смъртни. И след това - когато пасажерските птици стремглаво летели към тях, за да ги доставят в храма, - промеждутъчните създания, способни на подобни действия, пренесли Адам и Ева към храма на Отца. В ранното утро на седмия ден, на хълма, където съвсем неотдавна се състоял приема на Материалния Син и Дъщеря, Адам разказал за категориите на божествена синовност и обяснил на тези земни създания, че могат да се покланят само на Отца и на този, на който указва Отеца. Адам с цялата яснота заявил, че той ще бъде готов да приеме всяка чест и уважение, но поклонение - никога!
То был знаменательный день. Около полудня, почти одновременно с прибытием серафического посланника, доставившего подтверждение Иерусема о вступлении правителей мира в должность, Адам и Ева отделились от толпы и, указав на храм Отца, сказали: "Подойдите к материальному символу невидимого присутствия Отца и склоните головы в поклонении тому, кто создал всех нас и кто поддерживает в нас жизнь. И пусть это станет искренним залогом того, что никогда впредь вы не будете испытывать соблазна поклоняться кому-либо, кроме Бога". И все они сделали так, как сказал Адам. Склонив голову, Материальный Сын и Материальная Дочь стояли в одиночестве на холме, в то время как люди распростерлись перед храмом.
Това бил знаменателен ден. Около обяд, почти едновременно с пристигане на серафическия посланик, доставил потвърждение от Йерусем за встъпване на управителите на света в длъжност, Адам и Ева се отделили от тълпата и , указвайки на храма на Отца, казали: "Отидете към материалния символ на невидимото присъствие на Отца и склонете глава в поклонение към този, който е създал всички нас и който поддържа в нас живота. И нека това стане искрен залог за това, че никога за напред вие няма да изпитвате съблазън да се покланяте на когото и да било, освен на Бога". И всички те направили така, както казал Адам. Скланяйки глава, Материалният Син и Материалната Дъщеря стояли в самота на хълма, в това време когато хората се разпрострели пред храма.
Так появился день отдохновения. Седьмой день всегда был в Эдеме днем полуденных сборов у храма; в течение долгого времени сохранялся обычай посвящать этот день личной культуре. Утро отводилось физическим упражнениям, полдень - духовному поклонению, послеполуденные часы - умственной культуре, а вечер проходил в совместных увеселениях. Такой порядок никогда не
Така се появил денят за отдих. Седмият ден винаги бил в Едем ден на обедните сборове в храма; в течение на дълго време се съхранил обичая де се посвещава този ден на личната култура. Утрото се отделяло за физически упражнения, обяда - за духовно поклонение, следобедните часове - за умствена култура, а вечерта преминавала в съвместни увеселения. Такъв ред никога не
являлся законом Эдема, однако этот обычай сохранялся до тех пор, пока правление Адама оставалось в силе на земле.
се явявал закон за Едем, обаче, този обичай се съхранил до този момент, докато управлението на Адам оставало в сила на земята.
5. УПРАПВЛЕНИЕ НА АДАМ
Попечительские Мелхиседеки продолжали исполнять свои обязанности в течение почти семи лет после прибытия Адама, но настало время, когда они передали управление мировыми делами Адаму и вернулись в Иерусем.
Попечителските Мелхиседеки продължавали да изпълняват своите задължения в течение на почти седем години след пристигането на Адам, но настанало време, когато те предали управлението на световните дела на Адам и се върнали в Йерусем.
Прощание с попечителями продолжалось весь день, а вечером каждый из Мелхиседеков дал Адаму и Еве прощальный совет и пожелал всего наилучшего. Несколько раз Адам просил своих советников остаться на земле вместе с ним, однако эти просьбы неизменно отклонялись. Пришло время, когда Материальный Сын должен был взять на себя всю ответственность за вед†ние мировых дел. И вот в полночь серафический транспорт Сатании покинул планету, унося в Иерусем четырнадцать существ, ибо преобразование Вана и Амадона произошло одновременно с отбытием двенадцати Мелхиседеков.
Прощаването с попечителите продължавало целия ден, а вечерта всеки от Мелхиседеките дал на Адам и Ева прощален съвет и пожелал всичко най-добро. Няколко пъти Адам молил своите съветници да останат на земята заедно с тях, обаче тези молби неизменно се отклонявали. Дошло време, когато Материалният Син бил длъжен за поеме върху себе си цялата отговорност за вод†нето на световните дела. И ето в полунощ серафическият транспорт за Сатания напуснал планетата, отнасяйки в Йерусем четиринадесет същества, защото преобразуването на Ван и Амадон протекло едновременно с заминаването на дванадесетте Мелхиседека.
События на Урантии развивались весьма благоприятным образом, и казалось, что со временем Адаму удастся разработать план постепенного распространения цивилизации Эдема. Следуя совету Мелхиседеков, он стал развивать ремесла, для того чтобы позднее наладить торговые отношения с внешним миром. К моменту краха Эдема здесь действовало более ста несложных производств, и были налажены широкие торговые связи с соседними племенами.
