Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 36. НОСИТЕЛИ НА ЖИВОТ
ЖИЗНЬ не возникает спонтанно. Жизнь создается в соответствии с планами, которые формулируются (нераскрытыми) Творцами Бытия, и возникает на обитаемых планетах либо через прямое заимствование, либо в результате действий Носителей Жизни локальных вселенных. Носители Жизни являются одними из наиболее интересных и разносторонних членов многоликой семьи вселенских Сынов. Им доверено планирование и перенос жизни созданий в планетарные сферы; а после внедрения этой жизни в новых мирах они остаются там на длительный срок, способствуя ее развитию.
ЖИВОТЪТ не възниква спонтанно. Животът се създава в съответствие с плановете, които се формулират от (неразкрити) Творци на Битието, и възниква на обитаемите планети чрез пряко заимстване, или в резултат на действията на Носителите на Живот в локалните вселени. Носителите на Живот се явяват едни от най-интересните и разностранни членове на многоликото семейство вселенски Синове. На тях е доверено планирането и пренасянето на живота на създанията в планетарните сфери; а след внедряване на този живот в новите светове те остават там за продължителен срок, способствайки неговото развитие.
1. ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА НОСИТЕЛИТЕ НА ЖИВОТ
Хотя Носители Жизни входят в семью божественных Сынов, они представляют собой своеобразный и особый тип вселенских Сынов, будучи единственной группой разумных живых существ локальной вселенной, в создании которых принимают участие правители сверхвселенной. Носители Жизни являются потомками трех предшествующих им личностей: Сына-Создателя, Вселенского Материнского Духа и назначенного для выполнения данной функции От Века Древнего — одного из трех От Века Древних, управляющих соответствующей сверхвселенной. От Века Древние — единственные существа, имеющие право давать распоряжения о прекращении разумной жизни, — участвуют в создании Носителей Жизни, которым доверено установление физической жизни в эволюционирующих мирах.
Макар Носителите на Живот да влизат в семейството на божествените Синове, те представляват по себе си своеобразен и особен тип вселенски Синове, бидейки единствената група разумни живи същества в локалната вселена, в създаването на които взимат участие управителите на свръхвселената. Носителите на Живот се явяват потомци на три предшестващи ги личности: Сина-Създател, Вселенския Майчински Дух и назначения за изпълнение на дадената функция От Векове Древен - един от тримата От Векове Древни, управляващи съответната свръхвселена. От Векове Древните - единствените същества, имащи право да дават разпореждане за прекратяване на разумния живот, - участвуват в създаването на Носителите на Живот, на които е доверено установяването на физическия живот в еволюционните светове.
Во вселенной Небадон зарегистрировано сотворение ста миллионов Носителей Жизни. Этот деятельный корпус распространителей жизни не имеет настоящего самоуправления. Им руководит жизнеопределяющее трио, состоящее из Гавриила, Отца-Мелхиседека и Намбии — изначального и первородного Носителя Жизни Небадона. Однако во всех аспектах своей внутренней администрации они являются самоуправляющимся корпусом.
Във вселената Небадон е регистрирано сътворяването на сто милиона Носители на Живот. Този деятелен корпус от разпространителите на живот няма истинско самоуправление. Тях ги ръководи жизнеопределящо трио, състоящо се от Гавриил, Отеца-Мелхиседек и Намбии - изначалният и първороден Носител на Живот в Небадон. Обаче във всички аспекти на своята вътрешна администрация те се явяват самоуправляващ се корпус.
Носители Жизни объединяются в три больших отряда: первый — это старшие Носители Жизни, второй — помощники и третий — опекуны. Первый отряд подразделяется на двенадцать групп, включающих специалистов по различным формам проявления жизни. Деление на три отряда было произведено Мелхиседеками, проводившими для этого испытания в центральной сфере Носителей Жизни. С тех пор Мелхиседеки поддерживают тесную связь с Носителями Жизни и всегда сопровождают их, когда те отправляются внедрять жизнь на новой планете.
Носителите на Живот се обединяват в три големи отряда: първия - това са старшите Носители на Живот, втория - помощници и третия - опекуни. Първият отряд се подразделя на дванадесет групи, включващи специалисти по различните форми на проявления на живота. Деленето на три отряда е било произведено от Мелхиседеките, провели за това нещо изпитание в централната сфера на Носителите на Живот. И до сега Мелхиседеките поддържат тясна връзка с Носителите на Живот и винаги ги съпровождат, когато те се отправят да внедряват живот на нова планета.
Когда эволюционная планета окончательно утверждается в свете и жизни, Носители Жизни объединяются в совещательные органы более высокого порядка с консультативными функциями, помогая в дальнейшем управлении и развитии мира и его прославленных существ. В последующие, устойчивые эпохи формирующейся вселенной этим Носителям Жизни доверяется выполнение многих новых обязанностей.
Когато еволюционната планета окончателно се утвърди в светлината и живота, Носителите на Живот се обединяват в съвещателни органи от по-висок порядък с консултативни функции, помагайки в понататъшното управление и развитие на света и неговите прославени същества. В последващите, устойчиви епохи на формиращата се вселена на тези Носители на Живот се доверява изпълнението на много нови задължения.
2. СВЕТОВЕ НА НОСИТЕЛИТЕ НА ЖИВОТ
Мелхиседеки осуществляют общий надзор за четвертой группой семи первичных сфер салвингтонского кольца. Эти миры Носителей Жизни именуются следующим образом:
Мелхиседеките осъществяват общия надзор над четвъртата група от седем първични сфери от салвингтонския пръстен. Тези светове на Носителите на Живот се именуват по следния начин:
1. Центральный мир Носителей Жизни.
1. Централен свят на Носителите на Живот.
2. Сфера планирования жизни.
2. Сфера за планиране на живота.
3. Сфера сохранения жизни.
3. Сфера за съхраняване на живота.
4. Сфера эволюции жизни.
4. Сфера за еволюцията на живота.
5. Сфера жизни, связанной с разумом.
5. Сфера на живота, свързана с разума.
6. Сфера разума и духа в живых существах.
6. Сфера на разума и духа в живите същества.
7. Сфера нераскрытой жизни.
7. Сфера на неразкрития живот.
Каждая из этих первичных сфер окружена шестью спутниками, которые являются центрами особых периодов во всей деятельности Носителей Жизни во вселенной.
Всяка от тези първични сфери е обкръжена от шест спътника, които се явяват центрове на особените периоди в цялата деятелност на Носителите на Живот във вселената.
Первый мир — центральная сфера, вместе с шестью подчиненными спутниками, — посвящена изучению всеобщей жизни, жизни во всех известных аспектах ее проявления. Здесь находится совет планирования жизни, в деятельности которого принимают участие учителя и советники из Уверсы, Хавоны и даже из Рая. И мне позволено сообщить, что семь центральных местоположений вспомогательных духов разума находятся в этом мире Носителей Жизни.
Първият свят - централната сфера, заедно с шестте подчинени спътника, - е посветена на изучаването на всеобщия живот, живота във всички известни аспекти на неговото проявление. Тук се намира съвета за планиране на живота, в деятелността на който вземат участие учители и съветници от Уверса, Хавона и даже от Рая. И на мен е позволено да съобщя, че седемте централни месторазположения на спомагателните духове на разума се намират в този свят на Носителите на Живот.
