Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 10. РАЙСКАЯ ТРОИЦА
Документ 10. РАЙСКАТА ТРОИЦА
РАЙСКАЯ Троица вечных Божеств помогает Отцу освободиться от абсолютизма личности. Троица в совершенстве объединяет безграничное выражение бесконечной личной воли Бога с абсолютностью Божества. Вечный Сын и различные Сыны божественного происхождения, а также Совместный Вершитель и его вселенские дети, эффективно обеспечивают освобождение Отца от ограничений, заключенных в его первичности, совершенстве, неизменности, вечности, всеобщности, абсолютности и бесконечности.
Райската Троица на вечните Божества помага на Отеца да се освободи от абсолютизма на личността. Троицата в съвършенство обединява безграничното изразяване на безкрайната лична воля на Бога с абсолютността на Божеството. Вечният Син и различните Синове от божествен произход, а така също Съвместният Вършител и неговите вселенски деца, ефективно обезпечават освобождаването на Отеца от ограниченията, заключени в неговата първичност, съвършенство, неизменност, вечност, всеобщност, абсолютност и безкрайност.
Райская Троица действительно обеспечивает полноту выражения и совершенство раскрытия вечной природы Божества. Таким же образом Неизменные Сыны Троицы являются полным и совершенным раскрытием божественной справедливости. Троица есть единение Божества, и это единение вечно покоится на абсолютном фундаменте божественного единства трех изначальных, однородных и сосуществующих личностей: Бога-Отца, Бога-Сына и Бога-Духа.
Райската Троица действително обезпечава пълнотата на изразяването и съвършенството в разкритието на вечната природа на Бога. По такъв начин Неизменните Синове на Троицата се явяват пълно и съвършено разкритие на божествената справедливост. Троицата е единение на Божествата, и това единение вечно почива на абсолютния фундамент на божественото единство на трите изначални, еднородни и съсъществуващи личности: Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух.
Глядя в бесконечное прошлое из положения, существующего в круге вечности в настоящее время, мы способны обнаружить только одну абсолютную неминуемость в событиях вселенной, а именно Райскую Троицу. Я полагаю, что Троица была неизбежной. Кроме нее во всей вселенной вселенных, в ее прошлом, настоящем и будущем, — какими они видятся мне, — я не вижу ничего неотвратимого. Сегодняшнее мироздание — в ретроспективе или перспективе — немыслимо без Троицы. При наличии Троицы мы можем постулировать альтернативные или даже множественные пути свершения чего бы то ни было, но без Троицы Отца, Сына и Духа мы неспособны понять, каким образом Бесконечное могло достичь тройственного и равного воплощения на фоне абсолютного единства Божества. Ни одна другая концепция творения не отвечает критериям Троицы в отношении завершенности абсолютности, характеризующей единство Божества в сочетании с исчерпывающим характером произвольного освобождения, присущего тройственной персонализации Божества.
Гледайки в безкрайното минало от положението, съществуващо в кръга вечност в настояще време, ние сме способни да открием само една абсолютна неизбежност в събитията във вселената, а именно Райската Троица. Аз полагам, че Троицата е била неизбежна. Освен нея в цялата вселена на вселените, в нейното минало, настояще и бъдеще, - каквито ми се виждат на мен, - аз не виждам нищо неизбежно. Днешното мироздание - в ретроспектива или перспектива - е немислимо без Троицата. При наличие на Троицата ние можем да постулираме алтернативни или даже множествени пътища за ставането на каквото и да било, но без Троицата на Отца, Сина и Духа ние сме неспособни да разберем, по какъв начин Безкрайното е могло да достигне троичното и равно въплъщение на фона на абсолютното единство на Божеството. Нито една друга концепция за творението не отговаря на критериите за Троицата по отношение на завършеността в абсолютността, характеризираща единството на Божеството в съчетание с изчерпващия характер на произволното освобождение, присъщо на троичната персонализация на Божеството.
1. САМОРАСПРОСТРАНЕНИЕ ПЕРВОГО ИСТОЧНИКА И ЦЕНТРА
1. САМОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПЪРВИЯТ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР
По-видимому, у истоков вечности Отец приступил к всеобъемлющему самораспространению. В бескорыстной, дающей и порождающей любовь природе Всеобщего Отца есть нечто такое, что побуждает его оставлять за собой только то могущество и ту власть, которые, очевидно, он считает невозможным делегировать или посвятить другим.
Видимо, в изворите на вечността Отецът е пристъпил към всеобемащо саморазпространение. В безкористната, даваща и пораждаща любов природа на Всеобщия Отец има нещо такова, което го подбужда да оставя за себе си само това могъщество и тази власт, които, очевидно, той счита за невъзможно да делигира или да посвети другиму.
Всеобщий Отец всегда лишал себя всего того, что можно было посвятить какому-либо другому Создателю или созданию. Он наделил своих божественных Сынов и подчиненных им разумных созданий всем могуществом и всей властью, какими только можно было их наделить. Он действительно передал своим Полновластным Сынам в их вселенных все прерогативы исполнительной власти, какие
Всеобщият Отец винаги е лишавал себе си от всичко това, което би могло да се посвети на някой друг Създател или създание. Той е надарил своите божествени Синове и подчинените им разумни създания с цялото могъщество и с цялата власт, с каквито само може да ги надари. Той действително е предал на своите Пълновластни Синове в техните вселени всички прерогативи на изпълнителната власт, каквито
Страница 109
только можно было им передать. В локальных вселенных он сделал каждого Полновластного Сына-Создателя таким же совершенным, компетентным и наделенным властью, каким является Вечный Сын в изначальной и центральной вселенной. Он отдал — фактически посвятил, наделяя тем благородством и святостью, которые заключает в себе обладание личностью, — всего себя со всеми своими атрибутами, всё то, чего он мог себя лишить, всеми возможными путями, во все эпохи, повсеместно, всякой личности и во всех вселенных, кроме вселенной его центрального пребывания.
само той може да им предаде. В локалните вселени той е направил всеки Пълновластен Син-Създател също така съвършен, компетентен и надарен с власт, такъв какъвто се явява Вечния Син в изначалната и централна вселена. Той е отдал - фактически посветил, надарявайки с това благородство и святост, които заключват в себе си притежанието на личността, - целият себе си със всички свои атрибути, всичко това, от което той може да се лиши, по всички възможни пътища, във всички епохи, повсеместно, на всяка личност и във всички вселени, освен във вселената на неговото централно пребиваване.
Божественная личность не эгоцентрична; самораспространение и наделение личностью присущи божественной индивидуальности, обладающей свободной волей. Создания стремятся к объединению с другими личностными созданиями; Создатели испытывают потребность поделиться божественностью со своими вселенскими детьми; личность Бесконечного раскрывается как Всеобщий Отец, разделяющий реальность существования и равноправность с двумя однородными личностями — Вечным Сыном и Совместным Вершителем.
Божествената личност не егоцентрична; саморазпространението и надаряването на личността са присъщи на божествената индивидуалност, притежаваща свободна воля. Създанията се стремят към обединение с други личностни създания; Създателите изпитват потребност да споделят божествеността със своите вселенски деца; личността на Безкрайният се разкрива като Всеобщ Отец, разделящ реалността на съществуването и равноправността с две еднородни личности - Вечния Син и Съвместния Вършител.
