Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 69. ПЕРВОБЫТНЫЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЕ ИНСТИТУТЫ
Документ 69. ПЪРВОБИТНИ ЧОВЕШИКИ ИНСТИТУТИ
ВЭМОЦИОНАЛЬНОМ отношении человек превосходит своих животных предков способностью воспринимать юмор, искусство и религию. В социальном отношении человек демонстрирует свое превосходство тем,что изготавливает орудия, способен к общению и создает социальные институты.
В ЕМОЦИОНАЛНО отношение човекът превъзхожда своите животински предци със способността да възприема хумора, изкуството и религията. В социално отношение човекът демонстрира своето превъзходство в това, че изготвя оръдия, способен е на общуване и създава социални институти.
Когда в течение длительного времени у людей сохраняются социальные группы, то в таких массах всегда возникают определенные направления деятельности, которые перерастают в институты. Как показывает опыт, большинство человеческих институтов облегчает труд и одновременно в той или иной мере способствует укреплению групповой безопасности.
Когато в течение на дълго време у хората се съхраняват социални групи, то в такива маси винаги възникват определени направления на деятелност, които прерастват в институти. Както показва опитът, болшинството човешки институти облекчават труда и едновременно в една или друга степен способстват укрепването на груповата безопасност.
Цивилизованный человек очень гордится репутацией, устойчивостью и преемственностью существующих институтов, однако все они являются не более чем совокупностью нравов прошлого, которые сохранялись с помощью табу и облагораживались религией. Такое наследие становится традицией, а традиции в итоге превращаются в уклады.
Цивилизованият човек много се гордее с репутацията си, устойчивостта и приемствеността в съществуващите институти, обаче всички те се явяват не повече отколкото съвкупност от нрави на миналото, които се съхранявали с помощта на табу и се облагородявали с религията. Такова наследство става традиция, а традициите в крайна сметка се превръщат в обществен начин на живот.
1. ОСНОВНЫЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЕ ИНСТИТУТЫ
1. ОСНОВНИ ЧОВЕШКИ ИНСТИТУТИ
Все человеческие институты служат определенной социальной потребности - прошлой или настоящей, - независимо от того, что их гипертрофированное развитие неизбежно принижает значимость отдельного человека, оставляя в тени его личность и подавляя инициативу. Человеку следует контролировать свои институты, а не позволять этим творениям прогрессирующей цивилизации подчинять себя.
Всички човешки институти служат на определена социална потребност - минала или настояща, - независимо от това, че тяхното хипертрофирано развитие неизбежно понижава значимостта на отделния човек, оставяйки в сянка неговата личност и сподавяйки инициативата. Човекът следва да контролира своите институти, а не да позволява тези творения на прогресиращата цивилизация да го подчиняват на себе си.
Человеческие институты делятся на три основных класса:
Човешките институти се делят на три основни класа:
1. Институты самообеспечения. Эти институты включают те виды деятельности, которые диктуются голодом и связанным с ним инстинктом самосохранения. Сюда входят промышленность, право собственности, захватнические войны и весь регулятивный механизм общества. Рано или поздно инстинкт страха поощряет появление этих институтов выживания за счет табу, уклада и религиозных санкций. Однако страх, невежество и суеверия сыграли важную роль в изначальном появлении и последующем развитии всех человеческих институтов.
1. Институти за самообезпечаване. Тези институти включват тези видове деятелност, които се диктуват от глада и са свързани с него от инстинкта за самосъхранение. Тук влизат промишлеността, правото на собственост, завоевателните войни и целия регулативен механизъм на обществото. Рано или късно инстинкта на страха поощрява появяването на тези институти за оцеляване за сметка на табуто, общественото устройство и религиозните санкции. Обаче страхът, невежеството и суеверията са изиграли важна роля в изначалното появяване и последващото развитие на всички човешки институти.
2. Институты сохранения вида. Это такие общественные учреждения, которые возникают из половой потребности, материнского инстинкта, а также более высоких и тонких чувств. Они охватывают социальные гарантии семьи и школы, семейную жизнь, образование, этику и религию. Сюда входят брачные обычаи, оборонительные войны и создание семейного очага.
2. Институти за съхраняване на вида. Това са такива обществени учреждения, които възникват от половата потребност, майчинския инстинкт, а така също по-високи и тънки чувства. Те обхващат социалните гаранции на семейството и школите, семейния живот, образованието, етиката и религията. Тук влизат брачните обичаи, отбранителните войни и създаването на семейно огнище.
3. Институты самоуслаждения. Это такие обычаи, которые произрастают из тщеславных наклонностей и чувства собственного достоинства; они включают стили одежды и украшений, нормы поведения, войны для снискания славы, танцы, развлечения, игры и другие формы чувственного удовлетворения. Однако, цивилизация никогда не порождала специальных институтов самоуслаждения.
3. Институти за самоуслаждане. Това са такива обичаи, които произрастват от тщеславните наклонности и чувството за собствено достойнство; те включват стила на облеклата и украшенията, нормите на поведение, войните за печелене на слава, танците, развлеченията, игрите и другите форми на чувствено удовлетворение. Обаче, цивилизацията никога не е пораждала специални институти за самоуслаждане.
Страница 773
Между этими тремя группами видов общественной деятельности существует тесная взаимосвязь и взаимозависимость. На Урантии они представляют собой сложную организацию, которая функционирует как единый общественный механизм.
Между тези три групи видове обществена деятелност съществува тясна взаимовръзка и взаимозависимост. На Урантия те представляват по себе си сложна организация, която функционира като единен обществен механизъм.
2. ЗАРОЖДЕНИЕ ПРОМЫШЛЕННОГО ПРОИЗВОДСТВА
2. ЗАРАЖДАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Первобытные промыслы постепенно возникли как гарантия от ужасов голода. Уже в глубокой древности человек стал учиться у животных, в урожайный год запасавших пищу на черный день.
Първобитните занаяти постепенно възникнали като гаранция от ужасния глад. Още в дълбока древност човекът започнал да се учи от животните, в плодородна година запасяващи се за черни дни.
До того, как древний человек стал бережливым и у него появились примитивные промыслы, обычной участью племени были лишения и страдания. В древности человек был вынужден бороться за пищу со всем животным миром. Тяготы борьбы неизменно выталкивают человека на уровень животного; бедность является его естественным и преобладающим состоянием. Богатство - не природный дар; оно дается трудом, знаниями и организованностью.
До тогава, докато древният човек станал предпазлив и у него се появили примитивните занаяти, обикновената участ на племето били лишения и страдания. В древността човекът бил принуден да се бори за храната с целия животински свят. Бремето на борбата неизменно изтласкват човека на нивото на животното; бедността се явява за него естествено и преобладаващо състояние. Богатството - не е природен дар; то се дава с труда, знанията и организираността.
Первобытный человек быстро осознал преимущества объединения. Объединение вело к организации, а первым следствием организации стало разделение труда, что сразу же привело к экономии времени и материалов. Это разделение труда являлось следствием вынужденной адаптации - пути наименьшего сопротивления. Первобытные дикари никогда не работали с радостью и желанием. Для них подчинение диктовалось необходимостью.
Първобитният човек бързо осъзнал преимуществото на обединението. Обединението водело към организация, а първото следствие от организацията станало разделението на труда, което веднага привело към икономия на време и материали. Това разделение на труда се явявало следствие на принудителната адаптация - пътя на най-малкото съпротивление. Първобитните диваци никога не работели с радост и желание. За тях подчинението се диктувало от необходимостта.
Первобытный человек не любил тяжелого труда, и если ему не грозила серьезная опасность, он не торопился. Временной фактор труда, представление о совершении определенной работы за определенный промежуток времени, является целиком современным понятием. Древние люди никогда не спешили. Только двойное воздействие напряженной борьбы за существование и постоянно растущего уровня жизни приучило пассивные от природы древние расы к трудолюбию.
Първобитният човек не обичал тежкия труд, и ако не го грозяла сериозна опасност, той не бързал. Временният фактор на труда, представата за свършване на определена работа за определен промеждутък от време, се явява изцяло съвременно понятие. Древните хора никога не бързали. Само двойното въздействие на напрегната борба за съществуване и постоянно растящото ниво на живот опитомило пасивните по природа древни раси към трудолюбие.