Събитията на Урантия се развивали по изключително благоприятен начин, и изглеждало, че с времето на Адам ще се отдаде да разработи план за постепенно разпространение на цивилизацията на Едем. Следвайки съвета на Мелхиседеките, той започнал да развива занаятите, за това за да може по-късно да уреди търговските отношения с външния свят. Към момента на краха на Едем тук действували повече от сто несложни производства, и били уредени широки търговски връзки със съседните племена.
Веками Адама и Еву обучали методам усовершенствования эволюционного мира, готовя их к внесению специализированного вклада в развитие мировой цивилизации. Но теперь они оказались лицом к лицу с неотложными проблемами - такими, как установление мира и порядка на планете дикарей, варваров и полуцивилизованных людей. За исключением собранных в Саду лучших представителей человеческих рас, лишь несколько разрозненных групп были хоть сколько-нибудь готовы к восприятию адамической культуры.
Векове Адам и Ева обучавали по методите на усъвършенствуване еволюционния свят, готвейки го към внасяне на специализирания принос в развитието на световната цивилизация. Но сега те се оказали лице в лице с неотложните проблеми - такива, като установяване на мир и ред на планета с диваци, варвари и полуцивилизовани хора. С изключение на събраните в Градината най-добри представители на човешките раси, само няколко разпокъсани групи били макар поне малко готови към възприемане на адамическата култура.
Адам предпринял героическую и решительную попытку создать общемировое управление, но каждый его шаг натыкался на упорное сопротивление. К тому времени он уже ввел в действие систему группового управления по всему Эдему и объединил все эти товарищества в Эдемский союз. Однако когда он вышел за пределы Сада и попытался внедрить свои идеи среди окружающих племен, последовали неприятности, крупные неприятности. С самого начала своей работы за пределами Сада партнеры Адама встретились с открытым и хорошо организованным сопротивлением Калигастии и Далигастии. Падший Князь был смещен с поста правителя мира, но он не был удален с планеты. Он всё еще находился на земле и хотя бы в некоторой степени мог сопротивляться планам Адама по возрождению человеческого общества. Адам пытался предостеречь мировые расы от Калигастии, однако эта задача усложнялась тем, что его заклятый враг был невидим для смертных.
Адам предприел героичен и решителен опит да създаде общо световно управление, но всяка негова стъпка се натъквала на упорита съпротива. Към това време той вече въвел в действие системата за групово управление по целия Едем и обеднил всички тези сдружения в Едемски съюз. Обаче когато той излязъл зад пределите на Градината и се опитал да внедри своите идеи сред обкръжаващите племена, последвали неприятности, крупни неприятности. От самото начало на своята работа зад пределите на Градината партньорите на Адам се срещнали с открита и добре организирана съпротива от Калигастия и Далигастия. Падналият Княз бил свален от поста управител на света, но не бил отделен от планетата. Той все още се намирал на земята и макар би в някаква степен можел да се съпротивлява на плановете на Адам по възраждането на човешкото общество. Адам се опитвал да предпази световните раси от Калигастия, обаче тази задача се усложнявала от това, че неговия заклет враг бил невидим за смъртните.
Даже среди эдемитов находились такие, чей разум был смущен и кто склонялся к учениям Калигастии, призывающим к разнузданной личной свободе. Они доставляли Адаму бесконечные неприятности, неизменно расстраивая наиболее продуманные планы по обеспечению постепенного прогресса и полноценного развития. Наконец он был вынужден отказаться от своей программы быстрой социализации и вернулся к методу организации Вана, разделив эдемитов на отряды по сто человек в каждом. Во главе отряда стоял командир, а под началом его помощников находились группы из десяти человек.
Даже сред едемитите се намирали такива, чийто разум бил смутен и които се скланяли към ученията на Калигастия, призоваващи към разюздана лична свобода. Те доставяли на Адам безкрайни неприятности, неизменно разстройващи най-добре обмислените планове по обезпечаване на постепенния прогрес и пълноценното развитие. Накрая той бил принуден да се откаже от своята програма за бърза социализация и се върнал към метода на организация на Ван, разделяйки едемитите на отряди от по сто човека във всеки. На чело на отряда стоял командир, а под началото на неговите помощници се намирали групи от по десет човека.
Адам и Ева прибыли для того, чтобы ввести представительное управление вместо монархического, однако на всей земле они не обнаружили ничего, что можно было бы назвать управлением. На время Адам отказался от попыток учреждения представительной власти, и до провала эдемского режима ему удалось основать около ста дальних торговых и общественных центров, во главе которых стояли его энергичные представители. В свое время большинство этих центров было создано Ваном и Амадоном.
Адам и Ева пристигнали за това, за да въведат представителното управление вместо монархическото, обаче по цялата земя те не открили нищо, което би могло да се нарече управление. На време Адам се от опитите за учредяване на представителна власт, и до провала на едемския режим на него му се отдало да основе около сто далечни търговски и обществени центрове, на чело на които стояли негови енергични представители. В своето време болшинството от тези центрове били създадени от Ван и Амадон.