В поисках знаний о личности Отца и его божественных атрибутах мы всегда будем зависеть от откровений Вечного Сына, ибо когда состоялся совместный акт творения, когда появилась личность Третьего Лица Божества, претворившего в жизнь объединенные идеи своих божественных родителей, Отец перестал существовать как безусловная личность. С появлением Совместного Вершителя и материализацией центрального ядра творения произошли некоторые изменения вечного характера. Бог отдал себя — как абсолютную личность — своему Вечному Сыну. Так Отец посвящает «бесконечную личность» своему первородному Сыну, в то время как оба они посвящают отражающую их вечный союз «совместную личность» Бесконечному Духу.
В търсенето на знанията за личността на Отеца и неговите божествени атрибути ние винаги ще зависим от откровенията на Вечния Син, защото когато се е състоял съвместния акт в творението, когато се е появила личността на Третото Лице на Божеството, претворило в живот обединените идеи на своите божествени родители, Отеца е престанал да съществува като безусловна личност. С появяването на Съвместния Вършител и материализацията на централното ядро на творението са станали някои изменения във вечния характер. Богът е отдал себе си - като абсолютна личност - на своя Вечен Син. Така Отецът посвещава "безкрайната личност" на своя първороден Син, в същото време както те двамата посвещават, отразяващата техния вечен съюз "съвместна личност" на Безкрайния Дух.
Ввиду этих и других причин, непонятных конечному разуму, человеку крайне трудно осмыслить бесконечную отеческую личность Бога, кроме как во всеобщем раскрытии Бога в Вечном Сыне и, вместе с Сыном, во всеобщем проявлении в Бесконечном Духе.
В предвид тези и други причини, непонятни за крайният разум, за човека в крайна сметка е трудно да осмисли безкрайната бащинска личност на Бога, освен както във всеобщото разкритие на Бога във Вечния Син и, заедно със Сина, във всеобщото проявление в Безкрайния Дух.
Так как Райские Божьи Сыны посещают эволюционные миры и порой даже пребывают в них в облике смертной плоти, а также ввиду того, что эти посвящения позволяют смертному человеку действительно узнать нечто о природе и характере божественной личности, — ввиду этого создания планетарных сфер должны обращаться к посвящениям этих Райских Сынов в поисках надежных и достоверных сведений об Отце, Сыне и Духе.
Тъй като Райските Божи Синове посещават еволюционните светове и понякога даже пребивават в тях в облика на смъртна плът, а така също имайки в предвид това, че тези посвещения позволяват на смъртния човек действително да узнае нещо за природата и характера на божествената личност, - в предвид на това създанията от планетарните сфери трябва да се обръщат към посвещенията на тези райски Синове в търсенията на надеждни и достоверни сведения за Отеца, Сина и Духа.
2. ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ БОЖЕСТВА
2. ПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ НА БОЖЕСТВОТО
Посредством тринитизации Отец лишает себя той безусловной духовной личности, которой является Сын, но тем самым он становится Отцом этого же Сына и потому наделяет себя неограниченной способностью стать божественным Отцом всех сотворенных, возникших и других появившихся впоследствии личностей разумных волевых созданий. Как абсолютная и безусловная личность, Отец может действовать только как Сын и вместе с ним, однако как личный Отец он продолжает посвящать личность сонму разнообразных разумных волевых созданий различных уровней, неизменно поддерживая проникнутые любовью отношения с этой необъятной семьей вселенских детей.
Посредством тринитизацията Отецът лишава себе си от безусловната духовна личност, която се явява Сина, но по този същия начин той става Баща на този Син и затова надарява себе си с неограничената способност да стане божествен Отец на всички сътворени, възникващи и други появили се в последствие личности на разумните волеви създания. Като абсолютна и безусловна личност, Отецът може да действува само като Сина и заедно с него, обаче като личният Отец той продължава да посвещава личности на множество разнообразни разумни волеви създания от различни нива, неизменно поддържайки проникнати от любов отношения с това необятно семейство вселенски деца.
Когда Отец посвящает всего себя личности своего Сына и когда этот акт самопосвящения становится завершенным и совершенным, исполненным бесконечного могущества и бесконечной природы союза Отца и Сына, вечные партнеры совместно посвящают те свои качества и атрибуты, которые образуют еще одно,
Когато Отецът посвещава целият себе си на личността на своя Син и когато този акт на самопосвещение стане завършен и съвършен, изпълнен с безкрайно могъщество и безкрайна природа съюз на Отеца и Сина, вечните партньори съвместно посвещават тези свои качества и атрибути, които образуват още едно,
Страница 110
подобное им существо; и эта совместная личность, Бесконечный Дух, завершает экзистенциальное воплощение Божества.
подобно на тях същество; и тази съвместна личност, Безкрайния Дух, завършва екзистенциалното въплъщение на Божеството.
Сын необходим для отцовства Бога. Дух необходим для братства Второго и Третьего Лиц. Три лица — это минимальная социальная группа, но это самый незначительный из всех многочисленных доводов в пользу веры в неизбежность Совместного Вершителя.
Синът е необходим за бащинството на Бога. Духът е необходим за братството на Второто и Третото Лица. Три лица - това е минималната социална група, но това е най-незначителният от всички многочислене доводи в полза на вярата за неизбежността на Съвместния Вършител.
Первый Источник есть бесконечная отеческая личность, неисчерпаемый источник личностей. Вечный Сын есть безусловный абсолют личности, то божественное существо, которое является совершенным выражением личностной природы Бога для всех эпох, всей вечности. Бесконечный Дух есть совместная личность, уникальный личностный результат извечного союза Отца и Сына.
Първият Източник е безкрайната бащинска личност, неизчерпаем източник на личности. Вечният Син е безусловният абсолют на личността, това божествено същество, което се явява съвършеното изразяване на личностната природа на Бога за всички епохи, за цялата вечност. Безкрайният Дух е съвместната личност, уникалният личностен резултат на извечния съюз на Отеца и Сина.
Личность Первого Источника и Центра есть личность бесконечности за вычетом абсолютной личности Вечного Сына. Личность Третьего Источника и Центра есть сверхобъединение, возникшее в результате союза освобожденной личности Отца и абсолютной личности Сына.
Личността на Първият Източник и Център е личност на безкрайността с изключение на абсолютната личност на Вечния Син. Личността на Третият Източник и Център е свръхобединение, възникнало в резултат на съюза на освободената личност на Отца и абсолютната личност на Сина.
Всеобщий Отец, Вечный Сын и Бесконечный Дух являются уникальными лицами. Ни одно из них не является дубликатом; каждое подлинно; все — едины.
Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух се явяват уникални лица. Нито едно от тях не се явява дубликат; всяко е истинско; всички - са единствени.
