Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 73. ЕДЕМСКА ГРАДИНА
УПАДОК культуры и духовная нищета - результат падения Калигастии и последовавшего за ним социального разброда - почти никак не отразились на физическом, или биологическом, статусе урантийских народов. Органическая эволюция продолжалась быстрыми темпами совершенно независимо от той задержки в развитии культуры и морали, к которой столь быстро привела враждебность Калигастии и Далигастии. И вот почти сорок тысяч лет тому назад в истории планеты наступило время, когда дежурные Носители Жизни отметили, что в чисто биологическом аспекте эволюционный процесс на Урантии начал приближаться к своему апогею. Попечительские Мелхиседеки пришли к такому же выводу и охотно поддержали Носителей Жизни в совместной петиции, направленной Всевышним Эдемии и предлагающей провести инспекцию Урантии с тем, чтобы санкционировать отправку биологических совершенствователей - Материального Сына и Материальную Дочь.
УПАДЪКЪТ на културата и духовната нищета - в резултат от падението на Калигастия и последвалото след него социално разногласие - почти никак не се отразило на физическия, или биологически, статус на урантийските народи. Органичната еволюция продължавала с бързи темпове съвършено независимо от тази задръжка в развитието на културата и морала, към които толкова бързо довела враждебността на Калигастия и Далигастия. И ето преди почти четиридесет хиляди години в историята на планетата настъпило времето, когато дежурните Носители на Живот отбелязали, че в чисто биологически аспект еволюционния процес на Урантияе започнал да се приближава към своя апогей. Попечителските Мелхиседеки дошли до същия такъв извод и охотно поддържали Носителите на Живот в съвместната петиция, изпратена до Всевишните от Едемия и предлагаща да се проведе инспекция на Урантия за това, да се санкционира изпращането на биологически усъвършенствуватели - Материален Син и Материална Дъщеря.
Это прошение было направлено Всевышним Эдемии потому, что после падения Калигастии и временного упразднения власти в Иерусеме многие урантийские дела перешли под их непосредственную юрисдикцию.
Тази молба била изпратена до Всевишните от Едемия за това, че след падението на Калигастия и временното премахване на властта в Йерусем много урантийски дела преминали под тяхна непосредствена юрисдикция.
Табамантия - верховный наблюдатель десятичных, или экспериментальных, миров - прибыл на планету с инспекцией и, ознакомившись с расовым прогрессом, как и ожидалось, рекомендовал направить на Урантию Материальных Сынов. По прошествии чуть менее ста лет после его инспекции Адам и Ева - Материальный Сын и Материальная Дочь локальной системы - прибыли на Урантию и приступили к решению трудной задачи: попытке распутать запутанные дела планеты, запаздывающей в своем развитии из-за восстания и наказанной духовной изоляцией.
Табамантия - върховният наблюдател на десетичните, или експериментални, светове - пристигнал на планетата с инспекция и, запознавайки се с расовия прогрес, както се и очаквало, препоръчал да изпратят на Урантия Материални Синове. След изминаването на малко по-малко от сто години от неговата инспекция Адам и Ева - Материалния Син и Материалната Дъщеря от локалната система - пристигнали на Урантия и пристъпили към решаване на трудната задача: опит да разплетат обърканите дела на планетата, изоставаща в своето развитие поради въстанието и наказателната духовна изолация.
1. НОДИТИ И АМАДОНИТИ
На нормальной планете прибытие Материального Сына предвещает приближение великой эпохи изобретательства, материального прогресса и интеллектуального просвещения. В большинстве миров постадамическая эра становится веком выдающихся научных достижений, однако на Урантии это было не так. Хотя обитатели планеты были физически развитыми людьми, эти племена изнемогали под бременем варварства и морального застоя.
На нормална планета пристигането на Материалният Син предвещава приближаването на великата епоха на изобретателството, материалния прогрес и интелектуалното просвещение. В болшинството светове постадамическата ера става век на забележителни научни достижения, обаче на Урантия не е било така. Макар обитателите на планетата да били физически развити хора, тези племена изнемогвали под бремето на варварството и моралния застой.
Спустя десять тысяч лет после восстания практически все завоевания администрации Князя были преданы забвению. Состояние рас было почти таким же, как если бы этот заблудший Сын никогда и не являлся на Урантию. Только в среде нодитов и амадонитов жили традиции Даламатии и культура Планетарного Князя.
С изминаването на десет хиляди години след въстанието всички завоевания на администрацията на Княза били предадени на забравата. Състоянието на расите било почти същото такова, сякаш ако този заблудил се Син никога не би се явявал на Урантия. Само в средите на нодитите и амадонитите живели традициите на Даламатия и културата на Планетарния Княз.
