Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
ЧАСТ ІІ
ЛОКАЛНА ВСЕЛЕНА
Подготовлено Небадонским Корпусом личностей локальной вселенной, уполномоченных Гавриилом Салвингтонским
Подготвено от Небадонският Корпус личности в локалната вселена, упълномощени от Гавриил Салвингтонски
ЧАСТ ІІ
Локална вселена
Документ 32. ЕВОЛЮЦИЯ НА ЛОКАЛНИТЕ ВСЕЛЕНИ
ЛОКАЛЬНАЯ вселенная является творением Сына-Создателя, принадлежащего к Райской категории Михаилов. Она включает сто созвездий, каждое из которых насчитывает сто систем обитаемых миров. Каждая система в итоге будет объединять около тысячи обитаемых сфер.
ЛОКАЛНАТА вселена се явява творение на Сина-Създател, принадлежащ към Райската категория Михаили. Тя включва сто съзвездия, всяко от които наброява сто системи обитаеми светове. Всяка система в крайна сметка ще обединява около хиляда обитаеми сфери.
Все вселенные времени и пространства являются эволюционными. Созидательный план Райских Михаилов всегда предусматривает постепенную эволюцию и последовательное развитие физической, интеллектуальной и духовной природы, а также возможностей разнообразных созданий, населяющих различные типы сфер локальной вселенной.
Всички вселени на времето и пространството се явяват еволюционни. Съзидателният план на Райските Михаили винаги предвижда постепенна еволюция и последователно развитие на физическата, интелектуална и духовна природи, а също така възможности за разнообразните създания, населяващи различните типове сфери от локалната вселена.
Урантия относится к локальной вселенной, чей полновластный правитель является Богочеловеком — Иисусом Назарянином и Михаилом Салвингтонским. И все планы Михаила в отношении этой локальной вселенной были полностью одобрены Райской Троицей задолго до того, как он отправился для свершения величайшего подвига в пространстве.
Урантия се отнася към локалната вселена, чийто пълновластен управител се явява Богочовекът - Иисус Назарянина и Михаил Салвингтонски. И всички планове на Михаила по отношение на тази локална вселена са били напълно одобрени от Райската Троица много преди той, да се отправи за извършване на величайшия подвиг в пространството.
Божьи Сыны вправе выбирать миры для своей созидательной деятельности, однако эти материальные творения изначально были разработаны и спланированы Райскими Зодчими Мироздания.
Божиите Синове са в правото си да избират световете за своята съзидателна деятелност, обаче тези материални творения изначално са били разработени и планирани от Райските Архитекти на Мирозданието.
1. ФИЗИЧЕСКО СЪЗДАВАНЕ НА ВСЕЛЕНИТЕ
На довселенской стадии пространственная сила и первичные энергии подвластны Райским Главным Организаторам Сил, но в пределах сверхвселенных, когда выявляющаяся энергия начинает подчиняться локальной, или линейной, гравитации, они уступают свое место управляющим энергией соответствующей сверхвселенной.
На довселенският стадий пространствената сила и първичните енергии са подвластни на Райският Главен Организатор на Силите, но в пределите на свръхвселените, когато проявяващата се енергия започне да се подчинява на локалната, или линейна, гравитация, те отстъпват своето място на управляващите енергии от съответната свръхвселена.
Эти управляющие энергией действуют в одиночку на предматериальных и постсиловых стадиях создания локальной вселенной. Сын-Создатель не может приступить к организации вселенной, пока управляющие энергией не мобилизуют пространственные энергии, достаточные для обеспечения материального фундамента формирующейся вселенной — настоящих солнц и материальных сфер.
Тези управляващи енергията действуват по отделно на предматериалните и постсилови стадии от създаването на локалната вселена. Синът-Създател не може да пристъпи към организирането на вселената, докато управляващите енергията не мобилизират пространствените енергии, достатъчни за обезпечаване на материалния фундамент на формиращата се вселена - сегашните слънца и материални сфери.
Все локальные вселенные обладают примерно одинаковым энергетическим потенциалом, хотя они значительно отличаются по своим физическим размерам, а содержание в них видимого вещества может время от времени меняться. Энергетический заряд локальной вселенной и наделение ее потенциальным веществом определяются манипуляциями управляющих энергией и их предшественников, а
Всички локални вселени притежават примерно еднакъв енергетически потенциал, макар те значително да се отличават по своите физически размери, а съдържаното в тях видимо вещество може от време на време да се променя. Енергетическият заряд на локалната вселена и надаряването и с потенциално вещество се определя от манипулациите на управляващите енергията и техните предшественици, а
также действиями Сына-Создателя и врожденным даром физического управления у его созидательного партнера.
също така от действията на Сина-Създател и вродения дар за физическото управление у неговия съзидателен партньор.
Энергетический заряд локальной вселенной составляет примерно одну стотысячную силового запаса соответствующей сверхвселенной. В вашей локальной вселенной Небадон соотношение материализации массы несколько меньше. В физическом аспекте Небадон обладает таким же физическим запасом энергии и вещества, как и любое из локальных творений Орвонтона. Единственное физическое ограничение для эволюционного развития вселенной Небадон заключается в величине заряда пространственной энергии, удерживаемой при помощи гравитационного управления взаимосвязанных сил и личностей объединенного вселенского механизма.
Енергетическият заряд на локалната вселена представлява примерно една стохилядна част от силовия запас на съответната свръхвселена. Във вашата локална вселена Небадон съотношението в материализацията на масата е малко по-малко. Във физически аспект Небадон притежава също такъв физически запас от енергия и вещество, както и всяко друго от локалните творения на Орвонтон. Единственото физическо ограничение за еволюционното развитие на вселената Небадон се заключава във величината на заряда на пространствената енергия, удържана при помощта на гравитационното управление на взаимосвързаните сили и личности в обединения вселенски механизъм.
После того, как энергия-вещество достигает определенной ступени материализации массы, прибывает Райский Сын-Создатель в сопровождении Созидательной Дочери Бесконечного Духа. Одновременно с появлением Сына-Создателя начинается работа по обустройству архитектурной сферы, которая станет столичным миром планируемой локальной вселенной. На становление такой локальной вселенной уходят долгие эпохи, в течение которых обретают устойчивость солнца, образуются и находят свои орбиты планеты и продолжается работа по созданию архитектурных миров, которым предстоит стать столицами созвездий и систем.
След като, когато енергията-вещество достигне определената степен в материализация на масата, пристига Райския Син-Създател съпроводен от Съзидателната Дъщеря на Безкрайния Дух. Едновременно с появяването на Синът-Създател се започва работа по устрояването на архитектурната сфера, която ще стане столичен свят на планираната локалната вселена. За създаването на такава локална вселена отиват дълги епохи, в течение на които придобиват устойчивост слънцата, образуват се и намират своите орбити планетите и се продължава работата по създаването на архитектурните светове, на които предстои да станат столици на съзвездията и системите.