Только Вечный Сын испытывает всю полноту божественных личностных связей, осознавая как свое сыновство по отношению к Отцу, так и отцовство по отношению к Духу, а также божественное равенство как с исходным Отцом, так и с партнером-Духом. В опыте Отца есть равный ему Сын, но Отец не знает ничего исходного, предшествующего ему. Вечный Сын обладает опытом сыновства, он признает родительскую исходность, и одновременно с этим Сын понимает, что является совместным родителем Бесконечного Духа. Бесконечный Дух сознает двойственное происхождение своей личности, но он не является источником личности еще одного равного Божества. На Духе замыкается экзистенциальный цикл персонализации Божества; первичные личности Третьего Источника и Центра — а их в общей сложности семь — являются эмпирическими.
Само Вечният Син изпитва цялата пълнота на божествените личностни връзки, осъзнавайки както своята синовност по отношение на Отеца, така и бащинството по отношение на Духа, а така също и божественото равенство както с изходния Отец, така и с партньора - Дух. В опита на Отецът е равен неговия Син, но Отецът не знае за нищо изходно, предшествуващо го. Вечният Син притежава синовната опитност, той признава родителското начало, и едновременно с това Синът разбира, че се явява съвместен родител на Безкрайния Дух. Безкрайният Дух осъзнава двойнствения произход на своята личност, но той не се явява източник на личност на още едно равно Божество. В Духът се затваря екзистенциалният цикъл на персонализация на Божеството; първичните личности на Третият Източник и Център - а в тяхната обща сложност седем - се явяват емпирически.
Я происхожу от Райской Троицы. Я знаю Троицу как объединенное Божество; я знаю также, что Отец, Сын и Дух существуют и действуют в своих специфически индивидуальных качествах. Я знаю наверняка, что они не только действуют лично и совместно, но также согласовывают свою деятельность в различных сочетаниях, так что в итоге проявляются в семи единичных и множественных качествах. И так как семь этих объединений исчерпывают возможные варианты комбинаций божественности, то и вселенские реальности неизбежно проявляются в семи разновидностях ценностей, значений и личности.
Аз произхождам от Райската Троица. Аз знам Троицата като обединено Божество; аз зная също, че Отеца, Сина и Духа съществуват и действуват в своите специфични индивидуални качества. Аз зная навярно, че те не само действуват лично и съвместно, но също така съгласуват своята деятелност в различни съчетания, така че в крайна сметка се проявяват в седем еденични и множествени качества. И тъй като тези седем обединения изчерпват възможните варианти от кобинации на божествеността, то и всички вселенски реалности неизбежно се проявляват в седем разновидности на ценностите, значенията и личностите.
3. ТРИ ЛИЦА БОЖЕСТВА
3. ТРИ ЛИЦА НА БОЖЕСТВОТО
Несмотря на то, что есть только одно Божество, существует три безусловных и божественных персонализации Божества. О наделении людей божественными Настройщиками Отец сказал: «Сотворим смертного человека по образу нашему». Не раз в урантийских писаниях появляется ссылка на деяния множественного Божества, что явно указывает на признание существования и деятельности трех Источников и Центров.
Независимо от това, че има само едно Божество, съществуват три безусловни и божествени персонализации на Божеството. За надаряването на хората с божествените Настройчици Отецът е казал: "Да сътворим смъртния човек по наш образ". Не веднъж в урантийските писания се появява препратка към деяията на множествено Божество, което явно указва за признаване съществуването и деятелността на трите Източника и Центри.
Нас учат, что в Троичном объединении Сын и Дух поддерживают равные отношения с Отцом. В вечности это безусловно так, однако во времени — и как у личностей — в их отношениях проявляются ярко выраженные различия. Глядя из
Нас ни учат, че в Троичното обединение Сина и Духа поддържят равни отношения с Отеца. Във вечността това безусловно е така, обаче във времето - и както при личностите - в техните отношения се проявяват ярко изразени различия. Гледайки от
Страница 111
Рая во вселенные, эти отношения кажутся очень схожими, но стоит посмотреть на них из глубин пространства, как они представляются совершенно различными.
Рая във всички вселени, тези отношения изглеждат много сходни, но си струва да се погледне на тях от дълбочината на пространството, как те се представят за съвършенно различни.
Если Божественные Сыны действительно являются «Словом Божьим», дети Духа воистину представляют собой «Деяние Божье». Бог говорит через Сына и, вместе с ним, действует посредством Бесконечного Духа, в то время как в любой деятельности во вселенной Сын и Дух демонстрируют совершенное товарищество и трудятся как два равноправных брата, проникнутые восхищением и любовью к уважаемому и божественно чтимому общему Отцу.
Ако Божествените Синове действително се явяват "Словто Божие", децата на Духа наистина представляват по себе си "Деяние Божие". Богът говори чрез Сина и, заедно с него, действува посредством Безкрайния Дух, в същото време както във всяка деятелност във вселената Сина и Духа демонстрират съвършенно другарство и се трудят като два равнопоставени братя, проникнати от възхищение и любов към уважавания и божествено почитан общ Отец.
Отец, Сын и Дух бесспорно одинаковы в своей природе, однородны в бытии, но существуют очевидные различия в их действиях во вселенной, а по отдельности каждое лицо Божества явно ограничено в своей абсолютности.
Отецът, Синът и Духът безспорно са еднакви в своята природа, еднородни в битието, но съществуват очевидни различия в техните действия във вселената, а по отделно всяко лице на Божеството явно е ограничено в своята абсолютност.
По-видимому, до того, как Всеобщий Отец самопроизвольно лишил себя личности, полномочий и прочих атрибутов, образующих Сына и Духа, он был (в философском аспекте) безусловным, абсолютным и бесконечным Божеством. Однако без Сына такой теоретический Первый Источник и Центр не смог бы — ни в каком смысле слова — считаться Всеобщим Отцом; отцовство невозможно без сыновства. Более того: чтобы быть абсолютным во всеобъемлющем смысле, Отец, в какой-то отдаленный в вечности момент, должен был существовать в одиночестве. Но такого обособленного существования Отца никогда не было; как Сын, так и Дух сосуществуют с Отцом в вечности. Первый Источник и Центр всегда был и всегда будет вечным Отцом Первородного Сына и, вместе с Сыном, вечным прародителем Бесконечного Духа.
Видно е, че до момента, когато Всеобщият Отец самопроизволно е лишил себе си от личност, пълномощия и други атрибути, образуващи Сина и Духа, той е бил (във философски аспект) безусловно, абсолютно и безкрайно Божество. Обаче без Синът такъв теоретически Първи Източник и Център не би могъл - в никакъв смисъл на думата - да се счита за Всеобщ Отец; бащинството е невъзможно без синовност. Още повече: за да бъде абсолютен във всеобемащ смисъл, Отецът, в някакъв отдалечен във вечността момент, трябва да е съществувал единствен сам. Но такова обособено съществуване на Отецът никога не е имало; както Синът, така и Духът съсъществуват с Отеца във вечността. Първият Източник и Център винаги е бил и винаги ще бъде вечният Отец на Първородния Син и, заедно със Сина, вечен прародител на Безкрайния Дух.
