Текстът със зелени букви
е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на
оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно
препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е:
http://www.urantia.org/ 
Документ 56. ВСЕОБЩЕЕ ЕДИНСТВО
Документ 56. ВСЕОБЩО ЕДИНСТВО
БОГ есть единство. Божеству присуща всеобщая координированность. Вселенная вселенных представляет собой один огромный интегрированный механизм, абсолютно контролируемый бесконечным разумом. Физическая, интеллектуальная и духовная области всеобщего творения божественно коррелированы. Совершенное и несовершенное поистине взаимосвязаны, и поэтому конечное эволюционное создание может взойти к Раю, подчиняясь велению Всеобщего Отца: «Будьте совершенны, как совершенен я».
БОГ е единство. За Божеството е присъща всеобща координираност. Вселената на вселените представлява по себе си един огромен интегриран механизъм, абсолютно контролируем от безкрайния разум. Физическата, интелектуалната и духовни области на всеобщото творение божествено са корелирани. Съвършеното и несъвършеното наистина са взаимосвързани, и затова крайното еволюционно създание може да възлезе към Рая, подчинявайки се на повелята на Всеобщия Отец: "Бъдете съвършени, както съм съвършен аз".
Все различные уровни творения объединяются планами и управлением Зодчих Мироздания. Для ограниченных умов пространственно-временных смертных вселенная может являть множество проблем и ситуаций, которые создают видимость дисгармонии и отсутствия действенной координации. Однако те из нас, кто способен к более широкому охвату всеобщих явлений и кто более искушен в этом искусстве обнаружения основополагающей общности, лежащей в основе творческого разнообразия, открытия божественного единства, охватывающего всю эту множественность функций, лучше понимают божественное и единое назначение, представленное во всех этих разнообразных проявлениях всеобщей созидательной энергии.
Всички различни нива на творението се обединяват от плановете и управлението на Архитектите на Мирозданието. За ограничените умове на пространствено-времевите смъртни вселената може да проявява множество проблеми и ситуации, които създават видимост на дисхармония и отсъствие на действена координация. Обаче тези от нас, които са способни към по-широк обхват на всеобщите явления и които са по-изкусни в това изкуство за откриване на основополагащи общности, лежащи в основата на творческото разнообразие, откриването на божественото единство, обхващащо цялата тази множественост на функциите, по-добре разбират божественото и единно назначение, представено във всички тези разнообразни проявления на всеобщата съзидателна енергия.
1. ФИЗИЧЕСКАЯ КООРДИНАЦИЯ
1. ФИЗИЧЕСКА КООРДИНАЦИЯ
Физическое, или материальное, творение не бесконечно, но оно в совершенстве координировано. Существуют сила и энергия, но по своему происхождению они едины. Семь сверхвселенных представляются двойственными, центральная вселенная — тройственной, однако строение Рая едино. И Рай является действительным источником всех материальных вселенных — прошлых, нынешних и будущих. Но это космическое происхождение — событие в вечности; ни в какое время — прошлое, настоящее или будущее — ни пространство, ни материальный космос не возникают из центрального Острова Света. Как космическая сила, Рай функционирует прежде пространства и до времени; поэтому его производные казались бы покинутыми во времени и пространстве, если бы они не возникли посредством Безусловного Абсолюта — их предельного вместилища в пространстве, раскрывающего и регулирующего их во времени.
Физическото, или материалното, творение не е безкрайно, но то е в съвършенство координирано. Съществуват силата и енергията, но по своя произход те са единни. Седемте свръхвселени се представят като двоични, централната вселена - като троична, обаче строежа на Рая е единен. И Раят се явява действителен източник на всички материални вселени - минали, сегашни и бъдещи. Но този космически произход - е събитие във вечността; в никакво време - минало, настояще или бъдеще - нито пространството, нито материалният космос не възникват от централния Остров на Светлината. Като космическа сила, Раят функционира преди пространството и до времето; затова неговите производни изглеждат би изоставени във времето и пространството, ако те не биха възникнали посредством Безусловния Абсолют - тяхното пределно вместилище в пространството, разкриващо и регулиращо ги във времето.
Безусловный Абсолют поддерживает физическую вселенную, в то время как Божество-Абсолют стимулирует совершенное сверхуправление всей материальной реальностью; и оба Абсолюта функционально объединены во Всеобщем Абсолюте. Эта связанная корреляция материальной вселенной лучше всего понимается всеми личностями — материальными, моронтийными, абсонитными или духовными —
Безусловният Абсолют поддържа физическата вселена, в същото това време когато Божеството-Абсолют стимулира съвършеното свръхуправление на цялата материална реалност; и двата Абсолюта функционално са обединени във Всеобщия Абсолют. Тази свързана корелация на материалната вселена повече от всичко се разбира от всички личности - материални, моронтийни, абсонитни или духовни -
Страница 638
через наблюдение за реакцией любой полноценной материальной реальности на гравитационное воздействие источника гравитации в нижнем Раю.
чрез наблюдение за реакциите на коя да е пълноценна материална реалност на гравитационното въздействие на източника на гравитация в долния Рай.
Унификация гравитационного воздействия является всеобщей и неизменной; реакция чистой энергии также является всеобщей и неизбежной. У чистой энергии (изначальной силы) и чистого духа полностью отсутствует реакция на гравитацию. Эти первичные силы, присущие Абсолютам, лично контролируются Всеобщим Отцом; поэтому все виды гравитации сосредоточены в личном присутствии Райского Отца, состоящем из чистой энергии и чистого духа, и в его сверхматериальной обители.
Унификацията на гравитационното въздействие се явява всеобща и неизменна; реакцията на чистата енергия също така се явява всеобща и неизбежна. У чистата енергия (изначалната сила) и чистият дух напълно отсъствува реакция на гравитацията. Тези първични сили, присъщи за Абсолюта, лично се контролират от Всеобщия Отец; затова всички видове гравитация са съсредоточени в личното присъствие на Райския Отец, състоящ се от чиста енергия и чист дух, и в неговата свръхматериална обител.
Чистая энергия — предшественница всех относительных, недуховных функциональных реальностей, в то время как чистый дух есть потенциал божественного и направляющего сверхруководства всеми основными энергетическими системами. И обе эти реальности, во всём их разнообразии, проявляемом по всему пространству и наблюдаемом в движениях времени, сосредоточены в лице Райского Отца. В нём они представляют собой единое целое, они должны объединиться, ибо Бог един. Личность Отца является абсолютно объединенной.
Чистата енергия - предшественицата на всички относителни, недуховни функционални реалности, в същото това време когато чистия дух е потенциала на божественото и направляващо свръхръководство на всички основни енергетически системи. И тези две реалности, в цялото им разнообразие, проявявано по цялото пространство и наблюдавано в движенията на времето, са съсредоточени в лицето на Райския Отец. В него те представляват по себе си единно цяло, те са длъжни да се обединят, защото Бог е един. Личността на Отеца се явява абсолютно обединена.
В бесконечной сущности Бога-Отца двойственность реальности невозможна — например, реальность физическая и духовная. Однако как только мы отвлекаемся от бесконечных уровней и абсолютной реальности, присущих личным ценностям Райского Отца, мы замечаем существование этих двух реальностей и видим, что они полностью реагируют на его личное присутствие; всё заключено в нем.
В безкрайната същност на Бога-Отец двойственост в реалността е невъзможна - например, реалност физическа и духовна. Обаче когато ние се абстрахираме от безкрайното ниво и абсолютната реалност, присъщи за личните ценности на Райския Отец, ние забелязваме съществуването на тези две реалности и виждаме, че те напълно реагират на неговото лично присъствие; всичко се съдържа в него.
Как только вы отходите от безусловного представления о бесконечной личности Райского Отца, вы должны постулировать РАЗУМ как неизбежный метод объединения всё большего расхождения этих двойственных вселенских проявлений изначальной единосущной личности Создателя, Первого Источника и Центра — Я ЕСТЬ.
Щом само вие се отдръпнете от безусловната представа за безкрайната личност на Райския Отец, вие сте длъжни да постулирате РАЗУМА като неизбежен метод за обединяване на все по-голямото раздалечаване на тези двойствени вселенски проявления в изначалната същност на Създателя, Първият Източник и Център - АЗ СЪМ.
2. ИНТЕЛЛЕКТУАЛЬНОЕ ЕДИНСТВО
2. ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЕДИНСТВО
Мысль-Отец реализует духовное выражение в Слове-Сыне и посредством Рая достигает распространения реальности в обширной материальной вселенной. Духовные проявления Вечного Сына коррелированы с материальными уровнями творения благодаря функциям Бесконечного Духа. За счет его помощи разуму, реагирующему на воздействия духа, а также вследствие действий разума, управляющих физической вселенной, духовные реальности Божества и материальные последствия действий Божества становятся коррелированными.
Мисълта-Отец реализира духовната изразяване в Словото-Син и посредством Рая достига разпространяването на реалността в обширната материална вселена. Духовните проявления на Вечният Син са корелирани с материалните нива на творението благодарение на функциите на Безкрайния Дух. За сметка на неговата помощ на разума, реагиращ на въздействието на духа, а така също в следствие на действията на разума, управляващи физическата вселена, духовните реалности на Божествата и материалните последствия от действията Божествата стават корелирани.