Труд и творческий замысел отличают человека от животных, чьи усилия в основном инстинктивны. Необходимость трудиться - высшее благословение человека. Все члены княжеского персонала работали; они сделали многое для того, чтобы облагородить физический труд на Урантии. Адам был садовником; Бог иудеев трудился - он был всеобщим создателем и вседержителем. Древние иудеи были первым племенем, сделавшим трудолюбие высшей ценностью, первым народом, провозгласившим: "Кто не работает, тот не ест". Однако многие мировые религии вернулись к древнему идеалу праздности. Юпитер был бражником, а Будда превратился в созерцательного сибарита.
Трудът и творческият замисъл отличават човека от животните, чийто усилия в основното са инстинктивни. Необходимостта се труди - е най-висшето благословение за човека. Всички членове на княжеския персонал са работили; те направили много за това, да облагородят физическия труд на Урантия. Адам е бил градинар; Богът на юдеите се трудил - той бил всеобщ създател и вседържител. Древните юдеи били първото племе, направили трудолюбието висша ценност, първият народ, провъзгласил:"Който не работи, той не яде". Обаче много световни религии се върнали към древния идеал за незаетост. Юпитер бил гуляйджия (пияница), а Буда се превърнал в съзерцателен сибарит (който живее в разкош и изтънченост).
Те сангикские племена, которые обитали за пределами тропиков, отличались сравнительным трудолюбием. Но борьба между ленивыми фанатиками магии и прозорливыми поборниками труда тянулась долго, очень долго.
Тези сангикски племена, които обитавали зад пределите на тропика, се отличавали със сравнително трудолюбие. Но борбата между ленивите фанатици на магията и прозорливите поборници на труда се протакала дълго, много дълго.
Первое проявление человеческой предусмотрительности было направлено на поддержание огня, воды и пищи. Но первобытный человек был прирожденным авантюристом; он всегда хотел получить что-нибудь даром, и слишком часто на протяжении этих древних веков успех, достигавшийся в результате кропотливого труда, приписывался магическим силам. Колдовство неохотно уступало место прозорливости, самоотверженности и трудолюбию.
Първото проявление на човешката предвидливост била насочена към поддържане на огъня, водата и храната. Но първобитният човек бил роден авантюрист; той винаги искал да получи нещо даром, и прекалено често по протежение на тези древни векове на успеха, достигащ се в резултат на къртовски труд, се приписвал на магическите сили. Магьосничеството без желание отстъпвало място на прозорливостта, всеотдайността и трудолюбието.
3. РАЗДЕЛЕНИЕ ТРУДА
3. РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА
Разделение труда в первобытном обществе определялось сначала естественными, а впоследствии - социальными факторами. Первоначальное разделение труда выглядело следующим образом:
Разделението на труда в първобитното общество се определяло отначало от естествените, а в последствие - от социалните фактори. Първоначалното разделение на труда изглеждало по следния начин:
Страница 774
1. Специализация по половому признаку. Занятия женщины определялись присутствием ребенка; женщины по своей природе больше любят детей, чем мужчины. Так женщины начали выполнять рутинную работу, а мужчины стали охотниками и воинами с четко разграниченными периодами труда и отдыха.
1.Специализация по полов признак. Заниманията на жените се определяли от присъствието на детето; жените по своята природа повече обичат деца, отколкото мъжете. Така жените започнали да изпълняват рутинна работа, а мъжете станали ловци и войни с отчетливо разграничени периоди на труд и отдих.
На протяжении всех веков существовали табу, удерживавшие женщину в строго определенных рамках. Мужчина предельно эгоистично выбирал себе самую приятную работу, оставляя женщине тяжкий повседневный труд. Если мужчина всегда стыдился женского труда, то женщина с готовностью выполняла мужскую работу. Однако, как ни странно, и мужчины, и женщины сообща трудились над созданием и обустройством своего дома.
По протежение на всички векове съществувало табу, удържащо жената в строго определени рамки. Мъжът пределно егоистично избирал за себе си най-приятната работа, оставяйки на жената тежкия всекидневен труд. Ако мъжът винаги се срамувал от женския труд, то жената с готовност изпълнявала мъжката работа. Обаче, както и да ставало, и мъжете, и жените заедно се трудели над създаването и устройването на своя дом.
2. Изменения вследствие возраста и болезней. Эти различия обусловили еще один вид разделения труда. Уже в глубокой древности старикам и калекам приходилось заниматься изготовлением орудий труда и оружия. Позднее их стали направлять на строительство оросительных сооружений.
2. Изменения в следствие на възрастта и болестите. Тези различия обусловили още един вид разделение на труда. Още в дълбока древност на старците и сакатите се налагало да се занимават с изготвянето на оръдията на труда и оръжията. По-късно тях започнали да ги изпращат за строителство на оросително съоръжения.
3. Дифференциация по религиозному признаку. Шаманы были первыми людьми, освобожденными от физического труда; они стали первым профессиональным классом. Кузнецы составляли небольшую группу, конкурировавшую с шаманами как волшебники. Способность кузнецов обрабатывать металлы заставляла людей бояться их. Существование жестянщиков ("белых кузнецов") и специалистов по обработке железа ("черных кузнецов") положило начало древней вере в белую и черную магию, что впоследствии породило суеверные представления о добрых и злых призраках, добрых и злых духах.
3. Диференциране по религиозен признак. Шаманите били първите хора, освободени от физически труд , те станали първата професионална класа. Ковачите съставлявали не голяма група, конкурираща се с шаманите като вълшебници. Способността на ковачите да обработват металите заставяла хората да се боят от тях. Съществуването на тенекеджиите ("белите ковачи") и специалистите по обработка на желязото ("черните ковачи") положило началото на древната вяра в бялата и черната магия, което в последствие породило суеверни представи за добрите и злите призраци, добрите и злите духове.
Кузнецы стали первой нерелигиозной группой, получившей особые привилегии. Считалось, что во время войны они сохраняют нейтралитет, и этот дополнительный досуг привел к тому, что как класс они превратились в политических деятелей первобытного общества. Однако грубые злоупотребления кузнецов своими привилегиями вызвали всеобщую ненависть, чем незамедлительно воспользовались шаманы для разжигания ненависти к своим конкурентам. В этом первом соревновании науки и религии победила религия (суеверия). Изгнанные из деревень на окраины поселений, кузнецы открывали там постоялые дворы - первые гостиницы.
Ковачите станали първата не религиозна група, получила особени привилегии. Считало се, че по време на война те съхраняват неутралитет, и това допълнително свободно време привело до това, че като класа те се превърнали в политически деятели на първобитното общество. Обаче грубите злоупотреби на ковачите със своите привилегии предизвикали всеобща ненавист, от което незабавно се възползували шаманите за разпалване на ненавист към своите конкуренти. В това първо съревнование между науката и религията победила религията (суеверието). Изгонените от селото на окрайнините на селищата, ковачите откривали там ханове - първите гостилници.
4. Хозяин и раб. Следующая дифференциация труда возникла из отношений победителя и побежденного, что привело к возникновению рабства.
4. Господари и роби. Следващата диференциация на труда възникнала от отношенията на победител и победен, което привело към възникване на робството.
5. Дифференциация по физическим и умственным способностям. Дальнейшее разделение труда произошло вследствие врожденных различий между людьми, ибо люди не рождаются одинаковыми.
5. Диференциация по физически и умствени способности. По-нататъшното разделение на труда протекло в следствие вродените различия между хората, защото хората не се раждат еднакви.
Первыми ремесленниками были кремнедробильщики и каменщики; следующими стали кузнецы. Позднее получило развитие групповое разделение труда; целые семьи и кланы посвящали себя определенному ремеслу. Одна из древнейших каст жрецов - не считая племенных шаманов - появилась в результате суеверного возвышения семьи, члены которой были искусными изготовителями мечей.
Първите занаятчии били добиващите кремък и каменоделците; следващи станали ковачите. По-късно получило развитие груповото разделение на труда; цели семейства и кланове посвещавали себе си на определен занаят. Една от най-древните касти на жреците - не считайки племенните шамани - се появили в резултат на суеверното възвишаване на семейството, членовете на което били изкусни изготвящи мечове.
Первыми специализированными группами стали экспортеры каменной соли и гончары. Женщины изготовляли простую керамику, мужчины - фасонную. В некоторых племенах шитьем и ткачеством занимались женщины, в других - мужчины.
Първите специализирани групи станали експортьорите на каменна сол и грънци. Жените изготвяли проста керамика, мъжете - фасонна. В някои племена с шивачество и тъкачество се занимавали жените, в други - мъжете.