По нашему наблюдению, Отец лишил себя всех непосредственных проявлений абсолютности, кроме абсолютного отцовства и абсолютной воли. Мы не знаем, является ли воля отчуждаемым атрибутом Отца; мы можем только констатировать, что он не лишил себя воли. По-видимому, подобная бесконечность воли была вечно присуща Первому Источнику и Центру.
По наше наблюдение, Отецът е лишил себе си от всички непосредствени проявления на абсолютността, освен абсолютното бащинство и абсолютната воля. Ние не знаем, явява ли се волята отчуждаем атрибут на Отца; ние можем само да констатираме, че той не е лишил себе си от воля. Видимо е, че подобна безкрайна воля е била вечно присъща на Първият Източник и Център.
Посвящая Вечному Сыну абсолютность личности, Всеобщий Отец освобождается от оков абсолютизма личности, но поступая так, он делает шаг, который навсегда лишает его возможности действовать самостоятельно в качестве личностного абсолюта. И с окончательной персонализацией сосуществующего Божества — Совместного Вершителя — возникает критическая тринитарная взаимозависимость трех божественных личностей в отношении тотальности абсолютной функции Божества.
Посвещавайки на Вечния Син абсолюта на личността, Всеобщият Отец се освобождава от оковите на абсолютизма на личността, но постъпвайки така, той прави крачка, която завинаги го лишава от възможността да действува самостоятелно в качеството на личностен абсолют. И с окочателната персонализация съсъществуващото Божество - Съвместният Вършител - възниква критичната тринитарна взаимозависимост на трите божествени личности в отношение на тоталността на абсолютната функция на Божеството.
Бог есть Отец-Абсолют всех личностей во вселенной вселенных. Отец лично абсолютен в свободе действия, однако в созданных, создаваемых и грядущих вселенных времени и пространства Отец, очевидно, абсолютен как всецелое Божество только в Райской Троице.
Богът е Отец-Абсолют за всички личностти във вселената на вселените. Отецът лично е абсолютен в свободата на действията, обаче в създадените, създаващи се и градящите се вселени на времето и пространството Отеца, очевидно, е абсолютен като всецяло Божество само в Райската Троица.
За пределами Хавоны, в феноменальных вселенных, Первый Источник и Центр действует следующим образом:
Зад пределите на Хавона, във феноменалните вселени, Първият Източник и Център действува по следния начин:
1. Как создатель — через Сынов-Создателей, своих внуков.
1. Като създател - чрез Синовете-Създатели, своите внуци.
2. Как управляющий — через гравитационный центр Рая.
2. Като управляващ - чрез гравитационният център на Рая.
3. Как дух — через Вечного Сына.
3. Като дух - чрез Вечния Син.
4. Как разум — через Совместного Создателя.
4. Като разум - чрез Съвместния Създател.
5. Как Отец он поддерживает родительскую связь со всеми созданиями через свой личностный контур.
Като Отец той поддържа родителска връзка със всички създания чрез своя личностен контур.
6. Как личность он действует непосредственно по всему творению с помощью своих особых частиц, в смертных людях — через Настройщиков Сознания.
Като личност той действува непосредствено по цялото творение с помоща на своите особе ни частици, в смъртните хора - чрез Настройчиците на Съзнанието.
7. Как всеобъемлющее Божество он действует только в Райской Троице.
7. Като всеобемащо Божество той действува само в Райската Троица.
Страница 112
Все эти случаи отчуждения прав и делегирования полномочий являются полностью добровольными и возложены на Всеобщего Отца им самим. Всемогущий Отец намеренно принимает эти ограничения вселенской власти.
Всички тези случаи на отчуждаване на права и делегиране на пълномощия се явяват напълно доброволни и възложени на Всеобщият Отец от него самия. Всемогъщият Отец преднамерено предприема тези ограничения на вселенската власт.
Вечный Сын, очевидно, действует в единстве с Отцом во всех аспектах духовного, за исключением посвящения частиц Отца и других доличностных функций. Сын также не имеет непосредственного отношения к интеллектуальной деятельности материальных созданий или к энергетической деятельности в материальных вселенных. Как абсолют, Сын действует личностно и только в духовной вселенной.
Вечният Син, очевидно, действува в единство с Отца във всички аспекти на духовното, с изключение посвещаването на частиците на Отца и други доличностни функции. Синът също така няма непосредствено отношение към интелектуалната деятелност на материалните създания или към енергетичната деятелност в материалните вселени. Като абсолют, Синът действува личностно и само в духовната вселена.
Во всей своей деятельности Бесконечный Дух демонстрирует поразительную универсальность и невероятную разносторонность. Он действует в сферах разума, материи и духа. Совместный Вершитель представляет общность Отца-Сына, однако он выступает и от собственного имени. Дух не имеет прямого отношения к физической и духовной гравитации или к личностному контуру, но принимает более или менее активное участие в любой другой деятельности во вселенной. Хотя очевидно, что Бесконечный Дух зависит от трех экзистенциальных и абсолютных управлений гравитацией, по-видимому, он осуществляет три сверхуправления. Именно такая триединая способность разнообразно используется для преодоления и кажущейся нейтрализации проявлений изначальных сил и энергий, вплоть до сверхпредельных границ абсолютности. В некоторых ситуациях эти сверхуправления преодолевают, в абсолютном аспекте, даже исходные проявления космической реальности.
В цялата своя деятелност Безкрайният Дух демонстрира поразителна универсалност и невероятна разностранност. Той действува в сферите на разума, материята и духа. Съвместният Вършител представлява общността на Отец-Син, обаче той излиза и от собствено име. Духът няма пряко отношение към физическата и духовна гравитация или към личностния контур, но приема по-голямо или по-малко активно участие във всяка друга деятелност във вселената. Макар да е очевидно, че Безкрайният Дух зависи от трите екзистенциални и абсолютни управления на гравитацията, видимо, той осъществява три свръхуправления. Именно такавата триединна способност разнообразно се използува за преодоляването и привидната неутрализация на проявленията на изначалните сили и енергии, чак до свръхпределните граници на абсолютността. В някои ситуации тези свръхуправления преодоляват, в абсолютен аспект, даже изходните проявления на космическата реалност.
4. ТРОИЧНЫЙ СОЮЗ БОЖЕСТВА
4. ТРОИЧНИЯТ СЪЮЗ НА БОЖЕСТВОТО
Из всех абсолютных объединений Райская Троица (первое триединство) является уникальным и особым объединением личностного Божества. Бог действует как Бог только относительно Бога и тех, кто знает Бога, но как абсолютное Божество — только в Райской Троице и относительно тотальности вселенной.
От всички абсолютни обединения на Райската Троица (първото триединство) се явява уникално и особено обединение на личностното Божество. Богът действува като Бог само относно Бога и този, който знае Бога, но като абсолютно Божество - само в Райската Троица и относно тоталността на вселената.
Вечное Божество отличается совершенным единением; тем не менее, три лица Божества являются абсолютно индивидуальными. Райская Троица позволяет одновременно выразить всё разнообразие черт характера и бесконечного могущества как Первого Источника и Центра и его вечных и равных товарищей, так и всего божественного единства вселенских функций нераздельного Божества.