Разум есть функциональный дар Бесконечного Духа, вследствие чего он является бесконечным в потенциале и всеобщим в посвящении. Изначальная мысль Всеобщего Отца воплощается в вечности в двойственном выражении: Острове Рай и равном ему Божестве — духовном Вечном Сыне. Такая двойственность вечной реальности приводит к неизбежности Бога разума — Бесконечного Духа. Разум является незаменимым каналом связи между духовными и материальными реальностями. Материальное эволюционное создание способно осмыслить и понять живущий в нём дух только с помощью разума.
Разумът е функционалният дар на Безкрайния Дух, в следствие на което той се явява безкраен в потенциала и всеобщ в посвещението. Изначалната мисъл на Всеобщият Отец се въплътява във вечността в двойственото изразяване: Острова Рай и равното на него Божество - духовния Вечен Син. Такава двойственост на вечната реалност привежда към неизбежността на Бога на разума - Безкрайния Дух. Разумът се явява незаменим канал на връзка между духовните и материални реалности. Материалното еволюционно създание е способно да осмисли и да разбере живущия в него дух само с помощта на разума.
Этот бесконечный и всеобщий разум проявляется во вселенных времени и пространства как космический разум. И хотя он охватывает самые различные уровни — от первичного служения вспомогательных духов разума до величественного разума главного управляющего вселенной — этот космический разум также адекватно объединен в верховенстве Семи Главных Духов, которые, в свою очередь, согласованы с Высшим Разумом времени и пространства и в совершенстве коррелированы с всеохватным разумом Бесконечного Духа.
Този безкраен и всеобщ разум се проявява във вселените на времето и пространството като космически разум. И макар той да обхваща най-различни нива - от първичното служене на спомагателните духове на разума до величествения разум на главния управляващ вселената - този космически разум също така е адекватно обединен във върховенството на Седемте Главни Духове, които, на свой ред, са съгласувани с Висшия Разум на времето и пространството и в съвършенство са корелирани с всеобхватния разум на Безкрайния Дух.
Страница 639
3. ДУХОВНОЕ ОБЪЕДИНЕНИЕ
3. ДУХОВНО ОБЕДИНЕНИЕ
Как центром гравитации вселенского разума является Райское личное присутствие Бесконечного Духа, так центром духовной гравитации является личное Райское присутствие Вечного Сына. Всеобщий Отец един, но относительно времени-пространства он раскрывается в двойственных феноменах чистой энергии и чистого духа.
Както център за гравитацията на вселенския разум се явява Райското лично присъствие на Безкрайния Дух, така център за духовната гравитация се явява личното Райското присъствие на Вечния Син. Всеобщият Отец е един, но в относителното време-пространство той се разкрива в двойствените феномени на чистата енергия и чистия дух.
Духовные реальности Рая также едины, однако во всех пространственно-временных ситуациях и отношениях единый дух раскрывается в двойственных феноменах: с одной стороны, в духовных личностях и эманациях Вечного Сына, с другой — в духовных личностях и влияниях Бесконечного Духа и взаимосвязанных творений; кроме того, существует третий феномен: чисто духовные частицы — посвящаемые Отцом Настройщики Сознания и другие доличностные духовные существа.
Духовните реалности на Рая също така са единни, обаче във всички пространствено-времеви ситуации и отношения единният дух се разкрива в двойствени феномени: от една страна, в духовните личности и еманациите на Вечния Син, от друга - в духовните личности и влияния на Безкрайния Дух и взаимосвързаните творения; освен това, съществува и трети феномен: чисто духовните частици - посвещаваните от Отца Настройчици на Съзнанието и други доличностни духовни същества.
На каком бы уровне вселенской деятельности вы ни сталкивались с духовными явлениями или вступали в контакт с духовными существами, вы можете быть уверены в том, что все они происходят от Бога, который есть дух, с помощью Духа-Сына и Бесконечного Духа-Разума. В том виде, в каком этот необъятный дух функционирует как феномен чувственного восприятия в эволюционных мирах времени, он управляется из центров локальных вселенных. Из этих столиц Сынов-Создателей Святой Дух и Дух Истины, вместе со вспомогательными духами разума, прибывают на низшие и развивающиеся уровни материального разума.
На което и да било ниво на вселенска деятелност вие да се сблъсквате с духовните явления или да встъпвате в контакт с духовни същества, вие може да бъдете уверени в това, че всички те произхождат от Бога, който е дух, с помощта на Дух-Син и Безкрайния Дух-Разум. В този вид, в който този необятен дух функционира като феномен на чувственото възприятие в еволюционните светове на времето, той се управлява от центровете в локалните вселени. От тези столици на Синовете-Създатели Светият Дух и Духът на Истината, заедно със спомагателните духове на разума, пристигат на нисшите и развиващи се нива на материалния разум.
Хотя разум достигает большего объединения на уровне Главных Духов в совокупности с Высшим Существом и, как космический разум, в подчинении Абсолютному Разуму, духовная помощь развивающимся мирам более непосредственно объединяется в личностях, пребывающих в столицах локальных вселенных, а также в руководящих Божественных Попечительницах, которые, в свою очередь, практически совершенно коррелированы с Райским гравитационным контуром Вечного Сына, где происходит окончательное объединение всех пространственно-временных проявлений духа.
Макар разумът да достига най-голямо обединение на нивото на Главните Духове в съвкупност с Висшето Същество и, като космически разум, в подчинение на Абсолютния Разум, духовната помощ за развиващите се светове по-непосредствено се обединява в личностите, пребиваващи в столиците на локалните вселени, а така също в ръководещите Божествени Попечителки, които, на свой ред, практически съвършено са корелирани с Райския гравитационен контур на Вечния Син, където протича окончателното обединение на всички пространствено-времеви проявления на духа.
Создание способно достичь, сохранить и увековечить совершенство своего существования за счет слияния самосознающего разума с частицей дотроичного духовного дара одного из лиц Райской Троицы. Смертный разум является творением Сынов и Дочерей Вечного Сына и Бесконечного Духа и, при слиянии с полученным от Отца Настройщиком Сознания, приобретает черты тройственности духовного содержания эволюционных сфер. Однако три эти духовные выражения в совершенстве объединяются в завершителях, как они объединялись в вечности во Всеобщем Я ЕСТЬ до того, как оно стало Всеобщим Отцом Вечного Сына и Бесконечного Духа.
Създанието е способно да достигне, да съхрани и увековечи съвършенството на своето съществуване за сметка на сливането на самосъзнаващия разум с частицата до троичен духовен дар от едно от лицата на Райската Троица. Смъртният разум се явява творение на Синовете и Дъщерите на Вечния Син и Безкрайния Дух и, при сливане с получения от Отца Настройчик на Съзнанието, придобива чертите на троичното духовно съдържание на еволюционните сфери. Обаче тези три духовни изразявания в съвършенство се обединяват в завършителите, както те са се обединявали във вечността във Всеобщото АЗ СЪМ до тогава, докато то е станало Всеобщ Отец на Вечния Син и Безкрайния Дух.
В конечном счете дух всегда должен стать тройственным в своем выражении и объединенным в Троице при своем окончательном воплощении. Дух происходит от одного источника через тройственное выражение; в итоге он должен достигнуть — и достигает — своего полного воплощения в том божественном единении, которое осуществляется в опыте обретения Бога — единстве с божественностью — в вечности, а также через служение космического разума, который есть бесконечное выражение вечного слова, являющегося отражением всеобщей мысли Отца.
В крайна сметка духът винаги е длъжен да стане троичен в своето изразяване и обединен в Троицата при своето окончателно въплъщение. Духът произхожда от един източник чрез троичното изразяване; в крайна сметка той е длъжен да достигне - и достига - своето пълно въплътяване в това божествено единение, които се осъществява в опита за придобиване на Бога - единството с божествеността - във вечността, а така също чрез служенето на космическия разум, който е безкрайно изразяване на вечното слово, явяващо се отражение на всеобщата мисъл на Отца.
4. ЛИЧНОСТНОЕ ОБЪЕДИНЕНИЕ
4. ЛИЧНОСТНО ОБЕДИНЕНИЕ
Всеобщий Отец — божественно объединенная личность; поэтому все его восходящие дети, ведомые к Раю под воздействием возвратной движущей силы
Всеобщият Отец - е божествено обединена личност; за това всички негови възходящи деца, водени към Рая под въздействието на възвратна движеща сила
Страница 640
Настройщиков Сознания — отправившихся из Рая для того, чтобы вселиться в материальных смертных во исполнение веления Отца, — также станут полностью объединенными личностями, как только достигнут Хавоны.
Настройчиците на Съзнанието - отправящи се от Рая за това, за да се вселят в материалните смъртни в изпълнението на волята на Отца, - също така да станат напълно обединени личности, щом само като достигнат Хавона.
Личности присуще стремление к объединению всех составных реальностей. Бесконечная личность Первого Источника и Центра, Всеобщий Отец, объединяет все семь составных Абсолютов Бесконечности. И личность смертного человека, являясь исключительным и непосредственным даром Всеобщего Отца, обладает таким же потенциалом для объединения составных факторов смертного создания. Такая объединяющая созидательность любой личности созданного существа — признак ее высокого и исключительного источника и является еще одним подтверждением нерушимой связи с тем же самым источником через контур личности, посредством которого личность создания поддерживает прямую и непрерывную связь с Отцом всех личностей в Раю.
