Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 21. РАЙСКИЕ СЫНЫ-СОЗДАТЕЛИ

Документ 21. РАЙСКИ СИНОВЕ-СЪЗДАТЕЛИ

СЫНЫ-Создатели являются создателями и правителями локальных вселенных времени и пространства. Эти создатели и властелины имеют двойное происхождение, олицетворяя свойства Бога-Отца и Бога-Сына.Однако каждый Сын-Создатель отличается от любого другого; каждый уникален в своей сущности и личности; каждый есть «единородный Сын», воплощение совершенного божественного идеала.

СИНОВЕТЕ-Създатели се явяват създатели и управители на локалните вселени на времето и пространството. Тези създатели и властелини имат двоен произход, олицетворявайки свойствата на Бог-Отец и Бог-Син. Обаче всеки Син-Създател се отличава от който и да било другиго; всеки е уникален в своята същност и личност; всеки е "еднороден Син", въплъщение на съвършения божествен идеал.

Огромные усилия высоких Сынов по созданию, развитию и совершенствованию локальной вселенной пользуются неизменной благотворной поддержкой и одобрением Всеобщего Отца. Трогательны и непревзойденны взаимоотношения Сынов-Создателей со своим Райским Отцом. Несомненно, что глубокое чувство Божеств к своему потомству является источником той прекрасной и почти божественной любви, которую испытывают к своим детям и смертные родители.

Огромните усилия на всоките Синове по създаването, развитието и усъвършенствуването на локалната вселена се ползуват с неизменната благотворна поддръжка и одобрение на Всеобщия Отец. Трогателни и ненадминати са взаимоотношенията на Синовете-Създатели със своя Райски Отец. Несъмнено е, че дълбокото чувство на Божествата към своето потомство се явява източник на тази прекрасна и почти божествена любов, която изпитват към своите деца и смъртните родители.

Эти первичные Райские Сыны воплощаются в качестве Михаилов. Когда они покидают Рай, чтобы основать свои вселенные, они именуются Михаилами-Создателями. Когда они утверждаются в своей высшей власти, они называются Михаилами-Владыками. Иногда мы говорим о властелине вашей вселенной Небадон как о Христе Михаиле. Всегда и вечно правят они, как подобает «чину Михаила», ибо таково имя первого Сына их категории и сущности.

Тези първични Райски Синове се въплътяват в качеството на Михаили. Когато те напускат Рая, за да основат свои вселени, те се именуват Михаили-Създатели. Когато те се утвърждават в своята най-висша власт, те се наричат Михаили-Владики. Понякога ние говорим за властелина на вашата вселена Небадон като за Христа Михаил. Винаги и вечно управляват те, както подобава "на чина Михаили", защото е такова името на първия Син от тяхната категория и същност.

Изначальный — или первородный — Михаил не инкарнировался в образе материального существа, однако он приобрел семикратный опыт духовного восхождения создания по семи кольцам Хавоны, продвигаясь от внешних сфер к внутреннему кольцу центрального творения. Сыны Михаилы познали большую вселенную от края до края; нет такого опыта, имеющего принципиальное значение для детей времени и пространства, который был бы незнаком Михаилам; они действительно заключают в себе не только божественную, но и вашу природу, иными словами — любую сущность: от высочайшей до низшей.

Изначалният - или първородният - Михаил не се е инкарнирал в образа на материално същество, обаче той е придобил седмократния опит на духовното възхождане на създанията по седемте пръстена на Хавона, придвижвайки се от външните сфери към най-вътрешния пръстен от централното творение. Синовете Михаили са познали голямата вселена от край до край; няма такъв опит, имащ принципно значение за децата на времето и пространството, който да би бил непознат на Михаилите; те действително заключават в себе си не толкова божествената, но и вашата природа, с други думи - всяка същност: от височайшата до низшата.

Когда во всеобщем центре собираются советы первичных Райских Сынов, их возглавляет изначальный Михаил. Недавно мы записали на Уверсе вселенскую трансляцию внеочередного конклава, который состоялся на Вечном Острове; в нем приняли участие сто пятьдесят тысяч Сынов-Создателей, собравшихся в присутствии Отца, чтобы обсудить процесс единения и стабилизации вселенной вселенных. Это была избранная группа Полновластных Михаилов, прошедших путь семикратных посвящений.

Когато във всеобщия център се събират съветите на първичните Райски Синове, тях ги възглавява изначалния Михаил. Неотдавна ние записахме на Уверса вселенската транслация на извънредния конклав, който се е състоял на Вечния Остров; в него са взели участие сто и петдесет хиляди Синове-Създатели, събрали се в присъствието на Отца, за да обсъдят процеса на единението и стабилизацията на вселената на вселените. Това е била избраната група от Пълновластни Михаили, преминали пътя на седмократните посвещения.

1. ПРОИСХОЖДЕНИЕ И ПРИРОДА СЫНОВ-СОЗДАТЕЛЕЙ

1. ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА СИНОВЕТЕ-СЪЗДАТЕЛИ

Когда полнота абсолютного духовного представления Вечного Сына встречает во Всеобщем Отце полноту абсолютной концепции личности, когда подобный созидательный союз становится окончательным и исчерпывающим, когда достигается столь абсолютная индивидуальность духа и столь бесконечная цельность концепции

Когато пълнотата на абсолютната духовна представа на Вечният Син срещне във Всеобщия Отец пълнотата на абсолютната концепция на личността, когато подобен съзидателен съюз стане окончателен и изчерпващ, когто се достигне толкова абсолютна индивидуалност на духа и толкова безкрайна целенасоченост на концепцията


Страница 235

личности, тогда в тот же момент, без каких-либо потерь личности или прерогатив любого из бесконечных Божеств, возникает полноценный, новый и оригинальный Сын-Создатель; этот единородный Сын воплощает в себе совершенный идеал и могущественную идею, чей союз породил новую личность создателя, наделенного могуществом и совершенством.

за личността, тогава в този същия момент, без каквито и дабило загуби в личността или прерогативи на всяко от безкрайните Божества, възниква пълноценен, нов и оригинален Син-Създател; този еднороден Син въплъщава в себе си съвършения идеал и могъществената идея, чийто съюз е породил новата личност на създателя, надарен с могъщество и съвършенство.

Каждый Сын-Создатель является единородным и единственно возможным детищем совершенного союза оригинальных концепций двух бесконечных, вечных и совершенных разумов непреходящих Создателей вселенной вселенных. Появление второго такого Сына невозможно, ибо каждый Сын-Создатель есть безусловное, законченное и завершенное выражение и воплощение всех и каждой сторон всякого свойства, присутствующего в любом возможном существовании каждой божественной реальности, которая на протяжении всей вечности могла бы быть когда-либо обнаружена, выражена или сформирована из божественных созидательных потенциалов, объединившихся для порождения Сына Михаила. Каждый Сын-Создатель является абсолютом объединенных концепций божества, составляющих его божественное происхождение.