Число десять и десятичная система присущи физической вселенной, но не духовной. Область жизни характеризуется числами три, семь и двенадцать, кратными им числами или комбинациями этих основных чисел. Существуют три основных и принципиально различных плана жизни соответственно трем Райским Источникам и Центрам, и во вселенной Небадон эти три основные формы жизни распределены по трем различным типам планет. Первоначально существовало двенадцать различных божественных концепций передаваемой жизни. Число двенадцать, а также результаты его целого деления и кратные ему величины, проходят через все основные прототипы жизни во всех семи сверхвселенных. Существуют также семь структурных решений жизни — основных вариантов воспроизводящихся конфигураций живой материи. Орвонтонские модели жизни конфигурированы как двенадцать носителей наследственных признаков. Различные категории волевых созданий имеют конфигурацию из 12, 24, 48, 96, 192, 384 и 768 элементов. На Урантии существует 48 единиц определения генотипа — наследственных признаков — в половых клетках человека.
Числото десет и десетичната система са присъщи за физическата вселена, но не за духовната. Областта на живота се характеризира с числата три, седем и дванадесет, кратните на тях числа или комбинациите на тези основни числа. Съществуват три основни и принципно различни плана на живот съответно на трите Райски Източника и Центрове, и във вселената Небадон тези три основни форми на живот са разпределени по три различни типове планети. Първоначално съществуват дванадесет различни божествени концепции предавани от живота. Числото дванадесет, а така също резултатите от неговото цяло деление и кратните му величини, преминават през всички основни прототипове на живота във всичките седем свръхвселени. Съществуват също така седем структурни решения на живота - основните варианти на възпроизвеждащите се конфигурации в живата материя. Орвонтонските модели на живот са конфигурирани като дванадесет носители на наследствени признаци. Различните категории волеви създания имат конфигурация от 12, 24, 48, 96, 192, 384 и 768 елемента. На Урантия съществуват 48 единици за определяне на генотипа - наследствените признаци - в половите клетки на човека.
Второй мир является сферой проектирования жизни; здесь разрабатываются все новые способы создания жизни. В то время как изначальные проекты жизни обеспечиваются Сыном- Создателем, непосредственная разработка этих планов доверяется Носителям Жизни и их партнерам. После того, как сформулированы общие планы жизни для нового мира, они посылаются в центральный мир, где скрупулезно изучаются высшим советом, состоящим из старших Носителей Жизни и корпуса консультирующих Мелхиседеков. Если планы содержат отклонения от ранее принятых формул, они передаются для утверждения Сыну-Создателю. Глава Мелхиседеков часто представляет на этих обсуждениях Сына-Создателя.
Вторият свят се явява сферата за проектиране на живота; тук се разработват всички нови способи за създаване на живот. В същото време когато изначалните проекти на живота се обезпечават от Сина-Създател, непосредствената разработка на тези планове се доверява на Носителите на Живот и техните партньори. След като, когато са формулирани общите планове за живота на новия свят, те се изпращат в централния свят, където крайно добросъвестно се изучават от висшия съвет, състоящ се от старшите Носители на Живот и корпуса консултиращи Мелхиседеки. Ако плановете съдържат отклонения от по-рано приетите формули, те се предават за утвърждаване от Сина- Създател. Главата на Мелхиседеките често представлява на тези обсъждания Сина-Създател.
Поэтому планетарная жизнь, однородная в некоторых отношениях, во многих аспектах отличается в каждом эволюционном мире. Даже в единообразном ряду жизненных форм на планетах одного и того же семейства нет двух планет с
Затова планетарният живот, еднороден в някои отношения, във много аспекти се отличава във всеки еволюционен свят. Даже в еднообразният ред от жизнени форми на планети от едно и също семейство няма две планети с
абсолютно одинаковой жизнью; всегда существует свой планетарный тип, ибо Носители Жизни непрестанно работают над улучшением формул жизни, переданных им на хранение.
абсолютно еднакъв живот; винаги съществува собствен планетарен тип, защото Носителите на Живот непрестанно работят над подобряване формулите на живота, предадени им на съхранение.
Существует более миллиона основных, или космических, химических формул, образующих родительские прототипы, а также многочисленные принципиальные функциональные вариации проявления жизни. Первый спутник сферы планирования жизни является миром физиков и электрохимиков вселенной, служащих в качестве технических помощников Носителей Жизни в захвате, организации и манипуляции элементарными единицами энергии, которые используются в построении материальной оболочки для передачи жизни — так называемой зародышевой плазмы.
Съществуват повече от милион основни, или космически, химически формули, образуващи родителските прототипове, а така също многочислени принципни функционални вариации в проявленията на живота. Първият спътник на сферата за планиране на живота се явява света на физиците и електрохимиците във вселената, служещи в качеството на технически помощници на Носителите на Живот в захващането, организацията и манипулацията на елементарните единици енергия, които се използуват в построяването на материалната обвивка за предаване на живот - така наречената зародишна плазма.
Планетарные лаборатории планирования жизни расположены на втором спутнике этого второго по счету мира. Здесь Носители Жизни и все их партнеры, в сотрудничестве с Мелхиседеками, стремятся видоизменить и, по возможности, улучшить жизнь, предназначенную для внедрения на десятичных планетах Небадона. Жизнь, развивающаяся в настоящее время на Урантии, была спланирована и частично разработана именно в этом мире, ибо Урантия является десятичной планетой — миром экспериментальной жизни. В каждом десятом мире разрешаются большие отклонения от стандартных прототипов жизни, чем в других (неэкспериментальных) мирах.
Планетарните лаборатории за планиране на живота са разположени на втория спътник този втори по пресмятане свят. Тук Носителите на Живот и всички техни партньори, в сътрудничеството с Мелхиседеките, се стремят да видоизменят и, по възможност, да подобрят живота, предназначен за внедряване на десетичните планети в Небадон. Животът, развиващ се в настояще време на Урантия, е бил планиран и частично разработен именно в този свят, защото Урантия се явява десетична планета - свят на експериментален живот. Във всеки десети свят се разрешават по-големи отклонения от стандартните прототипи на живот, отколкото в другите (не експериментални) светове.
Третий мир посвящен сохранению жизни. Здесь помощники и опекуны, входящие в корпус Носителей Жизни, изучают и совершенствуют различные способы защиты и сохранения жизни. Планы внедрения жизни в каждом новом мире предусматривают заблаговременное создание комиссии по сохранению жизни, которая состоит из опекунов — опытных специалистов по манипуляции основными прототипами жизни. На Урантии находились двадцать четыре таких полномочных опекуна — по два на каждый основной, или родительский, прототип структурной организации жизненного материала. На планетах, подобных вашей, высшая форма жизни воспроизводится с помощью несущего жизнь пучка, состоящего из двадцати четырех отдельных прототипов. (А так как разумная жизнь проистекает из жизни физической и развивается на ее основе, то появляются двадцать четыре основных типа организации психики.)
