Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 63. ПЕРВАЯ ЧЕЛОВЕЧЕСКАЯ СЕМЬЯ
Документ 63. ПЪРВОТО ЧОВЕШКО СЕМЕЙСТВО
УРАНТИЯ была зарегистрирована в качестве обитаемого мира, когда двум первым людям - близнецам - было одиннадцать лет, и до того, как они стали родителями первенца второго поколения подлинных людей. Послание архангела, направленное из Салвингтона по случаю официальной регистрации планеты, заканчивалось следующими словами:
УРАНТИЯ била регистрирана в качеството на обитаем свят, когато двамата първи хора - близнаците - били на единадесет години, и преди това, те да станат родители на първия от второто поколение истински хора. Посланието на архангелът, изпратено от Салвингтон по случай официалната регистрация на планетата, завършвало със следните думи:
"Человеческий разум прибыл на 606-ю планету Сатании, и основатели новой расы будут именоваться Андон и Фонта. Все архангелы молятся о том, чтобы эти создания могли быть поскорее одарены личным присутствием духа Всеобщего Отца".
" Човешкият разум пристигна на 606-та планета от Сатания, и основателите на новата раса ще се наричат Андон и Фонта. Всички архангели се молят за това, че тези създания да би могло по-скоро да бъдат одарени с личното присъствие на духа на Всеобщия Отец ".
Андон является небадонским именем, которое означает "первое подобное Отцу создание, проявившее свойственное человеку стремление к совершенству". Фонта означает "первое подобное Сыну создание, проявившее свойственное человеку стремление к совершенству". Андон и Фонта узнали про свои имена только после того, когда они были присвоены им при слиянии с их Настройщиками Сознания. На протяжении всего своего смертного пребывания на Урантии они называли друг друга Сонта-ан и Сонта-эн: Сонта-ан означало "любимый матерью", а Сонта-эн - "любимая отцом". Они сами дали себе эти имена, выражавшие взаимную заботу и любовь.
Андон се явява небадонското име, което означава "първото подобно на Отца създание, проявяващо присъщия стремеж към съвършенство". Фонта означава "първото подобно на Сина създание, проявяващо присъщия за човека стремеж към съвършенство". Андон и Фонта узнали за своите имена само след като, когато те им били присвоени при сливането с техните Настройчици на Съзнанието. По протежение на цялото свое смъртно пребиваване на Урантия те се наричали един друг Сонта-ан и Сонта-ен: Сонта-ан означавало "любимия на майката", а Сонта-ен - "любимата на бащата". Те сами дали на себе си тези имена, изразяващи взаимна грижа и любов.
1. АНДОН И ФОНТА
1. АНДОН И ФОНТА
Во многих отношениях Андон и Фонта были самой замечательной человеческой парой, когда-либо жившей на земле. Эта прекрасная пара - действительные прародители всего человечества - во всех отношениях превосходила многих из своих прямых потомков и в корне отличалась от всех своих предков - как непосредственных, так и дальних.
Във много отношения Андон и Фонта били най-забележителната човешка двойка, когато и да било живяла на земята. Тази прекрасна двойка - действителните прародители на цялото човечество - във всички отношения превъзхождала много от своите преки потомци и коренно се отличавала от всички свои предци - както непосредствени, така и далечни.
Родители этой первой человеческой пары, очевидно, мало отличались от обычных представителей своего племени, хотя и принадлежали к числу его наиболее разумных членов - группе, первой научившейся швырять камни и пользоваться в сражениях палками. Кроме того, они использовали остроконечные обломки из камня, кремня и кости.
Родителите на тази първа човешка двойка, очевидно, малко се отличавали от обикновените представители на своето племе, макар и да принадлежали към числото на най-разумните членове - групата, първа научила се да мята камъни и да се ползува в сраженията тояги. Освен това, те използували островръхи парчета камък, кремък и кости.
Однажды Андон - еще в то время, когда он жил со своими родителями, - прикрепил острый кусок кремня к концу палки, используя для этого сухожилия животных; впоследствии он неоднократно и с успехом пользовался этим оружием, спасая как свою собственную жизнь, так и жизнь своей столь же неустрашимой и любознательной сестры, неизменно сопровождавшей его во всех путешествиях.
Веднъж Андон - още в това време, когато той живеел със своите родители, - прикрепил остро парче кремък към края на тояга, използувайки за това сухожилия от животни; в последствие той нееднократно и с успех се ползувал от това оръжие, спасявайки както своя собствен живот, така и живота на своята толкова неустрашима и любознателна сестра, неизменно съпровождаща го във всички пътешествия.
Решение Андона и Фонты покинуть племя приматов говорит о разуме, намного превышающем интеллект более низкого уровня, свойственный столь многим из их более поздних потомков, которые опустились до смешения со своими отсталыми родственниками из племени человекообразных обезьян. Однако смутное осознание того, что они являются не просто животными, а чем-то большим, объяснялось наличием у них личности и укреплялось внутренним присутствием Настройщиков Сознания.