За личностите е присъщ стремежа към обединяване на всички съставни реалности. Безкрайната личност на Първият Източник и Център, Всеобщият Отец, обединява всичките седем съставни Абсолюта на Безкрайността. И личността на смъртният човек, явявайки се изключителен и непосредствен дар от Всеобщия Отец, притежава същия такъв потенциал за обединяването на съставните фактори на смъртното създание. Такава обединяваща съзидателност на коя да е личност на създаденото същество - е признак за нейния висок и изключителен източник и се явява още едно потвърждение за нерушимата връзка със същия този източник чрез контура на личността, посредством който личността на създанието поддържа пряка и непрекъсната връзка с Отеца на всички личности в Рая.
Несмотря на то, что проявление Бога начинается в сферах Семичастного и продолжается на более высоких уровнях верховности и предельности, доходя до Бога-Абсолюта, контур личности с центром в Раю и в личности Бога-Отца обеспечивает полное и совершенное объединение всех этих разнообразных выражений божественной личности в той мере, в какой это касается личностей всех созданных существ на всех уровнях разумного существования и во всех мирах совершенных, усовершенствованных и совершенствующихся вселенных.
Независимо от това, че проявлението на Бога се започва в сферите на Седмочастния и се продължава на по-високите нива на върховност и пределност, достигайки до Бога-Абсолют, контура на личността с център Рая и в личността на Бог-Отец обезпечава пълното и съвършено обединяване на всички тези разнообразни изразявания на божествената личност в такава степен, в каквато това се отнася до личностите на всички създадени същества на всички нива на разумно съществуване и във всички светове на съвършените, усъвършенстваните и усъвършенстващи се вселени.
Хотя для вселенных и во вселенных Бог является всем тем, что мы описали, тем не менее, для вас и для всех богопознавших созданий он един — ваш Отец и их Отец. Для личности Бог не может быть множественным. Бог является Отцом для каждого из своих созданий, и в буквальном смысле невозможно, чтобы какое-либо дитя имело более одного отца.
Макар за вселените и във вселените Бог да се явява всичко това, което ние сме описали, още повече, за вас и за всички богопознали създания той е един - вашия Отец и техния Отец. За личността Бог не може да бъде множествен. Бог се явява Отец за всяко едно от своите създания, и в буквалния смисъл е невъзможно, че което и да било дете да има повече от един баща.
В философском и космическом аспектах, а также относительно различных уровней и местонахождений возможных проявлений, вы можете и, следовательно, должны предположить действие множественных Божеств и постулировать существование множественных Троиц; однако в опыте поклонения при личном общении с Отцом каждой верующей личности по всему мирозданию, Бог един; и это единое и личностное Божество есть наш Райский родитель, Бог-Отец — даритель, хранитель и Отец всех личностей, от смертного человека обитаемых миров до Вечного Сына центрального Острова Света.
Във философски и космически аспекти, а така също относно различните нива и местонахождения на възможните проявления, вие можете и, следователно, сте длъжни да предположите действието на множествените Божества и да постулирате съществуването на множествени Троици; обаче в опита за поклонение при личното общуване с Отеца на всяка вярваща личност по цялото мироздание, Бог е един; и това единно и личностно Божество е нашият Райски Родител, Бог-Отец - дарител, пазител и Отец на всички личности, от смъртния човек в обитаемите светове до Вечния Син от централния Остров на Светлината.
5. ЕДИНСТВО БОЖЕСТВА
5. ЕДИНСТВО НА БОЖЕСТВОТО
Целостность — неделимость — Райского Божества является экзистенциальной и абсолютной. Существуют три вечных олицетворения Божества — Всеобщий Отец, Вечный Сын и Бесконечный Дух, однако в Райской Троице они действительно являются одним Божеством, единым и неделимым.
Целостта - неделимостта - на Райското Божество се явява екзистенциална и абсолютна. Съществуват три вечни олицетворявания на Божеството - Всеобщия Отец, Вечния Син и Безкрайния Дух, обаче в Райската Троица те действително се явяват едно Божество, единно и неделимо.
Из первоначального уровня экзистенциальной реальности — уровня Рая-Хавоны — выделились два субабсолютных уровня, вслед за чем Отец, Сын и Дух приступили к созданию многочисленных личных партнеров и подчиненных. И если рассмотрение абсонитного объединения божества на трансцендентальных уровнях предельности в данном контексте неуместно, то имеет смысл взглянуть на некоторые аспекты объединяющей функции различных персонализаций Божества, в которых божественность функционально проявляется в разнообразных секторах творения и различным категориям разумных существ.
От първоначалното ниво на екзистенциалната реалност - нивото Рай-Хавона - са се определили две субабсолютни нива, след което Отеца, Сина и Духа са пристъпили към създаването на многочислени лични партньори и подчинени. И ако разглеждането на абсонитното обединение на божеството на трансцеденталните нива на пределност в дадения контекст е неуместно, то има смисъл да се погледне на някои аспекти обединяващи функциите на различните персонализации на Божеството, в които божествеността функционално се проявява в разнообразните сектори на творението и различните категории разумни същества.
Нынешнее функционирование божественности в сверхвселенных активно проявляется в действиях Высших Создателей — Сынов-Создателей и Созидательных Духов локальных вселенных, От Века Древних сверхвселенных и Семи Главных
Сегашното функциониране на божествеността в свръхвселените активно се проявява в действията на Висшите Създатели - Синовете-Създатели и Съзидателните Духове на локалните вселени, От Векове Древните в свръхвселените и Седемте Главни
Страница 641
Духов Рая. Эти существа образуют три первых уровня Бога-Семичастного, ведущих к центру, к Всеобщему Отцу, и вся эта сфера Бога-Семичастного координируется на первом уровне эмпирического божества в формирующемся Высшем Существе.
Духове от Рая. Тези същества образуват трите първи нива на Бога-Седмочастен, водещи към центъра, към Всеобщия Отец, и цялата тази сфера на Бога-Седмочастен се координира на първо ниво на емпирическото божество във формиращото се Висше Същество.
В Раю и центральной вселенной единство Божества есть факт бытия. В эволюционирующих вселенных времени и пространства единство Божества является достижением.
В Раят и централната вселена единството на Божеството е факт на битието. В еволюционните вселени на времето и пространството единството на Божеството се явява достижение.
6. ОБЪЕДИНЕНИЕ ЭВОЛЮЦИОННОГО БОЖЕСТВА
6. ОБЕДИНЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИОННОТО БОЖЕСТВО
Когда три вечных лица Божества функционируют как единое Божество в Райской Троице, они достигают совершенного единства. Таким же образом, когда они творят — совместно или индивидуально, — их Райское потомство обнаруживает характерное единство божественности. И эта божественность предназначения, проявляемая Высшими Создателями и Правителями пространственно-временных сфер, имеет своим результатом объединяющее потенциальное могущество полновластия эмпирической верховности, которое, в присутствии неличностного энергетического единства вселенной, образует напряженность реальности, способную разрешиться только посредством адекватного объединения с эмпирическими личностными реальностями эмпирического Божества.
Когато трите вечни лица на Божеството функционират като единно Божество в Райската Троица, те достигат съвършеното единство. По същият такъв начин, когато те творят - съвместно или индивидуално, - тяхното Райско потомство открива характерното единство в божествеността. И тази божественост на предназначенията, проявявана от Висшите Създатели и Управители на пространствено времевите-сфери, има като свой резултат обединяващото потенциално могъщество в пълновластието на емпирическата върховност, което, в присъствието на неличностното енергетическо единство на вселената, образуват напрегнатостта на реалността, способна да се разреши само посредством адекватното обединение с емпирическите личностни реалности на емпирическото Божество.
Личностные реальности Высшего Существа исходят из Райских Божеств и в направляющем мире внешнего кольца Хавоны объединяются с энергетическими прерогативами Всемогущего-Высшего, возникающего из божественности Создателей большой вселенной. Как существо, Бог-Высший существовал в Хавоне до создания семи сверхвселенных, однако он действовал только на духовных уровнях. Эволюция заключенных в Верховности силовых атрибутов Всемогущего посредством разнообразного синтеза божественности в развивающихся вселенных привела к появлению нового силового присутствия Божества, достигшего согласования с духовным существом Высшего в Хавоне посредством Высшего Разума, который впоследствии превратился из потенциала, содержащегося в бесконечном разуме Бесконечного Духа, в активный функциональный разум Высшего Существа.
Личностните реалности на Висшето Същество излизат от Райските Божества и в направляващия свят от най-външния пръстен на Хавона се обединяват с енергетическите прерогативи на Всемогъщия- Висш, възникващ от божествеността на Създателите на голямата вселена. Като същество, Бог-Висш е съществувал в Хавона до създаването на седемте свръхвселени, обаче той е действувал само на духовните нива. Еволюцията на съдържащите се във Върховността силови атрибути на Всемогъщия посредством разнообразния синтез на божествеността в развиващите се вселени е довела към появяването на ново силово присъствие на Божеството, достигнало съгласуване с духовното същество на Висшия в Хавона посредством Висшия Разум, който в последствие се е превърнал от потенциал, съдържащ се в безкрайния разум на Безкрайния Дух, в активен функционален разум на Висшето Същество.
