Текстът със зелени букви
е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на
оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно
препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е:
http://www.urantia.org/
Документ 58. УСТАНОВЯВАНЕ ЖИВОТ НА УРАНТИЯ
ВО ВСЕЙ Сатании насчитывается лишь шестьдесят один мир, подобный Урантии; эти миры - планеты видоизменения жизни. Большинство обитаемых миров населяется в соответствии с нормативными методами. На таких сферах Носителям Жизни предоставляется лишь ограниченная возможность отклоняться от планов по имплантации жизни. Однако примерно каждый десятый мир называется десятичной планетой и выделяется в особый реестр Носителей Жизни; и на таких планетах нам разрешается проводить некоторые эксперименты с жизнью с целью модифицировать или, по возможности, улучшить стандартные вселенские типы живых существ.
ВЪВ ЦЯЛАТА Сатания се наброяват само шестдесет и един свята, подобни на Урантия; тези светове - са планети за видоизменения в живота. Болшинството обитаеми светове се населяват в съответствие с нормативните методи. На такива сфери Носителите на Живот се предоставя само ограничена възможност да се отклоняват от плановете по имплантиране на живота. Обаче примерно всеки десети свят се нарича десетична планета и се отделя в особен регистър на Носителите на Живот; и на такива планети на нас ни си разрешава да провеждаме някои експерименти с живота с цел да се модифицира или, по възможност, да се подобрят стандартните вселенски типове живи същества
1. ПРЕДПОСТАВКИ НА ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
600.000.000 лет тому назад посланная из Иерусема комиссия Носителей Жизни прибыла на Урантию и приступила к изучению физических условий, прежде чем положить начало жизни в 606-ом мире системы Сатания. Это должно было стать нашей шестьсот шестой инициацией небадонских прототипов жизни, проводимой в Сатании, и в шестидесятый раз нам предоставлялась возможность внести изменения и произвести модификацию основных, стандартных форм жизни локальной вселенной.
Преди 600.000.000 години изпратената от Йерусем комисия Носители на Живот пристигнала на Урантия и пристъпила към изучаване физическите условия, преди да положи началото на живота в 606-тия свято то системата Сатания. Това трябвало да стане нашата шестстотин и шестата инициация на небадонските прототипове на живот, провеждана в Сатания, и за шестдесети път на нас се е предоставила възможност да се внесат изменения и да се проведе модификация на основните стандартни форми на живот в локалната вселена.
Необходимо подчеркнуть, что Носители Жизни неспособны инициировать жизнь, пока сфера не будет готова к началу эволюционного цикла. Не можем мы и обеспечить развитие жизни более быстрыми темпами, чем это позволяет сделать физический прогресс планеты, который поддерживает и приспосабливает развивающуюся жизнь.
Необходимо е да се подчертае, че Носителите на Живот са неспособни да инициират живот, докато сферата не бъде готова за началото на еволюционния цикъл. Ние не можем и да обезпечим развитието на живота с по-бързи темпове, което това позволява да направи физическия прогрес на планетата, който поддържа и приспособява развиващия се живот.
Носителями Жизни Сатании был создан прототип жизни, основанный на хлористом натрии; поэтому какие-либо шаги на пути к имплантации жизни были невозможны, пока океанская вода не стала достаточно соленой. Урантийский тип протоплазмы способен существовать только в соответствующем соленом растворе. Вся древняя жизнь - как растительная, так и животная - появилась в среде, представлявшей собой соленый раствор. И даже более высокоорганизованные наземные животные не могли бы продолжать жить, если бы тот же необходимый соленый раствор не циркулировал по их телу в кровотоке, который свободно омывает - буквально затопляет - каждую мельчайшую клеточку этим "соленым морем".
От Носителите на Живот бил създаден прототип на живота, основан на натриевия хлорид; каквито и да било стъпки по пътя към имплантиране на живота са били невъзможни, докато океанската вода не е станала достатъчно солена. Урантийският тип протоплазма е способен да съществува само в съответствуващия солен разтвор. Целият древен живот - както растителен, така и животински - се е появил в средата, представляваща по себе си солен разтвор. И даже по-високо организираните наземни не биха могли да продължават да живеят, ако този същия необходим солен разтвор не циркулира по техните тела в кръвния поток, който свободно измива - буквално затопля - всяка най-малко клетка с това "солено море".
Ваши примитивные предки свободно циркулировали в соленом океане. Сегодня тот же, похожий на океан, соленый раствор свободно циркулирует в ваших телах, омывая каждую отдельную клетку химическим раствором, который по всем основным параметрам сравним с соленой водой, стимулировавшей первые протоплазменные реакции первых живых клеток на планете.
Вашите примитивни предци свободно циркулирали в соления океан. Днес този същият, приличащ на океан, солен разтвор свободно циркулира във вашите тела, измивайки всяка отделна клетка с химически разтвор, който по всички основни параметри е сравним със солената вода, стимулиращ първите протоплазмени реакции на първите живи клетки на планетата.
В начале этой эпохи Урантия во всех отношениях приближалась к состоянию, благоприятному для поддержания изначальных форм морской жизни. Физическая эволюция на земле и в окружающих регионах пространства медленно, но верно подготавливала почву для последующих попыток по созданию таких форм жизни, которые, по нашему мнению, были бы наилучшим образом приспособлены к формирующемуся физическому окружению - как наземному, так и пространственному.
В началото на тази епоха Урантия във всички отношения се е приближавала до състоянието, благоприятно за поддържането на изначалните форми на морски живот. Физическата еволюция на земята и в обкръжаващите региони от пространството бавно, но вярно е подготвяла почвата за следващия опит по създаването на такива форми на живот, които, по наше мнение, биха били по най-добър начин приспособени към формиращото се физическо обкръжение - както надземно, така и пространствено.
Затем сатанийская комиссия Носителей Жизни вернулась в Иерусем, решив, прежде чем приступить к самой имплантации жизни, дождаться новых разломов континентальных массивов суши, что привело бы к образованию еще большего числа внутренних морей и защищенных лагун.
След това сатанийската комисия Носители на Живот се е върнала в Йерусем, решавайки, че преди да пристъпи към самата имплантация на живот, да дочака новите разломи на континенталните масиви на сушата, което би привело към образуване на още по-голямо число вътрешни морета и защитени лагуни.