Вечното Божество се отличава със съвършено единение; не по-малко, трите лица на Божеството се явяват абсолютно индивидуални. Райската Троица позволява едновременно да се изрази цялото разнообразие на чертите от характера и безкрайното могъщество както на Първия Източник и Център и неговите вечни и равни другари, така и на цялото божествено единство на вселенските функции на неразделното Божество.
Троица есть объединение бесконечных лиц, действующее в неличностном качестве, но не нарушающее статуса личности. Позволим себе такой пример: отец, сын и внук могли бы объединиться в корпорацию, которая, являясь неличностной, подчинялась бы их личной воле.
Троицата е обединение на безкрайните лица, действуващо в неличностно качество, но не нарушаващо статуса на личността. Ще си позволим такъв пример: бащата, сина и внука биха могли да се обединят в корпорация, която, явявайки се неличностна, би се подчинявала на тяхната лична воля.
Райская Троица реальна. Она существует как союз Божества, состоящий из Отца, Сына и Духа. Тем не менее, Отец, Сын или Дух — или любые двое из них — могут функционировать по отношению к всё той же Райской Троице. Отец, Сын и Дух могут сотрудничать вне Троицы, но не как три Божества. Как самостоятельные личности они могут сотрудничать по своему усмотрению, но это уже не будет Троицей.
Райската Троица е реална. Тя съществува като съюз на Божеството, състояща се от Отеца, Сина и Духа. Не по-малко от това, Отецът, Синът или Духът - или всеки двама от тях - могат да функционират по отношение към цялата тази същата Райска Троица. Отецът, Синът и Духът могат да сътрудничат извън Троицата, но не като три Божества. Като самостоятелни личности те могат да сътрудничет по свое усмотрение, но това вече няма да бъде Троицата.
Всегда помните: то, что совершает Бесконечный Дух, есть функция Совместного Вершителя. Как Отец, так и Сын действуют в нем, через него и в его лице. Но тщетны будут попытки раскрыть тайну Троицы — трое как один и в одном, один как двое и действующий за двоих.
Винаги помнете: това, което извършва Безкрайния Дух, е функция на Съвместния Вършител. Както Отецът, така и Синът действуват в него, чрез него и в негово лице. Но напразни ще бъдат опитите да се разкрие тайната на Троицата - трима като един и в едно, един като двама и действуващ за двама.
Связь Троицы со всеми событиями во вселенной такова, что мы должны принимать ее во внимание, пытаясь объяснить совокупность любого изолированного космического события или личностной взаимосвязи. Троица функционирует на
Връзката на Троицата с всички събития във вселената е такава, че ние сме длъжни да вземем това под внимание, опитвайки се да обясним съвкупността на кое да е изолирано космическо събитие или личностна взаимовръзка. Троицата функционира на
Страница 113
всех уровнях космоса, а смертный человек ограничен уровнем конечного; поэтому ему приходится довольствоваться конечным представлением о Троице как Троице.
всички нива на космоса, а смъртния човек е ограничен до нивото на крайното; затова на него му се налага да се задоволява с крайните предстви за Троицата като Троица.
Как смертное создание во плоти, вы должны рассматривать Троицу в соответствии с личной просвещенностью и в согласии с умственными и душевными реакциями. Вам доступна лишь малая доля знаний об абсолютности Троицы, но на пути к Раю вы не раз будете потрясены новыми откровениями и неожиданными открытиями верховности и предельности Троицы, если не ее абсолютности.
Като смъртно създание в плът, вие трябва да разглеждате Тройцата в съответствие с личната просветеност и в съгласие с умствените и душевни реакции. За вас е достапна само малка част от знанията за абсолютността на Троицата, но на път към Рая вие не веднъж ще бъдете потресени от нови откровения и неочаквани открития за върховността и пределността на Троицата, ако не нейната абсолютност.
5. ФУНКЦИИ ТРОИЦЫ
5. ФУНКЦИИ НА ТРОИЦАТА
Личностные Божества имеют атрибуты, однако едва ли можно говорить об атрибутах Троицы. Более уместно вести речь о функциях этого объединения божественных существ — таких, как обеспечение правосудия, отношения всеохватности, согласованные действия и космическое сверхуправление. Эти функции являются действительно верховными, предельными и (в рамках Божества) абсолютными во всём, что касается всех живых реальностей, обладающих личностной ценностью.
Личностните Божества имат атрибути, обаче едва ли може да се говори за атрибути на Троицата. По уместно е да се говори за функции на това обединение от божествени същества - такива, като обезпечаване на правосъдие, по отношение на всеобхватността, съгласувани действия и космическо свръхуправление. Тези функции се явяват действително върховни, пределни и (в рамките на Божеството) абсолютни във всичко, което касае всички живи реалности, притежаващи личностна ценност.
Функции Райской Троицы не являются простой суммой очевидной божественности Отца и тех специфических атрибутов, которые уникальны в личном существовании Сына и Духа. Троичное объединение трех Божеств Рая имеет своим результатом эволюцию, возникновение и наполнение божественным содержанием новых значений, ценностей, сил и способностей, предназначенных для всеобщего раскрытия, действия и руководства. Живые объединения, человеческие семьи, социальные группы или Райская Троица не увеличивают свою значимость за счет одного только арифметического сложения. Потенциал группы всегда значительно превышает сумму атрибутов ее отдельных компонентов.
Функциите на Райската Троица не се явяват проста сума от очевидната божественост на Отца и тези специфични атрибути, които са уникални в личното съществуване на Сина и Духа. Троичното обединение на трите Божества в Рая има своите резултати в еволюцията, възникването и изпълването с божествено съдържание на нови значения, ценности, сили и способности, предназначени за всеобщо разкритие, действия и ръководство. Живите обединения, човешките семейства, социалните групи или Райската Троица не увеличават своята значимост за сметка на едното само аритметично събиране. Потенциалът на групата винаги значително превишава сумата от атрибути на нейните отделни компоненти.
Троица — в качестве Троицы — сохраняет исключительность отношения к всему прошлому, настоящему и будущему. И лучше всего функции Троицы видны сквозь призму ее вселенских отношений. Такие отношения одновременны и могут быть множественными относительно любой отдельно взятой ситуации или события:
Троицата - в качеството на Троиците - съхранява изключителността в отношенията към всичкото минало, настояще и бъдеще. И най-добре от всичко функциите на Троицата са видни през призмата на нейните вселенски отношения. Такива отношения са едновременни и могат да бъдат множествени относно всяка отделно взета ситуация или събитие:
1. Отношение к конечному. Максимальное самоограничение есть отношение Троицы к конечному. Троица не является лицом, как не является Высшее Существо исключительным олицетворением Троицы, но Высшее Существо есть максимальное приближение к такому сосредоточению энергии и личности Троицы, которое доступно пониманию конечных созданий. Поэтому иногда, говоря о Троице в отношении к конечному, ее называют Троицей Верховности.
1. Отношение към крайното. Максималното самоограничение е отношение на Троицата към крайното. Троицата не се явява лице, както не се явява Висшето Същество изключително олицетворение на Троицата, но Висшето Същество е максимално приближение към такова съсредоточаване на енергията и личностите на Троицата, което е достъпно за разбирането на крайните създания. Затова понякога, говорейки за Троицата в отношение към крайното, я наричат Троица на Върховността.