Наделенные материальным разумом создания эволюционных миров семи сверхвселенных способны понять единство Божества только через этот личностно-энергетический синтез Высшего Существа. Ни на одном уровне бытия Бог не может превысить концептуальные возможности существ, живущих на соответствующем уровне. Смертный человек должен — через признание истины, восприятие красоты и поклонение праведности — прийти к признанию Бога любви и в дальнейшем подняться через восходящие уровни божества к постижению Высшего. Божество, после осознания его объединенности в энергии, может быть персонализировано в духе, постигаемом и достигаемом смертными существами.
Надарените с материален разум създания от еволюционните светове на седемте свръхвселени са способни да разберат единството на Божеството само чрез този личностно-енергетичен синтез на Висшето Същество. На нито едно ниво на битието Бог не може да превиши концептуалните възможности на съществата, живущи на съответното ниво. Смъртният човек е длъжен - чрез признаване на истината, възприемането на красотата и поклонението пред праведността - да премине към признаване на Бога на любовта и по-нататък да се издигне чрез възходящите нива на божественост към постигане на Висшия. Божеството, след осъзнаване на неговата обединеност в енергията, може да бъде персонализирано в духа, постигано и достигано от смъртните същества.
Хотя восходящие смертные достигают понимания энергии Всемогущего в столицах сверхвселенных, а личности Высшего — во внешних кольцах Хавоны, они не приходят к Высшему Существу так же, как им суждено прийти к Райским Божествам. Даже завершители, духи шестой ступени, не обрели Высшее Существо; скорее всего, это произойдет только после того, как они достигнут статуса духов седьмой ступени и Высший действительно начнет участвовать в деятельности будущих вселенных внешнего пространства.
Макар възходящите смъртни да достигат разбирането за енергията на Всемогъщия в столиците на свръхвселените, а личността на Висшия - във външните пръстени на Хавона, те не отиват към Висшето Същество също така, както на тях им е съдено да пристигнат към Райските Божества. Даже завършителите, духовете от шеста степен, не са открили Висшето Същество; по-скоро от всичко, това ще се случи след като, когато те достигнат статуса на духове от седма степен и Висшия действително ще започне да участвува в деятелността на бъдещите вселени от външното пространство.
Однако, когда восходящие создания достигают Всеобщего Отца как седьмой уровень Бога-Семичастного, они достигают личность Первого Лица всех уровней божества, на которых существуют личностные отношения с созданиями вселенной.
Обаче, когато възходящите създания достигнат Всеобщия Отец като седмо ниво на Бога-Седмочастен, те достигат личността на Първото Лице на всички нива на божеството, на които съществуват личностни отношения със създанията от вселената.
Страница 642
7. ВСЕОБЩИЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ЭВОЛЮЦИИ
7. ВСЕОБЩИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ЕВОЛЮЦИЯТА
Постоянное развитие эволюционных процессов в пространственно-временных вселенных сопровождается всё большим раскрытием Божества всем разумным созданиям. Достижение высот эволюционного прогресса в мире, в системе, в созвездии, во вселенной, в сверхвселенной или большой вселенной знаменует собой соответствующие расширения функции божества по отношению к этим прогрессивным частям творения и в самих этих частях. И каждый такой локальный прогресс в реализации божественности сопровождается некоторыми вполне определенными последствиями расширенного проявления божества по отношению ко всем остальным секторам творения. Простираясь из Рая вовне, каждая новая область реализованного и достигнутого прогресса представляет собой новое и расширенное раскрытие эмпирического Божества во вселенной вселенных.
Постоянното развитие на еволюционните процеси в пространствено-времевите вселени се съпровождат с все по-голямо разкриване на Божеството на всички разумни създания. Достигането висотите на еволюционния прогрес в света, в системата, в съзвездието, във вселената, в свръхвселената или голямата вселена ознаменуват по себе си съответствуващото разширяване на функциите на божеството по отношение към тези прогресивни части на творението и в самите тези части. И всеки такъв локален прогрес в реализацията на божествеността се съпровожда от някои напълно определени последствия от разширеното проявление на божеството по отношение към всички останали сектори на творението. Простирайки се от Рая навън, всяка нова област на реализиран и достигнат прогрес представлява по себе си ново и разширено разкриване на емпирическото Божество във вселената на вселените.
По мере того, как всё новые части локальной вселенной утверждаются в свете и жизни, расширяется проявление Бога-Семичастного. Пространственно-временная эволюция начинается на планете с первым проявлением Бога-Семичастного — объединением Сына-Создателя и Созидательного Духа. После утверждения системы в свете, этот союз Сына с Духом достигает полноты функции, а когда устойчивым становится всё созвездие, по всему его пространству повышается активность второй фазы Бога-Семичастного. Завершение административной эволюции локальной вселенной сопровождается новым и более непосредственным служением Материнских Духов сверхвселенной. И в это же время начинается то постоянно расширяющееся раскрытие и претворение Бога-Высшего, которое достигает кульминации в понимании восходящим созданием Высшего Существа при прохождении через миры шестого кольца Хавоны.
По степента на това, как все нови части от локалната вселена се утвърждават в светлина и живот, се разширява проявлението на Бога-Седмочастен. Пространствено-времевата еволюция се започва на планетата с първото проявление на Бога-Седмочастен - обединяването на Сина-Създател и Съзидателния Дух. След утвърждаване на системата в светлина, този съюз на Сина с Духа достига пълнота във функциите, а когато стане устойчиво стане цялото съзвездие, по цялото негово пространство се повишава активността на втората фаза на Бога-Седмочастен. Завършването на административната еволюция на локалната вселена се съпровожда с ново и по непосредствено служене на Майчинските Духове в свръхвселената. И в това същото време се започва това постоянно разширяващо се разкриване и претворяване на Бога-Висш, което достига до кулминация в разбирането на възходящите създания на Висшето Същество при преминаване през световете от шестия пръстен на Хавона.
Всеобщий Отец, Вечный Сын и Бесконечный Дух являются экзистенциальными проявлениями божества разумным созданиям; поэтому они не претерпевают такого же развития в личностных отношениях с разумными и духовными созданиями всего творения.
Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух се явяват екзистенциални проявления на божеството за разумните създания; за това те не претърпяват същото такова развитие в личностните отношения с разумните и духовни създания от цялото творение.
Необходимо отметить, что восходящие смертные могут ощущать неличностное присутствие возрастающих уровней Божества задолго до того, как становятся достаточно духовными и адекватно подготовленными для достижения эмпирического личностного восприятия Божеств и контакта с ними как личностными существами.
Необходимо е да се отбележи, че възходящите смъртни могат да усещат неличностното присъствие на нарастващите нива на Божеството много преди това, да са станали достатъчно духовни и адекватно подготвени за достигане на емпирическото личностно възприемане на Божествата и контакта с тях като с личностни същества.
Каждое новое эволюционное достижение в пределах какого-либо сектора творения, равно как и каждое новое проникновение в космос проявлений божественности, сопровождается одновременными расширениями функционального раскрытия Божеств в пределах существующих в конкретный момент и ранее организованных единиц всего творения. Может казаться, что это новое проникновение в административную деятельность вселенных и их составных частей не всегда происходит в соответствии с упомянутым здесь методом, ибо нередко вперед посылаются предварительные группы управляющих, которые подготавливают почву для более поздних, последовательных эпох нового административного сверхуправления. Так и Бог-Предельный предвосхищает свое трансцендентальное сверхуправление вселенной на последних этапах существования локальной вселенной в свете и жизни.
Всяко ново еволюционно достигане в пределите на който и да бил сектор от творението, еднакво както и всяко ново проникване в космоса на проявленията на божествеността, се съпровождат с едновременно разширяване функционалното разкриване на Божествата в пределите на съществуващите в конкретния момент и по-рано организирани единици от цялото творение. Може да се каже, че това ново проникновение в административната деятелност на вселените и техните съставни части не винаги се случва в съответствие с упоменатия тук метод, защото не рядко напред се изпращат предварителни групи управляващи, които подготвят почвата за по-късните, последователни епохи на новото административно свръхуправление. Така и Бог-Пределен пред възвестява своето трансцедентално свръхуправление на вселената на последните етапи от съществуването на локалната вселена в светлината и живота.
Действительно, по мере того, как всё новые творения времени и пространства достигают устойчивого эволюционного статуса, наблюдается новое и более полное функционирование Бога-Высшего, совпадающее с соответствующим прекращением деятельности трех первых проявлений Бога-Семичастного. Если произойдет утверждение большой вселенной в свете и жизни, то какой станет функция будущих проявлений
Действително, по степента на това, как всички нови творения на времето и пространството достигат устойчив еволюционен статус, се наблюдава ново и по-пълно функциониране на Бога-Висш, съвпадащо със съответствуващото прекратяване на деятелността на трите първи проявления на Бога-Седмочастен. Ако протече утвърждаване на голямата вселена в светлина и живот, то каква ще стане функцията на бъдещите проявления
Страница 643
Бога-Семичастного, выражаемых в Создателях и созидании, если Бог-Высший примет на себя непосредственное управление этими творениями времени и пространства? Предстоит ли этим организаторам и первопроходцам пространственно-временных вселенных освободиться для аналогичной деятельности во внешнем пространстве? Мы не знаем этого, но мы часто рассуждаем об этих и смежных проблемах.