На планете, где жизнь имеет морское происхождение, идеальные условия для имплантации жизни обеспечиваются больш‡м числом внутренних морей, обширным прибрежным мелководьем и обилием защищенных лагун вдоль береговой линии. Воды земли быстро распределялись именно таким образом. Эти древние внутренние моря редко имели в глубину более пятисот или шестисот футов, а солнечный свет способен проникать в океаническую воду более чем на шестьсот футов.
На планета, където живота има морски произход, идеалните условия за имплантация на живот се обезпечава от голямото число вътрешни морета, обширните брегови плитчини и обилието от защитени лагуни покрай бреговата линия. Водата и земята бързо са се разпределяли именно по такъв начин. Тези древни вътрешни морета рядко имали в дълбочина повече от петстотин или шестстотин фунта, а слънчевата светлина е способна да прониква в океанската вода на повече от шестстотин фунта.
Именно из этих прибрежных морских вод, в условиях мягкого и ровного климата более поздней эпохи, примитивная растительная жизнь вышла на берег, где высокое содержание углерода в атмосфере предоставило новым разновидностям наземной жизни возможность быстрого и пышного роста. Хотя эта атмосфера была идеальной для растительной жизни, в ней было столько углекислого газа, что никакое животное, уже не говоря о человеке, не могло бы жить на поверхности земли.
Именно от тези близки до брега морски води, в условията на мек и равномерен климат в по-късните епохи, примитивния растителен живот е излязъл на брега, където високото съдържание на въглерод в атмосферата е предоставило на новите разновидности надземен живот възможност за бърз и пищен живот. Макар тази атмосфера да е била идеална за растителния живот, в нея е имало толкова въглероден двуокис, че никакво животно, вече не говоря за човека, не би могло да живее на повърхността на земята.
2. АТМОСФЕРА НА УРАНТИЯ
Планетарная атмосфера пропускает на землю около одной двухмиллиардной доли всего излучаемого солнцем света. Если бы свет, попадающий на Северную Америку, оплачивался из расчета двух центов за киловатт-час, годичный счет составлял бы более 800 квадриллионов долларов. Городу Чикаго пришлось бы платить за солнечный свет сумму, значительно превышающую 100 миллионов долларов в день. И необходимо помнить, что вы получаете от солнца и другие виды энергии - свет является не единственным даром солнца, который достигает вашей атмосферы. На Урантию льются колоссальные потоки солнечной энергии, включая волны, диапазоны которых находятся как выше, так и ниже видимого спектра.
Планетарната атмосфера пропуска на земята около една двумилиардна част от цялата излъчвана от слънцето светлина. Ако светлината, попадаща върху Северна Америка, се заплаща по пресмятане от два цента за киловатчас, годишната сума би съставлявала повече от 800 квадрилиона долара. За град Чикаго би се налагало да плати за слънчевата светлина сума, значително превишаваща 100 милиона долара за ден. И е необходимо да се помни, че вие получавате от слънцето и други видове енергия - светлината не се явява единствения дар от слънцето, който достига до вашата атмосфера- На Урантия се изливат колосални потоци слънчева енергия, включвайки вълни, диапазоните на които се намират както по-високо, така и по-ниско от видимия спектър.
Атмосфера земли практически непрозрачна для значительной части солнечной радиации в крайней ультрафиолетовой части спектра. Большая часть этих коротких волн поглощается озоном, сплошной слой которого существует на высоте около десяти миль над поверхностью земли и простирается вовне еще на десять миль. В условиях, преобладающих на поверхности, насыщающий это пространство озон образовывал бы слой толщиной всего в одну десятую дюйма. Тем не менее, это сравнительно небольшое и кажущееся незначительным количество озона защищает обитателей Урантии от избытка опасных и разрушительных ультрафиолетовых лучей, присутствующих в солнечном свете. А если бы этот озоновый слой был чуть толще, то вы лишились бы чрезвычайно важных и благотворных для здоровья ультрафиолетовых лучей, которые достигают сегодня земной поверхности и обусловливают появление одного из ваших важнейших витаминов.
Атмосферата на земята практически е непрозрачна за значителна част от слънчевата радиация в крайната ултравиолетова част на спектъра. Голяма част от тези къси вълни се поглъщат от озона, покриващия слой на който съществува на височина около десет мили над повърхността на земята и се простира навън още на десет мили. В условията, преобладаващи на повърхността, насищащия това пространство озон би образувал слой с дебелина всичко на всичко от една десета дюйм. Още повече, това сравнително не голямо и изглеждащо незначително количество озон защитава обитателите на Урантия от излишъка на опасните и разрушителни ултравиолетови лъчи, присъстващи в слънчевата светлина. А ако този озонов слой би бил малко по-дебел, то бихте се лишили от изключително важни и благотворни за здравето ултравиолетови лъчи, които достигат днес земната повърхност и обуславят появяването на един от вашите най-важните витамини.
Несмотря на это, некоторые ограниченные механисты из числа смертных упорно считают, что материальное творение и эволюция человека были случайностью. Промежуточные создания Урантии собрали более пятидесяти тысяч фактов из области физики и химии, которые, по их убеждению, несовместимы с законами случайности и которые, как они полагают, безошибочно демонстрируют присутствие разумного плана в материальном творении. И при этом не учитывается их каталог более чем из ста тысяч фактов, находящихся за пределами области физики и химии, которые, по их мнению, доказывают присутствие разума в планировании, создании и поддержании материального космоса.
Независимо от това, някои ограничени механистици от числото на смъртните упорито смятат, че материалното творение и еволюцията на човека са били случайност. Промеждутъчните създания на Урантия са събрали повече от петдесет хиляди факта от областта на физиката и химията, които, по тяхно убеждение, са несъвместими със законите на случайността и които, както те полагат, безпогрешно демонстрират присъствието на разумен план в материалното творение. При това не се отчита техният каталог с повече от сто хиляди факта, намиращи се зад предела на физиката и химията, които, по тяхно мнение, доказват присъствието на разума в планирането, създаването и поддържането на материалния космос.
Солнце изливает настоящие потоки смертоносных лучей, и ваша приятная жизнь на Урантии возможна благодаря "случайным" воздействиям более чем сорока защитных операций, которые кажутся непреднамеренными и действие которых схоже с действием уникального озонового слоя.
Слънцето излива истински потоци от смъртоносни лъчи, и вашия приятен живот на Урантия е възможен благодарение на "случайното" въздействие на повече от четиридесет защитни операции, които изглеждат непреднамерени и действието, на които е сходно с действието на озоновия слой.