Первыми торговцами были женщины; их часто использовали в качестве шпионов, для которых коммерция носила второстепенный характер. Торговля быстро расширялась, и женщины играли роль посредников - сдельных работников. Вслед за этим появился класс купцов, взимавших за свои услуги определенный процент, то есть получавших доход. Рост товарообмена между различными группами привел к коммерции, а вслед за обменом товарами появился обмен квалифицированной рабочей силой.
Първите търговци били жените; тях често ги използували в качествата на шпиони, за които търговията носила второстепенен характер. Търговията бързо се разширявала, и жените играели ролята на посредници - заплата от работа на парче. След това се появила класата на търговците, взимащи за своите услуги определен процент, тоест получаващи доход. Ръста на стокообмена между различните групи привел до търговията, а след обмена на стоки се появил обмена на квалифицирана работна сила.
Страница 775
4. ВОЗНИКНОВЕНИЕ ТОРГОВЛИ
4. ВЪЗНИКВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА
Так же, как вслед за насильственным браком пришел брак по расчету, так захватнические налеты сменились меновой торговлей. Однако древнюю практику бессловесного товарообмена и более позднюю торговлю с помощью современных биржевых методов разделял продолжительный период пиратства.
Също така, както след насилствения брак дошъл бракът по сметка, така завоевателните набези се сменили от разменната търговия. Обаче древната практика на безсловесен стокообмен и по-късната търговия с помощта на съвременните борсови методи се разделял от продължителен период на пиратство.
Первую меновую торговлю вели вооруженные торговцы, оставлявшие свои товары в нейтральном месте. Женщины организовали первые базары; они стали древнейшими торговцами, и так было потому, что они переносили грузы: мужчины были воинами. Уже в глубокой древности появился торговый прилавок - стена, достаточно широкая, чтобы не дать продавцам и покупателям использовать друг против друга оружие.
Първата обменна търговия водели въоръжени търговци, оставящи своите стоки на неутрално място. Жените организирали първите базари; те станали най-древните търговци, и това било така, защото те пренасяли товарите: мъжете били войни. Още в дълбока древност се появил търговския тезгях - стена, достатъчно широка, за да не се даде на продавачите и купувачите да използуват един против друг оръжие.
На таких рынках ставили идолов, охранявших склады товара, предназначенного для простой меновой торговли. Здесь не бывало воровства; унести какой-либо товар можно было, только обменяв его или купив; с таким идолом товар всегда сохранялся в неприкосновенности. Древние торговцы всегда были безупречно честными со своими соплеменниками, но считали вполне допустимым обмануть чужеземца. Уже в глубокой древности у иудеев был отдельный этический кодекс для общения с иноверцами.
На такива пазари поставяли идоли, охраняващи складовете със стока, предназначена за проста обменна търговия. Тук нямало кражби; да отнесеш каквато и да била стока е можело, само след обмяна или купуване; с такива идоли стоката винаги се съхранявала в неприкосновеност. Древните търговци винаги би безупречно честни със своите съплеменници, но считали за напълно допустимо да измамят чужденец. Още в дълбока древност у юдеите имало отделен етичен кодекс за общуване с друговерците.
Простой обмен товарами продолжался в течение многих веков, пока на священных рыночных площадях не начали встречаться невооруженные люди. Такие площади превратились в первые убежища и в некоторых странах стали известны как "мирные города". Любой изгнанник, добравшийся до рыночной площади, был в безопасности.
Простият обмен на стоки се продължавал в течение на много векове, докато на свещените пазарни площади не започнали да се срещат невъоръжени хора. Такива площади се превърнали в първите убежища и в някои страни станали известни като "мирни градове". Кой да е изгнаник, достигнал до пазарния площад, бил в безопасност.
Первыми единицами веса были зерна пшеницы и других злаков. Первым средством расчета была рыба или коза. Позднее единицей товарообмена стала корова.
Първите единици за тегло били зърна от пшеница и други злакове. Първото средство за пресмятане била рибата или козата. По-късна единица за стокообмен станала кравата.
Начало современной письменности положили древние торговые записи; первым литературным произведением человека был содействующий торговле документ - реклама соли. Многие древние войны велись за природные месторождения - например, соли, кремня и металлов. Первый официальный межплеменной договор касался совместного пользования соляным прииском. В тех местностях, на которые распространялся договор, различные племена могли дружелюбно и мирно общаться друг с другом и обмениваться идеями.
Началото на съвременната писменост положили древните търговски записи; първото литературно произведение било съдействуващ на търговията документ - реклама на солта. Много древни войни са се водили за природни залежи - например, сол, кремък и метал. Първият между племенен договор се отнасял до съвместното използуване на солните мини. В тези местности, над които се разпространявал договора, различните племена могли дружелюбно и мирно да общуват едно с друго и да се обменят идеи.
От "палочек-посланий", завязанных узлами веревок, рисуночного письма, иероглифов и поясов вампум развитие письменности привело к появлению древних знаковых алфавитов. Начиная с первобытных дымовых сигналов, методы отправки сообщений прошли через стадии посыльных, всадников, поездов и самолетов, а также телеграфа, телефона и радио.
От "пръчката - послание", вързаните възли въженце, писмо от рисунки, йероглифите и поясите вампум развитието на писмеността е довело към появяване на древните знаци на азбуката. Започвайки с първобитните димни сигнали, методите за изпращане на съобщения преминали през стадиите на куриери, конници, влакове и самолети,а така също телеграф, телефон и радио.
Древние торговцы распространяли по миру новые идеи и усовершенствованные методы. Торговля, в совокупности с путешествиями, вела к исследованиям и открытиям. И все эти факторы привели к появлению транспорта. Торговля всегда была великим цивилизатором, развивая различные культуры и способствуя их взаимообогащению.
Древните търговци разпространявали по света новите идеи и усъвършенстваните методи. Търговията, в съвкупност с пътешествията, водела към изследвания и открития. И всички тези фактори привели към появяване на транспорта. Търговията винаги бил велик цивилизатор, развивайки различните култури и способствайки тяхното взаимно обогатяване.
5. ИСТОКИ КАПИТАЛА
5. ИЗТОЧНИЦИ НА КАПИТАЛА
Капитал есть труд, являющийся отказом от настоящего в пользу будущего. Сбережения представляют собой форму защиты и гарантию поддержания существования. Накопление запасов пищи развило самоконтроль и создало первые проблемы, связанные с капиталом и трудом. Тот, у кого была пища - и кто был способен защитить ее от грабителей, - обладал явным преимуществом перед тем, у кого ее не было.
Капиталът е труд, явяващ се отказ от настоящето в полза на бъдещето. Спестяването представлява по себе си форма на защита и гаранция за поддържане на съществуването. Натрупването на запаси от храна развила самоконтрола и създало първите проблеми, свързани с капитала и труда. Този, у когото била храната - и който бил способен да я защитава от грабители, - притежавал явно преимущество пред тези, у които нея я нямало.
Древний банкир являлся самым доблестным человеком племени. У него хранились ценности всей группы, и, в случае нападения, на защиту его жилища
Древният банкер се явявал най-доблестният човек от племето. У него са се пазели ценностите на цялата група, и, в случай на нападение, в защита на неговото жилище
Страница 776
вставал весь клан. Так накопление личного капитала и группового богатства сразу же привело к появлению военной организации. Вначале подобные меры предназначались для защиты от чужеродных налетчиков, однако позднее вошло в обычай поддерживать должную подготовку военной организации с помощью налетов на владения и богатства соседних племен.
заставал целия клан. Така натрупването на личния капитал и груповото братство веднага привело към появяването на военна организация. В началото подобни мерки са били предназначени за защита от чуждо родени нападатели, обаче по-късно влязло в обичай да се поддържа необходимата подготовка на военна организация с помощта на нападения върху владенията и богатството на съседни племена.
Вот основные мотивы, которые вели к накоплению капитала:
Ето основните мотиви, които водели към натрупване на капитал:
1. Голод в сочетании с предусмотрительностью. Сбережение и сохранение пищи означали власть и удобство для тех, чья предусмотрительность была достаточной для обеспечения будущих потребностей. Запасание еды было необходимым страхованием на случай голода и несчастья. И вся совокупность первобытных нравов была действительно направлена на то, чтобы помочь человеку подчинить настоящее будущему.
1. Глад в съчетание с предвидливост. Спестяването и съхраняването на храната означавали власт и удобство за тези, чиято предвидливост е била достатъчна за обезпечаване на бъдещите потребности. Запасяването с храна е било необходимо застраховане в случай на глад и нещастие. И цялата съвкупност от първобитни нрави била действително насочена към това, че да помогне на човека да подчини настоящето на бъдещето.