Нодиты были потомками мятежных членов княжеского персонала, а их название происходит от имени их первого лидера - Нода, который в свое время являлся председателем комиссии по вопросам ремесел и торговли. Амадониты были
Нодитите били потомци на метежните членове на княжеския персонал, а тяхното название произлиза от името на техния първи лидер - Нод, който в своето време се явявал председател на комисиите по въпросите на занаятите и търговията. Амадонитите били
потомками тех андонитов, которые сохранили преданность Вану и Амадону. Название "Амадониты" является, скорее, культурным и религиозным определением, чем расовым термином. В расовом отношении амадониты в принципе были андонитами. "Нодиты" является как культурным, так и расовым определением, ибо сами нодиты представляли собой восьмую расу Урантии.
потомци на тези андонити, които съхранили предаността си към Ван и Амадон. Названието "Амадонити" се явява по-скоро, културно и религиозно определение, отколкото расов термин. В расово отношение амадонитите по принцип били андонити. Нодити се явява както културно, така и расово определение, защото самите нодити представлявали по себе си осмото раса на Урантия.
Между нодитами и амадонитами существовала традиционная вражда, проявлявшаяся каждый раз, когда потомки этих двух групп пытались заняться каким-либо совместным делом. Даже позднее, во времена Эдема, они плохо ладили друг с другом.
Между нодитите и амадонитите съществувала традиционна вражда, проявяваща се всеки път, когато потомците на тези две групи се опитвали да се заемат с някакво съвместно дело. Даже по-късно, във времената на Едем, те лошо се отнасяли едни към други.
Вскоре после разрушения Даламатии потомки Нода разделились на три большие группы. Центральная обосновалась вблизи мест своего изначального обитания недалеко от главного водосбора Персидского залива. Восточная группа мигрировала в высокогорные регионы Элама, сразу же к востоку от долины Евфрата. Западная группа расположилась на северо-восточных берегах сирийского Средиземноморья и прилегающих территориях.
Скоро след разрушаването на Даламатия потомците на Нод се разделили на три големи групи. Централната се оформила в близост до мястото на своето изначално обитание недалеч от главния водосбор на Персийския залив. Източната група мигрирала във високо планинските региони на Елам, веднага също към изток от долината на Ефрат. Западната група се разположило на северно-източните брегове на сирийското Средиземноморие и прилежащите територии.
Эти нодиты свободно смешивались с сангикскими расами и оставили после себя жизнеспособное потомство. И некоторые потомки мятежных даламатийцев впоследствии присоединились к Вану и его верным последователям в землях, лежавших к северу от Месопотамии. Здесь, вблизи озера Ван, в регионе, находившемся к югу от Каспийского моря, нодиты соединились и смешались с амадонитами, и они числились среди "исполинов древних времен".
Тези нодити свободно се смесвали със сангикските раси и оставили след себе си жизнеспособно потомство. И някои потомци на метежните даламатийци в последствие се присъединили към Ван и неговите верни последователи в земите, лежащи на север от Месопотамия. Тук в близост до езерото Ван, в региона, намиращ се на юг от Каспийско море, нодитите се съединили и смесили с амадонитите, и те се числили в средите "на исполините от древните времена".
До прибытия Адама и Евы эти группы - нодиты и амадониты - были наиболее развитыми и культурными расами на земле.
До пристигането на Адам и Ева тези групи - нодити и амадонити - били най-развитите и културни раси на земята.
2. ПЛАНИРАНЕ НА ГРАДИНАТА
Почти за сто лет до инспекции Табамантии Ван и его партнеры, из своего высокогорного центра мировой этики и культуры, начали возвещать пришествие заветного Божьего Сына - совершенствователя рас, проповедника истины и достойного властелина мира, благородного преемника предателя Калигастии. Хотя большинство обитателей мира в то время не проявили никакого или почти никакого интереса к такому предсказанию, те, кто непосредственно общался с Ваном и Амадоном, серьезно восприняли их проповеди и стали готовиться к приему заветного Сына.
Почти сто години преди инспекцията от Табамантия Ван и неговите партньори, от своя високопланински център на световна етика и култура, започнали да възвещават пришествието на заветния Божи Син - усъвършенствувателя на расите, проповедника на истината и достойния властелин на света, благородния приемник на предателя Калигастия. Макар болшинството обитатели на света в това време да не проявили никакъв или почти никакъв интерес към такова предсказание, тези, които непосредствено общували с Ван и Амадон, сериозно възприели техните проповеди и започнали да се готвят за приемане на заветния Син.
Ван рассказал своим ближайшим товарищам о Материальных Сынах Иерусема - то, что ему было известно о них до прибытия на Урантию. Он хорошо знал, что эти адамические Сыны всегда жили в простых, но чудесных садовых обителях, и за восемьдесят три года до прибытия Адама и Евы предложил, чтобы его группа посвятила себя провозглашению их пришествия и устройству садовой обители для их приема.
Ван разказал на своите най-близки другари за Материалните Синове от Йерусем - това, което му било известно за тях до пристигането на Урантия. Той добре знаел, че тези адамически Синове винаги са живеели в прости, но чудесни градински обители, и за осемдесет и три години до пристигането на Адам и Ева предложил, че неговата да посвети себе си на провъзгласяването на тяхното пристигане и устройството на градинска обител до тяхното приемане.