Всеки Син-Създател се явява еднородно и единствено възможно дете на съвършения съюз в оригиналните концепции на двата безкрайни, вечни и съвършени разума на непреходните Създатели на вселената на вселените. Появяване на втори такъв Син е невъзможно, защото всеки Син-Създател е безусловно, окончателно и завършено изражение и въплъщение на всички и всяка страни на всяко свойство, присъствуващо във всяко възможно съществуване на всяка божествена реалност, която по протежение на цялата вечност би могла когато и да е да бъде открита, изразена или формирана от божествените съзидателни потенциали, обединяващи се за раждането на Сина Михаил. Всеки Син-Създател се явява абсолютно обединение на концепциите на божествата, съставляващи неговия божествен произход.

В принципе, божественные сущности этих Сынов-Создателей образуются в равной степени из атрибутов обоих Райских родителей. Все Сыны несут в себе полноту божественной сущности Всеобщего Отца и созидательные прерогативы Вечного Сына, однако, наблюдая за практическими проявлениями функций Михаилов во вселенных, мы замечаем очевидные различия. Складывается впечатление, что некоторые Сыны-Создатели больше напоминают Бога-Отца, другие — Бога-Сына. Например, тенденция, существующая в управлении вселенной Небадон, дает основание предполагать, что по своей природе и характеру Сын, который является ее Создателем и правителем, больше напоминает Вечного Материнского Сына. Следует также отметить, что некоторые вселенные возглавляются Райскими Михаилами, которые в равной степени напоминают Бога-Отца и Бога-Сына. Все эти наблюдения ни в коей мере не являются критическими замечаниями; это всего лишь констатация факта.

По принцип, божествените същности на тези Синове-Създатели се образува в равна степен от атрибутите на двамата Райски родители. Всички Синове носят в себе си пълнотата в божествената същност на Всеобщия Отец и съзидателните прерогативи на Вечния Син, обаче, наблюдавайки за практическите проявления във функциите на Михаилите във вселените, ние забелезваме очевидни различия. Създава се впечатление, че някои от Синовете-Създатели повече напомнят за Бог-Отец, а други - за Бог-Син. Например, тенденцията, съществуваща в управлението на вселената Небадон, дава основание да се предполага, че по своята природа и характер Синът, който се явява създател и управител, повече напомня Вечния Майчински Син. Следва също така да се отбележи, че някои вселени се възглавяват от Райски Михаили, които в равна степен напомнят Бог-Отец и Бог-Син. Всички тези наблюдения в никаква степен не се явяват като критични забележки; това всичко е само констатация на факта.

Я не знаю точного числа Сынов-Создателей, но у меня есть все основания полагать, что их более семисот тысяч. С другой стороны, мы знаем, что существует ровно семьсот тысяч От Века Единых и что новые не создаются. На наш взгляд, предопределенные планы нынешней вселенской эпохи указывают на то, что в каждой локальной вселенной должно быть по одному От Века Единому в качестве советника и посла Троицы. Кроме того, мы отмечаем, что постоянно растущее число Сынов-Создателей уже превышает неизменное число От Века Единых. Однако нам ничего не известно о судьбе Михаилов, не входящих в семьсот тысяч.

Аз не зная точното число на Синовете-Създатели, но у мен има всички основания да полагам, че те са повече от седемстотин хиляди. От друга страна, ние знаем, че съществуват точно седемстотин хиляди От Векове Единните и че нови не се създават. Според нашето виждане, по предопределените планове на сегашната вселенска епоха указват на това, че във всяка локална вселена трябва да има по един От Векове Единните в качеството на съветник и посланик на Троицата. Освен това, ние забелязваме, че постоянно растящото число на Синовете-Създатели вече превишава неизменното число на От Векове Единните. Обаче на нас нищо не ни е известно за съдбата на Михаилите, не влизащи в седемсттинте хиляди.

2. СОЗДАТЕЛИ ЛОКАЛЬНЫХ ВСЕЛЕННЫХ

2. СЪЗДАТЕЛИ НА ЛОКАЛНИТЕ ВСЕЛЕНИ

Райские Сыны первичной категории являются проектировщиками, создателями, строителями и управляющими своих владений — локальных вселенных времени и пространства, основных созидательных единиц семи эволюционных сверхвселенных. Сын-Создатель получает право выбрать место своей будущей деятельности в пространстве, но еще до того, как он может приступить хотя бы к физической организации своей вселенной, ему приходится уделять много времени наблюдениям и изучению усилий своих старших братьев в различных творениях, расположенных в сверхвселенной его предполагаемой деятельности. Однако первое, через что должен пройти Сын Михаил, — это длительный и уникальный опыт наблюдений в Раю и подготовки в Хавоне.

Райските Синове от първичната категория се явяват проектанти, създателиу строители и управители на своите владения - локалните вселени на времето и пространството, основните съзидателни единици на седемте еволюционни свръхвселени. Синът-Създател получава правото да избере мястото за своята бъдеща деятелност в пространството, но още преди това, преди той да може да пристъпи макар би и към физическата организация на своята вселена, на него му се налага да отдели много време за наблюдение и изучаване усилията на своите по-старши братя в различните творения, разположени в свръхвселената на неговата предполагаема деятелност. Обаче първото, през което е длъжен да премине Синът Михаил, - това е дългия и уникален опит на наблюдението в Рая и подготовката в Хавона.

Когда Сын-Создатель покидает Рай и отправляется в неизведанное путешествие — создать вселенную, дабы стать главой, фактически Богом, организованного

Согато Синът-Създател напусне Рая и се отправи в неизледвано пътешествие - да създаде вселена, да стане главен, фактически Бог, на организираното


Страница 236

им самим локального творения, — тогда он впервые обнаруживает свою тесную связь с Третьим Источником и Центром и, во многих отношениях, свою зависимость от него. Хотя Бесконечный Дух и пребывает вместе с Отцом и Сыном во всеобщем центре, его призвание состоит в том, чтобы стать действительным и эффективным помощником каждого Сына-Создателя. Поэтому каждый Сын-Создатель сопровождается Созидательной Дочерью Бесконечного Духа — существом, которому суждено стать Божественной Попечительницей, Материнским Духом новой локальной вселенной.

от него самия локално творение, - тогава той за пръв път открива своята тясна връзка с Третия Източник и Център и, във много отношения, своята зависимост от него. Макар Безкрайният Дух и да пребивава заедно с Отеца и Сина във всеобщия център, неговото призвание се състои в това, че да стане действителен и ефективен помощник на всеки Син-Създател. Затова всеки Син-Създател се съпровожда от Съзидателна Дъщеря на Безкрайния Дух - същество, на което е съдено да стане Божествена Попечителка, Майчински Дух на новата локална вселена.

Отбытие Сына Михаила навечно высвобождает его присущие создателю прерогативы из Райских Источников и Центров; в силе остаются только такие ограничения, которые связаны с предсуществованием этих Источников и Центров, а также те, которые определяются некоторыми предшествующими силами и присутствиями. На прерогативы создателя, который во всех остальных аспектах является всемогущим Отцом локальной вселенной, накладываются следующие ограничения:

Заминаването на Синът Михаил навеки освобожда неговите присъщи за създател прерогативи от Райските Източници и Центрове; в сила остават само такива ограничения, които са свързани с предсъществуването на тези Източници и Цинтрове, а така също и тези, които се определят от някои предшествуващи сили и присъствия. На прерогативите на създателя, който във всички останали аспекти се явява всемогъщ Отец на локалната вселена, се налагат следните ограничения:

1. Энергия-вещество контролируется Бесконечным Духом. До того, как Сын-Создатель сможет приступить к созданию вещей любых форм, больших или малых, до того, как он сможет приняться за трансформации энергии-материи, он должен заручиться согласием и поддержкой Бесконечного Духа.