Третият свят е посветен на съхраняването на живота. Тук помощниците и опекуните, влизащи в корпуса на Носителите на Живот, изучават и усъвършенствуват различните способи за защита и съхраняване на живота. Плановете за внедряване на живот във всеки нов свят предвиждат предварително създаване на комисия по съхраняване на живота, която се състои от опекуни - опитни специалисти по манипулацията на основните прототипове живот. На Урантия са се намирали двадесет и четири такива пълномощни опекуна - по двама на всеки основен, или родителски, прототип на структурна организация на жизнения материал. На планетите, подобни на вашата, най-висшата форма на живот се възпроизвежда с помощта на носещо живот снопче, състоящо се от двадесет и четири отделни прототипа. (А тъй като разумния живот произтича от физическия и се развива на неговата основа, то се появяват двадесет и четири основни типа на организация на психиката.)
Четвертая сфера, с подчиненными ей спутниками, посвящена изучению общей эволюции жизни созданий и, в частности, эволюционным предпосылкам какого-либо одного уровня жизни. Изначальная жизненная плазма эволюционного мира должна включать исчерпывающий потенциал всех будущих вариантов развития, предусматривать все последующие эволюционные изменения и модификации. Обеспечение подобных, рассчитанных на далекую перспективу, проектов видоизменения жизни может предусматривать появление многих, кажущихся бесполезными, форм животной и растительной жизни. Такие предусмотренные и непредусмотренные побочные продукты планетарной эволюции появляются на сцене лишь для того, чтобы сойти с нее, однако через весь этот длительный процесс прослеживаются мудрые и разумные формулировки первоначальных создателей планетарного плана жизни и структуры видов. Все многочисленные побочные продукты биологической эволюции важны для окончательного и полного функционирования высших разумных форм жизни, несмотря на возможные периоды преобладания колоссальной внешней дисгармонии на протяжении длительной борьбы высших созданий за господство над низшими формами жизни, многие из которых порой столь враждебны миру и покою эволюционирующих волевых созданий.
Четвъртата сфера, с подчинените и спътници, e посветена на изучаването на общата еволюция на живота на създанията и, в частност, на еволюционните предпоставки на кое да е ниво на живот. Изначалната жизнена плазма за еволюционния свят трябва да включва изчерпващия потенциал на всички бъдещи варианти на развитие, предвиждащ всички последващи еволюционни изменения и модификации. Обезпечаването на подобни, пресметнати с далечна перспектива, проекти за видоизменения на живота може да предвижда появяването на много, изглеждащи безполезни, форми в животинския и растителен живот. Такива предвидени и непредвидени странични продукти на планетарната еволюция се появяват на сцената само за това, за да слязат от нея, обаче чрез целия този дълъг процес се проследяват мъдрите и разумни формулировки на първоначалните създатели на планетарния план на живот и структурите на видовете. Всички многочислени странични продукти на биологическата еволюция са важни за окончателното и пълно функциониране на висшите разумни форми на живот, независимо от възможните периоди в преобладаване на колосална външна дисхармония по протежение на дългата борба на висшите създания за господство над низшите форми на живот, много от които понякога са толкова враждебни на света и покоя на еволюиращите волеви създания.
Пятый мир занимается только жизнью, связанной с разумом. Каждый из его спутников посвящен изучению какого-либо одного аспекта разума созданий во
Петият свят се занимава само с живота, свързан с разума. Всеки от неговите спътници е посветен на изучаването на кой да е един аспект на разума на създанията във
взаимосвязи с их жизнью. Разум, в том виде, каким его понимает человек, есть дар семи вспомогательных духов разума, совмещаемый средствами Бесконечного Духа с необучаемыми, или механическими, уровнями разума. Формы жизни разнообразно реагируют на этих вспомогательных духов и различные типы служения духа во вселенных времени и пространства. Духовная чувствительность материальных созданий целиком зависит от соответствующего наделения разумом, что, в свою очередь, определяет направление биологической эволюции тех же самых смертных созданий.
взаимовръзка с техния живот. Разумът, в този вид, в който го разбира човека, е дар от седемте спомагателни духове на разума, съчетаващ средствата на Безкрайния Дух с необучените, или механичните, нива на разума. Формите на живот разнообразно реагират на тези спомагателни духове и различните типове служене на духа във вселените на времето и пространството. Духовната чувствителност на материалните създания изцяло зависи от съответстващото надаряване с разум, което, на свой ред, определя направлението в биологическата еволюция на тези същите смъртни създания.
Шестой мир посвящен взаимосвязи разума и духа в их сочетании с живыми формами и организмами. Этот мир с подчиненными ему спутниками включает школы координации созданий, где учителя из центральной и сверхвселенной, в сотрудничестве с преподавателями Небадона, раскрывают высшие уровни достижений пространственно-временных созданий.
Шестият свят е посветен на взаимовръзките на разума и духа в техните съчетания с живите форми и организми. Този свят с подчинените му спътници включва школите по координация на създанията, където учители от централната и свръхвселена, в сътрудничество с преподаватели от Небадон, разкриват най-висшите нива в достиженията на пространствено-времевите създания.
Седьмая сфера Носителей Жизни посвящена нераскрытой области жизни эволюционных созданий в той мере, в какой она связана с космической философией расширяющегося претворения Высшего Существа.
Седмата сфера на Носителите на Живот е посветена на неразкритата област от живота на еволюционните създания в тази степен, в която тя е свързана с космическата философия на разширяващото се претворяване на Висшето Същество.
3. ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ЖИВОТ
Жизнь не появляется во вселенных спонтанно; Носители Жизни внедряют ее на безжизненных планетах. Они представляют собой носителей, распространителей и хранителей жизни по мере того, как она появляется в эволюционных мирах пространства. Жизнь всех категорий и форм, известных на Урантии, возникает вместе с этими Сынами, хотя не все формы планетарной жизни существуют на Урантии.
Животът не се появява във вселените спонтанно; Носителите на Живот го внедряват на безжизнените планети. Те представляват по себе си носители, разпространители и пазители на живота по степента на това, как той се появява в еволюционните светове от пространството. Животът от всички категории и форми, известни на Урантия, възникват заедно с тези Синове, макар не всички форми на планетарен живот да съществуват на Урантия.
Корпус Носителей Жизни, направляемый для внедрения жизни в новом мире, состоит обычно из ста старших носителей, ста помощников и тысячи опекунов. Носители Жизни часто переносят в новый мир саму плазму жизни, однако так происходит не всегда. Иногда они создают прототипы жизни уже после прибытия на ту или иную планету в соответствии с формулами, одобренными заранее для очередной попытки установления жизни. Так зародилась планетарная жизнь на Урантии.
Корпусът Носители на Живот, насочен за внедряване на живот в нов свят, се състои обикновено от сто старши носители, сто помощници и хиляда опекуна. Носителите на Живот често пренасят в новия свят самата плазма на живота, обаче така не се случва винаги. Понякога те създават прототипове на живот вече след пристигането си на тази или онази планета в съответствие с формулите, одобрени по-рано за поредния опит при установяване на живот. Така се е зародил планетарният живот на Урантия.