на Бога-Седмочастен, изразена в Създателите и създанията, ако Бог-Висш приеме върху себе си непосредственото управление на тези творения на времето и пространството? Предстои ли за тези организатори и пионери в пространствено-времевите вселени да се освободят за аналогична деятелност във външното пространство? Ние не знаем това, но ние често разсъждаваме за тези и близки проблеми.
С расширением границ эмпирического Божества в сфере Безусловного Абсолюта мы предвидим активность Бога-Семичастного на протяжении начальных эволюционных эпох существования этих творений будущего. У нас нет единого мнения относительно будущего статуса От Века Древних и Главных Духов сверхвселенных, как не знаем мы, будет ли Высшее Существо действовать в тех условиях так же, как в семи сверхвселенных. При этом все мы предполагаем, что Михаилам — Сынам-Создателям — суждено функционировать в этих вселенных внешнего пространства. Некоторые считают, что в будущем союзы Сынов-Создателей с Божественными Попечительницами станут еще более тесными; представляется даже вероятным, что такой созидательный союз может воплотиться в новой индивидуальной форме совместного и по своей природе предельного творца. Однако доподлинно мы ничего не знаем об этих возможностях нераскрытого будущего.
С разширяването границите на емпирическото Божество в сферата на Безусловния Абсолют ние предвиждаме активност на Бога-Седмочастен по протежение на началните еволюционни епохи на съществуването на тези творения в бъдещето. У нас няма единно мнение относно бъдещия статус на От Векове Древните и Главните Духове на свръхвселените, както не знаем ние, ще действува ли Висшето Същество в тези условия също така, както в седемте свръхвселени. При всичко това ние предполагаме, че за Михаилите - Синовете-Създатели - е съдено да функционират в тези вселени от външното пространство. Някои считат, че в бъдещите съюзи на Синовете-Създатели с Божествените Попечителки ще станат още по-тесни; представяйки даже вероятно, че такъв съзидателен съюз може да се въплъти в нова индивидуална форма на съвместен и по своята природа пределен творец. Обаче наистина ние нищо не знаем за тези възможности от неразкритото бъдеще.
Правда, мы знаем, что во вселенных времени и пространства Бог-Семичастный обеспечивает постепенное приближение к Всеобщему Отцу, и что это эволюционное приближение эмпирически объединяется в Боге-Высшем. Мы допускаем, что такой план должен преобладать во внешних вселенных. С другой стороны, новые категории существ, которые, возможно, когда-нибудь будут населять эти вселенные, могут обладать способностью обретения Божества на предельных уровнях и посредством абсонитных методов. Короче говоря, у нас нет ни малейшего представления о том, какой метод приближения к божеству может использоваться в будущих вселенных внешнего пространства.
Наистина, ние знаем, че във вселените на времето и пространството Бог-Седмочастен обезпечава постепенното приближаване към Всеобщия Отец, и че това еволюционно приближаване емпирически се обединява в Бога-Висш. Ние допускаме, че такъв план трябва да преобладава във външните вселени. От друга страна, новите категории същества, които, възможно, някога да населяват тези вселени, могат да притежават способността за придобиване на Божеството на пределни нива и посредством абсонитни методи. Кратко казано, у нас няма ни най-малка представа за това, какъв метод на приближаване към божеството може да се използува в бъдещите вселени от външното пространство.
Тем не менее, мы полагаем, что усовершенствованные сверхвселенные будут играть определенную роль в программе восхождения к Раю возможных обитателей этих внешних творений. Вполне вероятно, что в ту грядущую эпоху мы сможем стать свидетелями приближения к Хавоне обитателей внешнего пространства, которые будут проходить через семь сверхвселенных, управляемых Богом-Высшим при участии или без участия Семи Главных Духов.
Още повече, ние полагаме, че усъвършенстването на свръхвселените ще играе определена роля в програмата за възхождане към Рая на възможните обитатели на тези външни творения. Напълно вероятно, че в тази грядуща епоха ние ще можем да стенем свидетели на приближаването към Хавона на обитатели от външното пространство, които ще преминават през седемте свръхвселени, управлявани от Бога-Висш при участие или без участие на Седемте Главни Духове.
8. ВЫСШИЙ ОБЪЕДИНИТЕЛЬ
8. ВИСШИЯТ ОБЕДИНИТЕЛ
В опыте смертного человека Высшее Существо обладает тройственной функцией: во-первых, оно объединяет пространственно-временную божественность — Бога-Семичастного; во-вторых, оно является высшим представлением о Божестве, которое может быть осмыслено конечными созданиями; в-третьих, оно представляет собой единственный путь, ведущий смертного человека к трансцендентальному опыту соединения с абсонитным разумом, вечным духом и Райской личностью.
В опита на смъртният човек Висшето Същество притежава тройна функция: първо, то обединява пространствено-времевата божественост - Бога-Седмочастен; второ, то се явява най-висшата представа за Божеството, която може да бъде осмислена от крайните създания; трето, то представлява по себе си единствения път, водещ смъртния човек към трансцеденталния опит на съединението с абсонитния разум, вечния дух и Райската личност.
Восходящие завершители, рожденные в локальных вселенных, воспитанные в сверхвселенных и подготовленные в центральной вселенной, заключают в своем личном опыте весь потенциал осознания пространственно-временной божественности Бога-Семичастного, соединяющейся в Высшем. Завершители служат во всех сверхвселенных, кроме своей родной сверхвселенной. Благодаря последовательному служению в других сверхвселенных, они добавляют один опыт к другому, пока не охватывают всю полноту семичастного разнообразия возможного опыта созданий. С помощью внутренних Настройщиков завершители способны найти Всеобщего Отца, однако именно благодаря такому методу накопления опыта завершителям удается действительно познать Высшее Существо, и им суждено служить этому Высшему Божеству и раскрывать его будущим вселенным внешнего пространства.
Възходящите завършители, родени в локалните вселени, възпитани в свръхвселените и подготвени в централната вселена, съдържат в своя личен опит целия потенциал за осъзнаване на пространствено-времевата божественост на Бога-Седмочастен, съединяващ се във Висшия. Завършителите служат във всички свръхвселени, освен своята родна свръхвселена. Благодарение на последователното служене в другите свръхвселени, те добавят един опит към друг, докато не обхванат цялата пълнота на седмочастното разнообразие във възможния опит на създанията. С помощта на вътрешните Настройчици завършителите са способни да намерят Всеобщия Отец, обаче именно благодарение на такъв метод за натрупване на опит на завършителите се отдава действително да познаят Висшето Същество, и на тях им е съдено да служат на това Висше Божество и да го разкриват в бъдещите вселени от външното пространство.
Страница 644
Помните: то, что Бог-Отец и его Райские Сыны делают для нас, мы, в свою очередь, — в духе — способны сделать для формирующегося Высшего Существа и в нем. Опыт любви, радости и служения во вселенной является взаимным. Богу-Отцу не нужно, чтобы его сыны возвращали ему всё то, что он посвящает им, однако они, в свою очередь, посвящают (или могут посвятить) всё это своим собратьям и эволюционирующему Высшему Существу.
Помнете: това, което Бог-Отец и неговите Райски Синове правят за нас, ние, на свой ред, - в духа - сме способни да направим за формиращото се Висше Същество и в него. Опита в любовта, радостта и служенето във вселената се явява взаимен. За Бог-Отец не е нужно, че неговите синове да му възвръщат всичко това, което той им посвещава, обаче те, на свой ред, посвещават (или могат да посветят) всичко това на своите събратя и на еволюиращото Висше Същество.
Все относящиеся к созиданию явления отражают предшествующую деятельность духа-создателя. Буквально истинными являются слова Иисуса: «Сын делает лишь то, что, как он видит, делает Отец». Во времени вы, смертные, сможете приступить к раскрытию Высшего вашим товарищам, и вы сможете всё больше расширять это раскрытие по мере своего восхождения к Раю. В вечности вам, возможно, разрешат производить всё более глубокие раскрытия этого Бога эволюционным созданиям на высших — и даже предельных — уровнях в качестве завершителей седьмой ступени.
Всички отнасящи към съзиданието явления отразяват предшестващата деятелност на духа-създател. Буквално истинни се явяват думите на Иисус: "Синът прави само това, което, както той вижда, че прави Бащата". Във времето вие, смъртните, можете да пристъпите към разкриване на Висшия на вашите другари, и вие ще можете повече да разширите това разкриване по степента на своето възхождане към Рая. Във вечността на вас, е възможно, да ви разрешат да правите все по-дълбоки разкрития за този Бог на еволюционните създания на висшите - даже на пределните - нива в качеството на завършители от седма степен.
9. ВСЕОБЩЕЕ АБСОЛЮТНОЕ ЕДИНСТВО
9. ВСЕОБЩО АБСОЛЮТНО ЕДИНСТВО
Безусловный Абсолют и Божество-Абсолют объединены во Всеобщем Абсолюте. Абсолюты координированы в Предельном, обусловлены в Высшем и модифицированы в пространстве и времени в Боге-Семичастном. На суббесконечных уровнях существуют три абсолюта, но в бесконечности они оказываются одним. В Раю существуют три олицетворения Божества, однако в Троице они являются одним.
