Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 6. ВЕЧНИЯТ СИН
ВЕЧНЫЙ Сын есть совершенное и окончательное выражение «первого» личностного и абсолютного представления о Всеобщем Отце. Поэтому каким бы образом и когда бы Отец ни выражал себя в качестве абсолютной личности, он делает это через Вечного Сына, который всегда был, есть и будет живым и божественным Словом. И этот Вечный Сын пребывает в центре вселенных в объединении с личным присутствием Вечного и Всеобщего Отца, непосредственно окружая его собою.
ВЕЧНИЯТ Син е съвършеното и окончателно изразяване на "първата" личностна и абсолютна представа за Всеобщия Отец. Затова по какъвто и начин и когато и да било Отецът да би изразявал себе си в качеството на абсолютна личност, то той го прави чрез Вечния Син, който винаги е бил, е и ще бъде живото и божествено Слово. И този Вечен Син пребивава в центъра на вселените в обединение с личното присъствие на Вечният и Всеобщ Отец, непосредствено обкръжавайки го със себе си.
Мы говорим о «первой» мысли Бога и указываем на невозможное временное происхождение Вечного Сына для того, чтобы получить доступ к системе мышления человеческого интеллекта. Только идя на компромисс и искажая подобным образом язык, мы способны установить контакт со связанным временными рамками разумом смертных. В смысле последовательности, никакая мысль Всеобщего Отца не могла быть первой, так же как не могло быть начала у Вечного Сына. Однако я получил указание использовать такие абстрактные символы и обозначать отношения вечности с помощью таких временных понятий последовательности при описании вечностных реальностей ограниченному временем смертному разуму.
Ние говорим за "първата" мисъл на Бога и указваме на невъзможното времево произхождение на Вечния Син за това, за да получим достъп към системата на мислене на човешкия интелект. Само отивайки на компромис и изкривявайки по подобен начин езика, ние сме способни да установим контакт със свързания с времевите рамки разум на смъртните. В смисъл на последователност, никоя мисъл на Всеобщият Отец не би могла да бъде първа, така също, както не би могло да има начало във Вечния Син. Обаче аз получих указание да използувам такива абстрактни символи и да обозначавам отношения във вечността с помощта на такива времеви понятия на последователност при описване вечностните реалности за ограничения във времето смъртен разум.
Вечный Сын — это духовное воплощение всеобщего и бесконечного представления о божественной реальности, безусловном духе и абсолютной личности Райского Отца. И тем самым Сын является божественным раскрытием индивидуальности Всеобщего Отца как создателя. Совершенная личность Сына свидетельствует о том, что Отец действительно является вечным и всеобщим источником всех значений и ценностей духовного, волевого, целевого и личностного характера.
Вечният Син - това е духовното въплъщение на всеобщата и безкрайна представа за божествената реалност, безусловният дух и абсолютната личност на Райският Отец. И този самият Син се явява божественото разкритие на индивидуалността на Всеобщия Отец като създател. Съвършената личност на Сина свидетелствува за това, че Отецът действително се явява вечен и всеобщ източник на всички значения и ценности от духовен, волеви, целеви и личностен характер.
В попытке позволить конечному временному разуму составить представление о последовательности взаимоотношений вечных и бесконечных существ Райской Троицы мы прибегаем к концептуальной вольности, позволяющей ссылаться на «первое личностное, всеобщее и бесконечное представление Отца». Я неспособен передать человеческому разуму какое-либо адекватное представление о вечных отношениях Божеств; поэтому я использую такие термины, которые позволят конечному разуму получить хотя бы какое-то представление о взаимоотношениях этих вечных существ в последовательных эпохах. Мы верим в то, что Сын произошел от Отца; нас учат, что оба они безусловно вечны. Поэтому очевидно, что никакое временное создание неспособно когда-либо до конца понять это таинство Сына, который произошел от Отца и, тем не менее, является таким же вечным, как и сам Отец.
В опита да се позволи на крайния времеви разум да си състави представа за последователността на взаимоотношенията на вечните и безкрайни същества от Райската Троица ние прибягваме към концептуална волност, позволяваща препращане към "първата личностна, всеобща и безкрайна представа за Отца". Аз съм неспособен да предам на човешкия разум каквато и да било адекватна представа за вечните отношения на Божествата; затова аз използувам такива термини, които позволяват на крайния разум да би получил макар и някаква представа за взаимоотношенията на тези вечни същества в последователните епохи. Ние вярваме в това, че Сина е произлязъл от Отца; нас ни учат, че те двамата са безусловно вечни. Затова е очевидно, че никое времево създание е способно когато и да е до край да разбере това тайнство на Сина, който е произлязъл от Отца и, не по-малко от това, се явява също така вечен, както и самия Отец.
1. ИНДИВИДУАЛНОСТ НА ВЕЧНИЯТ СИН
Вечный Сын есть первородный и единородный Божий Сын. Он — Бог-Сын, Второе Лицо Божества и совместный создатель всего творения. Как Отец является Первым Великим Источником и Центром, так Вечный Сын есть Второй Великий Источник и Центр.
Вечният Син е първородният и единородният Божи Син. Той е - Бог-Син, Второто Лице на Божеството и съвместният създател на цялото творение. Както Отецът се явява Първият Велик Източник и Център, така Вечният Син е Вторият Велик Източник и Център.
Вечный Сын — это духовный центр и божественный руководитель духовного правления вселенной вселенных. Всеобщий Отец является, во-первых, создателем и, во-вторых, правителем. Вечный Сын — это, во-первых, совместный создатель и, во-вторых, духовный распорядитель. «Бог есть дух», и Сын является личным проявлением этого духа. Первый Источник и Центр есть Абсолют Воли; Второй Источник и Центр — Абсолют Личности.
Вечният Син - това е духовният център и божественият ръководител на духовното управление във вселената на вселените. Всеобщият Отец се явява, първо, създател и, второ, управител. Вечният Син - това е, първо съвместният създател и, второ, духовният разпоредител. "Бог е дух", и Сина се явява лично проявление на този дух. Първият Източник и Център е Абсолютът на Волята; Вторият Източник и Център - Абсолютът на Личността.