После создания физических прототипов, соответствующих утвержденным формулам, Носители Жизни катализируют этот безжизненный материал, проводя через себя духовную искру жизни; и тотчас инертный прототип становится живым веществом.
След създаването на физическите прототипове, съответствуващи на утвърдените формули, Носителите на Живот катализират този безжизнен материал, провеждайки чрез себе си духовната искра на живот; и тоз час инертния прототип става живо вещество.
Жизненная искра — тайна жизни — привносится посредством Носителей Жизни, но не ими самими. Они действительно контролируют такие процессы, они формулируют саму плазму жизни, но наиболее существенный фактор жизненной плазмы обеспечивается Вселенским Материнским Духом. Созидательная Дочь Бесконечного Духа дает ту энергетическую искру, которая оживляет тело и является предвестником разума.
Жизнената искра - тайната на живота - се привнася посредством Носителите на Живот, но не от тях самите. Те действително контролират такива процеси, те формулират самата плазма на живота, но най-съществения фактор на жизнената плазма се обезпечава от Вселенския Майчински Дух. Съзидателната Дъщеря на Безкрайния Дух дава тази енергетична искра, която оживява тялото и се явява предвестник на разума.
Наделяя жизнью, Носители Жизни ничего не передают от самих себя, даже если они действуют в тех мирах, где планируются новые формы жизни. Они просто инициируют и передают искру жизни, кладут начало необходимым кругооборотам вещества в соответствии с физическими, химическими и электрическими аспектами утвержденных планов и прототипов. Носители Жизни — это живые катализаторы, которые возбуждают, организуют и оживляют безжизненные элементы материального мира.
Надарявайки със живот, Носителите на Живот нищо не предават от самите себе си, даже ако те действуват в тези светове, където се планират нови форми на живот. Те просто инициират и предават искрата на живота, запалват началото на необходимия кръгооборот на веществото в съответствие с физическите, химическите и електрическите аспекти на утвърдените планове и прототипове. Носителите на Живот - това са живи катализатори, които възбуждат, организират и оживяват безжизнените елементи на материалния свят.
Носителям Жизни планетарного корпуса отводится определенный период для установления жизни в новом мире — приблизительно полмиллиона лет в системе отсчета времени данной планеты. По истечении этого срока, о чём свидетельствуют некоторые эволюционные достижения в планетарной жизни, они прекращают процедуру внедрения жизни и с этого времени не имеют права вносить какие-либо изменения или дополнения к жизни данной планеты.
На Носителите на Живот от планетарния корпус се отпуска определен период за установяване на живот в новия свят - приблизително половин милион години в системата за отчитане на времето на дадената планета. След изтичането на този срок, за което свидетелствуват някои еволюционни достижения в планетарния живот, те прекратяват процедурата по внедряване на живота и от това време нямат право да внасят каквито и да било изменения или допълнения към живота на дадената планета.
В эпохи между внедрением жизни и появлением обладающих нравственностью человеческих созданий Носителям Жизни позволяется манипулировать жизненной средой и предпринимать другие меры для направления биологической эволюции по благоприятному руслу. Они занимаются этим в течение длительных периодов времени.
В епохите между внедряването на живота и появяването на притежаващите нравственост човешки създания на Носителите на Живот се позволява да манипулират жизнената среда и да предприемат други мерки за насочване на биологичната еволюция по благоприятно русло. Те се занимават с това в течение на продължителни периоди от време.
Когда действующим в новом мире Носителям Жизни впервые удается произвести существо, обладающее волей, способностью принимать нравственные решения и совершать духовный выбор, их труд тут же прекращается — этим исчерпываются их полномочия; они не имеют права продолжать воздействовать на развивающуюся жизнь. Начиная с этого момента, эволюция живых организмов должна протекать в соответствии с внутренними свойствами и тенденциями, заложенными в формулах и прототипах планетарной жизни и закрепленными в них. Носителям Жизни не позволяется экспериментировать с волей или вмешиваться в ее действие; они не имеют права подчинять себе нравственные создания или произвольно воздействовать на них.
Когато на действуващите в новия свят Носители на Живот се отдаде за пръв път да произведат същество, притежаващо воля, способност взема нравствени решения и да прави духовен избор, техния труд в същия момент се прекратява - с това се изчерпват техните пълномощия; те нямат право да продължават да въздействат на развиващия се живот. Започвайки от този момент, еволюцията на живите организми трябва да протича в съответствие с вътрешните свойства и тенденции, заложени във формулите и прототиповете планетарен живот и закрепени в тях. На Носителите на Живот не се позволява да експериментират с волята или да се намесват в нейното действие; те нямат право да подчиняват на себе си нравствените създания или произволно да им въздействуват.
С прибытием Планетарного Князя Носители Жизни готовятся покинуть планету, хотя двое из старших носителей и двенадцать опекунов, дав временную клятву отречения, могут изъявить желание остаться на планете на неопределенный срок в качестве советников по вопросам дальнейшего развития и сохранения жизненной плазмы. В настоящее время два таких Сына со своими двенадцатью партнерами служат на Урантии.
С пристигане на Планетарният Княз Носителите на Живот се готвят да напуснат планетата, макар двама от старшите носители и дванадесет опекуни, давайки временна клетва за отричане, могат да изявят желание да останат на планетата за неопределен срок в качеството на съветници по въпросите на по-нататъшното развитие и съхраняване на плазмата на живота. В настояще време двама такива Синове със своите дванадесет партньора служат на Урантия.
4. МЕЛХИСЕДЕКИ-НОСИТЕЛИ НА ЖИВОТ
По всему Небадону, в каждой локальной системе обитаемых миров, есть одна сфера, на которой функцию носителей жизни выполняли Мелхиседеки. Эти обители известны как мидсонитные миры системы, в каждом из которых материально видоизмененный Сын-Мелхиседек соединился с избранной Дочерью материальной категории сыновства. Матери-Евы мидсонитных миров прибывают из центральных миров систем, к которым относятся эти миры; назначенный Мелхиседек-носитель жизни выбирает их из многочисленных добровольцев, которые отозвались на призыв Властелина Системы, обращенный к Материальным Дочерям его сферы.
По целият Небадон, във всяка локална система от обитаеми светове, има една сфера, на която функцията на носители на живот са изпълнявали Мелхиседеките. Тези обители са известни като мидсонитни светове в системите, във всеки от които материално изменен Син-Мелхиседек се е съединил с избрана Дъщеря от материалната категория синовност. Майките-Еви в мидсонитните светове пристигат от централните светове на системите, към които се отнасят тези светове; назначеният Мелхиседек-носител на живот я избира от многочислените доброволци, които са се отзовали на призива на Властелина на Системата, отправен към Материалните Дъщери от неговата сфера.
Потомство Мелхиседека-носителя жизни и Материальной Дочери известно как мидсониты. Мелхиседек — Отец этой расы небесных созданий — в итоге покидает планету, где он выполнил уникальную функцию, связанную с жизнью. Мать-Ева этой особой категории вселенских существ также оставляет планету вслед за появлением седьмого поколения планетарного потомства, после чего руководство миром переходит к ее старшему сыну.