2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВСЕЛЕНАТА
В организации вселенной Сынам-Создателям предшествуют управляющие энергией и иные существа, порожденные Третьим Источником и Центром. Из пространственных энергий, организованных предварительно этими существами, ваш Сын-Создатель Михаил создал обитаемые миры вселенной Небадон и с тех пор посвящен своему кропотливому труду — управлению вселенной. Используя предсущую энергию, эти божественные Сыны создают видимое вещество, проектируют живые создания и с помощью вселенского присутствия Бесконечного Духа сотворяют многоликую свиту духовных личностей.
В организацията на вселената Синовете-Създатели се предшествуват от управляващите енергията и другите същества, породени от Третия Източник и Център. От пространствените енергии, организирани предварително от тези същества, вашият Син-Създател Михаил е създал обитаемите светове от вселената Небадон и от тогава е посветен на своя усърден труд - управлението на вселената. Използувайки предсъщата енергия, тези божествени Синове създават видимото вещество, проектират живите създания и с помощта на вселенското присъствие на Безкрайния Дух създават многолика свита от духовни личности.
Эти энергетические управляющие и регуляторы, которые задолго до появления Сына-Создателя провели подготовительную работу по физической организации вселенной, впоследствии соединяются с Вселенским Сыном величественной связью, навечно оставаясь совместными управляющими теми энергиями, которые они изначально организовали и подключили к контурам. В Салвингтоне в настоящее время действуют всё те же сто энергетических центров, которые сотрудничали с вашим Сыном-Создателем при изначальном формировании его локальной вселенной.
Тези енергетически управляващи и регулатори, които много преди появяването на Сина-Създател са провели подготвителната работа по физическата организация на вселената, в последствие се съединяват с Вселенския Син във величествена връзка, навеки оставайки съвместни управляващи на тези енергии, които те изначално са организирали и подключили към контурите. В Салвингтон в сегашно време действуват всички тези същите сто енергетически центрове, които са сътрудничили с вашия Син-Създател при изначалното формиране на неговата локална вселена.
Первый завершенный акт физического творения в Небадоне состоял в организации столичного мира — архитектурной сферы Салвингтон — вместе с его спутниками. Со времени первых действий энергетических центров и физических регуляторов и вплоть до прибытия живого персонала завершенных сфер Салвингтона прошло немногим более миллиарда ваших нынешних планетарных лет. Сразу же вслед за Салвингтоном последовало создание ста столичных миров планируемых созвездий и десяти тысяч столиц планируемых локальных систем планетарного управления и администрации вместе с их архитектурными спутниками. Такие архитектурные миры предназначены как для физических, так и духовных личностей, а также для промежуточных моронтийных, или переходных ступеней существования.
Първият завършителен акт от физическото творение в Небадон се е състоял в организирането на столичния свят - архитектурната сфера Салвингтон - заедно с нейните спътници. От времето на първите действия на енергетическите центрове и физическите регулатори и чак до пристигането на живия персонал на завършените сфери на Салвингтон са минали малко повече от милиард ваши сегашни планетарни години. Веднага след създаването на Салвингтон е последвало създаването на стоте столични светове на планираните съзвездия и десетте хиляди столици на планираните локални системи, на планетарното управление и администрация заедно с техните архитектурни спътници. Тези архитектурни светове са предназначени както за физическите, така и за духовните личности, а така също за промеждутъчните моронтийни, или преходни степени от съществуването.
Салвингтон — столица Небадона — расположен в самом центре энергомассы локальной вселенной. Однако ваша локальная вселенная не является единой
Салвингтон - столицата на Небадон - е разположена в самия център на енергомасата на локалната вселена. Обаче вашата локална вселена не се явява единна
астрономической системой, хотя в ее физическом центре и находится крупная система.
астрономическа система, макар в нейния физически център и да се намира крупна система.
Салвингтон является личной резиденцией Михаила Небадонского, но он не пребывает здесь постоянно. Бесперебойное функционирование вашей локальной вселенной более не требует неотлучного присутствия в столичной сфере Сына-Создателя, но в ранние эпохи физической организации Небадона положение было иным. Сын-Создатель не может покинуть свой столичный мир до тех пор, пока с помощью материализации достаточного количества энергии не достигается гравитационная устойчивость его владений, когда различные контуры и системы уравновешивают друг друга взаимным материальным притяжением.
Салвингтон се явява лична резиденция на Михаил Небадонски, но той не пребивава тук постоянно. Непрекъснатото функциониране на вашата локална вселена повече не изисква неотлъчното присъствие в столичната сфера на Сина-Създател, но в ранните епохи от физическата организация на Небадон положението е било друго. Синът-Създател не е можел да напусне своя столичен свят до тогава, докато с помощта на материализацията на достатъчно количество енергия не се е достигнала гравитационната устойчивост на неговото владение, когато различните контури и системи са се уравновесили една друга от взаимното материално притегляне.
Но вот физический план создания вселенной выполнен, и Сын-Создатель совместно с Созидательным Духом разрабатывает собственный план сотворения жизни, после чего Созидательный Дух — воплощение Бесконечного Духа — начинает действовать во вселенной как самостоятельная созидательная личность. Вслед за формулированием и исполнением этого первого творческого акта появляется Ясная Утренняя Звезда — персонификация первого творческого представления об индивидуальности и воплощение идеала божественности. Это главный администратор вселенной, личный партнер Сына-Создателя, такой же, как он, во всех аспектах характера, хотя существенно ограниченный в атрибутах божественности.
Но ето физическият план за създаването на вселената е изпълнен, и Синът-Създател съвместно със Съзидателният Дух разработват собствен план за сътворяване на живот, след което Съзидателният Дух - въплъщение на Безкрайния Дух - започва да действува във вселената като самостоятелна съзидателна личност. След формулирането и изпълнението на този първи творчески акт се появява Ясната Утринна Звезда - персонификация на първата творческа представа за индивидуалността и въплъщение на идеала за божественост. Този главен администратор на вселената, личен партньор на Сина-Създател, е същия такъв, като него, във всички аспекти на характера, макар и съществено ограничен в атрибутите на божествеността.
И теперь, когда у Сына-Создателя есть правая рука и главный администратор, появляются условия, необходимые для сотворения огромного и великолепного воинства разнообразных созданий. Возникают сыны и дочери локальной вселенной, вслед за чем создается система правления данным творением, начиная от высших советов вселенной до отцов созвездий и полновластных правителей локальных систем — скоплений тех миров, которые впоследствии должны стать местами обитания разнообразных смертных рас волевых созданий. Со временем во главе каждого из этих миров встает Планетарный Князь.