Решението на Андон и Фонта да напуснат своето племе примати говори за разум, много превишаващ интелекта на по-ниското ниво, присъщ за толкова много от техните късни потомци, които се спуснали толкова ниско до смесването със своите изостанали родственици от племето на човекоподобните маймуни. Обаче смутното съзнание за това, че те се явяват не просто животни, а нещо по-голямо, се обяснявало с наличието у тях на личност и се укрепявало от вътрешното присъствие на Настройчици на Съзнанието.
Page 712
2. БЕГСТВО БЛИЗНЕЦОВ
2. БЯГСТВО НА БЛИЗНАЦИТЕ
После того, как Андон и Фонта решили бежать на север, ими временно овладел страх, в особенности боязнь огорчить отца и остальных членов своей семьи. Они опасались нападения враждебно настроенных родственников и сознавали, что могут погибнуть от руки своих, и без того ревнивых, соплеменников. В юности близнецы проводили большую часть времени вместе, из-за чего животные сородичи из племени приматов всегда их недолюбливали. Не прибавило им популярности и то, что они выстроили себе отдельное, и намного лучшее, жилище на дереве.
След като, когато Андон и Фонта решили да бягат на север, тях временно ги овладял страх, особено опасение да не огорчат баща си и останалите членове на своето семейство. Те се опасявали от нападения на враждебно настроени родственици и съзнавали, че могат да загинат от ръцете на своите, и без това ревниви, съплеменници. В юношеството близнаците прекарвали голяма част от времето заедно, поради което животинските роднини от племето примати винаги изпитвали антипатия към тях. Не им прибавило популярност и това, че те построили за себе си отделно, и много по-добро, жилище на дърво.
Именно здесь, в этом устроенном меж верхушек деревьев новом жилище, однажды ночью они проснулись от сильной бури, и, крепко прижавшись друг к другу от страха и нежности, окончательно и бесповоротно решили покинуть свое племя и свой родной дом.
Именно тук, в това устроено между върховете на дървото жилище, веднъж през нощта те се събудили от силна буря, и, здраво придържайки се един друг от страх и нежност, окончателно и необратимо решили да напуснат своето племе и своя роден дом.
К тому времени ими уже было приготовлено незамысловатое убежище на вершине дерева на расстоянии полудня пути на север. Это было их тайным укрытием на первый день пребывания за пределами родных лесов. Хотя, как и приматы, близнецы смертельно боялись оставаться на земле в ночное время, незадолго до наступления темноты они отправились в свой путь на север. Несмотря на то, что ночной переход, даже в полнолуние, требовал от них необычайной смелости, они правильно решили, что это позволит уйти незаметно и уменьшит вероятность погони со стороны одноплеменников и родственников. И вскоре после наступления полуночи они благополучно добрались до заранее устроенного места.
Към това време от тях вече било приготвено примитивно убежище на върха на дърво на разстояние половин ден път на север. Това било тайно укритие за първия ден от пребиваването зад пределите на родните гори. Макар, както и приматите, близнаците смъртно се бояли да остават на земята нощно време, малко преди настъпване на тъмнината те се отправили в своя път на север. Независимо от това, че нощният преход, даже в пълнолуние, изисквал от тях необичайна смелост, те правилно решили, че това ще позволи да заминат незабелязано и да намалят вероятността за преследване от страна на съплеменниците и родствениците. И скоро след настъпване на полунощ те благополучно се добрали до по-рано устроеното място.
Продвигаясь на север, они обнаружили открытые залежи кремня и, отобрав много камней, имевших подходящую для различных целей форму, сделали запас на будущее. Пытаясь расколоть эти куски кремня так, чтобы те лучше отвечали определенным назначениям, Андон обнаружил свойство кремня высекать искры и понял, как получается огонь. Правда, в то время эта мысль не укрепилась в его сознании, так как климат всё еще был благоприятным и потребности в огне почти не было.
Придвижвайки се на север, те открили открити залежи от кремък и, отбирайки много камъни, имащи подходяща за различни цели форма, направили запас за бъдеще време. Опитвайки се да разтроши тези късове кремък, така че по-добре да отговарят на определени предназначения, Андон открил свойството на кремъка когато се изсича за изпуска искри и разбрал, как се получава огън. Наистина, в това време тази мисъл не се закрепила в неговото съзнание, тъй като климата все още бил благоприятен и почти нямало потребност от огън.
Однако осеннее солнце опускалось всё ниже, и чем дальше они продвигались на север, тем холоднее становились ночи. Чтобы согреться, им уже приходилось пользоваться шкурами зверей. Когда со времени их побега прошло около месяца, Андон объяснил своей подруге, что знает способ добычи огня с помощью кремня. В течение двух месяцев они тщетно пытались зажечь огонь от искры. Каждый день близнецы настойчиво высекали искры из кремня, пытаясь зажечь дерево. Наконец, однажды вечером, во время захода солнца, тайна метода была раскрыта, когда Фонта догадалась залезть на стоящее неподалеку дерево и достать покинутое птицами гнездо. Гнездо было сухим и легко воспламеняющимся, и поэтому оно вспыхнуло, как только на него попала искра. Они были настолько удивлены и напуганы своим успехом, что чуть было не дали огню погаснуть, однако им удалось сохранить его, подбрасывая подходящее топливо, и прародители всего человечества впервые отправились на поиски дров.
