Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
ЧАСТЬ III
ЧАСТ ІІІ
ИСТОРИЯ УРАНТИИ
ИСТОРИЯ НА УРАНТИЯ
Настоящие документы были подготовлены Корпусом личностей локальной вселенной, уполномоченных Гавриилом Салвингтонским.
Настоящите документи са били подготвени от Корпуса личности в локалната вселена, упълномощени от Гавриил Салвингтонски.
Страница 650
Страница 651
ЧАСТЬ III
ЧАСТ ІІІ
История Урантии
История на Урантия
Документ 57. ПРОИСХОЖДЕНИЕ УРАНТИИ
Документ 57. ПРОИЗХОД НА УРАНТИЯ
ПРЕДСТАВЛЯЯ извлечения из архивов Иерусема, касающиеся той части летописи Урантии, которая относится к ее предыстории и начальным периодам существования, нам предписано определять время, следуя нынешней практике - то есть используя современный високосный календарь, в котором год делится на 365 1/4 дня. Как правило, мы не будем стремиться указывать точные цифры, хотя они нам известны. Мы будем округлять до ближайшего целого числа, что является предпочтительным способом изложения этих исторических событий.
ПРЕДСТАВЯЙКИ извлеченията от архивите на Йерусем, отнасящи се до тази част от летописа на Урантия, която се отнася към нейната пред история и началния период на съществуване, на нас ни е предписано да определяме времето, следвайки сегашната практика - т.е. използувайки съвременния високосен календар, в който годината се дели на 365 и 1/4 дни. Като правило, ние няма да се стремим да указваме точни цифри, макар те да са ни известни. Ние ще закръгляме до най-близкото цяло число, което се явява предпочитан метод за излагането на тези исторически събития.
Говоря о том, что такое-то событие произошло миллион или два миллиона лет тому назад, мы имеем в виду, что оно случилось указанное число лет тому назад по отношению к первым десятилетиям двадцатого века христианской эры. Придерживаясь данного условия, мы будем описывать эти отдаленные события, как происходившие в течение целых периодов протяженностью в тысячи, миллионы и миллиарды лет.
Говорейки за това, че някакво събитие се е случило преди милион или два милиона години, ние имаме в предвид, че то се е случило на указаното число години преди по отношение към първите десетилетия от двадесети век на християнската ера. Придържайки се към даденото условие, ние ще описваме тези отдалечени събития, като протичащи в течение на цели периоди с продължителност в хиляди, милиони и милиарди години.
1. ТУМАННОСТЬ АНДРОНОВЕР
1. МЪГЛЯВИНАТА АНДРОНОВЕР
Урантия произошла из вашего солнца, а ваше солнце является одним из разнообразных потомков туманности Андроновер, организованной когда-то в качестве составной части физической энергии и материального вещества локальной вселенной Небадон. А сама эта огромная туманность в далеком прошлом образовалась из всеобщего силового заряда пространства в сверхвселенной Орвонтон.
Урантия е произлязла от вашето слънце, а вашето слънце се явява едно от разнообразното потомство на мъглявината Андроновер, организирана някога в качеството на съставна част от физическата енергия и материално същество в локалната вселена Небадон. А самата тази огромна мъглявина в далечното минало се е образувала от всеобщия силов заряд на пространството в свръхвселената Орвонтон.
К началу описываемых событий Первичные Главные Организаторы Сил Рая давно уже полностью контролировали пространственные энергии, которые позднее были организованы в туманность Андроновер.
Като начало на описваните събития Първичните Главни Организатори на Силите на Рая отдавана вече напълно са контролирали пространствените енергии, които по-късно са били организирани в мъглявината Андроновер.
987.000.000.000 лет тому назад вспомогательный организатор сил, в то время исполнявший обязанности 811.307-го инспектора орвонтонской серии, направляясь вовне из Уверсы, сообщил От Века Древним о том, что в одном из восточных (по состоянию на то время) секторов пространства Орвонтона сложились благоприятные условия, позволяющие начать процесс материализации.
Преди 987.000.000.000 години спомагателният организатор на силите, в същото време изпълняващ задълженията на 811.307-я инспектор от орвонтонската серия, насочвайки се навън от Уверса, е съобщил на От Векове Древните за това, че в един от източните (по състоянието към онова време) сектори в пространството на Орвонтон са се създали благоприятни условия, позволяващи да се започне процес на материализация.
900.000.000.000 лет тому назад, как свидетельствуют архивы Уверсы, Уверсский Совет Равновесия поручил правительству сверхвселенной направить одного из организаторов сил вместе с персоналом в регион, указанный ранее инспектором номер 811.307. Орвонтонские власти отправили первооткрывателя потенциальной
Преди 900.000.000.000 години, както свидетелствуват архивите на Уверса, Уверския Съвет на Равновесието е поръчал на правителството на свръхвселената да насочи един от организаторите на сили заедно с персонал в региона, указан по-рано от инспектор номер 811.307. Орвонтонските власти са изпратили първооткривателя на потенциалната
Страница 652
вселенной для исполнения распоряжения От Века Древних, предусматривающего создание нового материального творения.
вселена за изпълнение на разпорежданията на От Векове Древните, предвиждащи създаването на ново материално творение.
Регистрация данного разрешения означает, что организатор сил и его персонал уже отбыли из Уверсы в дальнее путешествие, направляясь в тот восточный сектор пространства, где впоследствии им предстояло приступить к продолжительной деятельности, результатом которой стало бы появление в Орвонтоне нового физического творения.
Регистрирането на даденото разрешение означава, че организаторът на силите и неговия персонал вече са тръгнали от Уверса на далечно пътешествие, насочвайки се в този източен сектор от пространството, където в последствие на тях им е предстояло да пристъпят към продължителна деятелност, в резултат на която би станало появяването в Орвонтон на ново физическо творение.
875.000.000.000 лет тому назад появилась гигантская туманность Андроновер номер 876.926. Для возбуждения энергетического вихря, выросшего в итоге до размеров обширного пространственного циклона, достаточно было присутствия организатора сил и взаимодействующего с ним персонала. После инициирования подобного небулярного вращения организаторы жизненных сил просто удаляются под прямым углом к плоскости вращающегося диска, и с этого времени внутренние свойства энергии обеспечивают последовательную и упорядоченную эволюцию новой физической системы.
Преди 875.000.000.000 години се е появила мъглявината Андроновер с номер 876.926. За възбуждането на енергетически вихър, разрастващ се в крайна сметка до размерите на обширен пространствен циклон, е било достатъчно присъствието на организатора на силите и взаимодействуващия с него персонал. След инициирането на подобно небулярно въртене организаторите на жизнените сили просто се отделят под прав ъгъл към плоскостта на въртящия се диск, и от това време вътрешните свойства на енергията обезпечават последователната и подредена еволюция на новата физическа система.
Примерно с этого же времени изложение событий переходит к функциям личностей сверхвселенной. В действительности, истинное начало повествования приходится именно на этот момент, то есть примерно на то время, когда Райские организаторы сил собираются удалиться, обеспечив такие пространственно-энергетические условия, при которых возможны действия силовых управляющих и физических регуляторов сверхвселенной Орвонтон.
Примерно от същото това време на излагане събитията преминават към функциите на личностите от свръхвселената. В действителност, истинското начало на повествуванието идва именно в този момент, т.е. примерно в това време, когато Райските организатори на сили се събират за да се отделят, обезпечавайки такива пространствено-енергетически условия, при които са възможни действията на силовите управляващи и силовите управляващи и физическите регулатори от вселената Орвонтон.
2. ПЕРВИЧНАЯ НЕБУЛЯРНАЯ СТАДИЯ
2. ПЪРВИЧЕН НЕБУЛЯРЕН СТАДИЙ
Все эволюционные материальные творения рождаются из кругообразных и газообразных туманностей, и все такие первичные туманности остаются кругообразными на протяжении начального периода своего газообразного существования. С возрастом они обычно становятся спиралевидными, а когда их функция звездообразования завершается, они часто превращаются в скопления звезд или гигантские солнца в окружении различного числа планет, спутников, а также меньших групп вещества, во многом напоминающих вашу небольшую солнечную систему.
Всички еволюционни материални творения се раждат от кръгообразни и газообразни мъглявини, и всички такива първични мъглявини си остават кръгообразни по протежение на началния период на своето газообразно съществуване. С възрастта те обикновено стават спираловидни, а когато тяхната функция на звездообразуване се завърши, те често се превръщат в струпване на звезди или гигантски слънца в обкръжение на различно число планети, спътници, а така също малки групи вещество, в многото напомнящи вашата не голяма слънчева система.
800.000.000.000 лет тому назад Андроновер утвердилась в качестве одной из величественных первичных туманностей Орвонтона. Мало что привлекало внимание астрономов соседних вселенных, наблюдавших этот феномен пространства. Измерения гравитации, выполнявшиеся в смежных творениях, показывали, что в регионах Андроновера происходила материализация пространства, однако этим всё и ограничивалось.
Преди 800.000.000.000 години Андроновер се е утвърдила в качеството на една от величествените първични мъглявини в Орвонтон. Малко е което, е привличало вниманието на астрономите от съседните вселени, наблюдаващи този феномен в пространството. Измерванията на гравитацията, изпълняващи се в съседните творения, са показвали, че в регионите на Андроновер е протичала материализация в пространството, обаче с това всичко се е и ограничавало.
700.000.000.000 лет тому назад система Андроновер разрослась до гигантских размеров, и в девять окружающих материальных творений были направлены дополнительные физические регуляторы в качестве помощников и партнеров энергетических центров этой материальной системы, развивавшейся столь быстрыми темпами. В то далекое время всё вещество, предназначавшееся для последующих творений, находилось в пределах этого непрестанно вращавшегося пространственного диска; после достижения своего максимального диаметра этот диск продолжал вращаться всё быстрее и быстрее при одновременном уплотнении и сжатии.
Преди 700.000.000.000 години системата Андроновер се е разраснала до гигантски размери, и в деветте обкръжаващи материални творения са били насочени допълнителни физически регулатори в качеството на помощници и партньори на енергетическите центрове на тази материална система, развиваща се с толкова бързи темпове. В това далечно време цялото вещество, предназначено за последващите творения, се е намирало в пределите на този непрестанно въртящ се пространствен диск; след достигане на своя максимален диаметър този диск е продължавал да се върти все по-бързо и по-бързо при едновременно уплътняване и свиване.