И сега, когато у Синът-Създател има дясна ръка и главен администратор, се появяват условия, необходими за сътворяване на огромно и великолепно войнство от разнообразни създания. Възникват синове и дъщери в локалната вселена, след което се създава система за управление на даденото творение, започвайки от висшите съвети на вселената до отците на съзвездията и пълновластните управители на локалните системи - струпването на тези светове, които в последствие трябва да станат местни обитания за разнообразните смъртни раси волеви създания. С времето, на чело на всеки от тези светове застава Планетарен Княз.
И затем, после завершения организации вселенной и исчерпывающего укомплектования ее персоналом, Сын-Создатель претворяет план Отца: создает смертного человека по их божественному образу.
И след това, след завършването организацията на вселената и изчерпващото и комплектоване с персонал, Синът-Създател претворява плана на Отца: създава смъртния човек по техния божествен образ.
Организация планетарных обителей Небадона продолжается, ибо эта вселенная является, фактически, молодым образованием в звездных и планетарных владениях Орвонтона. Согласно последним данным, в Небадоне находится 3.840.101 обитаемая планета, а Сатания — локальная система, к которой принадлежит и ваш мир, — во многом похожа на другие системы.
Организацията на планетарните обители от Небадон се продължава, защото тази вселена се явява, фактически, най-младото образуване в звездните и планетарни владения на Орвонтон. Съгласно последните данни, в Небадон се намират 3.840.101 обитаеми планети, а Сатания - локалната система, към която принадлежи и вашия свят, - в многото прилича на другите системи.
Сатания не является однородной физической системой, единой астрономической единицей или организацией. Ее 619 обитаемых миров расположены более чем в пятистах различных физических системах. Только в пяти из них есть более двух обитаемых миров, и из них только в одной насчитывается четыре обитаемых планеты, в то время как сорок шесть физических систем включают по два обитаемых мира.
Сатания не се явява еднородна физическа система, единна астрономическа единица или организация. Нейните 619 обитаеми свята са разположени в повече от петстотин различни физически системи. Само в пет от тях има повече от два обитаеми свята, и от тях само в една се наброяват четири обитаеми планети, в същото това време когато четиридесет и шест физически системи включват по два обитаеми свята.
Система обитаемых миров Сатания находится на большом расстоянии от Уверсы и того огромного скопления звезд, которое служит физическим, или астрономическим, центром седьмой сверхвселенной. Более двухсот тысяч световых лет отделяют Иерусем — столицу Сатании — от физического центра сверхвселенной Орвонтон, находящегося в плотной части диаметра далекого Млечного Пути. Сатания расположена на периферии локальной вселенной, а Небадон в настоящее время значительно сместился к границе Орвонтона. От наиболее удаленной системы обитаемых миров до центра сверхвселенной немногим менее двухсот пятидесяти тысяч световых лет.
Системата от обитаеми светове Сатания се намира на голямо разстояние от Уверса и това огромно струпване на звезди, което служи за физически, или астрономически, за център на седмата свръхвселена. Повече от двеста хиляди светлинни години отделят Иерусем - столицата на Сатания - от физическия център на свръхвселената Орвонтон, намиращ се в най-плътната част от диаметъра на далечния Млечен Път. Сатания е разположена в периферията на локалната вселена, а Небадон в сегашно време значително се е изместил към границата на Орвонтон. От най-отдалечената система обитаеми светове до центъра на свръхвселената има малко повече от двеста и петдесет хиляди светлинни години.
Сегодня обращение вселенной Небадон происходит в удаленном регионе в юго-восточной части вселенских пределов Орвонтона. Ближайшими соседними вселенными являются: Авалон, Генселон, Санселон, Порталон, Волверинг, Фановинг и Алворинг.
Днес въртенето на вселената Небадон става в отдалечения регион в югоизточната част от вселенските предели на Орвонтон. Най-близки съседни вселени се явяват: Авалон, Генселон, Санселон, Порталон, Волверинг, Фановинг и Алворинг.
Однако эволюция локальной вселенной — это долгая история. Главы, рассказывающие о сверхвселенной, являются введением в данную тему; те, которые относятся к настоящему разделу — продолжением, а последующие, касающиеся истории Урантии и ее предназначения, — завершением. Но только тогда вы сможете адекватно постичь назначение смертных локального творения, когда внимательно прочтете рассказ о жизни и учениях вашего Сына-Создателя, прожившего в облике смертного человека в вашем собственном эволюционном мире.
Обаче еволюцията на локалната вселена - това е дълга история. Главите, разказващи за свръхвселената, се явяват въведение в дадената тема; тези, които се отнасят към настоящия раздел - продължение, а последващите, отнасящи се до историята на Урантия и нейното предназначение, - завършване. Но само тогава вие ще можете адекватно да постигнете назначението на смъртните от локалното творение, когато внимателно прочетете разказа за живота и ученията на вашия Син-Създател, проживял в облика на смъртен човек във вашия собствен еволюционен свят.
3. ИДЕЯ НА ЕВОЛЮЦИЯТА
Единственным абсолютно неизменным творением является центральная вселенная Хавона, сотворенная мыслью Всеобщего Отца и словом Вечного Сына. Хавона — это экзистенциальная, совершенная и изобильная вселенная, окружающая обитель вечных Божеств, всеобщий центр. Творения семи сверхвселенных отличаются конечным и эволюционным характером и последовательным развитием.
Единствено абсолютно неизменно творение се явява централната вселена Хавона, сътворена от мисълта на Всеобщия Отец и словото на Вечния Син. Хавона - това е екзистенциалната, съвършена и изобилна вселена, обкръжаваща обителта на вечните Божества, всеобщия център. Сътворяването на седемте свръхвселени се отличава с краен и еволюционен характер и последователно развитие.
По своему происхождению все физические системы времени и пространства являются эволюционными. Даже физическую стабильность они получают только после того, как обретают постоянные орбиты в своих сверхвселенных. Так и локальная вселенная утверждается в свете и жизни только после того, как исчерпываются возможности ее физического развития и все ее обитаемые миры обретают вечную неизменность и устойчивость духовного статуса.
Единствено абсолютно неизменно творение се явява централната вселена Хавона, сътворена от мисълта на Всеобщия Отец и словото на Вечния Син. Хавона - това е екзистенциалната, съвършена и изобилна вселена, обкръжаваща обителта на вечните Божества, всеобщия център. Сътворяването на седемте свръхвселени се отличава с краен и еволюционен характер и последователно развитие.
За исключением центральной вселенной, совершенство обретается постепенно. Центральная вселенная есть данный нам эталон совершенства, но все другие владения должны обрести совершенство с помощью соответствующих методов, предусмотренных для развития конкретных миров и вселенных. Планы Сынов-Создателей по организации, становлению, обучению и упорядочению своих локальных вселенных отличаются почти бесконечным разнообразием.