1. Енергията-вещество се контролира от Безкрайният Дух. До тогава, докато Синът-Създател може да пристъпи към създаването на неща със всякаква форма, големи или малки, до тогава, докато той може да се заеме с трансформация на енергията-материя, той е длъжен да си осигури съгласието и поддръжката на Безкрайния Дух.

2. Типы и виды созданий контролируются Вечным Сыном. До того, как Сын-Создатель сможет приступить к созданию нового типа существа, любого нового вида создания, он должен получить согласие Вечного и Изначального Материнского Сына.

2. Типовете и видовете на съзнанието се контролират от Вечният Син. До тогава, докато Синът-Създател може да пристъпи към създаването на нов тип същество, всякакъв нов вид създание, той е длъжен да получи съгласие от Вечния и Изначален Майчински Син.

3. Личность задумывается и посвящается Всеобщим Отцом.

3. Личността се замисля и посвищава на Всеобщия Отец.

Типы и модели разума определяются факторами бытия, существующими до появления созданий. После того, как из их взаимной связи возникает создание (личностное или иное), разум является даром Третьего Источника и Центра, который представляет собой всеобщий источник служения разума всем существам ниже уровня Райских Создателей.

Типовете и моделите на разума се определят от факторите на битието, съществуващи до появяване на създанията. След като, от тяхната взаимна връзка възникне създание (личностно или друго), разума се явява дар от Третия Източник и Център, който представлява по себе си всеобщ източник на служене на разума на всички същества от по-долните нива на Райските Създатели.

Контроль типов и видов духа зависит от уровня их проявления. В конечном счете, духовный тип контролируется Троицей или предтроичным духовным содержанием троичных личностей — Отца, Сына и Духа.

Контролът на типовете и видовете на духа зависи от нивото на тяхното проявление. В крайна сметка, духовният тип се контролира от Троицата или предтроичното духовно съдържание на троичните личности - Отца, Сина и Духа.

Когда совершенный божественный Сын получает в свое распоряжение избранную для своей вселенной область пространства, когда решены начальные проблемы материализации вселенной и поддержания общего равновесия, когда заключен действенный и плодотворный союз с дополняющей его Дочерью Бесконечного Духа, — тогда этот Вселенский Сын и этот Вселенский Дух закладывают основу связи, которой суждено привести к появлению великого множества детей локальной вселенной. В связи с этим событием Созидательный Дух, средоточие Райского Бесконечного Духа, изменяет свою природу, приобретая личные качества Материнского Духа локальной вселенной.

Когато съвършеният божествен Син получи в свое разпореждане избраната за своя вселена област от пространството, когато са решени началните проблеми в материализацията на вселената и поддръжката на общото равновесие, когато е сключен действения и плодотворен съюз с допълващата го Дъщеря на Безкрайния Дух, - тогава този Вселенски Син и този Вселенски Дух полагат основата на връзката, на която е съдено да доведе до появата на множество деца в локалната вселена. Във връзка с това събитие Съзидателният Дух, съсредоточие на Райския Безкраен Дух, изменя своята природа, придобивайки личните качества на Майчински Дух на локалната вселена.

Несмотря на то, что все Сыны-Создатели обладают божественным сходством со своими Райскими родителями, ни один из них не является точной копией другого; каждый исключителен, отличен, неповторим и самобытен как по своей природе, так и личности. А поскольку они являются творцами своих владений и разрабатывают планы создания в них жизни, то это же самое разнообразие становится гарантией того, что для каждой стадии существования жизни в локальной вселенной будет характерно такое же разнообразие порожденных Михаилом форм — создаваемых или впоследствии возникающих в его владениях. Этим объясняется разнообразие категорий уроженцев локальных вселенных. Нет двух таких вселенных, которые управлялись бы или были бы населены полностью

Независимо от това, че всички Синове-Създатели притежават божествено сходство със своите Райски родители, нито един от тях не се явява точно копие на друг; всеки е изключителен, различен, неповторим и самобитен както по своята природа, така и по своята личност. А до колкото те се явяват творци на своите владения и разработват планове за създаване в тях на живот, то същото това разнообразие става гаранция за това, че за всеки стадий от съществуването на живота в локалната вселена ще бъде характерно също такова разнообразие от породените от Михаила форми - създавани или в последствие възникващи в неговите владения. С това се обяснява разнообразието от категориите на родените в локалните вселени. Няма две такива вселени, които да биха се управлявали или да биха били населени напълно


Страница 237

идентичными исконными существами двойственного происхождения. В каждой сверхвселенной половина присущих ее существам атрибутов вполне одинакова, ибо они наследуются от однородных Созидательных Духов; другая половина отличается, так как наследуется от разнообразных Сынов-Создателей. Но такое многообразие не является характерным ни для созданий, происходящих только от Созидательного Духа, ни для привнесенных существ — уроженцев центральной вселенной или сверхвселенной.

с идентични исконни същества от двоичен произход. Във всяка свръхвселена половината от присъщите за неините същества атрибути са напълно еднакви, защото те се наследяват от еднородните Съзидателни Духове; другата половина се отличава, тъй като се наследява от разнообразните Синове-Създатели. Но такова многообразие не се явява характерно нито за създанията, произлизащи само от Съзидателния Дух, нито за привнесените същества - родените в централната вселена или свръхвселената.

Когда Сын Михаил покидает свою вселенную, во главе ее правительства остается первородное исконное существо — Яркая Утренняя Звезда, глава исполнительной власти локальной вселенной. В такие периоды неоценимо значение совета и помощи От Века Единого. На время своего отсутствия Сын-Создатель способен наделять связанного с ним Материнского Духа функциями верховного управления своим духовным присутствием в обитаемых мирах и в сердцах смертных детей. И Материнский Дух локальной вселенной неизменно остается в столичном мире, охватывая своей благотворной заботой и духовной опекой самые отдаленные уголки эволюционной сферы.

Когато Синът Михаил напусне своята вселена, на чело на нейното правителство се оставя първородното исконно същество - Ярката Утринна Звезда, глава на изпълнителната власт в локалната вселена. В такива периоди е неоценимо значението и помощата на От Векове Единния. За врамето на своето отсъствие Синът-Създател е способен да надари свързания с него Майчински Дух с функциите на върховно управление на своето духовно присъствие в обитаемите светове и в сърцата на смъртните деца. И Майчинският Дух на локалната вселена неизменно си остава в столичния свят, обхващайки в своята благотворна грижа и духовна опека и най-отдалечените ъгълчета на еволюционната сфера.

