Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 5. СВЯЗЬ БОГА С ИНДИВИДУУМОМ
Документ 5. ВРЪЗКА НА БОГА С ИНДИВИДА
КОНЕЧНЫЙ разум человека неспособен понять, каким образом столь великий и величественный Бог, как Всеобщий Отец, может в бесконечном совершенстве спускаться из своей вечной обители, чтобы связать себя тесными узами с индивидуальным человеческим созданием; поэтому уверенность такого конечного разума в божественном товариществе должна основываться на истинности того факта, что в сознании каждого нормального и обладающего нравственным сознанием смертного Урантии присутствует действительная частица живого Бога. Внутренние Настройщики Сознания являются частью вечного Божества Райского Отца. Для того, чтобы найти Бога и попытаться вступить с ним в общение, человеку достаточно обратиться к собственному внутреннему опыту души, созерцающей это присутствие духовной реальности.
КРАЙНИЯТ разум на човекът е неспособен да разбере, по какъв начин толкова велик и величествен Бог, като Всеобщия Отец, може в безкрайно съвършенство да се спуска от своята вечна обител, за да свърже себе си в тесни връзки с индивидуалното човешко създание; затова увереността на такъв краен разум в божественото другарство трябва да се основава на истинността на този факт, че в съзнанието на всеки нормален и притежаващ нравствено съзнание смъртен от Урантия присъствува действителна частица от живия Бог. Вътрешните Настройчици на Съзнанието се явяват част от вечното Божество на Райския Отец. За това, за да намери Бога и да се опита да влезе с него в общение, за човека е достатъчно да се обърне към собствения вътрешен опит на душата, съзерцаваща това присъствие в духовната реалност.
Бог распределил бесконечность своей вечной природы во всей экзистенциальной реальности шести абсолютных однородных Божеств, однако с помощью своих доличностных частиц он может в любой момент установить личную связь с любой частью, фазой или видом творения. Вечный Бог также оставил за собой особое право посвящения личности божественным Создателям и живым созданиям вселенной вселенных и, кроме того, сохранил за собой прерогативу поддерживать непосредственную отеческую связь со всеми этими личностями через личностный контур.
Бог е разпределил безкрайността на своята вечна природа в цялата екзистенциална реалност на шесте абсолютни еднородни Божества, обаче с помощта на своите доличностни частици той може във всеки момент да установи лична връзка с всякоя част, фаза или вид творение. Вечният Бог също така е оставил за себе си особеното право на посвещение на личностите на божествените Създатели и живите създания от вселената на вселените и, освен това, е запазил за себе си прерогатива да поддържа непосредствена бащинска връзка с всички тези личности чрез личния контур.
1. ПРИБЛИЖЕНИЕ К БОГУ
1. ПРИБЛИЖАВАНЕ КЪМ БОГА
Неспособность конечного создания приблизиться к бесконечному Отцу объясняется не отчужденностью Отца, а конечностью и материальными ограничениями созданных существ. Духовная пропасть, лежащая между высшей личностью вселенского существования и низшими группами созданных разумных существ, непостижима. Если бы низшие категории разумных созданий можно было мгновенно перенести в присутствие самого Отца, они не смогли бы понять, где находятся. Они и в этом случае точно так же не замечали бы присутствия Всеобщего Отца, как не замечают его там, где находятся теперь. Смертному человеку предстоит пройти очень долгий путь, прежде чем он будет вправе, в пределах возможного и с надеждой на успех, попросить проводить его к Райскому присутствию Всеобщего Отца. Человек должен претерпеть многократное духовное преобразование, прежде чем он сможет достигнуть уровня, обеспечивающего такое духовное зрение, которое позволит ему увидеть хотя бы одного из Семи Главных Духов.
Неспособността на крайното създание да се приближи към безкрайния Отец се обяснява не с отчуждеността на Отца, а крайността и материалните ограничения на създадените същества. Духовната пропаст, лежаща между висшата личност на вселенско съществуване и низшите групи на създадените разумни същества, е непостижима. Ако би могло низшите категории разумни създания да бъдат мигновено пренесени в присъствието на самия Отец, те не биха могли да разберат, къде се намират. Те и в този случай точно така не биха забелязали присъствието на Всеобщия Отец, както не го забелязват там, където е сега. На смъртният човек предстои да измине много дълъг път, преди да бъде в правото си, в пределите на възможното и с надежда за успех, да помоли да го преведат към Райското присъствие на Всеобщия Отец. Човекът трябва да претърпи многократно духовно преобразуване, преди да може да достигне нивото, обезпечаващо такова духовно зрение, което би му позволило да види макар и един от Седемте Главни Духове.
Наш Отец не скрывается, это не капризный отшельник. Он мобилизовал ресурсы божественной мудрости в непрестанном стремлении раскрыть себя детям своих вселенских сфер. В величии его любви — бесконечная грандиозность и невыразимое благородство, заставляющие Отца стремиться к общению с каждым созданным существом, способным понять, полюбить или приблизиться к нему; поэтому именно
Нашият Отец не се скрива, той не е капризен отшелник. Той е мобилизирал ресурси от божествената мъдрост в непрестанен стремеж да разкрива себе си на децата от вселенските сфери. Във величието на неговата любов - безкрайната грандиозност и неизразимо благородство, заставящо Отца да се стреми към общуване с всяко съдадено същество, способно да разбере, да обикне или да се приближи към него; затова именно
Страница 63
свойственные вам ограничения, неотделимые от вашей конечной личности и материального существования, определяют время, место и условия, при которых вы сможете достичь цели путешествия восходящих смертных — оказаться в присутствии Отца в центре всех вещей.
присъщите за вас ограничения, неотделими от вашата крайна личност и материално съществуване, определят времето, мястото и условията, при които вие ще можете да достигнете целта на пътешествието на възходящите смъртни - да се окажат в присъствието на Отца в центъра на всички неща.
Хотя приближение к Райскому присутствию Отца может начаться только с достижением наивысших конечных уровней духовного совершенства, вы должны возрадоваться, осознав постоянную возможность непосредственного общения с посвященным вам духом Отца, столь тесно связанным с вашей внутренней душой и вашим одухотворяющимся «я».
Макар приближаването към Райското присъствие на Отца може да се започне само с достигането на най-висшите крайни нива на духовното съвършенство, вие трябва да се възрадвате, осъзнавайки постоянната възможност за непосредствено общуване с посветения вам дух на Отца, толкова тясно свързан с вашата вътрешна душа и вашето одухотворяващо се "аз".
Смертные пространственно-временных миров могут значительно отличаться по своим внутренним способностям и интеллектуальным дарованиям; их среда может чрезвычайно способствовать социальному развитию и нравственному прогрессу, и наоборот: они могут страдать от отсутствия почти всех видов человеческой помощи развитию культуры и предполагаемому прогрессу цивилизации; однако возможности духовного прогресса при движении по восходящему пути равны для всех; возрастающие уровни духовного проникновения и космических значений достигаются абсолютно независимо от любых подобных социально-нравственных различий, присущих разнообразным материальным условиям среды эволюционных миров.
Смъртните пространствено-времеви светове могат значително да се отличават по своите вътрешни способности и интелектуални дарования; тяхната среда може чрезвичайно да способства социалното развитие и нравствен прогрес, и обратно: те могат да страдат от отсъствието на почти всички видове човешка помощ в развитието на културата и предпологаемия прогрес на цивилизацията; обаче възможностите за духовен прогрес при движението по възходящия път са равни за всеки; нарастващите нива на духовно проникновение и космически значения се достигат абсолютно независимо от всякакви подобни социално-нравствени различия, присъщи за разнообразните материални условия на средата в еволюционните светове.
Как бы ни отличались смертные Урантии по своим интеллектуальным, социальным, экономическим и даже моральным возможностям и дарованиям, не забывайте, что их духовное дарование однородно и уникально. Все они обладают одинаковым божественным присутствием, посвященным Всеобщим Отцом; всем им оказана одинаковая честь — они могут стремиться к сокровенному личному общению с пребывающим в них духом божественного происхождения; все они обладают равной возможностью принять духовное водительство этих Таинственных Наставников.