С изключение на централната вселена, съвършенството се придобива постепенно. Централната вселена е даденият ни еталон за съвършенство, но всички други владения са длъжни да придобият съвършенство с помощта на съответствуващите методи, предвидени за развитието на конкретните светове и вселени. Плановете на Синовете-Създатели по организацията, създаването, обучението и подреждането на своите локални вселени се отличават с почти безкрайно разнообразие.
За исключением божественного присутствия Отца, каждая локальная вселенная в известном смысле является копией административной организации центральной, или эталонной вселенной. Хотя Всеобщий Отец лично присутствует во вселенной своего обитания, он не пребывает в умах существ, происходящих из этой вселенной, в противоположность буквальному присутствию в душах смертных времени и пространства. Очевидно, компенсирующий характер согласования и регулирования духовных дел обширного творения выражает высшую мудрость. В центральной вселенной Отец лично присутствует как таковой, но отсутствует в умах детей этого совершенного творения. Во вселенных пространства Отец отсутствует как личность: его представляют Полновластные Сыны, а сам он сокровенно пребывает в умах своих смертных детей через духовное представительство доличностного присутствия Таинственных Наставников, пребывающих в умах волевых созданий.
С изключение на божественото присъствие на Отца, всяка локална вселена в известен смисъл се явява копие на административната организация на централната, или еталонна вселена. Макар Всеобщият Отец лично да присъствува във вселената на своето обитание, той не пребивава в умовете на съществата, произлизащи от тази вселена, в противоположност на буквалното присъствие в душите на смъртните на времето и пространството. Очевидно, компенсиращият характер на съгласуване и регулиране на духовните дела в обширното творение изразява най-висшата мъдрост. В централната вселена Отецът лично присъствува като такъв, но отсъствува в умовете на децата от това съвършено творение. Във вселените от пространството Отецът отсъствува като личност: него го представляват Пълновластните Синове, а самият той съкровено пребивава в умовете на своите смъртни деца чрез духовното представителство на доличностното присъствие на Тайнствените Наставници, пребиваващи в умовете на волевите създания.
В столице локальной вселенной обитают все личности создателей и их партнеров, представляющие автономную власть и административное самоуправление, за исключением личного присутствия Всеобщего Отца. В локальной вселенной можно обнаружить что-то от каждого существа и представителей почти всех классов разумных созданий центральной вселенной, за исключением Всеобщего Отца. Хотя Всеобщий Отец не присутствует здесь, у него есть личный пред
В столицата на локалната вселена обитават всички личности на създателите и техните партньори, представляващи автономната власт и административно самоуправление, с изключение на личното присъствие на Всеобщия Отец. В локалната вселена може да се открие по нещо от всяко същество и представители на почти всички класове разумни създания от централната вселена, с изключение на Всеобщия Отец. Макар Всеобщият Отец да не присъствува тук, той има личен пред-
ставитель — Сын-Создатель вселенной, который сначала является наместником Бога, а впоследствии — верховным и полновластным владыкой в своем праве.
ставител - Сина-Създател на вселената, който от начало се явява наместник на Бога, а в последствие - върховен и пълновластен владика в своето право.
Чем ниже мы опускаемся по лестнице жизни, тем труднее нам узреть невидимого Отца глазами веры. Низшим созданиям, а порой и высшим личностям, не всегда удается увидеть Всеобщего Отца в его Сынах-Создателях. И вот, в ожидании своего духовного роста, когда совершенство развития позволит им увидеть Бога собственными глазами, они утомляются, поддаются духовным сомнениям, запутываются и тем самым изолируют себя от прогрессивных духовных целей своего времени и вселенной. Так они теряют способность видеть Отца, лицезрея Сына-Создателя. Самая надежная защита создания на его долгом пути, — когда, несмотря на всё стремление к Отцу, внутренние причины делают это невозможным, — твердо держаться истины-факта о присутствии Отца в его Сынах. Буквально и фигурально, духовно и личностно, Отец и Сыны едины. Истинно: тот, кто видел Сына-Создателя, видел Отца.
Колкото по-надолу ние се спускаме по стълбата на живота, толкова по-трудно за нас е да видим невидимия Отец с очите на вярата. На низшите създания, а понякога и на висшите личности, не винаги се отдава да видят Всеобщия Отец в неговите Синове-Създатели. И ето, в очакване на своя духовен растеж, когато съвършенството в развитието им позволи да видят Бога със собствените си очи, те се изморяват, поддават се на духовни съмнения, объркват се и по този начин изолират себе си от прогресивните духовни цели на своето време и вселена. Така те губят способността да видят Отца, съзерцавайки Сина-Създател. Най-надеждната защита за създанието по неговия дълъг път, - когато, независимо от цялото стремление към Отца, вътрешните причини правят това невъзможно, - е твърдо да се държат за истината-факт, за присъствието на Отца в неговите Синове. Буквално и фигурално, духовно и личностно, Отецът и Синовете са едно. Истина е: този, който е видял Сина-Създател, е видял Отца.
Устойчивость и надежность личностей данной вселенной в начале их пути зависит от степени сходства с Божеством. Когда родство, связывающее создание с изначальными и божественными Источниками, становится достаточно дальним, будь то Божьи Сыны или принадлежащие Бесконечному Духу попечители, возрастает вероятность дисгармонии, путаницы, а порой — восстания, греха.
Устойчивостта и надеждността на личностите от дадената вселена в началото на техния път зависи от степента на сходство с Божеството. Когато родството, свързващо създанието с изначалните божествени Източници, стане достатъчно далечно, било то с Божиите Синове или принадлежащите на Безкрайния Дух попечители, нараства вероятността за дисхармония, бъркотия, а понякога - въстание, грях.
За исключением совершенных существ, источником которых является Божество, все волевые создания во вселенных имеют эволюционную природу, начиная свой путь с примитивного состояния и поднимаясь вверх, а вернее — к центру. Даже высокодуховные личности продолжают восходить по жизненному пути, последовательно переходя из жизни в жизнь и с одной сферы на другую. Для тех же, в ком присутствуют Таинственные Наставники, действительно не существует предела для духовного восхождения и прогресса во вселенных.
С изключение на съвършените същества, източник на които се явява Божеството, всички волеви създания във вселените имат еволюционна природа, започвайки своя път от примитивно състояние и издигайки се нагоре, а по-вярно - към центъра. Даже високодуховните личности продължават да възхождат по жизнения път, последователно преминавайки от живот в живот и от една сфера на друга. За тези също, в които присъствуват Тайнствените Наставници, действително не съществува предел за духовно възхождане и прогрес във вселените.