2. Отношение к абсонитному. Райская Троица учитывает те уровни бытия, которые находятся выше конечного, но ниже абсолютного, и такое отношение иногда определяется как Троица Предельности. Ни Предельное, ни Высшее не представляют Райскую Троицу полностью, однако — в условном смысле и по отношению к их соответствующим уровням — каждое, очевидно, представляет Троицу на протяжении доличностных эпох развития эмпирического могущества.
2. Отношение към абсонитното. Райската Троица отчита тези нива на битието, които се намират по-високо от крайното, но по-ниско от абсолютното, и такова отношение понякога се определя като Троица на Пределността. Нито Пределната, нито Висшата не представляват Райската Троица напълно, обаче - в условен смисъл и по отношение към техните съответствуващи нива - всяко, очевидно, представлява Троицата по протежение на доличностните епохи в развитието на емприческото могъщество.
3. Абсолютное отношение Райской Троицы есть отношение к абсолютным сущностям с кульминацией в действиях всеобъемлющего Божества.
3. Абсолютното отношение на Райската Троица е отношение към абсолютните същности с кулминация в действията на всеобемащото Божество.
Бесконечная Троица включает согласованное действие всех триединых взаимоотношений Первого Источника и Центра — как необожествленных, так и обожествленных, поэтому личностям ее понять нелегко. Созерцая Троицу как бесконечную сущность, не забывайте о семи триединствах; таким путем можно несколько облегчить понимание и отчасти разрешить некоторые парадоксы.
Безкрайната Троица включва съгласувано действие във всички триединни взаимоотношения на Първия Източник и Център - както на необожествените, така и на обожествените, затова на личностите не е леко да я разберат. Съзерцавайки Троицата като безкрайна същност, не забравяйте за седемте триединства; по този път може малко да облегчите разбирането и отчасти да разрешите някои парадокси.
Страница 114
Однако в моем распоряжении нет таких языковых средств, которые позволили бы мне передать ограниченному разуму человека всю полноту истины и вечность значения Райской Троицы, равно как и сущность извечной взаимосвязи трех бесконечно совершенных существ.
Обаче в моето разпореждане няма такива езикови средства, които биха позволили да предам на ограничения разум на човека цялата пълнота на истината и вечността в значенията на Райската Троица, еднакво както и същността на извечната взаимовръзка на трите безкрайно съвършени същества
6. НЕИЗМЕННЫЕ СЫНЫ ТРОИЦЫ
6. НЕИЗМЕННИТЕ СИНОВЕ НА ТРОИЦАТА
Любой закон берет свое начало в Первом Источнике и Центре, который и есть закон. Обеспечение духовного правопорядка является неотъемлемой функцией Второго Источника и Центра. Раскрытие закона, обнародование и интерпретация божественных законодательных актов относятся к функции третьего Источника и Центра. Применение закона — отправление правосудия — находится в компетенции Райской Троицы и осуществляется некоторыми Сынами Троицы.
Всеки закон взима своето начало в Първия Източник и Център, който и е закон. Обезпечението духовният на законов ред се явява неотменима функция на Вторият Източник и Център. Разкриването на закона, обнародването и интерпретацията на божествените законодателни актове се отнасят към функциите на Третият Източник и Център. Прилагането на закона - отправянето за правсъдие - се намира в компетентността на Райската Троица и се осъществява от някои Синове на Троицата.
Правосудие присуще всеобщему полновластию Райской Троицы, но добродетель, милосердие и истина представляют собой вселенское служение божественных личностей; союз их Божеств составляет Троицу. Правосудие не есть отношение Отца, Сына или Духа. Правосудие есть Троичное отношение этих личностей, которые являют собой любовь, милосердие и служение. Ни одно из Райских Божеств по отдельности не вершит правосудия. Правосудие никогда не является личным отношением; оно всегда — множественная функция.
Правосъдието е присъщо на всеобщото пълновластие на Райска Троица, но добродетелта, милосърдието и истината представляват по себе си вселенското служене на божествените личности; съюзът на техните Божества съставлява Троицата. Правосъдието не е отношението на Отеца, Сина или Духа. Правосъдието е Троичното отношение на тези личности, които изявяват чрез себе си любов, милосърдие и служене. Нито едно от Райските Божества по отделно не извършва правосъдие. Правосъдието никога не се явява лично отношение; то винаги е множествена функция.
Свидетельство — основа справедливости (правосудия в сочетании с милосердием) — предоставляется личностями Третьего Источника и Центра, совместного представителя Отца и Сына во всех мирах и умах разумных созданий всего творения.
Свидетелството - основата на справедливостта (правосъдието в съчетание с милосърдието) - се предоставят от личностите на Третият Източник и Център, съвместния представител на Отеца и Сина във всички светове и умове на разумните създания от цялото творение.
Приговор — окончательное вершение правосудия в соответствии со свидетельством, представленным личностями Бесконечного Духа, — относится к компетенции Неизменных Сынов Троицы, существ, несущих в себе Троичную сущность объединенных Отца, Сына и Духа.
Присъдата - окончателното извършване на правосъдие в съответствие със свидетелството, предоставено от личностите на Безкрайния Дух, - отнася се до компетентността на Неизменните Синове на Троицата, същества, носещи в себе си Троичната същност на обединените Отец, Син и Дух.
Данная группа Сынов Троицы включает следующие личности:
Дадената група от Синове на Троицата включва следните личности:
1. Тринитизованные Таинства Верховности.
1. Тринитизованите Тайнства на Върховността.
2. От Века Вечные.
2. От Векове Вечните.
3. От Века Древние.
3. От Векове Древните.
4. От Века Совершенные.
4. От Векове Съвършенните.
5. От Века Недавние.
5. От Векове Неодавнашните.
6. От Века Единые.
6. От Векове Единните.
7. От Века Верные.
7. От Векове Верните.
8. Воспитатели Мудрости.
8. Възпитатели по Мъдрост.
9. Божественные Советники.
9. Божествени Съветници.
10. Всеобщие Цензоры.
10. Всеобщи Цензори.
Мы являемся детьми трех Райских Божеств, объединенных в Троице, ибо волей судьбы я принадлежу к десятой категории этой группы — Всеобщим Цензорам. Данные категории не передают отношения Троицы во всеобщем смысле; такое коллективное отношение Божества выражается ими только в области исполнительного судопроизводства — правосудия. Задуманные Троицей для выполнения строго определенного, вверенного им вида деятельности, они представляют Троицу только в тех функциях, ради которых они были наделены личностью.
Ние се явяваме деца на трите Райски Божества, обединени в Троицата, защото по волята на съдбата аз принадлежа към десетата категория от тази група - Всеобщите Цензори. Дадените категории не предават отношенията на Троицата във всеобщ смисъл; такова колективно отношение на Божеството се изразява от тях само в областта на на изпълнителното съдопроизводство - правосъдието. Замислени от Троицата за изпълнение на строго определен, поверен им вид деятелност, те представляват Троицата само в тези функции, заради които те са били надарени с личности.