Безусловният Абсолют и Божеството-Абсолют са обединени във Всеобщия Абсолют. Абсолютите са координирани в Пределния, обусловени във Висшия и модифицирани в пространството и времето в Бога-Седмочастен. На суббезкрайните нива съществуват три абсолюта, но в безкрайността те се оказват един. В Рая съществуват три олицетворения на Божеството, обаче в Троицата те се явяват едно.
Основная философская проблема мироздания заключается в следующем: существовал ли Абсолют (три Абсолюта как один в бесконечности) до Троицы? Является ли Абсолют исходным по отношению к Троице? Является ли Троица предшествующей по отношению к Абсолюту?
Основният философски проблем на мирозданието се заключава в следното: съществувал ли е Абсолютът (три Абсолюта като един в безкрайността) преди Троицата? Явява ли се Абсолютът изходен по отношение към Троицата? Явява ли се Троицата предшестваща по отношение към Абсолюта?
Является ли Безусловный Абсолют силовым присутствием, независимым от Троицы? Означает ли присутствие Божества-Абсолюта неограниченную функцию Троицы? Является ли Всеобщий Абсолют завершающей функцией Троицы и даже Троицы Троиц?
Явява ли се Безусловният Абсолют силово присъствие, независимо от Троицата? Означава ли присъствието на Божеството-Абсолют неограничена функция на Троицата? Явява ли се Всеобщият Абсолют завършваща функция на Троицата и даже Троица на Троицата?
На первый взгляд кажется, что представление об Абсолюте как предшественнике всех вещей — даже Троицы — на какое-то время удовлетворяет требованиям состоятельности и философской целостности, но любой подобный вывод опровергается реальностью вечности Райской Троицы. Нас учат, и мы верим, что природа и существование Всеобщего Отца и его партнеров по Троице вечны. В таком случае, есть только одно состоятельное философское заключение, а именно: для всех разумных существ во вселенной Абсолют является неличностной и координированной реакцией Троицы (Троицы Троиц) на все первичные пространственные ситуации, как внутривселенские, так и вневселенские. Для всех личностных разумных созданий большой вселенной Райская Троица извечно остается окончательной, вечной, верховной, предельной и — в отношении всех практических целей личного понимания и познания созданием — абсолютной.
На пръв поглед изглежда, че представата за Абсолюта като предшественик на всички неща - даже и на Троицата - за известно време удовлетворява изискванията за състоятелност и философска цялост, но всеки подобен извод се опровергава от реалността на вечността на Райската Троица. Нас ни учат, и ние вярваме, че природата и съществуването на Всеобщия Отец и неговите партньори по Троицата са вечни. В такъв случай, има само едно състоятелно философско заключение, а именно: за всички разумни същества във вселената Абсолютът се явява неличностна координирана реакция на Троицата (Троица на Троицата) на всички първични пространствени ситуации, както вътрешно вселенски, така и извън вселенски. За всички личностни разумни създания от голямата вселена Райската Троица извечно си остава окончателна, вечна, върховна, пределна и - в отношение на всички практически цели в личното разбиране и познание на създанията - абсолютна.
В том виде, в каком эта проблема может представляться разумным созданиям, она приводит их к окончательному постулату Всеобщего Я ЕСТЬ как первопричины и безусловного источника и Троицы, и Абсолюта. Поэтому, когда мы стремимся обрести личное представление об Абсолюте, мы возвращаемся к нашим идеям и идеалам Райского Отца. Желая упростить понимание или повысить осознание этого — в принципе, неличностного — Абсолюта, мы возвращаемся к тому факту, что Всеобщий Отец является экзистенциальным Отцом абсолютной личности. Вечный Сын есть Абсолютная Личность, хотя в эмпирическом аспекте он не является
В този вид, в който този проблем може да се представи на разумните създания, той ги привежда към окончателния постулат за Всеобщия АЗ СЪМ като първопричина и безусловен източник и на Троицата и на Абсолюта. За това, когато ние се стремим да придобием лична представа за Абсолюта, ние се възвръщаме към нашите идеи и идеали за Райския Отец. Желаейки да се опрости разбирането или да се повиши осъзнаването на този - по принцип, неличностен - Абсолют, ние се връщаме към този факт, че Всеобщият Отец се явява екзистенциален Отец на абсолютната личност. Вечният Син е Абсолютна Личност, макар в емпирически аспект той не се явява
Страница 645
персонификацией Абсолюта. И после этого мы представляем эмпирические Троицы как кульминацию эмпирической персонализации Божества-Абсолюта и понимаем Всеобщий Абсолют как представленный вселенскими и вневселенскими явлениями выраженного присутствия Троицы Троиц — неличностной деятельности объединенных и координированных совокупностей Божеств верховности, предельности и бесконечности.
персонификация на Абсолюта. И след това ние представяме емпирическата Троица като кулминация в емпирическата персонализация на Божеството-Абсолют и разбираме Всеобщия Абсолют като представен от вселенските и извън вселенските явления на изразеното присъствие на Троица на Троицата - неличностната деятелност на обединените и координирани съвкупности на Божеството на върховността, пределността и безкрайността.
Бог-Отец различим на всех уровнях — от конечного до бесконечного, и хотя созданные им существа Рая и эволюционных миров достигают различной степени его постижения, только Вечный Сын и Бесконечный Дух знают его как бесконечность.
Бог-Отец е различим на всички нива - от крайното до безкрайното, и макар създадените от него същества в Рая и еволюционните светове да достигат до различна степен на неговото постигане, само Вечния Син и Безкрайния Дух го познават като безкрайност.
Духовная личность абсолютна только в Раю, и представление об Абсолюте безусловно только в бесконечности. Присутствие Божества абсолютно только в Раю, и раскрытие Бога неизбежно будет частичным, относительным и постепенным до тех пор, пока его энергия не станет эмпирически бесконечной в пространственном потенциале Безусловного Абсолюта, проявление его личности — эмпирически бесконечным в проявленном присутствии Божества-Абсолюта, а два этих потенциала бесконечности — объединенными в реальности Всеобщего Абсолюта.
Духовната личност е абсолютна само в Рая, и представата за Абсолюта е безусловна само в безкрайността. Присъствието на Божеството е абсолютно само в Рая, и разкриването на Бога неизбежно ще бъде частично, относително и постепенно до тогава, докато неговата енергия не стане емпирически безкрайна в пространствения потенциал на Безусловния Абсолют, проявлението на неговата личност - емпирически безкрайна в проявеното присъствие на Божеството-Абсолют, а двата тези потенциала на безкрайността - обединени в реалността на Всеобщия Абсолют.
Однако на уровнях, выше суббесконечных, три этих Абсолюта являются одним, и потому бесконечность реализуется как Божество, независимо от реализации сознания бесконечности какой-либо иной категорией бытия.
Обаче на нивата, по-високи от суббезкрайните, тези три Абсолюта се явяват един, и за това безкрайността се реализира като Божество, независимо от реализацията на съзнанието за безкрайността на която и да било друга категория на битието.
Экзистенциальный статус в вечности подразумевает экзистенциальное самосознание бесконечности, даже если еще одна вечность может потребоваться для обретения опыта самовыражения эмпирических потенциалов, заключенных в бесконечности вечности — вечной бесконечности.
Екзистенциалният статус във вечността подразбира екзистенциалното самосъзнание за безкрайността, даже ако още една вечност може да потрябва за придобиването на опит в самоизразяването на емпирическите потенциали, съдържащи се в безкрайността на вечността - вечната безкрайност.
И Бог-Отец является личным источником всех проявлений Божества и реальности для всех разумных созданий и духовных существ по всей вселенной вселенных. Как личности, — сегодня или в последующих обретениях вселенского опыта вечного будущего, независимо от того, придете ли вы к обретению Бога-Семичастного, поймете ли Бога-Высшего, найдете ли Бога-Предельного и предпримете ли попытку осмыслить понятие Бога-Абсолютного, — к своему вечному удовлетворению вы обнаружите, что с каждым новым дерзанием вы, повторно и на новых эмпирических уровнях, открывали вечного Бога, Райского Отца всех вселенских личностей.
И Бог-Отец се явява личен източник на всички проявления на Божеството и реалността за всички разумни създания и духовни същества по цялата вселена на вселените. Като личности, - днес или в последващите придобивания на вселенски опит във вечното бъдеще, независимо от това, дали ще стигнете към откриване на Бога-Седмочастен, ще разберете ли Бога-Висш, ще намери те ли Бога-Пределен и ще предприемете ли опит да осмислите понятието за Бога-Абсолют, - към своето вечно удовлетворение вие ще откриете, че с всяко ново дерзание вие, повторно и на нови емпирически нива, сте откривали вечния Бог, Райския Отец на всички вселенски личности.
Всеобщий Отец является объяснением всеобщего единства, каким оно должно претвориться в аспекте верховного, и даже предельного, в постпредельном единстве абсолютных ценностей и значений, безусловной Реальности.
Всеобщият Отец се явява обяснение на всеобщото единство, каквото то трябва да се претвори в аспекта на върховния, и даже пределния, в постпределно единство на абсолютните ценности и значения, на безусловната Реалност.