Совершенство создания времени, когда такое совершенство окончательно, является всецело обретенным и представляет собой настоящую собственность личности. И хотя к достижениям созданий могут широко примешиваться элементы благоволения, эти достижения — результат индивидуальных усилий в фактической жизни, реакций личности на существующее окружение.
Съвършенството в създанието на времето, когото такова съвършенство е окончателно, се явява всецяло придобито и представлява по себе си истинска собственост на личността. И макар към достиженията на създанията да могат широко да се добавят елементи на благоволение, тези достижения - са резултат от индивидуалните усилия във фактическия живот, реакции на личността на съществуващото обкръжение.
С точки зрения вселенной, факт животного происхождения не оставляет позорного клейма ни на одной личности, ибо является особым методом сотворения одного из двух основных типов конечных разумных волевых существ. Когда покорены высоты совершенства и вечности, тем больше чести тем, кто начал с самого низа и, шаг за шагом, радостно поднялся по лестнице жизни, тем, кто, достигнув высот блаженства, обретает личный опыт, включающий подлинное знание каждого жизненного этапа, — с начала до конца.
От гледна точка на вселената, факта на животински произход не оставя позорно клеймо на нито една личност, защото се явява особен метод на сътворяване на един от двата основни типа крайни разумни волеви същества. Когато са покорени висотите на съвършенството и вечността, в по-голяма степен е уважението за този, който е започнал от най-ниското и, стъпка по стъпка, радостно се изкачил по стълбата на живота, от онзи, който, достигайки висотата на блаженството, придобива личен опит, включващ истинското знание за всеки жизнен етап, - от началото до края.
Во всём этом видна мудрость Создателей. Всеобщему Отцу было бы столь же просто сделать всех смертных совершенными, наделить их совершенством силой своего божественного слова. Но это лишило бы их чудесного опыта дерзаний и подготовки, присущих долгому и постепенному восхождению к центру, — опыта, данного только тем, кому выпало счастье начать с самой нижней ступени жизни.
Във всичко това е видна мъдростта на Създателите. За Всеобщият Отец би било също толкова просто да направи всички смъртни съвършени, да ги надари със съвършенството в силата на своето божествено слово. Но това би ги лишило от чудесния опит на дерзанията и подготовката, присъщи на дългото и постепенно възхождане към центъра, - опита, даден само на този, комуто се е паднало щастието да започне от най-ниското стъпало на живота.
В окружающих Хавону вселенных существует ровно столько совершенных созданий, сколько необходимо для удовлетворения потребностей в образцовых
В обкръжаващите Хавона вселени съществуват точно толкова съвършени създания, колкото е необходимо за удовлетворяване на потребностите от образцови
наставниках для тех, кто восходит по эволюционной лестнице жизни. Эмпирическая природа личности эволюционного типа является естественным космическим дополнением извечно-совершенной природы созданий, населяющих Рай-Хавону. В действительности, как совершенные, так и ставшие совершенными создания являются незавершенными в аспекте конечной тотальности. Однако, при взаимодополняющем объединении экзистенциально совершенных созданий Рая-Хавоны и ставших эмпирически совершенными завершителей из эволюционных сфер, оба типа освобождаются от присущих им ограничений и, таким образом, могут попытаться совместно достигнуть небесных высот — высшего статуса созданий.
наставници за този, който възхожда по еволюционната стълба на живота. Емпирическата природа на личността от еволюционен тип се явява космическо допълнение на извечно-съвършената природа на създанията, населяващи Рай-Хавона. В действителност, както съвършените, така и ставащите съвършени създания се явяват незавършени в аспекта на крайната тоталност. Обаче, при взаимно допълващото се обединение на екзистенциално съвършените създания на Рай-Хавона и ставащите емпирически съвършени завършители от еволюционните сфери, двата типа се освобождават от присъщите им ограничения и, по такъв начин, могат да се опитат съвместно да достигнат небесните висоти - най-висшия статус за създанията.
Те процессы, в которые вовлечены создания, являются вселенским отражением действий и реакций в Семичастном Божестве, где извечная божественность Райской Троицы совмещается с формирующейся божественностью Высших Создателей пространственно-временных вселенных в пределах, с помощью и посредством энергетической актуализации Божества Высшего Существа.
Тези процеси, в които са въвлечени създанията, се явяват вселенско отражение на действията и реакциите на Седмочастното Божество, където извечната божественост на Райската Троица се съвместява с формиращата се божественост на Висшите Създатели от пространствено-времевите вселени в пределите, с помощта и посредством енергетическата актуализация на Божеството на Висшето Същество.
Божественно совершенное создание и эволюционное, ставшее совершенным создание, равны по потенциалу божественности, но отличаются по ее типу. Для достижения высшей ступени служения они вынуждены зависеть друг от друга. Эволюционные вселенные зависят от совершенной Хавоны, обеспечивающей окончательную подготовку для их восходящих обитателей, но и совершенной центральной вселенной необходимо существование совершенствующихся сверхвселенных для обеспечения полноты развития ее нисходящих жителей.
Божествено съвършеното създание и еволюционното, ставащо съвършено създание, са равни по потенциала на божественост, но се отличават по нейния тип. За достигане на най-висшата степен на служене те са принудени да зависят един от друг. Еволюционните вселени зависят от съвършената Хавона, обезпечаваща окончателната подготовка за техните възходящи обитатели, но и за съвършената централна вселена е необходима съществуването усъвършенствуващите се свръхвселени за обезпечаване пълнотата в развитието на нейните низходящи жители.
Два основных проявления конечной реальности — врожденного совершенства и совершенства приобретенного, будь то личности или вселенные, — характеризуются согласованностью, взаимозависимостью и взаимосвязью. Каждое нуждается в своей противоположности для достижения завершенности функции, служения и предназначения.
Двете основни проявления на крайната реалност - вроденото съвършенство и придобитото съвършенство, билото то на личности или вселени, - се характеризира със съгласуваност, взаимозависимост и взаимосвързаност. Всяко нещо се нуждае от своята противоположност за достигане завършеност във функциите, служенето и предназначението.
4. ВРЪЗКА НА БОГА С ЛОКАЛНАТА ВСЕЛЕНА
Не следует считать, что поскольку Всеобщий Отец передал так много от себя самого и своей власти другим, он является молчаливым или пассивным членом союза Божеств. Кроме личностной сферы и посвящения Настройщиков, он представляется наименее активным из Райских Божеств в том смысле, что позволяет равноправным Божествам, своим Сынам, равно как и множеству созданных разумных существ, делать так много для претворения своего вечного замысла. Он является молчаливым членом созидательного трио только в том смысле, что никогда не делает ничего из того, что могут сделать равноправные или подчиненные ему партнеры.