Както и да се различават смъртните от Урантия по своите интелектуални, социални, икономически и даже морални възможности и дарования, не забравяйте, че тяхното духовно дарование е еднородно и уникално. Всички те притежават еднакво божествено присъствие, посветено от Всеобщия Отец; на всички е оказана еднаква чест - те могат да се стремят към съкровено лично общение с пребиваващия в тях дух от божествен произход; всички те притежават равна възможност да приемат духовното водачество на тези Тайнствени Наставници.
Если смертный человек ощущает истинное духовное побуждение, безраздельную преданность воле Отца, то в силу столь явной и эффективной духовной одаренности внутренним божественным Настройщиком, в опыте такого индивидуума не может не сформироваться возвышенное сознание того, что он знает Бога, как не может не появиться высшая уверенность в продолжении жизни с целью найти Бога через постепенное эмпирическое обретение всё большей схожести с ним.
Ако смъртният човек усеща истинско духовно подбуждение, безразделна преданост към волята на Отца, то е в сила толкова явна и ефективна духовна надареност на вътрешния божествен Настройчик, в опита на такъв индивид не може да не се сформира възвишено съзнание за това, че той знае за Бога, както не може да не се появи висша увереност в продължението на живота с цел да се намери Бога чрез постепенно емпирическо придобиване на все по-големи сходства с него.
В духовном отношении человек наделен переживающим смерть Настройщиком Сознания. Если разум такого человека ощущает чистосердечное духовное побуждение, если его душа жаждет познать Бога и стать похожим на него, искренне желая выполнять волю Отца, то для него не существует ни негативного воздействия жестоких лишений, ни позитивной силы возможного вмешательства, которые могли бы воспрепятствовать уверенному восхождению такой божественно побуждаемой души к вратам Рая.
В духовно отношение човекът е надарен с преживяващият смъртта Настройчик на Съзнанието. Ако разумът на такъв човек усеща чистосърдечно духовно подбуждение, ако неговата душа жадува да познае Бога и да стане подобна нему, искренно желаейки да изпълни волята на Отца, то за него не съществува нито негативното въздействие на жестоките лишения, нито позитивната сила на възможно вмешателство, които биха могли да възпрепятствуват уверения възход на такава божествено подбудена душа към вратите на Рая.
Отцу угодно, чтобы все его дети лично общались с ним. В Раю есть место, отведенное Отцом для приема всех тех, чей статус продолжения жизни и духовная природа делают такое свершение возможным. Поэтому вашим философам должно быть ясно раз и навсегда: для каждого из вас и для всех нас приближение к Богу возможно, обретение Отца реально, путь открыт; силы божественной любви, пути и средства божественного руководства, — все они объединены для того, чтобы попытаться облегчить восхождение каждого достойного разумного существа каждой вселенной к Райскому присутствию Всеобщего Отца.
За Отецът е угодно, всички негови деца лично да общуват с него. В Рая има място, отделено от Отца за прием на всички тези, чийто статус на продължаване на живота и духовна природа правят това възможно да се извърши. Затова за вашите философи трябва да е ясно един път и за винаги: за всеки от вас и за всички нас приближаването към Бога е възможно, намирането на Отца е реално, пътят е открит; силите на божествената любов, пътищата и средствата на божественото ръководство, - всички те са обединени за това, за да се опитат да облекчат въздигането на всяко достойно и разумно същество от всяка вселена към Райското присъствие на Всеобщия Отец.
Тот факт, что обретение Бога связано с огромным промежутком времени, нисколько не уменьшает реальности присутствия и личности Бесконечного. Ваше восхождение — это часть кругооборота семи сверхвселенных, однако, совершая несметное число обращений, по своему духу и статусу вы можете рассчитывать на всё большее приближение к центру. Вы можете положиться на то, что вас будут
Този факт, че намирането на Бога е свързано с огромен промеждутък от време, ни най-малко не намалява реалността на присъствието и личността на Безкрайния. Вашето въздигане - това е част от кръгооборота на седемте свръхвселени, обаче, извършвайки неизброимо число завъртания, по своя дух и статус вие може да разчитате на все по-голямо приближаване към центъра. Вие може да се осланяте на това, че ще ви
Страница 64
переводить с одной сферы на другую, с внешних окружностей на внутренние, и однажды, не сомневайтесь, вы предстанете перед центральным божественным присутствием Отца и встретитесь с ним, образно говоря, лицом к лицу. Суть восхождения состоит в достижении действительных и буквальных духовных уровней; и уровни эти достижимы для любого существа, в котором поселился Таинственный Наставник и которое впоследствии навечно сливается с этим Настройщиком Сознания.
превеждат от една сфера към друга, от външните окръжности към вътрешните, и веднъж, не се съмнявайте, вие ще се изправите пред централното божествено присъствие на Отца и ще се срещнете с него, образно казано, лице в лице. Същността на възхождението се състои в достигането на действителните и буквални духовни нива; и тези нива са достижими за всяко същество, в което се е поселил Тайнствения Наставник, и което в последствие навеки се слива с този Настройчик на Съзнанието.
Отец не скрывается в духовном убежище, однако сколь многие из его созданий скрыли себя во мгле своих собственных своенравных решений и на время лишили себя общения с духом Отца и духом его Сына, избрав свой собственный, извращенный путь потакания самонадеянности своего невоздержанного разума и недуховного естества.
Отецът не се скрива в духовно убежище, обаче колко много от неговите създания са скрили себе си в мъглата на своите собствени своенравни решения и на време са лишили себе си от общение с духа на Отца и духа на неговия Син, избирайки свой собствен, извратен път на снизходителна самонадеяност към своя невъздържан разум и недуховно естество.
Смертный человек может приближаться к Богу и раз за разом отрекаться от божественной воли — до тех пор, пока он волен выбирать. Человек окончательно обречен только тогда, когда он теряет способность избирать волю Отца. Сердце Отца всегда открыто для просьб и прошений своих детей. Только тогда его отпрыски навсегда закрывают свои сердца для притягательной силы Отца, когда окончательно и навечно утрачивают желание исполнить его божественную волю: познать его и стать такими, как он. И наоборот: человеческий путь становится вечным, когда слияние с Настройщиком возвещает вселенной, что восходящее создание приняло окончательное и бесповоротное решение жить по воле Отца.
Смъртният човек може да се приближава към Бога и многократно да се отрича от божествената воля - до тогава, докато той е свободен да избира. Човекът е окончателно обречен само тогава, когато той загуби способността да избира волята на Отца. Сърцето на Отца винаги е открито за молбите и прошенията на своите деца. Само тогава неговите потомци завинаги закриват своите сърца за притегателната сила на Отца, когато окончателно и навеки загубят желание да изпълнят неговата божествена воля: да го познаят и да станат такива, какъвто е той. И обратното: човешкият път става вечен, когато сливането с Настройчика възвещава във вселената, че възходящото създание е взело окончателно и целенасочено решение да живее по волята на Отца.
Великий Бог вступает в прямую связь со смертным человеком, отдавая ему часть своей бесконечной, вечной и непостижимой сущности, которая пребывает в нем и живет вместе с ним. Бог отправился в вечное путешествие вместе с человеком. Если вы уступите велениям внутренних и окружающих вас духовных сил, вас непременно ждет высокое предназначение, определенное любящим Богом как вселенская цель его восходящих созданий из эволюционных миров пространства.
Великият Бог влиза в пряка връзка със смъртния човек, отдавайки му част от своята безкрайна, вечна и непостижима същност, която пребивава в него и живее заедно с него. Богът се е отправил във вечно пътешествие заедно с човека. Ако вие отстъпите на повелите на вътрешните и обкръжаващите ви деховни сили, вас непременно ви чака високо предназначение, определено от любящия Бог като вселенска цел на неговите възходящи създания от еволюционните светове на пространството.
