Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Документ 2. ПРИРОДА БОГА
Документ 2. ПРИРОДАТА НА БОГА
ПОСКОЛЬКУ высшее из возможных представлений человека о Боге заключается в человеческой идее и в идеале первичной и бесконечной личности, позволительно — и может оказаться полезным — изучить некоторые особенности божественной природы, представленные в личности Божества. Наилучшим образом природу Бога можно понять через раскрытие Отца, предпринятое Михаилом Небадонским в своих многочисленных учениях и возвышенной жизни во плоти. Глубже понять божественную природу может также человек, который считает себя Божьим дитя и для которого Создатель является истинным духовным Отцом.
ДОКОЛКОТО най-висшите, от възможните представи на човека за Бога се заключават в човешката идея и в идеала за първичната и безкрайна личност, позволено е - и може да се окаже полезно - да се изучат някои особености на божествената природа, представени в личността на Божеството. По най-добрият начин природата на Бога може да бъде разбрана чрез разкриването на Отца, предприето от Михаил Небадонски в своите многочислени учения и възвишен живот в плът. По-дълбоко да разбере божествената природа може също така човек, който счита себе си за Божие дете и, за когото Създателя се явява истински духовен Отец.
Природа Бога может изучаться через раскрытие высших идей, божественную личность можно представить как олицетворение высочайших идеалов, однако из всех раскрытий божественной природы лучше всего просвещает ум и укрепляет дух постижение религиозной жизни Иисуса Назарянина — как до, так и после полного осознания им своей божественности. Если рассматривать жизнь Михаила во плоти как фон, на котором Бог раскрывает себя человеку, то мы можем попытаться выразить в словесных знаках человеческого языка некоторые идеи и идеалы, касающиеся божественной природы, которые, возможно, будут способствовать дальнейшему прояснению и консолидации человеческого представления о природе Всеобщего Отца и характере его личности.
Природата на Бога може да се изучава чрез разкриването на най-висшите идеи, божествената личност може да се представи като олицетворение на най-високите идеали, обаче от всички разкрития на божествената природа най-добре от всичко просвещава ума и укрепява духа постигането на религиозният живот на Иисус от Назарет - както до, така и след пълното осъзнаване от него на своята божественост. Ако се разглежда живота на Михаил в плът като фон, на който Бог разкрива себе си на човека, то ние можем да се опитаме да изразим в словесни знаци от човешкия език някои идеи, и идеали, касаещи се до божествената природа, които, е възможно, да способстват за по-нататъшното прояснение и консолидация на човешкита представа за природата на Всеобщият Отец и характера на неговата личност.
Огромным препятствием для всех наших попыток расширить и одухотворить человеческое представление о Боге являются ограниченные возможности смертного разума. Серьезной помехой при выполнении нашего задания становятся также ограничения языка и скудность материала, который можно использовать в качестве иллюстраций или сравнений в нашем стремлении описать божественные ценности и раскрыть духовные значения конечному, смертному разуму человека. Все наши усилия расширить человеческое представление о Боге были бы тщетными, если бы не тот факт, что смертный разум является обителью Настройщика, посвященного Всеобщим Отцом, и что он наполнен Духом Истины Сына-Создателя. Поэтому, полагаясь на присутствие в человеческом сердце этих божественных духов, помогающих расширить представление о Боге, я с радостью приступаю к исполнению своего задания в попытке предложить разуму человека нижеследующее описание природы Бога.
Огромно препятствие за всички наши опити да разширим и одухотворим човешката представа за Бога се явяват ограничените възможности на смъртния разум. Сериозна спънка при изпълнение на нашето задание стават също ограниченията на езика и оскъдността на материала, който може да се използува в качеството на илюстрации или сравнения в нашия стремеж да опишем божествените ценности и да разкрием духовните значения на крайния, смъртен разум на човека. Всички наши усилия да разширим човешките представи за Бога биха били напразни, ако не беше този факт, че смъртният разум се явява обител на Настройчика, посветен от Всеобщия Отец, и който е изпълнен с Духа на Истината на Сина-Създател. Затова, разчитайки на присъствието в човешкото сърце на тези божествени духове, помагащи да се разшири представата за Бога, аз с радост пристъпвам към изпълнението на своята задача в опита да предложа на разума на човека долу написаното описание на природата на Бога.
1. БЕСКОНЕЧНОСТЬ БОГА
1. БЕЗКРАЙНОСТТА НА БОГА
«Прикасаясь к Бесконечному, мы не постигаем его. Божественные следы неведомы». «Разум его неизмерим, и величие его неисследимо». Ослепляющий свет присутствия Отца таков, что для его низших существ он, видимо, «обитает в кромешной тьме». «Бог велик; он непознаваем, как неисследимо число его лет». «Поистине, Богу ли жить на земле? Вот, небо (вселенная) и небо небес
"Докосвайки се до Безкрайният, ние не го постигаме (разбираме). Божествените следи са незнайни". "Разумът му е неизмерим и величието му е неизследваемо". Ослепяващата светлина от присъствието на Отца е такава, че за неговите нисши същества той, видимо, "обитава в непрогледна тъмнина". Не само мислите и плановете му са непостижими, но той "твори дела велики и чудни без чет". "Бог е велик; той е непознаваем, тъй както е неизследваемо числото на годините му". "Истина ли е, че Бог живее на земята? Та ето, небето (вселената) и небето на небесата
Страница 34
(вселената на вселените) не го побират". "Колко е непостижима съдбата негова и няма изповед за пътищата негови!"
«Нет иного Бога, кроме единого, бесконечного Отца, который является также преданным Создателем». «Божественный Создатель есть также Всеобщий Вседержитель, источник и цель всякой души. Он представляет собой высшую Душу, Изначальный Разум и Неограниченный Дух всего творения». «Великий Властитель не ошибается. Он великолепен в величии и блаженстве». «Богу-Создателю неведомы страх и враждебность. Он бессмертен, вечен, самосущ, божественен и щедр». «Сколь чист и прекрасен, сколь глубок и неизмерим небесный Прародитель всех вещей!» «Особенно великолепен Бесконечный тем, что он наделяет собою людей. Он есть начало и конец, Отец всякого благого и совершенного замысла». «Всё возможно для Бога; вечный Создатель есть причина причин».
"Няма друг Бог, освен единственият, безкрайният Отец, който се явява също и предан Създател". "Божественият Създател е също така и Всеобщ Вседържител, източник и цел на всяка душа. Той представлява по себе си висша Душа, Изначален Разум и Неограничен Дух на цялото творение". "Великият Властител е безпогрешен. Той е великолепен във величието и блаженството". "За Богът-Създател са незнайни страхът и враждебността. Той е безсмъртен, вечен, самосъщ, божествен и щедър". "Колко чист и прекрасен, колко дълбок и неизмерим е небесният Прародител на всички неща!". "Особено великолепен е Безкрайният с това, че той дарява себе си на хората. Той е началото и края, Отецът на всяко благо и съвършен замисъл". "Всичко е възможно за Бога; вечният Създател е причина на причините".
Несмотря на бесконечность грандиозных проявлений вечной и всеобщей личности Отца, он обнаруживает беспредельное самосознание как своей бесконечности, так и своей вечности; таким же образом он полностью сознает свое совершенство и власть. За исключением своих равноправных Божеств, он является единственным существом во вселенной, дающим совершенную, правильную и исчерпывающую самооценку.