Практика отправки послов одного племени к другому восходит ко временам Адама. Это был огромный шаг вперед в эволюции управления.
Практиката за отправяне на пратеници от едно племе към друго възлиза към времената на Адам. Това била огромна крачка напред в еволюцията на управлението.
6. СЕМЕЕН ЖИВОТ НА АДАМ И ЕВА
Площадь участка, отведенного для семьи Адама, составляла чуть более пяти квадратных миль. Сразу же за его пределами находились земельные наделы, предназначавшиеся для размещения более чем трехсот тысяч чистокровных потомков. Однако построена была только первая группа запланированных домов. Еще до того, как разросшейся семье Адама стало этого не хватать, весь эдемский план рухнул и Сад был оставлен.
Площта на участъка, определен за семейството на Адам, съставлявала малко повече от пет квадратни мили. Веднага зад неговите предели се намирали земеделските парцели, предназначени за настаняване на повече от триста хиляди чистокръвни потомци. Обаче била построена само първата група от планираните домове. Още дълго преди това, когато на разрастващото се семейство на Адам започнало това да недостига, целия едемски план рухнал и Градината била изоставена.
Адамсон был первородным представителем фиолетовой расы Урантии. Следующей родилась его сестра, а за ней - Евсон, второй сын Адама и Евы. До отбытия Мелхиседеков Ева родила пятерых детей: трех сыновей и двух дочерей; двое следующих детей были близнецами. До совершения своего проступка она родила шестьдесят трех детей - тридцать две дочери и тридцать одного сына. Когда Адам и Ева покинули Сад, их семья включала четыре поколения и насчитывала 1.647 чистокровных отпрысков. После ухода из Сада у них появилось сорок два ребенка, не считая двух детей смешанного происхождения, у каждого из которых одним из родителей был земной смертный. Сюда не входит адамическое потомство нодитов и эволюционных рас.
Аамсон бил първородният представител на виолетовата раса от Урантия. Следваща се родила неговата сестра, а след нея Евсон, втория син на Адам и Ева. До заминаването на Мелхиседеките Ева родила пет деца:трима синове и две дъщери; двете следващи деца били близнаци. До извършването на своята простъпка тя родила шестдесет и три деца - тридесет и две дъщери и тридесет и един сина. Когато Адам и Ева напуснали Градината, тяхното семейство включвало четири поколения и наброявало 1.647 чистокръвни потомци. След заминаването от Градината у тях се появили четиридесет и две деца, не считайки двете деца със смесен произход, у всяко от които единият от родителите бил земен смъртен. Тук не влиза адамическото потомство на нодитите и еволюционните раси.
После отнятия от груди в возрасте одного года дети Адама не употребляли молоко животных. Ева использовала молоко самых различных орехов и сок множества фруктов, и в совершенстве зная химический состав и заключенную в них энергию, она должным образом смешивала их и кормила своих детей, пока у них не появлялись зубы.
След преставане на кърменето на възраст от една година Децата на Адам не употребявали животинско мляко. Ева използувала мляко от най различни орехови и сок от множество плодове, и в съвършенство знаейки химичния състав и съдържащата се в тях енергия, тя по необходимия начин ги смесвала и хранила своите деца, докато у тях не се появили зъби.
Приготовление пищи было обычной практикой во всём Эдеме, за исключением дома Адама: зрелые фрукты, орехи и злаки служили готовой пищей для членов его семьи. Они ели один раз в день, вскоре после полудня. Кроме того, Адам и Ева непосредственно усваивали "свет и энергию" некоторых космических излучений, используя для этого древо жизни.
Приготвянето на храна било обикновена практика в цял Едем, с изключение на дома на Адам: зрелите плодове, орехови и житни служели за готова храна на членовете на неговото семейство. Те ядели един път на ден, скоро след обяд. Освен това, Адам и Ева непосредствено усвоявали "светлина и енергия" от някои космически излъчвания, използувайки за това дървото на живота.
Тела Адама и Евы излучали мерцающий свет, однако, соблюдая обычаи своих товарищей, они всегда носили одежду. Хотя в течение дня они ходили полуобнаженными, с приходом вечера они надевали ночные накидки. Происхождение традиционного нимба над головами предположительно благочестивых и святых людей восходит ко дням Адама и Евы. Из-за того, что излучаемый их телами свет практически полностью скрывался одеждой, заметным было только лучезарное свечение над их головами. Так потомки Адамсона всегда выражали свое представление об индивидуумах, которых считали необыкновенно развитыми в духовном отношении.
Телата на Адам и Ева излъчвали мигаща светлина, обаче, съблюдавайки обичаите на своите другари, те винаги носили дрехи. Макар в течение на деня те ходели полуразголени, с идването на вечерта те обличали нощни наметки. Произхода на традиционния ореол над главите на предположително благочестивите и свети хора възлиза към дните на Адам и Ева. Поради това, че излъчваната от техните тела светлина практически напълно се скривала от облеклото, забележимо било само лъчезарното светене над техните глави. Така потомците на Адамсон винаги изразявали своята представа за индивидите, които считали за необикновено развити в духовно отношение.