Не следва да се смята, че доколкото Всеобщият Отец е предал така много от самия себе си и своята власт на другите, той се явява мълчалив или пасивен член на съюза на Божествата. Освен личностната сфера и посвещението на Настройчиците, той изглежда най-малко активен от Райските Божества в този смисъл, че позволява на равноправните Божества, своите Синове, еднакво както и на множеството създадени разумни същества, да правят така много за претворяване на неговия вечен замисъл. Той се явява мълчалив член на съзидателното трио само в този смисъл, че никога не прави нищо от това, което могат да направят равноправните или подчинените му партньори.
Бог в полной мере понимает потребность всякого разумного создания в действии и опыте, и поэтому в каждой ситуации, имеет ли она отношение к судьбе вселенной или благополучию самого скромного из его созданий, Бог воздерживается от активности в пользу мириад созданий и личностей Создателей, которые, присущим им образом, выступают в качестве его посредников в любой данной вселенской ситуации или творческом акте. Однако несмотря на эту сдержанность, несмотря на такое проявление бесконечной согласованности, существует действительное, буквальное и личное участие Бога в этих событиях через предопределенные силы и личности. Все эти средства Отец использует на благо всего своего обширного творения.
Бог в пълна степен разбира необходимостта за всяко разумно създание от действие и опит, и затова във всяка ситуация, има ли тя отношение към съдбата на вселената или благополучието на най-скромното от неговите създания, Бог се въздържа от активност в полза на милиард създания и личности на Създатели, които, по присъщия им начин, излизат в качеството на негови посредници във коя да е вселенска ситуация или творчески акт. Обаче независимо от тази сдържаност, независимо от такова проявление на безкрайна съгласуваност, съществува действително, буквално и лично участие на Бога в тези събития чрез предопределени сили и личности. Всички тези средства Отецът използува за благото на цялото свое обширно творение.
Что касается политики, руководства и управления локальной вселенной, Всеобщий Отец действует в лице своего Сына-Создателя. Всеобщий Отец никогда не вмешивается, если речь идет о взаимоотношениях Божьих Сынов, о групповых взаимосвязях личностей, берущих начало в Третьем Источнике и Центре, или отношениях между любыми другими созданиями, такими, как человеческие
Що се отнася до политиката, ръководството и управлението на локалната вселена, Всеобщият Отец действува в лицето на своя Син-Създател. Всеобщият Отец никога не се намесва, ако става дума за взаимоотношенията на Божиите Синове, за груповите взаимовръзки на личностите, взимащи своето начало в Третия Източник и Център, или отношенията между кои да са други създания, такива, като човешките
существа. Всегда главенствует закон Сына-Создателя, владычество Отцов Созвездия, Полновластных Правителей Систем и Планетарных Князей — правила и методы, предопределенные для данной вселенной. Не существует разделения власти; божественная власть никогда не противоречит божественному замыслу. Божества отличаются совершенным и вечным единодушием.
същества. Винаги на чело е закона на Синът-Създател, владичеството на Отците на Съзвездията, Пълновластните Управители на Системите и Планетарните Князе - правила и методи, предопределени за дадената вселена. Не съществува разделение във властта, божествената власт никога не противоречи на божествения замисъл. Божествата се отличават със съвършено и вечно единодушие.
Сын-Создатель обладает верховной властью во всех вопросах, связанных с этикой, взаимоотношениями любого класса созданий с любым другим классом, либо двух или большего числа индивидуумов в любой данной группе. Однако такой план не означает, что Всеобщий Отец не может по-своему вмешаться и сделать что-либо по желанию своего божественного разума с любым отдельным созданием в любой точке творения во всём, что касается нынешнего статуса этого индивидуума или его возможностей в будущем и что имеет отношение к вечному плану Отца и его бесконечному замыслу.
Синът-Създател притежава върховна власт по всички въпроси, свързани с етиката, взаимоотношенията на всеки клас създания с кой да е друг клас, или двама и по-голямо число индивиди в коя да е дадена група. Обаче такъв план не означава, че Всеобщият Отец не може по своему да се намесва и да прави каквото и да е по желание на своя божествен разум с кое да е отделно създание в коя да е точка от творението във всичко, което се отнася до сегашния статус на този индивид или на неговите възможности в бъдещето и което има отношение към вечния план на Отца и неговия безкраен замисъл.
В смертных волевых созданиях присутствие Отца заключается во внутреннем Настройщике — частице его доличностного духа; кроме того, Отец является источником личности такого смертного волевого создания.
В смъртните волеви създания присъствието на Отца се заключава във вътрешния Настройчик - частица от неговия доличностен дух, освен това, Отецът се явява източник на личността на такова смъртно волево създание.
Эти Настройщики Сознания — посвящения Всеобщего Отца — сравнительно изолированы; они пребывают в человеческом разуме, но не имеют какого-либо заметного отношения к этическим проблемам локального творения. Они не являются непосредственно координированными ни с серафической службой, ни с администрацией систем, созвездий или локальных вселенных, ни даже с правлением Сына-Создателя, чья воля является высшим законом в его вселенной.
Тези Настройчици на Съзнанието - посвещения на Всеобщия Отец - са сравнително изолирани; те пребивават в човешкия разум, но нямат каквото и да е забележимо отношение към етическите проблеми в локалното творение. Те не се явяват непосредствено координирани нито със серафическата служба, нито с администрацията на системите, съзвездията или локалните вселени, нито даже с управлението на Сина-Създател, чиято воля се явява най-висшия закон в неговата вселена.
Внутренние Настройщики представляют собой один из обособленных, хотя и унифицированных способов, при помощи которых Бог устанавливает связь с созданиями своего почти бесконечного творения. Так невидимое смертному человеку существо обнаруживает свое присутствие, и если бы Бог мог, он открыл бы себя нам и другими путями, но такое дальнейшее раскрытие не является божественно возможным.
Вътрешните Настройчици представляват по себе си един от обособените, макар и унифицирани начини, при помощта на които Бог установява връзка със създанията от своето почти безкрайно творение. Така невидимото за смъртния човек същество открива своето присъствие, и ако Бог би могъл, той би открил себе си нам и по други пътища, но такова по-нататъшно разкриване не се явява божествено възможно.
Мы видим и понимаем механизм, посредством которого Сыны обретают детальные и полные сведения о своих вселенных. Однако мы не можем до конца понять те методы, которые позволяют Богу лично владеть исчерпывающими познаниями о вселенной вселенных, хотя мы и способны осознать возможный путь для получения Всеобщим Отцом информации о существах своего гигантского творения и открытия им своего присутствия. Через личностный контур Отец знает — обладает личным знанием — все мысли и деяния всех существ во всех системах всех вселенных во всём творении. Хотя мы неспособны до конца осмыслить этот метод общения Бога со своими детьми, мы можем укрепиться в своей уверенности в том, что «Господь знает своих детей» и что в отношении каждого из нас он «примечает, где мы родились».