Въпреки безкрайността на грандиозните проявления на вечната и всеобща личност на Отцът, той открива безкрайното самосъзнание като своя безкрайност, така и като своя вечност; по такъв начин той напълно съзнава своето съвършенство и власт. Като изключение на своите равноправни Божества, той се явява единственото същество във вселената, даващо съвършена, правилна и изчерпваща самооценка.
Отец непрестанно и неизменно удовлетворяет неизбежно различные потребности в себе, время от времени изменяющиеся в разных частях его мироздания. Великий Бог знает и понимает себя; бесконечно его самосознание всех своих изначальных атрибутов совершенства. Бог не есть космическая случайность, как не является он и вселенским экспериментатором. Полновластные Правители Вселенных способны дерзать, Отцы Созвездий могут экспериментировать, главы систем могут упражняться, — но не Всеобщий Отец, который видит от начала до конца, а его божественный замысел и вечная цель действительно охватывают и постигают все эксперименты и дерзания его подчиненных во всех мирах, системах и созвездиях, в каждой вселенной его необъятных владений.
Отецът непрестанно и неизменно удовлетворява неизбежно различните потребности в себе си, от време на време променящи се в различните части на неговото мироздание. Великият Бог познава и разбира себе си; безкрайно е неговото самосъзнание за всички свои изначални атрибути на съвършенството. Бог не е космическа случайност, както той не се явява и вселенски експериментатор. Пълновластните Управители на Вселените са способни да дерзаят, Отците на Съзвездията могат да експериментират, главите на системите могат да се упражняват, - но не и Всеобщият Отец, който вижда от началото до края, а неговият божествен замисъл и вечна цел действително обхващат и постигат всички експерименти и дерзания на неговите подчинени във всички светове, системи и съзвездия, във всяка вселена на неговите необятни владения.
Ничто не ново для Бога, и никакое космическое событие не становится для него неожиданностью; он обитает в круге вечности. Дни его не знают начала или конца. Для Бога нет прошлого, настоящего или будущего; любое время в любой момент является настоящим. Бог — это великое и единственное Я ЕСТЬ.
Нищо не е ново за Бога, никакво космическо събитие не се явява за него неочаквано; той обитава в кръга на вечността. Дните негови не знаят начало или край. За Бога няма минало, настояще или бъдеще; всяко време във всеки момент се явява настояще. Бог - това е великото и единствено АЗ СЪМ.
Всеобщий Отец абсолютно и безусловно бесконечен во всех своих атрибутах; и этот факт, в себе и сам по себе, автоматически исключает возможность любых непосредственных связей с конечными материальными созданиями и другими низшими типами созданных разумных существ.
Всеобщият Отец абсолютно и безусловно е безкраен във всички свои атрибути; и този факт, в себе си и сам по себе си, автоматично изключва възможността за всякакви непосредствени връзки с крайните материални създания и други низши типове на създадени разумни същества.
Всё это требует такого устройства связи и общения Всеобщего Отца со своими многочисленными созданиями, которое было предопределено, во-первых, в личностях Райских Божьих Сынов, являющихся к вам, несмотря на совершенство своей божественности, во плоти и крови, становясь одними из вас и объединяясь с вами; таким образом Бог как бы становится человеком, что произошло в посвящение Михаила, которого равным образом называют Сыном Божьим и Сыном Человеческим. Во-вторых, личности Бесконечного Духа — различные чины ангелов и другие категории небесных разумных существ — сближаются с материальными созданиями низшего происхождения, всячески помогая и служа им. И, в-третьих, существуют неличностные Таинственные Наставники — Настройщики Сознания, действительный дар самого великого Бога, которые, без предупреждения и объяснения, посылаются для того, чтобы пребывать в созданиях, подобных людям Урантии. Нескончаемым потоком спускаются они с высот славы и благодати и
Всичко това изисква такова устройство на връзката и общуването на Всеобщият Отец със своите многочислени създания, което е било предопределено, първо, в личностите на Райските Божии Синове, явяващи се при вас, въпреки съвършенството на своята божественост, в плът и кръв, ставайки едни от вас и обединявайки се с вас; по такъв начин Бог, като че ли става човек, което се случва в посвещението на Михаил, който по еднакъв начин наричат Син Божи и Син Човешки. Второ, личностите на Безкрайният Дух - различните чинове ангели и други категории небесни разумни същества - се сближават с материалните създания от низш произход, всячески помагайки и служейки им. И, трето, съществуват неличностни Тайнствени Наставници - Настройчиците на Съзнанието, действителен дар на самият велик Бог, които, без предупреждение и обяснение, се изпращат за това, за да пребивават в създанията, подобни на хората от Урантия. В непрекъснати(безспирни) потоци се спускат те от висините на славата и благодатта и
Страница 35
се вселяват в скромните умове на тези смъртни, които притежават явна или потенциална способност към богосъзнание.
Этими и многими другими путями — путями неведомыми и совершенно непонятными вашему конечному разуму — Отец с любовью и готовностью уменьшает, всячески видоизменяет, ослабляет и смягчает свою бесконечность, что позволяет ему приблизиться к конечному разуму своих детей-созданий. Так, через последовательное распределение личности и убывающую абсолютность, бесконечный Отец способен вступать в тесный контакт со множеством разумных созданий многочисленных миров обширной вселенной.
По тези и много други пътища - пътища неведоми и съвършено непонятни за вашия краен разум - Отецът с любов и готовност намалява, всячески видоизменя, отслабва и смекчава своята безкрайност, което му позволява да се приближи към крайния разум на своите деца-създания. Така, чрез последователно разпределение на личността и намаляваща абсолютност, безкрайният Отец е способен да встъпва в тесен контакт с множество разумни създания от многочислените светове на обширната вселена.
Всё это он совершил, совершает и будет вечно совершать, ни в малейшей степени не умаляя факта и реальности своей бесконечности, вечности и первичности. Все эти атрибуты остаются абсолютно истинными, несмотря на трудность их понимания, тайну, окутывающую их, или невозможность их постижения для созданий, подобных обитателям Урантии.
Всичко това той е вършил, върши и вечно ще върши, в ни най-малка степен не умалявайки факта и реалността на своята безкрайност, вечност и първичност. Всички тези атрибути си остават абсолютно истинни, независимо от трудността на тяхното разбиране, тайната, обгръщаща ги, или невъзможността за тяхното постигане от създанията, подобни на обитателите от Урантия.
Ввиду того, что Первый Отец бесконечен в своих замыслах и вечен в своих целях, никакое конечное создание, в силу самой своей природы, неспособно охватить или постичь эти божественные замыслы и намерения во всей их полноте. Лишь изредка, лишь на мгновение открываются смертному человеку замыслы Отца, раскрываемые в связи с претворением планов восхождения созданий на новые уровни прогресса во вселенной. Хотя человек неспособен постигнуть значения бесконечного, бесконечный Отец несомненно полностью понимает и с любовью заключает в себе всю конечность всех своих детей во всех вселенных.
В предвид на това, че Първият Отец е безкраен в своите замисли и вечен в своите цели, нито едно крайно създание, по силата на самата своя природа, е неспособно да обхване или постигне тези божествени замисли и намерения във цялата им пълнота. Само много рядко, само за миг се откриват на смъртния човек замислите на Отца, разкривани във връзка с претворяване на плановете за издигане на създанията на нови нива на прогреса във вселената. Макар човекът да е неспособен да постигне значението на безкрайният, безкрайният Отец несъмнено напълно разбира и с любов завършва в себе си цялата крайност на всички свои деца във всички вселени.