Адам и Ева могли сообщаться друг с другом и своими собственными детьми на расстоянии до пятидесяти миль. Такая передача мыслей осуществлялась с помощью чувствительных газовых полостей, находившихся рядом с их мозговыми
Адам и Ева могли да общуват един с друг и със своите собствени деца на разстояние до петдесет мили. Такова предаване на мисли се осъществявало с помощта на чувствителни газови кухини, намиращи се редом с техните мозъчни
структурами. С помощью этих устройств они могли посылать и принимать мысленные колебания. Однако они мгновенно лишились этой способности, когда их разум подчинился отчуждающему и разрушительному воздействию зла.
структури. С помощта на тези устройства те могли да изпращат и приемат мисловни колебания. Обаче те мигновено се лишили от тази способност, когато техният разум се подчинил на отчуждаващото и разрушително въздействие на злото.
До шестнадцатилетнего возраста дети Адама занимались в своих собственных школах, причем старшие дети учили младших. Малыши меняли род занятий каждые тридцать минут, старшие дети - каждый час. Впервые на Урантии можно было видеть, как дети Адама и Евы играют друг с другом, наблюдать их радостные и веселые забавы, которым они предавались исключительно ради удовольствия. Игры и чувство юмора современных людей в значительной мере унаследованы от адамической расы. Все адамиты были чрезвычайно музыкальны и обладали острым чувством юмора.
До шестнадесет годишна възраст децата на Адам се занимавали в своите собствени школи, при което старшите деца учили младшите. Малчуганите сменяли рода на заниманията всеки тридесет минути, старшите деца - всеки час. За първи път на Урантия можело да бъде видяно, как децата на Адам и Ева играят едно с друго, да се наблюдават техните радостни и весели забави, на които те се предавали изключително заради удоволствие. Игрите и чувството за хумор на съвременните хора в значителна степен са унаследени от адамическата раса. Всички адамити били черезвичайно музикални и притежавали остро чувство за хумор.
Возраст помолвки наступал в среднем в восемнадцать лет, после чего в течение двух лет молодые люди готовились к принятию на себя супружеских обязанностей. В двадцать лет они получали право вступления в брак и после бракосочетания приступали к делу всей своей жизни или же начинали специально готовиться к нему.
Възрастта за годеж настъпвала средно на осемнадесет години, след което в течение на две години младите хора се готвили към приемане върху себе си на съпружески задължения. На двадесет години те получавали правото за встъпване в брак и след бракосъчетанието пристъпвали към делото на своя живот или също започвали специално да се готвят за него.
Обычай некоторых более поздних народов - разрешать царским семьям, якобы происходящим от богов, браки между братьями и сестрами - восходит к традициям потомков Адама, которые по необходимости вступали в брак друг с другом. Брачные обряды первого и второго поколений Сада всегда выполнялись Адамом и Евой.
Обичаят на някои от по-късните нодити - да разрешават на царското семейство, сякаш произлизащи от боговете, бракове между братя и сестри - възхожда към традициите на потомците на Адам, които по необходимост са встъпвали в брак един с друг. Брачните обреди на първото и второ поколение от Градината винаги се изпълнявали от Адам и Ева.
7. ЖИВОТ В ГРАДИНАТА
За исключением четырехгодичного посещения западных школ, дети Адама жили и работали на "востоке Эдема". Они получали интеллектуальную подготовку в соответствии с методами иерусемских школ до тех пор, пока им не исполнялось шестнадцать лет. От шестнадцати до двадцати они занимались в урантийских школах на противоположном конце Сада, а также исполняли обязанности учителей младших классов.
С изключение на четири годишното посещаване на западните школи, децата на Адам живели и работели на "изток от Едем". Те получавали интелектуална подготовка в съответствие с методите на йерусемските школи до този момент, докато не навършили шестнадесет години. От шестнадесет до двадесет те се занимавали в урантийските школи на противоположния край на Градината, а така също изпълнявали задълженията на учители в младшите класове.
Задача всей системы западных школ Сада сводилась к социализации. На переменах между утренними занятиями ученики осваивали практическое садоводство и земледелие; послеобеденный отдых проходил в игровых состязаниях. Вечера посвящались общению и развитию личной дружбы. Религиозное и половое воспитание считалось делом семьи и входило в обязанности родителей.
Задачата на цялата система западни школи от Градината се свеждали към социализация. В паузите между утринните занятия учениците усвоявали практическо градинарство и земеделие; следобедния отдих преминавал в игрови състезания. Вечерите се посвещавали на общуването и развитието на личната дружба. Религиозното и полово възпитание се считало за дело на семейството и влизало в задълженията на родителите.
Эти школы обучали следующим вещам:
Тези школи обучавали в следните неща:
1. Здоровью и личной гигиене.
1. Здравна и лична хигиена.
2. Золотому правилу - принципу человеческого общения.
2. Златното правило - принципа на човешкото общуване.