Личное присутствие Сына-Создателя в своей локальной вселенной не является обязательным для устойчивого существования организованного материального творения. Такие Сыны могут совершать путешествия в Рай, и их вселенные будут продолжать свое движение в пространстве. Они могут слагать с себя полномочия, дабы превратиться в детей времени, и их миры будут продолжать кружиться вокруг соответствующих центров. Никакая материальная система не свободна от охвата абсолютной гравитации Рая или космического верховного управления, заключенного в пространственном присутствии Безусловного Абсолюта.

Личното присъствие на Сина-Създател в своята локална вселена не се явява задължително за устойчивото съществуване на организираното материалнотворение. Такива Синове могат да правят пътешествия до Рая, и техните вселени ще продължават своето движение в пространството. Те могат да свалят от себе си пълномощията, за да могат да се превърнат в деца на времето, и техните светове ще продължават да се въртят около съответствуващите центрове. Никоя материална система не е свободна от обхвата на абсолютната гравитация на Рая или космическото върховно управление, съдържащо се в пространственото присъствие на Безусловния Абсолют.

3. ПОЛНОВЛАСТИЕ В ЛОКАЛЬНОЙ ВСЕЛЕННОЙ

3. ПЪЛНОВЛАСТИЕ В ЛОКАЛНАТА ВСЕЛЕНА

Сын-Создатель получает в свое распоряжение участок пространства с согласия Райской Троицы и после утверждения Главного Духа, контролирующего соответствующую сверхвселенную. Это дает ему право физического владения — космической аренды. Однако возвышение Сына Михаила от этой начальной и самоограниченной стадии владычества до эмпирической верховности полновластия, приобретенного собственным трудом, достигается благодаря личному опыту, накопленному при создании вселенной и в инкарнатных посвящениях. Вплоть до обретения заслуженного в посвящениях полновластия он правит в качестве наместника Всеобщего Отца.

Синът-Създател получава в свое разпореждане участък от пространството със съгласието на Райската Троица и след утвърждаване от Главния Дух, контролиращ съответната свръхвселена. Това му дава право на физическо владение - космическа аренда. Обаче възвисяването на Синът Михаил от този начален и самограничен стадий на владичество до емпиричната върховност на пълновластието, придобито със собствен труд, се достига благодарение на личния опит, натрупан при създаване на вселената и в инкарнационите посвещения. Чак до придобиване на заслуженото в посвещенията пълновластие той управлява в качеството на наместник на Всеобщия Отец.

В любой момент Сын-Создатель может заявить о полновластии в своем личном творении, но он мудро предпочитает этого не делать. Если бы он, до своих посвящений в облике созданий, заявил о незаслуженном высшем полновластии, находящиеся в его локальной вселенной личности Рая покинули бы его. Однако такого не случалось нигде и никогда в творениях времени и пространства.

Във всеки момент Синът-Създател може да заяви за пълновластие в своето лично творение, но той мъдро предпочита да не го прави. Ако той, преди своите посвещения в облика на създания, би заявил за незаслужено висше пълновластие, намиращите се в неговата локална вселена личности от Рая биха го напуснали. Обаче такова нещо не се е случвало никъде и никога в творенията на времето и пространството.

Сам статус создателя подразумевает полноту суверенной власти, но Михаилы предпочитают добиваться ее эмпирически, сохраняя всю полноту сотрудничества со всеми Райскими личностями, принимающими участие в управлении локальной вселенной. Мы не слышали ни об одном Михаиле, который когда-либо поступил бы иначе; тем не менее, все они могли бы так сделать — ведь это Сыны, обладающие истинной свободой воли.

Самият статус на създател подразбира пълнота на суверената власт, но Михаилите предпочитат да я придобият по емпиричен начин, съхранявайки цялата пълнота на сътрудничеството с всички Райски личности, взимащи участие в управлението на локалната вселена. Ние не сме чули за нито един Михаил, който когато и да било да би постъпил иначе; още повече, всички те биха могли така да направят - та нали това са Синове, притежаващ иистинска свободна воля.

Существует шесть, быть может, семь, стадий эмпирического проявления полновластия Сына-Создателя локальной вселенной. Они проявляются в следующем порядке:

Съществуват шест, може би, седем, стадия в емпирическите проявление на пълновластието на Синът-Създател на локалната вселена. Те се проявяват в следния ред:

1. Первоначальные наместнические полномочия — временная единоличная власть Сына-Создателя, сохраняемая Михаилом до тех пор, пока связанный с ним Созидательный Дух не обретает атрибутов личности.

1. Първоначални наместнически пълномощия - временна еднолична власт на Синът-Създател, съхранявяна от Михаила до тогава, докато свързаният с него Съзидателен Дух не придобие атрибутите на личността.

2. Совместные наместнические полномочия — объединенное правление Райской пары после обретения Вселенским Материнским Духом статуса личности.

2. Съвместни наместнически пълномощия - обединено управление на Райската двойка след придобиване от Вселенския Майчински Дух статус на личност.


Страница 238

3. Расширение наместнических полномочий — повышение власти Сына-Создателя в течение его семи посвящений в образе созданий.

3. Разширяване на наместническите пълномощия - повишаване властта на Синът-Създател в течение на неговите седем посвещения в образа на създания.

4. Высшие полномочия — постоянные полномочия, обретаемые после окончания седьмого посвящения. В Небадоне отсчет высших полномочий восходит к завершению посвящения Михаила на Урантии. Эта фаза длится чуть дольше девятнадцати столетий вашего планетарного времени.

4. Висши пълномощия - постоянни пълномощия, придобивани след окончателното седмо посвещение. В Небадон отчитането на висшите пълномощия започват към завършване посвещението на Михаил на Урантия. Тази фаза продължава малко повече от деветнадесет столетия ваше планетарно време.

5. Расширение высших полномочий — углубленное взаимоотношение, вырастающее из вступления большинства обитаемых сфер в эру света и жизни. Эта стадия относится к будущему вашей локальной вселенной.

5. Разширяване на висшите пълномощия - задълбочено взаимоотношение, нарастващо от встъпването на болшинството обитаеми сфери в ерата на светлина и живот. Този стадий се отнася към бъдещето на вашата локална вселена.

6. Тринитарные полномочия — обретаются после перехода всей локальной вселенной в эру света и жизни.

6. Тринитарни пълномощия - придобиват се след прехода на цялата локална вселена в ерата на светлина и живот.

7. Нераскрытые полномочия — неизвестные взаимоотношения, присущие будущей вселенской эпохе.

7. Неразкрити пълномощия - неизвестни взаимоотношения, присъщи на бъдещата вселенска епоха.

Принимая первоначальные наместнические полномочия властелина планируемой локальной вселенной, Создатель Михаил дает клятву Троице не брать на себя высших полномочий до завершения семи посвящений в образе созданий и утверждения этих посвящений правителями сверхвселенной. Однако если бы Сын Михаил не мог по своему желанию присвоить себе незаслуженные полномочия, его клятва теряла бы всякий смысл.

Приемайки първоначалните наместнически пълномощия властелина на планираната локална вселена, Създателят Михаил дава клетва пред Троицата да не си присвоява най-висшите пълномощия до завършването на седемте посвещения в образа на създания и утвърждаването на тези посвещения от управителете на свръхвселената. Обаче ако Синът Михаил не би могъл по свое желание да присвои за себе си незаслужени пълномощия, неговата клетва би губела всякакъв смисъл.