2. Любовь к семье - стремление удовлетворить потребности членов семьи. Капитал представляет собой сбережение собственности для страхования себя на случай будущих потребностей, несмотря на давление сегодняшних нужд. Часть таких будущих потребностей может иметь отношение к последующим поколениям.
2. Любов към семейството - стремеж да се удовлетворят потребностите на членовете на семейството. Капиталът представлява сам по себе си спестяване на собственост за застраховка на себе си в случай на бъдещи потребности, независимо от натиска на днешните нужди. Част от такива бъдещи потребности може да имат отношение към следващите поколения.
3. Тщеславие - желание продемонстрировать увеличение личной собственности. Дополнительная одежда была одним из первых знаков отличия. Коллекционирование издревле стало предметом человеческой гордости.
3. Тщеславие - желанието да се демонстрира увеличаване на личната собственост. Допълнителната дреха била един от първите знаци на отличаване. Колекционирането на предмети от памтивека станало предмет на човешката гордост.
4. Положение - стремление приобрести социальный или политический престиж. Уже в древности появилась имущественная аристократия; право членства в ней присуждалось на основании некоторых специальных услуг, оказанных правителям, или же открыто приобреталось за деньги.
4. Положение - стремежът да се придобие социален или политически престиж. Още в древността се появила имуществената аристокрация; правото на членство в нея се присъждало на основанието на някои специални услуги, оказани на управителите, или също открито се придобивало за пари.
5. Власть - страстное желание стать хозяином. Одалживание ценностей использовалось как средство закабаления, причем размер процентной ставки на ссуду составлял в древности сто процентов годовых. Ростовщики превращались в царей благодаря постоянной армии должников. Крепостные стали одним из первых видов накапливаемой собственности, и в древности долговое рабство доходило до того, что ростовщик распоряжался телом должника даже после его смерти.
5. Власт - страстното желание да се стане стопанин. Даването на ценности на заем се използувало като средство за поробване, при което размера на процентната ставка на кредита съставлявал в древността сто процента годишно. Лихварите се превръщали в царе благодарение на постоянната армия от длъжници. Крепостните станали едно от първите видове натрупвана собственост, и в древността робство от дълговете довело до това, че лихваря се разпореждал с тялото на длъжника даже след неговата смърт.
6. Страх перед духами умерших - охранительная плата жрецам. Уже в древние времена человек начал приносить жрецам дары, стремясь использовать свою собственность для облегчения следующей жизни. Так духовенство сосредоточило в своих руках огромные богатства; жрецы были главными капиталистами древности.
6. Страх пред духовете на умрелите - охранителната заплата на жреците. Още в древни времена човекът е започнал да принася на жреците дарове, стремейки се да използува своята собственост за облекчаване на следващия живот. Така духовенството съсредоточило в своите ръце огромни богатства; жреците били главните капиталисти в древността.
7. Половое влечение - желание купить одну или несколько жен. Первая форма торговли заключалась в расплате женщинами и появилась намного раньше, чем расчеты лошадьми. Однако торговля наложницами никогда не приводила к прогрессу общества; такие операции были и остаются позором расы, ибо это одновременно препятствовало развитию семьи и подрывало биологическое состояние более развитых народов.
7. Половото влечение - желанието да се купи една или няколко жени. Първата форма на търговия се заключавала в разплащането с жени и се появила много по-рано, от пресмятането с коне. Обаче търговията с наложници никога не е привела към прогрес обществото; такива операции са били и си остават позор за расата, защото това едновременно препятствало развитието на семейството и подривало биологическото състояние на по-развитите народи.
8. Многочисленные формы самоудовлетворения. Одни стремились к богатству потому, что оно приносило власть; другие упорным трудом накапливали собственность, потому что она означала удобства. Древний человек (как и некоторые люди более позднего времени) имели склонность к растрачиванию своих средств на предметы роскоши. Первобытные расы увлекались опьяняющими и наркотическими веществами.
8. Многочислените форми на самоудовлетворение. Те се стремели към богатство поради това, че то носило власт; други с упорит труд натрупвали собственост, поради това, че тя означавала удобство. Древният човек (както и някои хора от по-късни времена) имали склонност към разпиляване на своите средства за предмети за разкош. Първобитните раси се увличали от опияняващите и наркотични вещества.
По мере развития цивилизации у человека появлялись новые стимулы для накопления сбережений; к изначальной потребности в пище быстро прибавлялись новые запросы. Бедность вызывала такое отвращение, что только за богатыми оставляли право отправиться после смерти прямо на небо. Собственность была в таком почете, что считалось достаточным устроить показной пир, чтобы стереть со своего имени позорное пятно.
По степента на развитие на цивилизацията у човека се появили нови стимули за натрупване на спестявания; към изначалната потребност от храна бързо се прибавяли нови въпроси. Бедността предизвиквала такова отвращение, че само за богатите се оставяло правото да се отправят след смъртта право към небето. Собствеността била на такава почит, че се считало за достатъчно да се устрои показен пир, за да се изтрие от своето име позорно петно.
Страница 777
Уже в древности накопление богатства было знаком социального отличия. В некоторых племенах отдельные индивидуумы годами накапливали собственность только для того, чтобы в один из праздничных дней сжечь ее или безвозмездно раздать соплеменникам и тем самым произвести должный эффект. Это делало их великими людьми. Даже современные народы наслаждаются раздачей рождественских подарков, а богатые люди содержат огромные филантропические и образовательные организации. Способы меняются, но отношение человека остается совершенно неизменным.
Вече в древността натрупването на богатство било знак за социално отличие. В някои племена отделни индивиди с години натрупвали собственост само за това, за може в един от празничните дни да я изгорят или безвъзмездно да раздадат на съплеменниците си и по този начин да постигнат необходимия ефект. Това ги правело велики хора. Даже съвременните народи се наслаждават на раздаването на подаръци за рождени дни, а богатите хора издържат огромни филантропни и образователни организации. Начините се променят, но отношението на човека си остава съвършено неизменно.
При этом нельзя не отметить, что многие древние богачи раздавали значительную часть своего состояния из-за страха быть убитыми теми, кто домогался их богатства. Нередко состоятельные люди десятками жертвовали своих рабов, чтобы продемонстрировать свое презрение к богатству.
При това не може да не се отбележи, че много древни богаташи раздавали значителна част от своето състояние поради страх да не бъдат убити, от тези които се домогвали към тяхното богатство. Не рядко състоятелните хора с десетки жертвали своите роби, за да демонстрират своето презрение към богатството.
Хотя капитал всегда обнаруживал тенденцию к освобождению человека, он существенно усложнил социальную и промышленную организацию. Злоупотребление капиталом со стороны нечестных капиталистов не умаляет того факта, что он является основой современного индустриального общества. Благодаря капиталу и изобретательности нынешнее поколение пользуется большей степенью свободы, чем какое-либо из прежних. Это констатируется как факт, а не как оправдание многих злоупотреблений бездумных и эгоистичных владельцев капитала.
Макар капиталът винаги да откривал тенденция към освобождаване на човека, той съществено усложнил социалната и промишлена организация. Злоупотребите с капитала от страна на нечестните капиталисти не омаловажава този факт, че той се явява основа на съвременното индустриално общество. Благодарение на капитала и изобретателността днешното поколение се ползува от по-голяма степен на свобода, отколкото кое да е от предишните. Това се констатира като факт, а не като оправдание за многото злоупотреби на лекомислените и егоистични притежатели на капитала.
6. ЗНАЧЕНИЕ ОГНЯ ДЛЯ ЦИВИЛИЗАЦИИ
6. ЗНАЧЕНИЕ НА ОГЪНЯТ ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Первобытное общество с его четырьмя секторами - производственным, регулятивным, религиозным и военным - сложилось благодаря огню, животным, рабам и частной собственности.
Първобитното общество с неговите четири сектора - производствен, регулативен, религиозен и военен - се създало благодарение на огъня, животните, рибите и частната собственост.
Разведение огня сразу же и навеки отделило людей от животных; огонь является основным изобретением, или открытием, человека. Огонь позволял людям оставаться на земле в ночное время, так как все животные боятся огня. С приходом темноты огонь помогал общению; он не только защищал от холода и диких зверей, но использовался также для защиты от духов. Поначалу огнем пользовались больше как источником света, чем тепла; многие отсталые племена и сегодня отказываются спать без горящего всю ночь пламени.