В своем высокогорном центре, а также в шестидесяти одном поселении, разбросанных на большом расстоянии друг от друга, Ван и Амадон набрали корпус более чем из трех тысяч добровольцев. На торжественном сборе эти полные энтузиазма труженики решили посвятить себя подготовке к приходу обещанного - во всяком случае, ожидаемого - Сына.
В своя високопланински център, а така също в шестдесет и едно селища, разположени на голямо разстояние едно от друго, Ван и Амадон набрали корпус от повече от три хиляди доброволци. На тържествен сбор тези пълни с ентусиазъм труженици решили да посветят себе си на подготовката за идването на обещания - във всеки случай, очаквания - Син.
Ван разделил своих добровольцев на сто отрядов. Во главе каждого отряда стоял командир, помощник которого исполнял функции связного и входил в персонал Вана. В качестве своего личного заместителя он оставил Амадона. Все эти комиссии всерьез занялись подготовительной работой, и комиссия по выбору участка для устройства сада отправилась на поиски идеального места.
Ван разделил своите доброволци на сто отряда. На главата на всеки отряд стоял командир, помощникът на който изпълнявал функциите на свръзка и влизал в персонала на Ван. В качеството на свой личен заместник той оставил Амадон. Всички тези комисии сериозно се заели с подготвителната работа, и комисията по избор на участък за устройване на градината се отправили в търсене на идеалното място.
Хотя Калигастия и Далигастия были в значительной мере лишены своей способности творить зло, они делали всё возможное для того, чтобы сорвать и
Макар Калигастия и Далигастия да били в значителна степен лишени от своята способност да творят зло, те правели всичко възможно за това, че да провалят и
затруднить работу по устройству Сада. Однако их злые козни большей частью были сведены на нет усилиями преданных промежуточных созданий, неустанно трудившихся на благо этого предприятия.
затруднят работата по устрояване на Градината. Обаче техните зли интриги в голямата си част били сведени на нула от усилията на преданите промеждутъчни създания, непрестанно трудещи се за благото на това предприятие.
3. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ГРАДИНАТА
Комиссия, занимавшаяся поисками места для Сада, отсутствовала около трех лет. Она рекомендовала три возможных места: первое представляло собой остров в Персидском заливе, второе - междуречье, впоследствии занятое вторым Садом, и третье - длинный, узкий полуостров, почти остров, простиравшийся на запад с восточного побережья Средиземного моря.
Комисията, занимаваща се с търсенето на място за градината, отсъствувала около три години. Тя препоръчала три възможни места: първото представлявало по себе си остров в Персийския залив, второто междуречие, в последствие заето от втората Градина, и третото - дълъг, тесен полуостров, почти остров, простиращ се на запад от източното крайбрежие на Средиземно море.
Комиссия практически единогласно остановилась на третьем варианте. Выбор был сделан, и два следующих года ушли на то, чтобы перевести центр мировой культуры - включая древо жизни - на этот средиземноморский полуостров. Когда прибыл Ван со своим отрядом, все его обитатели, за исключением одной группы, мирно ушли.
Комисията практически единогласно се спряла на третия вариант. Изборът бил направен, и следващите две години отишли за това, за да пренесат центъра на световната култура - включително и дървото на живота - на този средиземноморски полуостров. Когато пристигнал Ван със своя отряд, всички негови обитатели, с изключение на една негова група, мирно се заминали.
Этот средиземноморский полуостров отличался целебным и ровным климатом; устойчивые погодные условия объяснялись окружающими горами и тем фактом, что эта область практически представляла собой остров во внутреннем море. Хотя в окружающих нагорьях выпадали обильные осадки, в самом Эдеме редко шли дожди. Однако каждую ночь, благодаря развитой сети искусственных оросительных каналов, "туман поднимался с земли", освежая растительность Сада.
Този средиземноморски полуостров се отличавал с лечебен и равномерен климат; устойчивите годишни условия се обяснявали с обкръжаващите планини и с този факт, че тази област практически представлявала по себе си остров във вътрешно море. Макар в обкръжаващите планини да имало обилни утаявания, в самия Едем рядко валели дъждове. Обаче всяка нощ, благодарение на развитата система от изкуствени оросителни канали, "мъгла се издигала от земята", освежавайки растителността на Градината.
Береговая линия этого массива суши поднималась высоко над уровнем моря, а перемычка, соединявшая его с материком, в самом узком месте составляла всего двадцать семь миль. Полноводная река, орошавшая Сад, стекала из возвышенных районов полуострова, неся свои воды по соединительной перемычке на материк - в долины Месопотамии, к далекому морю. Она питалась четырьмя притоками, которые брали свое начало в прибрежных холмах Эдемского полуострова; это и были "четыре истока" реки, которая "выходила из Эдема" и за которую позднее принимали рукава рек, окружавших второй Сад.