Даже в допосвященческие эпохи Сын-Создатель практически обладает высшей властью в своей сфере, если ни в одной из ее частей нет раскола. Ограниченность правления вряд ли была бы очевидной, если бы полновластие не встречало противодействия. Полномочия допосвященческого Сына во вселенной, не знающей восстаний, не являются более высокими, чем полномочия во вселенной, познавшей восстания; но в первом случае ограниченность полномочий не проявляется; во втором она очевидна.

Даже в допосвещеническите епохи Синът-Създател практически притежава най-висшата власт в своята сфера, ако в нито една нейна част няма раскол. Ограничеността в управлението едва ли би била очевидна, ако пълновластието не би срещало противодействия. Пълномощията на допосвещеническият Син във вселената, непознаваща въстания, не се явяват по-високи, отколкото пълномощията във вселена, познала въстанията; но в първия случай ограничеността на пълномощията не се проявява; във втория тя е очевидна.

Сын-Создатель дает вечную клятву поддерживать, защищать, оборонять и, при необходимости, спасать свое личное творение при возникновении угрозы для его личной власти или руководства. Тревожить или беспокоить таких Сынов могут либо сотворенные ими создания, либо избранные ими высокие существа. Можно предположить, что «высокие существа», берущие свое происхождение на уровнях более высоких, чем уровень локальной вселенной, едва ли служат источником беспокойств для Сына-Создателя, и это соответствует действительности. Однако, пожелай они того — это было бы в их силах. Личность сама должна выбрать добродетель; праведность не является автоматическим свойством наделенных свободной волей созданий.

Синът-Създател дава вечна клетва да поддържа, защитава, отбранява и, при необходимост, да спаси своето лично творение при възникване на заплаха за неговата лична власт или ръководство. Да тревожат или да безпокоят такива Синове могат или сътворените от тях създания, или избраните от тях високи същества. Може да се предположи, че "високите същества", взимащи своя произход на нива по-високи, от нивото на локалната вселена, едва ли служат като източник на безпокойство за Сина-Създател, и това съответствува на действителността. Обаче, пожелаят ли те това - то би било по техните сили. Личността е длъжна сама да избира добродетелта; праведността не се явява автоматично свойство за надарените със свободна воля създания.

Пока не пройден путь посвящений, Сын-Создатель правит с некоторыми введенными им самим ограничениями полномочий, однако после окончания посвященческого служения он начинает править на основании действительного опыта, приобретенного в образе и подобии своих разнообразных созданий. После семикратного пребывания Создателя среди своих созданий, после завершения его посвященческого пути, происходит высшее утверждение его вселенских полномочий; он становится Сыном-Владыкой — полновластным и верховным правителем.

Докато не е преминат пътя на посвещенията, Синът-Създател управлява с някои въведени от него самия ограничения в пълномощията, обаче след завършване на посвещеническото служене той започва да управлява на основата на действителния опит, придобит в образа и подобието на своите разнообразни създания. След седмократното пребиваване на Създателят в средите на своите създания, след завършване на неговия посвещенически път, протича най-висшето утвърждение на неговите вселенски пълномощия; той става Син-Владика - пълновластен и върховен управител.

Для обретения высшей полноты власти в локальной вселенной Сын-Создатель должен пройти семь эмпирических ступеней:

За придобиване на най-висша пълнота във властта в локалната вселена Синът-Създател е длъжен да премине седем емпирически степени:

1. Эмпирически преодолеть семь уровней бытия — уровни созданий — через инкарнатное посвящение в облике созданий соответствующего уровня.

1. Емпирически да преодолее седем нива на битието - нива на създанията - чрез инкарнационни посвещения в облика на създания от съответствуващото ниво.

2. Эмпирически посвятить себя каждому аспекту семичастной воли Райского Божества, воплощенной в Семи Главных Духах.

2. Емпирически да посвети себе си на всеки аспект от седмочастната воля на Райското Божество, въплътена в Седемте Главни Духове.


Страница 239

3. Пройти каждый из семи этапов накопления опыта на уровнях созданий одновременно с исполнением одного из семи повелений Райского Божества.

3. Да премине всеки от седемте етапа на натрупване на опит на нивата на създанията едновременно с изпълнение на една от седемте повели на Райското Божество.

4. На каждом уровне созданий эмпирически продемонстрировать Райскому Божеству и всем разумным существам вселенной идеал жизни создания.

4. На всяко ниво на създанията емпирически да продемонстрира на Райското Божество и всички разумни същества във вселената идеала за живота на създанията.

5. На каждом уровне созданий эмпирически раскрыть существам данного уровня своего посвящения и всей вселенной один из аспектов семичастной воли Божества.

5. На всяко ниво на създанията емпирически да разкрие на съществата от даденото ниво на своето посвещение и цялата вселена един от аспектите на седмочастната воля на Божеството.

6. Эмпирически объединить семичастный опыт созданий с семичастным опытом самоотверженного раскрытия природы и воли Райского Божества.

6. Емпирически да обедини седмочастия опит на създанията със седмочастния опит от самоотверженото разкриване природата и волята на Райското Божество.

7. Достичь новых и более высоких взаимоотношений с Высшим Существом. Следствием совокупного опыта Создателя и создания является расширение сверхвселенской реальности Бога-Высшего и пространственно- временного полновластия Всемогущего-Высшего, а также реализация высшего полновластия Райского Михаила в локальной вселенной.

7. Да достигне нови и по-високи взаимоотношения с Висшето Същество. Следствие от съвкупният опит на Създателят и създанието се явява разширяването на свръхвселенската реалност на Бога-Висш и пространствено-времевото пълновластие на Всемогъщия-Висш, а така също реализацията на висшето пълновластие на Райския Михаил в локалната вселена.

Решая проблему полновластия в локальной вселенной, Сын-Создатель не только демонстрирует свою собственную компетентность в качестве правителя вселенной, но также раскрывает природу и отображает семичастное отношение Райских Божеств. Когда Сын-Создатель нисходит к своим созданиям, принимая их форму и обретая их опыт, то, отправляясь в это неизведанное путешествие, он стремится к тому, чтобы конечные создания осмыслили и осознали примат Отца. Первичные Райские Сыны поистине раскрывают любвеобильную природу и благотворную власть Отца — того самого Отца, который, в союзе с Сыном и Духом, является всеобщим главой всей силы, всех личностей и всего управления во всех мирах.

Решавайки проблема с пълновластието в локалана вселена, Синът-Създател не само демонстрира своята собствена компетентност в качеството на управител на вселената, но също така разкрива природата и отразява седмочастното отношение на Райските Божества. Когато Синът-Създател низхожда към своите създания, приемайки тяхната форма и продобивайки техния опит, то, отправяйки се в това неизследвано пътешествие, той се стреми към това, крайните създания да осмислят и осъзнаят примата на Отца. Първичните Райски Синове наистина разкриват любвеобилната природа и благотворната власт на Отеца - този същия Отец, който, в съюз със Сина и Духа, се явява всеобщ глава на всички сили, всички личности и на цялото управление във всички светове.