2. ПРИСУТСТВИЕ БОГА
2. ПРИСЪСТВИЕТО НА БОГА
Физическое присутствие Бесконечного есть реальность материальной вселенной. Присутствие разума Божества должно определяться глубиной индивидуального интеллектуального опыта и эволюционным уровнем личности. Духовное присутствие Божественности во вселенной не может не быть различным. Оно определяется способностью к духовной восприимчивости и степенью посвящения воли создания воле Божества.
Физическото присъствие на Безкрайният е реалност в материалната вселена. Присъствието на разума на Божеството трябва да се определя от дълбочината на индивидуалния интелектуален опит и еволюционното нива на личността. Духовното присъствие на Божествеността във вселената не може да не бъде различно. То се определя от способността към духовна възприемчивост и степента на посвещаване на волята на създанието на волята на Божеството.
Бог живет в каждом из своих рожденных в духе сынов. Райские Сыны всегда имеют доступ к присутствию Бога, «по правую руку от Отца», и все личностные существа имеют доступ к «недрам Отца». Это относится к личностному контуру — где бы, когда бы и кто бы ни устанавливал контакт — и, в общем смысле, предполагает личную, осознанную связь и общение с Всеобщим Отцом, находится ли он в центральной обители или в каком-либо другом определенном месте, например, на одной из семи священных сфер Рая.
Бог живее във всеки от своите родени в духа синове. Райските Синове винаги имат достъп към присъствието на Бога, "по дясната ръка от Отца", и всички личностни същества имат достъп към "недрата на Отца". Това се отнася към личностният контур - където и да било, когато и да било и който и да е установявал контакт - и, в общ смисъл, предполага лична, осъзната връзка и общуване с Всеобщия Отец, намира ли се той в централната обител или някое друго определено място, например, на една от седемте свещените сфери на Рая.
Однако, ни в природе, ни даже в жизни богопознавших смертных божественное присутствие не обнаруживается столь полно и столь несомненно, как в попытке общения с пребывающим в вас Таинственным Наставником, Райским Настройщиком Сознания. Какое заблуждение — мечтать о далеком Боге на небесах, когда дух Всеобщего Отца живет в самом вашем сознании!
Обаче, нито в природата, нито даже в живота на богопозналите смъртни божественото присъствие не се открива толкова пълно и толкова несъмнено, както в опита за общуване с пребиваващия във вас Тайнствен Наставник, Райският Настройчик на Съзнанието. Какво заблуждение - да мечтаете за далечния Бог на небесата, когато духа на Всеобщия Отец живее в самото ваше съзнание!
Именно находящаяся в вас частица Бога позволяет вам надеяться на то, что по мере всё большей гармонии с духовным руководством Настройщика вы будете лучше понимать присутствие и преобразующую силу тех прочих духовных влияний, которые окружают вас и сталкиваются с вами, но не являются вашей
Именно намиращата се във вас частица от Бога ви позволява да се надяванте на това, че по степента все по-голямата хармония с духовното ръководство на Настройчика вие по-добре ще разбирате присъствието и преобразуващата сила на тези трайни духовни влияния, които ви обкръжават и се сблъскват с вас, но не се явяват ваша
Страница 65
неотъемлемой частью. То, что вы не осознаёте тесной и сокровенной связи с пребывающим в вас Настройщиком, ни в коей мере не опровергает столь возвышенного опыта. Доказательство близости с божественным Настройщиком состоит исключительно в сущности и числе духовных плодов, приносимых на протяжении жизненного опыта верующего. «По плодам их узнаете их».
неотделима част. Това, че вие не осъзнавате тясната и съкровена връзка с пребиваващия във вас Настройчик, в никаква степен не опровергава толкова възвишен опит. Доказателството за близостта с божествения Настройчик се състои изключително в същността и числото на духовните плодове, принасяни по протежение на жизнения опит на вярващия. "По плодовете им ще ги познаете".
Скудному духом, материальному разуму смертного человека исключительно трудно ясно сознавать в своем опыте духовную активность таких божественных реальностей, как Райские Настройщики. С повышением реальности души — совместного творения разума и Настройщика — возникает и новая стадия ее самосознания, когда появляется способность ощущать присутствие и признавать духовное руководство, равно как и иную сверхматериальную деятельность Таинственных Наставников.
Оскъдният духом, материален разум на смъртният човек изключително трудно ясно осъзнава в своя опит духовната активност на такива божествени реалности, като Райските Настройчици. С повишаването реалността на душата - съвмесното творение на разума и Настройчика - възникват и нов стадии на нейното самосъзнание,когато се появява способността да се усеща присъствие и признава духовното ръководство, еднакво както и друга свръхматериална деятелност на Тайнствените Настройчици.
Весь опыт общения с Настройщиком охватывает нравственный статус, умственную мотивацию и духовный опыт. Осознание такого достижения в основном, хотя и не исключительно, ограничено сферой сознания души, однако доказательства, демонстрирующие духовные плоды в жизни всякого, кто заключил союз с внутренним духом, изобильны и не заставляют себя долго ждать.
Целият опит на общуването с Настройчика обхваща нравствения статус, умствената мотивация и духовния опит. Осъзнаването на такова достижение в основното, макар и не изключително, е ограничено в сферата на съзнанието на душата, обаче доказателствата, демонстриращи духовните плодове в живота на всекиго, който е сключил съюз с вътрешния дух, са изобилни и не заставят да ги чакате дълго.
3. ИСТИННОЕ ПОКЛОНЕНИЕ
3. ИСТИНСКО ПОКЛОНЕНИЕ
Хотя в аспекте вселенной Райские Божества представляют собой единое целое, в своих духовных отношениях с существами, подобными тем, которые населяют Урантию, они являются также тремя отдельными, различными личностями. Божества различаются личной притягательностью, общением и другими видами сокровенных отношений. В высшем смысле слова мы поклоняемся Всеобщему Отцу и только ему. Конечно, мы можем поклоняться и поклоняемся Отцу в образе его Сынов-Создателей, но именно Отца — прямо или косвенно — мы любим и почитаем.
Макар в аспект на веселената Райските Божества да представляват по себе си единно цяло, в своите духовни отношения със съществата, подобни на тези, които населяват Урантия, те се явяват така също три отделни, различни личности. Божествата се различават по личната притегателност, общуването и други видове съкровени отношения. Във висшия смисъл на думата ние се покланяме на Всеобщия Отец и само нему. Разбира се, ние можем да се покланяме и се покланяме на Отца в образа на неговите Синове-Създатели, но именно Отца - пряко или косвено - ние обичаме и почитаме.
Всевозможные прошения относятся к сфере Вечного Сына и его духовной организации. Молитвы, любые формальные послания — всё, кроме выражения любви к Всеобщему Отцу и поклонения ему, — относятся к локальной вселенной и обычно не выходят из сферы полномочий Сына-Создателя. Что же касается поклонения, то оно несомненно выделяется и направляется Создателю через личностный контур Отца. Мы также полагаем, что духовное присутствие Отца помогает отмечать чувство благоговения, испытываемое созданием, в котором пребывает Настройщик. Существует великое множество доказательств, подтверждающих подобное мнение, и я знаю, что все категории частиц Отца способны приемлемым образом отмечать подлинную любовь своих субъектов в присутствии Всеобщего Отца. Несомненно, что Настройщики используют прямые доличностные каналы связи с Богом, и таким же образом они пользуются контурами духовной гравитации Вечного Сына.
Всевъзможните прошения се отнасят към сферата на Вечният Син и неговата духовна организация. Молитвите, всякакви формални послания - всичко, освен изразяване на любов към Всеобщия Отец и поклонението нему, - се отнасят към локалната вселена и обичайно не излизат извън сферата на пълномощия на Сан-Създател. Що се касае до поклонението, то то несъмнено се определя и направлява от Създателя чрез личностния контур на Отца. Ние така също полагаме, че духовното присъствие на Отца помага да се забележи чувството на благоговение, изпитвано от създанията, в които пребивава Настройчика. Съществува велико множество от доказателства, потвържадавщи подобно мнение, и аз знам, че всички категории частици от Отца са способни по приемлив начин да отбелязват истинската любов на своите субекти в присъствието на Всеобщия Отец. Несъмнено е, че Настройчиците използуват преки доличностни канали за връзка с Бога, и по такъв начин те се ползват от контурите на духовна гравитация на Вечния Син.