Бреговата линия на този масив суша се издигала високо над нивото на морето, а провлака, съединяващ го с материка, в най-тясното място съставлявал само двадесет и седем мили. Пълноводната река, оросяваща Градината, извирало от високите райони на полуострова, носейки своите води по съединителния провлак на материка - в долината на Месопотамия, към далечното море. Тя се хранела от четири притока, които взимали своето начало от крайбрежните хълмове на Едемския полуостров; това и били "четирите източника" на реката, която "излизала от Едем" и след която по-късно вземали ръкави реките, обкръжаващи втората Градина.
Горы, окружавшие Сад, изобиловали драгоценными камнями и металлами, которые, однако, не привлекли большого внимания. Основная идея заключалась в прославлении садоводства и возвеличении сельского хозяйства.
Планините, обкръжаващи Градината, изобилствали на скъпоценни камъни и метали, които обаче, не привлекли голямо внимание. Основната идея се заключавала в прославянето на градинарството и възвеличаване на селското стопанство.
Место, выбранное для Сада, являлось, возможно, самым красивым в своем роде во всём мире, и климат в то время был идеальным. На всей земле не было другого района, который с таким же успехом мог бы стать раем ботанической выразительности. В этом пристанище стал собираться цвет урантийской цивилизации. Повсюду за его пределами мир пребывал во тьме, невежестве и дикарстве. Эдем был единственным светлым пятном на всей Урантии, он был верхом земного очарования, и вскоре он превратился в идеал изысканного и усовершенствованного благоустройства земли.
Мястото, избрано за градината, се явявало, възможно най-красивото по своя род в целия свят, и климата в това време бил идеален. По цялата земя не е имало друг район, който с такъв същия успех би могъл да стане рай на ботаническото изразяване. В това пристанище започнал да се събира цвета на урантийската цивилизация. Навсякъде зад неговите предели светът пребивавал в тъмнина, невежество и дивачество. Едем било единственото светло петно на цялата Урантия, той бил върха на земното очарование, и скоро той се превърнал в идеал за изисканото и усъвършенствувано благоустройство на земята.
4. СЪЗДАВАНЕ НА ГРАДИНАТА
Когда Материальные Сыны - биологические совершенствователи - поселяются в эволюционном мире, место их обитания часто называется Эдемским Садом, ибо такой сад отличается растительной красотой и ботаническим великолепием столицы созвездия - Эдемии. Ван был хорошо знаком с этими обычаями и, соответственно, позаботился о том, чтобы весь полуостров был передан в распоряжение Сада. Прилегающие территории материка были отведены под
Когато Материалните Синове - биологическите усъвършенствуватели - се заселват в еволюционен свят, мястото на тяхното обитаване често се нарича Едемска Градина, защото такава градина се отличава с растителната красота и ботаническото великолепие на столицата на съзвездието - Едем. Ван е бил добре запознат с тези обичаи и съответно, се е погрижил за това, че целият полуостров да бъде предаден в разпореждане на Градината. Прилежащите територии на материка били отделени като
пастбища и занятия скотоводством. Из животных в этом заповеднике можно было встретить только птиц и различные домашние виды. Согласно указаниям Вана, Эдем должен был стать садом - и только садом. На его территории не было убито ни одного животного. Мясо, которым питались строители Сада в течение всех лет его создания, поступало только из охраняемых на материке стад.
пасбища и за занимания със скотовъдство. От животните в тази определена територия можело да се срещнат само птици и различни домашни видове. Съгласно указанията на Ван, Едем трябвало да стане градина - и само градина. На нейна територия не било убито нито едно животно. Месото, с което се хранели строителите на Градината в течение на всичките години от нейното създаване, постъпвало само от охраняваните на материка стада.
В первую очередь была возведена кирпичная стена, перекрывшая перешеек полуострова. После этого можно было беспрепятственно заниматься самим благоустройством земли и строительством жилищ.
На първо място била издигната кирпичена стена, преграждаща провлака на полуострова. След това можело безпрепятствено да се занимават със самото благоустройство на земята и строителството на жилища.
Между основной стеной и меньшей, построенной сразу же перед ней, был устроен зоосад. Это промежуточное пространство, где обитали всевозможные дикие звери, служило в качестве дополнительной защиты от вражеских атак. Зверинец был разделен на двенадцать больших участков; огражденные стенами проходы, разделявшие группы зверей, вели к двенадцати воротам Сада, а река и прилегавшие к ней пастбища занимали центральную часть полуострова.
Между основната и по-малка стена, построена веднага пред нея, била устроена зоологическа градина. Това промеждутъчно пространство, където обитавали всевъзможни диви зверове, служело в качеството на допълнителна защита от вражеските атаки. Мястото за зверовете било разделено на дванадесет големи участъка; заграждения със стенни проходи, разделящи групите зверове, водели към дванадесетте врати на Градината, а реката прилежаща към нея и пасбищата заемали централната част на полуострова.