Страница 115
От Века Древние и их партнеры троичного происхождения выносят судебные решения, которые отличаются высшей степенью справедливости по отношению к семи сверхвселенным. В центральной вселенной подобные функции существуют только в теории: здесь справедливость самоочевидна в совершенстве, а совершенство Хавоны исключает любую возможность дисгармонии.
От Векове Древните и техните партньори от троичен произход обявяват съдебните решения, които се отличават с висша степен на справедливост по отношение към седемте свръхвселени. В централната вселена подобни функции съществуват само като теория: тук справедливостта е самоочевидна в съвършенство, а съвършенството на Хавони изключва всякаква възможност за дисхармония.
Правосудие — это собирательное представление о праведности, милосердие — его личностное выражение. Милосердие — это отношение любви; точность характеризует действие закона; божественный приговор есть сама справедливость, находящаяся в неизменном согласии с правосудием Троицы и вечно претворяющая божественную любовь Бога. При глубоком осознании и исчерпывающем понимании праведного правосудия Троицы, оно совпадает с милосердной любовью Всеобщего Отца. Но человек неспособен до конца понять божественное правосудие. Поэтому, с точки зрения человека, в Троице личности Отца, Сына и Духа приспособлены к согласованию служения любви и отправления правопорядка в эмпирических вселенных времени.
Правосъдието - това е събирателна представа за праведност, а милосърдието - неговото личностно изражение. Милосърдието - това е отношението на любовта; точността характеризира действието на закона; божествената присъда е самата справедливост, намираща се в неизменно съгласие с правосъдието на Троицата и вечно претворяваща божествената любов на Бога. При дълбоко осъзнаване и изчерпващо разбиране на праведното правосъдие на Троицата, то съвпада с милосърдната любов на Всеобщия Отец. Но човек е неспособен до край да разбере божественото правосъдие. Затова, от гледната точка на човека, в Троицата личностите на Отца, Сина и Духа са приспособени към съгласуване в служенето на любовта и отправянето на правовия ред в емпирическите вселени на времето.
7. СВЕРХУПРАВЛЕНИЕ ВЕРХОВНОСТИ
7. СВРЪХУПРАВЛЕНИЕ НА ВЪРХОВНОСТТА
Первое, Второе и Третье Лица Божества равны друг другу и являются единым целым. «Господь, Бог наш, — Бог единый». Божественная Троица вечных Божеств являет совершенство замысла и единство исполнения. Отец, Сын и Совместный Вершитель действительно и божественно едины. Истинно сказано: «Я первый, и я последний, и нет другого Бога, кроме меня».
Първото, Второто и Третото Лица на Божеството са равни едно на друго и се явяват едно цяло. "Господът, Бог наш, - е Бог единен". Божествената Троица на вечните Божества се явява съвършенството на замисъла и единството на изпълнението. Отецът, Синът и Съвместният Вършител действително и божествено са единни. Истинно е казаното: "Аз съм първият, и аз съм последният, и няма друг Бог, освен мен".
В представлении смертных конечного уровня Райская Троица, как и Высшее Существо, имеет отношение только к всеохватности — к всей планете, всей вселенной, всей сверхвселенной, всей большой вселенной. Это отношение всеохватности объясняется тем, что Троица представляет собой всеохватность Божества, а также многими другими причинами.
В представите на смъртните от крайното ниво Райската Тройца, както и Висшето Същество, имат отношение само към всеобхватността - към цялата планета, цялата вселена, цялата свръхвселена, цялата голяма вселена. Това отношение на всеобхватност се обяснява с това, че Троицата представлява по себе си всеобхватност на Божеството, а така също и с много други причини.
Высшее Существо есть нечто меньшее и нечто иное, чем Троица конечных вселенных; однако в определенных пределах и в течение данной эпохи незавершенного энерго-личностного синтеза это эволюционное Божество, вероятно, отражает отношение Троицы Верховности. Отец, Сын и Дух не предпринимают личных действий совместно с Высшим Существом, но в течение нынешней космической эры они сотрудничают с ним в качестве Троицы. Мы предполагаем, что подобные взаимоотношения существуют и с Предельным. Мы часто рассуждаем о том, каким будет характер личных взаимоотношений Божеств Рая с Богом-Высшим после окончания его развития, но доподлинно нам это неизвестно.
Висшето Същество е нещо по-малко и нещо друго, отколкото Троицата за крайните вселени; обаче в определени предели и в течение на дадена епоха на незавършения енерго-личностен синтез на това еволюционно Божество, вероятно, отразява отношението на Троиците на Върховността. Отецът, Синът и Духът не предприемат лични действия съвместно с Висшето Същество, но в течение на сегашната космическа ера те си сътрудничат с него в качеството на Троицата. Ние предполагаме, че подобни взаимоотношения съществуват и с Пределния. Ние често често разсъждаваме за това, какъв ще бъде характера на личните взаимоотношения на Божествата от Рая с Бога-Висш след завършване на неговото развитие, но със сигурност това не ни е известно.
Мы не считаем, что сверхуправление Верховности полностью предсказуемо. Более того, по всей вероятности, этой непредсказуемости присуща определенная эволюционная незавершенность, что несомненно является отличительным признаком незавершенности Высшего и незавершенности конечной реакции на Райскую Троицу.
Ние не считаме, че свръхуправлението на Върховността е напълно предсказуемо. Още повече, по всяка вероятност, тази непредсказуемост е присъща на определена еволюционна незавършеност, която несъмнено се явява като отличителен признак на незавършеността на Висшия и на незавършеността на крайната реакция на Райската Троица.
Смертный человек может сразу же подумать о множестве вещей — физических катастрофах, кошмарных происшествиях, ужасающих несчастьях, мучительных болезнях и глобальных бедствиях — и задаться вопросом, не связаны ли эти беды неведомой связью с возможными действиями Высшего Существа. Откровенно говоря, мы не знаем, мы не уверены. Однако мы видим, что со временем все эти сложные и более или менее таинственные обстоятельства всегда оборачиваются на пользу процветания и прогресса вселенных. Возможно, условия бытия и необъяснимые превратности жизни переплетены в структуре, обладающей огромным значением и ценностью, и сделано это благодаря действию Высшего и сверхуправлению Троицы.
Смъртният човек може веднага да помисли за множество неща - физически катастрофи, кошмарни произшествия, ужасяващи нещастия, мъчителни болести и глобални бедствия - и да си задава въпроси, не са ли свързани тези беди с неизповедима връзка с възможните действия на Висшето Същество. Откровенно казано, ние не знаем, ние не сме уверени. Обаче ние виждаме, че с времето всички тези сложни и повече или по-малко тайнствени обстоятелства винаги се обръщат в полза на процъфтяването и прогреса на вселените. Възможно е, условията на битието и необяснимите повратности в живота да са преплетени в структура, притежаваща огромно значение и ценност, и това да е направено благодарение на действията на Висшия и свръхуправлението на Троицата.