Если бы не ночной "окутывающий" эффект атмосферы, потери тепла из-за его излучения происходили бы столь быстро, что жизнь можно было бы поддерживать только за счет искусственных мер.
Ако не би бил нощният "обгръщащ" ефект на атмосферата, загубите от топлина поради нейното излъчване биха протичали толкова бързо, че живота би могъл да се поддържа само за сметка на изкуствени мерки.
Пять или шесть нижних миль атмосферы земли приходятся на тропосферу; ветры и воздушные потоки этого слоя являются причиной погодных явлений. Над этим поясом находится внутренняя ионосфера, над которой начинается стратосфера. При удалении от поверхности земли происходит равномерное падение температуры на протяжении шести или восьми миль; на этой высоте она составляет около 70 градусов ниже ноля по Фаренгейту. Этот температурный диапазон - от 65 до 70 градусов ниже ноля по Фаренгейту - остается неизменным на протяжении следующих сорока миль. Это стратосфера - область постоянной температуры. На высоте от сорока пяти до пятидесяти миль температура начинает возрастать, достигая 1200o F на высоте полярных сияний. Именно это интенсивное тепловое излучение ионизирует кислород. Однако температуру в такой разряженной атмосфере вряд ли можно сравнивать с температурой на поверхности земли. Необходимо иметь в виду, что половина всей вашей атмосферы приходится на первые три мили. Высота земной атмосферы определяется наибольшей высотой полярного сияния, - это примерно четыреста миль.
Пет или шест от долните мили в атмосферата се падат на тропосферата; ветровете и въздушните потоци на този слой се явяват причина за годишните явления. Над този пояс се намира вътрешната йоносфера, над която започва стратосферата. При отдалечаване от повърхността на земята протича равномерно понижаване на температурата по протежение на шест или осем мили; на тази височина тя съставлява около 70 градуса под нулата по Фаренхайт. Този температурен диапазон - от 65 до 70 градуса под нулата по Фаренхайт - си остава неизменен по протежение на следващите четиридесет мили. Това е стратосферата - областта с постоянна температура. На височина от четиридесет и пет до петдесет мили температурата значително нараства, достигайки 1200o F на височината на полярните сияния. Именно това интензивно топлинно излъчване йонизира кислорода. Обаче температурата в такава разредена атмосфера едва ли може да се сравни с температурата на повърхността на земята. Необходимо е да се има в предвид, че половината от цялата вашата атмосфера се пада на първите три мили. Височината на земната атмосфера се определя от най-голямата височина на полярното сияние, - това е примерно четиристотин мили.
Полярные сияния имеют непосредственное отношение к солнечным пятнам - противоположно направленным солнечным циклонам, которые, подобно земным тропическим ураганам, вращаются выше и ниже солнечного экватора. Такие атмосферные потоки вращаются в противоположных направлениях, когда образуются выше или ниже экватора.
Полярните сияния имат непосредствено отношение към слънчевите петна - противоположно насочени слънчеви циклони, които, подобно на земните тропически урагани, въртят отгоре и отдолу на слънчевия екватор. Такива атмосферни потоци се въртят в противоположни направления, когато се образуват отгоре или отдолу на екватора.
Способность солнечных пятен изменять частоту световых волн показывает, что по своему действию эти центры солнечных штормов являются гигантскими магнитами. Такие магнитные поля способны выбрасывать заряженные частицы из кратеров солнечных пятен через пространство вплоть до внешней атмосферы земли, где их ионизирующее воздействие приводит к появлению столь зрелищных полярных сияний. Поэтому самые интенсивные полярные сияния наблюдаются у вас в периоды максимальной активности солнечных пятен, или же вскоре после них, когда пятна обычно располагаются вдоль экватора.
Способността на слънчевите петна да изменят честотата на светлинните вълни показва, че по своето действие тези центрове на слънчевите щтормове се явяват гигантски магнити. Такива магнитни полета са способни да изхвърлят заредени частици от кратерите на слънчевите петна през пространството до външната атмосфера на земята, където тяхното йонизиращо въздействие довежда към появяването на толкова зрелищните полярни сияния. Затова най-интензивните полярни сияния се наблюдават у вас в периодите на максимална активност на слънчевите петна, или по-скоро след тях, когато петната обикновено се разполагат под екватора.
Даже стрелка компаса реагирует на это воздействие солнца, отклоняясь чуть больше к востоку на восходе и чуть больше к западу на закате. Так случается каждый день, однако в пик солнечной активности эти отклонения компаса усиливаются вдвое. Такие ежедневные отклонения компаса - это следствие ионизации верхних слоев атмосферы под действием солнечного света.
Даже стрелката на компаса реагира на това въздействие на слънцето, отклонявайки се малко повече към изток при възхода и малко повече на запад при залеза. Така се случва всеки ден, макар в пика на слънчевата активност тези отклонения на компаса да се усилват два пъти. Такива ежедневни отклонения на компаса - това е следствие от йонизацията на връхните слоеве от атмосферата под действието на слънчевата светлина.
Именно присутствием двух различных уровней наэлектризованных проводящих слоев над стратосферой объясняется возможность длинноволновых и коротковолновых радиотрансляций. Ваше радиовещание иногда сталкивается с помехами, которые возникают вследствие мощных бурь, время от времени бушующих в верхних слоях ионосферы.
Именно с присъствието на два различни нива на наелектризирани проводящи слоеве над стратосферата се обяснява възможността на дълговълновите и късовълновите радиотранслации. Вашето радиоразпръскване понякога се сблъсква със смущения, които възникват в следствие на мощни бури, от време на време бушуващи във връхните слоеве на йоносферата.
3. ПРОСТРАНСТВЕНО ОБКРЪЖЕНИЕ
На начальных этапах материализации вселенной по всему пространству рассеяны обширные водородные облака - такие же скопления космической пыли, какие характеризуют сегодня многие регионы дальнего пространства. Значительная часть организованной материи, разрушаемой и распыляемой пылающими солнцами в
На началните етапи на материализация във вселената по цялото пространство са разсеяни обширни водородни облаци - такива същите струпвания от космически пепел, които характеризират днес много райони от далечното пространство. Значителна част от организираната материя, разрушавана и разпилявана от пламтящите слънца във
виде лучистой энергии, изначально появилась в таких древних водородных облаках пространства. При наличии некоторых необычных условий атомный распад наблюдается также в ядрах крупных водородных масс. И все эти процессы строения и разрушения атомов, подобные тем, которые происходят в раскаленных туманностях, сопровождаются высвобождением потоков коротковолновых пространственных лучей, несущих лучистую энергию. Этим разнообразным излучениям сопутствует неизвестный на Урантии вид пространственной энергии.