Сад создавался исключительно силами добровольцев; здесь никогда не использовался наемный труд. Они устраивали Сад и пасли стада, дававшие им пропитание; кроме того, пожертвования пищи принимались от обитавших неподалеку верующих. И это великое предприятие было доведено до конца, несмотря на трудности, связанные со всеобщим хаосом, царившим в мире в те тревожные времена.
Градината се създавала изключително със силите на доброволци; тук никога не се използувал наемен труд. Те устройвали Градината и пасли стадата, даващи им препитание; освен това, волни пожертвувания от храна се приемали от обитаващите недалеч вярващи. И това велико предприятие било доведено до край, независимо от трудностите, свързани с всеобщия хаос, царящ в света в тези тревожни времена.
Ван, не знавший, когда могут прибыть долгожданные Сын и Дочь, предложил, чтобы на случай их задержки молодое поколение также получило необходимую подготовку для продолжения этого дела, однако его предложение привело к огромному разочарованию. Казалось, что своим поступком Ван признался в своем неверии. Это стало причиной больших неприятностей; ряды строителей Сада поредели. Тем не менее Ван продолжал следовать своему плану подготовки, набирая молодых добровольцев вместо дезертиров.
Ван, който не знаел, кога могат да пристигнат дългоочакваните Син и Дъщеря, предложил, че в случай на тяхното задържане младото поколение също така да получи необходимата подготовка за продължаването на това дело, обаче неговото предложение привело към огромно разочарование. Изглеждало, че със своята постъпка Ван признал за своето неверие. Това станало причина за големи неприятности; редица строители на Градината оредели. Още повече Ван продължил да следва своя план за подготовка, набирайки млади доброволци вместо дезертьорите.
5. ГРАДИНСКА ОБИТЕЛ
В центре Эдемского полуострова находился изысканный каменный храм Всеобщего Отца - святыня Сада. К северу от него был устроен административный центр, к югу - построены жилища для рабочих и их семей, к западу - выделен земельный участок, где предполагалось создать школы образовательной системы ожидавшегося Сына, в то время как "на востоке Эдема" были построены обители, предназначавшиеся для заветного Сына и его прямых потомков. Архитектурные планы Эдема позволяли обеспечить жилищами и богатыми земельными угодьями миллион человек.
В центъра на Едемския полуостров се намирал изискан каменен храм на Всеобщия Отец - светинята на Градината. Към север от него бил устроен административния център, към юг - построени жилища за работниците и техните семейства, към запад - определен земеделски участък, където се предполагало да се създадат школите от образователната система на очаквания Син, в това време когато "на изток от Едем" били построени обители, предназначени за заветния Син и неговите преки потомци. Архитектурните планове на Едем позволявали да се осигурят жилища и богати земеделски участъци за един милион човека.
Несмотря на то, что ко времени прибытия Адама была готова только четвертая часть Сада, здесь уже были прорыты тысячи миль оросительных каналов, проложено более двенадцати тысяч миль мощеных аллей и дорог. В различных секторах Сада было построено чуть более пяти тысяч кирпичных строений, а цветов и растений было не счесть. Ни в одной группе парковых зданий не было более семи домов. И несмотря на свою простоту, строениям Сада было присуще высокое мастерство исполнения. Дороги и аллеи отличались качеством, благоустроенные участки - изысканностью.
Независимо от това, че към времето на пристигане на Адам е била готова само една четвърт от Градината, тук вече били изкопани хиляди мили оросителни канали, положени повече от дванадесет хиляди мили павирани алеи и пътища. В различните сектори на Градината били построени малко повече от пет хиляди кирпичени постройки, а цветовете и растенията нямали изброяване. В нито една група паркови здания нямало повече от седем дома. И независимо от своята простота, за строежите в Градината било присъщо високото майсторство на изпълнение. Пътищата и алеите се отличавали с качество , благоустроените участъци - с изисканост.
Санитарные условия Сада значительно превосходили всё, что было известно ранее на Урантии. Питьевая вода Эдема сохраняла свои ценные свойства благодаря неукоснительному соблюдению санитарных норм, предназначенных для поддержания ее чистоты. Поначалу нарушение этих правил приводило ко многим
Санитарните условия в Градината значително превъзхождали всичко, което било по-рано известно на Урантия. Питейната вода в Едем съхранявала своите ценни свойства благодарение безусловното съблюдаване на санитарните норми, предназначени за поддържането на нейната чистота. По начало нарушаването на тези правила привеждало към много
неприятностям, однако Ван постепенно внушил своим товарищам, сколь важно не допускать загрязнения водных ресурсов Сада.
неприятности, обаче Ван постепенно внушил на своите другари, колко важно е да не допускат замърсяването на водните ресурси на Градината.
До того, как позднее была создана система удаления сточных вод, эдемиты следовали практике тщательного захоронения всех отходов или гниющих материалов. Инспекторы Амадона производили ежедневные проверки для выявления возможных источников болезней. Только в девятнадцатом и двадцатом столетиях урантийцы вновь осознали важность предупреждения человеческих заболеваний. До крушения адамического режима была построена закрытая система кирпичных канализационных труб, которые проходили под стенами и сбрасывались в реку Эдема на расстоянии почти мили от внешней, или меньшей стены Сада.