Обаче есенното слънце се спускало все по-ниско, и колкото по-далеч те се придвижвали на север, толкова по студени ставали нощите. За да се сгреят, на тях вече им се налагало да се ползуват животински кожи. Когато от времето на тяхното бягство изминал около месец, Андон обяснил на своята другарка, че знае начин да запали огън с помощта на кремък. В течение на два месеца те напразно се опитвали да запалят огън от искра. Всеки ден близнаците настойчиво правели искри от кремък, опитвайки се да запалят дърво. Накрая, веднъж вечерта, по време на залеза на слънцето, тайната на метода била разкрита, когато Фонта се досетила да изкатери на стоящото не далеч дърво и да достави напуснатото от птици гнездо. Гнездото било сухо и леко възпламеняващо се, и поради това то пламнало, щом върху него попаднала искра. Те били толкова удивени и изплашени от своя успех, че за малко не позволили огъня да изгасне, обаче на тях им се отдало да го запазят, подхвърляйки подходящо гориво, и прародителите на цялото човечество за първи път се отправили да търсят дърва.
Это был один из самых радостных эпизодов в их короткой, но богатой событиями жизни. Всю ночь просидели они у своего костра, смотря на горящий огонь и смутно понимая, что совершили открытие, которое позволит им одержать победу над климатом и, таким образом, навсегда обрести независимость от своих животных родственников из южных земель. После трех дней отдыха и наслаждения костром они продолжили свой путь.
Това бил един от най-радостните епизоди в техния кратък, но богат на събития живот. Цяла нощ те проседели около своя огън, гледайки горящия огън и смутно разбирайки, че са направили откритие, което ще им позволи да удържат победа над климата и, по такъв начин, завинаги да придобият независимост от своите животински роднини от южните земи. След три дни отдих и наслада от накладения огън те продължили своя път.
Предки Андона и Фонты - приматы - часто поддерживали огонь, зажженный молнией, но никогда прежде земные создания не владели методом произвольного
Предците на Андон и Фонта - приматите - често поддържали огън, запален от мълния, но никога предишните земни създания не са владели метода на произволно
Страница 713
зажигания огня. Однако прошло много времени, прежде чем близнецы узнали, что сухой мох и другие материалы способны поддерживать огонь не хуже птичьих гнезд.
запалване на огън. Обаче минало много време, преди близнаците да узнаят, че сухият мъх и други материали са способни да поддържат огън не по-лошо от птичите гнезда.
3. СЕМЬЯ АНДОНА
3. СЕМЕЙСТВОТО НА АНДОН
Прошло почти два года с той ночи, как близнецы покинули свое жилище, прежде чем у них родился первый ребенок. Они назвали его Сонтад, и Сонтад стал первым созданием Урантии, укутанным при рождении в защитное покрывало. Было положено начало человеческой расе, и на этой новой эволюционной ступени появилось инстинктивное стремление должным образом ухаживать за всё более беспомощными младенцами, что было характерно для постепенного развития разума интеллектуального типа по сравнению с более животным типом.
Минали почти две години от тази нощ, когато близнаците напуснали своето жилище, преди у тях да се роди първото дете. Те го нарекли Сонтад, и Сонтад станал първото създание на Урантия, загърнато при раждането в защитно покривало. Било положено началото на човешката раса, и на тази нова еволюционна степен се появил инстинктивния стремеж по необходим начин да се грижат за все по-безпомощните младенци, което било характерно за постепенното развитие на разума на интелектуалния тип в сравнение по-животинския тип.
У Андона и Фонты родились в общей сложности девятнадцать детей, и они успели насладиться обществом почти полсотни внуков и полдюжины правнуков. Семья обитала в четырех примыкавших друг к другу скальных укрытиях, или полупещерах, три из которых соединялись коридорами, прорытыми в мягком известняке с помощью кремневых орудий, придуманных детьми Андона.
У Андон и Фонта се родили в общо взето деветнадесет деца, те успели да се насладят на обществото на почти петдесет внука и половин дузина правнуци. Семейството обитавало в четири долепени едно към друго скални укрития, или полу пещери, три от които се съединявали с коридори, прокопани в мекия варовик с помощта на оръдия от кремък, измислени от децата на Андон.
Ранние андониты обладали ярко выраженным родовым чувством; они охотились группами и никогда не удалялись на большое расстояние от дома. Казалось, что они понимают исключительность своей изолированной группы живых существ и необходимость держаться вместе. Это чувство близости несомненно объяснялось возросшей помощью вспомогательных духов разума.
Ранните андонити притежавали ярко изразено родово чувство; те ловували на групи и никога не се отделяли на голямо разстояние от дома. Изглеждало, че ти разбират изключителността на своята изолирана група живи същества и необходимостта да се държат заедно . Това чувство за близост несъмнено се обяснявало с нарастващата помощ на спомагателните духове на разума.
Андон и Фонта неустанно трудились над воспитанием и совершенствованием своего рода. Они дожили до сорока двух лет и оба были убиты во время землетрясения при падении нависшей скалы. Пятеро из их детей и одиннадцать внуков погибли вместе с ними, и около двадцати их потомков получили серьезные увечья.