3. Связи индивидуальных прав с правами группы и обязанностями перед обществом.
3. Връзки на индивидуалните права с правата на групите и задълженията пред обществото.
4. Истории и культуре различных земных рас.
4. История и култура на различните земни раси.
5. Методам развития и совершенствования мировой торговли.
5. Методи за развитие и усъвършенствуване на световната търговия.
6. Согласованию противоречивых обязанностей и эмоций.
6. Съгласуване на противоречивите задължения и емоции.
7. Поощрению игр, юмора и состязаний, заменяющих физическую борьбу.
7. Поощряване на игрите, хумора и състезанията, заменящи физическата борба.
Эти школы, как фактически любая деятельность в Саду, были всегда открыты для посетителей. Безоружных посетителей беспрепятственно пропускали в Сад на короткое время. Чтобы поселиться в Саду, урантиец должен был быть "усыновлен". Ему объясняли цель и задачи адамического посвящения, после чего он выражал
Тези школи, както и коя да е деятелност в Градината, били винаги открити за посетители. Посетители без оръжие безпрепятствено се пропускали в градината за кратко време. За да се засели в Градината, урантиецът бил длъжен да бъде "осиновен". На него му обяснявали целта и задачите на адамическото посвещение, след което той изразявал
намерение участвовать в этой миссии и торжественно заявлял о своей преданности социальному правлению Адама и духовному владычеству Всеобщего Отца.
намерение да участвува в тази мисия и тържествено заявявал за своята преданост към социалното управление на Адам и духовното владичество на Всеобщия Отец.
Законы Сада основывались на более древних кодексах Даламатии и охватывали семь областей:
Законите на Градината се основавали на по-древните кодекси на Даламатия и обхващали седем области:
1. Принципы здоровья и гигиены.
1. Принципи на здравето и хигиената.
2. Социальный устав Сада.
2. Социален устав на Градината.
3. Кодекс торговли и коммерции.
3. Кодекс за търговията и комерцията.
4. Законы справедливой игры и соревнования.
4. Закони на справедливата игра и съревнование.
5. Законы домашнего очага.
5. Закони за домашното огнище.
6. Гражданские кодексы, основанные на золотом правиле.
6. Граждански кодекси, основани на златното правило.
7. Семь заповедей, основанных на высших нравственных нормах.
7. Седем заповеди, основани на най-висшите нравствени норми.
Нравственный закон Эдема мало чем отличался от семи заповедей Даламатии, но адамиты приводили много дополнительных аргументов в пользу этих заповедей. Например, в отношении запрета на убийство наличие внутреннего Настройщика Сознания являлось еще одним доводом в пользу сохранения человеческой жизни. Они учили, что "всякий, кто прольет кровь человека, будет и сам убит рукой человека, ибо Бог создал людей по своему подобию".
Нравственият закон на Едем с малко се отличавал от заповедите на Даламатия, но адамитите привели много допълнителни аргументи в полза на тези заповеди. Например, по отношение забраната за убийства наличието на Вътрешен Настройчик се явявало един от доводите в полза на съхранението на човешкия живот. Те учили, че "всеки, който пролива кръв на човек, ще бъде и сам убит от ръка на човек, защото Бог е създал хората по свое подобие".
Публичные молитвы возносились в Эдеме в полдень, семейные - на заходе солнца. Адам прилагал все свои силы к тому, чтобы отучить эдемитов от произнесения заученных молитв, внушая им, что эффективная молитва должна быть сугубо личным делом - "стремлением души". Однако они продолжали пользоваться молитвами и церемониями, которые передавались из поколения в поколение со времен Даламатии. Адам также пытался заменить кровавые жертвоприношения, которые совершались во время религиозных обрядов, дарами земли, но до крушения Сада это не дало почти никаких результатов.
Публичните молитви се възнасяли в Едем по обяд, семейните - на залез слънце. Адам прилагал всичките свои сили към това, за да отучи адамитите от произнасянето на заучени молитви, внушавайки им, че ефективната молитва трябва да бъде чисто лично дело - "стремежа на душата". Обаче те продължавали да се ползуват от молитвите и церемониите, които се предавали от поколение на поколение от времето на Даламатия. Адам също така се опитвал да замени кървавите жертвоприношения, които се извършвали по време на религиозните обреди, с дарове от земята, но до сгромолясването на Градината това не дало почти никакви резултати.
Адам стремился привить урантийским расам идею равенства полов. То, что Ева работала бок о бок со своим мужем, произвело огромное впечатление на всех обитателей Сада. Адам со всей ясностью учил их тому, что женщина - наравне с мужчиной - привносит те жизненные факторы, которые объединяются для образования нового существа. До этого люди считали, что деторождение присуще только "чреслам отца". Они взирали на мать лишь как на средство для вынашивания будущего ребенка и выкармливания новорожденного.