До тогава, когато по-късно била създадена системата за отделяне на нечистите води, едемитите следвали практиката на щателно заравяне на всички отпадъци или гниещи материали. Инспекторите на Амадон провеждали ежедневни проверки за появяването на възможни източници на заболявания. Само в деветнадесетото и двадесетото столетия урантийците отново осъзнали важността от предотвратяването на човешките заболявания. До падането на адамическия режим е била построена закрита система от кирпичени канализационни тръби, които преминавали под стените и изхвърляли в реката на Едем на разстояние почти миля от външната, или малката стена на Градината.
Ко времени прихода Адама в Эдеме уже произрастало большинство растений, встречавшихся в этой части мира, и были существенно улучшены многие виды фруктов, злаков и орехов. Здесь были впервые культивированы многие современные овощи и злаки, однако множество разнообразных съедобных растений впоследствии исчезло с поверхности земли.
Към времето на пристигане на Адам в Едем вече израснали болшинството растения, срещащи се в тази част на света, и били съществено подобрени много видове плодове, житни и орехи. Тук за първи път били култивирани много от съвременните овошки и житни, обаче множество от разнообразните годни за ядене растения в последствие изчезнали от повърхността на земята.
Около пяти процентов Сада было отведено под культурные растения; на пятнадцати процентах его территории была проведена частичная культивация, а остальная его часть оставалась в более или менее естественном состоянии в ожидании прибытия Адама, ибо считалось, что лучше всего закончить устройство парка в соответствии с его идеями.
Около пет процента от Градината били отделени за културни растения; на петнадесет процента от нейната територия била проведена частична култивация, а останалата нейна част оставала в по-голямо или по-малко естествено състояние в очакване пристигането на Адам, защото се считало, че най-добре от всичко е да се завърши устройството на парка в съответствие с неговите идеи.
Так Эдемский Сад был подготовлен к приему заветного Адама и его супруги. Этот Сад мог бы стать гордостью любого мира с улучшенным управлением и нормальным руководством. Адам и Ева были весьма довольны общим планом Эдема, хотя они и внесли много изменений в интерьер своей личной обители.
Така Едемската Градина била подготвена за приемането на заветния Адам и неговата съпруга. Тази Градина би могла да стане гордост за всеки свят с подобрено управление и нормално ръководство. Адам и Ева били изключително доволни от общия план на Едем, макар те и да внесли много изменения в интериора на своята лична обител.
Хотя к моменту прибытия Адама работа по украшению Сада была еще далека от своего завершения, это место уже являлось жемчужиной природной красоты, а в течение первого времени его пребывания в Эдеме весь Сад преобразился, достигнув новых высот красоты и великолепия. Никогда - ни до, ни после - Урантия не знала столь великолепных и богатых образцов садоводства и сельского хозяйства.
Макар към момента на пристигането на Адам работата по украсяване на Градината да била още далеч от своето завършване, това място вече се явявало като перла в природната красота, а в течение на първото време от неговото пребиваване в Едем цялата Градина се преобразила, достигайки нови висоти на красотата и великолепието. Никога - нито преди, нито после - Урантия не е познавала толкова великолепни и богати образци на градинарство и селско стопанство.
6. ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
В центре садового храма Ван посадил давно охранявшееся древо жизни, листья которого предназначались для "исцеления народов" и плоды которого так долго поддерживали его самого на земле. Ван хорошо знал, что Адам и Ева также будут зависеть от этого дара Эдемии для сохранения своей жизни после появления на Урантии в материальном виде.
В центъра на градинския храм Ван посадил отдавна охраняващото се дърво на живота, листата на което предназначели за "изцеляването на народите" и плодовете на което така дълго поддържали него самия на земята. Ван добре знаел, че Адам и Ева също така ще зависят от този дар на Едемия за съхраняване на своя живот след появяването си на Урантия в материален вид.
В столице системы Материальным Сынам не требуется древо жизни. Только после прибытия на планету и восстановления здесь своей личности они становятся зависимыми от него для сохранения физического бессмертия.
В столицата на системата Материалните Синове не се нуждаят от дърво на живота. Само след пристигане на планета и възстановяване на своята личност тук те стават зависими от него за съхраняване на физическото си безсмъртие.
Возможно, что "древо познания добра и зла" является образным выражением, символом, охватывающим огромное богатство человеческого опыта, однако "древо жизни" не было мифом: оно было реальностью и в течение долгого времени существовало на Урантии. Когда Всевышние Эдемии одобрили назначение Калигастии Планетарным Князем Урантии и ста иерусемских жителей - членами его административного персонала, то с помощью Мелхиседеков они отправили на планету куст Эдемии, и со временем это растение превратилось на Урантии в древо жизни. Эта форма внеразумной жизни присуща столичным сферам созвездий и встречается также в столичных мирах локальных и сверхвселенных, равно как и в сферах Хавоны - но не в столицах систем.