Отец разделяет божественность и вечность с многочисленными высшими Райскими созданиями, однако мы сомневаемся, чтобы бесконечность и вытекающая из нее космическая изначальность полностью разделялись кем-либо, кроме его равноправных партнеров в Райской Троице. Бесконечность личности должна по необходимости охватывать всё то, что в ней конечно; отсюда истинность — буквальная истинность — учения, гласящего, что «в Нем мы живем, движемся и существуем». Частица Божества Всеобщего Отца, пребывающая в смертном человеке, и есть часть бесконечности Первого Великого Источника и Центра, Отца Отцов.
Отецът разделя божествеността и вечността с многочислените висши Райски създания, обаче ние се съмняваме, че безкрайността и произтичащата от нея космическа изначалност напълно се разделят между когото и да било, освен между неговите равноправни партньори в Райската Троица. Безкрайността на личността трябва по необходимост да обхваща всичко това, което в нея е крайно; от тук и истината - буквалната истина - учението, гласящо, че "в Него ние живеем, движим се и съществуваме". Частицата от Божеството на Всеобщия Отец, пребиваваща в смъртния човек, е част от безкрайността на Първият Велик Източник и Център, Отеца на Отците.
2. ВЕЧНОЕ СОВЕРШЕНСТВО ОТЦА
2. ВЕЧНОТО СЪВЪРШЕНСТВО НА ОТЦА
Даже ваши древние пророки понимали вечную, не имеющую начала и конца, круговую природу Всеобщего Отца. Бог буквально и вечно пребывает в своей вселенной вселенных. Он — в каждом моменте, со всем своим абсолютным величием и вечным превосходством. «Отец имеет жизнь в самом себе, и эта жизнь есть жизнь вечная». Испокон веков именно Отец «дарует всем жизнь». В этом — бесконечное совершенство божественной целостности. «Я — Господь; Я не изменяюсь». Наше знание вселенной вселенных говорит о нём не только как об Отце небесных светил, но и о том, что в его вед†нии межпланетных дел «нет изменения и ни тени перемены». Он «возвещает от начала, что будет в конце». Он говорит: «Мое решение состоится, и всё, что мне угодно, я сделаю» «по вечному плану, задуманному в моем Сыне». Поэтому все замыслы и намерения Первого Источника и Центра подобны ему: вечны, совершенны и неизменны.
Даже вашите древни пророци са разбирали вечната, нямаща начало и край, кръгова природа на Всеобщия Отец. Бог буквално и вечно пребивава в своята вселена на вселените. Той - във всеки момент, е с цялото свое абсолютно величие и вечно превъзходство. "Отецът има живот в самия себе си и този живот е живот вечен". От памтивека именно Отецът "дарява всички с живот". В това е - безкрайно съвършенство и божествена цялост. "Аз съм Господ; Аз не се променям". Нашето знание за вселената на вселените говори за него не само като Отец на небесните светила, но и затова, че в неговото вод†не на междупланетните дела "няма изменения нито сянка от промяна". Той "възвещава от началото, какво ще бъде в края". Той казва: "Моето решение ще стане, и всичко, което ми е угодно, аз ще направя" "по вечният план, замислен в моя Син". Затова всички замисли и намерения на Първия Източник и Център са подобни нему: вечни, съвършени и неизменни.
В наказах Отца — исчерпывающая окончательность и предельное совершенство. «Всё, что совершает Бог, пребывает вовеки; к тому нечего прибавить и от того нечего убавить». Всеобщий Отец не сожалеет о своих изначальных замыслах,
В заповедите на Отецът - са изчерпващата окончателност и пределното съвършенство. "Всичко, което върши Бог, пребъдва навеки; към това нищо не може да се прибави или намали". Всеобщият Отец не съжалява за своите изначални замисли,
Страница 36
проникнати от мъдрост и съвършенство. Неговите планове са неизменни, неговите решения са ненарушими (неоспорими), а неговите деяния са божествени и непогрешими. "Пред очите му хиляда години, са като вчерашния ден, когато той е минал, и като стража в нощта". Ограниченият разум на смъртния човек никога няма да постигне цялото съвършенство на божествеността и величието на вечността.
Может показаться, что при исполнении своего вечного замысла, реакции неизменного Бога зависят от изменяющегося отношения и преобразующегося сознания созданных им разумных существ; то есть они могут казаться изменчивыми, но за всеми внешними проявлениями скрыта глубинная и неизменная цель — непреходящий замысел вечного Бога.
Може да се покаже, че при изпълнение на своя вечен замисъл, реакциите на неизменния Бог зависят от изменящото се отношение и преобразуващото се съзнание създадените от него разумни същества; тоест те могат да изглеждат изменчиви, но зад всички външни проявления е скрита дълбока и неизменна цел - непреходния замисъл на вечният Бог.
Во вселенных понятие совершенства не может не быть относительным, однако в центральной вселенной — и в особенности в Раю — совершенство является полным; в некоторых аспектах оно даже абсолютно. Проявления Троицы могут различаться в демонстрации божественного совершенства, но не ослабляют его.
Във вселените понятието съвършенство не може да не бъде относително, обаче в централна вселена - и особено в Рая - съвършенството се явява пълно; в някои аспекти то даже е абсолютно. Проявленията на Троицата могат да се различават в демонстрацията на божественото съвършенство, но не го отслабват.
Изначальное совершенство Бога заключается не в предполагаемой праведности, а в совершенстве добродетели, присущей его божественной природе. Отец является окончательным, исчерпывающим и безупречным. Нет изъяна в красоте и совершенстве его праведной личности. И в центре всего плана, объединяющего живые существа пространственных миров, находится божественный замысел: возвысить все волевые создания до высокого предназначения — в собственном опыте разделить Райское совершенство Отца. Бог не является ни эгоистичным, ни замкнутым; он непрестанно посвящает себя всем самосознающим существам необъятной вселенной вселенных.
Изначалното съвършенство на Бога се заключава не в предполагаемата праведност, а в съвършенството на добродетелите, присъщи на неговата божествена природа. Отецът се явява окончателен, изчерпващ и безупречен. Няма недостатъци в красотата и съвършенството на неговата праведна личност. И в центъра на целият план, обединяващ живите същества от пространствените светове, се намира божествения замисъл: да се издигнат волевите създания до високото предназначение - в собствения си опит да разделят Райското съвършенство с Отца. Бог не се явява нито егоистичен, нито затворен; той непрестанно посвещава себе си на всички самосъзнаващи същества от необятната вселена на вселените.
Бог вечно и бесконечно совершенен, и в личном опыте несовершенство ему неведомо; но он осознаёт весь опыт несовершенства всех созданий, преодолевающих трудности во всех эволюционных вселенных всех Райских Сынов-Создателей. Личное, освобождающее прикосновение Бога совершенства защищает сердца и охватывает природу всех смертных созданий, поднявшихся на космический уровень нравственного понимания. Таким путем, а также через прямые контакты божественного присутствия, Всеобщий Отец в действительности принимает участие в опыте совместно с незрелостью и несовершенством эволюционного пути каждого нравственного существа во всей вселенной.