Андон и Фонта непрестанно се трудили над възпитанието и усъвършенствуването на своя род. Те доживели до четиридесет и две години и двамата били убити по време на земетресение при падането на надвиснала скала. Пет от техните деца и единадесет внука загинали заедно с тях, и около двадесет от техните потомци получили сериозни осакатявания.
Сразу же после смерти своих родителей Сонтад, несмотря на серьезное повреждение ноги, возглавил клан, в чём ему умело помогала жена - старшая из сестер. Первым делом им пришлось устроить надежное погребение для своих мертвых родителей, братьев, сестер и детей, для чего они завалили их камнями. Не следует придавать излишнего значения этому акту захоронения. Их смутные и неопределенные представления о жизни после смерти в основном черпались из причудливых и пестрых снов.
Веднага след смъртта на своите родители Сонтад, независимо от сериозното повреждане на краката, възглавил клана, в което на него умело помагала жена - старшата от сестрите. Първата работа която им се наложило да устроят надеждно погребение за своите мъртви родители, братя, сестри и деца, за което затрупали с камъни. Не следва да се придава излишно значение на този акт на погребване. Техните смъртни и неопределени представи за живата след смъртта в основното се изчерпвали от причудливи и пъстри сънища.
Потомки Андона и Фонты жили единым кланом вплоть до двадцатого поколения, когда соперничество из-за пищи и социальные трения привели к началу их рассеяния.
Потомците на Андон и Фонта живели в едни клан чак до двадесетото поколение, когато съперничеството заради храна и социалните търкания привели към началото на тяхното разпръсване.
4. АНДОНИЧЕСКИЕ КЛАНЫ
4. АДОНИЧЕСКИ КЛАНОВЕ
Первобытные люди - андониты - имели черные глаза и смуглую кожу желто-красного оттенка. Меланин - цветная субстанция, присутствующая в коже любого человека - является исконным кожным пигментом андонитов. По своему общему виду и цвету кожи эти ранние андониты больше напоминали современных эскимосов, чем какой-либо другой тип людей. Они были первыми созданиями, которые пользовались шкурами животных для защиты от холода; на теле у них было ненамного больше волос, чем у современного человека.
Първобитните хора - андонитите - имали черни очи и смугла кожа с жълто-червен оттенък. Маланинът - цветната субстанция, присъствуваща в кожата на всеки човек - се явява изконен кожен пигмент на андонитите. По своя общ вид и цвят на кожата тези ранни андонити повече напомняли на съвременните ескимоси, отколкото който и да било друг тип хора. Те били първите създания, които се ползували от кожи на животни за защита от студа; по тяхното тяло имало малко повече коса, отколкото при съвременния човек.
В племенной жизни животных предшественников этих первобытных людей таились истоки многочисленных социальных соглашений, а развитие чувств и умственных способностей этих существ сразу же отразилось на усовершенствовании
В племенния живот на животинските предшественици на тези първобитни хора се таили източниците на многочислените социални съглашения, а развитието на чувствата и умствените способности на тези същества веднага се отразило на усъвършенстването
Страница 714
общественного устройства и новом разделении родового труда. Они были великолепными подражателями, но игровой инстинкт оставался почти неразвитым, а чувство юмора практически полностью отсутствовало. Первобытный человек иногда улыбался, но никогда не смеялся от всего сердца. Юмор был наследием более поздней адамической расы. Первобытные люди не были столь чувствительны к боли и не так остро реагировали на неприятные ситуации, как многие из более поздних эволюционирующих смертных. Деторождение не было болезненным или мучительным испытанием для Фонты и ее непосредственных потомков.
на общественото устройство и новото разделение на родовия труд. Те били великолепни подражатели, но игровият инстинкт си оставал почти неразвит, а чувството за хумор практически напълно отсъствувало. Първобитният човек понякога се усмихвал, но никога не се смеел от цяло сърце. Хуморът бил наследен от по-късната адамическа раса. Първобитните хора не били толкова чувствителни към болката и не така остра реагирали на неприятните ситуации, както много от по-късните еволюиращи смъртни. Раждането на децата не било болезнено или мъчително изпитание за Фонта и нейните непосредствени потомци.
Это было чудесное племя. Мужчины героически отстаивали безопасность своих жен и своего потомства; женщины нежно ухаживали за детьми. Однако их патриотизм ограничивался только своим собственным родом. Они были целиком преданы своим семьям; они, не колеблясь, отдавали жизнь, защищая своих детей, но стремление обеспечить лучшую жизнь своим внукам было выше их понимания. В человеческом сердце еще не проснулся альтруизм, несмотря на то, что этим коренным жителям Урантии уже были свойственны все эмоции, необходимые для рождения религии.
Това било чудесно племе. Мъжете героично отстоявали безопасността на своите жени и своето потомство; жените нежно се грижели за децата. Обаче техният патриотизъм се ограничавал само за своя собствен род. Те били изцяло предани на своите семейства; те, не се колебали, отдавайки живота си, защитавайки своите деца, но стремежа да се обезпечи по-добър живот на своите внуци било по-високо от тяхното разбиране. В човешкото сърце още не се бил събудил алтруизма, независимо от това, че на тези коренни жители на Урантия вече били присъщи всички емоции, необходими за раждането на религия.