Адам се стремял да управлява урантийските раси с идеята за равенство между половете. Това, че Ева работела рамо до рамо със своя мъж, направило огромно впечатление на всички обитатели на Градината. Адам с цялата яснота ги учил на това, че жената - наравно с мъжа - привнася тези жизнени фактори, които се обединяват за образуването на новото същество. До тогава хората считали, че раждането на дете е присъщо само за "череслото на бащата". Те гледали на майката само като на средство за износване на бъдещото дете и кърмене на новороденото.
Адам учил своих современников всему тому, что было доступно их пониманию, но таких вещей было относительно немного. Тем не менее, наиболее разумные из земных рас с нетерпением ждали того времени, когда им разрешили бы вступать в брачные отношения с высокоразвитыми детьми фиолетовой расы. И сколь непохожей на сегодняшний мир могла бы стать Урантия, если бы этот грандиозный план расового возвышения был претворен в жизнь! Но даже та малая толика крови, которая случайно досталась эволюционным людям от этой привнесенной расы, принесла им колоссальную пользу.
Адам учил съвременниците си на всичко това, което било достъпно за тяхното разбиране, но такива неща били относително не много. Още повече, най-разумните от земните раси с нетърпение очаквали това време, когато на тях ще им бъде разрешено да встъпват в брачни отношения с високо развитите деца от виолетовата раса. И колко не приличаща на днешния свят би могла да стане Урантия, ако този грандиозен план за расово възвисяване би бил претворен в живота! Но даже това малко количество кръв, която случайно достигнала до еволюционните хора от тази привнесена раса, е им принесла колосална полза.
Так трудился Адам для пользы и усовершенствования своего мира. Однако этим разнородным и нечистокровным народам было нелегко привить более прогрессивный уклад жизни.
Така се трудил Адам за ползата и усъвършенстването на своя свят. Обаче за тези разнородни и не чистокръвни народи не е било леко да управляват по-прогресивния начин на живот.
8. ЛЕГЕНДА ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО НА СВЕТА
Рассказ о сотворении Урантии за шесть дней основывается на предании о шести днях, потраченных Адамом и Евой на первоначальный осмотр Сада. Это обстоятельство наложило чуть ли не печать святости на недельный отрезок времени, первоначально введенный даламатийцами. Так уж получилось, что Адам провел
Разказът за сътворяването на Урантия за шест дена се основава на преданията за шестте дни, отделени от Адам и Ева за първоначалното оглеждане на Градината. Това обстоятелство наложило едва ли не печат за святост на неделния отрязък от време, първоначално въведен от даламатийците. Така уж се получило, че Адам провел
шесть дней, осматривая Сад и подготавливая предварительные планы его организации; это не планировалось заранее. Избрание седьмого дня для поклонений было чистой случайностью в силу фактов, изложенных в этом документе.
шест дни, оглеждайки Градината и подготвяйки предварителни планове за нейната организация; това не се е планирало по-рано. Избирането на седмия ден за поклонение било чиста случайност по сила на фактите, изложени в този документ.
Легенда о сотворении мира за шесть дней появилась позднее - фактически, по прошествии более тридцати тысяч лет. Возможно, что одно из обстоятельств этой легенды - внезапное появление солнца и луны - порождено преданиями о внезапном освобождении мира от плотного пространственного облака мельчайшего вещества, которое так долго скрывало и солнце, и луну.
Легендата за сътворяване на света за шест дни се появила по-късно - фактически, след изминаването на повече от тридесет хиляди години. Възможно, че едно от обстоятелствата на тази легенда - внезапното появяване на слънцето и луната - е породено от преданията за внезапното освобождаване на света от плътния пространствен облак от най-дребни вещества, който така дълго е скривал и слънцето, и луната.
Рассказ о сотворении Евы из ребра Адама представляет собой сжатое и путаное изложение двух событий - прибытия Адама на землю и тех хирургических операций по обмену живым веществом, которые были проведены небесными гостями Урантии в связи с появлением телесного персонала Планетарного Князя более чем за четыреста пятьдесят тысяч лет до того.
Разказът за сътворяването на Ева от реброто на Адам представлява по себе си сбито и объркано излагане на две събития - пристигането на Адам на земята и тези хирургически операции по обмен на живо вещество, които били проведени от небесните гости на Урантия във връзка с появяването на телесния персонал на Планетарния Княз повече от четиристотин и петдесет хиляди години преди това.
Предание о том, что после прибытия Адама и Евы на Урантию для них были изготовлены физические тела, оказало воздействие на большинство народов планеты. В восточном полушарии практически повсеместно верили в то, что человек был сделан из глины. Это предание прослеживается по всему миру, от Филиппинских островов до Африки. И многие народы приняли этот рассказ о возникновении человека из глины в результате некоего особого акта творения, отвергнув более древние верования в постепенное творение - эволюцию.
Преданието за това, че след пристигането на Адам и Ева на Урантия за тях били изготвени физически тела, оказало въздействие на болшинството народи на планетата. В източното полушарие практически повсеместно вярвали в това, че човека е направен от глина. Това предание се проследява по целия свят, от Филипинските острови до Африка. И много народи приели този разказ за възникването на човека от глина в резултат на някакъв особен акт на творение, отхвърляйки по-древните вярвания в постепенното творение - еволюцията.