Страница 116
Как дитя Божье, во всех деяниях Бога-Отца вы способны увидеть личное отношение любви. Но вы не всегда будете понимать, сколь многие вселенские действия Райской Троицы направлены на благополучие индивидуального смертного создания в эволюционных мирах пространства. По мере продвижения в вечности, деяния Троицы будут раскрываться как всецело значимые и обдуманные, хотя они не всегда представляются таковыми созданиям времени.
Като деца Божии, във всички деяния на Бога-Отец вие сте способни да видите личното отношение на любов. Но вие не винаги ще разбирате, колко много вселенски действия на Райската Троица са насочени към благополучието на индивидуалното смъртно създание в еволюционните светове от пространството. По степента на придвижване във вечността, деянията на Троицата ще се разкриват като всецяло значими и обмислени, макар те не винаги да се представят като такиви на създанията на времето.
8. ТРОИЦА ЗА ПРЕДЕЛАМИ КОНЕЧНОГО
8. ТРОИЦАТА ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА КРАЙНОТО
Даже частичное понимание многих истин и фактов, относящихся к Райской Троице, возможно только в случае осознания какой-либо ее функции, выходящей за пределы конечного.
Даже частичното разбиране на много истини и факти, отнасящи се към Райската Троица, е възможно само в случаите на осъзнаване на някоя от нейните функции, излизаща зад пределите на крайното.
Было бы нецелесообразно обсуждать функции Троицы Предельности, однако мы вправе раскрыть, что Бог-Предельный есть выражение Троицы в понимании Трансценденталов. Мы склоняемся к мнению, что объединение мироздания есть акт, связанный с возникновением Предельного и, возможно, отражает некоторые, но не все, стадии абсонитного сверхуправления Райской Троицы. Предельный есть условное выражение Троицы в отношении абсонитного только в том смысле, в каком Высший частично представляет Троицу в отношении конечного.
Би било нецелесъобразно да се обсъждат функциите на Тройцата на Пределността, обаче ние сме в правото да разкрием, че Бог-Пределен е изражение на Троицата в разбирането на Тронсцеденталните. Ние сме склонни към мнението, че обединението на мирозданието е акт, свързан с възникването на Пределния и, е възможно, да отразява някои, но не всички, стадии на абсонитното свръхуправление на Райската Троица. Пределният е условно изразаване на Троицата по отношение на абсонитното само в този смисъл, в който Висшия частично представлява Троицата по отношение на крайното.
В определенном смысле, Всеобщий Отец, Вечный Сын и Бесконечный Дух являются составными личностями всеобъемлющего Божества. Их союз в Райской Троице и абсолютная функция Троицы эквивалентны функции всеобъемлющего Божества. И такая завершенность Божества выходит за пределы как конечного, так и абсонитного.
В определен смисъл, Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух се явяват съставни личности на всеобемащото Божество. Техният съюз в Райската Троица и абсолютната функция на Троицата са еквивалентни на функциите на всеобемащото Божество. И така завършеността на Божеството излиза зад пределите както на крайното, така и на абсонитното.
Хотя ни одно из Райских Божеств не заполняет всего потенциала Божества, они достигают этого в своем объединении. По-видимому, три бесконечных лица — это минимальное число существ, необходимое для активации доличностного и экзистенциального потенциала всеобъемлющего Божества, — Божества-Абсолюта.
Макар нито едно от Райските Божества да не изпълва целия потенциал на Божеството, те го достигат в своето обединение. Вижда се, че трите безкрайни лица - това е минималното числа същества, необходими за активиране на доличностния и екзистенциален потенциал на бсеобемащото Божество, - Божеството-Абсолют.
Мы знаем Всеобщего Отца, Вечного Сына и Бесконечного Духа как лица, но я не знаком лично с Божеством-Абсолютом. Я люблю Бога-Отца и поклоняюсь ему; я уважаю и почитаю Божество-Абсолют.
Ние познаваме Всеобщия Отец, Вечния Син и Безкрайния Дух като лица, но аз не се познавам лично с Божеството-Абсолют. Аз обичам Бог-Отец и му се покланям; аз уважавам и почитам Божеството-Абсолют.
Однажды я находился во вселенной, где определенная группа существ учила, что в вечности завершителям суждено стать детьми Божества-Абсолюта. Но я не склонен принимать такое объяснение тайны, скрывающей будущее завершителей.
Веднъж аз се намирах във вселена, където определена група същества учеше, че във вечността на завършителите е съдено да станат деца на Божеството-Абсолют. Но аз не съм склонен да разбера такова обяснение на тайната, скриваща бъдещето на завършителите.
Корпус Завершения объединяет, среди прочих, тех смертных времени и пространства, которые достигли совершенства во всем, что относится к Божьей воле. Как создания — и в пределах ограниченной способности созданий — они всецело и истинно знают Бога. Когда-нибудь, найдя Бога как Отца всех созданий, эти завершители должны будут отправиться на поиск сверхконечного Отца. Но этот поиск предполагает проникновение в абсонитную сущность предельных атрибутов и характера Райского Отца. Вечность покажет, возможно ли такое достижение, однако мы уверены, что даже если завершители действительно постигнут предельность божественности, они, скорее всего, не смогут подняться до сверхпредельных уровней абсолютного Божества.
Корпусът на Завършването обединява, средите на здравите, тези смъртни на времето и пространството, които са достигнали съвършенство във всичко, което се отнася до Божията воля. Като създания - и в пределите на ограничените способности на създанията - всецяло и истински познават Бога. Когато и да било, намирайки Бога като Отец на всички създания, тезе завършители са длъжни да се отправят в търсене на свръхкрайния Отец. Но това търсене предполага проникване в абсолютната същност на пределните атрибути и характер на Райския Отец. Вечността ще покаже, възможно ли е токова достижение, обаче ние сме уверени, че даже ако завършителите действително постигнат пределността в божествеността, те, по-скоро от всичко, няма да могат да се повдигнат до свръхпределните нива на абсолютното Божество.
Возможно, что завершители отчасти достигнут Божества-Абсолюта, но даже если им удастся добиться этого, в вечности вечностей проблема Всеобщего Абсолюта будет продолжать озадачивать, интриговать, сбивать с толку и бросать вызов восходящим и прогрессирующим завершителям, ибо мы считаем, что
Възможно е, че завършителите отчасти да достигнат Божеството-Абсолют, но даже ако им се отдаде да го достигнат, във вечността вечностния проблем на Всеобщия Абсолют ще продължава да озадачава, интригува, обърква и хвърля призив към възходящите и прогресиращи завършетели, защото ние считаме, че
Страница 117
масштабы непостижимости космических взаимоотношений Всеобщего Абсолюта будут возрастать по мере расширения материальных вселенных и их духовного руководства.
мащабите на непостижимост на космическите взаимоотношения на Всеобщия Абсолют ще нарастват по степента на разширяване на материалните вселени и тяхното духовно ръководство.
Только бесконечность может раскрыть Отца-Бесконечного.
Само безкрайността може да разкрие Отеца-Безкраен.
[Подготовлено Всеобщим Цензором, уполномоченным От Века Древними Уверсы.]
[Подготвено от Всеобщият Цензор, упълномощен от От Векове Древните от Уверса.]
Страница 118