Древних людей отличала трогательная нежность в отношениях со своими товарищами и безусловно истинное, хотя и примитивное, представление о дружбе. В более поздние времена, во время постоянно возникающих сражений с отсталыми племенами, нередко можно было видеть, как первобытный человек, храбро отбиваясь одной рукой, пытается защитить и спасти своего раненого товарища. Многие из наиболее благородных и в высшей степени человеческих черт последующего эволюционного развития нашли свое трогательное предвосхищение в этих первобытных людях.
Древните хора се отличавали с трогателна нежност в отношенията със своите другари и безусловно истинска, макар и примитивна, представа за дружбата. В по-късните времена, във времето на постоянно възникващи сражения с изостаналите племена, не рядко би могло да се види, как първобитния човек, храбро отбранявайки се с една ръка, се опитва да защити и спаси своя ранен другар. Много от най-благородните и в най-висша степен човешки черти в последващото еволюционно развитие намерили своето трогателно пред възхищение в тези първобитни хора.
Изначальный андонический род продолжал оставаться главенствующим вплоть до двадцать седьмого поколения, когда среди прямых потомков Сонтада не оказалось ни одного мальчика, и два претендента на роль главы рода вступили в борьбу за господство.
Изначалният андонически род продължавал да остава на чело чак до двадесет и седмото поколение, когато сред преките потомци на Сонтад не се оказало нито едно момче, и двамата претенденти за ролята на глава на рода встъпили в борба за господство.
Еще до широкого рассеяния андонических кланов их ранние попытки взаимного общения привели к появлению хорошо развитого языка. Этот язык продолжал расширяться; добавления вносились почти ежедневно благодаря новым изобретениям и приспособлениям к среде, которые создавались этими активными, неутомимыми и любознательными людьми. И вплоть до появления цветных рас этот язык являлся урантийской речью - языком древней человеческой семьи.
Още преди разсейването на андоническите кланове техните ранни опити за взаимно общуване привели към появяване на добре развит език. Този език продължавал да се разширява; добавяния се внасяли почти ежедневно благодарение на новите изобретения и приспособявания към средата, които се създавали от тези активни, неуморими и любознателни хора. И чак до появяване на цветните раси този език се явявал урантийската реч - езика на древното човешко семейство.
Со временем число андонических кланов увеличилось, и контакты растущих семей стали приводить к трениям и размолвкам. Мысли этих людей занимали только две вещи: охота ради пропитания и сражение ради отмщения за какую-то реальную или воображаемую несправедливость или оскорбление, причиненное соседним племенем.
С времето андоническите кланове се увеличавали, и контактите на растящите семейства започнали да довеждат до спорове и несъгласия. Мислите на тези хора били заети само с две неща: лов да прехрана и сражения заради отмъщение поради някаква реална или въображаема несправедливост или оскърбление, причинено от съседно племе.
Усиливалась родовая вражда, вспыхивали племенные войны, и серьезные потери произошли среди лучших представителей из числа наиболее способных и развитых групп. Некоторые из этих потерь были невосполнимы; часть линий, наиболее ценных по своим способностям и уровню интеллекта, была утрачена навсегда. Бесконечная война кланов поставила под угрозу существование этой древней расы и ее первобытной цивилизации.
Усилвала се родовата вражда, избухвали племенни войни, и сериозни загуби се случили сред най-добрите представители от числото на най-способните и развити групи. Някои от тези загуби били невъзвратими; част от линията, на най-ценните по своите способности и ниво на интелекта, била загубена завинаги. Безкрайната война на клановете поставила под заплаха съществуването на тази древна раса и нейната първобитна цивилизация.
Таких примитивных созданий невозможно заставить подолгу жить в мире. Человек является потомком воинственных животных, и когда неразвитые люди оказываются тесно связанными друг с другом, это приводит к взаимным раздражениям и
Такива примитивни създания е невъзможно да бъдат заставени дълго да живеят в мир. Човекът се явява потомък на войнствени животни, и когато неразвитите хора се оказват тясно свързани един с друг, това привежда към взаимни раздразнения и
Страница 715
оскорблениям. Носители Жизни знают эту особенность эволюционных созданий и предусматривают, в итоге, разделение эволюционирующих людей минимум на три - а чаще на шесть - различных и самостоятельных расы.
и оскърбления. Носителите на Живот знаят тази особеност на еволюционните създания и предвиждат, в крайна сметка, разделянето на еволюиращите хора минимум на три - а най-често на шест - различни и самостоятелни раси.
5. РАССЕЯНИЕ АНДОНИТОВ
5. РАЗПРЪСВАНЕ НА АНДОНИТИТЕ
Древние андонические расы не проникли в глубинные регионы Азии, и поначалу они не селились в Африке. География тех времен вела их на север, и эти люди продвигались всё дальше и дальше в этом направлении, пока они не были остановлены медленным нашествием третьего ледника.
Древните андонически раси не проникнали в дълбоките региони на Азия, и по начало те не се заселвали в Африка. Географията на тези времена ги водела на север, и тези хора се придвижвали все по-далеч и по-далеч в това направление, докато те не били спрени от бавното нашествие на третия ледник.
Прежде чем ледяной щит достиг Франции и Британских островов, потомки Андона и Фонты, пробираясь на запад, пересекли Европу, основав более тысячи отдельных поселений вдоль больших рек, впадавших в воды тогда еще теплого Северного моря.