Поклонение существует ради поклонения; молитва включает личный элемент, то есть заинтересованность создания; в этом принципиальное отличие поклонения от молитвы. В истинном поклонении совершенно отсутствует личная просьба или какой-либо иной элемент личной выгоды; мы просто поклоняемся Богу — такому, каким мы его понимаем. Поклонение ни о чём не просит, поклоняющийся ничего не ждет. Мы почитаем Отца не из-за того, что может принести нам такое почитание; естественная и спонтанная преданность и поклонение — следствие признания несравненной личности Отца, его привлекательной сущности и достойных обожания атрибутов.
Поклонението съществува заради самото поклонение; молитвата включва личен елемент, това е заинтересоваността на създанията; в това принципната разлика на поклонението от молитвата. В истинското поклонение съвършено отсъствува личната молба или какъвто и да било друг елемнт на лична изгода; ние просто се покланяме на Бога - такъв, какъвто ние го разбираме. Поклонението за нищо не проси, покланящият нищо не очаква. Ние почитаме Отца, не поради това, че може да ни донесе такова почитане; естествената и спонтанна преданост и поклонението - са следствие от признаването на нравствената личност на Отца, неговата привлекателна същност и достойните за обожаване атрибути.
В тот момент, когда в поклонение привносится элемент личной выгоды, религиозное чувство превращается из поклонения в молитву и, строго говоря, должно
В този момент, когато в поклонението се привнася елемент на лича изгода, религиозното чувство се превръща от поклонение в молитва и, строго казано, трябва
Страница 66
адресоваться лицу Вечного Сына или Сына-Создателя. Однако в практическом религиозном опыте ничто не мешает направлять молитвы Богу-Отцу как часть истинного поклонения.
да се адресира до лицето на Вечния Син или Сина Създател. Обаче в практическият религиозен опит нищо не пречи да се отправят молитвите към Бог-Отец като част от истнското поклонение.
В практических вопросах повседневной жизни вы находитесь в распоряжении духовных личностей, берущих свое начало в Третьем Источнике и Центре; вы сотрудничаете с силами Совместного Вершителя. Следовательно, вы поклоняетесь Богу, возносите свои молитвы и общаетесь с Сыном и решаете частные вопросы вашего пребывания на земле совместно с разумными существами Бесконечного Духа, действующими в вашем мире и в вашей вселенной.
В практическите въпроси от всекидневния живот вие се намирате в разпореждането на духовните личности, взимащи своето начало в Третия Източник и Център; вие си сътрудничите със силите на Съвместния Вършител. Следователно, вие се покланяте Богу, възнасяте своите молитви и общувате със Сина и решавате частните въпроси на вашето пребиваване на земята съвместно с разумните същества на Безкрайния Дух, действуващ във вашия свят и вашата вселена.
Полновластные Сыны, или Сыны-Создатели, вершащие судьбы локальных вселенных, представляют как Всеобщего Отца, так и Вечного Сына Рая. От имени Отца эти Сыны Вселенных принимают любовь, наполняющую поклонение, и выслушивают просьбы ходатайствующих подопечных по своим вселенным. Для детей локальной вселенной Сын Михаил по существу является Богом. Он представляет собой персонификацию Всеобщего Отца и Вечного Сына в локальной вселенной. Бесконечный Сын поддерживает личную связь с детьми этих сфер через Духов Вселенных — административных и созидательных помощников Райских Сынов-Создателей.
Пълновластните Синове, или Синовете-Създатели, управляващи съдбите на локалните вселени, представляват както Всеобщия Отец, така Вечния Син на Рая. От името на Отца тези Синове на Вселените приемат любовта, изпълваща поклонението, и изслушват молбите но ходатайстващите подопечни по своите вселени. За децата от локалната вселена Сина Михаил по същество се явява Бог. Той представлява по себе си персонификацията на Всеобщия Отец и Вечния Син в локалната вселена. Безкрайният Син поддържа лична връзка с децата от тези сфери чрез Духовете на Вселените - административните и съзидателни помощници на Райските Синове-Създатели.
Искреннее поклонение подразумевает мобилизацию всех сил человеческой личности под началом эволюционирующей души и с подчинением божественному направляющему влиянию взаимодействующего Настройщика Сознания. Разум, связанный материальными ограничениями, никогда до конца не постигнет настоящего значения истинного поклонения. Осознание человеком реальности опыта поклонения в основном определяется уровнем развития его эволюционирующей бессмертной души. Духовный рост души происходит совершенно независимо от интеллектуального самосознания.
Искреното поклонение подразбира мобилизацията на всички сили на човешката личност под началото на еволюиращата душа и с подчинение на божествено направляващото влияние на взаимодействуващия Настройчик на Съзнанието. Разумът, свързан с материалните ограничения, никога до край няма да постигне значението на истинското поклонение. Осъзнаването от човекът на реалността в опита на поклонение в основното се определя от нивото на развитие на неговата еволюираща безсмъртна душа. Духовният растеж на душата се случва съвършено независимо от интелектуалното самосъзнание.
Опыт поклонения заключается в возвышенном стремлении посвященного вам Настройщика сообщить Божественному Отцу невыразимые желания и стремления человеческой души — совместного творения стремящегося к Богу смертного разума и раскрывающего Бога бессмертного Настройщика. Поэтому поклонение есть акт материального разума, который под водительством связанного с ним духа подчиняется попытке одухотворяющегося «я» вступить в общение с Богом в качестве вероисповедного сына Всеобщего Отца. Смертный разум уступает поклонению; бессмертная душа жаждет и инициирует поклонение; присутствие божественного Настройщика руководит таким поклонением от имени смертного разума и эволюционирующей бессмертной души. В итоге, истинное поклонение становится опытом, проявляющимся на четырех космических уровнях: интеллектуальном, моронтийном, духовном и личностном — то есть на уровнях рационального сознания, души, духа и их объединения в личности.
Опитът на поклонението се заключава във възвишения стремеж на посветения вам Настройчик да съобщи на Божествения Отец неизразимите желания и стремежи на човешката душа - съвместно творение на стремящия се към Бога смъртен разум и разкриващия Бога безсмъртен Настройчик. Затова поклонението е акт на материалният разум, къйто под водителството на свързания с него дух се подчинява на опита на одухотворяващото се "аз" да всъпи в общение с Бога в качеството на вероизповеден син на Всеобщия Отец. Смъртният разум отстъпва на поклонението; безсмъртната душа жадува и иницира поклонението; присъствието на божествения Настройчик ръководи такова поклонение от името на смъртния разум и еволюиращата безсмъртна душа. В крайна сметка, истинското поклонение става опит, проявляващ се на четири космически нива: интелектуално, моронтийно, на духа и тяхното обединение в личността.
4. БОГ В РЕЛИГИИ
4. БОГЪТ В РЕЛИГИЯТА
Мораль эволюционных религий подталкивает людей к богоискательству движущей силой страха. Богооткровенная религия притягивает людей к поиску Бога любви, ибо они стремятся стать такими, как Бог. Однако религия не есть только пассивное чувство «абсолютной зависимости» и «уверенности в продолжении жизни»; она является живым и динамичным опытом обретения божественности — опытом, основанным на служении человечеству.
Моралът на еволюционните религии подтиква хората към дирен на Бога под движещата сила на страха. Богооткровената религия притегля хората към търсене на Бога на любовта, защото те се стремят да станат такива, като Бога. Обаче религията не е само пасивно чувство на "абсолютна зависимост" и "увереност в продължаването на живота"; тя се явява жив и динамичен опит на придобиване на божественост - опит, основан на служенето на човечеството.
Великое и непосредственное назначение истинной религии заключается в установлении прочного единства в человеческом опыте, длительного покоя и
Великото и непосредствено назначение на истинската религия се заключава в установяването на здраво, устойчиво единство в човешкия опит, продължителен покой и
Страница 67
глубокой уверенности. Даже политеизм примитивного человека является относительным объединением формирующегося представления о Божестве; политеизм есть монотеизм в процессе становления. Рано или поздно, Бог неизбежно понимается как реальность ценностей, субстанция значений и жизнь истины.