Всеобщий Отец никогда не действует как творец лично, а только совместно с Сыном или при согласованном действии Сына. Если бы автор Нового Завета имел в виду Вечного Сына, он изрек бы истину, когда написал: «Вначале было Слово, и Слово было у Бога, и Слово было Бог. Всё было сотворено им, и ничто не сотворено без него».
Всеобщият Отец никога не действува като творец лично, а само съвместно със Сина или при съгласувано действие на Сина. Ако авторът на Новия Завет би имал в пред вид Вечния Син, той би изрекъл истина, когато е писал: "В началото беше Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. Всичко бе сътворено от него, и нищо не бе сътворено без него".
Когда один из Сынов Вечного Сына появился на Урантии, те, кто подружился с этим божественным существом в облике человека, говорили о нем как «о том, кто был от начала, которого мы слышали, кого видели своими глазами, за кем наблюдали и кого осязали руками, о Слове жизни». И этот посланный на Урантию Сын так же истинно явился от Отца, как это было с Первородным Сыном, что подразумевается в одной из его земных молитв: «И теперь даруй мне славу пред ликом твоим, Отец, ту славу, что знал я с тобой еще до существования этого мира».
Когато един от Синовете на Вечният Син се е появил на Урантия, тези, които са другарували с това божествено същество в облика на човек, са говорили за него като "за този, който е бил от началото, когото ние слушахме, когото виждахме със своите очи, когото наблюдавахме, когото усещахме с ръцете си, за Словото на живота". И този изпратен на Урантия Син също така наистина се е явил от Отца, както това е било с Първородния Син, което се подразбира в една от неговите земни молитви: "И сега ме дари със слава пред лицето твое, Отче, тази слава, която аз познавах с тебе още до съществуване на този свят".
В разных вселенных Вечный Сын известен под различными именами. В центральной вселенной его называют Равным Источником, Совместным Создателем и Объединенным Абсолютом. В Уверсе, столице сверхвселенной, мы называем Сына Равным Духовным Центром и Вечным Духовным Распорядителем. В Салвингтоне, столице вашей локальной вселенной, этот Сын известен как Второй Вечный Источник и Центр. Мелхиседеки говорят о нем как о Сыне Сынов. В вашем мире, но не в вашей системе обитаемых миров, одного из равноправных Сынов-Создателей — Михаила Небадонского, посвятившего себя смертным народам Урантии, — ошибочно принимают за Первородного Сына.
В различните вселени Вечният Син е известен под различни имена. В централната вселена него го наричат Равният Източник, Съвместният Създател и Обединеният Абсолют. В Уверса, столицата на свръхвселената, ние наричаме Сина Равен Духовен Център и Вечния Духовен Разпоредител. В Салгвингтон, столицата на вашата локална вселена, този Син е известен като Втория Вечен Източник и Център. Мелкиседеките говорят за него като за Сина на Синовете. В вашия свят, но не в нашата система от обитаеми светове, един от равноправните Синове-Създатели - Михаил Небадонски, посветил себе си на смъртните народи от Урантия, - погрешно приемат за Първородния Син.
Хотя Божьим Сыном можно называть любого из Райских Сынов, обычно мы называем «Вечным Сыном» только Первородного Сына, Второй Источник и Центр, который вместе с Всеобщим Отцом является совместным творцом центральной вселенной могущества и совершенства и совместным создателем всех остальных божественных Сынов, происходящих от бесконечных Божеств.
Макар Божии Син да може да се нарече всеки от Райските Синове, обичайно ние наричаме "Вечен Син" само Първородния Син, Втория Източник и Център, който заедно с Всеобщият Отец се явява съвместен творец на централната вселена на могъщество и съвършенство и съвместен създател на всички останали божествени Синове, произлизащи от безкрайните Божества.
2.СЪЩНОСТ НА ВЕЧНИЯТ СИН
Вечный Сын так же неизменен, так же бесконечно надежен, как и Всеобщий Отец. Кроме того, он равен Отцу в своей духовности, являясь таким же истинно безграничным духом. Вам, с вашим скромным происхождением, Сын показался бы более личностным, поскольку он чуть доступнее для вас, чем Всеобщий Отец.
Вечният Син е също така неизменен, също така безкрайно надежден, както и Всеобщия Отец. Освен това, той е равен на Отеца в своята духовност, явявайки се също така истински безграничен дух. На вас, с вашият скромен произход, Сина би ви се сторил по-личностен, доколкото той е малко по-достъпен за вас, отколкото Всеобщия Отец.
Всеобщий Сын есть вечное Божье Слово. Он во всём похож на Отца; более того, Вечный Сын является Богом-Отцом в его личностном проявлении во вселенной вселенных. И потому было, есть и будет истиной сказанное о Вечном Сыне и равноправных Сынах-Создателях: «Тот, кто видел Сына, видел Отца».
Всеобщият Син е вечното Божие Слово. Той във всичко прилича на Отца; освен това, Вечният Син се явява Бог-Отец в неговото личностно проявление във вселената на вселените. И затова е било, е и ще бъде истина казаното за Вечният Син и равноправните Синове-Създатели: "Този, който е видял Сина, видял е Отца".
По своей природе Сын целиком соответствует духовному Отцу. Поклоняясь Всеобщему Отцу, мы фактически в то же время поклоняемся Богу-Сыну и Богу-Духу. Природа Бога-Сына является столь же божественно реальной и вечной, сколь и природа Бога-Отца.
По своята природа Синът изцяло съответствува на духовния Отец. Покланяйки се на Всеобщия Отец, ние фактически в същото време се покланяме на Бога-Син и Бога-Дух. Природата на Богът-Син се явява също толкова божествено реална и вечна, колкото и природата на Бога-Отец.
Сын не только обладает всей бесконечной и трансцендентальной праведностью Отца, но он также отражает всю святость его характера. Сын разделяет совершенство Отца и, совместно с Отцом, несет ответственность за помощь всем несовершенным созданиям в их духовных усилиях, направленных на обретение божественного совершенства.
Синът не само притежава цялата безкрайна и трансцедентална праведност на Отца, но така също отразява цялата святост на неговия характер. Синът разделя съвършенството с Отца и, съвместно с Отеца, носи отговорност за помощта към всички несъвършени създания в техните духовни усилия, насочени към придобиване на божествено съвършенство.