вид на лъчиста енергия, изначално се е появила в такива древни водородни облаци от пространството. При наличието на някои необичайни условия атомния разпад се наблюдава също така в ядрата на крупните водородни маси. И всички тези процеси на строенето и разрушаването на атомите, са подобни на тези, които протичат в нагорещените мъглявини, съпровождат се с освобождаването на късовълнови пространствени лъчи, носещи лъчиста енергия. Тези разнообразни излъчвания съпътства неизвестен на Урантия вид пространствена енергия.
Энергетический заряд коротковолнового излучения, существующего в пространстве вселенной, в четыреста раз превышает все остальные виды лучистой энергии организованных регионов пространства. Излучение коротких пространственных волн - являются ли их источником пылающие туманности, напряженность электрических полей, внешнее пространство или же обширные облака водородной пыли, - количественно и качественно модифицируется колебаниями и внезапными изменениями напряжения вследствие температурных, гравитационных и электронных воздействий.
Енергетическият заряд на късовълновото излъчване, съществуващо в пространството на вселената, четиристотин пъти превишава всички останали видове лъчиста енергия в организираните райони от пространството. Излъчването на късите пространствени вълни - явява ли се техен източник нагорещените мъглявини, напрегнатостта на електрическите полета, външното пространство или също обширните облаци от водородна пепел, - количествено и качествено се модифицират от колебанията и внезапните изменения на напрежението в следствие на температурните, гравитационни и електронни въздействия.
Различное происхождение пространственных лучей определяется стечением многих космических обстоятельств, равно как и орбитами обращающейся материи - от модифицированных колец до крайних разновидностей эллипсов. Физические условия могут существенно изменяться, ибо даже в пределах одной физической зоны электроны иногда вращаются в сторону, противоположную вращению более крупных масс вещества.
Различният произход на пространствените лъчи се определя от стичането на много космически обстоятелства, еднакво като и орбитите на въртящата се материя - от модифицираните пръстени до крайните разновидности на елипсите. Физическите условия могат съществено да се изменят, защото даже в пределите на една физическа зона електроните понякога се въртят в посока, противоположна на въртенето на по-крупните маси от вещество.
Огромные водородные облака - это настоящие химические лаборатории космоса, объединяющие все фазы эволюционирующей энергии и видоизменяющегося вещества. Мощные энергетические процессы протекают в маргинальных газах огромных двойных звезд, которые столь часто перекрываются и вследствие этого широко смешиваются друг с другом. Однако ни одна из этих колоссальных и широкомасштабных энергетических активностей пространства не оказывает ни малейшего воздействия на феномен организованной жизни - зародышевую плазму живой природы и живых существ. Такие энергетические условия пространства присущи среде, необходимой для установления жизни. Но в отличие от некоторых более длинных лучей, несущих лучистую энергию, они не влияют на последующие модификации наследственных факторов зародышевой плазмы. Жизнь, имплантированная Носителями Жизни, не поддается воздействию этого удивительного потока коротких пространственных лучей вселенской энергии.
Огромните водородни облаци - това са истинските химически лаборатории в космоса, обединяващи всички фази на еволюиращата енергия и видоизменящото се вещество. Мощните енергетически процеси протичат в маргиналните газове от огромните двойни звезди, които толкова често се припокриват и в следствие на това широко се смесват една с друга. Обаче нито една от тези колосални и широко мащабни енергетически активности от пространството не оказват ни най-малко въздействие на феномена на организирания живот - зародишната плазма в живата природа и живите същества. Такива енергетически условия на пространството са присъщи на средата, необходима за установяване на живот. Но за разлика от някои по-дълги лъчи, носещи лъчиста енергия, те не влияят на последващите модификации на наследствените фактори на зародишната плазма. Животът, имплантиран от Носителите на Живот, не се поддава на въздействието на този удивителен поток от кратки пространствени лъчи вселенска енергия.
Все эти необходимые космические условия должны были достигнуть благоприятного уровня развития, прежде чем Носители Жизни могли действительно приступить к установлению жизни на Урантии.
Всички тези космически условия би трябвало да достигнат благоприятно ниво за развитие, преди Носителите на Живот да могат действително да пристъпят към установяване на живот на Урантия.
4. ЕРА НА ЗАРАЖДАНЕ НА ЖИВОТА
Вас не должно смущать то, что нас называют Носителями Жизни. Мы способны переносить жизнь и доставляем ее на планеты, однако мы не принесли с собой жизнь на Урантию. Урантийская жизнь уникальна; она зародилась на этой планете. Эта сфера является миром видоизменения жизни; вся возникающая здесь жизнь была сформулирована нами на самой планете. И во всей Сатании, даже во всём Небадоне, нет ни одного мира с такой же жизнью, как на Урантии.
Вас не трябва да ви смущава това, че нас ни наричат Носители на Живот. Ние сме способни да пренасяме живот и го доставяме на планетите, обаче ние не сме донесли със себе си живота на Урантия. Урантийският живот е уникален; той се е зародил на тази планета. Тази сфера се явява свят на видоизменения живот; целият възникващ тук живот е бил формулиран от нас на самата планета. И в цялата Сатания, даже в целия Небадон, няма нито един свят със същия такъв живот, както на Урантия.
550.000.000 лет тому назад корпус Носителей Жизни вернулся на Урантию. В сотрудничестве с духовными и сверхфизическими силами мы организовали и внедрили изначальные прототипы жизни этого мира и поместили их в его гостеприимных водах. Вплоть до эпохи Планетарного Князя Калигастии вся планетарная жизнь (за исключением внепланетарных личностей) берет свое начало в трех изначальных, идентичных и одновременных имплантациях морской жизни. Три эти имплантации жизни были названы центральной, или евразийско-африканской, восточной, или австралазийской, и западной, включающей Гренландию и обе Америки.