Бог вечно и безкрайно е съвършен, и в личният му опит несъвършенството е неизвестно; но той осъзнава целия опит на несъвършенство на всички създания, преодоляващи трудности във всички еволюционни вселени на всички Райски Синове-Създатели. Личното, освобождаващо докосване на Бога на съвършенството защитава сърцата и обхваща природата на всички смъртни създания, повдигнали се на космическо ниво на нравствено разбиране. По такъв път, а така също и чрез преки контакти на божественото присъствие, Всеобщият Отец действително взема участие в опита съвместно с незрялостта и несъвършенството на еволюционния път на всяко нравствено същество в цялата вселена.
В божественной природе нет места человеческим ограничениям, потенциальному злу, однако смертный опыт, включающий зло и все связанные с ним человеческие отношения, наверняка является частью непрестанно расширяющегося самопретворения Бога в детях времени — наделенных нравственной ответственностью существах, создаваемых или развиваемых каждым покидающим Рай Сыном-Создателем.
В божествената природа няма място за човешките ограничения, потенциалното зло, обаче смъртният опит, включващ злото и всички свързани с него човешки отношения, навярно се явяват част от непрестанно разширяващото се самопретворяване на Бога в децата на времето - надарени с нравствена отговорност същества, създавани или развивани от всеки напуснал Рая Син-Създател.
3. ПРАВОСУДИЕ И ПРАВЕДНОСТЬ
3. ПРАВОСЪДИЕ И ПРАВЕДНОСТ
Бог праведен, поэтому он справедлив. «Праведен Господь во всех путях своих». «Я не напрасно сделал всё то, что сделал, — говорит Господь». «Суждения Господни — истина, все праведны». Создания Всеобщего Отца не могут повлиять на его правосудие своими действиями или поступками, «ибо нет у Господа, Бога нашего, неправды, ни лицеприятия, ни мздоимства».
Бог е праведен, затова той е справедлив. "Праведен е Господ във всички пътища свои". "Аз не напразно съм направил всичко това, което съм направил, - казва Господ". "Съжденията Господни - истина е, всички са праведни". Създанията на Всеобщият Отец не могат да повлияят на неговото правосъдие със своите действия или постъпки, "защото няма у Господа, Бога наш, ни произвол, ни пристрастия, ни подкуп".
Сколь тщетно обращаться к такому Богу с незрелыми призывами изменить его неизменные повеления, дабы избежать справедливых последствий действия его мудрых естественных законов и праведных духовных наказов! «Не обманывайтесь;
Колко безполезно е да се обръщате към такъв Бог с незрели призиви да измени своите неизменни повеления, за да избегнете справедливите последствия от действието на неговите мъдри естествени закони и праведни духовни заповеди! "Не се залъгвайте;
Страница 37
Бога не може да бъде излъган, защото каквото посее човек, това и ще пожъне". Истина е, че даже в заслужената жътва на прегрешенията божественото правосъдие винаги е смекчено от милосърдие. Безкрайната мъдрост - това е вечният арбитър в съдебните дела, определяща мярата правосъдието и милосърдието за всеки конкретен случай. Най-голямото наказание (в действителност, неизбежно следствие) за прегрешения и преднамерено въстание против Божията власт се явява прекратяването на съществуването в качеството на отделен поданик на тази власт. Окончателният изход е откровено твърд - пълно унищожение. В крайна сметка, обединилите се с греха субекти унищожават себе си сами, защото, отдавайки се на злото, стават съвършено нереални. Не по-малко от това, фактическото изчезване на такова създание винаги се отлага включително до пълно съблюдаване на порядъка за извършване на правосъдието, установено в съответствуващата вселена.
Обычно прекращение существования декретируется в течение периодического, или эпохального, отправления правосудия в отношении мира или миров. В мире, подобном Урантии, это происходит на заключительной стадии планетарного судного периода. В такие периоды прекращение существования может декретироваться координированным действием всех полномочных трибуналов, начиная с планетарного совета и судов Сына-Создателя и до трибуналов От Века Древних. Приказ о ликвидации издается высшими судами сверхвселенной и сопровождается подтверждением обвинительного акта, составленного в сфере обитания грешника; после подтверждения решения о ликвидации высочайшими инстанциями оно приводится в исполнение непосредственным актом тех судей, которые находятся в столице сверхвселенной и ведут оттуда свою деятельность.
Обичайно прекратяването на съществуването се декретира в течение на периодическото или епохалното, изпращане на правосъдие по отношение на света или световете. В свят, подобен на Урантия, това се случва на заключителният стадий на планетарния съдебен период. В такива периоди прекратяване на съществуването може да се декретира с координираните действия на всички упълномощени трибунали, започвайки с планетарния съвет и съдилищата на Сина-Създател и до трибуналите на От Векове Древните. Заповед за ликвидация се издава от висшите съдилища на свръхвселената и се съпровожда от обвинителния акт, съставен в сферата на обитание на грешника; след потвърждаване решението за ликвидация от височайшите инстанции то се привежда в изпълнение като непосредствен акт на тези съдилища, които се намират в столицата на свръхвселената и водят от тук своята деятелност.
После окончательного подтверждения приговора объединившееся с пороком существо мгновенно прекращает свое существование, как если бы его никогда и не было. Возрождение невозможно; такая участь неизменна и вечна. С помощью трансформации времени и видоизменения пространства принадлежавшие индивидууму элементы живой энергии распадаются на составные части, превращаясь в те космические потенциалы, из которых они когда-то возникли. Что касается личности злодея, то она лишается возможности спастись вследствие неспособности создания сделать такой выбор и принять такие решения, которые обеспечили бы ему вечную жизнь. Когда связь разума со злом доходит до полного объединения с пороком, то — после прекращения жизни и космической ликвидации — изолированная личность поглощается сверхдушой творения, становясь частью развивающегося опыта Высшего Существа. Никогда более не станет она личностью; ее индивидуальность исчезает, как если бы ее никогда не было. Если же личность была обителью Настройщика, то эмпирические духовные ценности сохраняются в реальности продолжающего существовать Настройщика.
След окончателното потвърждаване на присъдата обединилото се с порока същество мигновено прекратява своето съществуване, сякаш него никога не го е имало. Възраждането е невъзможно; такава участ е неизменна и вечна. С помощта на трансформация на времето и видоизменяне на пространството принадлежащите на индивида елементи от жива енергия се разпадат на съставни части, превръщайки се в тези космически потенциали, от които те някога са възникнали. Що се отнася до личността на злодея, то тя се лишава от възможността за спасение вследствие неспособността на създанието да направи такъв избор и да приеме такива решения, които биха му обезпечили вечен живот. Когато връзката на разума със злото достигне до пълно обединение с порока, то - след прекратяване на живота и космическата ликвидация - изолираната личност се поглъща от свръхдушата на творението, ставайки част от развиващият се опит на Висшето Същество. Никога повече тя няма да стане личност; нейната индивидуалност изчезва, сякаш нея никога не я е имало. Ако тази личност е била обител на Настройчик, то емпирическите духовни ценности се съхраняват в реалността на продължаващия да съществува Настройчик.
В любом космическом состязании между действительными уровнями реальности личность более высокого уровня всегда одерживает победу над личностью более низкого уровня. Этот неизбежный результат космического спора объясняется тем, что божественность качества соответствует уровню реальности, или действительности, любого волевого создания. Неограниченное зло, абсолютное заблуждение, преднамеренный грех и отъявленное злодейство внутренне и автоматически самоубийственны. Такие проявления космической нереальности возможны во вселенной только благодаря вр†менному милосердию и терпимости в ожидании, пока приводятся в действие механизмы определения правосудия и идет поиск справедливого решения в праведных вселенских судах.