Вечный Сын обладает всей божественностью и духовностью характера Отца. Сын является всей полнотой абсолютности Бога в личности и духе, и эти качества Сын проявляет в своем личном руководстве духовным управлением вселенной вселенных.
Вечният Син притежава цялата божественост и духовност от характера на Отца. Синът се явява цялата пълнота в абсолюта на Бога в личността и духа, и тези качества на Сина проявява в своето лично ръководство на духовното управление на вселената на вселените.
Бог действительно является всеобщим духом; Бог есть дух, и эта духовная сущность Отца сосредоточена и выражена в личности Божества Вечного Сына. Очевидно, отделение от всеобщности Первого Источника и Центра усилило все духовные качества Сына. И как Отец разделяет свою духовную сущность с Сыном, так оба они столь же полно и безраздельно разделяют божественный дух с Совместным Вершителем — Бесконечным Духом.
Богът действително се явява всеобщ дух; Бог е дух, и тази духовна същност на Отца е съсредоточена и изразена в личността на Божеството Вечния Син. Очевидно, отделянето от всеобщността на Първия Източник и Център е усилило всички духовни качества на Сина. И както Отецът разделя своята духовна същност със Сина, така те двамата толкова пълно и безразделно разделят божествения дух със Съвместния Вършител - Безкрайния Дух.
В любви к истине и в создании красоты Отец и Сын равны, и только кажется, что Сын уделяет больше внимания реализации исключительно духовной красоты всеобщих ценностей.
В любовта към истината и в създаването на красота Отецът и Синът са равни, и само е привидно, че Сина отделя по-голямо внимание в реализацията на изключително духовната красота във всеобщите ценности.
Я не вижу разницы между Отцом и Сыном в отношении божественной добродетели. Отец любит своих вселенских детей как отец; Вечный Сын относится ко всем созданиям и как отец, и как брат.
Аз не виждам разлики между Отецът и Синът в отношение на божествената добродетел. Отецът обича своите вселенски деца като баща; Вечният Син се отнася към всички създания и като баща, и като брат.
3. ПРЕТВОРЯВАНЕ ЛЮБОВТА НА ОТЦА
Сын разделяет справедливость и праведность Троицы, однако эти божественные свойства затмеваются бесконечным воплощением Отеческой любви и милосердия; Сын — это откровение божественной любви во вселенных. Как Бог есть любовь, так Сын — милосердие. Сын не может любить больше, чем Отец, но он способен демонстрировать созданиям свое милосердие еще одним способом, ибо он не только является изначальным творцом, как и Отец, но и Вечным Сыном того же Отца, и потому разделяет опыт сыновства со всеми сынами Всеобщего Отца.
Синът разделя справедливостта и праведността на Троицата, обаче тези божествени свойства се затъмняват от безкрайното въплъщение на Бащината любов и милосърдие; Синът - това е откровението на божествената любов във вселените. Както Бог е любов, така Синът - е милосърдие. Синът не може да обича повече, отколкото Отца, но той е способен да демонстрира на създанията своето милосърдие по още един начин, защото той не само се явява изначален творец, както и Отеца, но и Вечен Син на този същия Отец, и затова разделя синовния опит с всички синове на Всеобщия Отец.
Вечный Сын является великим источником милосердия для всего творения. Милосердие — сущность духовного содержания Сына. Распоряжения Вечного Сына, посылаемые по духовным контурам Второго Источника и Центра, звучат в тональности милосердия.
Вечният Син се явява най-великия източник на милосърдие за цялото творение. Милосърдието - е същност на духовното съдържание на Сина. Разпорежданията на Вечният Син, изпращани по духовния контур на Вторият Източник и Център, звучат в тоналността на милосърдието.
Для того, чтобы понять любовь Вечного Сына, вам необходимо вначале осознать ее божественный источник — Отца, который представляет собой любовь, и после этого увидеть распространение этого бесконечного чувства в необъятном служении Бесконечного Духа и его почти неограниченном воинстве попечительских личностей.
За това, за да можете да разберете любовта на Вечния Син, за вас е необходимо в началото да осъзнаете нейният божествен източник - Отца, който представлява по себе си любов, и след това да видите разпространението на това безкрайно чувство в необятното служене на Безкрайния Дух и неговото почти неограничено войнство от попечителски личности.
Служение Вечного Сына посвящено раскрытию Бога любви во вселенной вселенных. В задачу этого божественного Сына не входят постыдные попытки уговорить милосердного Отца полюбить своих скромных созданий и проявить милость к грешникам времени. Сколь ошибочно представлять Вечного Сына взывающим к Всеобщему Отцу явить милосердие к своим низшим созданиям материальных пространственных миров! Такие представления о Боге незрелы и нелепы. Вместо этого вам следовало бы понять, что вся милосердная опека Божьего Сына является непосредственным откровением сердца Отца, исполненного всеобщей любви и бесконечного сострадания. Любовь Отца — это действительный и вечный источник милосердия Сына.
Служенето на Вечният Син е посветено на разкриването на Бога на любовта във вселената на вселените. В задачата на този божествен Син не влизат срамните постъпки да се уговаря милосърдния Отец да обикне своите скромни създания и да прояви милост към грешниците на времето. Колко грешно е да си представяте Вечният Син като призоваващ Всеобщия Отец да прояви милосърдие към своите низши създания от материалните пространствени светове! Такива представи за Бога са незрели и нелепи. Вместо това вие би следвало да разберете, че всяка милосърдна опека на Божия Син се явява непосредствено откровение от сърцето на Отца, изпълнено с всеобща любов и безкрайно състрадание. Любовта на Отца - това е действителният и вечен източник на милосърдието на Сина.
Бог есть любовь, Сын — милосердие. Милосердие — это воплощенная любовь, проявление любви Отца в лице его Вечного Сына. Любовь всеобщего Сына также
Бог е любов, Синът - милосърдие. Милосърдието - това е въплътената любов, проявлението на любовта на Отца в лицето на неговия Вечен Син. Любовта на всеобщият Син също така
всеобща. В том смысле, в котором любовь понимается на планете разнополых существ, Божья любовь более сравнима с любовью отеческой, в то время как любовь Сына более напоминает чувство матери. Такие сравнения, конечно, примитивны, однако я прибегаю к ним в надежде показать человеческому разуму различие — не в божественном содержании, но в качестве и способе выражения, — между любовью Отца и любовью Сына.