Потомството на Мелхиседека-носител на живот и Материалната Дъщеря е известно като мидсонити. Мелхиседекът - Отецът на тази раса небесни създания - в крайна сметка напуска планетата, където той е изпълнил уникалната функция, свързана с живота. Майката-Ева, тази особена категория вселенски същества също така оставя планетата след появяване на седмото поколение от планетарното потомство, след което ръководството на света преминава към нейния най-старши син.
Мидсонитные создания живут в своих великолепных мирах, функционируя как воспроизводящиеся существа до тех пор, пока им не исполняется тысяча лет стандартного времени, после чего они переносятся серафическим транспортом. С этого времени мидсониты утрачивают способность к воспроизводству, ибо процедура дематериализации при подготовке к серафимированию навсегда лишает их прерогатив воспроизводства.
Мидсонитните създания живеят в своите великолепни светове, функционирайки като възпроизвеждащи се същества до този момент, докато те навършат хиляда години стандартно време, след което те се пренасят със серафически транспорт. От това време мидсонитите губят способността за възпроизводство, защото процедурата по дематериализация при подготовката за серафимироване завинаги ги лишава от прерогативите на възпроизводство.
В настоящее время трудно определить, являются ли эти существа смертными или бессмертными, как невозможно причислить их к классу людей или божественных
В настояще време е трудно да се определи, явяват ли се тези същества смъртни или безсмъртни, както е невъзможно да се причислят към класа хора или божествени
существ. У этих созданий нет Настройщиков, поэтому они вряд ли могут считаться бессмертными. Однако непохоже, чтобы они были смертными: никто из мидсонитов не умирал. Все мидсониты, когда-либо родившиеся в Небадоне, существуют по сей день и действуют в своих исконных мирах, на одной из промежуточных сфер или в салвингтонской сфере мидсонитов, находящейся в группе миров завершителей.
същества. У тези създания няма Настройчици, затова те едва ли могат да се считат за безсмъртни. Обаче не подхожда, че те биха били смъртни: никой от мидсонитите не е умирал. Всички мидсонити, когато и да са се родили в Небадон, съществуват и до днешен ден и действуват във своите исконни светове, на една от промеждутъчните сфери или в салвингтонската сфера на мидсонитите, намираща се в групата светове на завършителите.
Салвингтонские миры завершителей. Мелхиседеки- носители жизни, а также связанные с ними Матери-Евы отправляются из системных сфер мидсонитов в миры завершителей салвингтонского кольца, где со временем соберется и их потомство.
Салвингтонски светове на завършителите. Мелхиседеките-носители на живот, а така също свързаните с тях Майки-Еви се отправят от системните сфери на мидсонитите в световете на завършителите от салвингтонския пръстен, където с времето ще се събере и тяхното потомство.
В этой связи необходимо пояснить, что семь первичных миров пятой группы салвингтонского кольца являются мирами завершителей Небадона. Потомство Мелхиседеков-носителей жизни и Материальных Дочерей размещается в седьмом мире завершителей — мидсонитной сфере Салвингтона.
В тази връзка е необходимо да се поясни, че седемте първични светове от петата група на салвингтонския пръстен се явяват светове на завършителите от Небадон. Потомството на Мелхиседеките-носители на живот и Материалните Дъщери се разполагат в седмия свят на завършителите - мидсонитната сфера на Салвингтон.
Спутники семи первичных миров завершителей служат местами встреч посылаемых в Небадон личностей сверх- и центральной вселенных. Хотя восходящие смертные могут беспрепятственно посещать миры культуры и подготовительные сферы, относящиеся к 490 мирам, которые образуют Университет Мелхиседеков, существуют некоторые особые, закрытые для них школы и многочисленные запретные зоны. В особенности это касается сорока девяти сфер, подчиненных завершителям.
Спътниците на седемте първични светове на завършителите служат като места за срещи на изпратените в Небадон личности от свръх- и централната вселени. Макар възходящите смъртни да могат безпрепятствено да посещават световете на културата и подготвителните сфери, отнасящи се към 490 светове, които образуват Университета на Мелхиседеките, съществуват някои особени, закрити за тях школи и многочислени забранени зони. Особено това се отнася до четиридесет и деветте сфери, подчинени на завършителите.
Назначение мидсонитных созданий в настоящее время неизвестно, однако нам представляется, что эти личности собираются в седьмом мире завершителей для подготовки к некоторому событию, относящемуся к будущей эволюции вселенной. Наши запросы по мидсонитным расам всегда переадресовываются завершителям, а завершители неуклонно отказываются обсуждать судьбу своих подопечных. Несмотря на смутное представление о будущем мидсонитов, мы знаем, что каждая локальная вселенная Орвонтона располагает растущим корпусом этих таинственных существ. Мелхиседеки- носители жизни предполагают, что когда-нибудь Бог-Предельный наделит их мидсонитных детей трансцендентальным и вечным духом абсонитности.
Предназначението на мидсонитните създания в настояще време е неизвестно, обаче на нас ни се струва, че тези личности се събират в седмия свят на завършителите за подготовка към някакво събитие, отнасящо се към бъдещата еволюция на вселената. Нашите запитвания по мидсонитните раси винаги се преадресират към завършителите, а завършителите неотклонно се отказват да обсъждат съдбата на своите подопечни. Независимо от смътната представа за бъдещето на мидсонитите, ние знаем, че всяка локална вселена от Орвонтон разполага с растящ корпус от тези тайнствени същества. Мелхиседеките-носители на живот предполагат, че някога Бога-Пределен ще надари техните мидсонитни деца с трансцеденталния и вечен дух на абсонитността.
5. СЕДЕМ СПОМАГАТЕЛНИ ДУХОВЕ НА РАЗУМА
Именно присутствие в примитивных мирах семи вспомогательных духов разума определяет направление органической эволюции, объясняет ее целенаправленность и закономерность. Эти вспомогательные духи олицетворяют ту выполняемую Бесконечным Духом функцию служения разума, которая, благодаря действиям Материнского Духа локальной вселенной, распространяется на низшие категории разумной жизни. Вспомогательные духи — дети Вселенского Материнского Духа — являются личной помощью Духа материальному разуму. Всякое проявление такого разума свидетельствует об активности этих разносторонних духов.
Именно присъствието в примитивните светове на седемте спомагателни духове на разума определя направлението на органичната еволюция, обяснява нейната целенасоченост и закономерност. Тези спомагателни духове олицетворяват тази изпълнявана от Безкрайния Дух функция на служене на разума, която, благодарение на действията на Майчинския Дух на локалната вселена, се разпространява върху нисшите категории разумен живот. Спомагателните духове - децата на Вселенския Майчински Дух - се явяват личната помощ от Духа за материалния разум. Всяко проявление на такъв разум свидетелствува за активността на тези разностранни духове.
Семь вспомогательных духов разума называются по именам, выражающим следующие понятия: интуиция, понимание, отвага, знание, совет, поклонение и мудрость. Эти духи разума распространяют свое влияние на все обитаемые миры в виде характерных побудительных импульсов; каждый из них стремится добиться восприимчивости к своему воздействию совершенно независимо от того, в какой степени воспринимаются и имеют возможность функционировать его товарищи.