4. ПОСВЯЩЕНИЯ МИХАИЛОВ

4. ПОСВЕЩЕНИЯ НА МИХАИЛИТЕ

Существует семь групп посвященческих Сынов-Создателей. Такая классификация соответствует числу посвящений созданиям своих миров: начальный опыт дополняется пятью сферами расширения посвященческого опыта и завершается седьмым и последним этапом обретения опыта создания-Создателя.

Съществуват седем групи посвещенически Синове-Създатели. Такава класификация съответствува на числото на посвещения на създанията в своите светове: началният опит се допълва от пет сфери на разширение на посвещеническия опит и се завършва от седмия и последен етап от придобиването на опит от създанието-Създател.

Посвящения Авоналов всегда происходят в образе смертной плоти, однако семь посвящений Сына-Создателя предполагают его явление на семи уровнях бытия, относящихся к созданиям и связанных с раскрытием семи основных проявлений воли и природы Божества. Все без исключения Сыны-Создатели проходят через эту семикратную самоотдачу своим созданным детям, прежде чем обретают незыблемую и высшую юрисдикцию во вселенной своего собственного творения.

Посвещенията на Авоналите винаги преминават в образа на смъртна плът, обаче седемте посвещения на Сина-Създател предполаган неговото явяване на седемте нива на битието, отнасящи се към създанията и свързани с разкритието на седемте основни проявления на волята и природата на Божествата. Всички, без изключения Синове-Създатели преминават през това седмократно отдаване на своите създадени деца, преди да придобият непоклатима и най-висша юрисдикция във вселената на своето собствено творение.

Хотя эти семь посвящений по-разному протекают в различных секторах и вселенных, одно из таких путешествий всегда связано с посвящением в облике смертного. Во время своего завершающего посвящения Сын-Создатель является в качестве представителя одной из высокоразвитых смертных рас в одном из обитаемых миров — обычно это та расовая группа, в жилах которой течет больше всего адамической крови, заранее привнесенной для того, чтобы повысить физический статус наций животного происхождения. На протяжении всего своего пути в качестве посвященческого Сына лишь однажды Райский Михаил рождается от женщины, как родился вифлеемский младенец. Лишь однажды он живет и умирает как представитель низшей категории эволюционных волевых созданий.

Макар тези седем посвещения да протичат по различен начин в различните сектори и вселени, едно от тези пътешествия винаги е свързано с посвещение в облика на смъртен. По времето на своето завършващо посвещение Синът-Създател се явява в качеството на представител на една от високо развитите смъртни раси в един от обитаемите светове - обикновено това е тази расова група, в жилите на която тече повече от всичко адамическа кръв, по-рано привнесена за това, за да се повиши физическия статус на нацията от животински произход. По протежение на целия свой път в качеството на посвещенически Син само веднъж Райският Михаил се ражда от жена, както се е родил витлемския младенец. Само веднъж той живее и умира като представител на най-низшата категория еволюционни волеви създания.

После каждого из посвящений Сын-Создатель возносится «по правую руку от Отца» и получает отеческое признание своего посвящения, а также наставления

След всяко от посвещенията Синът-Създател се възнася "по дясната ръка на Отеца" и получава бащинско признание на своето посвещение а така също наставления


Страница 240

перед следующим этапом своего вселенского служения. После седьмого и заключительного посвящения Сын-Создатель получает от Всеобщего Отца верховную власть и полномочия в своей вселенной.

преди следващия етап от своето вселенско служене. След седмото и заключително посвещение Синът-Създател получава от Всеобщия Отец върховна власт и пълномощия в своята вселена.

Как известно, последним из являвшихся на вашу планету божественных Сынов был Райский Сын-Создатель, прошедший шесть этапов своего посвященческого пути; поэтому, когда сознание покидало его тело, в котором он прожил свою инкарнатную жизнь на Урантии, он по праву мог произнести: «Свершилось»; посвящение действительно свершилось. Смерть на Урантии завершила путь его посвящений, став последним этапом исполнения священной клятвы Райского Сына-Создателя. Обогащенный таким опытом, посвященческий Сын становится верховным властелином вселенной: он правит не как наместник Отца, а по собственному праву и от собственного имени, как «Царь Царей и Господь Господствующих». За некоторыми указанными исключениями, эти прошедшие семь посвящений Сыны обладают безусловной верховной властью во вселенных своего пребывания. В отношении локальной вселенной, «вся власть на небе и на земле» передается Сыну-Владыке, триумфально восходящему на престол.

Както е известно, последният от явяващите се на вашата планета от божествените Синове е бил Райският Син-Създател, преминал шесте етапа от своя посвещенически път; затова, когато съзнанието напуснало неговото тяло, в което той е проживял своя инкарнационен живот на Урантия, той с право може да произнесе: "Свърши се"; посвещението действително е свършило. Смъртта на Урантия е завършила пътя на неговите посвещения, ставайки последен етап от изпълнението на свещената клетва на Райският Син-Създател. Обогатеният с такъв опит, посвещенически Син става върховен властелин на вселената: той управлява не като наместник на Отца, а по собствено право и от собствено име, като "Цар на Царете и Господ на Господстващите". С някои от указаните изключения, тези преминали седемте посвещения Синове притежават безусловна върховна власт във вселените на своето пребиваване. По отношение на локалната вселена, "цялата власт на небето и на земята" се предава на Синът-Владика, триумфално възхождащ на престола.

После завершения посвящений Сыны-Создатели выделяются в отдельную категорию — семикратных Сынов-Владык. Как личности, Сыны-Владыки идентичны Сынам-Создателям, но они приобретают столь уникальный опыт посвящений, что повсеместно рассматриваются как особая категория. Когда Создатель решает вступить на путь посвящений, то этим он предопределяет появление в себе действительного и постоянного нового качества. Истинно, что посвященческий Сын продолжает оставаться всё тем же Создателем, но он добавляет к своей природе опыт создания, позволяющий ему навсегда покинуть божественный уровень Сына-Создателя и возвыситься до эмпирического плана Сына-Владыки, — Сына, завоевавшего полное право господствовать в своей вселенной и управлять ее мирами. Такие существа являются воплощением всего, что можно унаследовать от божественных родителей, и заключают в себе всё, что можно извлечь из опыта усовершенствованного создания. Стоит ли человеку жаловаться на свое скромное происхождение и необходимость эволюционного развития, если сами Боги должны пройти через такой же опыт, прежде чем они могут считаться достаточно опытными и компетентными для установления окончательного и всеобъемлющего правления в своих вселенных!