Главные Организаторы Сил отправляются в пространство и таким образом мобилизуют его энергию, что она начинает реагировать на Райское притяжение Всеобщего Отца. После этого появляются Сыны-Создатели, которые превращают эти силы, реагирующие на действие гравитации, в обитаемые вселенные, где появляются разумные создания, принимающие дух Райского Отца и впоследствии восходящие к Отцу, чтобы в отношении всех возможных атрибутов божественности стать такими, как он.
Главните Организатори на Силите се отправят в пространството и по такъв начин мобилизират неговата енергия, че тя да започне да реагира на Райското притегляне на Всеобщия Отец. След това се появяват Синовете-Създатели, които превръщат тези сили, реагиращи на действието на гравитацията, в обитаеми вселени, където се появяват разумни създания, приемащи духа на Райския Отец и в последствие възхождащи към Отца, за да могат по отношение на всички възможни атрибути на божествеността да станат такива, какъвто е той.
Представляется, что непрестанное и возрастающее движение Райских созидательных сил через пространство является предзнаменованием постоянно расширяющейся области гравитационного охвата Всеобщего Отца и нескончаемого умножения разнообразных типов разумных созданий, которые способны любить Бога и быть любимыми им и которые, приступая к такому познанию Бога, могут решить стать такими, как он, достичь Рая и обрести Бога.
Изглежда, че непрестанното и нарастващо движение на Райските съзидателни сили чрез пространството се явяват предзнаменование за постоянно разширяващата се област на гравитационния обхват на Всеобщият Отец и нескончаемото умножаване на разнообразните типове разумни създания, които са способни да любят Бога и да бъдат любими за него и които, пристъпвайки към такова познание на Бога, могат да решат да станат такива, като него, да достигнат Рая и на намерят Бога.
Страница 646
В совокупности, вселенная вселенных является единым целым. Бог един в энергии и личности. Все уровни энергии и все аспекты личности координированы. Философски и эмпирически, концептуально и реально центром всех вещей и существ является Райский Отец. Бог есть всё и во всём, и нет без него никакой вещи или существа.
В съвкупност, вселената на вселените се явява единно цяло. Бог е един в енергията и личността. Всички нива на енергията и всички аспекти на личността са координирани. Философски и емпирически, концептуално и реално център на всички неща и същества се явява Райският Отец. Бог е всичко и във всичко, и няма без него никакви неща или същества.
10. ИСТИНА, КРАСОТА И ДОБРОДЕТЕЛЬ
10. ИСТИНА КРАСОТА И ДОБРОДЕТЕЛ
По мере того, как утвердившиеся в жизни и свете миры эволюционируют от начального этапа к седьмому, они проходят путь постепенного претворения реальности Бога-Семичастного — от восхищения Сыном-Создателем до поклонения его Райскому Отцу. В течение всего седьмого этапа истории такого мира всё более прогрессирующие смертные поднимаются в своем познании Бога-Высшего, смутно различая реальность охраняющего служения Бога-Предельного.
По степента на това, как утвърдилите се в светлина и живот светове еволюират от началния към седмия етап, те преминават пътя на постепенно претворяване реалността на Бог-Седмочастен - от възхищението към Сина-Създател до поклонението към неговия Райски Отец. В течение на целия седми етап от историята на такъв свят всички по-прогресивни смъртни се издигат в своето познание за Бога-Висш, смутно различавайки реалността на охраняващото служене на Бог-Пределен.
На протяжении всей этой великой эпохи основным стремлением прогрессирующих смертных является поиск путей лучшего понимания и более полного претворения постижимых элементов божественности — истины, красоты и добродетели. Это отражает стремление человека распознать Бога в разуме, материи и духе. И следуя этим поискам, смертные всё более погружаются в эмпирическое изучение философии, космологии и божественности.
По протежение на цялата тази велика епоха основното стремление на прогресиращите смъртни се явява търсенето на пътя за лично разбиране и по-пълно претворяване на постижимите елементи в божествеността - истината, красотата и добродетелите. Това отразява стремежа на човека да разпознава Бога в разума, материята и духа. И следвайки тези търсения, смъртните все повече се потопяват в емпирическото изучаване на философията, космологията и божествеността.
В определенных рамках вы понимаете философию и постигаете божественность в вероисповедании, общественном служении и личном духовном опыте, однако стремление к красоте — космология — слишком часто ограничивается изучением примитивных художественных опытов человека. Красота, искусство во многом заключается в объединении контрастов. Разнообразие неотъемлемо от понятия прекрасного. Высшая красота, вершина конечного искусства есть драма объединения громадности космических крайностей: Создателя и создания. Человек, приходящий к Богу, и Бог, являющийся к человеку, — создание, становящееся таким же совершенным, как Создатель, — вот божественное достижение возвышенно прекрасного, верх космического искусства.
В определени рамки вие разбирате философията и постигате божественост във вероизповеданието, общественото служене и личния духовен опит, обаче стремежа към красотата - космологията - прекалено често се ограничава в изучаването на примитивните художествени опити на човека. Красотата, изкуството в многото се заключава в обединяването на контрастите. Разнообразието е неотделимо от понятието за прекрасното. Висшата красота, върхът в крайното изкуство е драмата в обединяването грамадността в космическите крайности: Създателя и създанието. Човекът, идващ при Бога, и Бог, явяващ се към човека, - създанието, ставащо също толкова съвършено, както Създателя, - ето божественото достижение на възвишеното прекрасно, върха в космическото изкуство.
Поэтому материализм, атеизм, является крайним выражением уродливого, кульминационной точкой конечной антитезы прекрасного. Высшая красота заключается в панораме объединения разновидностей, порожденных добытийной гармоничной реальностью.
Затова материализмът, атеизмът, се явяват крайни изразявания на уродливата, кулминационна точка в крайната антитеза на прекрасното. Висшата красота се заключава в панорамата на обединяването на разновидностите, породени от постигната хармонична реалност.
Достижение космологических уровней мысли включает в себя следующие факторы:
Достигането на космологическите нива в мисленето включват в себе си следните фактори:
1. Любознательность. Жажда гармонии и красоты. Настойчивые попытки открыть новые уровни гармоничных космических отношений.
1. Любознателност. Жажда за хармония и красота. Настойчивите опити да се открият нови нива на хармонични космически отношения.
2. Эстетическое восприятие. Любовь к прекрасному и постоянно развивающееся восприятие художественности любых созидательных проявлений на всех уровнях реальности.
2. Естетическо възприятие. Любов към прекрасното и постоянно развиващо се възприемане на художествеността на всички съзидателни проявления на всички нива на реалност.
3. Этическая восприимчивость. С познанием истины восприятие прекрасного ведет к чувству вечной целесообразности тех вещей, которые приближают к осознанию божественной добродетели в отношениях Божества со всеми существами. Таким образом, даже космология ведет к поиску ценностей божественной реальности — богосознанию.
3. Етическа възприемчивост. С познанието на истината възприятието за прекрасното води към чувството за вечната целесъобразност на тези неща, които приближават към осъзнаването на божествената добродетел в отношението на Божеството с всички същества. По такъв начин, даже космологията води към търсене на ценности от божествената реалност - богосъзнанието.
Миры, утвердившиеся в свете и жизни, всецело посвящены осознанию истины, красоты и добродетели, так как эти качественные ценности заключают в себе раскрытие Божества сферам времени и пространства. Значения вечной истины
Световете, утвърдили се в светлина и живот, всецяло са посветени на осъзнаването на истината, красотата и добродетелта, тъй като тези качествени ценности заключават в себе си разкриването на Божеството в сферите на времето и пространството. Значенията на вечната истина
Страница 647
притягательны как для интеллектуальной, так и для духовной природы смертного человека. Всеобщая красота охватывает гармоничные отношения и ритмы космического творения, что обладает большей притягательностью для интеллекта и ведет к объединенному и синхронному пониманию материальной вселенной. Божественная добродетель выражает раскрытие бесконечных ценностей конечному разуму, который призван осмыслить их и поднять на высоту человеческого сознания, граничащую с уровнем духовного.
са притегателни както за интелектуалната, така и за духовната природа на смъртния човек. Всеобщата красота обхваща хармоничните отношения и ритми в космическото творение, което притежава голяма притегателност за интелекта и води към обединено и синхронно разбиране на материалната вселена. Божествената добродетел изразява разкриването на безкрайните ценности на крайния разум, който е призван да ги осмисли и издигне на височина човешкото съзнание, граничещо с нивото на духовното.
Истина является фундаментом науки и философии, представляя собой интеллектуальную основу религии. Красота пробуждает к жизни искусство, музыку и исполненную смысла ритмичность всего человеческого опыта. Добродетель охватывает смысловое содержание этики, нравственности и религии — эмпирической жажды совершенства.
Истината се явява фундамент на науката и философията, представлявайки по себе си интелектуалната основа на религията. Красотата пробужда към живот изкуството, музиката и изпълнената със смисъл ритмичност на целия човешки опит. Добродетелта обхваща смисловото съдържание на етиката, нравствеността и религията - емпирическата жажда за съвършенство.