е всеобща. В този смисъл, в който любовта се разбира на планета с разнополови същества, Божията любов е повече сравнима с бащината любов, в същото време както любовта на Сина повече напомня чувството на майката. Такива сравнения, разбира се, са примитивни, обаче аз прибягвам към тях в надеждата да покажа на човешкия разум разликата - не в божественото съдържание, но в качеството и начина на изразяване, - между любовта на Отца и любовта на Сина.
4. АТРИБУТИТЕ НА ВЕЧНИЯТ СИН
Вечный Сын есть движущая сила духовного уровня космической реальности; духовное могущество Сына абсолютно по отношению ко всей вселенской действительности. Благодаря абсолютному владению духовной гравитацией, он в совершенстве управляет взаимосвязью всех недифференцированных видов духовной энергии и всей воплощенной духовной реальностью. Весь чистый нефрагментарный дух, а также все духовные существа и ценности реагируют на бесконечную притягательную силу изначального Сына Рая. И если вечное будущее станет свидетелем появления неограниченной вселенной, духовная гравитация и духовное могущество Первородного Сына будут полностью адекватны требованиям духовного управления и эффективного руководства таким безбрежным творением.
Вечният Син е движещата сила на духовното ниво на космическата реалност; духовното могъщество на Синът е абсолютно по отношение към цялата вселенска действителност. Благодарение на абсолютното владеене на духовната гравитация, той в съвършенство управлява взаимовръзката на всички видове недиференцирани видове духовна енергия и всичко въплътено в духовната реалност. Целият чист нефрагментиран дух, а така също всички духовни същества и ценности реагират на безкрайната притегателна сила на изначалния Син на Рая. И ако вечното бъдеще стане свидетел на проявленията на неограничената вселена, духовната гравитация и духовното могъщество на Първородният Син ще бъдат напълно адекватни на изискванията за духовно управление и ефективно ръководство на такова безбрежно творение.
Сын всемогущ только в сфере духовного. В вечной системе космического управления расточительное и ненужное повторение функций никогда не встречается; Божества не склонны к бесполезному дублированию вселенской опеки.
Синът е всемогъщ само в сферата на духовното. Във вечната система на космическо управление разточително и ненужно повтаряне на функциите никога не се среща; Божествата не са склонни към безполезно дублиране на вселенската опека.
Вездесущность Первородного Сына составляет духовное единство вселенной вселенных. Духовная связь всего творения основывается на повсеместном активном присутствии божественного духа Вечного Сына. Постигая духовное присутствие Отца, нам трудно отделить его в своем сознании от духовного присутствия Вечного Сына. Дух Отца вечно пребывает в духе Сына.
Вездесъщността на Първородният Син съставлява духовното единство във вселената на вселените. Духовната връзка на цялото творение се основава на повсеместното активно присъствие на божествения дух на Вечният Син. Постигайки духовното присъствие на Отца, на нас ни е трудно да го отделим в своето съзнание от духовното присъствие на Вечния Син. Духът на Отца вечно пребивава в духа на Сина.
Отец должен быть духовно вездесущим, но такая вездесущность оказывается неотделимой от повсеместной духовной активности Вечного Сына. Однако мы верим, что во всех случаях двойственного духовного присутствия Отца-Сына дух Сына согласован с духом Отца.
Отецът трябва да бъде духовно вездесъщ, но такава вездесъщност се оказва неотделима от повсеместната духовна активност на Вечния Син. Обаче ние вярваме, че във всички случаи на двойнственото духовно присъствие Отец-Син, духа на Сина е съгласуван с духа на Отца.
В своих контактах с личностью Отец действует в пределах личностного контура. В своих личных и регистрируемых контактах с духовным творением он является в частицах, выражающих всеобщность его Божества, и эти частицы Отца выполняют единственную, уникальную и исключительную функцию, где бы и когда бы они ни появлялись во вселенных. Во всех таких случаях дух Сына согласован с духовной функцией фрагментарного присутствия Всеобщего Отца.
В своите контакти с личността Отецът действува в пределите на личностният контур. В своите лични и регистрируеми контакти с духовното творение то се явява в частиците, изразяващи всеобщността на неговото Божество, и тези частици на Отца изпълняват единствената, уникална и изключителна функция, където и да е и когато и да са се появявали във вселените. Във всички тези случаи духът на Синът е съгласуван с духовната функция на фрагментарното присъствие на Всеобщия Отец.
Духовно Вечный Сын вездесущ. Дух Вечного Сына несомненно связан с вами и окружает вас, но он не заключен в вас как часть вашего существа, подобно Таинственному Наставнику. Пребывающая в вас частица Отца настраивает человеческий разум на всё более божественное отношение, вследствие чего разум восходящего создания повышает свою восприимчивость к духовной притягательной силе всемогущего контура духовной гравитации Второго Источника и Центра.
Духовно Вечният Син е вездесъщ. Духът на Вечният Син несъмнено е свързан с вас и ви обкръжава, но той не е заключен във вас като част от вашето същество, подобно на Тайнствения Наставник. Пребиваващата във вас частица от Отца настройва човешкият разум на все в по-голяма степен божествено отношение, в следствие на което разумът на възходящото създание повишава своята възприемчивост към духовната притегателна сила на всемогъщия контур на духовна гравитация на Втория Източник и Център.
Первородный Сын обладает всеобщим и духовным самосознанием. В своей мудрости Сын полностью соответствует Отцу. Мы не можем провести различие между Первым и Вторым Источниками в сферах знания и всеведения; как и Отцу, Сыну известно всё; никакое вселенское событие не вызывает у него удивления; уже в начале он понимает, каким будет конец.
Първородният Син притежава всеобщо и духовно самосъзнание. В своята мъдрост Синът напълно съответствува на Отца. Ние не можем да направим разлика между Първия и Втория Източници в сферите на знанието и всезнанието; като и на Отца, така и на Сина е известно всичко; никое вселенско събитие не предизвиква у него удивление; още в началото той разбира, какъв ще бъде края.