Запалването на огън веднага също и навеки отделило хората от животните; огънят се явява основно изобретение, или откритие, на човека. Огънят позволявал на хората да остават на земята в нощно време, тъй като всички животни се боят от огъня. С идването на тъмнината огънят помагал на общуването; той не сама защитавал от студа и дивите зверове, но се използувал също така за защита от духовете. По начало от огъня се ползували повече като източник на светлина, отколкото като топлина; много от изостаналите племена и днес се отказват да спят без горящ цялата нощ пламък.
Огонь являлся великим цивилизатором, позволившим человеку впервые быть альтруистом без ущерба для себя: один сосед давал другому тлеющий уголь, ничем себя не обедняя. Домашний огонь, за которым следила мать или старшая дочь, был первым воспитателем, требуя внимания и надежности. Древний дом был не строением, а семьей, собравшейся вокруг огня - семейного очага. Когда сын создавал новую семью, он уносил с собой головню из семейного очага.
Огънят се явява велик цивилизатор, позволяващ на човека за първи път да бъде алтруист без вреда за себе си: един съсед давал на друг тлеещ въглен, без да обеднява с нищо себе си. Домашният огън, за които следяла майката или старшата дъщеря, бил първия възпитател, изискващ внимание и надеждност. Древният дом не бил постройка, а семейството, събрало се около огъня - семейното огнище. Когато синът създавал ново семейство, той отнасял със себе си главня от семейното огнище.
Хотя Андон - первооткрыватель огня - сумел не превратить его в объект поклонения, многие из потомков Андона относились к пламени как фетишу или духу. Они не сумели воспользоваться санитарными возможностями огня, ибо отказывались сжигать отходы. Примитивный человек боялся огня и всегда старался умилостивить его - так возникло воскурение фимиама и посыпание благовонного пепла. Ни при каких обстоятельствах древние люди не плевали в огонь; они также никогда не проходили между кем-либо и горящим огнем. Священными считались даже железный колчедан и кремний, которые использовались для разжигания пламени.
Макар Андон - първооткривателят на огъня - да съумял да не го превърне в обект на поклонение, много от потомците на Андон се отнасяли към племето като фетиш или дух. Те не съумели да се възползуват от санитарните възможности на огъня, защото се отказвали да изгарят отпадъците. Примитивният човек се боял от огъня и винаги се стараел да го умилостиви - така възникнало опушването с тамян и посипването с благовонна пепел. При никакви обстоятелства древните хора не плюели в огъня; те така също никога не преминавали между когото и да било и горящия огън. Свещени се смятали даже железният пирит и кремъкът, които се използували за разпалвани на огъня.
Затушить огонь означало совершить грех; если хижина загоралась, ей давали сгореть. Пламя, горевшее в храме или святилище, считалось священным; ему никогда не давали потухнуть, за исключением того, что раз в году - или же после какого-то происшествия - зажигался новый огонь. Женщины избирались жрицами потому, что являлись хранительницами семейного очага.
Да се загаси огъня означавало да се извърши грях; ако хижата се запалвала, то я оставали да изгори. Пламъкът, греещ в храма или светилището, се считал за свещен, и на него никога не му позволявали да загасне, с изключение на това, че веднъж в годината - или след някакво произшествие - се запалвал нов огън. Жените се избирали за жрици поради това, че се явявали пазителки на семейното огнище.
Страница 778
Древние мифы о том, как боги дали человеку огонь, появились из наблюдения зажженных молниями пожаров. Эти сверхъестественные представления стали непосредственной причиной поклонения огню, что, в свою очередь, привело к обычаю "прохождения через огонь" - традиции, сохранявшейся до времен Моисея. И до сих пор бытует представление о прохождении через огонь после смерти. Миф о происхождении огня сильно сковывал древнего человека и до сих пор остается в символике парсов.
Древните митове за това, как боговете дали на човека огъня, се появили от наблюдаването на запалените от мълнии пожари. Тези свръхестествени представи станали непосредствена причина за поклонение към огъня, което, на свой ред, привело към обичая "преминаване през огън" (нестинарство) - традиция, съхраняваща се до времето на Мойсей. И до ден днешен битува представа за преминаване през огъня след смъртта. Митът за произхождане на огъня силно сковавал древния човек и до ден днешен си остава в символиката на парсовете.
Огонь привел к приготовлению пищи, и определение "сыроед" стало насмешкой. Приготовленная пища уменьшала затраты жизненной энергии, необходимой для ее переваривания, оставляя древнему человеку некоторую силу для развития социальной культуры, в то время как скотоводство, облегчив пропитание, позволяло уделять время общественной деятельности.
Огънят привел към приготвяне на храната, и определението "сурово ядящ" станало насмешка. Приготвената храна намалявала загубите от жизнена енергия, необходима за нейното преработване, оставяйки на древния човек известна сила за развитието на социалната култура, в това време когато скотовъдството, облекчавайки прехранването, позволило да се отделя време за обществена деятелност.
Необходимо помнить о том, что огонь открыл путь к обработке металла и привел к последующему открытию силы пара и современному использованию электричества.
Необходимо е да се помни за това, че огънят открил пътя към обработване на метала и привел към откриване силата на парата и съвременното използуване на електричеството.
7. ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЖИВОТНЫХ
7. ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ
Вначале весь мир животных был врагом человека; людям пришлось учиться защищать себя от зверей. Поначалу человек питался животными, однако позднее он научился приручать их и заставлять их служить себе.
В началото целият животински свят бил враг на човека; на хората се налагало да се учат да защитават себе си от зверовете. Поначало човекът се хранел с животните, обаче по-късно той се научил да ги опитомява и да ги заставя да му служат.
Приручение животных возникло случайно. Дикари охотились на стадных животных так же, как американские индейцы - на бизонов. Окружая стадо, они могли управлять животными и забивать их по мере надобности. Позднее стали сооружаться загоны, что позволяло захватывать целые стада.
Опитомяването на животните възникнало случайно. Диваците ловували стадни животни също така, както американските индианци - бизони. Обкръжавайки стадото, те могли да управляват животните и да ги убиват по степента на необходимост. По-късно започнали да правят кошари, което позволявало да хващат цели стада.
Некоторые животные легко приручались, но многие из них - такие как слоны - не размножались в неволе. Позднее было обнаружено, что некоторые виды животных подчиняются человеку и размножаются в неволе. Так одомашнение животных развивалось за счет селекции - искусства, достигшего огромного прогресса со времен Даламатии.
Някои животни леко се опитомявали, но много от тях - такива като слоновете - не се размножавали в неволя. По-късно било открито, че някои видове животни са подчиняват на човека и се размножават в неволя. Тъй като домашните животни се развивали за сметка на селекцията - изкуството, достигнало огромен прогрес от времето на Даламатия.
Первым домашним животным стала собака, и трудный путь ее приручения начался, когда одна из собак, весь день неотступно следовавшая за охотником, буквально отправилась домой вместе с ним. Веками собаки использовались в качестве пищи, на охоте, для передвижения и дружеского общения. Поначалу собаки умели только выть, но позднее они научились лаять. Острый нюх собаки породил представление о том, что она способна видеть духов, следствием чего стали культы поклонения собаке. Сторожевые псы впервые позволили всему клану спокойно спать по ночам. Тогда же появился обычай использовать сторожевых собак для защиты дома от духов, равно как и материальных врагов. Считалось, что когда собака лаяла, приближался зверь или человек; если же она выла, рядом находились духи. Даже сейчас многие верят в то, что ночной собачий вой предвещает смерть.
Първото домашно животно станало кучето, и трудният път на неговото опитомяване се започнал, когато едно от кучетата, целия ден неотстъпно следвало ловците, буквално се отправило към дома заедно с тях. От векове кучетата се използували в качеството на храна, за лов, за придвижване и другарско общуване. От начало кучетата можели само да вият, но по-късно те се научили да лаят. Острият усет на кучетата породил представата за това, че то е способно да вижда духове, в следствие на което се създали култове на поклонение към кучетата. Стражевите кучета за първи път позволили на целия клан да спи спокойно нощем. Тогава се появил обичаят да се използуват стражевите кучета за защита на дома от духове, еднакво както и от материални врагове. Считало се, че когато кучето лаело, се приближавал звяр или човек; ако то виело, до него се намирали духове. Даже сега мнозина вярват в това, че нощния вой на куче предвещава смърт.
Когда человек был охотником, он довольно хорошо относился к женщине, однако после одомашнения животных и смуты, посеянной восстанием Калигастии, многие племена стали позорно обращаться со своими женщинами. Их отношение слишком напоминало обхождение со своими животными. Жестокое обращение мужчины с женщиной - одна из самых мрачных страниц человеческой истории.