600.000.000.000 лет тому назад наступил пик мобилизации энергии Андроновера; туманность достигла своей максимальной массы. В то время она представляла собой гигантское кругообразное газовое облако, по форме напоминавшее сплющенный сфероид. Этот начальный период характеризовался дифференцированным образованием массы и варьирующейся скоростью вращения. Приближалось то
Преди 600.000.000.000 години е настъпил пика в мобилизацията на енергията на Андроновер; мъглявината е достигнала своята максимална маса. В същото време тя е представлявала по себе си гигантски кръгообразен газов облак, по форма напомнящ сплеснат сфероид. Този начален период се е характеризирал с диференцираното образуване на маса и варираща скорост на въртене. Приближавало се това
Страница 653
время, когда под действием гравитации и иных влияний заполняющие пространство газы начинают превращаться в организованное вещество.
време, когато под действието на гравитацията и други влияния на запълващите пространството газове започват да се превръщат в организирано вещество.
3. ВТОРИЧНАЯ НЕБУЛЯРНАЯ СТАДИЯ
3. ВТОРИЧЕН НЕБУЛЯРЕН СТАДИЙ
Громадная туманность постепенно стала принимать спиральную форму, которая была отчетливо видна даже астрономам отдаленных вселенных. Такова естественная история большинства туманностей: прежде чем эти вторичные туманности пространства начинают выбрасывать из себя солнца и приступают к формированию вселенной, они принимают вид спиральных объектов.
Грамадната мъглявина постепенно е започнала да приема спираловидна форма, която е била отчетливо видима даже за астрономите от отдалечените вселени. Такава е естествената история на болшинството мъглявини: преди което тези вторични мъглявини от пространството да започнат да изхвърлят от себе си слънца и да пристъпят към формиране на вселена, те приемат вид на спираловидни обекти.
Наблюдая за этими метаморфозами туманности Андроновер, находившиеся по соседству астрономы той далекой эры видели то же, что и астрономы двадцатого века, направляющие свои телескопы в пространство и обозревающие современные туманности примыкающего внешнего пространства.
Наблюдавайки за тези метаморфози на мъглявината Андроновер, намиращите се в съседство астрономи от тази далечна ера са видели същото това нещо, което и астрономите от двадесети век, насочващи своите телескопи в пространството и наблюдаващи съвременните мъглявини от съседното външно пространство.
К тому времени, когда Андроновер достиг максимальной массы, гравитационный контроль газообразного содержимого стал ослабляться, и наступила стадия высвобождения газа, в течение которой газ устремился вовне двумя гигантскими и четко оформленными рукавами, образовавшимися на противоположных сторонах материнской массы. Быстрое вращение громадного центрального ядра вскоре придало двум простирающимся газовым потокам вид спирали. Охлаждение и последующее сжатие частей этих простертых рукавов привели к появлению узлов: такие более плотные участки представляли собой огромные системы и подсистемы физического вещества, кружащиеся в пространстве посреди газового облака туманности и прочно удерживаемые гравитационным охватом породившего их диска.
Към това време, когато Андроновер е достигнала максимална маса, гравитационния контрол на газообразното съдържание е започнал за отслабва, и е настъпил стадия на освобождаване на газове, в течение на който газа се устремил навън по двата гигантски и отчетливо оформени ръкави, образували се на противоположните страни на майчинската маса. Бързото въртене на грамадното централно ядро скоро е придало на двата простиращи се газови потока вид на спирала. Охлаждането и последващото свиване частите на тези простиращи се ръкави са довели до появяването на възли: такива по плътни участъци представлява ли по себе си огромни системи и подсистеми от физическото вещество, въртящи се в пространството насред газовия облак на мъглявината и здраво удържани от гравитационния обхват на пораждащия ги диск.
Однако туманность уже начала сжиматься, и увеличение скорости вращения еще больше ослабило гравитационный контроль. Вскоре крайние газообразные регионы стали освобождаться от непосредственного воздействия небулярного ядра, распространяясь в пространстве в виде неправильных колец, возвращаясь в центральные регионы для завершения образования своих колец и так далее. Но это была лишь промежуточная стадия небулярного развития. Приближалось время, когда из-за постоянно возрастающей скорости вращения огромные солнца начинают выбрасываться в пространство на самостоятельные орбиты.
Обаче мъглявината вече започнала да се свива, и увеличаването на скоростта на въртене още повече отслабило гравитационния контрол. Скоро крайните газообразни региони започнали да се освобождават от непосредственото въздействие на небулярното ядро, разпространявайки се в пространството във вид на неправилни пръстени, възвръщайки се в централните региони за завършване образуването на своите пръстени и така нататък. Но това е бил само промеждутъчен стадий от небулярното развитие. Приближавало се времето, когато поради постоянно нарастващата скорост на въртене огромните слънца започват да се изхвърлят в пространството на самостоятелни орбити.
В далеком прошлом так случилось и с туманностью Андроновер. Энергетический диск увеличивался до тех пор, пока не достиг максимальных размеров, после чего, с наступлением фазы сжатия, он стал вращаться всё быстрее и быстрее, пока, наконец, не настала критическая центробежная стадия и не начался великий распад.
В далечното минало така се е случило и с мъглявината Андроновер. Енергетическият диск се е увеличавал до тогава, докато не е достигнал максимални размери, след което, с настъпване на фазата на сгъстяване, той е започнал да се върти все по-бързо и по-бързо, докато, накрая, не е настанал критичния центробежен стадий и не е започнал великия разпад.
500.000.000.000 лет тому назад появилось первое солнце Андроновера. Прочертив пространство огненной полосой, оно вырвалось из материнских гравитационных объятий и устремилось к неизведанному самостоятельному существованию в космосе созидания. Его орбита была обусловлена траекторией побега. Такие молодые солнца быстро обретают сферическую форму и начинают свой долгий и богатый событиями путь в качестве звезд пространства. За исключением терминальных небулярных ядер, абсолютное большинство солнц Орвонтона возникло аналогичным образом. Такие вырывающиеся в пространство звезды проходят через различные периоды эволюции и последующего служения во вселенной.
Преди 500.000.000.000 години се е появило първото слънце от Андроновер. Очертавайки в пространството огнена полоса, то се е откъснало от майчинските гравитационни обятия и се е устремило към неизследваното самостоятелно съществуване в космоса на съзиданието. Неговата орбита е била обусловена от траекторията на бягството. Такива млади слънца бързо придобиват сферична форма и започват своя дълъг и богат на събития път в качеството на звезди от пространството. С изключение на терминалните небулярни ядра, абсолютното болшинство слънца от Орвонтон са възникнали по аналогичен начин. Такива изхвърлящи се в пространството звезди преминават през различни периоди на еволюцията и последващото служене във вселената.
400.000.000.000 лет тому назад в туманности Андроновер начался период повторного захвата. Многие из ближайших и меньших солнц были захвачены в результате постепенного увеличения и дальнейшего уплотнения материнского ядра. Очень скоро началась терминальная фаза небулярного уплотнения - период, который всегда предшествует окончательному разделению исполинских пространственных скоплений энергии и вещества.
Преди 400.000.000.000 години в мъглявината Андроновер е започнал период на повторен захват. Много от най-близките и малки слънца са били захванати в резултат на постепенното увеличаване и по-нататъшно уплътняване на майчинското ядро. Много скоро е започнала терминалната фаза на небулярно уплътняване - период, който винаги предшества окончателното разделяне на исполинските пространствени струпвания на енергия и вещество.
Страница 654
После этой эпохи не прошло и миллиона лет, как Михаил Небадонский, Райский Сын-Создатель, избрал эту распадающуюся туманность в качестве места для подвига сотворения своей вселенной. Почти сразу же вслед за этим было начато создание архитектурных миров Салвингтона и ста планетных групп, относящихся к столицам созвездий. Потребовался почти миллион лет для создания этих скоплений специально сотворенных миров. Столичные планеты локальных систем были сконструированы в течение периода, который начался в то же время и завершился примерно пять миллиардов лет тому назад.
След тази епоха не са изминали и милион години, когато Михаил Небадонски, Райският Син-Създател, е избрал тази разпадаща се мъглявина в качеството на място за подвига в сътворяването на своята вселена. Почти веднага след това е било започнато създаването на архитектурните светове на Салвингтон и стоте планетни групи, отнасящи се до столиците на съзвездията. Били необходими почти милион години за създаването на тези струпвания от специално построени светове. Столичните планети на локалните системи били конструирани в течение на периода, който се е започнал в същото това време и се е завършил примерна преди пет милиарда години.
300.000.000.000 лет тому назад орбиты солнц Андроновера стали устойчивыми, и небулярная система вступила в промежуточный период относительной физической стабильности. Примерно в это же время персонал Михаила прибыл в Салвингтон, и уверсское правительство Орвонтона признало физическое существование локальной вселенной Небадон.
Преди 300.000.000.000 години орбитите на слънцата от Андроновер станали устойчиви, и небулярната система е встъпила в промеждутъчен период на относителна физическа стабилност. Примерно в същото това време персонала на Михаил е пристигнал в Салвингтон, и уверското правителство на Орвонтон е признало физическото съществуване на локалната вселена Небадон.
200.000.000.000 лет тому назад возобновился процесс сжатия и уплотнения, который сопровождался колоссальной генерацией тепла в центральном скоплении Андроновера - в ядре туманности. Относительно свободное пространство образовалось даже в регионах, находившихся вблизи центрального диска материнского солнца. Внешние пространственные регионы становились всё более устойчивыми и организованными; некоторые планеты, обращавшиеся вокруг новорожденных солнц, достаточно остыли для имплантации жизни. К этому времени относится появление старейших обитаемых планет Небадона.
Преди 200.000.000.000 години се е възобновил процесът на свиване и уплътняване, който се е съпровождал с колосално генериране на топлина в централното струпване на Андроновер - ядрото на мъглявината. Относително свободно пространство се е образувало даже в регионите, намиращи се в близост до централния диск на майчинското слънце. Външните пространствени региони ставали все по-устойчиви и организирани; някои планети, въртящи се около новородените слънца, достатъчно изстинали за имплантиране на живот. Към това време се отнася появата на най-старите обитаеми планети в Небадон.