дълбока увереност. Даже политеизмът на примитивния човек се явява относително обединение на формиращата се представа за Божеството; политеизмът е монотеизъм в процес на създаване. Рано или късно, Богът неизбежно се разбира като реалност на ценностите, субстанция на значенията и живот на истината.
Бог не только определяет предназначение; он является вечной целью человека. Вся нерелигиозная деятельность человека стремится склонить вселенную к искажающему служению себе; истинно религиозный индивидуум стремится объединить «я» со вселенной, чтобы посвятить деятельность этого объединившегося «я» служению вселенской семье собратьев — человеческих и сверхчеловеческих.
Богът не само определя предназначението; той се явява вечната цел на човека. Цялата нерелигиозна деятелност на човека се стреми да склони вселената към изкривено служене на себе си; истински религиозния индивид се стреми да обедини "аза" с вселената, за да посвети деятелността на този обединил се "аз" в служене на вселенското семейство от събратя - човешки и свръхчовешки.
Области философии и искусства вклиниваются между нерелигиозной и религиозной деятельностью человеческого «я». Искусство и философия вовлекают материальный разум человека в созерцание духовных реальностей и вселенских ценностей, обладающих вечными значениями.
Областите на философията и изкуството се вклиняват между нерелигиозната и религиозна деятелност на човешкото "аз". Изкуството и философията въвличат материалният разум на човека в съзерцание на духовните реалности и вселенски ценности, притежаващи вечни значения.
Все религии проповедуют поклонение Божеству и предлагают ту или иную доктрину спасения человека. Буддистская религия обещает избавление от страдания, вечный покой; иудейская религия обещает избавление от трудностей, процветание, основанное на праведности; греческая религия обещала избавление от дисгармонии, уродства, через осознание красоты; христианство обещает избавление от греха, святость; магометанство освобождает от жестких моральных норм иудаизма и христианства. Религия Иисуса является спасением от «я» — избавлением от того зла, которое связано с изолированностью создания во времени и вечности.
Всички религии проповядват поклонение на Божеството и предлагат тази или онази доктрина за спасяването на човека. Будиската религия обещава избавление от страданията, вечен покой; юдейската религия обещава избавление от трудностите, процъфтяване, основано на праведността; гръцката религия е обещала избавление от дисхармонията, уродливостта, чрез осъзнаване на красотата; християнството обещава избавление от греха, святост; мохамеданството освобождава от твърдите морални норми на юдаизма и християнството. Религията на Иисус се явява спасение от "аза" - избавлението от това зло, което е свързано с изолираността на създанието във времето и вечността.
Иудеи основывали свою религию на добродетели, греки — на прекрасном; обе религии искали истину. Иисус поведал о Боге любви, а любовь охватывает всю истину, красоту и добродетель.
Юдеите са основали своята религия на добродетелите, гърците - на прекрасното; и двете религии са търсили истината. Иисус е разказвал за Бога на любовта, а любовта обхваща цялата истина, красота и добродетел.
Зороастризм основывался на нравственности, религия индусов — на метафизике, конфуцианство — на этике. Иисус прожил религию служения. Все эти религии важны, ибо они являются действенным приближением к религии Иисуса. Религия призвана стать реальностью духовного объединения всего добродетельного, прекрасного и истинного, что есть в человеческом опыте.
Зароастризма се е основавал на нравствеността, религията на индусите - на метафизиката, конфуцианството - на етиката. Иисус е проживял религията на служенето . Всички тези религии са важни, защото те се явяват действено приближаване към религията на Иисуса. Религията е призвана да стане реалност на духовното обединение на всичко добродетелно, прекрасно и истинско, което е в човешкия опит.
Девизом греческой религии было «познай самого себя»; в центре учений иудеев — призыв «познать своего Бога»; христиане проповедуют евангелие, направленное на «познание Господа Иисуса Христа»; Иисус провозгласил благую весть «познания Бога, и себя как сына Божьего». Эти различия представлений о назначении религии обусловливают позицию индивидуума в разнообразных жизненных ситуациях, предопределяют глубину его поклонения и то, как он возносит свои молитвы. Духовный статус любой религии можно определить по характеру ее молитв.
Девизът на гръцката религия е бил "опознай себе си"; в центъра на учението на юдеите - е призива "познайте своя Бог"; християните проповядват евангелие, насочено към "познаване на Господ Иисус Христос"; Иисус е провъзгласил благата вест "познайте Бога, и себе си като син Божи". Тези различия в представите за назначението на религиите обуславят позицията на индивида в разнообразните жизнени ситуации, определят дълбочината на неговото поклонение и това, как той ще възнася своите молитви. Духовният статус на всяка религия може да се определи по характера на нейните молитви.
Представление о получеловеческом и ревнивом Боге является неизбежным переходом от политеизма к возвышенному монотеизму. Величественный антропоморфизм есть высшее достижение чисто эволюционных религий. Христианство возвысило идею антропоморфизма от идеала человека до трансцендентального и божественного представления о личности прославленного Христа. Это и есть высший антропоморфизм, на который способен человек.
Представата за получовешкият и ревнив Бог се явява неизбежен преход от политеизма към възвишения монотеизъм. Величественият антропоморфизъм е висше достижение на чисто еволюционната религия. Християнството е възвисило идеята на антропоморфизма от идеала на човека до трансцеденталната и божествена представа за личността на прославения Христа. Това е и висшият антропоморфизъм, на който е способен човекът.
Христианское представление о Боге является попыткой объединить три самостоятельных учения:
Християнската представа за Бога се явява опит да се обединят три самостоятелни учения:
1. Иудейское представление — Бог как поборник морали, праведный Бог.
1. Юдейската представа - Богът като поборник за морала, праведният Бог.
2. Древнегреческое представление — Бог как объединитель, Бог мудрости.
2. Древногръцката представа - Богът като обединител, Богът на мъдростта.
Страница 68
3. Представление Иисуса — Бог как живой друг, любящий Отец, божественное присутствие.
3. Представата на Иисус - Богът като жив другар, любящ Отец, божествено присъствие.
Поэтому должно быть очевидным, что комбинированная христианская теология сталкивается с огромными трудностями в своем стремлении к последовательности. Эти трудности еще более усугубляются тем, что доктрины раннего христианства в целом основывались на личном религиозном опыте трех различных людей: Филона Александрийского, Иисуса Назарянина и Павла Тарсянина.
Затова трябва да е очевидно, че кобинираната християнска теология се сблъсква с огромни трудности в своя стремеж към последователност. Тези трудности още повече се увеличават от това, че доктрините на ранното християнство като цяло са се основавали на личния религиозен опит на трима различни хора: Филон Алескандрийски, Иисус Назарянина и Павел Тарсянина.
Изучая религиозную жизнь Иисуса, придерживайтесь позитивного взгляда. Думайте не столько о его безгрешности, сколько о его праведности, его исполненном любви служении. Пассивную любовь, раскрытую в иудейском представлении о небесном Отце, Иисус поднял на уровень активной любви Бога к созданию — Бога, который является Отцом каждого индивидуума, в том числе грешника.
Изучавайки религиозния живот на Иисус, се придържайте към позитивния поглед. Мислете не толкова за неговата безгрешност, колкото за неговата праведност, за неговото изпълнено с любов служене. Пасивната любов, разкрита в юдейските представи за небесния Отец, Иисус е повдигнал на нивото на активната любов на Бога към създанието - Богът, който се явява Отец на всеки индивид, в това число и на грешника.
5. ОСОЗНАНИЕ БОГА
5. ОСЪЗНАВАНЕ НА БОГА
Мораль возникает в самосознающем разуме; она отсутствует у животных, но является всецело результатом эволюции. В ходе эволюционного развития человека создаются все предпосылки для посвящения Настройщиков и излияния Духа Истины. Однако достижение уровней морали не освобождает человека от реальных трудностей смертного существования. Физическая среда обитания человека связана с борьбой за существование; социальное окружение делает необходимыми этическое регулирование; нравственные ситуации побуждают к выбору на основе высших мотивов; духовный опыт (после осознания существования Бога) требует, чтобы человек нашел Отца и искренне стремился стать таким, как он.