Вдали от влияний Даламатии и Эдема люди склонялись к вере в постепенное развитие человеческой расы. Факт эволюции не является современным открытием: древние люди понимали медленный и эволюционный характер человеческого прогресса. Древние греки ясно представляли себе это, несмотря на свою близость к Месопотамии. Хотя у различных народов, к сожалению, сложились запутанные представления об эволюции, тем не менее, многие первобытные племена верили и учили тому, что произошли от различных животных. В качестве "тотемов" первобытные люди обычно выбирали животных, которых считали своими предшественниками. Некоторые племена североамериканских индейцев верили в то, что произошли от бобров и койотов. Некоторые африканские племена утверждают, что произошли от гиены, одно из малайских племен - от лемура, одна из групп Новой Гвинеи - от попугая.
Далеч от влиянието на Даламатия и Едем хората се скланяли към вярата в постепенното развитие на човешката раса. Фактът на еволюцията не се явява съвременно откритие: древните хора са разбирали бавния еволюционен характер на човешкия прогрес. Древните гърци ясно са си представяли това, независимо от своята близост до Месопотамия. Макар у различните народи, за съжаление, да са съставили объркани представи за еволюцията, още повече, много първобитни племена са вярвали и учили на това, че са произлезли от различни животни. В качеството на "тотеми" първобитните хора обичайно избирали животни, които считали за свои предшественици. Някои племена от североамериканските индианци вярвали в това, че са произлезли от бобрите и койотите. Някои африкански племена утвърждават, че са произлезли от хиената, едно от малайските племена - от лемура, една от групите в Нова Гвинеа - от папагала.
Вавилоняне, которые непосредственно общались с уцелевшими представителями цивилизации адамитов, расширили и приукрасили рассказ о сотворении человека; они учили, что люди происходят непосредственно от богов. Они придерживались представления об аристократическом происхождении своей расы, которое было абсолютно несовместимо с доктриной о создании человека из глины.
Жителите на Вавилон, които непосредствено общували с оцелелите представители на адамитите, разширили и украсили допълнително разказа за сътворяване на човека; те учили, че хората произхождат непосредствено от боговете. Те се придържали към представите за аристократичния произход на своята раса, което било абсолютно несъвместимо с доктрината за създаването на човека от глина.
Описание творения в Ветхом Завете появилось спустя много лет после Моисея, никогда не учившего иудеев этому искаженному преданию. Однако он действительно дал израильтянам простое и краткое изложение сотворения мира в надежде на то, что это усилит его призыв поклоняться Творцу - Всеобщему Отцу, которого он называл Господом Богом Израиля.
Описанието на творението в Стария Завет се появило много години след Мойсей, който никога не е учил юдеите на това изкривено предание. Обаче той действително дал на израилтяните просто и кратко изложение на сътворяването на света в надежда за това, че това ще усили неговия призив да се покланят на Твореца - Всеобщия Отец, който той наричал Господ Бог на Израил.
В своих ранних учениях Моисей благоразумно воздерживался от попыток углубиться в прошлое, к доадамовым временам, и так как Моисей был верховным учителем иудеев, то предания об Адаме переплелись с повествованиями о сотворении мира. То, что более древние предания признавали существование доадамической цивилизации, наглядно демонстрируется следующим фактом: последующие редакторы, намеревавшиеся стереть все упоминания о людских делах до Адама, забыли убрать красноречивое упоминание о переселении Каина в "землю Нода", где он нашел себе жену.
В своите ранни учения Мойсей благоразумно се въздържал от опитите да се потопи в миналото, към до адамовите времена, и тъй като Мойсей бил върховен учител на юдеите, то преданията за Адам се преплели с повествуванията са сътворяването на света. Това, че по-древните предания признавали съществуването на до адамическата цивилизация, нагледно се демонстрира от следния факт: следващите редактори, с намерението да изтрият всички споменавания за хорските дела до Адам, са забравили да изтрият споменаването за преселването на Каин в "земята на Нод", където той намерил за себе си жена.
В течение еще многих веков после прихода в Палестину иудеи почти не знали письменности. Они научились пользоваться алфавитом от соседних филистимлян - политических беженцев с Крита, где в то время существовала более развитая цивилизация. Примерно до 900 года до н. э. иудеи почти ничего не записывали, и так как письменность появилась у них в столь поздний период, в народе бытовало несколько различных преданий о сотворении мира. Однако после вавилонского плена они стали больше склоняться к видоизмененной месопотамской версии.
В течение на още много векове след идването в Палестина юдеите почти не познавали писмеността. Те се научили да ползуват азбуката от съседните филистимяни - политически бежанци от Крит, където в това време съществувала по развита цивилизация. Примерно до 900 година преди новата ера юдеите почти нищо не записвали , и тъй като писмеността се появила у тях в толкова късен период, в народа битували няколко различни предания за сътворяването на света. Обаче след вавилонския плен те започнали повече да се скланят към видоизменената месопотамска версия.