В Небадоне впервые начинает действовать механизм сложившейся вселенной, и творение Михаила регистрируется на Уверсе как вселенная обитания и постепенного восхождения смертных.
В Небадон за първи път започва да действува механизма на създадената вселена, е творението на Михаил се регистрира на Уверса като вселена на обитание и постепенно възхождане на смъртните.
100.000.000.000 лет тому назад был достигнут пик небулярного сжатия и максимального теплового давления. Иногда эта критическая стадия противоборства гравитации и высокой температуры длится веками, однако рано или поздно теплота выходит победителем в борьбе с гравитацией, и начинается захватывающий период разбрасывания солнц. Так завершается вторичный этап существования пространственной туманности.
Преди 100.000.000.000 години е бил достигнат пикът в небулярното свиване и максималното топлинно налягане. Понякога този критичен стадий на противоборство между гравитацията и високата температура продължава векове, обаче рано или късно топлината излиза победител в борбата с гравитацията, и се започва завладяващия период на разхвърляне на слънца. Така се завършва вторичния етап от съществуването на пространствената мъглявина.
4. ТРЕТИЧНАЯ И ЧЕТВЕРТИЧНАЯ СТАДИИ
4. ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ СТАДИИ
Первичная стадия характеризуется кругообразной туманностью, вторичная - спиралевидной; в течение третичной стадии начинается разбрасывание солнц, в то время как четвертичная стадия включает второй и заключительный циклы разбрасывания, причем материнское ядро в результате становится либо глобулярным скоплением, либо одиночным солнцем, действующим в качестве центра терминальной солнечной системы.
Първичният стадий се характеризира с кръгообразна мъглявина, вторичният - със спираловидна; в течение на третият стадий се започва разхвърлянето на слънца, в това време когато четвъртият стадий включва втория и заключителен цикъл на разхвърляне, при което майчинското ядро в резултат става или кълбовидно струпване, или единично слънце, действуващо в качеството на център на терминална слънчева система.
75.000.000.000 лет тому назад эта туманность достигла апогея стадии звездной семьи. Это был пик первого периода потери солнц. Вокруг большинства из них с тех пор сформировались крупные системы планет, спутников, черных островов, комет, метеоритов и облаков космической пыли.
Преди 75.000.000.000 години тази мъглявина е достигнала апогея в стадия на звездното семейство. Това е бил пикът на първия период в загубата на слънца. Около болшинството от тях от тогава са се сформирали крупни системи от планети, спътници, черни острови, комети, метеорити и облаци от космически пепел.
50.000.000.000 лет тому назад закончился первый период разбрасывания солнц; туманность быстро завершала третичный цикл существования, в течение которого она породила 876.926 солнечных систем.
Преди 50.000.000.000 години се е завършил първият период от разхвърлянето на слънцата; мъглявината бързо е завършила третия стадий от съществуването, в течението на който тя е породила 876.926 слънчеви системи.
25.000.000.000 лет тому назад завершился третичный небулярный цикл туманности, что привело к организации и относительной устойчивости обширных звездных систем, образовавшихся из материнской туманности. Однако в центральной массе оставшейся части туманности продолжался процесс физического сжатия и усиления теплообразования.
Преди 25.000.000.000 години се е завършил третият небулярен цикъл на мъглявината, което е довело към организиране и относителна устойчивост на обширните звездни системи, образували се от майчинската мъглявина. Обаче в централната маса на изстиващата част на мъглявината се е продължавал процеса на физическо свиване и усилване на топло образуването.
Страница 655
10.000.000.000 лет тому назад начался четвертичный цикл существования Андроновера. Масса ядра достигла своей максимальной температуры; приближалось время критического сжатия. Изначальное материнское ядро содрогалось под совокупным воздействием напряжения, растущего вследствие повышения собственной внутренней температуры в результате сжатия ядра, и возрастающего гравитационного влияния окружающего роя освобожденных солнечных систем. Неизбежным следствием стали взрывы небулярного ядра, знаменующие начало второго небулярного цикла звездообразования. Приближался четвертичный цикл существования туманности.
Преди 10.000.000.000 години е започнал четвъртият стадий от съществуването на Андроновер. Масата на ядрото е достигнала своята максимална температура; приближавало се времето на критично свиване. Изначалното майчинско ядро потръпвало под съвкупното въздействие на напрежението, растящо в следствие на повишаването на собствената вътрешна температура в резултат от свиването на ядрото, и нарастващото гравитационно влияние на обкръжаващия го рояк освободени слънчеви системи. Неизбежно следствие станали взривовете в небулярното ядро, ознаменуващи началото на втория небулярен цикъл на звездообразуване. Приближавал се четвъртият цикъл от съществуването на мъглявината.
8.000.000.000 лет тому назад начался мощнейший терминальный взрыв. В течение подобного космического катаклизма в безопасности находятся только внешние системы. Это было началом конца существования туманности. Завершающее извержение солнц продолжалось почти два миллиарда лет.
Преди 8.000.000.000 години е започнал мощен терминален взрив. В течение на подобен космически катаклизъм в безопасност се намират само външните системи. Това е било началото на края на съществуването на мъглявината. Завършващото изхвърляне на слънцата е продължило почти два милиарда години.
7.000.000.000 лет тому назад терминальный распад Андроновера достиг своего пика. В течение этого периода появились крупные терминальные солнца, а локальные физические пертурбации достигли своего апогея.
Преди 7.000.000.000 години терминалният разпад на Андроновер е достигнал своя пик. В течение на този период са се появили крупни терминални слънца, а локалните физически пертурбации са достигнали своя апогей.
6.000.000.000 лет тому назад завершился терминальный распад и родилось ваше солнце - пятьдесят шестой, считая с конца, член второго звездного семейства Андроновера. Завершающий взрыв небулярного ядра породил 136.702 солнца, большинство из которых представляли собой одиночные светила. Общее число солнц и солнечных систем, возникших в туманности Андроновер, составило 1.013.628. Порядковый номер солнца вашей солнечной системы - 1.013.572.
Преди 6.000.000.000 години се е завършил терминалния разпад и се е родило вашето слънце - петдесет и шестото, считано от края към началото, член на второто звездно семейство на Андроновер. Завършващият взрив на небулярното ядро е породил 136.702 слънца, болшинството от които представлявали по себе си единични светила. Общото число на слънцата и слънчевите системи, възникнали в мъглявината Андроновер съставляват 1.013.628. Поредният номер на слънцето на вашата слънчева система е - 1.013.572.
И вот огромная туманность Андроновер перестала существовать, но она продолжает жить во многих солнцах и их планетных семьях, появившихся в этом материнском пространственном облаке. Остаток ядра этой величественной туманности до сих пор горит красноватым светом и продолжает отдавать умеренное количество света и тепла сохранившимся членам планетной семьи из ста шестидесяти пяти миров, которые сегодня обращаются вокруг своей почтенной матери, породившей два могучих поколения монархов света.
И ето огромната мъглявина Андроновер е престанала да съществува, но тя продължава да живее в многото слънца и техните планетни семейства, появили се в този майчинско пространствен облак. Остатъкът от ядрото на тази величествена мъглявина и до сега гори с червеникав светлина и продължава да отдава умерено количество светлина и топлина на съхранилите се членове от планетарното семейство от сто шестдесет и пет свята, които днес се въртят около почетната майка, породила две могъщи поколения монарси на светлината.
5. ПРОИСХОЖДЕНИЕ МОНМАТИИ - СОЛНЕЧНОЙ СИСТЕМЫ УРАНТИИ
5.ПРОИЗХОД НА МОНМАТИЯ - СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА НА УРАНТИЯ
5.000.000.000 лет тому назад ваше солнце представляло собой сравнительно изолированное пылающее светило, собравшее вокруг себя почти всё находившееся поблизости пространственное вещество - остатки недавних пертурбаций, сопровождавших его собственное рождение.
Преди 5.000.000.000 години вашето слънце е представлявало по себе си сравнително изолирано горещо светило, събрало около себе си почти всичкото намиращо се в близост пространствено вещество - остатъците от неотдавнашните пертурбации, съпровождащи неговото собствено раждане.
Сегодня ваше солнце обрело относительную стабильность, однако циклы появления солнечных пятен продолжительностью в одиннадцать с половиной лет свидетельствуют о том, что в молодости оно было переменной звездой. На начальном периоде существования вашего солнца продолжающееся сжатие с последующим постепенным повышением температуры приводило к мощнейшим катаклизмам на его поверхности. Цикл этих гигантских вспучиваний продолжался три с половиной дня и сопровождался изменением яркости. Это переменное состояние, периодические пульсации, делало ваше солнце высокочувствительным к определенным внешним воздействиям, которые ему предстояло вскоре испытать.
Днес вашето слънце е придобило относителна стабилност, обаче циклите на появявания на слънчевите петна с продължителност от единадесет и половина години свидетелствуват за това, че в младостта то е било променлива звезда. В началният период от съществуването на вашето слънце продължаващото се свиване с последващото постепенно повишаване на температурата е довело към мощен катаклизъм на неговата повърхност. Цикълът на тези гигантски издувания се е продължавал три и половина дни и се е съпровождал с изменения в яркостта. Това променливо състояние, периодичните пулсации, правели вашето слънце високо чувствително към определени външни въздействия, които са му предстояли скоро да изпита.
Так арена локального пространства была подготовлена к уникальному рождению Монматии, а именно так называется планетная семья вашего солнца - солнечной системы, к которой принадлежит и ваш мир. Менее одного процента планетных систем Орвонтона имеют подобное происхождение.
Така арената на локалното пространство е била подготвена за уникалното раждане на Монматия, а именно така се нарича планетното семейство на вашето слънце - слънчевата система, към която принадлежи и вашия свят. По-малко от един процент от планетните системи в Орвонтон имат подобен произход.