Преди 550.000.000 години корпусът Носители на Живот се върнал на Урантия. В сътрудничеството с духовните и свръх физическите сили ние организирахме и внедрихме изначалните прототипи на живот в този свят и ги поместихме в неговите гостоприемни води. Чак до епохата на Планетарния Княз Калигастия целият планетарен живот (с изключение на извън планетните личности) взима своето начало в трите изначални, идентични и едновременни имплантации на морския живот. Тези три имплантации на живота били наречени централна, или евразийско-африканска, източна, или австралазийска, и западна, включваща Гренландия и двете Америки.
500.000.000 лет тому назад первобытная морская флора прочно укрепилась на Урантии. Гренландия и арктический массив суши, вместе с Северной и Южной Америкой, начали свой долгий и медленный дрейф в западном направлении. Африка медленно перемещалась на юг, создавая между собой и материнским телом восточно-западную впадину - Средиземноморский бассейн. Антарктика, Австралия и суша, на которую указывают тихоокеанские острова, отделились на юге и востоке и с тех пор отошли на большое расстояние.
Преди 500.000.000 години първобитната морска флора устойчиво се закрепила на Урантия. Гренландия и арктическия масив от сушата, заедно със Северна и Южна Америка, започнали своя дълъг и бавен дрейф в западно направление. Африка бавно се премествала на юг, създавайки между себе си и майчинското тяло източно-западна падина - Средиземноморския басейн. Антарктика, Австралия и сушата, на която оказват тихоокеанските острови, се отделили на юг и изток и от това време са се разделили на голямо разстояние.
Мы имплантировали примитивные формы морской жизни в защищенных тропических бухтах центральных морей восточно-западной расселины, образовавшейся между расходившимися континентами. Осуществляя три имплантации морской жизни, мы хотели убедиться в том, что после разделения суши мелководные моря каждого огромного континента будут заключать в себе эту жизнь. Мы предвидели, что в более позднюю эпоху появления наземной жизни огромные океаны будут разделять эти дрейфующие массы суши.
Ние сме имплантирали примитивни форми на морски живот в защитените тропически малки заливи на централните морета по източно-западната цепнатина, образувала се между разделящите се континенти. Осъществявайки три имплантации на морски живот, ние искахме да се убедим в това, че след разделяне на сушата маловодните морета от всеки огромен континент ще съдържат в себе си този живот. Ние предвидихме, че в по-късната епоха на появяване на наземния живот огромните океани ще разделят тези дрейфуващи маси на сушата.
5. КОНТИНЕТАЛЕН ДРЕЙФ
Континентальный дрейф продолжался. Под давлением почти в 25.000 тонн на квадратный дюйм ядро земли стало таким же плотным и твердым, как сталь, и вследствие колоссального гравитационного сжатия, на большой глубине оно было и до сих пор остается раскаленным. Температура поднимается по мере приближения к центру земли, где она несколько превышает температуру поверхности солнца.
Континенталният дрейф продължавал. Под налягане от почти 25.000 тона на квадратен дюйм ядрото на земята станало също така плътно и твърдо , както стоманата, и в следствие на колосалното гравитационно свиване, на голяма дълбочина то било и до сега си остава нагорещено. Температурата се покачва по степента на приближаване към центъра на земята, където тя малко превишава температурата на повърхността на слънцето.
Внешний слой массы земли глубиной в тысячу миль состоит в основном из различных горных пород. Под ними залегают более плотные и тяжелые металлы. Процессы плавления и высокие температуры доатмосферных эпох приводили к тому, что мир находился практически в жидком состоянии; поэтому тяжелые металлы опускались далеко в глубь земли. Те из них, которые встречаются сегодня вблизи поверхности, представляют собой выделения древних вулканов, более поздние и мощные лавовые потоки и сравнительно недавние отложения метеоритов.
Външният слой на масата на земята на дълбочина от хиляда мили се състои в основно от различни планински породи. Под тях лежат по-плътните и тежки метали. Процесите на разтопяване и високите температури на до атмосферните епохи са привели към това, че светът се намирал практически в течно състояние; затова тежките метали са се спускали далеч в дълбините на земята. Тези от тях, които се срещат днес близо до повърхността, представляват по себе си продукти от древните вулкани, по-късните и мощни потоци от лава и сравнително скорошните отлагания от метеорити.
Толщина наружной коры составляла примерно сорок миль. Эта кора покоилась непосредственно на расплавленном базальтовом море различной глубины - подвижном слое расплавленной лавы, удерживаемом высоким давлением, но с неизменной тенденцией устремляться в любом направлении, чтобы компенсировать планетарные давления и тем самым стабилизировать земную кору.
Дебелината на външната кора съставлявала примерно четиридесет мили. Тази кора лежала спокойно непосредствено на разтопеното базалтово море с различна дълбочина - подвижния слой от разтопена лава, удържана от високото налягане, но с неизменна тенденция да се устремява във всяко направление, за да компенсира планетарното налягане и по този начин да стабилизира земната кора.
Континенты и сегодня продолжают плавать на некристаллизованном упругом море из расплавленного базальта. Если бы не эти предохранительные условия, сильные землетрясения буквально разнесли бы землю на части. Землетрясения вызываются не вулканами, а передвижением и смещением твердой наружной коры.
Континентите и днес продължават да плават на не кристализиралото еластично море от разтопен базалт. Ако не са тези предохранителни условия, силните земетресения буквално биха разнесли земята на части. Земетресенията не се предизвикват от вулканите, а от придвижването и смесването на твърдата външна кора.
Находящиеся в земной коре слои лавы, застывая, образуют гранит. Средняя плотность Урантии немногим более чем в пять с половиной раз выше плотности воды; плотность гранита менее чем в три раза превосходит плотность воды. Ядро земли в двенадцать раз плотнее воды.
Намиращият се в земната кора слой лава, изстивайки образува гранит. Днес плътността на Урантия е малко повече от пет пъти и половина по-висока от плътността на водата; плътността на гранита малко по-малко от три пъти превъзхожда по плътност водата. Ядрото на земята е дванадесет пъти по-плътно от водата.
Морское дно более плотно, чем масса суши, что удерживает континенты над поверхностью воды. Когда вытесненное морское дно поднимается над уровнем моря, то оказывается, что оно состоит в основном из базальта - вида лавы, который значительно тяжелее континентального гранита. При этом, если бы материки не были легче океанского ложа, сила тяжести вытесняла бы края океанов на сушу, но этого не происходит.
Морското дъно е по-плътно, от масата на сушата, което удържа континентите над повърхността на водата. Когато изтласканото морско дъно се издигне над нивото на морето, оказва се, че то се състои в основно от базалт - вида лава, който е значително по-тежък от континенталния гранит. При това, ако континенталните материци не биха били по-леки от океанското легло, силата на тежестта би изтласкала края на океаните на сушата, но това не се случва.