Отец и Сын действительно знают число и местонахождение всех духов и одухотворенных существ вселенной вселенных. Сын не только всеведущ благодаря своему собственному вездесущему духу, но также, наравне с Отцом и Совместным Вершителем, полностью знаком с содержанием необъятного потока информации, поступающей через систему отражения к Высшему Существу, чей разум в каждый момент осознает всё, что происходит во всех мирах семи сверхвселенных. Существуют и иные проявления всеведения Райского Сына.
Отецът и Синът действително знаят числото и местонахождението на всички духове и одухотворени същества във вселената на вселените. Синът не само е всезнаещ благодарение на своя вездесъщ дух, но така също, наравно с Отеца и Съвместния Вършител, напълно е запознат със съдържанието на необятният поток от информация, постъпващ чрез системата на отразяване към Висшето Същество, чийто разум във всеки момент осъзнава всичко, което се случва във всички светове на седемте свръхвселени. Съществуват и други проявления на всезнанието на Райският Син.
Как любящая, милосердная и заботливая духовная личность, Вечный Сын полностью и бесконечно соответствует Всеобщему Отцу, в то время как во всех своих милосердных, исполненных любви отношениях с восходящими существами низших миров Вечный Сын так же добр и заботлив, так же терпелив и многострадален, как и его Райские Сыны локальных вселенных, столь часто посвящающие себя эволюционным мирам времени.
Като любяща, милосърдна и грижовна духовна личност, Вечният Син напълно и безкрайно съответствува на Всеобщия Отец, в същото време както в своите милосърдни, изпълнени с любов отношения с възходящите същества от низшите светове Вечният Син е така също добър и грижовен, така също търпелив и многострадален, както и неговите Райски Синове от локалните вселени, толкова често посвещаващи себе си на еволюционните светове на времето.
Нет никакого смысла продолжать обсуждение атрибутов Вечного Сына. С учетом упомянутых выше ограничений, достаточно обратиться к духовным атрибутам Бога-Отца, чтобы понять и правильно оценить атрибуты Бога-Сына.
Няма никакъв смисъл да се продължава обсъждането на атрибутите на Вечният Син. С отчитане на горе казаните ограничения, достатъчно е да се обърнете към духовните атрибути на Бог-Отец, за да разберете и правилно да оцените атрибутите на Бога-Син.
5. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ВЕЧНИЯТ СИН
Вечный Сын не предпринимает личных действий в сфере физического, как не действует он на уровнях служения разума созданным существам, — за исключением того, что выполняется через Совместного Вершителя. Но эти условия ни в коей мере не ограничивают Вечного Сына, во всём остальном следующего полному и свободному претворению божественных атрибутов духовного всеведения, вездесущности и всемогущества.
Вечният Син не предприема действия в сферата на физическото, както не действува той в нивата на служене на разума на създадените същества, - с изключение на това, което се изпълнява чрез Съвместния Вършител. Но тези условия в никаква степен не ограничават Вечният Син, във всичко останало следващ пълното и свободно претворяване на божествените атрибути на духовното всезнание, вездесъщност и всемогъщество.
Вечный Сын не присутствует лично в потенциалах духа, заключенных в бесконечности Божества-Абсолюта, однако по мере реализации этих потенциалов, они охватываются всемогущим контуром духовной гравитации Сына.
Вечният Син не присъствува лично в потенциалите на духа, заключени в безкрайността на Божеството-Абсолют, обаче по степента на реализиране на тези потенциали, те се обхващат от всемогъщия контур на духовна гравитация на Сина.
Личность есть исключительный дар Всеобщего Отца. Вечный Сын получает ее от Отца, но не наделяет личностью без его участия. Сын порождает огромное множество духовных существ, но такие производные создания не являются личностями. Когда Сын создает личность, он делает это вместе с Отцом или Совместным Вершителем, который в подобных взаимоотношениях может выступать от имени Отца. Таким образом, Вечный Сын является совместным создателем личностей, но сам он, в одиночку, никогда не наделяет личностью и не создает существ личностного статуса. Тем не менее, это ограничение действия не лишает Сына способности создавать любые типы неличностной реальности.
Личността е изключителен дар на Всеобщия Отец. Вечният Син я получава от Отца, но не надарява с личност без негово участие. Синът поражда огромно множество духовни същества, но такива производни създания не се явяват личности. Когато Синът създава личност, то той прави това заедно с Отца или Съвместния Вършител, който в подобни взаимоотношения може да излиза от името на Отца. По такъв начин, Вечният Син се явява съвместен създател на личности, но самия той, самостоятелно, никога не надарява с личност и не създава същество с личностен статус. Не по-малко от това, това ограничение в действията не лишават Сина от способността да създава всякакви типове неличностни реалности.
Вечный Сын ограничен в передаче прерогатив создателя. Сделав Первородного Сына вечным, Отец наделил его могуществом и правом последующих единений с собой в божественных актах создания новых Сынов, обладающих созидательными атрибутами; такие Сыны создавались и продолжают создаваться. Однако после сотворения этих однородных Сынов, прерогативы создателя, очевидно, далее передаваться не могут. Вечный Сын передает созидательную способность только первому, или прямому, воплощению. Поэтому, когда Отец и Сын объединяются, чтобы сотворить Сына-Создателя, они достигают своей цели; но появившийся таким образом Сын-Создатель неспособен когда-либо передать или делегировать прерогативы творца категориям Сынов, которых он может впоследствии создать, несмотря на то, что высшие Сыны локальных вселенных всё-таки обладают некоторым весьма ограниченным проявлением созидательных атрибутов, присущих Сыну-Создателю.
Вечният Син е ограничен в предаването на прерогативи на създател. Правейки Първородния Син вечен, Отецът го е надарил с могъществото и правото на последващо единение със себе си в божествените актове на създаване на нови Синове, притежаващи съзидателни атрибути; такива Синове са се създавали и продължават да се създават. Обаче след сътворяването на тези еднородни Синове, прерогативите на създателя, очевидно, по-нататък не могат да се предават. Вечният Син предава съзидателната способност само на първия, или на прякото въплъщение. Затова, когато Отецът и Синът се обединяват, за да сътворят Син-Създател, те достигат своята цел; но появилият се по такъв начин Син-Създател е неспособен когато и да било да предаде или да делегира прерогативите на творец от категорията Синове, които той може в последствие да създаде, независимо от това, че висшите Синове от локалните вселени все таки притежават някои твърде много ограничени проявления на съзидателните атрибути, присъщи на Сина-Създател.