Ние виждаме и разбираме механизма, посредством който Сина придобива детайлни и пълни сведения за своите вселени. Обаче ние не можем до край да разберем тези методи, които позволяват на Бог лично да владее изчерпващи познания за вселената на вселените, макар ние и да сме способни да осъзнаем възможния път за получаване от Всеобщия Отец на информация за съществата от своето гигантско творение и разкриването пред тях на своето присъствие. Чрез личностния контур Отецът знае - притежава лично знание - за всички мисли и деяния на всички същества във всички системи от всички вселени в цялото творение. Макар ние да сме неспособни до край да осмислим този метод на общуване на Бога със своите деца, ние може да се укрепим в своята увереност в това, че "Господ познава своите деца" и, че по отношение на всекиго от нас той "отбелязва, къде ние сме се родили".
В духовном отношении, в вашей вселенной и вашем сердце Всеобщий Отец присутствует в одном из Семи Главных Духов центральной обители; его конкретное присутствие проявляется в божественном Настройщике, который живет, трудится и ждет в глубинах смертного разума.
В духовно отношение, във вашата вселена и във вашето сърце Всеобщия Отец присъствува в един от Седемте Главни Духове от централната обител; неговото конкретно присъствие се проявява в Божествения Настройчик, който живее, труди се и чака в дълбините на смъртния разум.
Бог не есть эгоцентричная личность; Отец щедро отдает себя своим творениям и своим детям. Он живет и действует не только в Божествах, но и в своих Сынах, которым доверяет свершение всего, что является для них божественно возможным. Всеобщий Отец воистину отказался от всех функций, выполнить которые способно другое существо. И это так же справедливо в отношении смертного человека, как и в отношении Сына-Создателя, который правит от имени Бога в столице локальной
Богът не е егоцентрична личност; Отецът щедро отдава себе си на своите творения и своите деца. Той живее и действува не само в Божествата, но и в своите Синове, на които поверява извършването на всичко, което се явява за тях божествено възможно. Всеобщият Отец наистина се е отказал от всички функции, които е способно да изпълни друго същество. И това също така е справедливо по отношение на смъртния човек, както и по отношение на Сина-Създател, който управлява от името на Бога в столицата на локалната
вселенной. Так мы видим, как претворяется идеальная и бесконечная любовь Всеобщего Отца.
вселена. Така ние виждаме, как се претворява идеалната и безкрайна любов на Всеобщия Отец.
Всеобщее посвящение Отца вселенной является исчерпывающим доказательством как величия, так и великодушия его божественной природы. Если Бог и не передал какую-то свою часть всеобщему творению, то из этого остатка он с великой щедростью посвящает обитающим в мирах смертным Настройщиков Сознания — Таинственных Наставников времени, столь терпеливо пребывающих в смертных кандидатах на вечную жизнь.
Всеобщото посвещение на Отца на вселената се явява изчерпващо доказателство както за величието, така и за великодушието на неговата божествена природа. Ако Богът и да не е предал някаква своя част на всеобщото творение, то от този остатък той с велика щедрост посвещава на обитаващите в световете смъртни Настройчици на Съзнанието - Тайнствените Наставници на времето, толкова търпеливо пребиваващи в смъртните кандидати за вечен живот.
Всеобщий Отец как бы излил себя, дабы щедро наделить всё творение личностью и возможностью духовного развития. Бог дал нам себя для того, чтобы мы могли быть такими, как он; Отец оставил за собой лишь часть своего могущества и славы, необходимую для поддержания тех вещей, из любви к которым он лишил себя всего остального.
Всеобщият Отец как би излял себе си, да би могъл щедро да надари цялото творение с личност и възможност за духовно развитие. Бог е дал нам себе си за това, за да бихме могли ние да бъдем такива, какъвто е той; Отецът е оставил за себе си само част от своето могъщество и слава, необходима за поддържането на тези неща, от любов към които той е лишил себе си от всичко останало.
5. ВЕЧНИЯТ БОЖЕСТВЕН ЗАМИСЪЛ
В движении вселенных через пространство есть великая и славная цель. Усилия смертных не проходят впустую. Все мы участвуем в претворении грандиозного замысла, колоссального начинания, и его громадный масштаб позволяет нам видеть лишь малую часть в какое-либо конкретное время и в течение какой-либо одной жизни. Все мы являемся частью вечного плана, который контролируется и претворяется Богами. Весь чудесный вселенский механизм продолжает величественное движение в пространстве под музыку, звучащую в ритме бесконечной мысли и извечного замысла Первого Великого Источника и Центра.
В движението на вселените през пространството има велика и славна цел. Усилията на смъртните не отиват напразно. Всички ние участвуваме в претворяването на грандиозния замисъл, колосалното начинание, и неговия грамаден мащаб ни позволява да видим само малка част в някакво конкретно време и в течение на някакъв един живот. Всички ние се явяваме част от вечния план, който се контролира и претворява от Боговете. Целият чудесен вселенски механизъм продължава величественото движение в пространството под музиката, звучаща в ритъма на безкрайната мисъл и вечния замисъл на Първия Велик Източник и Център.
Извечная цель вечного Бога — высокий духовный идеал. События времени и усилия материального существования — это лишь вр†менная опора, мост, ведущий на другую сторону, в обетованную землю духовной реальности и небесного бытия. Конечно, вам, смертным, нелегко постигнуть идею вечного замысла; вы практически неспособны осмыслить вечность — то, что не имеет начала и конца. Всё, что вам знакомо, является конечным.
Извечната цел на вечният Бог - е високия духовен идеал. Събитията на времето и усилията на материалното съществуване - това е само временната опора, моста, водещ към другата страна, в обетованата земя на духовните реалности и небесното битие. Разбира се, за вас, смъртните, не е леко да постигнете идеята за вечния замисъл; вие практически сте неспособни да осмислите вечността - това, което няма начало и край. Всичко, което ви е познато, се явява крайно.
Что касается отдельной жизни, продолжительности существования мира или хронологии любой связанной последовательности событий, то нам кажется, что мы имеем дело с изолированным отрезком времени, что у всего есть начало и конец. Может показаться, что при последовательном расположении цепочка, состоящая из переживаний, жизней, периодов или эпох образует прямой путь, обособленное временное событие, которое успевает лишь скользнуть мимолетной тенью по бесконечному лику вечности. Однако, когда мы смотрим на всё это из-за кулис, открывающаяся перед нами более цельная картина и более глубокое понимание внушают мысль о том, что такое толкование неадекватно, что оно обрывочно и совершенно непригодно в качестве правильного объяснения и соотнесения процессов времени с основным смыслом важнейших реакций вечности.