4.500.000.000 лет тому назад огромная система Ангона начала приближаться к этому одиночному солнцу. В центре этой громадной системы находился черный
Преди 4.500.000.000 години огромната система Ангона е започнала да се приближава към това единично слънце. В центъра на тази грамадна система се е намирал черен
Страница 656
исполин пространства, который был твердым, имел огромный электрический заряд и обладал колоссальным гравитационным воздействием.
исполин от пространството, който е бил твърд, имал е огромен електрически заряд и е притежавал колосално гравитационно въздействие.
По мере всё большего сближения Ангоны с солнцем, в моменты его максимального расширения в течение солнечных пульсаций потоки газообразного материала выбрасывались в космос в виде гигантских солнечных языков. Вначале эти огненные газовые языки неизбежно падали обратно на солнце, однако по мере всё большего приближения Ангоны гравитационная тяга гигантского пришельца стала столь огромной, что эти языки газа начали в определенных местах отрываться, причем корни возвращались на солнце, а внешние части отделялись и образовывали самостоятельные материальные тела - солнечные метеориты, которые сразу же стали обращаться вокруг солнца по собственным эллиптическим орбитам.
По степента на все по-голямото приближаване на Ангона към слънцето, в момента на неговото максимално разширяване в течение на слънчевите пулсации потоци от газообразен материал са се изхвърляли във вид на гигантски слънчеви езици. В началото тези огнени газове езици неизбежно падали обратно на слънцето, обаче по степента на все по-голямото приближаване на Ангона гравитационната тяга на гигантския пришелец е станала толкова огромна, че тези езици от газ започнали в определени места да се откъсват, при което корените са възвръщали на слънцето, а външните части са се отделяли и образували самостоятелни материални тела - слънчеви метеорити, които веднага са започнали да се въртят около слънцето по собствени елиптични орбити.
По мере приближения Ангоны извержения солнечного вещества увеличивались в масштабах; из солнца извлекалось всё больше и больше вещества, которое превращалось в самостоятельные тела, вращающиеся в окружающем пространстве. Эта ситуация развивалась на протяжении примерно пятисот тысяч лет, пока Ангона не подошла к солнцу на минимальное расстояние, после чего солнце, во время одного из своих периодических внутренних катаклизмов, претерпело частичный разрыв: с его противоположных сторон были одновременно извергнуты огромные объемы вещества. Со стороны, обращенной к Ангоне, был извлечен обширный столб солнечных газов, несколько заостренный с обоих концов, с характерным вздутием в центре, который полностью освободился от прямого гравитационного контроля солнца.
По степента на приближаване на Ангона изхвърлянето на слънчевото вещество се е увеличавало в мащаб; от слънцето се е извличало все повече и повече вещество, което се е превръщало в самостоятелни тела, въртящи се в обкръжаващото пространство. Тази ситуация се е развивала по протежението, примерно на петстотин хиляди години, докато Ангона не се е приближила до слънцето на минималното разстояние, след което слънцето, във времето на един от своите периодични вътрешни катаклизми е претърпяло частичен разпад: от неговите противоположни страни са били едновременно изтръгнати огромни обеми от вещество. От страната, обърната към Ангона, бил извлечен обширен стълб слънчеви газове, малко заострен в двата края, с характерен издуване в центъра, който напълно се е освободил от прекия гравитационен контрол на слънцето.
Впоследствии этот огромный столб солнечных газов, отделившийся таким образом от солнца, превратился в двенадцать планет солнечной системы. В результате приливной реакции на извержение этого гигантского предшественника солнечной системы, с противоположной стороны солнца произошел выброс газа, который с тех пор конденсировался в метеориты и космическую пыль солнечной системы, хотя огромная часть этого вещества впоследствии была повторно захвачена притяжением солнца после исчезновения системы Ангона в глубинах пространства.
В последствие този огромен стълб от слънчеви газове, отделил се по този начин от слънцето, се е превърнал в дванадесет планети от слънчевата система. В резултат от приливната реакция на изхвърляне на този гигантски предшественик на слънчевата система, от противоположната страна на слънцето е протекло изтласкване на газ, който от този момент се е кондензирал в метеорити и космическа пепел в слънчевата система, макар огромната част от това вещество в последствие да е била повторно захваната в притежание на слънцето след изчезване на системата Ангона в дълбините на пространството.
Хотя Ангоне удалось извлечь материал, ставший планетами солнечной системы, равно как и колоссальный объем вещества, превратившегося в обращающиеся вокруг солнца метеориты и астероиды, она не смогла удержать какой-либо части солнечного вещества. Надвигавшаяся система не приблизилась на такое расстояние, при котором она могла бы действительно изъять часть солнечной субстанции, однако ее сближение оказалось достаточным, чтобы извлечь в разделявшее ее и солнце пространство весь материал сегодняшней солнечной системы.
Макар на Ангона и да се е отдало да извлече материала, превърнал се в планети от слънчевата система, еднакво като и колосалния обем от вещество, превърнал се във въртящите се около слънцето метеорити и астероиди, тя не е могла да удържи каквато и да било част от слънчевото вещество. Нахлуващата система не се е приближила на такова разстояние, при което тя действително да би могла да изземе част от слънчевата субстанция, обаче нейното сближаване се е оказало достатъчно, за да извлече в разделящото нея и слънцето пространство целия материал за днешната слънчева система.
Небольшие планеты - пять внутренних и пять внешних - вскоре сформировались из остывающих и твердеющих ядер менее массивных, суженных концов гигантского гравитационного вздутия, которое Ангона сумела извлечь из солнца, в то время как Сатурн и Юпитер образовались из более массивных и выпуклых центральных частей. Мощная гравитационная тяга Юпитера и Сатурна быстро захватила большую часть материала, отобранного у Ангоны, о чём свидетельствует обратное движение некоторых из их спутников.
Не големи планети - пет вътрешни и пет външни - скоро са се формирали от изстиващите и втвърдяващи се ядра на по-малко масивните, стеснени краища на гигантското гравитационно подуване, което Ангона е съумяла да извлече от слънцето, в същото това време когато Сатурн и Юпитер са се образували от по масивните и издути централни части. Мощната гравитационна тяга на Юпитер и Сатурн бързо е захванала по-голямата част от материала, отнет у Ангона, за което свидетелствува обратното движениена някои от техните спътници.
Юпитер и Сатурн, образованные из самого центра колоссального столба перегретых солнечных газов, содержали такое количество раскаленного солнечного вещества, что светили ярким светом и излучали огромное количество тепла. Фактически, в течение короткого времени после формирования в качестве отдельных пространственных тел, они представляли собой вторичные солнца. Две эти крупнейшие планеты солнечной системы остаются в значительной мере газообразными и до сих пор не остыли до состояния полной конденсации, или отвердевания.
Юпитер и Сатурн, образувани от самия център на колосалния стълб от прегрети слънчеви газове, съдържали такова количество нагорещено слънчево вещество, че светили с ярка светлина и излъчвали огромно количество топлина. Фактически, в течение на кратко време след формирането в качеството на отделни пространствени тела, те представлявали по себе си вторични слънца. Тези две най-крупни планети от слънчевата система си остават в значителна степен газообразни и до този момент не са изстинали до състояние на пълна кондензация, или втвърдяване.
Ядра десяти остальных планет, образовавшихся в результате конденсации газа, вскоре достигли стадии отвердевания и начали притягивать к себе всё большие
Ядрата на десетте останали планети, образували се в резултат от кондензиране на газа, скоро са достигнали стадия на втвърдяване и са започнали да притеглят към себе си всички големи
Страница 657
количества метеоритного вещества, обращающегося в близлежащем пространстве. Таким образом, миры солнечной системы имеют двойственное происхождение: ядра конденсированного газа впоследствии увеличились за счет захвата огромного количества метеоритов. Собственно говоря, метеоритный захват продолжается, хотя и в значительно меньшей степени.
количества метеоритно вещество, въртящо се в близкото пространство. По такъв начин, световете от слънчевата система имат двоен произход: ядрото от кондензиран газ в последствие се е увеличавало за сметка на захващането на огромно количество метеорити. Собствено казано, метеоритния захват се продължава, макар и в значително па малка степен.
Планеты не обращаются вокруг солнца в экваториальной плоскости своего солнечного источника, что произошло бы в том случае, если бы они были выброшены вследствие вращения солнца. Скорее, они движутся в плоскости истекания солнечной массы, вызванного сближением Ангоны и произошедшего под значительным углом к солнечному экватору.
Планетите не се въртят в кръг около слънцето в екваториалната плоскост на своя слънчев източник, което би станало в този случай, ако те биха били изхвърлени в последствие на въртенето на слънцето. По-скоро те се движат в плоскостта на изтичане на слънчевата маса, предизвикано от сближаването с Ангона, и протекло под значителен ъгъл към слънчевия екватор.
В отличие от Ангоны, которой не удалось захватить какой-либо доли солнечной массы, ваше солнце присоединило к своей изменяющейся планетной семье некоторую часть циркулирующего пространственного материала странствующей системы. Из-за сильного гравитационного поля Ангоны орбиты подчиненных ей планет находились на значительном расстоянии от черного гиганта; и вскоре после истечения исходной массы солнечной системы - в то время, когда Ангона еще находилась вблизи солнца, - три крупные планеты этой системы прошли на таком близком расстоянии от массивного предшественника солнечной системы, что его гравитационная тяга, усиленная гравитацией солнца, оказалась достаточной для преодоления гравитационного действия Ангоны и захвата трех подчиненных планет этого небесного странника.
За разлика от Ангона, на която не се е отдало да захване каквато и да било част от слънчевата маса, вашето слънце е присъединило към своето изменящо се планетно семейство някаква част от циркулиращия пространствен материал на странствуващата система. Поради силното гравитационно поле на Ангона орбитите на подчинените и планети се намирали на значително разстояние от черния гигант; и скоро след изтичането на изходната маса на слънчевата система - в това време, когато Ангона още се е намирала близо до слънцето, - три крупни планети от тази система са преминали на такова близко разстояние от масивния предшественик на слънчевата система, че неговата гравитационна тяга, усилената гравитация на слънцето, се е оказала достатъчна за преодоляване на гравитационното действие на Ангона и захващането на три подчинени планети на този небесен странник.