Моралът възниква в самосъзнаващият разум; той отсъствува при животните, но се явява всецяло резултат от еволюцията. В хода на еволюционното развитие на човека се създават всички предпоставки за посвещаване на Настройчиците и изливане на Духа на Истната. Обаче достигането на нивото на морала не освобождава човекът от реалните трудности на смъртното съществуване. Физическата среда на обитаването на човекът е свързана с борба за съществуване; социалното обкръжение прави необходимо етическото регулиране; нравствените ситуации подбуждат към избор на основата на висши мотиви; духовният опит (след осъзнаване съществуването на Бога) изисква, човекът да намери Отца и искрен стремеж да стане такъв, като него.
Религия не строится на научных фактах, общественных обязательствах, философских допущениях или предполагаемых моральных обязанностях. Религия — это независимая область человеческих реакций на жизненные ситуации, неизменно представленная на всех постморальных стадиях человеческого развития. Религия может распространяться на все четыре уровня осознания ценностей и воплощения вселенского содружества: физический — или материальный — уровень самосохранения, социальный — или эмоциональный — уровень товарищества, нравственный — или основанный на чувстве долга — уровень разума, духовный уровень — уровень осознания вселенского содружества через божественное поклонение.
Религията не се строи на научни факти, обществени задължения, философски допускания или предполагаеми морални задължения. Религията - това е независима област в човешките реакции на жизнените ситуации, неизменно представена на всички постморални стадии на човешкото развитие. Религията може да се разпространява на всичките четири нива на осъзнаване на ценностите и въплътяване на вселенското съдругарство: физическо - или материално - ниво на самосъхранение, социално - или емоционално - ниво на другарството, нравствено - или основаното на чувството за дълг - ниво на разума, духовно ниво - ниво на осъзнаване на вселенското съдругарство чрез божественото поклонение.
Ищущий факты ученый представляет Бога в качестве Первопричины, Бога силы. Эмоциональный художник видит Бога как идеал красоты, Бога эстетики. Рациональный философ иногда склоняется к постулату Бога всеобщего единства и даже пантеистического Божества. Искренне религиозный человек верит в Бога, способствующего продолжению жизни, небесного Отца, Бога любви.
Търсещият факти учен представя Бога в качеството на Първопричина, Бога на силата. Емоционалният художник вижда Бога като идеал за красота, Бог на естетиката. Рационалният философ понякога се склонява към постулата за Бога на всеобщото единство и даже пантеистично Божество. Истнски религиозният човек вярва в Бога, способстващ продължаването на живота, небесният Отец, Бога на любовта.
Нравственное поведение всегда предшествует появлению религии эволюционного типа и является частью даже богооткровенной религии, однако оно никогда не охватывает всего содержания религиозного опыта. Общественное служение есть результат нравственных помыслов и религиозной жизни. Биологически, нравственное поведение не ведет на более высокие уровни религиозного опыта. Поклонение абстрактной красоте не есть поклонение Богу; не являются поклонением Богу и возвеличивание природы или благоговение перед единством.
Нравственото поведение винаги предшествува появаването на религията от еволюционен тип и се явява част даже от богооткровената религия, обаче то никога не обхваща цялото съдържание на религиозния опит. Общественото служене е резултат от нравствените помисли в религиозния живот. Биологически, нравственото поведение не води на по-високи нива на религиозния опит. Поклонението пред абстрактната красота не е поклонение Богу; не се явава поклонение Богу и възвеличаването на природата или благоговението пред единството.
Эволюционная религия порождает науку, искусство и философию, поднимая человека на уровень восприимчивости к религии откровения, включая посвящение Наставников и Духа Истины. Эволюционное полотно человеческого существования начинается и кончается религией, хотя и на совершенно различных уровнях: первый представляет собой эволюционный и биологический тип, второй — богооткровенный и периодический тип. Таким образом, хотя религия нормальна и
Еволюционната религия поражда науката, изкуството и философията, повдигайки човека на нивото на възприемчивост към религията на откровението, включвайки посвещението на Настройчиците и Духа на Истната. Еволюционното платно на човешкото съществуване се започва и се завършва с религията, макар и на съвършено различни нива: първото представлява по себе си еволюционния и биологически тип, второто - боготкровения и периодически тип. По такъв начин, макар религията нормална и
Страница 69
естественна для человека, она не является обязательной. Человек не обязан быть религиозным, если он того не хочет.
естествена за човека, тя не се явява задължителна. Човекът не е длъжен да бъде религиозен, ако той не иска това.
Будучи в своей основе духовным, религиозный опыт никогда не будет до конца понятен материальному разуму; этим объясняется функция теологии — психологии религии. Для конечного сознания основная доктрина о понимании человеком Бога парадоксальна. Человеческая логика и конечный разум почти неспособны гармонично объединить представление о божественной имманентности — Бог как внутренняя часть каждого индивидуума, — с идеей трансцендентальности Бога, божественного господства во вселенной вселенных. Чтобы обосновать разумное поклонение и подтвердить надежду на сохранение личности, два этих основных представления о Божестве должны объединиться в вероисповедном постижении понятия трансцендентальности личностного Бога и в осознании внутреннего присутствия частицы этого Бога. Трудности и парадоксы религии заключаются в полной недоступности ее реальностей смертному интеллекту.
Бидейки в своята основа духовен, религиозният опит никога няма да бъде до край понятен за материалния разум; с това се обяснява функцията на теологията - психология на религията. За крайното съзнание основната доктрина за разбиране от човека на Бога е парадоксална. Човешката логика и крайният разум почти са неспособни хармонично да обединят представата за божествената иманентност - Бога като вътрешна чост на всеки индивид, - с идеята за трансцеденталността на Бога, божественото господство във вселената на вселените. За да се обоснове разумното поклонение и да се потвърди надеждата за съхранение на личността, двете тези основни представи за Божеството трябва да се обединят във вероизповедно постигане на понятието за трансцеденталността на личностния Бог и в осъзнаването на вътрешното присъствие на частица от този Бог. Трудностите и парадоксите в религията се заключават в пълната недостъпност на нейните реалности за смъртния интелект.
Религиозный опыт дает смертному человеку три великих наслаждения уже в период его вр†менного пребывания на земле:
Религиозният опит дава на смъртния човек три велики наслаждения още в периода на неговото вр†менно пребиваване на земята:
1. Интеллектуально он получает удовлетворение от большего единения человеческого сознания.
1. Интелектуално той получава удовлетворение от по-голямото единение на човешкото съзнание.
2. Философски он получает подтверждение своих идеалов нравственных ценностей.
2. Философски той получава потвърждение на своите идеали за нравствените ценности.
3. Духовно он преуспевает в обретении опыта божественного товарищества, духовного наслаждения от истинного поклонения.
3. Духовно той пеуспява в придобиването на опит от божественото другарство, духовно наслаждение от истинското поклонение.
В опыте, присущем эволюционирующим смертным миров, богосознание должно состоять из трех различных факторов, трех отличающихся уровней постижения реальности. Первым из них является восприятие разумом — осмысление идеи Бога. За ним следует восприятие душой — осознание идеала Бога. Последним пробуждается восприятие духом — осознание духовной реальности Бога. Объединив все три фактора постижения божественного, — даже если это постижение остается неполным, — смертная личность в любое время охватывает все уровни восприятия осознанием личности Бога. Тем смертным, которые достигли Корпуса Завершения, всё это позволит со временем осознать верховность Бога и может впоследствии привести к постижению предельности Бога — определенной стадии овладения абсонитным сверхсознанием Райского Отца.