Седемте спомагателни духове на разума се наричат с имена, изразяващи следните понятия: интуиция, разбиране, храброст, знание, съвет, поклонение и мъдрост. Тези духове на разума разпространяват своето влияние върху всички обитаеми светове във вид на характерни подбудителни импулси; всеки от които се стреми да постигне възприемчивостта към своето въздействие съвършено независимо от това, в каква степен се възприемат и имат възможност да действуват неговите другари.
Для Носителей Жизни, контролирующих деятельность вспомогательных духов, их центральные расположения в главном мире Носителей Жизни являются показателем масштаба и качества функции воздействия вспомогательных духов на разум в любом мире и в любом обладающем интеллектом организме. В отношении
За Носителите на Живот, контролиращи деятелността на спомагателните духове, тяхното централно разположение в главния свят на Носителите на Живот се явява показател за мащаба и качеството на функцията на въздействие на спомагателните духове на разума в кой да е свят и във всеки притежаващ интелект организъм. По отношение
первых пяти вспомогательных духов эти размещения разума жизни являются совершенными индикаторами функционирования живого разума. Но в том, что касается шестого и седьмого духов, — поклонения и мудрости, — эти центральные расположения регистрируют только качественную функцию. Количественная активность вспомогательных духов поклонения и мудрости регистрируется в непосредственном присутствии Божественной Попечительницы в Салвингтоне, являясь личным опытом Материнского Духа Вселенной.
на първите пет спомагателни духове тези настанявания на разума в живота се явяват съвършени индикатори за функциониране на живия разум. Но в това, което се отнася до шестия и седми духове, - поклонението и мъдростта, - тези централни разполагания регистрират само качествената функция. Количествената активност на спомагателните духове на поклонение и мъдрост се регистрира в непосредственото присъствие на Божествената Попечителка в Салвингтон, явявайки се личен опит на Майчинския Дух на Вселената.
Когда Носители Жизни отправляются на новую планету, их всегда сопровождают семь вспомогательных духов разума; однако их не следует рассматривать как существа — они больше напоминают контуры. В отрыве от вселенского присутствия Божественной Попечительницы вспомогательные духи не функционируют как личности. Фактически, они представляют собой уровень сознания Божественной Попечительницы и всегда подчиняются действиям и присутствию своей созидательной матери.
Когато Носителите на Живот се отправят на нова планета, те винаги се съпровождат от седемте спомагателни духове на разума; обаче те не следва да се разглеждат като същества - те повече напомнят на контури. Отделени от вселенското присъствие на Божествената Попечителка спомагателните духове не функционират като личности. Фактически, те представляват по себе си ниво на съзнание на Божествената Попечителка и винаги се подчиняват на действията и присъствието на своята съзидателна майка.
Нам не хватает слов, чтобы подобрать адекватные названия для этих семи вспомогательных духов разума. Они являются попечителями эмпирического разума низших уровней, и — в порядке достижения соответствующих эволюционных уровней — их можно описать следующим образом:
На нас не ни достигат думи, за да подберем адекватни названия за тези седем спомагателни духове на разума. Те се явяват попечители на емпирическия разум от нисшите нива, и - по реда на достигане на съответствуващите еволюционни нива - те могат да бъдат описани по следния начин:
1. Дух интуиции — быстрота восприятия, примитивные физические и врожденные рефлекторные инстинкты, ориентация в пространстве и иные свойства самосохранения, характерные для всех разумных созданий; единственный из вспомогательных духов, действующий в таком масштабе в низших категориях животной жизни, и единственный, устанавливающий широкую функциональную связь с необучаемыми уровнями механического разума.
1. Дух на интуицията - бързина на възприемането, примитивни физически и вродени рефлекторни инстинкти, ориентация в пространството и други свойства на самосъхранението, характерни за всички разумни създания; единственият от спомагателните духове, действуващ в такъв мащаб в нисшите категории животински живот, и единственият, установяващ широка функционална връзка с необучените нива на механичния разум.
2. Дух понимания — координационный импульс, спонтанная и кажущаяся автоматической связь идей: способность координировать приобретенные знания, феномен сообразительности, быстрых суждений и скорых решений.
2. Дух на разбирането - координационен импулс, спонтанна и изглеждаща автоматична връзка между идеи: способност да се координират придобитите знания, феномена на съобразителността, бързите съждения и скорошните решения.
3. Дух отваги — дар преданности — в личностных существах является основой для обретения характера, интеллектуальным источником моральной стойкости и духовной храбрости. Просвещенный фактами и воодушевленный истиной, дух отваги становится тайной стремления к эволюционному восхождению через разумную и сознательную целеустремленность.
3. Дух на храбростта - дарът на предаността - в личностните същества се явява основа за придобиване на характер, интелектуален източник на морална издръжливост и духовна храброст. Просветен от фактите и въодушевен от истината, духът на храбростта се превръща в тайната на стремежа към еволюционно възхождане чрез разумна и съзнателна целеустременост.
4. Дух знания — порождаемый любопытством дух поиска и открытия, научный дух; проводник и верный партнер духов отваги и совета; стремление направить отвагу по пути полезного и прогрессивного развития.
4. Дух на знанието - пораждан от любопитството дух на търсенето и откриването, научен дух; водач и верен партньор на духа на храбростта и съвета; стремеж да се насочи храбростта по пътя на полезното и прогресивно развитие.
5. Дух совета — стремление к общению, дар межвидовой кооперации; способность волевых созданий приходить к согласию со своими товарищами; источник стадного инстинкта у низших созданий.
5. Дух на съвета - стремеж към общуване, дар за междувидова кооперация; способност на волевите създания да достигат до съгласие със своите другари; източник на стадния инстинкт при нисшите създания.
6. Дух поклонения — религиозное побуждение, первое характерное стремление, разделяющее разумные создания на два основных класса смертных. Дух поклонения становится вечным критерием отличия связанного с ним животного от созданий, наделенных разумом, но не обладающих душой. Поклонение является отличительным знаком кандидата на восхождение в духе.
6. Дух на поклонението - религиозното подбуждане, първия характерен стремеж, разделящ разумните създания на два основни класа смъртни. Духът на поклонението се превръща във вечен критерий за различаване на свързаното с него животинско от създанията, надарени с разум, но не притежаващи душа. Поклонението се явява отличителен знак на кандидата за възхождане в духа.
7. Дух мудрости — врожденная тенденция всех нравственных созданий к последовательному и прогрессивному эволюционному развитию. Это высший вспомогательный дух — духовный координатор и выразитель деятельности всех остальных. Этот дух является тайной того присущего разумным созданиям стремления, которое инициирует и поддерживает целесообразную и эффективную программу восходящего бытия. Это тот дар живых существ, который объясняет их непостижимую способность выживать и, выживая, использовать весь совокупный
7. Дух на мъдростта - вродена тенденция във всички нравствени създания към последователно и прогресивно еволюционно развитие. Този висш спомагателен дух - е духовният координатор и изразяващ деятелността на всички останали. Този дух се явява тайната на този присъщ на разумните създания стремеж, който инициира и поддържа целесъобразната и ефективна програма на възходящото битие. Това е този дар на живите същества, който обяснява тяхната непостижима способност да оцеляват и, оцелявайки, да използуват целия съвкупен
прошлый опыт и имеющиеся в наличии возможности для овладения всем, что способны мобилизовать в разуме соответствующего организма все остальные духи разума. Мудрость есть вершина интеллектуальных способностей. Мудрость есть цель чисто разумного и нравственного существования.