Вес океанов также является одним из факторов возрастающего давления на морское ложе. Вместе с весом водяного столба более низкое, но сравнительно тяжелое океанское ложе примерно уравновешивает более высокие, но значительно
Тежестта на океаните също така се явява един от факторите на нарастващото налягане на морското ложе. Заедно с тежината на водния стълб по-ниското, но сравнително по-тежко океанско дъно примерно уравновесява по-високите, но значително
более легкие континенты. Однако в тенденции все континенты сползают в океан. Давление континентов на уровне океанического дна составляет примерно 20.000 фунтов на квадратный дюйм. То есть таким было бы давление континентальной массы, находящейся на высоте 15.000 футов от морского дна. Давление воды на дне океана составляет всего лишь около 5.000 фунтов на квадратный дюйм. Эта разница в давлении является причиной оползания континентов на океаническое ложе.
по-леки континенти. Обаче в тенденция всички континенти се спускат в океана. Налягането на континентите на нивото на океанското дъно съставлява примерно 20.000 фунта на квадратен дюйм. Тоест такова би било налягането на континенталната маса, намираща се височина 15.000 фунта на квадратен дюйм от морското дъно. Налягането на водата на дъното на океана съставлява само около 5.000 фунта на квадратен дюйм. Тази разлика в налягането се явява причина за пълзенето на континентите по океанското легло.
Оседание океанического ложа в эпоху до появления жизни подняло твердую континентальную массу на такую высоту, что ее боковое давление привело к сползанию восточных, западных и южных краев по низлежащим слоям полугустой лавы в воды окружающего Тихого океана. Столь полная компенсация континентального давления позволила избежать широкого разлома на восточном побережье этого древнего азиатского континента, но с тех пор восточная береговая линия нависает над обрывом примыкающих океанических глубин, угрожая сползти в водную могилу.
Слягането на морското дъно в епохата до появяване на живота е издигнало твърдата континентална маса на такава височина, че нейното странично налягане е довело до приплъзването на източните, западните и южни краища по ниско лежащите слоеве полу гъста лава във водите на обкръжаващия Тихи океан. Толкова пълната компенсация на континенталното налягане е позволило да се избегне широкото разтрошаване на източното крайбрежие на този древен азиатски континент, но от това време източната брегова линия надвисва над стръмните граничещи океански дълбини, заплашвайки да се свлече във водната могила.
6. ПРЕХОДЕН ПЕРИОД
450.000.000 лет тому назад состоялся переход от растительной к животной жизни. Эта метаморфоза произошла в мелководных, защищенных тропических бухтах и лагунах, расположенных вдоль протяженной береговой линии расходящихся континентов. И этот процесс, все фазы которого были заложены в изначальных прототипах жизни, протекал постепенно. Существовало много промежуточных стадий между первобытными растительными формами и более поздними, хорошо оформленными животными организмами. По сей день сохранились переходные плесневые грибки, которые невозможно причислить ни к растениям, ни к животным.
Преди 450.000.000 години се е състоял прехода от растителен към животински живот. Тази метаморфоза е протекла в маловодните, защитени малки тропически заливи и лагуни, разположени покрай проточващата се брегова линия на разделящите се континенти. И този процес, всички фази, на който били заложени в изначалните прототипи живот, протекъл постепенно. Съществували много промеждутъчни стадии между първобитните растителни форми и по-късните, добре оформени, животински организми. До ден днешен са се съхранили преходните плесенни гъбички, които е невъзможно да се причислят нито към растенията, нито към животните.
Хотя можно проследить эволюцию растительной жизни в животную, хотя были обнаружены постепенно изменяющиеся ряды растений и животных, последовательно ведущие от простейших к наиболее сложным и развитым организмам, вы не сможете найти такие же соединительные звенья ни между большими отделами царства животных, ни между высшими из дочеловеческих животных типов и первобытными людьми человеческих рас. Так называемые "недостающие звенья" таковыми и останутся по той простой причине, что они никогда не существовали.
Макар да е възможно да се проследи еволюцията на растителния живот в животински, макар да са били открити постепенно изменящите се редици растения и животни, последователно водещи от по-простите към най-сложните и развити организми, вие няма да можете да намерите тези същите съединителни звена нито между големите отдели в царството на животните, нито между висшите от до човешките животински типове и първобитните хора от човешките раси. Така наречените "недостигащи звена" такива и ще си останат по тази проста причина, че те никога не са съществували.
От эпохи к эпохе возникают принципиально новые виды животных. Они не образуются в результате постепенного накопления небольших отклонений; они появляются как полностью сформировавшиеся новые категории жизни. И появляются они внезапно.
От епоха към епоха възникват принципно нови видове животни. Те не се образуват в резултат от постепенно натрупване на малки отклонения; те се появяват като напълно формиращи се нови категории живот. И те се появяват внезапно.
Внезапное появление новых видов и различных категорий живых организмов - полностью биологическое и совершенно естественное явление. С этими генетическими мутациями не связано ничего сверхъестественного.
Внезапното появяване на нови видове и различни категории живи организми - е напълно биологично и съвършено естествено явление. С тези генетически мутации не е свързано нищо свръхестествено.
При должном уровне солености океана появилась животная жизнь, и позволить соленой воде циркулировать по телам морских животных было сравнительно простой задачей. Однако после того, как океаны сузились и концентрация соли резко возросла, те же самые животные выработали способность понижать содержание соли в жидкости своих тел - подобно тому, как организмы, научившиеся жить в пресной воде, приобрели способность поддерживать нужный уровень хлористого натрия в жидкости своего тела с помощью искусных методов удержания соли.
При необходимото ниво на соленост на океана се е появил животинския живот, да се позволи на солената вода да циркулира по телата на морските животни е било сравнително проста задача. Обаче след това, когато океаните са се свили и концентрацията на солта рязко е нараснала, тези същите животни са изработили способността да понижават съдържанието на солта в течността на своите тела - подобно на това, както организмите, научили се да живеят в прясна вода, са придобили способността да поддържат необходимото ниво на натриевия хлорид в течността на своето тяло с помощта на изкусни методи за удържане на солта.