В опита, присъщ на еволюционните смъртни светове, богосъзнанието трябва да се състои от три различни фактора, от три отличаващи се нива на постигане на реалността. Първият от тях се явява възприятието на разума - осмислянето на идеята за Бога. След него следва възприятието на душата - осъзнаване идеала за Бога. Последно се пробужда възприятието на духа - осъзнаването на духовната реалност на Бога. Обединявайки всичките три фактора на постигане на божественото, - даже ако това постижение си остане непълно, - смъртната личност във всяко време обхваща всички нива на възприятия на осъзнаването на личността на Бога. На тези смъртни, които са достигнали Корпуса на Завършването, всичко това ще позволи с времето да осъзнаят върховността на Бога и може в последствие да доведе към постигане пределността на Бога - определен стадии в овладяването на абсонитното свръхсъзнание на Райския Отец.
Из поколения в поколение опыт осознания Бога остается неизменным, однако философское представление и теологические определения должны изменяться с каждой новой эпохой в развитии человеческих знаний. Знание Бога, религиозное сознание, есть вселенская реальность, но сколь бы действительным (реальным) ни был религиозный опыт, он должен быть готов подчинить себя разумной критике и обоснованной философской интерпретации; он не должен стремиться к изоляции от совокупности человеческого опыта.
От поколение на поколение опитът за осъзнаване на Бога си остава неизменен, обаче филисофската представа и теологическите определения трябва да се изменят с всяка нова епоха в развитието на човешките знания. Знанието за Бога, религиозното съзнание, е вселенска реалност, но колкото и да би бил действителен (реален) религиозният опит, той трябва да бъде готов да подчини себе си на разумна критика и обоснована философска интерпретация; той не трябва да се стреми към изолация от съвкупността на човешкия опит.
Вечное сохранение личности целиком зависит от выбора, сделанного смертным разумом, чьи решения определяют потенциал сохранения бессмертной души. Когда разум верит Богу, а душа знает его, и когда, с помощью Настройщика, душа и разум жаждут Бога, — тогда продолжение жизни обеспечено. Ограниченность интеллекта, недостатки образования, отсутствие доступа к культуре, ухудшение социального статуса и даже ущербность нравственных критериев человека из-за прискорбного отсутствия благоприятных условий в образовательной, культурной и социальной сферах не могут сделать неполноценным присутствие божественного духа в этих несчастных и по-человечески ущербных, но верующих индивидуумах.
Вечното съхранение на личността като цяло зависи от избора, направен от смъртния разум, чиито решения определят потенциала за съхранение на безсмъртната душа. Когато разумът вярва Богу, а душата го знае, и когато, с помоща на Настройчика, душата и разума жадуват Бога, - тогава продължението на живота е обезпечено. Ограничеността на интелекта, недостатъчното образование, отсъствието на достъп до култура, влошаването на социалния статус и даже увредеността на нравствените критерии на човека поради прискръбното отсъствие на благоприятни условия в образователната, културната и социални сфери не могат да направят непълноценно присъствието на божествения дух в тези нещастни и по човешки увредени, но вярващи индивиди.
Страница 70
Обретение Таинственного Наставника знаменует собой начало — и обеспечивает возможность — потенциального роста и сохранения бессмертной души.
Придобиването на Тайнствения Наставник отзнаменува по себе си началото - и обезпечава възможност - за потенциален растеж и съхранение на безсмъртната душа.
Способность смертных родителей производить потомство не зависит от их образовательного, культурного, социального или экономического статуса. В естественных условиях объединение родительских генов вполне достаточно для зачатия потомства. Человеческий разум, различающий добро и зло, способный поклоняться Богу и заключивший союз с божественным Настройщиком, — вот всё, что требуется для зарождения и развития в таком смертном бессмертной души с необходимыми для продолжения жизни качествами, если только наделенный духом индивидуум ищет Бога и искренне стремится стать таким, как он, приняв чистосердечное решение исполнить волю небесного Отца.
Способността на смъртните родители да произведат потомство не зависи от техният образователен, културен, социален или икономически статус. В естествени условия обединяването на родителските гени е напълно достатъчно за зачеването на потомство. Човешкият разум, различаващ добро и зло, способен да се покланя Богу и сключил съюз с божествения Настройчик, - това е всичко, което се изисква за зараждането и развитието в тъкъв смъртен на безсмъртна душа с необходимите за продължаване на живота качества, ако само надареният с дух индивид търси Бога и искрено се стреми да стана такъв, като него, приемайки чистосърдечното решение да изпълни волята на небесния Отец.
6. БОГ ЛИЧНОСТИ
6. БОГЪТ НА ЛИЧНОСТТА
Всеобщий Отец есть Бог личностей. Он является центром и пределами личностной сферы вселенной — от наделенного личностью низшего смертного создания до высших и божественных творцов. Бог-Отец дарит и сохраняет каждую личность. Одновременно с этим, Райский Отец является предназначением всех тех конечных личностей, которые искренне избрали путь исполнения божественной воли, любят Бога и стремятся стать такими, как он.
Всеобщият Отец е Бог на личностите. Той се явява център и предел на личностната сфера във вселената - от надарената личност на нисшето смъртно създание до висшите и божествените творци. Бог-Отец дарява и съхранява всяка личност. Едновременно с това, Райският Отец се явява предназначение за всички тези крайни личности, които искрено са избрали пътя на изпълнение на божествената воля, обичат Бога и се стремят да станат такива, какъвто е той.
Личность — одна из неразгаданных тайн вселенных. Мы способны составить адекватное представление о тех факторах, которые определяют различные категории и уровни личности, но мы не вполне понимаем действительную природу самой личности. Мы хорошо представляем себе многочисленные факторы, которые в совокупности образуют оболочку человеческой личности, но мы не до конца понимаем природу и значение подобной конечной личности.
Личността - е една от неразгаданите тайни във вселената. Ние сме способни да си съсатвим адекватна представа за тези фактори, които определят различните категории и нива на личностите, но ние не напълно разбираме действителната природа на самата личност. Ние добре си представяме многочислените фактори, които в съвкупност образуват обвивката на човешката личност, но ние не до край разбираме природта и значението на подобна крайна личност.
Личность — это потенциал, заключенный во всех наделенных разумом созданиях: от минимального — осознания себя, до максимального — осознания Бога. Однако один лишь разум не есть личность, как не является ею дух или физическая энергия. Личность — это то качество и та ценность космической реальности, наделить которыми эти живые системы ассоциированных и координированных видов материальной, интеллектуальной и духовной энергии может только Бог-Отец. Не является личность и постепенным обретением. Личность может быть материальной или духовной, но она либо есть, либо ее нет. Внеличностное никогда не достигает уровня личностного, за исключением случаев прямого воздействия Райского Отца.
Личността - това е потенциалът, заключен във всички надарени с разум създания: от минималният - осъзнаването на себе си, до максималният - осъзнаването на Бога. Обаче единият само разум не е личност, както не се явява нейн дух или физическа енергия. Личността - това е качеството и тази ценност на космическата реалност, с които да надари тези живи системи на асоциирани и координирани видове с материална, интелектуална и духовна енергия може само Бог-Отец. Не се явява личността и постепенна придобивка. Личността може да бъде материална или духовна, но тя или я има, или я няма. Извънличностното никога не достига нивото на личностното, с изключение на случаите на пряко въздействие на Райския Отец.
Одарение личностью есть прерогатива Всеобщего Отца — предоставление живым энергетическим системам личностного статуса и наделение их атрибутами относительного созидательного сознания, подчиненного свободной воле. Нет личности вне Бога-Отца, как не существует личности без Бога-Отца. Основополагающие атрибуты человеческого «я», так же как и ядро человеческой личности, — абсолютный Настройщик, — являются дарами Всеобщего Отца, действующего в своей всецело личностной области космической опеки.
Одаряването на личността е прерогатив на Всеобщият Отец - предоставяне на живите енергетични системи на личностен статус и надаряването им с атрибути на относително съзидателно съзнание, подчинено на свободната воля. Няма личности извън Богът-Отец, както и не съществуат личности без Богът-Отец. Основополагащите атрибути на човешкото "аз", така както и ядрото на човешката личност, - абсолютния Настройчик, - се явяват дарове от Всеобщия Отец, действуващ в своята изцяло личностна област на космическа опека.