Весь материал солнечной системы, отделившийся некогда от солнца, изначально обращался по орбитам в одном и том же направлении, и если бы не вторжение этих трех посторонних космических тел, он по-прежнему сохранял бы исходное направление орбитального вращения. В действительности, воздействие трех подчиненных Ангоне планет привнесло в формирующуюся систему новые, внешние направляющие силы, что стало причиной обратного движения. Обратное движение в любой астрономической системе всегда инородно и неизменно является результатом коллизионного воздействия внешних пространственных тел. Такие коллизии могут не приводить к обратному движению, однако обратное движение возможно только в такой системе, массы которой имеют различное происхождение.
Целият материал от слънчевата система, отделил се някога от слънцето, изначално се е въртял по орбита в едно и също направление, и ако не е било нахлуването на тези три странични космически тела, той както по-преди би съхранил изходното направление на орбиталното въртене. В действителност, въздействието на трите подчинени на Ангона планети е привнесло във формиращата се система нови, външни направляващи сили, което е станало причина за обратното движение. Обратното движение в коя да е астрономическа система винаги е с друг произход и неизменно се явява резултат от колизионното въздействие на външните пространствени тела. Такива колизии могат да не доведат към обратно движение, обаче обратното движение е възможно само в такава система, масата, на която има различен произход.
6. СТАДИЯ СОЛНЕЧНОЙ СИСТЕМЫ - ЭРА ФОРМИРОВАНИЯ ПЛАНЕТ
6. СТАДИЙ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА - ЕРА НА ФОРМИРАНЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ
Вслед за рождением солнечной системы последовал период постепенного ослабления солнечных извержений. На протяжении пятисот тысяч лет активность солнца снижалась, и объемы выбрасываемого в пространство вещества постепенно уменьшались. Однако в эту эпоху неустойчивых орбит - в периоды максимального сближения с солнцем окружающих тел - солнечному родителю удалось вернуть себе значительную часть метеоритного материала.
След раждането на слънчевата система е последвал период на постепенно отслабване на слънчевите изригвания. По протежение на петстотин хиляди години активността на слънцето се е снижавала, и обемът на изхвърляното в пространството вещество постепенно е намалявало. Обаче в тази епоха на неустойчиви орбити - в периодите на максимално сближаване със слънцето на обкръжаващите тела - на слънчевия родител се е отдало да върне при себе си значителна част от метеоритния материал.
Планеты, находившиеся ближе других к солнцу, первыми замедлили свое вращение под действием приливного трения. Кроме того, такие гравитационные влияния помогают стабилизации планетарных орбит, одновременно оказывая тормозящее действие на скорость осевого вращения планеты и заставляя ее вращаться всё медленнее до тех пор, пока она не перестает вращаться вокруг своей оси; в результате одно полушарие планеты оказывается постоянно обращенным к солнцу или более крупному телу, что видно на примере планеты Меркурий и Луны, всегда обращенной к Урантии одной своей стороной.
Планетите, намиращи се по-близо от другите към слънцето, първи са забавили своето въртене под действието на приливното триене. Освен това, такива гравитационни влияния помагат за стабилизиране на планетарната орбита, едновременно оказвайки спиращо действие на скоростта на осевото въртене на планетата и заставяйки я да се върти все по-бавно до тогава, докато тя не престане да се върти около своята ос; в резултат едното полушарие на планетата се оказва постоянно обърнато към слънцето или по-крупното тяло, което е видно например от планетата Меркурий и Луната, винаги обърната към Урантия с едната своя страна.
Когда приливное трение луны и земли уравновесится, земля всегда будет обращена одной стороной к луне, а день станет таким же, как месяц - продолжительностью примерно в сорок семь дней. После достижения такой устойчивости орбит приливное трение начнет оказывать противоположное действие, не отдаляя более луну от земли, а постепенно притягивая спутник к планете. И затем, в
Когато приливното триене между луната и земята се уравновеси, земята винаги ще бъде обърната с едната си страна към луната, а денят ще стане такъв същия, като месеца - с продължителност примерно от четиридесет и седем дни. След достигането на такава устойчивост на орбитите приливното триене ще започне да оказва противоположно действие, не отдалечавайки повече луната от земята, а постепенно притегляйки спътника към планетата. И след това, в
Страница 658
отдаленном будущем - когда луна приблизится примерно на расстояние одиннадцати тысяч миль от земли - гравитационное действие земли приведет к распаду луны, и этот вызванный приливно-гравитационным действием взрыв раздробит ее на небольшие осколки, которые могут собраться вокруг своего мира в виде колец вещества, наподобие колец Сатурна, или же будут постепенно притянуты к земле как метеориты.
отдалеченото бъдеще - когато луната се приближи примерно на разстояние от единадесет хиляди мили от земята - гравитационното действие на земята ще приведе към разпад луната, и този предизвикан от приливно-гравитационното действие взрив ще я раздроби на малко отломки, които могат да се съберат около своя свят във вид на пръстен от вещество, подобно на пръстена на Сатурн, или постепенно ще бъдат притеглени към земята като метеорити.
Если пространственные тела имеют схожий размер и плотность, они могут столкнуться. Когда же такие тела обладают примерно одинаковой плотностью и сравнительно неодинаковым размером, а также если меньшее из них продолжает сближаться с большим, происходит распад меньшего тела, когда радиус орбиты меньшего тела становится меньше двух с половиной радиусов большего. Столкновения гигантов пространства поистине редки, однако гравитационно-приливные взрывы меньших тел довольно обычное явление.
Ако пространствените тела имат сходен размери и плътност, те могат да се сблъскат. Когато също такива тела притежават примерно еднаква плътност и сравнително не еднакви размери, а така също ако по-малкото от тях продължава да се сближава с голямото, протича разпад на по-малкото тяло, когато радиуса на орбитата на по-малкото тяло стане по-малък от два пъти и половина радиуса на голямото. Стълкновението на гигантите в пространството наистина са редки, обаче гравитационно-приливните взривове на малките тела са доволно обичайно явление.
Падающие звезды устремляются на землю целым роем, ибо представляют собой обломки более крупных материальных тел, разрушенных под действием приливной гравитации соседних и еще более крупных пространственных тел. Кольца Сатурна являются обломками разрушенного спутника. Одна из лун Юпитера в настоящее время находится угрожающе близко от критической зоны приливного распада и в течение нескольких миллионов лет либо упадет на планету, либо подвергнется разрушению под действием приливной гравитации. Пятая планета солнечной системы в далеком прошлом обращалась по нерегулярной орбите, периодически всё больше сближаясь с Юпитером, пока не вошла в критическую зону гравитационно-приливного распада, после чего быстро претерпела фрагментацию и превратилась в нынешнее скопление астероидов.
Падащите звезди се устремяват към земята като цял рояк, защото представляват по себе си отломки от по-крупни материални тела, разрушени под действието на приливната гравитация на съседните и още по-крупни пространствени тела. Пръстените на Сатурн се явяват отломки от разрушен спътник. Една от луните на Юпитер в настояще време се намира заплашително близо до критичната зона на приливен разпад и в течение на няколко милиона години или ще падне на планетата, или ще бъде подложена на разрушение под действието на приливната гравитация. Петата планета от слънчевата система в далечното минало се е въртяла по нерегуларана орбита, периодично все повече сближавайки се с Юпитер, докато не е влязла в критическата зона на гравитационно-приливния разпад, след което бързо е претърпяла фрагментация и се е превърнала в сегашното струпване от астероиди.
4.000.000.000 лет тому назад сформировались системы Юпитера и Сатурна - в общих чертах такими, какими они являются сегодня, за исключением их лун, которые продолжали увеличиваться в размерах на протяжении нескольких миллиардов лет. Фактически, все планеты и спутники солнечной системы продолжают увеличиваться в размерах вследствие непрекращающегося захвата метеоритов.
Преди 4.000.000.000 години са се формирали системите Юпитер и Сатурн - в общи черти такива, каквито те се явяват днес, с изключение на техните луни, които са продължавали да се увеличават по размери по протежение на няколко милиарда години. Фактически, всички планети и спътници от слънчевата система продължават да се увеличават по размери в следствие на непрекъснатия захват на метеорити.
3.500.000.000 лет тому назад хорошо сформировались уплотнившиеся ядра остальных десяти планет; в неизменном состоянии были и ядра большинства лун, хотя некоторые из меньших спутников позднее объединились с образованием сегодняшних крупных лун. Эта эпоха может быть названа эрой образования планет.
Преди 3.500.000.000 години добре са се формирали уплътнилите се ядра на останалите десет планети, в неизменно състояние били и ядрата на болшинството луни, макар някои от малките спътници по-късно да са се обединили с образуването на днешните крупни луни. Тази епоха може да бъде наречена ера на образуване на планетите.
3.000.000.000 лет тому назад солнечная система функционировала во многом так же, как и сегодня. Ее члены постоянно увеличивались в размерах, так как метеориты продолжали падать на них в огромных количествах.
Преди 3.000.000.000 години слънчевата система е функционирала във многото също така, както и днес. Нейните членове постоянно са се увеличавали по размери, тъй като метеоритите са продължавали да падат на тях в огромни количества.
Примерно в это же время ваша солнечная система была занесена в физический реестр Небадона и была названа Монматией.
Примерно в това същото време вашата слънчева система е била внесена във физическия регистър на Небадон и е била наречена Монматия.
2.500.000.000 лет тому назад планеты значительно увеличились по размеру. Урантия представляла собой хорошо развитую сферу, масса которой составляла примерно десятую часть нынешней массы, и продолжала быстро увеличиваться за счет аккреции метеоритов.
Преди 2.500.000.000 години планетите значително се увеличили по размер. Урантия представлявала по себе си добре развита сфера, масата на която съставлявала примерно една десета част от днешната маса, и продължавала бързо да се увеличава за сметка на аккрецията на метеорити.
Вся эта колоссальная активность является естественной частью сотворения эволюционного мира типа Урантии и представляет собой астрономическую подготовку к созданию условий, необходимых для начала физической эволюции этих пространственных миров - эволюции, ведущей к увлекательному путешествию жизни во времени.
Цялата тази колосална активност се явява естествена част от сътворението на еволюционния свят Урантия и представлява по себе си астрономическа подготовка към създаване на условия, необходими за началото на физическата еволюция на тези пространствени светове - еволюцията, водеща към увлекателното пътешествие на живота във времето.