Изучение ископаемой морской жизни в горных породах вскрывает стремление этих примитивных организмов приспособиться к среде. Растения и животные никогда не прекращают таких адаптационных экспериментов. Среда постоянно изменяется, и живые организмы всегда пытаются приспособиться к ее бесконечным колебаниям.
Изучаването на морските изкопаеми в планинските породи разкрива стремежа на тези примитивни организми да се приспособяват към средата. Растенията и животните никога не прекратяват такива адаптационни експерименти. Средата постоянно се изменя, и живите организми се опитват да се приспособят към нейните вечни колебания.
Физиологическое обеспечение и анатомическая структура любой новой категории жизни являются реакцией на действие законов природы, однако последующее наделение разумом - это посвящение, выполняемое вспомогательными духами разума в зависимости от природных возможностей мозга. Хотя разум не является результатом физической эволюции, он целиком зависит от возможностей мозга, которые обеспечиваются чисто физическими и эволюционными процессами.
Физиологическото обезпечаване и анатомичната структура на коя да е нова категория живот се явява реакция на действието на законите на природата, обаче последващото надаряване с разум - това е посвещение, изпълнявано от спомагателните духове на разума в зависимост от природните възможности на мозъка. Макар разумът да не се явява резултат от физическата еволюция, той изцяло зависи от възможностите на мозъка, които се обезпечават от чисто физическите и еволюционни процеси.
На протяжении почти бесконечных циклов приобретений и потерь, адаптаций и повторных адаптаций, все живые организмы совершают взлеты и падения от одной эпохи к другой. Обретающие космическое единство остаются; те же, кому это не удается, прекращают существовать.
ПО протежение на почти безкрайните цикли на придобивания и загуби, адаптации и повторни адаптации, всички живи организми извършват издигания и падания от една епоха към друга. Придобиващите космически единство си остават; тези същите, на които това не се отдава, прекратяват да съществуват.
7. ГЕОЛОГИЧЕСКИ ЛЕТОПИС
Обширная группа горных массивов, составлявшая внешнюю кору мира на заре жизни в эпоху протерозоя, в настоящее время встречается лишь в редких местах на поверхности земли. Когда же она выходит из-под нагромождений последующих эпох, в ней обнаруживаются только окаменелые остатки растительной и примитивной животной жизни. Некоторые из таких древнейших погруженных в воду пород смешаны с более поздними слоями, и порой они содержат окаменелости ранних форм растительной жизни, в то время как в самых верхних слоях порой встречаются более примитивные формы древних морских животных организмов. Во многих местах эти древнейшие осадочные породы, заключающие в себе ископаемых ранней морской жизни, как животной, так и растительной, залегают над более древними, сплошными породами.
Обширната група планински масиви, съставляваща външната кора на света в зарята на живота в епохата на протерозоя, в настояще време се среща само на редки места по повърхността на земята. Когото тя вече излезе из под натрупванията от последващите епохи, в нея се откриват само вкаменени остатъци от растителния и примитивния животински живот. Някои от такива древни потопени във водата породи са смесени с по-късни слоеве, и понякога те съдържат вкаменелости от ранните форми на растителен живот, в същото време когато в най-горните слоеве понякога се срещат по-примитивни форми на древни морски животински организми. Във много места тези древни утаечни породи, съдържащи в себе си изкопаеми от ранния морски живот, както животински, така и растителен, лягат над по-древните, непрекъснати породи.
Среди ископаемых этой эры встречаются водоросли, похожие на кораллы растения, примитивные протозоа и переходные организмы типа губок. Однако, отсутствие таких ископаемых в слоях нижних пород не обязательно говорит о том, что во время образования этих отложений жизнь не существовала в других местах. На протяжении этих древних эпох жизнь была редким явлением, медленно распространявшимся по поверхности земли.
Сред изкопаемите от тази ера се срещат водорасли, подобни на кораловите растения, примитивните протозоа и преходни организми от типа на гъбите. Обаче, отсъствието на такива изкопаеми в слоевете на долните породи не е задължително да говори за това, че във времето на образуване на тези отлагания живота не е съществувал в други места. По протежение на тези древни епохи живота е бил рядко явление, бавно разпространяващо се по повърхността на земята.
В настоящее время горные породы этой древней эпохи залегают у поверхности земли или же очень близко к поверхности, покрывая примерно одну восьмую часть нынешней территории суши. Средняя глубина этого переходного пласта - древнейших слоев осадочных пород - составляет около полутора миль. В некоторых местах такие системы древних пород достигают в глубину четырех миль, но многие слои, приписываемые к этой эпохе, относятся к более поздним периодам.
В настояще време планинските породи от тази древна епоха се разполагат по повърхността на земята или много близко до повърхността, покривайки една осма част от днешната територия от сушата. Средната дълбочина на този преходен пласт - най-древните слоеве утаечни породи - съставляват около миля и половина. В някои места такива системи древни породи достигат на дълбочина до четири мили, но много слоеве, приписвани към тази епоха, се отнасят към по-късните периоди.
В Северной Америке этот древний слой, несущий в себе первобытные ископаемые остатки, выходит на поверхность во многих местах в восточных, центральных и северных районах Канады. Кроме того, здесь расположен промежуточный восточно-западный гребень этой породы, который простирается от Пенсильвании и древнего горного массива Адирондак на запад через Мичиган, Висконсин и Миннесоту. Другие гребни проходят от Ньюфаундленда до Алабамы и от Аляски до Мексики.
В Северна Америка този древен слой, носещ в себе си първобитните изкопаеми остатъци, излиза на повърхността в много места в източните, централните и северни райони на Канада. Освен това, тук е разположен промеждутъчния източно западен-гребен на тази порода, която се простира от Пенсилвания и древния горен масив Адирондак на запад през Мичиган, Уисконсин и Минесота. Други подобни гребени преминават през Нюфауленд до Алабама и от Аляска до Мексико.
Горные породы этой эпохи выходят на поверхность во многих местах, однако наиболее объяснимо образование тех из них, которые находятся в районе озера Верхнее, а также в Большом Каньоне реки Колорадо, где породы, содержащие первобытные окаменелости и существующие в нескольких слоях, подтверждают катаклизмы и колебания поверхности тех далеких времен.
Планинските породи от тази епоха излизат на повърхността на много места, обаче най-обяснимо е образуване на тези от тях, които се намират в района на езерото Връхно, а така също в Големия Каньон на река Колорадо, където породите, съдържащи първобитни вкаменелости и съществуващи в няколко слоя, потвърждават катаклизмите и колебанията на повърхността на тези далечни времена.