Как бесконечное и сугубо личностное существо, Вечный Сын не может раздробить свою сущность, распределить ее и посвятить свои индивидуализированные частицы другим существам или индивидуумам, как это делают Всеобщий Отец и Бесконечный Дух. Однако Сын способен посвящать и посвящает себя, в качестве беспредельного духа, всему творению, насыщая его собой и неустанно привлекая к себе все духовные личности и духовные реальности.
Като безкрайно и извънредно личностно същество, Вечният Син не може да раздроби своята същност, да я разпредели и да посвети свои индивидуализирани частици на други същества или индивиди, както това правят Всеобщия Отец и Безкрайния Дух. Обаче Синът е способен да посвещава и посвещава себе си, в качеството на безпределен дух, на цялото творение, насищайки го със себе си и непрестанно привличайки към себе си духовните личности и духовните реалности.
Всегда помните, что Вечный Сын — это личностный образ духа Отца для всего творения. Как Божество, Сын является личностным и только таковым; столь божественная и абсолютная личность не может быть разложена на части или раздроблена. Бог-Отец и Бог-Дух суть истинные личности, но помимо того, что они представляют собой личности Божеств, они являются также всем остальным.
Винаги помнете, че Вечният Син - това е личностния образ на духа на Отца за цялото творение. Като Божество, Синът се явява личностен и само такъв; толкова божествена и абсолютна личност не може да бъде разделена на части или да бъде раздробена. Бог-Отец и Бог-Дух в същност са истински личности, но освен това, че те представляват по себе си личности на Божества, те се явяват също така и всичко останало.
Хотя Вечный Сын не может лично участвовать в посвящении Настройщиков Сознания, в бесконечном прошлом, совещаясь с Отцом, он одобрил план Отца и дал обет вечного сотрудничества, когда Отец, задумав миссию Настройщиков Сознания, предложил Сыну: «Сотворим смертного человека по нашему образу». И как частица духа Отца пребывает в вас, так присутствие духа Сына окружает вас, и оба они извечно трудятся, как единое целое, над вашим духовным развитием.
Макар Вечният Син да не може лично да участвува в посвещението на Настройчика на Съзнанието, в безкрайното минало, съвещавайки се с Отца, той е одобрил плана на Отца и е дал обет за вечно сътрудничество, когато Отеца, замисляйки мисията на Настройчика на Съзнанието, е предложил на Сина: "Да сътворим смъртния човек по наш образ". И както частица от духа на Отеца пребивава във вас, така присъствието на духа на Сина ви обкръжава, и двамата те от памтивека се трудят, като едно цяло, над вашето духовно развитие.
6. РАЗУМЪТ НА ДУХА
Вечный Сын есть дух и обладает разумом, но это не такой дух или разум, которые можно понять смертным разумом. Смертный человек постигает разум на конечном, космическом, материальном и личностном уровнях. Человек также наблюдает разумные проявления в живых существах, функционирующих на субличностном (животном) уровне, но ему трудно постигнуть сущность разума, связанного со сверхматериальными созданиями и являющегося частью исключительно духовных личностей. Тем не менее, разум требует иного определения, когда он относится к духовному уровню бытия и используется для обозначения духовных функций интеллекта. Тот тип разума, который непосредственно связан с духом, нельзя сравнить ни с разумом, координирующим дух и материю, ни с разумом, связанным только с материей.
Вечният Син е дух и притежава разум, но това не е такъв дух или разум, който може да бъде разбран от смъртния разум. Смъртният човек постига разума на крайното, космическо, материално и личностно нива. Човекът също така наблюдава разумните проявления в живите същества, функциониращи на субличностното (животинско) ниво, но за него е трудно да постигне същността на разума, свързан със свръхматериалните създания и явяващ се част от изключително духовни личности. Още повече, разумът изисква друго определение, когато той се отнася към духовното ниво на битието и се използува за обозначаване на духовните функции на интелекта. Този тип разум, който е непосредствено свързан с духа, не трябва да се сравнява нито с разума, координиращ духа и материята, нито с разума, свързан само с материята.
Дух всегда обладает сознанием, разумом, различными аспектами индивидуальности; без участия какой-либо формы разума духовное осознание братства духовных существ было бы невозможно. Эквивалент разума — способность знать и быть познанным — неотъемлем от Божества. Божество может быть личностным, доличностным, сверхличностным или безличностным, но Божество всегда обладает разумом, то есть, как минимум, способностью сообщаться со схожими организмами, существами или личностями.
Духът винаги притежава съзнание, разум, различни аспекти на индивидуалността; без участието на каквато и да била форма на разум духовното осъзнаване на братството между духовните същества би било невъзможно. Еквивалентът на разумът - способността да знае и да бъде познат - е неотменим от Божеството. Божеството може да бъде личностно, доличностно, свръхличностно или безличностно, но Божеството винаги притежава разум, това е, като минимум, способността да се съобщава със сходни организми, същества или личности.
Разум Вечного Сына подобен разуму Отца, но не похож на какой-либо другой разум во вселенной; вместе с разумом Отца он является предшественником разнообразных и обширных воплощений разума Совместного Создателя. Возможно, лучшим примером разума Отца и Сына — того интеллекта, который исходен по отношению к абсолютному разуму Третьего Источника и Центра, — является предразум Настройщика Сознания, ибо, хотя данные частицы Отца находятся полностью за пределами контуров разума Совместного Вершителя, они обладают определенным предразумом; они познают и познаваемы; они обладают эквивалентом человеческого мышления.
Разумът на Вечният Син е подобен на разума на Отца, но не прилича на който и да било разум във вселената; заедно с разума на Отца той се явява предшественик на разнообразните и обширни въплъщения на разума на Съвместния Създател. Възможно, най-добрият пример за разума на Отца и Сина - е този интелект, който е изходен по отношение към абсолютния разум на Третия Източник и Център, - явява се предразум на Настройчика на Съзнанието, защото, макар дадените частици от Отца да се намират напълно зад пределите на контура на разума на Съвместния Вършител, те притежават определен предразум; те познават и биват познавани; те притежават еквивалент на човешкото мислене.