Преди ледения щит да достигне Франция и Британските острови, потомците на Андон и Фонта, прониквайки на запад, пресекли Европа, основавайки повече от хиляда отделни селища по протежение на големите реки, вливащи се във водите на тогава още топлото Северно море.
В древности эти андонические племена обитали у берегов рек на территории Франции. В течение десятков тысяч лет они селились вдоль реки Сомма. Сомма - единственная река, русло которой не было изменено ледниками, и в те дни она устремлялась к морю практически так же, как и сегодня. Этим объясняется обилие свидетельств обитания андонитов в долине, расположенной вдоль русла этой реки.
В древността тези андонически племена обитавали бреговете на реките на територията на Франция. В течение на десетки хиляди години те се заселвали по дължина на река Сома. Сома - е единствената река, руслото на която не било изменено от ледниците и в тези дни тя се устремявала към морето практически също така, както и днес. С това се обяснява обилието на свидетелства за обитаването на андонитите в долината, разположена по протежение руслото на тази река.
Эти аборигены Урантии не обитали на деревьях, хотя они по-прежнему забирались на них в минуту опасности. Обычно они располагались в укрытии под нависавшими вдоль речных берегов скалами и в гротах на склонах холмов, что обеспечивало хороший обзор подступов и защищало их от стихии. Так они могли спокойно пользоваться огнем без того, чтобы испытывать слишком большие неудобства от дыма. Они еще не являлись настоящими пещерными жителями, хотя в последующие эпохи ледяные щиты, опустившись еще дальше на юг, загнали их потомков в пещеры. Они предпочитали селиться у кромки леса и возле протоков.
Тези аборигени от Урантия не обитавали на дърветата, макар те както и по-преди се катерели по тях в минути на опасност. Обикновено те се разполагали в укрития под надвисналите по дължина на речните брегове скали и в пещерите по склоновете на хълмовете, това обезпечавало добър обзор на подстъпите и ги защитавало от стихиите. Така те могли спокойно да се ползуват от огъня, без да изпитват прекалено големи неудобства от дима. Те още не се явявали истински пещерни жители, макар в последващите епохи ледниковите щитове, спуснали се на юг, да са вкарали техните потомци в пещерите. Те предпочитали да се заселват в края на гората и близо до потоците.
Уже на ранней стадии они с большим искусством строили частично укрытые жилища и обнаружили выдающиеся способности в сооружении каменных спален - куполообразных каменных хижин, в которые они заползали на ночь. Вход в такую хижину закрывался на ночь с помощью валуна, который помещался для этой цели внутрь до того, как камни кровли окончательно укреплялись на месте.
Още на ранния стадий те с голямо изкуство построявали частично укрити жилища и открили забележителни способности в изграждането на каменни спални - куполообразни каменни хижи, в които те се промъквали с пълзене за нощта. Входът в такава хижа се затварял за нощта с помощта на естествено изгладен камък, който се помещавал за тази цел вътре до тогава, когато каменния покрив окончателно бил поставен на мястото си .
Андониты были бесстрашными и умелыми охотниками и, за исключением дикорастущих ягод и некоторых древесных плодов, питались одной плотью. Вслед за Андоном, придумавшим каменный топор, его потомки еще в глубокой древности изобрели и эффективно использовали копья и гарпуны. Наконец, создающий орудия разум стал действовать вместе с использовавшей их рукой, и эти древние люди научились прекрасно обрабатывать кремневые орудия труда. В поисках кремня они проходили большие расстояния - подобно современным людям, которые идут на край света в поисках золота, платины и бриллиантов.
Андонитите били безстрашни и умели ловци и, с изключение на диворастящите ягоди и някои дървесни плодове, се хранели с месо. След Андон, измислилият каменната брадва, неговите потомци още в дълбока древност изобретили и ефективно използували копия и харпуни. Накрая, създаващият оръдията разум започнал да действува заедно с използуващата ги ръка, и тези древни хора се научили прекрасно да обработват кремъчните оръдия на труда. В търсенето на кремък те изминавали големи разстояния - подобно на съвременните хора, които отиват на край света в търсене на злато, платина и брилянти.
Так же и во многих других отношениях андонические племена демонстрировали уровень интеллекта, оказавшийся недоступным их регрессировавшим потомкам и через полмиллиона лет, несмотря на то, что они раз за разом открывали различные способы разжигания огня.
Също така и в много други отношения андоническите племена демонстрирали ниво на интелекта, оказващ се недостъпен за техните регресиращи потомци и след половин милион години, независимо от това, че те всеки път откривали различни начини за запалване на огън.
6. ОНАГАР - ПЕРВЫЙ ПРОПОВЕДНИК
6. ОНАГАР - ПЪРВИЯТ ПРОПОВЕДНИК
В течение почти десяти тысяч лет, по мере всё большего рассеивания андонитов, культурное и духовное состояние кланов ухудшалось. Так продолжалось до тех пор, пока не появился Онагар, который возглавил эти племена, добился
В течение на почти десет хиляди години, по степента на все по-голямото разселване на андонитите, културното и духовно състояние на клановете се влошавало. Така се продължавало до тогава, докато се появил Онагар, който възглавил тези племена, постигнал
Страница 716
установления межплеменного мира и впервые привел их к поклонению "Дающему Дыхание людям и животным".