Когато човекът бол ловец, той достатъчно добре се отнасял към жената, обаче след прибиране на животни в дома и смутовете, посети с въстанието на Калигастия, много племена започнали позорно да се обръщат към своите жени. Тяхното отношение прекалено напомняло за общуването със своите животни. Суровите обноски на мъжете към жените - е дано от най-мрачните страници от човешката история.
8. РАБОВЛАДЕНИЕ КАК ФАКТОР ЦИВИЛИЗАЦИИ
8. РОБОВЛАДЕЛСТВОТО КАТО ФАКТОР НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА
Первобытный человек безо всяких колебаний порабощал своих товарищей. Женщина стала первым рабом - рабом семейным. Человек эпохи кочевого скотоводства порабощал женщину как низшего полового партнера. Непосредственной
Първобитният човек без всякакви колебания поробвал своите другари. Жената станала първият роб - семеен роб. Човекът от епохата на чергарското скотовъдство поробвал жената като низш полов партньор. Непосредствената
Страница 779
причиной такого вида полового рабства было уменьшение зависимости мужчины от женщины.
причина за такъв вид полово робство било намаляването на зависимостта на мъжете от жените.
Еще недавно обращение в рабство было уделом тех военнопленных, которые отказывались принимать религию завоевателя. В более глубокой древности пленников съедали, замучивали до смерти, натравливали друг на друга, приносили в жертву духам или обращали в рабство. Рабовладение было значительным прогрессом по сравнению с массовым убийством и каннибализмом.
До скоро време обръщането в робство било съдба на тези военнопленници, които се отказвали да приемат религията на завоевателя. В по-дълбока древност пленниците ги изяждали, мъчили до смърт, насъсквали ги един срещу друг, принасяли ги в жертва на духовете или ги обръщали в робство. Робовладелството било значителен прогрес в сравнение с масовите убийства и канибализма.
Обращение в рабство было шагом вперед в развитии более милосердного отношения к военнопленным. Побоище в Гае - во время которого были убиты все мужчины, женщины и дети, и только король был оставлен в живых для удовлетворения тщеславия победителя - является типичным примером варварских убийств, которыми занимались даже считавшиеся цивилизованными народы. Налет на Ога, васанского царя, был столь же жестоким и опустошительным. Иудеи "истребили" своих врагов, захватив всю их собственность в качестве военной добычи. Они наложили на все города дань страдания, "убив всех мужчин". Однако, многие современные им племена, отличавшиеся меньшим племенным эгоизмом, уже давно принимали к себе лучших пленников.
Обръщането в робство било крачка напред в развитието на по-милосърдно отношение към военнопленниците. Кървавата битка в Гая - по времето на която били убити всички мъже, жени и деца, и само краля бил оставен жив за удовлетворение на тщеславието на победителя - се явява типичен пример на варварски убийства, с които са се занимавали даже считащите се за цивилизовани народи. Нахлуването на Ога, васанския цар, било също толкова жестоко и опустошително. Юдеите "изтребили" своите врагове, заграбвайки цялата им собственост в качеството на военна плячка. Те наложили на всички градове ден на страдание, "убивайки всички мъже". Обаче, много от техните съвременни племена, отличаващи се с по-малък племенен егоизъм, вече отдавна приемали към себе си най-добрите пленници.
Охотники - например, американские красные люди - не обращали в рабство: они либо принимали, либо убивали пленников. Рабовладение не получило распространения среди кочевников, которым не требовалось много рабочей силы. На войне скотоводы обычно убивали всех пленных мужчин, уводя в рабство только женщин и детей. Моисеевы законы содержали подробные предписания, позволявшие сделать пленницу женой. Если пленная женщина не удовлетворяла, ее можно было прогнать, но иудеям не разрешалось продавать таких отвергнутых спутниц в рабство, - во всяком случае, это было прогрессивным шагом. Несмотря на примитивные социальные стандарты иудеев, они значительно превосходили окружавшие их племена.
Ловците - например, американските червени хора - не взимали в робство: те или приемали, или убивали пленниците. Робовладелството не получило разпространение сред чергарите, на които не била необходима много работна сила. На война скотовъдците обикновено убивали всички пленени мъже, отвеждайки в робство само жените и децата. Мойсеевите закони съдържали подробни описания, позволяващи да направят пленница жената. Ако пленената жена не удовлетворявала, тя могло да бъде прогонена, но на юдеите не се разрешавало да продават такива отхвърлени спътници в робство, - във всеки случай, това било прогресивна крачка. Независимо от примитивните социални стандарти на юдеите, те значително превъзхождали обкръжаващите ги племена.
Скотоводы были первыми капиталистами: их стада представляли собой капитал, а жили они на проценты - естественный прирост. И они были не склонны доверять уход за своим богатством рабам или женщинам. Однако впоследствии они начали захватывать пленных мужчин, заставляя их возделывать землю. Таково происхождение крепостных - людей, прикрепленных к земле. Африканцев было легко научить обрабатывать землю; поэтому они и стали великой расой рабов.
Скотовъдците били първите капиталисти: техните стада представлявали по себе си капитал, а те живеели от процента - естественият прираст. И те не били склонни да поверяват грижите за своето богатство на робите или на жените. Обаче в последствие те започнали да хващат в плен мъже, заставяйки ги да обработват земята. Такъв е произхода на крепостните - хората, прикрепени към земята. Африканците било лесно да се научат да обработват земята; затова те и станали велика раса от роби.
Рабовладение является неотъемлемым звеном в развитии человеческой цивилизации. Оно стало тем мостом, через который общество перебралось из хаоса праздности к порядку и цивилизованной деятельности. Оно заставило отсталые и ленивые народы работать, обеспечив, таким образом, богатство и досуг, необходимые для прогресса более развитых рас.
Робовладелството се явява неотменимо звено в развитието на човешката цивилизация. То станало този мост, през който обществото се прехвърлило от хаоса на безделието към реда и цивилизованата деятелност. То заставило изостаналите лениви народи да работят, обезпечавайки, по такъв начин, богатство и свободно време, необходими за прогреса на по-развитите раси.
Институт рабовладения заставил человека создать регулятивный механизм первобытного общества, что привело к появлению первых форм правления. Рабовладение, требующее твердого регулирования, практически исчезло в средневековой Европе ввиду неспособности феодалов управлять рабами. У отсталых племен древности - таких, как нынешние австралийские аборигены, - никогда не было рабов.
Институтът на робовладелството заставил човека да създаде регулативен механизъм на първобитното общество, което привело към първите форми на управление. Робовладелството, изискващо твърдо регулиране, практически изчезнало в средновековна Европа в предвид неспособността на феодалите да управляват робите. У изостаналите племена от древността - такива, като днешните австралийски аборигени, - никога не са били роби.
Конечно, рабовладение означало угнетение, но именно в школах гнета человек учился трудолюбию. В конце концов рабы стали пользоваться благами более развитого общества, которое они столь неохотно помогли создать. Рабовладение создает организацию, ведущую к культурным и социальным достижениям, однако вскоре оно незаметно поражает общество изнутри, превращаясь в самую тяжелую из всех разрушительных социальных болезней.
Разбира се, робовладелството означавало угнетяване, но именно в школите на гнета човек се учил на трудолюбие. В края на краищата робите започнали да се ползуват от благата на по-развитото общество, на което те толкова неохотно помогнали за създаването. Робовладелството създава организация, водеща към културни и социални достижения, обаче скоро то незабелязано поразява обществото отвътре, превръщайки се в най-тежката от всички разрушителни социални болести.
Благодаря открытиям современной техники рабство отошло в прошлое. Рабовладение, как и многоженство, отмирает, ибо оно невыгодно. Но внезапное освобождение большой массы рабов всегда было гибельным; постепенное освобождение связано с меньшими бедами.
Благодарение на откритията на съвременната техника робството отишло в миналото. Робовладелството, както и многоженството, отмира, защото то е неизгодно. Но внезапното освобождаване на голяма маса роби винаги е било гибелно; постепенното освобождаване е свързано с по-малки беди.
Страница 780
Сегодня люди не являются социальными рабами, но тысячи из них позволяют амбициям загонять себя в рабство долговой ямы. Принудительное рабство сменилось новой и более совершенной формой новой индустриальной зависимости.
Днес хората не се явяват социални роби, но хиляди от тях позволяват на амбициите да продадат себе си в робство на ямата от дългове. Принудителното робство се е сменило с нова и по-съвършена форма на нова индустриална зависимост.