Настройщики доличностного статуса пребывают во множестве типов смертных существ, обеспечивая им возможность пережить смерть и приобрести статус моронтийного создания, обладающего потенциалом высшего духовного достижения. Ибо когда в разуме создания, наделенного личностью, пребывает частица духа вечного Бога — доличностный дар личностного Отца, — тогда эта конечная личность приобретает потенциал божественности и вечности и стремится к цели, близкой к Предельному, устремляясь даже к осознанию Абсолютного.
Настройчиците с доличностен статус пребивават в множество типове смъртни същества, обезпечавайки им възможност да преживеят смъртта и да придобият статус на моронтийно създание, притежаващо потенциал за висше духовно достижение. Защото когато в разума на създанието, надарено с личност, пребивава частица от духа на вечния Бог - доличностния дар на личностния Отец, - тогава тази крайна личност придобива потенциала божествеността и вечността и се стреми към цели, близки към Пределния, устремявайки се даже към осъзнаване на Абсолютния.
Страница 71
Способность превращения в божественную личность присуща доличностному Наставнику; способность обретения человеческой личности потенциально заключена в наделенности человека космическим разумом. Однако эмпирическая личность смертного человека становится явной и функционирующей реальностью лишь после того, как материальной оболочки смертного создания касается освобождающая божественность Всеобщего Отца, пускающая ее в плавание по эмпирическим морям в качестве самосознающей, а также (относительно) самодетерминированной и самосозидающей личности. Материальное «я» поистине и безусловно личностно.
Способността за превръщане в божествена личност е присъща на доличностният Наставник; способността за придобиване на човешка личност потенциално е заключена в надареността на човека с космически разум. Обаче емпирическата личност на смъртния човек става явна и функционираща реалност само след като, материалната обвивка на смъртното създание докосваща се до освобождаващата божественост на Всеобщия Отец, я пуска в плаване по емпирическото поле в качеството на самоосъзнаваща, а така също (относително) самодетерминирана и самосъзидаваща личност. Материалното "аз" наистина и безусловно е личностно.
Материальное «я» обладает личностью и индивидуальностью — индивидуальностью вр†менной; доличностный Наставник также обладает индивидуальностью — индивидуальностью вечной. Материальная личность и духовная доличностная сущность способны таким образом объединить свои созидательные свойства, чтобы породить переживающую смерть индивидуальность бессмертной души.
Материалното "аз" пртежава личност и индивидуалност - индивидуалност временна; доличностният Наставник също така притежава индивидуалност - индивидуалност вечна. Материалната личност и духовната доличностна същност са способни по такъв начин да обединят своите съзидателни свойства, че да могат да породят преживяващата смъртта индивидуалност на безсмъртната душа.
Создав условия для роста бессмертной души и сняв с внутреннего «я» человека оковы абсолютной зависимости от априорной причинности, Отец отходит в сторону. Теперь, когда человек вызволен из цепей причинности — по крайней мере в том, что относится к его вечному пути, — и созданы условия для развития бессмертного «я», души, человек должен сам либо желать создания своего бессмертного «я», либо препятствовать этому; и он должен сам сделать свой выбор. Никакое другое существо, сила, создатель или фактор во всей обширной вселенной вселенных не способно даже в малейшей степени помешать суверенности свободной воли смертного — принятию волевого решения в том, что касается вечного предназначения личности делающего этот выбор смертного. В отношении сохранения жизни в вечности, Бог провозгласил суверенность материальной и смертной воли, и это решение абсолютно.
Създавайки условия за растеж на безсмъртната душа и снемайки от вътрешното "аз" на човека оковите на абсолютна зависимост от априорната причинност, Отецът се отдръпва в страни. Сега, когато човекът е освободен от веригата на причинността - в крайна сметка в това, което се отнася до неговия вечен път, - и са създадени условия за развитие на безсмъртното "аз", на душата, човек е длъжен сам или да желае създаването на своето безсмъртно "аз", или да препятства това; и той е длъжен сам да направи своя избор. Никое друго същество, сила, създател или фактор във цялата обширна вселена на вселените не е способно даже в най-малка степен да попречи на суверенноста на свободната воля на смъртния - в приемането на волевото решение за това, което се касае до вечното предназначение на личността на правещия този избор смъртен. По отношение на съхраняването на живота във вечността, Богът е провъзгласил суверенността на материалната и смъртна воля, и това решение е абсолютно.
Наделение создания личностью является относительным освобождением от рабского реагирования на априорную причинность, и центром личностей всех подобных нравственных существ — эволюционных или иных — является личность Всеобщего Отца. Они извечно влекутся к его присутствию в Раю той родственностью, которая образует обширный и всеобщий семейный круг и братскую сферу вечного Бога. Общее свойство всех личностей — божественная непосредственность.
Надарените създания с личност се явяват относително свободни от робското отреагиране на априорната причинност, и центърът на личностите на всички подобни нравствени същества - еволюционни или други - се явява личността на Всеобщият Отец. Те извечно се привличат към неговото присъствие в Рая от тази родственост, която образува обширния и всеобщ семеен кръг и братската сфера на вечния Бог. Най-общото свойство на всички личности - е божествената непосредственост.
Центром личностного контура вселенной вселенных является личность Всеобщего Отца, и Райский Отец лично осознает и находится в личном контакте со всеми личностями всех уровней самосознания. Это личностное осознание всего творения существует независимо от миссии Настройщиков Сознания.
Център на личностният контур във вселената на вселенте се явява личността на Всеобщият Отец, и Райският Отец лично осъзнава и се намира в личен контакт с всички личности на всички нива на самосъзнание. Това личностно осъзнаване на цялото творение съществува независимо от мисиите на Настройчиците на Съзнанието.
Подобно тому, как центром всеобщего гравитационного контура является Остров Рай, всеобщего контура разума — Совместный Вершитель, а всеобщего контура духа — Вечный Сын, так и центром личностного контура является личное присутствие Всеобщего Отца, и этот контур неизменно передает поклонение всех личностей, посвящаемое Исконной и Вечной Личности.
Подобно на това, като център на всеобщия гравитационен контур се явява Островът Рай, на всеобщия контур на разума - Съвместният Вършител, а на всеобщия контур на духа - Вечният Син, така и център на личностен контур се явява личното присъствие на Всеобщият Отец, и този контур неизменно предава поклонението на всички личности, посвещавано на Исконната и Вечна Личност.
Что касается личностей, не имеющих Настройщиков, то Всеобщий Отец также наделяет их атрибутом свободного выбора, и такие личности схожим образом объединены в великой сфере божественной любви — личностном контуре Всеобщего Отца. Все истинные личности получают от Бога возможность полноправного выбора. Никакое личностное существо невозможно заставить отправиться в вечное путешествие; врата вечности открываются только в ответ на свободный выбор свободных сынов свободного Бога.
Що се касае до личностите, нямащи Настройчици, то Всеобщият Отец също така ги надарява с атрибутите на свободния избор, и такива личности по подобен начин са обединени във великата сфера на божествената любов - личностният контур на Всеобщият Отец. Всички истински личности получават от Бога възможност за пълноправен избор. Никое личностно същество е невъзможно да бъде заставено да се отправи във вечно пътешествие; вратата на вечността се отваря само в отговор на свободния избор на свободните синове на свободния Бог.
Страница 72
Вышесказанное отражает мои усилия показать связь живого Бога с детьми времени. Единственное полезное, что я могу сделать в заключение, — это повторить, что Бог есть ваш вселенский Отец, и что все вы — его планетарные дети.
Горе казаното отразява моите усилия да покажа връзката на живия Бог с децата на времето. Единственото полезно, което аз мога да направя в заключение, - това е да повторя, че Бог е вашият вселенски Отец, и че всички вие - сте негови планетарни деца.
[Это пятое и последнее повествование Божественного Советника Уверсы о Всеобщем Отце.]
[Това е петото и последно повествование на Божествения Съветник от Уверси за Всеобщия Отец.]
Страница 73