установяване на мир между племената и за първи път ги довел към поклонение на "Даващият Дихание на хората и животните".
Философия Андона была предельно путанной; он чуть было не стал огнепоклонником из-за того огромного удовлетворения, которое принесло ему случайное открытие огня. Разум, однако, подсказал ему обратить свои помыслы к солнцу как высшему и вызывающему еще больший трепет источнику тепла и света. Но солнце было слишком далеко, и он так и не стал солнцепоклонником.
Философията на Андон била пределно объркана; той за малко не станал поклонник на огъня поради това огромно удовлетворение, което му донесло случайното откриване на огъня. Разумът, обаче, му подсказал да обърне своите помисли към слънцето като по-висш и предизвикващ още по-голям трепет източник на топлина и светлина. Но слънцето било прекалено далече, и той така и не станал поклонник на слънцето.
Еще на начальном этапе у андонитов выработался страх перед стихией - громом, молнией, дождем, снегом, градом и льдом. Однако в те далекие дни постоянно возобновлявшимся мотивом был голод, а так как они в основном жили за счет животных, у них появилась определенная форма зоолатрии. Для Андона большие животные символизировали созидательное могущество и восполнение сил. Время от времени возникало культовое поклонение различным крупным животным. Во время моды на конкретное животное на стенах пещер появлялись его незамысловатые силуэты, а позднее, с развитием искусств, такое животное божество стало появляться в различных орнаментах.
Още в началния етап у андонитите се изработил страх пред стихиите - гръм, мълния, дъжд, сняг, град и лед. Обаче в тези далечни дни постоянно възобновяващ се мотив бил глада, а тъй като те в основното живеели за сметка на животните, у тях се появила определена форма на зоолатрия. За Андон големите животни символизирали съзидателното могъщество и изпълване със сила. От време на време възниквало култово поклонение към различни крупни животни. Във време на модата на конкретно животно на стените на пещерите се появявали неговите примитивни силуети, а по-късно, с развитието на изкуството, такова животинско божество започнало да се появява в различни орнаменти.
Уже на самом раннем этапе у андонических народов появился обычай воздерживаться от использования мяса тех животных, которым поклонялось племя. Вскоре, для оказания должного воздействия на сознание молодого поколения, был создан культовый обряд, который совершался у тела одного из почитаемых животных, а еще позднее их потомки превратили эти примитивные действия в более изысканные обряды жертвоприношения. Таково происхождение жертвоприношения как части поклонения. Эта идея была развита Моисеем в древнееврейском ритуале и была, в целом, сохранена апостолом Павлом в качестве доктрины искупления греха "пролитием крови".
Още на ранния етап у андоническите народи се появил обичай да се въздържат от използуването на месо на тези животни, на които се покланяло племето. Скоро, за оказване на необходимото въздействие на съзнанието на младото поколение, бил създаден култов обред, който се извършвал в тялото на едно от почитаните животни, а още по-късните техни потомци превърнали тези примитивни действия в по-изискани обреди на жертвоприношение. Такъв е произходът на жертвоприношението като част от поклонението. Тази идея е била развита от Мойсей в древно еврейския ритуал и била, като цяло, съхранена от апостол Павел в качеството на доктрина за изкупването на греховете с "проливането на кръв".
То, что пища была важнейшей вещью в жизни первобытных людей, видно на примере молитвы, которой учил этих простых людей Онагар - их великий учитель. Эта молитва звучала так:
Това, че храната била най-важното нещо в живота на първобитните хора, е видно от примера на молитвата, на която е учил тези прости хора Онагар - техният велик учител. Тази молитва звучала така:
"О Дыхание Жизни, дай нам сегодня пищу, избавь нас от проклятия льда, спаси нас от лесных врагов, и прими нас милосердно в Загробный Мир".
"О Дихание на Живота, дай ни нам днес храна, избави ни от проклятието на леда, спаси ни от горските врагове, и ни приеми милосърдно в Задгробния Свят".
Пристанище Онагара находилось на северном берегу древнего Средиземного моря, в области нынешнего Каспийского моря, в поселении, называвшемся Обан - перевалочном пункте, устроенном в том месте, где ведущий на север путь из южных регионов Месопотамии поворачивал на запад. Из Обана Онагар направлял проповедников в дальние селения для распространения своего учения о едином Божестве, а также представления о потустороннем мире, который он называл Загробным Миром. Эти посланники Онагара стали первыми в мире миссионерами. Они были также первыми людьми, варившими мясо, первыми, кто регулярно пользовался огнем для приготовления пищи. Они жарили мясо на кончиках прутьев, а также на раскаленных камнях. Позднее они стали поджаривать большие куски мяса на костре, однако их потомки почти полностью вернулись к употреблению сырого мяса.