Което се отнася до определен живот, продължителността на съществуването на света или хронологията на коя да е свързана последователност от събития, то на нас ни се струва, че ние имаме работа с изолиран отрязък от времето, че у всичко има начало и край. Може да се покаже, че при последователно разполагане на веригата, състояща се от преживяванията, животите, периодите или епохите се образува прав път, обособено времево събитие, което успява само плъзне мимолетна сянка по безкрайния лик на вечността. Обаче, когато ние гледаме на всичко това зад кулисите, откриващата се пред нас в по-голяма степен цялостна картина и по-дълбокото разбиране внушават мисълта за това, че такова тълкуване е неадекватно, че то е откъслечно и съвършено непригодно в качеството на правилно обяснение и съотнасяне на процесите на времето с основния смисъл на най-важните реакции на вечността.
Мне кажется, что в целях объяснения смертному разуму имело бы больший смысл представить вечность в виде цикла, а вечный замысел — в качестве бесконечного круга, причем цикл вечности определенным образом синхронизирован с преходящими материальными циклами времени. Что касается секторов времени, соединенных с циклом вечности и являющихся его частью, то мы вынуждены признать: такие вр†менные эпохи рождаются, живут и умирают точно так же, как рождаются, живут и умирают вр†менные существа. Большинство людей умирают потому, что не достигают такого уровня духовного развития, который позволил бы
На мен ми се струва, че за целите на обяснението на смъртния разум би имало по-голям смисъл да се представи вечността във вид на цикъл, а вечния замисъл - в качеството на безкраен кръг, при което цикъла на вечността по определен начин е синхронизиран с преминаващите материални цикли на времето. Що се касае да секторите на времето, съединени с цикъла на вечността и явяващи се негова част, то ние сме принудени да признаем: такива времеви епохи се раждат, живеят и умират точно така също, както се раждат, живеят и умират времевите същества. Болшинството хора умират поради това, че не достигат до това ниво в духовното развитие, което би им позволило
им слиться с Настройщиком, вследствие чего метаморфоза смерти становится единственным возможным способом, позволяющим освободиться от оков времени и уз материального творения и тем самым зашагать в ногу с устремленной вперед процессией вечности. Успешно пройдя испытательную жизнь во времени и материальном бытии, вы обретаете возможность продолжить свой путь в общении — и даже объединении — с вечностью, в бесконечном обращении по кругу вечных эпох вместе с мирами пространства.
да се слеят с Настройчика, в следствие на което метаморфозата на смъртта става единствения възможен начин, позволяващ да се освободят от оковите на времето и връзките с материалното творение и след това чак да закрачат с устремен напред поглед в процесията на вечността. Успешно преминавайки изпитателния живот във времето и материалното битие, вие придобивате възможност да продължите своя път в общението - и даже в обединението - с вечността, в безкрайното въртене по кръга на вечните епохи заедно със световете от пространството.
Сектора времени подобны мимолетным появлениям личности во вр†менной форме. Они появляются на какое-то время, после чего исчезают из поля человеческого зрения, но только для того, чтобы вновь появиться в качестве новых участников и неисчезающих составных элементов высшей жизни — бесконечного обращения по кругу вечности. В свете нашей веры в имеющую границы вселенную, которая движется по огромной вытянутой орбите вокруг центральной обители Всеобщего Отца, вряд ли можно представлять вечность, как прямой путь.
Секторите на времето са подобни на мимолетните появявания на личностите във вр†мевата форма. Те се появяват за известно време, след което изчезват от полето на човешкото зрение, но само за това, за да могат отново да се появят в качеството на нови участници и неизчезващи съставни елементи на висшия живот - безкрайното въртене по кръга на вечността. В светлината на нашата вяра в имащата граници вселена, която се движи по огромната изтеглена орбита около централната обител на Всеобщия Отец, едва ли може да се представи вечността, като прав път.
Откровенно говоря, вечность непостижима для конечного разума во времени. Вы просто неспособны охватить ее умом, неспособны осмыслить ее. Я не представляю ее во всей полноте, но даже если бы я был способен на это, то не мог бы изложить свое представление человеческому разуму. Тем не менее, я сделал всё, что мог, чтобы хоть как-то выразить наш взгляд, хоть что-то рассказать вам о нашем понимании вечных явлений. Я стремлюсь помочь вам составить определенное представление об этих ценностях, обладающих бесконечной сущностью и вечным смыслом.
Откровено казано, вечността е непостижима за крайния разум във времето. Вие просто сте неспособни да я обхванете с ума, неспособни сте да я осмислите. Аз не я представям в нейната цяла пълнота, но даже ако аз бих бил способен на това, то не бих могъл да изложа своята представа на човешкия разум. Още повече, аз направих всичко, което мога, за да изразя някак нашата гледна точка, поне нещо да ви разкажа за нашето разбиране за вечните явления. Аз се стремя да ви помогна да си съставите определена представа за тези ценности, притежаващи безкрайна същност и вечен смисъл.
В сознании Бога существует план, охватывающий каждое создание во всём его обширном владении, и этот план есть вечный замысел, таящий безграничные возможности, неограниченное совершенствование и вечную жизнь. И бесконечные богатства этого несравненного пути ждут вас — нужно лишь стремиться к ним!
В съзнанието на Бог съществува план, обхващащ всяко създание в цялото негово обширно владение, и този план е вечният замисъл, таящ безгранични възможности, неограничено усъвършенствуване и вечен живот. И безкрайните богатства на този несравнен път ви чакат - нужно е само да се стремите към тях!
Впереди — цель вечности! Вас ждет дерзновенное путешествие — достижение божественности! Состязание в совершенстве продолжается! Его участником может стать всякий, и верная победа станет наградой за усилия каждого человеческого существа, которое соревнуется в вере и доверии, на всём протяжении своего пути полагаясь на водительство внутреннего Настройщика и руководство доброго духа Вселенского Сына, столь щедро излитого на всю плоть.
Напред - целта е вечността! Вас ви очаква дръзновено пътешествие - достигането на божествеността! Състезанието в съвършенството се продължава! Негов участник може да стене всеки, и истинската победа ще стане награда за усилията на всяко човешко същество, което се състезава във вярата и доверието, по цялото протежение на своя път уповавайки се на водачеството на вътрешния Настройчик и ръководството на добрия дух на Вселенския Син, толкова щедро излят над цялата плът.
[Представлено Могущественным Посланником, временно прикрепленным к Высшему Совету Небадона и назначенному для исполнения этой миссии Гавриилом Салвингтонским.]
[Представено от Могъщественият Посланик, временно прикрепен към Висшия Съвет на Небадон и назначен за изпълнението на тази мисия от Гавриил Салвингтонски.]