След завършване на посвещенията Синовете-Създатели се отделят в отделна категория - на седмократните Синове-Владики. Като личности, Синовете-Владики са идентични със Синовете-Създатели, но те притежават толкова уникалния опит от посвещенията, че повсеместно се разглеждат като особена категория. Когато Създателят реши да стъпи на пътя на посвещенията, то с това той предопределя появяването в себе си на действително и постоянно ново качество. Истина е, че посвещеническият Син продължава да си остава все същия този Създател, но той добавя към своята природа опита на създанията, позволявайки му завинаги да напусне божественото ниво на Сина-Създател и да се възвиси до емпирическия план на Сина-Владика, - Синът, завоювал пълно право да господства в своята вселена и да управлява нейните светове. Такива същества се явяват въплъщение на всичко, което може да се унаследи от божествените родители, и съдържат в себе си всичко, което може да се извлече от опита на усъвършенствуваното създание. Срува ли си човек да се жалва от своя скромен произход и необходимостта от еволюционно развитие, ако самите Богове са длъжни да преминат през този същия опит, преди те да могат да се считат за достатъчно опитни и компетентни за установяване на окончателно и всеобемащо управление в своите вселени!

5. СВЯЗЬ СЫНА-ВЛАДЫКИ С ВСЕЛЕННОЙ

5. ВРЪЗКА НА СИНА-ВЛАДИКА С ВСЕЛЕНАТА

Могущество Владыки Михаила неограниченно, ибо оно образуется из эмпирической взаимосвязи с Райской Троицей; оно несомненно, ибо складывается из фактического опыта самих созданий, подчиняющихся такой власти. Характер полновластия семичастного Сына-Создателя является высшим в силу следующих причин:

Могъществото на Владиката Михаил е неограничено, защото то се образува от емпирическата взаимовръзка с Райската Троица; то е несъмнено, защото се формира от фактическия опит на самите създания, подчиняващи се на такава власт. Характерът на пълновластието на седмочастният Син-Създател се явява най-висш по сила на следните причини:

1. Оно включает семичастный подход Райского Божества.

1. То включва седмочастния подход на Райското Божество.

2. Оно воплощает семичастное отношение пространственно -временных созданий.

2. То въплъщава седмочастното отношение на пространствено-времевите създания.

3. Оно в совершенстве объединяет отношение Рая и подход создания.

3. То в съвършенство обединява отношението на Рая и подхода на създанието.

Таким образом, это эмпирическое полновластие заключает в себе всю божественность Бога-Семичастного, достигающую апогея в Высшем Существе. Личное полновластие семичастного Сына сравнимо с окончательным установлением в будущем полновластия Высшего Существа, ибо в нем заключается наибольшая полнота могущества и власти Райской Троицы, возможная в данных пространственно-временных пределах.

По такъв начин, това емпирическо пълновластие съдържа в себе си цялата божественост на Бога-Седмочастен, достигащ апогей в Висшето Същество. Личното пълновластие на седмочастният Син е сравнимо с окончателното установяване в бъдещето на пълновластието на Висшето Същество, защото в него се съдържа най-голямата пълнота в могъществото и властта на Райската Троица, възможна в дадените пространствено-времеви предели.

С обретением верховного полновластия в локальной вселенной Сын Михаил лишается способности и возможности создавать принципиально новые типы

С придобиването на върховно пълновластие в локалната вселена Синът Михаил се лишава от способността и възможността да създава принципно нови типове


Страница 241

существ в течение нынешней вселенской эпохи. Однако утрата Сыном-Владыкой способности порождать качественно новые категории существ ни в коей мере не препятствует развитию уже существующих форм жизни или тех, которые находятся в процессе становления; эта обширная программа эволюции вселенной осуществляется без перерывов или сокращений. Вместе с обретением высшего полновластия появляется ответственность, предполагающая личную преданность Сына-Владыки и требующая, чтобы он укреплял и контролировал то, что уже задумано и сотворено, а также то, что будет впоследствии создано таким образом задуманными и сотворенными существами. Со временем может образоваться практически бесконечное разнообразие существ, однако с момента обретения верховного полновластия Сын-Владыка не порождает ни одного разумного создания принципиально новой модели или типа. Это является первым шагом, началом устойчивого руководства в любой локальной вселенной.

същества в течение на сегашната вселенска епоха. Обаче загубването от Синът-Владика на способността да поражда качествено нови категории същества в никаква степен не препятства развитието на вече съществуващите форми на живот, или тези, които се намират в процес на създаване; тази обширна програма на еволюцията във вселената се осъществява без прекъсване или съкращения. Заедно с придобиване на най-висшето пълновластие се появява и отговорността, предполагаща личната преданост на Синът- Владика и изискваща, той да укрепва и контролира това, което вече е замислено и сътворено, а също така, и това, което впоследствие ще бъде създадено по този начин от замислените и сътворени същества. С времето може да се образува практически безкрайно разнообразие от същества, обаче от момента на придобиване на върховно пълновластие Синът-Владика не поражда нито едно разумно създание от принципно нов модел или тип. Това се явява първата стъпка, начало на устойчивото ръководство във всяка локална вселена.

Возвышение семикратного посвященческого Сына до высот неоспоримого полновластия в своей вселенной есть начало конца вековой неопределенности и относительной нестабильности. Отныне то, что в итоге не поддается одухотворению, будет подвергаться дезинтеграции; то, что невозможно когда-либо согласовать с космической реальностью, будет уничтожаться. Когда в стремлении завоевать верность и преданность населяющих миры созданий исчерпываются возможности бесконечного милосердия и несказанного терпения, верх берут правосудие и праведность. То, что невозможно возродить милосердием, рано или поздно будет уничтожено правосудием.

Възвисяването на седмократният посвещенически Син до висотите на неоспоримото пълновластие в своята вселена е началото на края на вековната неопределеност и относителна нестабилност. От сега това, което в крайна сметка не се поддава на одухотворяване, ще се подлага на дезинтеграция; това, което е невъзможно някога да се съгласува с космичеката реалност, ще се унищожава. Когато в стремежът да се завоюва верността и предаността на населяващите световете създания се изчерпат възможностите на безкрайното милосърдие и неизказано търпение, връх взимат правосъдието и праведността. Това, което е невъзможно да се възроди с милосърдие, рано или късно ще бъде унищожено от правосъдието.

После утверждения в качестве полновластного правителя Владыка Михаил становится высшим существом в своей локальной вселенной. Определенные ограничения, которые накладываются на его правление, объясняются космическим предсуществованием некоторых сил и личностей. Во всём остальном такой Сын-Владыка заключает в себе верховную власть, ответственность и административное могущество в своей вселенной; он является Создателем и Богом, верховным существом практически во всём. В отношении функционирования в данной вселенной нет мудрости большей, чем мудрость такого Сына.

След утвърждаването в качеството на пълновластен управител Владиката Михаил става най-висшето същество в своята локална вселена. Определените ограничения, които се налагат на неговото управление, се обясняват с космическото предсъществуване на някои сили и личности. Във всичко останало такъв Син-Владика съдържа в себе си върховната власт, отговорност и административно могъщество в своята вселена; той се явява Съзидател и Бог, върховно същество практически във всичко. По отношение на функционирането в дадената вселена няма по-голяма мъдрост, от мъдростта на такъв Син.

Возвысившись до уровня неизменного полновластия в локальной вселенной, Райский Михаил обретает полный контроль над всеми Божьими Сынами, действующими в его владениях, и может свободно править в соответствии с собственными представлениями о потребностях своих миров. Сын-Владыка может по своему усмотрению изменять порядок духовного судопроизводства и вносить поправки в ход эволюционных процессов обитаемых планет. И такие Сыны составляют и претворяют свои собственные планы по любым вопросам, касающимся специфических потребностей планет; это особенно справедливо в отношении миров, где они находились в образе созданий, но в еще большей степени — по отношению к миру своего завершающего посвящения, планете, на которой состоялась инкарнация в образе смертного.