7. ЭРА МЕТЕОРИТОВ - ЭПОХА ВУЛКАНОВ
7. ЕРА НА МЕТЕОРИТИТЕ - ЕПОХА НА ВУЛКАНИТЕ
ПЕРВИЧНАЯ ПЛАНЕТАРНАЯ АТМОСФЕРА
ПЪРВИЧНА ПЛАНЕТАРНА АТМОСФЕРА
Страница 659
На протяжении этих ранних периодов в пространственных регионах солнечной системы роились небольшие дробящиеся и твердеющие тела, и при отсутствии защитной атмосферы, в которой могло бы происходить их сгорание, такие тела падали непосредственно на поверхность Урантии. Эти нескончаемые удары поддерживали более или менее высокую температуру поверхности, что, вместе с усилением гравитационного действия по мере увеличения размеров планеты, начало приводить в движение силы, которые постепенно заставляли более тяжелые элементы, такие как железо, опускаться всё дальше к центру планеты.
По протежение на ранните периоди в пространствените региони в слънчевата система са се родили малки разпадащи се и твърди тела, и при отсъствие на защитна атмосфера, в която би могло да протече тяхното изгаряне, такива тела падали непосредствено на повърхността на Урантия. Тези нескончаеми удари поддържали повече или по-малко висока температурата на повърхността, което, заедно с усилването на гравитационното действие по степента на увеличаване на размерите на планетата, от начало привели в движение сили, които постепенно заставяли по-тежките елементи, такива като желязото, да се спускат все по нататък към центъра на планетата.
2.000.000.000 тому назад земля начала заметно обгонять в своем росте луну. Планета всегда была больше своего спутника, но отличие в размерах было не столь разительным вплоть до этого времени, когда землей были захвачены громадные небесные тела. В то время размеры Урантии были примерно в пять раз меньше, чем сегодня, но она стала достаточно большой, чтобы удержать первичную атмосферу, которая начала появляться в результате внутреннего стихийного противоборства раскаленного ядра и остывающей коры.
Преди 2.000.000.000 години земята е започнала забележимо да изпреварва в своя ръст луната. Планета винаги е била по-голяма от своя спътник,но разликата в размерите не е била толкова поразителна чак до това време, когато от земята са били захванати грамадни небесни тела. В това време размерите на Урантия са били примерно пет пъти по-малки, отколкото днес, но тя станала достатъчно голяма, за да удържи първичната атмосфера, която е започнала да се появява в резултат на вътрешното стихийно противоборство на нагорещеното ядро и изстиващата кора.
К этому периоду относится начало явно выраженной вулканической деятельности. Высокая внутренняя температура продолжала повышаться за счет всё более глубокого проникновения радиоактивных, или тяжелых, элементов, привнесенных из пространства метеоритами. Изучение этих радиоактивных элементов вскроет тот факт, что возраст поверхности Урантии превышает один миллиард лет. Ваши радиевые часы - наиболее достоверный инструмент для научных оценок возраста планеты. Однако любые такие оценки слишком неполны, ибо все радиоактивные материалы, доступные вашему изучению, взяты с поверхности земли, и, следовательно, представляют собой элементы, сравнительно недавно приобретенные Урантией.
Към този период се отнася началото на явно изразената вулканична деятелност. Високата вътрешна температура продължила да се повишава за сметка на все по-дълбокото проникване на радиоактивните, или тежки, елементи, привнесени от пространството с метеоритите. Изучаването на тези радиоактивни елементи е по-скоро поради този факт, че възрастта на повърхността на Урантия превишава един милиард години. Вашите радиеви часовници - са най-достоверният инструмент за научните оценки за възрастта на планетата. Обаче всякакви такива оценки са прекалено непълни, защото всички радиоактивни материали, достъпни за вашето изучаване, са взети от повърхността на земята, и, следователно, представляват по себе си елементи, сравнително неотдавна придобити от Урантия.
1.500.000.000 лет тому назад земля набрала две трети своей нынешней массы, в то время как масса луны приближалась к современной величине. Быстрый рост земли по сравнению с луной позволил постепенно отобрать у луны ту небольшую атмосферу, которой когда-то обладал спутник.
Преди 1.500.000.000 години земята е набрала две трети от своята днешна маса, в същото това време когато масата на луната се е приближавала към съвременната величина. Бързият ръст на земята в сравнение с луната е позволил постепенно да се отнеме от луната тази не голяма атмосфера, която някога е притежавал спътника.
К этому времени вулканическая активность достигла своего апогея. Вся земля представляла собой настоящий огненный ад, а ее поверхность напоминала то расплавленное состояние, которое существовало до того, как более тяжелые металлы опустились к центру. Настала эпоха вулканов. Тем не менее, происходило постепенное формирование коры, состоящей в основном из сравнительно более легкого гранита. Создавались условия, необходимые для планеты, на которой в будущем может появиться жизнь.
Към това време вулканическата активност е достигнала своя апогей. Цялата земя представлявала по себе си истински огнен ад, а нейната повърхност напомняла това разтопено състояние, което е съществувало до тогава, докато по-тежките метали са се спуснали към центъра. Настанала епохата на вулканите. Още повече, протичало постепенното формиране на кората, състояща се в основното от сравнително лек гранит. Създавали се условия, необходими за планетата, на която в бъдеще може да се появи живот.
Первичная планетарная атмосфера постепенно эволюционировала, включая в свой состав уже некоторое количество водяного пара, окиси углерода, двуокиси углерода и хлористого водорода, но в ней практически не было свободного азота или свободного кислорода. Атмосфера мира на вулканической стадии развития представляет собой необычное зрелище. В дополнение к перечисленным газам, она насыщена многочисленными вулканическими газами и, по мере дальнейшего формирования атмосферного пояса, продуктами сгорания метеоритов, нескончаемым потоком обрушивающихся на поверхность планеты. В условиях чрезвычайно мощной метеоритной бомбардировки атмосферный кислород почти полностью расходуется на сгорание метеоритов.
Първичната планетарна атмосфера постепенно еволюирала, включвайки в своя състав вече някакво количество водна пара, въглеродни окиси, въглеродни двуокиси и хлороводород, но в нея на практика е нямало свободен азот или свободен кислород. Атмосферата на света на вулканичния стадий на развитие представлява по себе си необичайно зрелище. В допълнение към изброените газове, та е наситена с многочислени вулканични газове и по степента на по-нататъшното формиране на атмосферния пояс, с продуктите от изгарянето на метеоритите, непрекъснатия поток връхлитащ повърхността на планетата. В условията на изключително мощна метеоритна бомбардировка атмосферния кислород почти напълно се изразходва за изгаряне на метеоритите.
Постепенно атмосфера стала более устойчивой и достаточно остыла для выпадения дождя на горячую каменистую поверхность планеты. Тысячелетиями Урантия была окутана плотным и сплошным покровом пара. В течение этой эпохи солнце ни разу не освещало поверхность земли.
Постепенно атмосферата е станала по-устойчива и достатъчно изстинала за падането на дъжд на горещата камениста повърхност на планетата. Хилядолетия Урантия е била покрита от плътна и непрекъсната покривка от пара. В течение на тази епоха слънцето нито веднъж не е осветявало повърхността на земята.
Из атмосферы была извлечена значительная часть углерода: образовались карбонаты различных металлов, которыми изобиловали поверхностные слои
От атмосферата е бил извлечен значителна част от въглерода: образували са се карбонатите на различните метали, които изобилствали в повърхностните слоеве
Страница 660
планеты. Позднее намного большие количества этих углеродных газов были поглощены пышной древней растительностью.
на планетата. По-късно много големи количества от тези въглеродни газове били погълнати от пищната древна растителност.
Даже в последующие периоды продолжавшееся истечение лавы и падавшие на планету метеориты почти полностью расходовали атмосферный кислород. Первые отложения в появившемся вскоре первобытном океане не содержали разноцветных камней или глинистого сланца. И в течение долгого времени после появления этого океана в атмосфере практически не содержалось свободного кислорода. В значительных количествах он появился только позднее, выработанный морскими водорослями и другими формами растительной жизни.
Даже в последващите периоди продължаващото се изтичане на лава и падналите на планетата метеорити почти напълно изразходвали атмосферния кислород. Първите отлагания в появилия се скоро първобитен океан не съдържали разноцветни камъни или глинести шисти. И в течение на дълго време след появяването на този океан в атмосферата практически не се е съдържал свободен кислород. В значителни количества той се е появил само по-късно, изработен от морските водорасли и другите форми на растителен живот.
Первичная планетарная атмосфера вулканической эры плохо защищает от ударов метеоритного дождя. Миллионы и миллионы метеоритов способны проникать сквозь такой воздушный пояс, разбиваясь о планетарную кору как твердые тела. Однако со временем всё меньше из них оказываются достаточно крупными, чтобы противостоять возрастающему трению защитного экрана, каким является насыщаемая кислородом атмосфера более поздних эпох.
Първичната планетарна атмосфера на вулканическата ера лошо защитава от ударите на метеоритния дъжд. Милиони и милиони метеорити са способни да проникнат покрай такъв въздушен пояс, разбивайки се в планетарната кора като твърди тела. Обаче с времето все по-малко от тях се оказват достатъчно крупни, за да противостоят на нарастващото триене на защитния екран, какъвто се явява наситената с кислород атмосфера от по-късните епохи.
8. СТАБИЛИЗАЦИЯ КОРЫ
8. СТАБИЛИЗАЦИЯ НА КОРАТА
ЭПОХА ЗЕМЛЕТРЯСЕНИЙ
ЕПОХА НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
ВСЕМИРНЫЙ ОКЕАН И ПЕРВЫЙ КОНТИНЕНТ
ВСЕМИРЕН ОКЕАН И ПЪРВИ КОНТИНЕНТ
1.000.000.000 лет тому назад началась действительная история Урантии. Планета достигла приблизительно своего нынешнего размера. И примерно в это же время она была занесена в физический реестр Небадона и была названа Урантией.
Преди 1.000.000.000 години се е започнала действителната история на Урантия. Планетата е достигнала приблизително днешния си размер. И примерно в това време тя е била записана във физическия регистър на Небадон и е била наречена Урантия.