Във всяко космическо състезание между действителните нива на реалност личността с по-високо ниво винаги удържа победа над личността от по-ниското ниво. Този неизбежен резултат от космически спор се обяснява с това, че божествеността на качествата съответствуват на нивото на реалност, или действителност, на всяко волево създание. Не ограничаваното зло, абсолютното заблуждение, преднамереният грях и отявленото злодейство са вътрешно и автоматически самоубийствени. Такива проявления на космическа нереалност са възможни във вселената само благодарение на вр†менното милосърдие и търпимост в очакването, докато се приведат в действие механизмите за определяне на правосъдието и тече търсенето на справедливо решение в праведните вселенски съдилища.
Правление Сынов-Создателей в локальных вселенных характеризуется созиданием и одухотворением. Эти Сыны посвящают себя эффективному претворению Райского плана последовательного восхождения смертных, перевоспитанию
Управлението на Синовете-Създатели в локалните вселени се характеризира със съзидание и одухотворение. Тези Синове посвещават себе си на ефективното претворяване на Райския план за последователно издигане на смъртните, превъзпитаването
Страница 38
на метежниците и заблудените; обаче, ако всички тези изпълнени с любов усилия окончателно и завинаги се отхвърлят, силите, действуващи под началото на От Векове Древните, привеждат в изпълнение окончателната заповед за ликвидирането на личността.
4. БОЖЕСТВЕННОЕ МИЛОСЕРДИЕ
4. БОЖЕСТВЕНОТО МИЛОСЪРДИЕ
Милосердие — это то же правосудие, но смягченное той мудростью, которая произрастает из совершенства знания и понимания естественных слабостей и недостатков среды обитания конечных созданий. «Бог наш — благосердный, милосердный, долготерпеливый и многомилостивый». Поэтому «всякий, кто призовет имя Господне, спасется», «ибо он великодушно помилует». «Милость Господня от века и до века»; воистину, «вечна милость его». «Я — Господь, творящий милость, суд и правоту на земле, ибо это благоугодно мне». «Не по изволению сердца своего я наказываю и огорчаю сынов человеческих», ибо я — «Отец милосердия и Бог всякого утешения».
Милосърдието - това същото е правосъдие, но смекчено от тази мъдрост, която израства от съвършенството на знанията и разбирането на естествените слабости и недостатъци в средата на обитание на крайните създания. "Богът наш - е благосърдечен, милосърден, дълго търпелив и много милостив". Затова "всеки, който призове името Господне, ще се спаси", "защото той великодушно помилва". "Милостта Господня е от века и до века"; и наистина, "вечна е неговата милост". "Аз съм - Господ, творящ милостта, съда и истината на земята, защото това благоугодно за мен". "Не по искане на сърцето свое аз наказвам и огорчавам синовете човешки", защото аз съм - "Отецът на милосърдието и Бог на всяко утешение".
Богу присуща доброта, для него естественно сострадание, он извечно милосерден. И никогда не требуется какого-либо воздействия на Отца, чтобы вызвать его милосердие. Потребность созданного существа совершенно достаточна, чтобы обеспечить изобильный поток нежного милосердия и спасительной благодати Отца. Так как Бог знает всё о своих детях, ему легко их прощать. Чем лучше человек понимает своего соседа, тем легче ему будет прощать его — и даже любить.
Богу е присъща доброта, за него е естествено състраданието, той е извечно милосърден. И никога не се изисква каквото и да било въздействие на Отеца, за да се извика неговото милосърдие. Потребността на създаденото същество е съвършено достатъчна, за да се обезпечи изобилен поток от нежно милосърдие и спасителна благодат от Отца. Тъй като Богът знае всичко за своите деца, на него му е леко да им прощава. Колкото по-добре човек разбира своя съсед, толкова по-леко на него ще му бъде да му прости - даже да го обича.
Только присущая бесконечной мудрости проницательность позволяет праведному Богу вершить правосудие и быть милосердным одновременно и в любой ситуации во вселенной. Небесный Отец никогда не терзается противоречивостью отношений к своим вселенским детям; Бог никогда не становится жертвой антагонизма отношений. Всезнание Бога направляет его свободную волю и позволяет безошибочно выбирать такое вселенское действие, которое совершенно, одновременно и равноценно удовлетворяет всем его божественным атрибутам и бесконечным качествам его вечной природы.
Само присъщата на безкрайната мъдрост проницателност позволява на праведният Бог да извършва правосъдие и да бъде милосърден едновременно и във всяка ситуация във вселената. Небесният Отец никога не се терзае от противоречивост в отношенията към своите вселенски деца; Бог никога не става жертва на антагонизма в отношенията. Всезнанието на Бога направлява неговата свободна воля и позволява безпогрешно да избере такова вселенско действие, което е съвършено, едновременно и равностойно удовлетворява всички негови божествени атрибути и безкрайни качества на неговата вечна природа.
Милосердие есть естественный и непременный плод добродетели и любви. Добродетельный характер любящего Отца просто неспособен лишить хотя бы одного из своих вселенских детей той мудрой опеки, которой является милосердие. Вечное правосудие и божественное милосердие в совокупности образуют то, что в человеческом опыте называется справедливостью.
Милосърдието е естествен и неизменен плод от добродетелта и любовта. Добродетелният характер на любящият Отец просто е неспособен да лиши макар и едно от своите вселенски деца от тази мъдра опека, която се явява милосърдието. Вечното правосъдие и божественото милосърдие в съвкупност образуват това, което в човешкия опит се нарича справедливост.
Божественное милосердие — это основанный на справедливости метод согласования вселенских уровней совершенства и несовершенства. Милосердие есть правосудие Верховности применительно к положению выявляющегося конечного существа, праведность вечности, видоизмененная так, чтобы удовлетворять высшим интересам и космическому благополучию детей времени. Милосердие — это не нарушение правосудия, а чуткая интерпретация требований высшего правосудия в его справедливом применении к подчиненным духовным существам и материальным созданиям формирующихся вселенных. Милосердие есть правосудие Райской Троицы, с мудростью и любовью нисходящее на многочисленные разумные создания пространства и времени, сформулированное божественной мудростью и определенное всезнающим разумом и суверенной волей Всеобщего Отца и всех его партнеров-Создателей.
Божественото милосърдие - това е основаният на справедливостта метод за съгласуване на вселенските нива на съвършенство и несъвършенство. Милосърдието е правосъдие на Върховността съобразено към положението на изявяващото се крайно същество, праведността на вечността, видоизменена така, че да удовлетворява висшите интереси и космическото благополучие на децата на времето. Милосърдието - това не е нарушение на правосъдието, а тънка интерпретация на изискванията на висшето правосъдие в неговото справедливо прилагане към подчинените духовни същества и материални създания от формиращите се вселени. Милосърдието е правосъдие на Райската Троица, с мъдрост и любов низхождащо(слизащо, спускащо се) върху многочислените разумни създания от пространството и времето, формулирано от божествената мъдрост и определено от всезнаещия разум, и суверенна воля на Всеобщия Отец, и всички негови партньори-Създатели.