Пристанището на Онагар се намирало на северния бряг на древното Средиземно море, в областта на днешното Каспийско море, в селище, наричано Обан - пункт за претоварване, построен на това място, където водещия път на север от южните региони на Месопотамия завивал на запад. От Обан Онагар изпращал проповедници в далечни селища за разпространяване на своето учение за единното Божество, а така също представите за отвъдния свят, който той наричал Задгробен Свят. Тези посланици на Онагар станали първите в света мисионери. Те били също така първите хора, които варят месото, първите, които редовно се ползували от огъня за приготвяне на храна. Те пекли месо на края на пръчка, а така също на нагорещени камъни. По-късно те започнали да пържат големи парчета месо на накладен огън на открито, обаче техните потомци напълно се върнали към употребата на сурово месо.
Онагар родился 983.323 года тому назад (считая от 1934 года) и дожил до шестидесяти девяти лет. Изложение достижений этого мыслителя и духовного вождя эпохи до прибытия Планетарного Князя представляет собой волнующее повествование об организации этих первобытных людей в настоящее общество. Он ввел эффективное племенное правление, подобного которому последующие поколения не смогли достичь за многие тысячелетия. За весь период до прибытия Планетарного Князя на земле никогда не появлялось столь высокой духовной
Онагар се родил преди 983.323 години (считано от 1934 г.) и доживял шестдесет и девет години. Излагането на достиженията на този мислител и духовен вожд от епохата преди пристигане на Планетарния Княз представлява по себе си вълнуващо повествование за организирането на тези първобитни хора в истинско общество. Той водел ефективно племенно управление, подобно на което последващите поколения не са могли да достигнат за много хилядолетия. За целият период до пристигането на Планетарния Княз на земята никога не се е появявала толкова високо духовна
Страница 717
цивилизации. У этих простых людей была настоящая, хотя и примитивная религия, которая не сохранилась у их вырождавшихся потомков.
цивилизация. У тези прости хора имало истинска, макар и примитивна религия, която не се запазила у техните дегенерирали потомци.
Хотя Андон и Фонта, как и многие из их потомков, получили Настройщиков Сознания, массовое прибытие на Урантию Настройщиков и серафимов-хранителей началось только при жизни Онагара. Это был настоящий золотой век первобытного человека.
Макар Андон и Фонта, както и много от техните потомци, да са получили Настройчици на Съзнанието, масовото пристигане на Урантия на Настройчиците и серафимите-пазители започнало само при живота на Онагар. Това бил истински златен век за първобитния човек.
7. ПРОДОЛЖЕНИЕ ЖИЗНИ АНДОНА И ФОНТЫ
7. ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЖИВОТА НА АНДОН И ФОНТА
Андон и Фонта, замечательные основатели человеческой расы, получили признание во время суда над Урантией, состоявшегося после прибытия Планетарного Князя, и в должное время завершили подготовку в обительских мирах в статусе жителей Иерусема. Хотя им никогда не позволяли вернуться на Урантию, они знают историю основанной ими расы. Они печалились из-за предательства Калигастии, скорбели о провале Адама, но чрезвычайно обрадовались, получив сообщение о том, что Михаил избрал их мир в качестве места для своего завершающего посвящения.
Андон и Фонта, забележителните основатели на човешката раса, получили признание във времето на съда над Урантия, състоял се след пристигане на Планетарния Княз, и в необходимото време завършили подготовката в обителските светове в статуса на жители на Йерусем. Макар на тях никога да не са им позволявали да се върната на Урантия, те знаят историята на основаната от тях раса. Те били опечалени поради предателството на Калигастия, скърбели за провала на Адам, но изключително се зарадвали, получавайки съобщението за това, че Михаил е избрал техния свят в качеството на място за своето завършващо посвещение.
В Иерусеме и Андон, и Фонта - а также некоторые из их детей, в том числе Сонтад, - слились со своими Настройщиками Сознания, но большинство даже их прямых потомков достигли только слияния с Духом.
В Йерусем и Андон, и Фонта - а така също и някои от техните деца, в това число Сонтад, - се слели със своите Настройчици на Съзнанието, но болшинството даже техните преки потомци достигнали само сливане с Духа.
Вскоре после прибытия в Иерусем Андон и Фонта получили от Властелина Системы разрешение вернуться в первый обительский мир для прохождения службы вместе с моронтийными личностями, приветствующими урантийских паломников времени в небесных сферах. Это назначение является бессрочным. В связи с данными откровениями они хотели послать на Урантию свои приветствия, однако им было в этом благоразумно отказано.
Скоро след пристигане в Йерусем Андон и Фонта получили от Властелина на Системата разрешение да се върнат в първия обителски свят за преминаване на службата заедно с моронтийните личности, приветствуващи урантийските поклонници на времето в небесните сфери. Това назначение се явява безсрочно. Във връзка с дадените откровения те искали да изпратят на Урантия своите приветствия, обаче на тях им било благоразумно отказано.
Таков рассказ о самой героической и захватывающей странице во всей истории Урантии - рассказ об эволюции, борьбе за выживание, смерти и вечной жизни уникальных родителей всего человечества.
Такъв е разказът за най-героичната и завладяваща страница в цялата история на Урантия - разказът за еволюцията, борбата за оцеляване, смъртта и вечния живот на уникалните родители на цялото човечество.
[Представлено Носителем Жизни, постоянно пребывающим на Урантии.]
[Представено от Носителят на Живот, постоянно пребиваващ на Урантия.]
Страница 718