Вечный Сын полностью духовен; человек почти исключительно материален; поэтому постижение многого из того, что относится к духовной личности Вечного Сына, к его семи духовным сферам, окружающим Рай, а также к природе неличностных творений Райского Сына, начнется только тогда, когда вы обретете духовный статус, что произойдет после завершения вами моронтийного восхождения в
Вечният Син е напълно духовен; човека е изключително материален; затова постигането на многото от това, което се отнася към духовната личност на Вечния Син, към неговите седем духовни сфери, обкръжаващи Рая, а така също към природата на неличностните творения на Райския Син, се започва само тогава, когато вие придобиете духовен статус, което се случва след завършването от вас на моронтийното издигане в
локальной вселенной Небадон. После этого, по мере вашего продвижения в сверхвселенной на пути к Хавоне, многие из этих скрытых в духе таинств будут раскрываться, ибо вы начнете обретать «разум духа» — духовную проницательность.
локалната система Небадон. След това, по степента на вашето придвижване в свръхвселената на път към Хавона, много от тези скрити в духа тайнства ще се разкриват, защото вие ще започнете да придобивате "разума на духа" - духовната проницателност.
7. ЛИЧНОСТТА НА ВЕЧНИЯТ СИН
Вечный Сын — это та бесконечная личность, от чьих безусловно-личностных уз Всеобщий Отец освободился посредством тринитизации; с тех пор, благодаря Сыну, Отец с бесконечной щедростью отдает себя своей вечно расширяющейся вселенной Создателей и созданий. Сын является абсолютной личностью; Бог — порождающая личность: он источник личности, он наделяет личностью, он причина личности. Каждое личностное создание получает личность от Всеобщего Отца — Райского Отца, который является также вечным источником личности Первородного Сына.
Вечният Син - това е безкрайна личност, от чийто безусловно-личностни тесни връзки Всеобщия Отец се е освободил посредством тринитизацията; от този момент, благодарение на Вечния Син, Отеца с безкрайна щедрост отдава себе си на своята вечно разширяваща се вселена на Създатели и създания. Синът се явява абсолютната личност ; Бог - пораждащата личност: той е източник на личността, той надарява с личност, той е причината за личността. Всяко личностно създание получава личност от Всеобщия Отец - Райския Отец, който се явява също така вечен източник на личността на Първородния Син.
Личность Райского Сына абсолютна и чисто духовна; и эта абсолютная личность является также вечным и божественным эталоном, вначале для посвящения Отцом личности Совместному Вершителю и впоследствии — для посвящения личности мириадам своих созданий по всей необъятной вселенной.
Личността на Райският Син е абсолютна и чисто духовна; и тази личност се явява също така вечен и божествен еталон, в началото за посвещение от Отца на личността на Съвместния Вършител и в последствие - за посвещение на личностите на милиарди свои създания по цялата необятна вселена.
Вечный Сын воистину является милосердным попечителем, божественным духом, духовным могуществом и реальной личностью. Сын есть духовная и личностная природа Бога в ее проявлении во вселенных, — квинтэссенция Первого Источника и Центра, освобожденная от всего неличностного, сверхбожественного, недуховного и чисто потенциального. Однако не существует слов, способных передать человеческому разуму всю красоту и величие небесной личности Вечного Сына. Всё, что может затуманить образ Всеобщего Отца, почти так же способно воспрепятствовать осознанию представления о Вечном Сыне. Вам придется дождаться прибытия в Рай, чтобы понять, почему я не мог описать конечному разуму характер этой абсолютной личности.
Вечният Син наистина се явява милосърден попечител, божествен дух, духовно могъща и реална личност. Синът е духовната и личностна природа на Бога в нейното проявление във вселените, - квинтесенцията на Първият Източник и Център, освободена от всичко неличностно, свръхбожествено, недуховно и чисто потенциално. Обаче не съществуват думи, способни да предадат на човешкият разум цялата красота и величие на небесната личност на Вечния Син. Всичко, което може да затъмни образа на Всеобщия Отец, почти също така е способно да възпрепятства осъзнаването на представата за Вечния Син. За вас ще се наложи да дочакате пристигането в Рая, за да разберете, защо аз не мога да опиша на крайния разум характера на тази абсолютна личност.
8. ОСЪЗНАВАНЕ НА ВЕЧНИЯТ СИН
Во всём, что относится к индивидуальности, сущности и другим атрибутам личности, Вечный Сын является полным соответствием, совершенным дополнением и вечным эквивалентом Всеобщего Отца. В том же смысле, в каком Бог есть Всеобщий Отец, Сын есть Всеобщая Мать. И все мы, высокие и низкие, являемся членами их всеобщей семьи.
Във всичко, което се отнася към индивидуалността, същността и другите атрибути на личността, Вечният Син се явява пълно съответствие, съвършено допълнение и вечен еквивалент на Всеобщия Отец. В този същият смисъл, в който Богът е Всеобщият Отец, Сина е Всеобщата Майка. И всички ние, високите и ниските, се явяваме членове на тяхното всеобщо семейство.
Чтобы оценить характер Сына, вам необходимо изучить описание божественного характера Отца; они извечно и неразделимо едины. Как божественные личности, они практически неразличимы для низших категорий разумных существ. Достаточно легко различают их те, кто появился в результате созидательных актов самих Божеств. Уроженцы центральной вселенной и те, кто пребывает в Раю, воспринимают Отца и Сына не только как управляющее вселенной личностное единство, но и как две отдельные личности, которые действуют в различных областях руководства вселенной.
За да оцените характера на Сина, за вас е необходимо да изучите описанието на божествения характер на Отца; те са навеки и неразделно единни. Като божествени личности, те са практически неразличими за низшите категории разумни същества. Достатъчно леко ги различава този, който се е появил в резултат на съзидателните актове на самите Божества. Родените в централната вселена и тези, които пребивават в Рая, възприемат Отца и Сина не само като управляващо вселената личностно единство, но и като две отделни личности, които действуват в различни области на ръководството на Вселената.