Еврейская традиция сформировалась вокруг фигуры Моисея, а так как он попытался проследить родословную Авраама от Адама, то евреи заключили, что Адам был первым представителем человеческого рода. Ягве являлся творцом, и поскольку Адам считался первым человеком, Ягве должен был создать мир непосредственно перед тем, как сотворить Адама. Позднее традиционное представление о шести днях Адама слилось с легендой о сотворении мира, в результате чего - спустя почти тысячу лет после пребывания Моисея на земле - предание о сотворении мира за шесть дней было записано и впоследствии приписано ему.
Еврейската традиция се е формирала около фигурата на Мойсей, а тъй като той се е опитал да проследи родословието на Авраам към Адам, то евреите заключили, че Адам е бил първият представител на човешкия род. Яхве се явявал творец, и доколкото Адам се считал за първия човек, Яхве е бил длъжен да създаде света непосредствено преди това, да сътвори Адам. По-късно традиционните представи за шестте дни на Адам се слели с легендата за сътворяване на света, в резултат на което - след почти хиляда години след пребиваването на Мойсей на земята - преданието за сътворяването на света за шест дни било записано и в последствие приписано на него.
Еще до возвращения в Иерусалим еврейские жрецы завершили письменное изложение повествования о начале вещей. Вскоре они заявили, что это описание является недавно найденной историей сотворения мира, написанной Моисеем. Однако в то время - около 500 года до н. э. - иудеи не считали эти писания божественными откровениями. Они относились к ним в значительной мере так же, как более поздние народы относятся к мифам.
Още преди възвръщането в Йерусалим еврейските жреци завършили писменото изложение на повествуванието за началото на нещата. Скоро те заявили, че това описание се явява неотдавна намерена история за сътворяване на света, написана от Мойсей. Обаче в това време - около 500 година преди н.е. - юдеите не смятали тези писания за божествени откровения. Те се отнасяли към тях в значителна степен също така, както по-късните народи се отнасят към митовете.
Этот поддельный документ, считавшийся учением Моисея, был показан Птолемею - греческому царю Египта, который распорядился, чтобы комиссия из семидесяти ученых подготовила греческий перевод для его новой библиотеки в Александрии. Так это описание вошло в число тех документов, которые впоследствии стали частью более позднего собрания "священных писаний" иудейской и христианской религий. Такие представления, отождествляемые с этими теологическими системами, в течение долгого времени оказывали глубокое влияние на философию многих народов Запада.
Този подправен документ, считащ се за учение на Мойсей, бил показан на Птоломей - гръцкия цар на Египет, който се разпоредил, че комисия от седемдесет учени да подготви превод за неговата нова библиотека в Александрия. Така това описание влязло в числото на тези документи, които в последствие станали част от по-късното събиране "на свещени писания" в юдейската и християнска религия. Такива представи, отъждествявани с тези теологически системи, в течение на дълго време оказвали дълбоко влияние на философията на много народи от Запад.
Христианские проповедники поддерживали веру в санкционированное сотворение человеческой расы, и всё это явилось непосредственной причиной появления гипотезы о прошлом золотом веке идеального блаженства и теории падения человека или сверхчеловека, что служило объяснением неидеального состояния общества. Такие воззрения на жизнь и место человека во вселенной были в лучшем случае неутешительными, ибо они строились на вере в регресс, а не прогресс, а также предполагали существование мстительного Божества, которое обрушило гнев на человеческую расу в наказание за ошибки, допущенные при управлении планетой в далеком прошлом.
Християнските проповедници поддържали вярата в санкционираното сътворяване на човешката раса, и всичко това се явявало непосредствена причина за появяване на хипотезата за миналия златен век на идеалното блаженство и теорията за падението на човека или свръхчовека, което служело за обяснение на не идеалното състояние на обществото. Такива виждания за живота и мястото на човека във вселената били в най-добрия случай не утешителни, защото те се строяли на вярата в регреса, а не на прогреса, а също така предполагали съществуването на отмъстително Божество, което сгромолясало гнева си върху човешката раса в наказание за грешките, допуснати при управление на планетата в далечното минало.
"Золотой век" является мифом, но Эдем был реальностью, и цивилизация Сада действительно была разрушена. Адам и Ева продолжали свою деятельность в Саду в течение ста семнадцати лет, пока - из-за нетерпения Евы и ошибочных суждений Адама - они не решили свернуть с означенного пути, что сразу же обернулось их личной катастрофой и пагубным замедлением эволюционного развития всей Урантии.
"Златният век" се явява мит, но Едем е бил реалност, и цивилизацията на Градината действително е била разрушена. Адам и Ева продължили своята деятелност в Градината в течение на сто и седемнадесет години, докато - поради нетърпението на Ева и погрешните съждения на Адам - те не решили да се отклонят от гореспоменатия път, което веднага се обърнало в тяхна лична катастрофа и пагубно забавяне на еволюционното развитие на цялата Урантия.
[Изложено серафимом Солонией - "голосом в Саду".]
[Изложено от серафимът Солоний - "гласът в Градината"]