Этот слой горной породы - древнейший пласт коры, несущий в себе ископаемые, - был раздавлен, смят и самым невообразимым образом скручен в результате землетрясений и ранней вулканической активности. Потоки лавы этой эпохи подняли к поверхности земли большое количество железа, меди и свинца.
Този слой планински породи - най-древният пласт кора, носещ в себе си изкопаемите, - е бил смачкан, смазан и по най-невъобразим начин усукан в резултат на земетресенията и ранната вулканична активност. Потоците от лава в тази епоха са издигнали към повърхността на земята голямо количество желязо, мед и олово.
Редко где такие процессы демонстрируются с большей графической наглядностью, чем в долине Сент-Круа в Висконсине. В этом районе произошло сто
Рядко някъде такива процеси се демонстрират с по-голяма графична нагледност, отколкото в долината Сент-Круа в Уисконсин. В този район са протекли сто
двадцать семь последовательных истечений лавы с последующим затоплением суши и осаждением горных пород. Хотя значительная часть верхних осадочных пород и промежуточных лавовых потоков сегодня отсутствует, тем не менее, на поверхности находятся около шестидесяти пяти или семидесяти напластованных страниц каменной книги прошлого.
двадесет и осем последователи изтичания на лава с последващо затопляне на сушата и утаяване на планинските породи. Макар значителна част от планинските утаечни породи и промеждутъчните потоци от лава да отсъствуват днес, още повече, на повърхността се намират около шестдесет и пет или седемдесет напластени страници от каменната книга на миналото.
В эти древние эпохи, когда значительная часть суши была лишь немногим выше уровня моря, земля неоднократно затоплялась и вновь поднималась. Кора земли еще только вступала в более поздний период относительной стабилизации. Волнообразные движения - подъемы и погружения в начальный период континентального дрейфа - воздействовали на частоту периодических затоплений огромных континентов.
В тези древни епохи, когато значителната част от сушата е била само малко по-високо от нивото на морето, земята не еднократно се е затопляла и отново се е издигала. Кората на земята само е встъпвала в по-късния период на относителна стабилизация. Вълнообразните движения - подемите и потопяванията в началния период на континенталния дрейф - са въздействали на честотата и периодичните затопляния на огромните континенти.
В течение этой эпохи примитивной морской жизни обширные прибрежные районы континентов опустились ниже уровня моря на глубину от нескольких футов до полумили. Большая часть более раннего песчаника и конгломератов представляет собой осадочные скопления, образовавшиеся из этих древних берегов. Осадочные породы этого раннего пласта лежат непосредственно на тех слоях, которые сформировались задолго до возникновения жизни, во времена появления всемирного океана.
В течение на тази епоха на примитивния морски живот обширни брегови райони от континентите са се спускали по-ниско от нивото на морето на дълбочина от няколко фута до половин миля. Голямата част от по-ранния пясъчник и конгломератите представляват по себе си утаечни струпвания, образували се от тези древни брегове. Утаечните породи от този ранен пласт лежат непосредствено на тези слоеве, които са се формирали много дълго преди възникване на живота, във времето на появяването на всемирния океан.
Некоторые верхние слои этих промежуточных отложений горных пород содержат небольшие количества темного глинистого или аспидного сланца, что говорит о присутствии углерода и существовании предшественников тех форм растительной жизни, которые заполнили землю в течение последующего карбона, или каменноугольного периода. Значительная часть меди в слоях этих горных пород является следствием водных отложений. Некоторое количество меди обнаруживается в трещинах более древних пород и представляет собой концентрат, который образовался в стоячих болотах, существовавших вдоль некоторых древних защищенных берегов. Железорудные месторождения Северной Америки и Европы расположены в отложениях и выносах, лежащих частью в более древних, сплошных породах, и частью в более поздних, слоистых породах, относящихся к переходному периоду образования жизни.
Някои връхни слоеве от тези промеждутъчни отлагания на планинските породи съдържат неголямо количество тъмно глинести или аспидни шисти, което говори за присъствието на въглерод и съществуването на предшествениците на тази форми от растителния живот, които са запълнили земята в течение на последващия карбон, или каменовъгления период. Значителна част от медта в слоевете на тези планински породи се явява в следствие на водните отлагания. Известно количество мед се открива в цепнатините на по-древните породи и представлява по себе си концентрат, който се е образувал в застоялите блата, съществуващи покрай някои древни защитени брегове. Желязно рудните местонахождения от Северна Америка и Европа са разположени в отлаганията и наносите, лежащи като част в по-древните, непрекъснати породи, и като част в по-късните, слоести породи, отнасящи се към преходния период от образуване на живота.
Эта эра является периодом распространения жизни в водной среде мира; морская жизнь прочно укрепилась на Урантии. Дно мелководных и просторных внутренних морей постепенно заполняется обильной и пышной растительностью, в то время как прибрежные воды изобилуют простейшими формами животной жизни.
Тази ера се явява периода на разпространяване на живота във водната среда от света; морския живот устойчиво се е укрепил на Урантия. Дъното на маловодните и просторни вътрешни морета постепенно се запълват с обилна и пищна растителност, в същото време когато крайбрежните води изобилстват от прости форми на животинския живот.
Всё это повествование наглядно изложено на ископаемых страницах огромной "каменной книги", рассказывающей о событиях минувших дней. И страницы этой гигантской биологической летописи непременно раскроют вам истину, стоит вам только научиться их толковать. Дно многих морей поднялось сегодня на большую высоту, и их многовековые отложения повествуют о борьбе за существование в те давние дни. Буквально истинны слова вашего поэта, сказавшего: "И прах, что топчем мы, когда-то был живым".
Цялото това повествувание нагледно е изложено на изкопаемите страници от огромната "каменна книга", разказваща за събитията от миналите дни. И страниците на този гигантски летопис непременно ще ви разкрият истината, стига вие само да се научите да ги тълкувате. Дъното на много морета са се издигнали днес на голяма височина, и техните многовековни отлагания повествуват за борбата за съществуване в тези отдавнашни дни. Буквална истина са думите на вашия поет, казващ: "И прахът, който тъпчем ние, някога е бил жив."
[Представлено членом Корпуса Носителей Жизни Урантии, в настоящее время постоянно пребывающим на планете.]
[Представено от членът на Корпуса Носители на Живот от Урантия, в настояще време постоянно пребиваващ на планетата.]