Атмосфера и непрекращающееся выпадение осадков способствовали остыванию земной поверхности. Уже на ранней стадии существования планеты вулканическая деятельность сбалансировала внутреннее температурное давление и сжатие коры; в эту эпоху постепенного остывания и усадки коры вулканов оставалось всё меньше, и начались землетрясения.
Атмосферата и непрекъснатото падане на отломки са способствали изстиването на земната повърхност. Вече на ранния стадий от съществуване на планетата вулканичната деятелност е балансирала вътрешното температурно налягане и свиването на кората; в тази епоха на постепенно изстиване и пропадане на кората вулканите оставали все по-малко, и започнали земетресенията.
Геологическая история Урантии началась тогда, когда кора достаточно остыла для образования первого океана. Однажды начавшись, конденсация водяных испарений на остывающей поверхности продолжалась до тех пор, пока земля практически целиком не заполнилась водой. К концу этого периода океан стал всемирным, покрыв планету слоем средней толщины в одну милю. В то время приливы действовали во многом так же, как и сегодня, однако этот первобытный океан не был соленым; вода, покрывавшая мир, была практически пресной. В те дни большая часть хлора находилась в соединениях с различными металлами, но его было достаточно для того, чтобы в сочетании с водородом делать воду слегка кислой.
Геологическата история на Урантия започнала тогава, когато кората достатъчно изстинала за образуване на първия океан. Веднъж започнала, кондензацията на водните изпарения на изстиващата повърхност се продължавала до този момент, докато земята практически изцяло се запълнила с вода. Към края на този период океанът станал всемирен, покривайки планетата със слой при средна дълбочина от една миля. В това време приливите действували в многото също така, както и днес, обаче този първобитен океан не е бил солен; водата, покриваща света, била практически прясна. В тези дни голяма част от хлора се е намирал в съединения с различни метали, но него го е имало в достатъчно количество за това, че в съчетание с водорода да направи водата леко кисела.
Урантию начала той далекой эры следует представлять себе как покрытую водой планету. Позднее, поднявшиеся с большей глубины, и поэтому более плотные, лавовые потоки вышли на дно нынешнего Тихого океана, и эта часть покрытой водой поверхности подверглась значительной депрессии. Первая континентальная масса суши поднялась из мирового океана для восстановления равновесного состояния постепенно уплотнявшейся коры.
Урантия е започнала в тази далечна ера да представя себе си като покрита с вода планета. По-късно, издигащата се от голяма дълбочина, и поради това по-плътни, потоци от лава излезли на дъното на днешния Тихи океан, и тази част покрита с вода се подложила на значителна депресия. Първата континентална маса суша се е издигнала от световния океан за възстановяване на равновесното състояние на постепенно уплътняващата се кора.
950.000.000 лет тому назад Урантия представляла собой один громадный континент и один огромный водный массив - Тихий океан. По-прежнему обычным зрелищем были вулканы, а землетрясения отличались как частотой, так и силой. Метеориты продолжали бомбардировать землю, но это происходило реже, а их размеры уменьшались. Атмосфера очищалась, но содержание двуокиси углерода продолжало оставаться высоким. Происходила постепенная стабилизация земной коры.
Преди 950.000.000 години Урантия представлявала по себе си един грамаден континент и един огромен воден масив - Тихия океан. Както и по-преди обичайно зрелище били вулканите, а земетресенията са се отличавали както по честота, така и по сила. Метеорити продължавали да бомбардират земята, но това се е случвало рядко, а техните размери намалявали. Атмосферата се очиствала, но съдържанието на двуокиси на въглерода продължавало да си остава високо. Протичала постепенна стабилизация на земната кора.
Страница 661
Примерно в это же время Урантия была включена в систему Сатания, к которой перешло управление планетой, и занесена в реестр жизни Норлатиадека. Так началось административное признание небольшой и незначительной сферы, которой было суждено стать планетой, где Михаил совершил грандиозный подвиг посвящения в образе смертного и приобрел тот опыт, из-за которого Урантия стала известна в локальной вселенной как "планета креста".
Примерно в това същото време Урантия е била включена в системата Сатания, към която е преминало управлението на планетата, и нанесена в регистъра на живота в Норлатиадек. Така е започнало административното признание на неголямата и незначителна сфера, на която е било съдено да стане планетата, където Михаил е извършил грандиозният подвиг на посвещението в образа на смъртен и е придобил този опит, поради който Урантия е станала известна в локалната вселена като "планетата на кръста".
900.000.000 лет тому назад на Урантию прибыла первая поисковая партия Сатании, посланная из Иерусема с целью изучения планеты и представления отчета о пригодности ее в качестве одного из центров экспериментальной жизни. Эта комиссия состояла из двадцати четырех членов, среди которых были Носители Жизни, Сыны-Ланонандеки, Мелхиседеки, серафимы и прочие категории небесной жизни, имеющие отношение к начальным этапам планетарной организации и управления.
Преди 900.000.000 години на Урантия е пристигнала първата търсеща партия от Сатания, изпратена от Йерусем с цел изучаване на планетата и представяне на отчет за нейната пригодност в качеството на един от центровете за експериментален живот. Тази комисия се е състояла от двадесет и четири члена, сред които били Носители на Живот, Синове-Ланонандеки, Мелхиседеки, серафими и други категории небесен живот, имащи отношение към началните етапи на планетарна организация и управление.
После тщательного изучения планеты эта комиссия вернулась в Иерусем и представила Властелину Системы положительный отзыв с рекомендацией внести Урантию в реестр экспериментальной жизни. В соответствии с этим ваш мир был зарегистрирован в Иерусеме как десятичная планета, и Носители Жизни были поставлены в известность о том, что им будет позволено ввести новые формы механической, химической и электрической активации во время их последующего прибытия на планету с мандатами о трансплантации и имплантации жизни.
След щателно изучаване на планетата тази комисия се върнала в Йерусем и представила на Властелина на Системата положителен отговор с препоръка да се внесе Урантия в регистъра на експерименталния живот. В съответствие с това вашият свят е бил регистриран в Йерусем като десетична планета, И Носителите на Живот били поставени в известност за това, че на тях ще им бъде позволено да внесат нови форми на механична, химическа и електрическа активация във времето на тяхното последващо пристигане на планетата с мандат за трансплантиране и имплантиране на живот.
В надлежащее время смешанная иерусемская комиссия двенадцати завершила подготовку к отправке на планету и получила одобрение эдемской планетарной комиссии семидесяти. Эти планы, предложенные консультативным советом Носителей Жизни, были окончательно утверждены в Салвингтоне. Вскоре по каналам дальней связи Небадона было передано сообщение о том, что Урантия станет тем полем деятельности, на котором Носители Жизни Сатании проведут свой шестидесятый эксперимент, призванный развить и улучшить сатанийский тип жизненных форм Небадона.
В необходимото време смесената йерусемска комисия на дванадесетте е завършила подготовката за заминаване на планетата и е получила одобрение от едемската планетарна комисия на седемдесетте. Тези планове, предложени от консултативния съвет на Носителите на Живот, били окончателно утвърдени в Салвингтон. Скоро по канала за далечна връзка в Небадон било предадено съобщението за това, че Урантия ще стане това поле на деятелност, на което Носителите на Живот от Сатания ще проведат своя шестдесети експеримент, призван да развие и подобри сатанийския тип жизнени форми в Небадон.
Вскоре после того, как официальное признание Урантии было подтверждено пространственными сообщениями Небадона, ей был предоставлен полный вселенский статус. Через некоторое время она была зарегистрирована в архивах столичных планет малого и большого секторов сверхвселенной, и еще до окончания той же эпохи Урантия была занесена в реестр планетарной жизни Уверсы.
Скоро след това, когато официалното признание на Урантия е било потвърдено от пространствени съобщения в Небадон, на нея и е бил предоставен пълен вселенски статус. След известно време тя е била регистрирана в архивите на столичните планети на малкия и голям сектори от свръхвселената, и още до свършване на тази същата епоха Урантия е била внесена в регистъра за планетарен живот на Уверса.
Вся эта эпоха характеризовалась частыми и неистовыми бурями. Древняя кора земли находилась в состоянии непрерывного движения. Остывание поверхности чередовалось с мощнейшим истечением лавы. Нигде на поверхности мира не сохранилось даже следа первичной коры. Эти слои слишком много раз перемешивались с глубинной лавой и смешивались с последующими отложениями древнего всемирного океана.
Цялата тази епоха се е характеризирала с чести и неистови бури. Древната кора на земята се е намирала в състояние на непрекъснато движение. Изстиването на повърхността се е редувало с мощни изтичания на лава. Никъде на повърхността на света не се е съхранило даже и следа от първичната кора. Тези слоеве прекалено много пъти са се премесвали с дълбочинната лава и са се смесвали с последващите отлагания от древния всемирен океан.
Нигде на поверхности земли не найти столько же видоизмененных остатков тех древних доокеанических скал, как в северо-восточной Канаде, вдоль побережья Гудзонова залива. Эта огромная гранитная возвышенность состоит из каменных пород доокеанической эпохи. Скальные слои накалялись, прогибались, скручивались, сминались, вновь и вновь проходя через эти деформирующие метаморфозы.
Никъде на повърхността на земята не могат да се намерят толкова видоизменени остатъци от тези древни до океански скали, както в северо-източна Канада, по дължина на бреговете на Хъдзъновия залив. Това огромно възвишение се състои от каменни породи на до океанската епоха. Скалните слоеве са се нажежавали, огъвали, усуквали, смилали, отново и отново преминавайки през тези деформиращи метаморфози.
На протяжении всей океанической эпохи колоссальные пласты не содержащей ископаемых слоистой каменной породы откладывались на дне этого древнего океана. (Известняк может образовываться в результате химических процессов; не весь древний известняк образовался вследствие отложений морской жизни.) Ни в одном из этих древних скальных образований невозможно обнаружить признаков жизни; они не содержат ископаемых остатков, за исключением тех случаев, когда по какой-то причине более поздние отложения водных эпох смешались с этими древними пластами, образовавшимися до появления жизни.