Възвисил се до нивото на неизменното пълновластие в локална вселена, Райският Михаил придобива пълен контрол над всички Божи Синове, действуващи в неговите владения, и може свободно да управлява в съответствие със собствените си представи за потребностите на своите светове. Синът-Владика може по свое усмотрение да изменя реда в духовното съдопроизводство и да внася поправки в хода на еволюционните процеси на обитаемите планети. И такива Синове съставят и претворяват своите собствени планове по всички въпроси, отнасящи се до специфичните потребности на планетите; това е особено справедливо по отношение на световете, където те са се намирали в образа на създания, но в още по-голяма степен - по отношение към света на своето завършващо посвещение, планетата, на която се е състояла инкарнацията в образа на смъртен.

Очевидно, что Сыны-Владыки обладают совершенной связью с мирами своего посвящения — не только теми, в которых они находились лично, но и со всеми мирами, которым посвятили себя Сыны-Арбитры. Эта связь поддерживается благодаря их собственному духовному присутствию — Духу Истины, который они способны «излить на всю плоть». Кроме того, эти Сыны-Владыки поддерживают неразрывную связь с Вечным Материнским Сыном во всеобщем центре. Их благорасположение простирается от Всеобщего Отца в Раю до низших планетарных рас в мирах пространства.

Очевидно, че Синовете-Владики притежават съвършена връзка със световете на своето посвещение - не само с тези, в които те са се намирали лично, но и с всички светове, на които са посветили себе си Синовете-Арбитри. Тази връзка се поддържа благодарение на тяхното собствено духовно присъствие - Духа на Истината, който те са способни "да излеят върху цялата плът". Освен това, тези Синове-Владики поддържат неразривна връзка с Вечния Майчински Син във всеобщия център. Тяхното благоразположение се простира от Всеобщия Отец в Рая до низшите планетарни раси в световете от пространството.

6. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ВЛАДЫК МИХАИЛОВ

6. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ВЛАДИКИТЕ МИХАИЛИ

Никто не вправе брать на себя смелость со всей категоричностью обсуждать природу или предназначения семикратных Полновластных Владык локальных

Никой не е в правото си да се осмелява с цялята категоричност да обсъжда природата или предназначението на семократните Пълновластни Владики на локалните


Страница 242

вселенных; тем не менее, все мы много рассуждаем на эту тему. Нас учат — и мы верим, — что каждый Райский Михаил является абсолютом двояких представлений Божеств, ставших его источником; таким образом, он воплощает в себе действительные аспекты бесконечности Всеобщего Отца и Вечного Сына. Михаилы, должно быть, частичны по отношению к всеобъемлющей бесконечности, но они, вероятно, абсолютны относительно той части бесконечности, которая связана с их происхождением. Однако в том виде, в каком их деятельность предстает перед нами в нынешнюю вселенскую эпоху, мы не обнаруживаем ни одного действия, которое выходило бы за рамки конечного; по-видимому, любые предполагаемые сверхконечные способности являются невостребованными и пока еще нераскрыты.

вселени; още повече, всички ние много разсъждаваме над тази тема. Нас ни учат - и ние вярваме, - че всеки Райски Михаил се явява абсолют в двойните представи за Божествата, ставайки неговизточник; по такъв начин, той въплътява в себе си действителните аспекти в безкрайността на Всеобщия Отец и Вечния Син. Михаилите, трябва да бъдат, частични по отношение към всеобемащата безкрайност, но те, вероятно, са абсолютни относно тази част на безкрайността, която е свързана с техния произход. Обаче в този вид, в който тяхната деятелност се представя пред нас в сегашната вселенска епоха, ние не откриваме нито едно действие, което би излизало извън рамките на крайното; видимо, всички предполагаеми свръхкрайни способности се явяват непоискани и за сега още неразкрити.

Завершение посвящений в образе созданий и обретение высшего полновластия во вселенной должно означать окончательное высвобождение способностей Михаила к конечным действиям, сопровождаемое появлением способности к служению, выходящему за пределы конечного. Именно в связи с этим мы отмечаем, что такие Сыны-Владыки ограничены в сотворении новых типов созданий, и не сомневаемся в том, что это ограничение становится необходимым из-за высвобождения их сверхконечных потенциалов.

Завършването на посвещенията в образа на създание и придобиване на най-висшето пълновластие във вселената трябва да означава окончателно освобождаване способностите на Михаилът към крайни действия, съпровождани от появяването на способност към служене, излизащо зад пределите на крайното. Именно във връзка с това ние отбелязваме, че такива Синове-Владики са ограничени в сътворяването на нови типове създания, и не се съмняваме в това, че това ограничение става необходимо поради освобождаване на техните свръхкрайни потенциали.

Весьма вероятно, что в течение всей современной эпохи эти нераскрытые способности создателя останутся невостребованными. Но мы верим, что в отдаленном будущем, в формирующихся сегодня вселенных внешнего пространства, связь прошедшего семь посвящений Сына-Владыки с прошедшим семь стадий Созидательным Духом сможет достичь абсонитных уровней служения, сопровождаясь появлением новых вещей, значений и ценностей на трансцендентальных уровнях предельного вселенского смысла.

Твърде е вероятно, че в течение на цялата съвременна епоха тези неразкрити способности на създателя да останат непоискани. Но ние вярваме, че в отдалеченото бъдеще, във формиращите се вселени на външното пространство, връзката на преминалия седем посвещения Син-Владика с преминалия седем стадия Съзидателен Дух ще може да достигне абсонитни нива на служене, съпроводено с появяването на нови неща, значения и ценности на трансцеденталните нива в пределния вселенски смисъл.

Так же как актуализация Божества-Высшего достигается благодаря эмпирическому служению, так и Сыны-Создатели достигают личной реализации потенциалов божественности Рая, сокрытых в их непостижимых натурах. В бытность на Урантии Христос Михаил однажды сказал: «Я есть путь, истина и жизнь». И мы верим, что в бесконечности Сынам-Михаилам буквально суждено стать «путем, истиной и жизнью», извечно прокладывать путь всем вселенским личностям, ведя их от высшей божественности к предельной абсонитности и далее — к завершенности божества в вечности.

Така също както актуализирането на Божеството-Висш се достига благодарение на емпирическото служене, така и Синовете-Създатели достигат лична реализация в потенциалите на божественост в Рая, скрити в техните непостижими натури. Когато е бил на Урантия Христос Михаил веднъж е казал: "Аз съм пътя, истината и живота". И ние вярваме че в безкрайността на Синовете-Михаили буквално е съдено да станат "пътя, истината и живота", вечно прокарвайки път за всички вселенски личности, водейки ги от висшата божественост към пределната абсонитност и по-нататък - към завършеността на божествата във вечността.

[Представлено Воспитателем Мудрости Уверсы.]

[Представено от Възпитателят по Мъдрост на Уверса.]


Страница 243