Възможно, че "дървото за познание на доброто и злото" да се явява образно изразяване, символ, обхващащ огромното богатство на човешкия опит, обаче "дървото на живота" не било мит: то било реалност и в течение на дългото време съществувало на Урантия. Всевишните на Едемия одобрили назначаването на Калигастия за Планетарен Княз на Урантия и на сто йерусемски жители - членовете на неговия административен персонал, то с помощта на Мелхиседеките те изпратили на планетата храст от Едемия, и с времето това растение се превърнало на Урантия в дърво на живота. Тази форма на извън разумен живот присъща за столичните сфери на съзвездията и се среща също така в столичните светове на локалните и свръхвселени, еднакво както и в сферите на Хавона - но не в столиците на системи.
Это сверхрастение накапливало некоторые пространственные энергии, служившие противоядием для тех субстанций в животных организмах, которые вызывают процесс старения. Плоды древа жизни служили как бы сверххимическим аккумулятором, при употреблении которого таинственным образом высвобождалась сила вселенной, продлевавшая жизнь. Такая форма поддержки ничего не давала обычным эволюционным существам Урантии: она предназначалась исключительно для ста материализованных членов персонала Калигастии и ста модифицированных андонитов, пожертвовавших свою жизненную плазму персоналу Князя и, взамен, сделавшихся обладателями того жизненного компонента, который позволял им пользоваться плодами древа жизни для бесконечного продления своего, в принципе, смертного существования.
Това свръх растение натрупвало някои пространствени енергии, служещи като противоотрова за тези субстанции в животинските организми, които предизвикват процеса на стареене. Плодовете на дървото на живота служели като свръх химически акумулатори, при употребата на които по тайнствен начин се освобождавала силата от вселената, продължаваща живота. Такава форма на поддръжка нищо не давала на обикновените еволюционни същества от Урантия: тя се предназначавала изключително за стоте материализирани членове от персонала на Калигастия и стоте модифицирани андонити, пожертвали своята жизнена плазма за персонала на Княза и, в замяна направили се притежатели на този жизнен компонент, който им позволявал да се ползуват от плодовете на дървото за безкрайно продължаване на своето, по принцип, смъртно съществуване.
Во времена правления Князя древо жизни росло в центральном круглом дворе храма Отца. Когда вспыхнуло восстание, Ван и его товарищи в своем временном лагере вырастили новое дерево из сердцевины старого. Впоследствии куст Эдемии был перенесен в их высокогорное убежище, где он служил и Вану, и Амадону в течение более ста пятидесяти тысяч лет.
По време на управление на Княза дървото на живота растяло в централния кръгъл двор на храма на Отца. Когато избухнало въстанието, Ван и неговите другари в своя временен лагер отгледали ново дърво от сърцевината на старото. В последствие храста от Едемия бил пренесен в тяхното високопланинско убежище, където той служил на Ван, и на Амадон в течение на повече от сто и петдесет хиляди години.
Занимаясь подготовкой Сада для Адама и Евы, Ван и его товарищи пересадили дерево Эдемии в Эдемский Сад, где, как и прежде, оно росло в центральной круглой части нового храма Отца. Адам и Ева периодически пользовались его плодами для поддержания двойственного типа своей физической жизни.
Занимавайки се с подготовката на Градината за Адам и Ева, Ван и неговите другари, пресадили дървото на Едемия в Едемската Градина, където, както и преди, то растяло в централното кръгла част на новия храм на Отца. Адам и Ева периодично се ползували от неговите плодове за поддържане на двойствения тип на своя физически живот.
После провала планов Материального Сына, Адаму и его семье не было позволено унести из Сада сердцевину дерева. Когда нодиты захватили Эдем, они прослышали, что станут как "боги, если они вкусят плоды древа". Каково же было их удивление, когда они обнаружили, что дерево не охраняется. В течение многих лет они свободно пользовались его плодами, но безрезультатно: все они были материальными смертными данного мира, не наделенными тем даром, без которого эти плоды не могли возыметь своего действия. Неспособность извлечь пользу из древа жизни привела их в ярость, и во время одной из междоусобных войн как храм, так и дерево были сожжены. Осталась только каменная стена, простоявшая до тех пор, пока, позднее, Сад не ушел под воду. Так погиб уже второй храм Отца.
След провала на плановете на Материалния Син, на Адам и неговото семейство не било позволено да изнесат от Градината сърцевината на дървото. Когато нодитите завладели Едем, те чули, че ще станат като "боговете, ако те вкусят от плодовете на дървото". Какво също било тяхното удивление, когато те открили, че дървото не се охранява. В течение на много години те свободно се ползували от неговите плодове, но безрезултатно: всички те били материални смъртни от дадения свят, не надарени с този дар, без който тези плодове не биха могли да проявят своето въздействие. Неспособността да се извлече полза от дървото на живота ги довела до ярост, и по време на една от междуособните войни както храма, така и дървото били изгорени. Останала само каменната стена, построена до този момент, докато, по-късно, Градината не потънала под водата. Така загинал вече вторият храм на Отца.