5. ЛЮБОВЬ БОГА
5. ЛЮБОВТА НА БОГА
«Бог есть любовь», поэтому единственным личным отношением Бога к происходящему во вселенных является неизменное проявление божественной любви. Отец любит нас настолько, что дарит нам свою жизнь. «Он повелевает солнцу
"Бог е любов", затова единствено личното отношение на Бога към случващото се във вселените се явява неизменно проявление на божествената любов. Отецът ни обича до такава степен, че ни дарява своя живот. "Той заповядва на слънцето
Страница 39
свое да изгрява над злите и добрите и изпраща дъжд на праведните и неправедните".
Неверно полагать, что любви Бога к его детям приходится добиваться жертвами, приносимыми его Сынами, или ходатайствами подчиненных ему созданий, «ибо Отец сам любит вас». Именно под влиянием своего родительского чувства посылает Отец чудесных Настройщиков, поселяющихся в умах людей. Божья любовь всеобъемлюща; «жаждущий пусть приходит». Он желает, «чтобы все люди спаслись, познав истину». Он «не желает, чтобы кто-нибудь погиб».
Навярно мислите, че любовта на Бога към неговите деца се налага да се добива с жертви, принасяни от неговите Синове, или с ходатайствата на подчинените му създания, "защото Отец сам ви обича". Именно под влияние на своето родителско чувство изпраща Отецът чудесните Настройчици, поселяващи(заселващи се) се в умовете на хората. Божията любов е всеобемаща; "жадният нека дойде". Той желае, "всички хора да се спасят, познавайки истината". Той "не желае, който и да е да загине".
Создатели первыми пытаются спасти человека от катастрофических последствий неразумного нарушения им божественных законов. По своей природе, Божья любовь есть отеческое чувство; поэтому иногда он «наказывает нас для нашей же пользы, чтобы нам иметь участие в святости его». Даже в самых суровых испытаниях помните, что «во всякой скорби нашей он скорбит с нами».
Създателите първи се опитват да спасят човека от катастрофалните последствия, от неговото неразумно нарушаване на божествените закони. По своята природа, Божията любов е бащинско чувство; затова понякога той "ни наказва за наша полза, за да имаме участие в неговата святост". Даже в най-суровите изпитания помнете, че "във всяка скръб наша той скърби с нас".
Бог проявляет божественную доброту к грешникам. Когда мятежники обращаются к праведности, они принимаются с милосердием, «ибо Господь наш многомилостив». «Я тот, кто изглаживает преступления твои ради себя самого, и грехов твоих не помяну». «Вот какой любовью одарил нас Отец, чтобы назывались мы детьми Божьими».
Бог проявява божествена доброта към грешниците. Когато метежниците се обърнат към праведността, те се приемат с милосърдие, "защото Господ наш е много милостив". "Аз съм този, който заличава престъпленията твои заради самия себе си, и греховете твои не помня". "Ето с каква любов ни е одарил Отецът, за да се наричаме деца Божии".
В конце концов, величайшим доказательством Божьей добродетели и высшим основанием любви к нему является живущий в вас дар Отца — Настройщик, терпеливо ожидающий того часа, когда вы оба сольетесь в вечном единстве. Хотя Бога не найти в исканиях, если вы подчинитесь пребывающему в вас духу, он безошибочно поведет вас, шаг за шагом, жизнь за жизнью, через всё новые и новые вселенные, сквозь сменяющие друг друга века, пока, наконец, вы не окажетесь в присутствии Райской личности Всеобщего Отца.
В края на краищата, най-великото доказателство за Божията добродетел и най-висшето основание за любов към него се явява живеещия във вас дар на Отца - Настройчикът, търпеливо очакващ този час, когато вие двамата ще се слеете във вечно единство. Макар Бога да не намерите в търсенията си, ако вие се подчините на пребиваващия във вас дух, той безпогрешно ще ви поведе, стъпка по стъпка, живот след живот, през нови и нови вселени, през сменяващите се един с друг векове, докато, накрая, вие не се окажете в присъствието на Райската личност на Всеобщия Отец.
Сколь неразумно не поклоняться Богу только потому, что ограничения вашей человеческой природы и материальные препятствия не позволяют вам увидеть его. Между вами и Богом — колоссальное расстояние (физическое пространство), которое вам предстоит пройти. Существует также огромная пропасть духовного различия, которую необходимо преодолеть. Однако, несмотря на всё то физическое и духовное, что отделяет вас от личного присутствия Бога в Раю, остановитесь и задумайтесь о той святой истине, что Бог живет в вас; со своей стороны, он уже перекинул мост через пропасть. Он послал частицу себя, своего духа, чтобы жить внутри вас и трудиться с вами как сейчас, так и на протяжении вашего вечного вселенского пути.
Колко неразумно е да не се покланяте на Бога само затова, че ограниченията на вашата човешка природа и материални препятствия не ви позволяват да го видите. Между вас и Бога - има колосално разстояние (физическо пространство), което ви предстои да преминете. Съществува също и огромна пропаст от духовно различие, която е необходимо да се преодолее. Обаче, въпреки всичкото това физическо и духовно, което ви отделя от личното присъствие на Бога в Рая, спрете се и се замислете върху тази свята истина, че Бог живее във вас; и от своя страна, той вече е прехвърлил мост през пропастта. Той е изпратил частица от себе си, своя дух, за да живее вътре във вас и да се труди с вас както сега, така и по протежение на вашия вечен вселенски път.
Мне легко и приятно поклоняться тому, кто столь велик и одновременно с такой любовью посвящает себя возвышающему служению своим низшим созданиям. Для меня естественно любить того, кто столь могуч в творении и управлении сотворенным и, тем не менее, столь совершенен в своем великодушии и столь верен в своем милосердии, постоянно защищающем нас. Я думаю, что я любил бы Бога так же сильно, будь он не столь великим и могучим, но столь же великодушным и милосердным. Все мы больше любим Отца из-за его сущности, чем из-за признания его поразительных атрибутов.
На мен ми е леко и приятно да се покланям на този, който е толкова велик и едновременно с такава любов посвещава себе си на възвишеното служене на своите низши създания. За мен е естествено да обичам този, който е толкова могъщ в сътворяването и управлението на сътвореното и, при все това, е толкова съвършен в своето великодушие, и толкова верен в своето милосърдие, и постоянно защитаващ ни. Аз мисля, че аз бих обичал Бога също така силно, дори той да би бил толкова велик и могъщ, но също толкова великодушен и милосърден. Всички ние повече обичаме Отца поради неговата същност, отколкото поради признанието на неговите поразителни атрибути.
Когда я вижу, с какой доблестью Сыны-Создатели и подчиненные им существа борются с различными временными трудностями, присущими эволюции вселенных пространства, я обнаруживаю в себе огромное и глубокое чувство к этим меньшим правителям вселенных. В конце концов, я думаю, что все мы, включая смертных, любим Всеобщего Отца и всех остальных существ — божественных или человеческих — ибо понимаем, что эти личности действительно любят нас. Пробуждение любви во многом является прямым ответом на любовь пробуждающую.
Когато аз видя, с каква доблест Синовете-Създатели и подчинените им същества се борят с различните времеви трудности, присъщи за еволюцията на пространствените вселени, аз откривам във себе си огромно и дълбоко чувство към тези най-малки управители на вселените. В края на краищата, аз мисля, че всички ние, включително и смъртните, обичаме Всеобщия Отец и всички останали същества - божествени или човешки - защото разбираме, че тези личности действително ни обичат. Пробуждането на любовта в много отношения се явява пряк отговор на любовта на подбуждащия.