Хотя идеалом общества является всеобщая свобода, никогда не следует терпеть праздности. Каждый здоровый человек должен быть вынужден выполнять хотя бы такой объем работы, который необходим для самообеспечения.
Макар идеалът на обществото да се явява всеобщата свобода, никога не следва да се търпи безделието. Всеки здрав човек трябва да бъде принуден да изпълнява макар и такъв обем от работа, който е необходим за неговото самообезпечение.
Современное общество поворачивает вспять. Практически исчезло рабство; выходят из употребления домашние животные. В поисках могущества цивилизация устремилась назад, к огню - неорганическому миру. Человек вышел из варварства с помощью огня, животных и рабов; сегодня он стремится назад, отвергая услуги рабов и помощь животных, чтобы вырвать новые тайны, новые источники богатства и могущества, которые хранятся в кладовых природы.
Съвременното общество се обръща назад. Практически е изчезнало робството; излизат от употреба домашните животни. В търсенето на могъщество цивилизацията се е устремила назад, към огъня - неорганичния свят. Човекът е излязъл от варварството с помощта на огъня, животните и робите; днес то се стреми назад, отхвърляйки услугите на робите и помощта на животните, за да изтръгне нови тайни, нови източници на богатство и могъщество, които се съдържат в огнените природи.
9. ЧАСТНАЯ СОБСТВЕННОСТЬ
9. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ
Хотя первобытное общество практически являлось коммуной, первобытный человек не был приверженцем современных коммунистических доктрин. Коммунизм той древней эпохи не был только теорией или социальной доктриной; он являлся простой, практической и автоматической адаптацией. Коммунизм предотвращал нищету и нужду; попрошайничество и проституция были практически неизвестны этим древним племенам.
Макар първобитното общество практически да се явявало на практика комуна, първобитния човек не били привърженик на съвременните комунистически доктрини. Комунизмът от тази древна епоха не бил само теория или социална доктрина; той се явявал проста, практическа и автоматическа адаптация. Комунизмът предотвратявал нищетата и нуждата; просията и проституцията били практически неизвестни за тези древни племена.
Первобытный коммунизм не особенно принижал людей, как не возвеличивал он посредственность, но он действительно поощрял пассивность и праздность, подавлял трудолюбие и разрушал честолюбие. Коммунизм был необходимой опорой в процессе роста первобытного общества, но он уступил место более высокому общественному укладу, ибо противоречил четырем явно выраженным человеческим тенденциям:
Първобитният комунизъм не особено принизявал хората, както и не възвеличавал той посредствеността, но той действително поощрявал пасивността и безделието, подавял трудолюбието и разрушавал честолюбието. Комунизмът бил необходимата опора в процеса на ръста на първобитното общество, но той отстъпил място на по-високото обществено устройство, защото противоречал на четирите явно изразени човешки тенденции:
1. Семья. Человек стремится не только накопить собственность, но и передать ее своему потомству. Однако в древнем общинном обществе личный капитал либо сразу же расходовался, либо распределялся среди членов группы после смерти владельца. Собственность не наследовалась - налог на наследство составлял сто процентов. Появившиеся позднее правила, регулирующие накопление капитала и наследование собственности, были явным шагом вперед в развитии общества. Это так, несмотря на последующие грубые злоупотребления капиталом.
1. Семейство. Човекът се стремял не само да натрупа собственост, но и да я предаде на своето потомство. Обаче в древно общинно общество личният капитал или веднага се изразходвал, или веднага се разпределял сред членовете на групата след смъртта на собственика. Собствеността не се наследявала - налога върху наследството съставлявал сто процента. Появилите се по-късно правила, регулиращи натрупването на капитала и наследяване на собствеността, били явна крачка напред в развитието на обществото. Това е така, независимо от последващите груби злоупотреби с капитала.
2. Религиозные тенденции. Помимо этого, первобытный человек стремился накопить собственность в качестве начального капитала для следующей жизни. Этим объясняется существовавший в течение долгого времени обычай хоронить личные принадлежности человека вместе с ним. В древности верили, что только богатым сразу же после смерти уготовано хотя бы какое-то удовольствие и величие. Учители богооткровенной религии - в особенности христианские проповедники - первыми провозгласили, что бедняки имеют равные с богачами шансы на спасение.
2. Религиозни тенденции. Покрай това, първобитният човек се стремял да натрупа собственост в качеството на начален капитал за следващия живот. С това се обяснява съществуващия в течение на дълго време обичай да се погребват личните принадлежности на човека заедно с него. В древността вярвали, че само за богатите веднага след смъртта е приготвено някакво удоволствие и величие. Учителите по богооткровена религия - в особеност християнските проповедници - първи провъзгласили, че бедняците имат равни с богатите шансове за спасение.
3. Стремление к свободе и досугу. На заре социальной эволюции пропорциональное распределение личных доходов среди членов группы практически было формой рабства; труженик становился рабом бездельника. В этом заключалась самоубийственная черта коммунизма: расточительный жил за счет бережливого. Даже в настоящее время транжир зависит от государства (бережливых налогоплательщиков), которое должно заботиться о нем. Те, у кого нет капитала, до сих пор считают, что те, у кого он есть, должны их кормить.
3. Стремеж към свобода и свободно време. На зарята на социалната еволюция пропорционалното разпределение на личните доходи сред членовете на групата практически било форма на робство; труженикът ставал роб на безделника. В това се заключавала самоубийствената черта на комунизма: разточителният живял за сметка на грижливия. Даже в настояще време прахосникът зависи от държавата (от грижливите данъкоплатци), които трябва да се грижат за него. Тези, у които няма капитал, до ден днешен считат, че тези, у които има, са длъжни да ги хранят.
4. Стремление к безопасности и могуществу. Коммунизм был окончательно уничтожен в результате обманной практики прогрессивных и преуспевающих
4. Стремеж към безопасност и могъщество. Комунизмът бил значително унищожен в резултат на измамната практика на прогресивните и преуспяващи
Страниза 781
индивидуумов, прибегавших к различным уловкам в попытке избавиться от кабалы ленивых бездельников своего племени. Однако поначалу все подобные накопления делались тайно; небезопасность таких занятий в первобытном обществе препятствовала открытым накоплениям капитала. Даже в более поздние времена обладание чрезмерным богатством было связано с большой опасностью; в таких случаях царь обязательно придумывал какой-нибудь повод для конфискации имущества богача, а когда тот умирал, похороны задерживались, пока семья не жертвовала крупную сумму - налог на наследство - на общественные нужды или в пользу царя.
индивиди, прибягващи към различни уловки в опита да се избавят от робията на ленивите безделници от своето племе. Обаче по начало всички подобни натрупвания се правели тайно; не безопасността на такива занятия в първобитното общество препятствало откритото натрупване на капитал. Даже в по-късни времена притежаването на изключително богатство било свързано с голяма опасност; в такива случаи царя задължително измислял някакъв повод за конфискуване имуществото на богаташа, а когато той умирал, погребението се задържало, докато семейството не пожертва крупна сума - налог за наследството - за обществени нужди или в полза на цяря.
В древнейшие времена женщины были собственностью группы, и в семье господствовала мать. Вся земля и все женщины принадлежали древнему вождю, согласие которого требовалось для заключения брака. С отмиранием коммунизма женщины перешли в личное пользование, и ведущее положение в доме постепенно перешло к отцу. Так возникла семья, и преобладающая полигамия постепенно сменилась моногамией. (Полигамия есть сохранение черт рабской зависимости женщины в браке. Моногамия является свободным от рабства идеалом непревзойденного объединения одного мужчины и одной женщины в высшем стремлении к созданию семьи, воспитанию потомства, взаимной культуре и самосовершенствованию.)
В древни времена жените били собственост на групата, и в семейството господствала майката. Цялата земя и всичките жени принадлежали на древния вожд, съгласието на който било необходимо за сключването на брак. С отмирането на комунизма жените преминали в лично ползване, и водещото положение в дома постепенно преминало към бащата. Така възникнало семейството, и преобладаващата полигамия постепенно се сменила с моногамия. (Полигамията е съхраняване на чертите на робска зависимост на жената в брака. Моногамията се явява свободен от робството идеал на ненадминатото обединение на един мъж и една жена във висшия стремеж към създаване на семейство, възпитаване на потомство, взаимна култура и самоусъвършенстване.)
Поначалу всё имущество, включая орудия труда и оружие, находилось в общеплеменном владении. Первой частной собственностью стали предметы, к которым люди прикасались лично. Если незнакомец пил из чашки, то она становилась его собственностью. В дальнейшем всякое место, где была пролита кровь, становилось собственностью раненного человека или группы.