Существование красоты так же безусловно подразумевает присутствие воспринимающего ее разума создания, как факт постепенной эволюции свидетельствует о господстве Высшего Разума. Красота является интеллектуальным восприятием гармоничного пространственно-временного синтеза огромного разнообразия феноменальной реальности, целиком и полностью происходящей от предбытийного и вечного единства.
Съществуването на красотата също така безусловно подразбира присъствието на възприемащия я разум на създанието, като факт на постепенната еволюция свидетелствува за господството на Висшия Разум. Красотата се явява интелектуално възприемане на хармоничния пространствено-времеви синтез на огромното разнообразие във феноменалната реалност, изцяло и напълно произтичаща от пред битийното и вечно единство.
Добродетель есть умственное восприятие относительных ценностей, присущих разнообразным уровням божественного совершенства. Восприятие добродетели предполагает наличие разума, которому присуща нравственность — личного разума, способного проводить различие между добром и злом. Однако обладание добродетелью, величием, является мерой истинного достижения божественности.
Добродетелта е умственото възприятие на относителните ценности, присъщи на разнообразните нива на божественото съвършенство. Възприемането на добродетелите предполага наличие на разум, за който е присъща нравствеността - личния разум, способен да направи разлика между доброто и злото. Обаче обладанието на добродетелта, величието, се явява мярка за истинското достигане на божествеността.
Восприятие истинных отношений предполагает наличие разума, способного отличать истину от заблуждения. Посвященческий Дух Истины, проникающий в разум людей Урантии, безошибочно реагирует на истину — живую духовную связь всех вещей и существ, координированных в вечном восхождении к Богу.
Възприемането на истинските отношения предполага наличие на разум, способен да различи истината от заблуждението. Посвещеническият Дух на Истината, проникващ в разума на хората от Урантия, безпогрешно реагира на истината - живата духовна връзка на всички неща и същества, координирани във вечното възхождане към Бога.
Каждый импульс каждого электрона, мысли или духа является действующим элементом единой вселенной. Только грех изолирован, а зло препятствует гравитации на умственном и духовном уровнях. Вселенная является единым целым; ни одна вещь и ни одно существо не существует и не живет в изоляции. Самоутверждение — потенциальное зло, если оно асоциально. Буквальна истина: «Никто не живет сам по себе». Космическая социализация представляет собой высшую форму личностного объединения. Иисус сказал: «Тот, кто хочет быть выше всех вас, должен стать вашим слугой».
Всеки импулс на всеки електрон, мисъл или дух се явява действуващ елемент от единната вселена. Само грехът е изолиран, а злото препятства гравитацията на умственото и духовни нива. Вселената се явява единно цяло; нито едно нещо и нито едно същество не съществуват и не живеят в изолация. Самоутвърждаването - е потенциалното зло, ако то е асоциално. Буквална е истината: "Никой не живее сам по себе си". Космическата социализация представлява по себе си висша форма на личностното обединение. Иисус е казал: "Този, който иска да бъде по-високо от всички вас, е длъжен да стане ваш слуга".
Именно истина, красота и добродетель — интеллектуальное приближение человека к вселенной разума, материи и духа — должны соединиться в одном объединенном представлении о божественном и высшем идеале. По мере того, как смертная личность объединяет человеческий опыт материи, разума и духа, происходит энергетическое объединение этого идеала в Верховности с последующим личностным выражением в Боге отеческой любви.
Именно истината, красотата и добродетелта - интелектуалното приближаване на човека към вселената на разума, материята и духа - са длъжни да се съединят в една обединена представа за божествения и висш идеал. По степента на това, как смъртната личност обединява човешкият опит в материята, разума и духа, протича енергетическо обединение на този идеал във Върховността с последващото личностно изразяване в Бога на бащинската любов.
Любое проникновение в сущность отношений определенных частей к целому требует понимания отношения всех частей к этому целому; и во вселенной это означает отношение созданных частей к Созидательному Целому. Так Божество становится трансцендентальной и даже бесконечной целью всеобщего и вечного достижения.
Всяко проникване в същността на отношенията на определени частици към цялото изискват разбиране на отношенията на всички части към това цяло; и във вселената това означава отношение на създадените части към Съзидателното Цяло. Така Божеството става трансцедентална и даже безкрайна цел за всеобщо и вечно достигане.
Всеобщая красота есть осознание отражения Острова Рай в материальном творении, в то время как вечная истина — особое служение Райских Сынов, которые не только посвящают себя смертным расам, но даже изливают на все народы свой Дух Истины. Божественная добродетель более полно проявляется в преданном служении многочисленных личностей Бесконечного Духа. Совокупность же
Всеобщата красота е осъзнаване на отражението на Острова Рай в материалното творение, в същото това време когато вечната истина - е особеното служене на Райските Синове, които не само посвещават себе си на смъртните раси, но и даже изливат върху всички народи своя Дух на Истината. Божествената добродетел по-пълно се проявява в преданото служене на многочислените личности на Безкрайния Дух. Съвкупността вече
Страница 648
этих трех качеств — любовь — это представление человека о Боге как о своем духовном Отце.
от тези три качества - любовта - това е представата на човека за Бога като за свой духовен Отец.
Физическое вещество есть пространственно-временная тень, которую отбрасывает Райское энергетическое сияние абсолютных Божеств. Значения истины суть отражения вечного слова Божества в смертном интеллекте — постижение высших понятий во времени и пространстве. Ценности, заключенные в добродетели божественности, — это милосердное служение духовных личностей Всеобщего, Вечного и Бесконечного пространственно-временным конечным созданиям эволюционных сфер.
Физическото вещество е пространствено-времева сянка, която хвърля Райското енергетическо сияние от абсолютните Божества. Значението на истината са същност отражение на вечното слово на Божеството в смъртния интелект - постигането на висшите понятия във времето и пространството. Ценностите, се съдържат в добродетелите на божествеността, - това е милосърдното служене на духовните личности на Всеобщия, Вечния и Безкрайния пространствено-времеви крайни създания в еволюционните сфери.
В отношении Отца к каждому личностному созданию эти наполненные смыслом реальностные ценности божественности слиты воедино в божественной любви. Они координированы в Сыне и его Сынах в божественном милосердии. Они проявляют свои качества в Духе и его духовных детях через божественное служение — отображение любвеобильного милосердия к детям времени. Три эти божественности изначально проявляются в энерго-личностном синтезе Высшего Существа. Они разнообразно проявляются Богом-Семичастным в семи различных совокупностях божественных значений и ценностей на семи восходящих уровнях.
В отношението на Отца към всяко личностно създание тези изпълнени със смисъл реалностни ценности на божествеността са слети в едно в божествената любов. Те са координирани в Сина и неговите Синове в божественото милосърдие. Те проявяват своите качества в Духа и в неговите духовни деца чрез божественото служене - изобразяването на любвеобилното милосърдие към децата на времето. Тези три божествености изначално се проявяват в енерго-личностния синтез на Висшето Същество. Те разнообразно се проявяват в Бога-Седмочастен в седем различни съвкупности от божествени значения и ценности на седемте възходящи нива.
Для конечного человека истина, красота и добродетель включают полное раскрытие божественной реальности. Когда постижение Божества как любви находит духовное выражение в жизни богопознавших смертных, они вкушают плоды божественности: интеллектуальный мир, социальный прогресс, моральное удовлетворение, духовную радость и космическую мудрость. Высокоразвитые смертные, населяющие мир в эпоху седьмого этапа света и жизни, знают, что любовь есть величайшая вещь во вселенной, и они знают, что Бог есть любовь.
За крайният човек истината, красотата и добродетелта включват пълното разкриване на божествената реалност. Когато постигането на Божеството като любов намери духовно изразяване в живота на богопозналите смъртни, те вкусват от плодовете на божествеността: интелектуален мир, социален прогрес, морално удовлетворение, духовна радост и космическа мъдрост. Високо развитите смъртни, населяващи свят в епохата на седмия етап от светлина и живот, знаят, че любовта е най-великото нещо във вселената, и те знаят, че Бог е любов.
Любовь — это желание творить добро.
Любов - това е желанието да твориш добро.
[Представлено Могущественным Посланником, находящимся на Урантии по просьбе Просветительского Корпуса Небадона, в сотрудничестве с одним из Мелхиседеков, исполняющим обязанности наместника Планетарного Князя Урантии.]
[Представено от Могъщественият Посланик, намиращ се на Урантия по молба на Просветителския Корпус на Небадон, в сътрудничество с един от Мелхиседеките, изпълняващ задълженията на наместник на Планетарния Княз на Урантия.]
* * * * *
Этот документ — «Всеобщее единство» — является двадцать пятым по счету из серии представлений, подготовленных различными авторами, которые были организованы в группу комиссией, насчитывающей двенадцать небадонских личностей и действующей под началом Мантутии Мелхиседека. Мы составили эти повествования и изложили их по-английски, используя метод, утвержденный нашими руководителями, в 1934 году по урантийскому времяисчислению.
Този документ - "Всеобщо единство" - се явява двадесет и пети по ред от серията представени, подготвени от различни автори, които са били организирани в група от комисията, наброяваща дванадесет небадонски личности и действуващи под началото Мантутий Мелхиседек. Ние съставихме тези повествувания и ги изложихме на английски език, използувайки метод, утвърден от нашите ръководители, в 1934 година по урантийско време за изчисление.