Страница 40
Знаейки, че Бог ме обича, аз бих продължавал беззаветно да го обичам, дори той да би бил лишен от всички свои атрибути на върховността, пределността и абсолютността.
Любовь Отца остается с нами на всём протяжении бесконечного круга вечности. Когда вы задумываетесь над любвеобильной природой Бога, возможна только одна разумная и естественная личностная реакция: вы будете всё больше любить своего Создателя; ваше чувство к Богу будет сравнимо с тем, которое испытывает ребенок к земному родителю; ибо как отец, настоящий отец, истинный отец любит своих детей, так и Всеобщий Отец любит своих созданных сынов и дочерей и неустанно печется об их благополучии.
Любовта на Отца ще си остане с нас по цялото протежение на безкрайния кръг на вечността. Когато вие се замислите над любвеобилната природа на Бога, възможна е само една разумна и естествена личностна реакция: вие все повече ще обичате своя Създател; вашето чувство към Бога ще бъде сравнимо с това, което изпитва детето към земния родител; защото както бащата, настоящия баща, истинския баща обича своите деца, така и Всеобщия Отец обича своите създадени синове и дъщери и неуморно се грижи за тяхно благополучие.
Но любовь Бога — это разумное и прозорливое родительское чувство. Божественная любовь проявляется в единстве и взаимодействии с божественной мудростью и всеми остальными бесконечными свойствами совершенной природы Всеобщего Отца. Бог есть любовь, но любовь не есть Бог. Величайшее проявление божественной любви к смертным существам — наделение их Настройщиками Сознания, однако величайшее раскрытие любви Отца на Урантии заключается в посвящении его Сына Михаила, в прожитой им на земле идеальной духовной жизни. Именно внутренний Настройщик превращает Божью любовь в индивидуальное чувство для каждой человеческой души.
Но любовта на Бога - това е разумно и прозорливо родителско чувство. Божествената любов се проявява в единство и взаимодействие с божествената мъдрост и всички останали безкрайни свойства на съвършената природа на Всеобщият Отец. Бог е любов, но любовта не е Бог. Най-великото проявление на божествената любов към смъртните същества - това е надаряването им с Настройчици на Съзнанието, обаче най-великото разкритие на любовта на Отца на Урантия се заключава в посвещението на неговия Син Михаил, в проживяния от него на земята идеален духовен живот. Именно вътрешния Настройчик превръща Божията любов в индивидуално чувство за всяко човешка душа.
Иногда мне до боли обидно, что я вынужден описывать божественное чувство небесного Отца к его вселенским детям с помощью человеческого словесного знака любовь. Этот термин — несмотря на то, что он действительно выражает самое высокое представление человека о смертных отношениях уважения и преданности, — так часто используется для обозначения столь многих человеческих отношений, что является слишком низким и крайне непригодным, чтобы стать тем словом, которое выражало бы также несравненное чувство живого Бога к его вселенским созданиям! Сколь печально, что я не могу использовать какое-нибудь божественное и особое слово, способное передать человеческому разуму истинный характер и изысканно прекрасный смысл небесного чувства Райского Отца.
Понякога на мен ми е до болка обидно, че съм принуден да описвам божественото чувство на небесния Отец към неговите вселенски деца с помощта на словесния знак любов. Този термин - независимо от това, че той действително изразява най-високите представи на човека за смъртните отношения на уважение и преданост, - така често се използува за обозначаването на толкова много човешки отношения, че се явява прекалено низък и крайно непригоден, за да стане тази дума, която би изразявала така несравнимото чувство на живия Бог към неговите вселенски създания! Колко е печално, че аз не мога да използувам някоя божествена и особена дума, способна да предаде на човешкия разум истинния характер и изискано прекрасния смисъл на небесното чувство на Райския Отец.
Когда человек теряет из вида любовь личностного Бога, царство Божие превращается всего лишь в царство гожие. Несмотря на бесконечное единство божественной природы, любовь является доминирующим свойством всех личностных отношений Бога со своими созданиями.
Когато човек изгуби от поглед любовта на личностния Бог, царството Божие се превръща цялото само в царство безбожие. Независимо от безкрайното единство на божествената природа, любовта се явява доминиращо свойство за всички личностни отношения на Бога със своите създания.
6. ДОБРОДЕТЕЛЬ БОГА
6. ДОБРОДЕТЕЛТА НА БОГА
В физической вселенной можно наблюдать божественную красоту, в мире разума — постигать вечную истину, но добродетель Бога открывается только в духовном мире личного религиозного опыта. В своей истинной сущности религия есть доверие к добродетели Бога через веру в него. В философии Бог может быть великим и абсолютным, даже разумным и личностным, но в религии Бог должен быть также нравственным; он должен быть добродетельным. Человек может бояться великого Бога, но доверие и любовь он испытывает только к Богу добродетельному. Эта добродетель Бога является частью его личности и может быть полностью раскрыта только в личном религиозном опыте верующих сынов Божьих.
Във физическата вселена може да се наблюдава божествената красота, в света на разума - да се постигне вечната истина, но добродетелта на Бога се открива само в духовния свят на личният религиозен опит. В своята истинска същност религията е доверие към добродетелта на Бога чрез вяра в него. Във философията Бог може да бъде велик и абсолютен, даже разумен и личностен, но в религията Бог трябва също да бъде и нравствен; той трябва да бъде добродетелен. Човек може да се бои от великия Бог, но доверие и любов той изпитва само към добродетелния Бог. Тази добродетел на Бога се явява част от неговата личност и може напълно да бъде разкрита само в личния религиозен опит на вярващите синове Божии.
Религия предполагает, что сверхмир духа знает об основных запросах мира человеческого и откликается на них. Эволюционная религия может стать этичной, однако только через откровение религия становится истинно и духовно нравственной. Древнее представление о Боге как Божестве с царской моралью было поднято Иисусом на тот проникновенно-трогательный уровень глубокой семейной нравственности, присущей отношениям родителя и ребенка, нежнее и прекраснее которой нет во всем опыте смертных.
Религията предполага, че свръхсвета на духа знае за основните духовни нужди на света човешки и откликва на тях. Еволюционната религия може да стане етична, обаче само чрез откровението религията става истинно и духовно нравствена. Древните представи за Бога като Божество с царски морал е било повдигнато от Иисус на това проникновено-трогателно ниво на дълбока семейна нравственост, присъща на отношенията между родител и дете, нежни и прекрасни каквито няма във целия опит на смъртните.
Страница 41
«Богатство добродетели Божьей ведет заблудшего к покаянию». «Всякий
хороший дар и всякий совершенный дар нисходит от Отца Небесных Светил». «Благ
Господь; он есть вечное убежище душ человеческих». «Господь Бог милосерден и
щедр. Он долготерпелив и изобилует добродетелью и истиной». «Вкусите, и увидите,
что Господь благ! Блажен человек, который уповает на него». «Щедр и милостив
Господь. Он есть Бог спасения». «Он исцеляет сокрушенных сердцем и врачует
душевные скорби. Он есть всесильный благодетель человека».