минал опит и имащите в наличие възможности за овладяване на всичко, което е способно да мобилизира в разума на съответствуващия организъм всички останали духове на разума. Мъдростта е върхът на интелектуалните способности. Мъдростта е целта на чисто разумното и нравствено съществуване.
Вспомогательные духи разума претерпевают эмпирический рост, однако они не становятся личностями. Они формируются в действии, и функционирование первых пяти в животных категориях является, в некоторой степени, обязательным условием для функционирования всех семи в качестве человеческого интеллекта. Эта связь с животными обеспечивает большую эффективность вспомогательных духов в качестве человеческого разума; поэтому животные, в определенной мере, являются неотъемлемым фактором как интеллектуальной, так и физической эволюции человека.
Спомагателните духове на разума претърпяват емпирически растеж, обаче те не стават личности. Те се формират в действието, и функционирането на първите пет в животинските категории се явява, в известна степен, задължително условие за функционирането на всичките седем в качеството на човешкия интелект. Тази връзка с животните обезпечава голямата ефективност на спомагателните духове в качеството на човешкия разум; за това животните, в определена степен, се явяват неотделим фактор както за интелектуалната, така и за физическата еволюция на човека.
Эти помощники разума, принадлежащие к Материнскому Духу локальной вселенной, имеют во многом такое же отношение к жизни разумных созданий, как энергетические центры и физические регуляторы — к неживым силам вселенной. Они выполняют бесценную службу в контурах разума обитаемых миров и успешно сотрудничают с Главными Физическими Регуляторами, которые также служат в качестве регуляторов и управляющих уровней разума, расположенных ниже сферы влияния вспомогательных духов, — уровней необучаемого или механического разума.
Тези помощници на разума, принадлежащи към Майчинския Дух на локалната вселена, имат в многото същото такова отношение към живота на разумните създания, както енергетическите центрове и физическите регулатори - към неживите сили във вселената. Те изпълняват безценна служба в контурите на разума на обитаемите светове и успешно сътрудничат с Главните Физически Регулатори, които така също служат в качеството на регулатори и управляващи нивата на разума, разположени по-ниско от сферата на влияние на спомагателните духове, нивата на необучения или механичен разум.
До того, как живой разум приобретает способность учиться на опыте, он входит в сферу опеки Главных Физических Регуляторов. До того, как в разуме создания появляется способность воспринимать божественность и поклоняться Божеству, он относится к исключительной сфере влияния вспомогательных духов. Как только разум создания обнаруживает духовное реагирование, он становится носителем сверхразума, ибо моментально охватывается духовными циклами Материнского Духа локальной вселенной.
До този момент, когато живият разум придобие способността да се учи от опита си, той влиза в сферата на опека на Главните Физически Регулатори. До тогава, когато в разумът на създанието се появи способността да възприема божествеността и да се покланя на Божеството, той се отнася към изключителната сфера на влияние на спомагателните духове. Само когато разумът на създанието открие духовното реагиране, той става носител на свръхразума, защото моментално се обхваща от духовните цикли на Майчинския Дух в локалната вселена.
Вспомогательные духи разума не имеют какого-либо прямого отношения к разнообразной и высокодуховной функции, которую выполняет дух личного присутствия Божественной Попечительницы — Святой Дух обитаемых миров; однако функционально они предшествуют его появлению, подготавливая появление этого духа в эволюционном человеке. Вспомогательные духи обеспечивают Вселенскому Материнскому Духу разнообразную связь с материальными живыми созданиями локальной вселенной и позволяют управлять ими, но их действия на доличностных уровнях не находят отражения в Высшем Существе.
Спомагателните духове на разума нямат каквото и да било пряко отношение към разнообразната и високо духовна функция, която изпълнява духа на личното присъствие на Божествената Попечителка - Светия Дух в обитаемите светове; обаче функционално те предшестват неговото появяване, подготвяйки появяването на този дух в еволюционния човек. Спомагателните духове обезпечават на Вселенския Майчински Дух разнообразна връзка с материалните живи създания от локалната вселена и позволяват да ги управляват, но техните действия на доличностните нива не намират отражение във Висшето Същество.
Недуховный разум является проявлением либо духовной, либо физической энергии. Так и разум человека — разум личности — может сохраниться только через соединение с духом. Разум посвящается божественностью, но он не бессмертен, если его функционирование не связано с духовной проницательностью и если он лишен возможности поклоняться и жаждать продолжения жизни.
Недуховният разум се явява проявление или на духовната, или на физическата енергия. Така и разумът на човека - разумът на личността - може да се съхрани само чрез съединяване с духа. Разумът се посвещава на божествеността, но той не е безсмъртен, ако неговото функциониране не е свързано с духовната проницателност и ако той е лишен от възможността да се покланя и да жадува продължаването на живота.
6. ЖИВИ СИЛИ
Жизнь является одновременно механистической и виталистической — материальной и духовной. Всё новых и новых успехов будут добиваться физики и химики Урантии в понимании протоплазмы различных форм растительной и животной жизни, но никогда не смогут они создать живые организмы. Жизнь есть нечто отличное от любых проявлений энергии; даже материальная жизнь физических созданий не является свойством материи.
Животът се явява едновременно механичен и витален - материален и духовен. Все нови и нови успехи ще постигат физиците и химиците от Урантия в разбирането на протоплазмите на различните форми от растителния и животински живот, но никога няма да могат те да създадат живи организми. Животът е нещо различно от всички проявления на енергията; даже материалния живот на физическите създания не се явява свойство на материята.
Материальные вещи могут существовать самостоятельно, однако жизнь проистекает только от жизни. Разум происходит только от предсущего разума. Дух наследуется только от духовных предков. Создание способно изготовить формы
Материалните вещи могат да съществуват самостоятелно, обаче живот произтича само от живота. Разумът произлиза само от предсъщия разум. Духът се наследява само от духовните предци. Създанието е способно да изготви формите
жизни, но только личность создателя может привнести активирующую живую искру.
на живота, но само личността на създателя може да привнесе активиращата жива искра.
Носители Жизни способны организовывать материальные формы — физические прототипы — живых существ, но именно Дух обеспечивает изначальную искру жизни и наделяет даром разума. Даже живые формы экспериментальной жизни, создаваемые Носителями Жизни в своих салвингтонских мирах, неизменно лишены способности к воспроизводству. При правильном сочетании и должной организации формул жизни и жизненных прототипов, присутствия Носителей Жизни достаточно для инициирования жизни, но все подобные живые организмы лишены двух важнейших атрибутов: разума и способности к воспроизводству. Животный разум и разум человека являются дарами Материнского Духа локальной вселенной, действующего через семь вспомогательных духов разума, в то время как способность создания к воспроизводству является тем качеством, которое появляется у исходной плазмы жизни, привнесенной в результате специфического и личного воздействия Вселенского Духа.