По протежение на цялата океанска епоха колосални пластове не съдържащи изкопаеми солно каменни породи са се утаявали на дъното на този древен океан. (Варовикът може да се образува в резултат на химически процеси; не целият древен варовик се е образувал в следствие на отлагания от морския живот.) Нито в едно от тези древни скални образования е невъзможно да се открият признаци на живот; те не съдържат изкопаеми остатъци, с изключение на тези случаи, когато поради някакво причина по-късните отлагания от водните епохи са се смесвали с тези древни пластове, образували се до появяването на живота.
Страница 662
Древняя кора земли была весьма нестабильной, однако горообразования не происходило. По мере своего формирования, планета уплотнялась под действием гравитационного сжатия. Горы не возникают в результате коллапса остывающей коры сжимающейся сферы; они появляются позднее вследствие осадков, гравитации и эрозии.
Древната земна кора била изключително нестабилна, обаче образуване на планини не е протичало. По степента на своето формиране, планетата се е уплътнявала под действието на гравитационното свиване. Планините не възникват в резултат от колапса на изстиващата кора на свиваща се сфера; те се появяват по-късно в следствие на утаяване, гравитация и ерозия.
В течение этой эры континентальная масса суши увеличивалась, пока она не составила около десяти процентов поверхности земли. Мощные землетрясения начались только после того, как суша высоко поднялась над поверхностью воды. Однажды начавшись, они происходили всё чаще и со всё большей силой, что продолжалось в течение многих эпох. Частота землетрясений убывала на протяжении многих миллионов лет, но до сих пор на Урантии случается в среднем пятнадцать землетрясений в день.
В течение на тази ера континенталната маса на сушата се е увеличавала, докато тя е съставяла десет процента от повърхността на земята. Мощните земетресения започнали само след това, когато сушата високо се издигнала над повърхността на водата. Веднъж започнали, те притичали все по-често и с все по-голяма сила, което продължавало в течение на много епохи. Честотата на земетресенията намалявала по протежение на много милиони години, но и до сега на Урантия се случват средно петнадесет земетресения на ден.
850.000.000 лет тому назад на земле впервые началась действительная стабилизация коры. Большинство тяжелых металлов опустилось к центру земного шара; остывающая кора перестала проваливаться в таких масштабах, как в прежние эпохи. Улучшился баланс между вытесненной сушей и более тяжелым океаническим ложем. Слой подкорковой лавы распространился практически на весь мир, что компенсировало и стабилизировало колебания, вызываемые охлаждением, сжатием и смещением поверхности.
Преди 850.000.000 години на земята за първи път е започнала действителната стабилизация на кората. Болшинството тежки метали са се спуснали към центъра на земното кълбо; изстиващата кора е престанала да се срутва в такива мащаби, както в предишните епохи. Подобрил се баланса между изтласканата суша и по-тежкото океанско дъно. Слой от под повърхностна лава практически се разпространил по целия свят, което компенсирало и стабилизирало колебанията, предизвикани от охлаждането, свиването и смесване на повърхности.
Частота и мощность вулканических извержений и землетрясений продолжали уменьшаться. Атмосфера очищалась от вулканических газов и водяного пара, однако процентное содержание двуокиси углерода всё еще оставалось высоким.
Честотата и мощността на вулканичните изригвания и земетресения продължили да се намаляват. Атмосферата се очиствала от вулканичните газове и водната пара, обаче процентното съотношение на двуокисите на въглерода все още оставало високо.
Электрические возмущения в атмосфере и в массе земли также шли на убыль. Потоки лавы подняли на поверхность смесь химических элементов, которые внесли разнообразие в состав коры и лучше изолировали планету от воздействия некоторых пространственных энергий. Всё это существенно упростило управление земной энергией и значительно упорядочило ее потоки, что проявляется в действии магнитных полюсов.
Електрическите смущения в атмосферата и в масата на земята също започнали да намаляват. Потоците лава издигнали на повърхността смеси от химически елементи, които внесли разнообразие в състава на кората и по-добре изолирали планетата от въздействието на някои пространствени енергии. Всичко това съществено опростило управлението на земната енергия и значително подредило нейните потоци, което се проявява в действието на магнитните полюси.
800.000.000 лет тому назад началась первая великая эпоха образования суши, активного поднятия континентов.
Преди 800.000.000 години започнала първата велика епоха от образуването на сушата, активното издигане на континентите.
Следует иметь в виду, что после того, как произошла конденсация земной гидросферы вначале в мировой, а позднее в Тихий океан, последний покрывал девять десятых земной поверхности. Падающие в моря метеориты скапливались на океаническом дне, а метеориты, в принципе, состоят из тяжелых элементов. Те метеориты, которые падали на сушу, были сильно окисленными; впоследствии они подвергались эрозии и смывались в океанические бассейны. Так дно океана становилось всё более тяжелым, к чему добавлялся вес толщи воды, достигавшей в некоторых местах десяти миль в глубину.
Следва да се има в предвид, как е протекла кондензацията на земната хидросфера в началото на световния, а по-късно в Тихия океан, последния е покривал девет десети от земната повърхност. Падащите в морето метеорити са се струпвали на океанското дъно, а метеоритите, по принцип, се състоят от тежки елементи. Тези метеорити, които падали на сушата, били силно окислени; в последствие те се подлагали на ерозия и са се смивали в океанските басейни. Така дъното на океана ставало все по-тежко, към което се добавяла тежестта на пласта от водата, достигащ в някои места десет мили в дълбочина.
Возрастающее давление Тихого океана привело к дальнейшему поднятию континентальной массы суши. Европа и Африка стали подниматься из тихоокеанских глубин вместе с теми массами, которые в настоящее время называются Австралией, Северной и Южной Америкой и Антарктидой, в то время как ложе Тихого океана еще больше погрузилось в процессе компенсаторной адаптации. К концу этого периода почти треть земной поверхности состояла из суши, представлявшей собой единый континент.
Нарастващото налягане на Тихия океан е привело към по-нататъшно издигане на континенталната маса на сушата. Европа и Африка започнали да се издигат от тихоокеанските дълбини заедно с тези маси, които в настояще време се наричат Австралия, Северна и Южна Америка и Антарктида, в това време когато ложето на Тихия Океан още повече потънало в процеса на компенсационна адаптация. Към края на този период почти една трета от земната повърхност се състояла от суша, представляваща по себе си единен континент.
В условиях всё большего поднятия суши, на планете появились первые климатические зоны. Основными факторами климатических колебаний являются подъем суши, облачность и влияние океана. Во время максимального подъема суши хребет континентальной массы Азии достиг в высоту почти девяти миль. Если бы в воз
В условията на все по-голямо издигане на сушата, на планетата се появили първите климатични зони. Основни фактори за климатичните колебания се явяват издигането на сушата, облачността и влиянието на океана. Във времето на максимален подем на сушата хребета на континенталната маса на Азия е достигнал на височина почти девет мили. Ако във
Страница 663
духе, окружавшем эти высокогорные районы, было много влаги, произошло бы образование огромных ледяных покровов; ледниковый период настал бы значительно раньше, чем это произошло в действительности. Потребовалось несколько сот миллионов лет, прежде чем произошло вторичное поднятие такого же количества суши.
въздуха, обкръжаващ тези високопланински райони, би имало много влага, би протекло образуването на огромни ледени покривки; ледниковия период би настанал значително по-рано, отколкото това се е случило в действителност. Биха били необходими няколко стотин милиона години, преди да се случи вторично издигане на такова същото количество суша.
750.000.000 лет тому назад появились первые изломы континентальной массы суши - в северно-южном направлении образовалась громадная трещина, которая впоследствии заполнилась океаном и создала условия для континентального дрейфа Северной и Южной Америки, включая Гренландию, в западном направлении. Длинная расселина в восточно-западном направлении отделила Африку от Европы и разъединила массы суши Австралии, тихоокеанских островов и Антарктиду от азиатского континента.
Преди 750.000.000 години са се появили първите начупвания на континенталната маса на сушата - в северно-южно направление се образувала голяма пукнатина, която в последствие се е запълнила от океана и е създала условия за континенталния дрейф на Северна и Южна Америка, включително Гренландия, в западно направление. Дългата дълбока цепнатина в източно-западно направление отделела Африка от Европа и разединила масата на сушата на Австралия, тихоокеанските острови и Антарктида от азиатския континент.
700.000.000 лет тому назад Урантия приближалась к периоду созревания условий, необходимых для существования жизни. Продолжался континентальный дрейф; океан всё больше проникал во внутренние районы суши в виде длинных, узких морей, мелководье и защищенные бухты которых хорошо приспособлены в качестве естественной среды морской жизни.
Преди 700.000.000 години Урантия се приближавала към периода на съзряване на условията, необходими за съществуване на живота. Продължавал се континенталния дрейф; океана все повече прониквал във вътрешните райони на сушата във вид на дълги, тесни морета, маловодни и защитени заливи които били добре приспособени в качеството на естествена среда на морския живот.
650.000.000 лет тому назад происходило дальнейшее расхождение масс суши и, вследствие этого, еще большее увеличение континентальных морей. И эти воды быстро приближались к той степени солености, которая была необходима для урантийской жизни.
Преди 650.000.000 години протекло по-нататъшно разминаване на масите на сушата и, в следствие на това, още по-голямо увеличаване на континенталните морета. И тези води бързо се приближавали към тази степен на соленост, която е била необходима за урантийския живот.
Именно эти моря и то, во что они превратились, положили начало летописи жизни на Урантии, найденной впоследствии на хорошо сохранившихся страницах каменной книги, всё новые и новые тома которой появлялись по мере того, как одна эра сменяла другую и эпоха следовала за эпохой. Эти древние внутренние моря были настоящей колыбелью эволюции.
Именно тези морета и това, в което те са се превърнали, положило началото на летописа на живота на Урантия, намерен в последствие на добре съхранила се страница от каменна книга, все нови и нови томове от която се появили по степента на това, как една ера сменяла друга и епоха следвала след епоха. Тези древни вътрешни морета били истинската колба на еволюцията.
[Представлено Носителем Жизни, членом изначального Урантийского Корпуса, в настоящее время являющимся местным наблюдателем.]
[Представено от Носителят на Живот, член на изначалния Урантийски Корпус, в настояще време явяващ се местен наблюдател.]
Страница 664