С этого времени вся урантийская плоть должна была следовать естественному пути жизни и смерти. Адам, Ева, их дети, дети их детей, а также их товарищи - все они с течением времени умерли и, таким образом, стали участниками программы восхождения в локальной вселенной, где вслед за материальной смертью следует воскресение в обительских мирах.
От това време цялата урантийска плът била длъжна да следва естествения път на живота и смъртта. Адам, Ева, техните деца, децата на техните деца; а така също техните другари - всички с течение на времето умрели и по такъв начин, станали участници в програмата за възхождане в локалната вселена, където след своята материална смърт следва възкресение в обителските светове.
7. СЪДБАТА НА ЕДЕМ
После ухода Адама первый Сад поочередно захватывали нодиты, кутиты и сунтиты. Позднее здесь поселились северные нодиты, не желавшие сотрудничать с адамитами. В течение почти четырех тысяч лет эти малоразвитые нодиты опустошали оставленный Адамом Сад, когда в связи с мощной активностью окружавших вулканов и затоплением моста суши между Сицилией и Африкой восточный участок дна Средиземного моря опустился, увлекая за собой под воду весь Эдемский полуостров. Одновременно с этим обширным погружением береговая линия восточного Средиземноморья поднялась на огромную высоту. Так погибло прекраснейшее из природных творений, когда-либо существовавших на
След напускането на Адам на първата Градина последователно са я завладявали нодити, кутити и сунтити. По-късно тук се заселили северните нодити, нежелаещи да сътрудничат с адамитите. В течение на почти четири хиляди години тези малко развити нодити опустошили оставената от Адам Градина, когато във връзка с мощната активност на обкръжаващите вулкани и затоплянето на моста от суша между Силиция и Африка източният участък на Средиземно море се спуснал, увличайки след себе си под водата целия Едемски полуостров. Едновременно с това обширно потапяне на бреговата линия източното Средиземноморие се издигнало на голяма височина. Така загинало най-прекрасното от природните творения, когато и да било съществуващи на
Урантии. Затопление не было внезапным: для полного погружения полуострова потребовалось несколько сот лет.
Урантия. Затоплянето не било внезапно: за пълното потопяване на полуострова били необходими няколко стотин години.
Мы не можем считать исчезновение Сада следствием провала божественных планов или же результатом ошибок, допущенных Адамом и Евой. Мы полагаем, что затопление Эдема было всего лишь природным явлением, однако нам и в самом деле не кажется случайным, что погружение Сада практически совпало по времени с объединением резервов фиолетовой расы, поставивших своей целью возрождение народов своего мира.
Ние не можем да смятаме изчезването на Градината в следствие провала на божествените планове или като резултат от грешките, допуснати от Адам и Ева. Ние полагаме, че затоплянето на Едем е било само природно явление, обаче на нас и на практика не ни изглежда случайно, че потапянето на Градината практически е съвпаднало по време с обединяване на резервите на виолетовата раса, поставили си за своя цел възраждането на народите от своя свят.
Мелхиседеки советовали Адаму не приступать к программе усовершенствования и смешения рас до тех пор, пока численность его собственной семьи не достигнет полумиллиона человек. Сад никогда не предназначался в качестве места постоянного обитания адамитов. Они должны были стать посланниками новой жизни для всего мира; их призванием должно было стать бескорыстное служение всем бедствующим расам земли.
Мелхиседеките съветвали Адам да не пристъпва към програмата за усъвършенствуване и смесване на расите до тогава, докато числеността на неговото собствено семейство не достигне половин милион човека.Градината никога не е имала предназначение в качеството на постоянно обитание за адамитите. Те били длъжни да станат посланици на новия живот за целия свят; тяхното призвание било да стане безкористно служенето на всички бедствуващи раси по земята.
Согласно инструкциям, которые Адам получил от Мелхиседеков, он должен был основать расовые, континентальные и областные центры, которые находились бы в в†дении его непосредственных сыновей и дочерей, в то время как он и Ева должны были периодически посещать эти различные мировые столицы в качестве советников и координаторов всемирного служения, которое заключалось бы в биологическом усовершенствовании, интеллектуальном развитии и нравственном возрождении.
Съгласно инструкциите, които Адам получил от Мелхиседеките, той бил длъжен да основе расови, континентални и областни центрове, които биха се намирали под ръков†дството на неговите непосредствени синове и дъщери, в това време когато той и Ева били длъжни периодично да посещават тези различни мирови столици в качеството на съветници и координатори на всемирното служене, което би се заключавало в биологическото усъвършенствуване, интелектуалното развитие и нравственото възраждане.
[Представлено серафимом Солонией - "голосом в Саду".]
[Представено от серафимът Солонией - "гласът в Градината".]