Носителите на Живот са способни да организират материалните форми - физическите прототипове - живите същества, но именно Духа обезпечава изначалната искра живот и надарява с дара на разума. Даже живите форми експериментален живот, създавани от Носителите на Живот в своите салвингтонски светове, неизменно са лишени от способността за възпроизводство. При правилното съчетание и необходимата организация на формулите на живот и жизнените прототипове, присъствието на Носителите на Живот е достатъчно за инициирането на живот, но всички подобни живи организми са лишени от два най-важни атрибута: разум и способност за възпроизводство. Животинският разум и разума на човека се явяват дарове на Майчинския Дух на локалната вселена, действуващ чрез седемте спомагателни духове на разума, същото това време когато способността на създанията за възпроизводство се явява това качество, което се появява в изходната плазма на живота, привнесена в резултат на специфичното и лично въздействие на Вселенския Дух.
После подготовки Носителями Жизни жизненных прототипов и создания энергетических систем, должен произойти еще один феномен: в эти жизненные формы необходимо вдохнуть «дыхание жизни». Божьи Сыны способны конструировать формы жизни, однако именно Божий Дух привносит саму искру жизни. И когда дарованная таким образом жизнь подходит к концу, остающееся материальное тело вновь становится мертвым веществом. Когда посвященная жизнь завершается, тело возвращается в недра материальной вселенной, из которых оно было когда-то заимствовано Носителями Жизни в качестве вр†менной оболочки для жизни, сообщенной такому зримому сочетанию энергии и вещества.
След подготовката от Носителите на Живот на жизнените прототипове и създаването на енергетическите системи, трябва да протече още един феномен: в тези жизнени форми е необходимо де се вдъхне "диханието на живота". Божиите Синове са способни да конструират формите на живота, обаче именно Божия Дух привнася самата искра на живот. И когато дареният по този начин живот отива към своя край, оставащото материално тяло отново става мъртво вещество. Когато посветеният живот се завърши, тялото се завръща в недрата на материалната вселена, от която то някога е било заимствано от Носителите на Живот в качеството на вр†менна обвивка за живота, придаваща такова зримо съчетание на енергията и веществото.
Жизнь, которой Носители Жизни наделяют растения и животных, не возвращается к этим Сынам после смерти растения или животного. Отходящая жизнь такого живого существа не обладает ни индивидуальностью, ни личностью и, как таковая, не сохраняется. В течение своего существования и времени, проведенного в теле или веществе, она изменяется; она претерпевает энергетическую эволюцию и сохраняется только как часть космических сил вселенной; она не продолжает существования в качестве индивидуальной жизни. Продолжение жизни смертных созданий целиком основано на формировании в смертном разуме бессмертной души.
Животът, с който Носителите на Живот надаряват растенията и животните, не се възвръща към тези Синове след смъртта на растението или животното. Отдръпващият се живот от такова живо същество не притежава нито индивидуалност, нито личност и, като такъв, не се съхранява. В течение на своето съществуване и времето, проведено в тялото или веществото, той се изменя; той претърпява енергетическа еволюция и се съхранява само като част от космическите сили във вселената; той не продължава съществуването в качеството на индивидуален живот. Продължението на живота на смъртните създания изцяло е основано на формирането в смъртния разум на безсмъртна душа.
Мы говорим о жизни как «энергии» и «силе», но в действительности она не является ни тем, ни другим. Сила-энергия в той или иной мере реагирует на гравитацию; жизнь на нее не реагирует. Прототип также не реагирует на гравитацию, являясь конфигурацией энергий, которые уже выполнили все связанные с гравитацией обязательства. Жизнь, как таковая, представляет собой активизацию конфигурированной в соответствии с определенным прототипом или выделенной иным образом системы материальной, интеллектуальной или духовной энергии.
Ние говорим за живота като за "енергия" и "сила", но в действителност той не се явява нито едното нито другото. Силата-енергия в една или друга степен реагира на гравитацията; животът на нея не реагира. Прототипът също така не реагира на гравитацията, явявайки се конфигурация на енергиите, които вече са изпълнили всички свързани с гравитацията задължения. Животът, като такъв, представлява по себе си активиране на конфигурираната в съответствие с определен прототип или определена по друг начин система от материална, интелектуална или духовна енергия.
Некоторые вещи, связанные с развитием жизни на эволюционных планетах, нам не вполне ясны. Мы хорошо понимаем физическую организацию и электрохимические формулы Носителей Жизни, но мы не до конца понимаем природу и источник активирующей жизнь искры. Мы знаем, что жизнь проистекает от Отца через Сына посредством Духа. Весьма вероятно, что Главные Духи представляют собой семичастный канал, через который река жизни изливается на всё творение. Однако нам непонятен метод, с помощью которого Главный Дух соответствующей сверхвселенной принимает участие в изначальном посвящении жизни на новой планете. Мы уверены в том, что От Века Древние также играют определенную роль во внедрении жизни в новом мире, но мы пребываем в полном неведении относительно характера такого участия. Мы знаем, что Вселенский Материнский Дух действительно одушевляет безжизненные прототипы и наделяет такую активи
Някои неща, свързани с развитието на живота на еволюционните планети, за нас не са напълно ясни. Ние добре разбираме физическата организация и електрохимическите формули на Носителите на Живот, но ние не до край разбираме природата и източника на активиращата живот искра. Ние знаем, че животът произтича от Отца чрез Сина посредством Духа. Напълно вероятно е, че Главните Духове представляват по себе си седмочастен канал, чрез който реката на живота се излива върху цялото творение. Обаче за нас е непонятен метода, с помощта на който Главния Дух на съответстващата свръхвселена взема участие в изначалното посвещаване на живота на нова планета. Ние сме уверени в това, че От Векове Древните също така играят определена роля във внедряването на живота в нов свят, но ние биваме в пълно неведение относно характера на такова участие. Ние знаем, че Вселенския Майчински Дух действително одухотворява безжизнените прототипове и надарява такава активи
рованную плазму прерогативами присущего организмам воспроизводства. Мы замечаем, что три этих источника являются уровнями Бога-Семичастного и иногда именуются Высшими Создателями во времени и пространстве. Однако обо всём остальном мы знаем немногим больше смертных Урантии, а именно то, что идея заключена в Отце, ее выражение — в Сыне, а жизненное воплощение — в Духе.
рана плазма с прерогативите, присъщи на организмите с възпроизводство. Ние забелязваме, че тези три източника се явяват нива на Бога-Седмочастен и понякога се именуват Висши Създатели във времето и пространството. Обаче за всичко останало ние знаем не много повече от смъртните на Урантия, а именно това, че идеята се съдържа в Отеца, нейното изразяване - в Сина, а жизненото въплъщаване - в Духа.
[Изложено Сыном-Ворондадеком, пребывающим на Урантии в должности наблюдателя и действующим в этом качестве по просьбе Мелхиседека — главы надзирающего Корпуса просветителей.]
[Изложено от Синът-Ворондадек, пребиваващ на Урантия в длъжността на наблюдател и действуващ в това качество по молба на Мелхиседек - главата на надзираващия Корпус просветители.]