В личностном отношении вы можете представлять Всеобщего Отца и Вечного Сына как отдельных индивидуумов, ибо таковыми они и являются; однако в руководстве вселенными они столь тесно сплетены и взаимосвязаны, что различить их удается не всегда. Когда в различных вселенских ситуациях взаимосвязи Отца
В личностно отношение вие може да си представяте Всеобщия Отец и Вечния Син като отделни индивиди, защото такива те се и явяват; обаче в ръководството на вселените те са толкова тясно вплетени и взаимосвързани, че да бъдат различени не винаги се отдава. Когато в различните вселенски ситуации взаимовръзката на Отца
и Сына представляются неясными, не следует пытаться всякий раз разграничивать их действия; просто вспомните, что Бог есть побуждающая мысль, а Сын — выразительное слово. В каждой локальной вселенной эта неразделимость воплощена в божественности Сына-Создателя, который является олицетворением как Отца, так и Сына для созданий десяти миллионов обитаемых миров.
и Сина се представя неясно, не следва да се опитвате всеки път да разграничавате техните действия; просто си спомнете, че Бог е подбуждащата мисъл, а Сина - изразителното слово. Във всяка локална вселена тази неразделност е въплътена в божествеността на Синът-Създател, който се явява олицетворение както на Отца, така и на Сина за създанията от десетките милиони обитаеми светове.
Вечный Сын бесконечен, но он достижим в лице своих Райских Сынов и благодаря терпеливому служению Бесконечного Духа. Если бы не бескорыстное служение Райских Сынов и преданная помощь созданий бесконечного Духа, существа материального происхождения вряд ли могли бы надеяться на обретение Вечного Сына. Столь же истинно и то, что с помощью этих небесных сил и благодаря их водительству осознающие Бога смертные безусловно достигнут Рая и однажды предстанут перед личным присутствием этого величественного Сына Сынов.
Вечният Син е безкраен, но той е достижим в лицето на своите Райски Синове и благодарение на търпеливото служене на Безкрайния Дух. Ако не беше безкористното служене на Райските Синове и преданата помощ на създанията на безкрайния Дух, съществата от материален произход едва ли биха могли да се надяват да открият Вечния Син. Толкова е истинско е и това, че с помощта на тези небесни сили и благодарение на тяхното водачество осъзнаващите Бога смъртни безусловно ще достигнат Рая и един ден ще застанат пред личното присъствие на този величествен Син на Синовете.
Несмотря на то, что Вечный Сын является образцом для смертной личности, вам легче понять реальность как Отца, так и Духа, ибо Отец непосредственно наделяет личностью, а Бесконечный Дух является абсолютным источником вашего смертного разума. Однако по мере вашего восхождения по Райскому пути духовного прогресса, личность Вечного Сына будет становиться всё более реальной, и ваш постепенно одухотворяемый интеллект будет всё лучше различать реальность его бесконечно духовного разума.
Независимо от това, че Вечният Син се явява образец за смъртната личност, за вас ще бъде по-лесно да разберете реалността като Отец, така и като Дух, защото Отеца непосредствено надарява с личността, а Безкрайният Дух се явява абсолютен източник на вашия смъртен разум. Обаче по степента на вашето издигане по Райския път на духовен прогрес, личността на Вечния Син ще става все по-реална, и вашият постепенно одухотворяващ се интелект ще може все по-добре да различава реалността на неговия безкраен духовен разум.
Представление о Вечном Сыне никогда не засияет ярким светом в вашем смертном или последующем моронтийном сознании; только после того, как вы исполнитесь духовности и приступите к своему духовному восхождению, осмысление личности Вечного Сына сможет начать приближаться к яркости вашего представления о личности Сына-Создателя Райского происхождения, который когда-то жил на Урантии во плоти как человек среди людей.
Представата за Вечният Син никога няма да засияе с ярка светлина във вашето смъртно или последващо моронтийно съзнание; само след това, когато вие се изпълните с духовност и пристъпите към своето духовно издигане, осмислянето личността на Вечния Син може да започне да се приближава към яркостта на вашата представа за личността на Сина-Създател от Райски произход, който някога е живял на Урантия в плът като човек между хората.
На протяжении всего вашего пребывания в локальной вселенной Сыну-Создателю, чья личность доступна человеческому пониманию, приходится восполнять вашу неспособность осмыслить всё значение более специфически духовного, но, тем не менее, личностного Вечного Сына Рая. По мере вашего продвижения через Орвонтон и Хавону, когда позади останутся яркий образ и сокровенные воспоминания о Сыне-Создателе вашей локальной вселенной, отдаление этого материального и моронтийного опыта будет восполняться всё более расширяющимися представлениями и всё более насыщенным постижением Вечного Сына Рая, чья реальность и близость будут возрастать с вашим приближением к Раю.
По протежение на цялото ваше пребиваване в локалната вселена на Сина-Създател, чиято личност е достъпна за човешкото разбиране, се налага да се запълни вашата неспособност да се осмислят всички значения на в по-голяма степен специфично духовния, но, не по-малко от това личностен Вечен Син от Рая. По степента на придвижване през Орвонтон и Хавона, когато назад останат яркия образ и съкровените спомени за Сина-Създател на вашата локална вселена, отдалечаването от този материален и моронтиен опит ще се запълва от все по-разширяващите се представи и все по-наситеното постигане на Вечния Син от Рая, чиято реалност и близост ще нарастват с вашето приближаване към Рая.
Вечный Сын — это великая и славная личность. Хотя постижение реальности личности столь бесконечного существа выходит за пределы возможностей смертного и материального разума, не сомневайтесь: он является личностью. Я знаю, о чём говорю. Бессчетное число раз я находился в божественном присутствии Вечного Сына и отправлялся во вселенную для исполнения его благодатных распоряжений.
Вечният Син - това е велика и славна личност. Макар постигането на реалността на толкова безкрайно същество да излиза зад пределите на възможностите на смъртния и материален разум, не се съмнявайте: той се явява личност. Аз знам, за какво говоря. Неизброимо число пъти аз съм се намирал в божественото присъствие на Вечния Син и съм се отправял във вселената за изпълнение на неговите благодатни разпореждания.
[Изложено Божественным Советником, получившим задание сформулировать данный документ, описывающий Вечного Сына Рая.]
[Изложено от Божественият Съветник, получил задача да формулира дадения документ, описващ Вечния Син от Рая.]