По начало цялото имущество, включително оръдията на труда и оръжието, се намирали в общо племенно владение. Първата частна собственост станали предметите, към които хората се докосвали лично. Ако непознат пил от чаша, то тя ставала негова собственост. По-нататък всяко място, където била пролята кръв, ставала собственост на ранения човек или група.
Таким образом, частная собственность с самого начала вызывала уважение, так как считалось, что она заключает в себе часть личности ее владельца. Подобные суеверия были гарантией честного отношения к собственности; полиции для охраны личного имущества не требовалось. В пределах группы не было воровства, хотя люди без колебаний присваивали имущество чужих племен. Отношения собственности не заканчивались со смертью: в древности личное имущество сжигали, позднее - хоронили вместе с покойником, а еще позднее оно переходило по наследству членам семьи или племени.
По такъв начин, частната собственост от самото начало предизвиквала уважение, тъй като се считало, че тя съдържа в себе си част от личността на нейния собственик. Подобни суеверия били гаранция за честно отношение към собствеността; полиция за охрана на личното имущество не била необходима. В пределите на групата нямало кражби, макар хората без колебание да присвоявали имуществото на чуждите племена. Отношението на собствеността не завършвали със смъртта: в древността личното имущество изгаряли, по-късно - погребвали заедно с покойника, а още по-късно то преминавало в наследство на членовете от семейството или племето.
Первыми личными украшениями стали талисманы. Тщеславие и суеверность заставляли древнего человека сопротивляться любым попыткам лишить его любимых талисманов, ибо такой вид собственности ценился выше предметов первой необходимости.
Първите лични украшения станали талисманите. Тщеславието и суверенността заставяли древния човек да се съпротивлява на всякакви опити да бъде лишен от неговите любими талисмани, защото такъв вид собственост се ценил по-високо от предметите от първа необходимост.
Спальное место было одним из древнейших видов собственности. Впоследствии племенной вождь, распоряжавшийся по поручению группы всей недвижимостью, стал распределять участки для постройки жилищ. Вскоре основанием для собственности стало кострище, а еще позднее - обоснованное право на прилегающую землю.
Спалното място било едно от най-древните видове собственост. В последствие племенния вожд, разпореждащ се по поръчение на групата с цялата недвижимост, започнал да разпределя участъци за построяване на жилища. Скоро основание за собственост станало огнището, а още по-късно - обоснованото право на прилежащата земя.
Водяные скважины и колодцы были среди первых видов частной собственности. Вся практика культовых обрядов использовалась для охраны водяных скважин, колодцев, деревьев, посевов и меда. После утраты веры в фетиши появились законы для охраны личного имущества. Однако право добычи - право охотиться - появилось задолго до земельных законов. Американский красный человек никогда не понимал права на частное владение землей. Ему были чужды взгляды белого человека.
Водните цепнатини и кладенците били сред първите видове частна собственост. Цялата практика на култовите обреди се използувала за охрана на водните цепнатини, кладенци, дървета, посеви и мед. След загуба на вяра във фетишите се появили закони за охрана на личното имущество. Обаче правото върху дивеча - правото за ловуване - се появило много преди земеделските закони. Американският червен човек никога не разбирал правото на частно владение върху земята. На него му били чужди възгледите на белия човек.
Уже в древности частная собственность помечалась семейным знаком отличия - древним предшественником семейного герба. Охрану недвижимости также вверяли духам. Жрецы "освящали" земельный надел, после чего он находился под защитой действовавших здесь магических табу. О владельцах таких наделов говорили, что у них есть "данное жрецом право собственности". Иудеи проявляли огромное уважение к этим семейным межевым знакам: "Проклят тот, кто нарушит межу соседа". На таких каменных межевых столбах были инициалы жреца. Даже деревья, если на них стояли инициалы, становились частной собственностью.
Още в древността частната собственост се отбелязвала със семейни отличителни знаци - древните предшественици на семейния герб. Охраната на недвижимите имоти поверявали на духовете. Жреците "освещавали" земния парцел, след което той се намирал под защитата на действуващото тук магическо табу. За собствениците на такива парцели се говорело, че те имат "дадено от жреците право на собственост". Юдеите проявявали огромно уважение към тези между семейни знаци: "Проклет е този, който наруши междата със съседа". На такива каменни стълбове по междите имало инициалите на жреца. Даже дърветата, ако на тях имало инициали, ставали частна собственост.
Страница 782
В древности частным был только урожай, но последующие урожаи давали право собственности на землю. Так земледелие положило начало частному землевладению. Поначалу частное пользование было только пожизненным, и после смерти земля возвращалась племени. Древнейшее право владения землей, передаваемое племенем своим членам, относилось к могилам - местам семейных захоронений. В более поздние времена земля принадлежала тем, кто обносил ее оградой. Однако города всегда выделяли часть земли под общие пастбища, а также для использования в случае осады. Такие "общинные земли" представляют собой остатки древних форм коллективного владения.
В древността частна била само реколтата, но последващите реколти давали право на собственост върху земята. Така земеделието положило началото на частното земевладение. По начало частното използуване било само пожизнено, и след смъртта земята се връщала на племето. Най-древното право на владеене на земята, предавано от племето на своите членове, се отнасяло към могилите - местата на семейните погребения. В по-късни времена земята принадлежала на този който я заградил с ограда. Обаче градовете винаги отделяли част от земите като общи пасища, а така също за използуване в случай на обсада. Такива "общински земи" представляват по себе си остатъци от древни форми на колективно владение.
Со временем государство начало передавать собственность в частное владение, оставляя за собой право налогообложения. Сохраняя за собой право собственности, землевладельцы могли взимать арендную плату, и земля превратилась в источник дохода - капитал. В итоге земля стала настоящим объектом купли-продажи: ее можно было продать, передать право собственности другому, заложить и лишиться права выкупить заложенную землю.
С времето държавата започнала да предава собствеността в частно владение, оставяйки за себе си правото за облагане с данъци. Съхранявайки за себе си правото на собственост, земевладелците могли да вземат аренда, и земята се превърнала в източник на доходи - капитал. В крайна сметка земята станала истински обект на покупко-продажба: тя могла да бъде продавана, да бъде предавана собствеността на другиго, да бъде залагана и да се лишиш от правото да изкупиш заложената земя.
Частное владение расширило свободу и укрепило стабильность. Правда, частное землевладение получило общественное одобрение только после провала общинного управления и руководства; и вскоре после введения землевладения, одни за другими, стали появляться рабы, крепостные и безземельные классы. Однако усовершенствование техники постепенно освобождает человека от рабского труда.
Частното владение разширило свободата и укрепило стабилността. Наистина, частното земевладение получило обществено одобрение само след провала на общинското управление и ръководство; и скоро след въвеждане на земевладението, едни след други започнали да се явяват робите, крепостните и без землените класи. Обаче усъвършенстването на техниката постепенно освобождава човека от робския труд.
Право собственности не является абсолютным; оно имеет чисто социальный характер. Но любое правление, закон, порядок, гражданские права, социальные свободы, уклады, мир и счастье - такими, какими их знают современные народы, - сложились вокруг частного владения собственностью.
Правото на собственост не се явява абсолютно; то има чисто социален характер. Но всяко управление, закон, ред, граждански права, социални свободи, обществено устройство, мир и щастие - такива, каквито ги знаят съвременните народи, - са се наредили около частното владение на собствеността.
Современный социальный порядок не обязательно является правильным - божественным или священным, - но человечество поступит разумно, если любые изменения будут осуществляться постепенно. То, что у вас есть, неизмеримо лучше любой системы, известной вашим предкам. Изменяя социальный порядок, убедитесь в том, что вы меняете его к лучшему. Не соглашайтесь на эксперименты с отвергнутыми формулами ваших предков. Идите вперед, а не назад! Пусть эволюция продолжается! Не поворачивайте вспять.
Съвременният социален порядък не е задължително да се явява правилен - божествен или свещен, - но човечеството ще постъпи разумно, ако всякакви изменения се осъществяват постепенно. Това, което имате у вас, е неизмеримо по-добро от всяка система, известна на вашите предци. Изменяйки социалния порядък, убедете се в това, че вие го променяте към по-добро. Не се съгласявайте на експерименти с отхвърлени формули на вашите предци. Вървете напред, а не назад! Нека еволюцията се продължава! Не се обръщайте назад.
[Представлено Мелхиседеком Небадона.]
[Представено от Мелхиседекът на Небадон.]
Страница 783