"Богатството на добродетелта Божия води заблудения към покаяние". "Всеки добър дар и всеки съвършен дар низхожда от Отеца на Небесните Светила". "Благ е Господ; той е вечно убежище на душите човешки". "Господ Бог е милосърден и щедър. Той е дълго търпелив и е изобилен в добродетелта и истината". "Вкусете и ще видите, че Господ е благ! Блажен е човекът, който се уповава на него". "Щедър и милостив е Господ. Той е Бог на спасението". "Той изцелява съкрушените сърца и лекува душевните скърби. Той е всесилният благодетел на човека".
Хотя представление о Боге как о царе-судье способствовало появлению высоких нравственных критериев и создало целый законопослушный народ, оно оставило индивидуального верующего в прискорбном положении неуверенности в отношении своего статуса во времени и вечности. Поздние иудейские пророки провозгласили Бога Отцом Израиля; Иисус раскрыл Бога как Отца каждого человека. Всё представление смертных о Боге трансцендентально освещается жизнью Иисуса. Родительской любви присуще бескорыстие. Бог любит не как отец, а являясь отцом. Он является Райским Отцом каждой вселенской личности.
Макар представата за Бога като цар-съдия да е способствала за появяването на високи нравствени критерии и са създала цял законопослушен народ, тя е оставила индивидуалният вярващ в прискърбното положение на неувереност по отношение на своя статус във времето и вечността. Късните юдейски пророци са провъзгласили Бога като Отец на Израил; Иисус е разкрил Бога като Отец на всеки човек. Всички представи на смъртните за Бога трансцедентално се осветяват от живота на Исус. За родителската любов е присъщо безкористие. Бог ни обича не като баща, а той се явява баща. Той се явява Райският Отец на всяка вселенска личност.
Праведность подразумевает, что Бог есть источник нравственного закона вселенной. Истина раскрывает в Боге просветителя, учителя. Любовь же дает чувство и жаждет чувства, ищет отзывчивого товарищества, подобного тому, которое объединяет родителя и ребенка. Праведность может быть божественной мыслью, но любовь есть отеческое отношение. Ошибочное предположение о несовместимости праведности Бога и бескорыстной любви небесного Отца допускало отсутствие единства в характере Божества и привело к созданию доктрины искупления — философского оскорбления как единства Бога, так и его свободной воли.
Праведността подразбира, че Бог е източник на нравствения закон на вселената. Истината разкрива във Бога просветител, учител. Любовта също дава чувство и жадува чувство, търси отзивчиво другарство, подобно на това, което обединява родителя и детето. Праведността може да бъде божествена мисъл, но любовта е бащинско отношение. Грешното предположение за несъвместимост между праведността на Бога и безкористната любов на небесния Отец е допускало отсъствие на единство в характера на Божеството и е довело до създаването на доктрината за изкуплението - философско оскърбление както на единството на Бога, така и на неговата свободна воля.
Исполненный любви небесный Отец, чей дух пребывает в его земных детях, не есть раздвоенная личность — отчасти беспристрастная и отчасти милосердная; не нужен этой личности и посредник, добивающийся благоволения Отца или его прощения. Божественная праведность не находится во власти сурового карающего правосудия; Бог-отец шире Бога-судьи.
Изпълненият с любов небесен Отец, чийто дух пребивава в неговите земни деца, не е раздвоена личност - от части безпристрастна и от части милосърдна; не е нужен на тази личност и посредник, получаващ благоволението на Отца или неговите молби. Божествената праведност не се намира във властта на суровото крайно правосъдие; Бог-Отец е много по-широк от Бога-съдия.
Бог никогда не бывает гневным, мстительным или сердитым. Безусловно, его любовь часто сдерживается мудростью, а отказ в милосердии обусловлен беспристрастностью. Его любовь к праведности не может не выражаться в одновременном отвращении к греху. Отец не является противоречивой личностью; божественное единство совершенно. Несмотря на вечные индивидуальности однородных Богов, единство Райской Троицы абсолютно.
Бог никога не бива гневен, отмъстителен или сърдит. Безусловно, неговата любов често се сдържа в мъдростта, а отказа от милосърдие е обусловен от безпристрастността. Неговата любов към праведността не може да не се изразява в едновременно отвращение към греха. Отецът не се явява противоречива личност; божественото единство е съвършено. Независимо от вечните индивидуалности на еднородните Богове, единството на Райската Троица е абсолютно.
Бог любит грешника и ненавидит грех: такое утверждение философски истинно, однако Бог является трансцендентальной личностью, а личности способны любить и ненавидеть только другие личности. Грех не есть личность. Бог любит грешника, как личностную (потенциально вечную) реальность, в то время как по отношению к греху Бог не испытывает личностного отношения, ибо грех духовной реальностью не является; он не является личностным; поэтому только правосудие Бога принимает во внимание существование греха. Божья любовь спасает грешника; закон Божий уничтожает грех. Отношение божественной природы, очевидно, изменяется, если грешник полностью объединяется с грехом, — так же как смертный разум может полностью слиться с пребывающим в нем духовным Настройщиком. Такой объединившийся с грехом смертный становится в своей сущности совершенно недуховным (и, следовательно, личностно нереальным) и в итоге прекращает свое существование. Нереальность, а именно незавершенность сущности создания, не может существовать вечно во всё более реальной и духовной вселенной.
Бог обича грешника и ненавижда греха; това утвърждение е философски истинно, обаче Бог се явява трансцедентална личност, а личността е способна да обича и да ненавижда само други личности. Грехът не е личност. Бог обича грешника, като личностна(потенциално вечна) реалност, в същото време както по отношение на греха Бог не изпитва личностно отношение, защото греха не се явява духовна реалност; той не се явява и личностен; затова само правосъдието на Бога взема под внимание съществуването на греха. Божията любов спасява грешника; законът Божий унищожава греха. Отношението на божествената природа, очевидно, се променя ако грешника напълно се обедини с греха, - така също както смъртният разум може напълно да се слее с пребиваващият в него духовен Настройчик. Така обединилият се с греха смъртен става по своята същност съвършено недуховен (и следователно, личностно нереален) и в крайна сметка прекратява своето съществуване. Нереалността, а именно незавършената същност на създанията, не може да съществува вечно във все повече реалната и духовна вселена.
Страница 42
В мире личности Бог раскрывается как любящая личность; в мире духовном он
есть личностная любовь; в религиозном опыте он является и тем, и другим.
Изъявление воли Бога определяется любовью. Добродетель Бога лежит в основе
божественной свободной воли — всеобщего стремления любить, являть милосердие,
проявлять терпение и вершить всепрощение.
В света на личността Бог се разкрива като любяща личност; в духовния свят той е личностна любов; в религиозният опит той се явява и едното и другото. Изявлението на волята Божия се определя от любовта. Добродетелта на Бога лежи в основата на божествената свободна воля - всеобщото стремление да обича, да проявява милосърдие, да проявява търпение и да върши всеопрощение.
7. БОЖЕСТВЕННАЯ ИСТИНА И КРАСОТА
7. БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА И КРАСОТА
Любое конечное знание и понимание создания относительны. Информация и сведения, добытые даже из высших источников, обладают только относительной полнотой, локальной точностью и индивидуальной истинностью.
Всяко крайно знание и разбиране на създанията са относителни. Информацията и сведенията, добити даже от висши източници, притежават само относителна пълнота, локална точност и индивидуална истинност.
Физические факты сравнительно однородны, однако истина — это живой и пластичный фактор философии вселенной. В своем общении друг с другом эволюционирующие личности обнаруживают только частичную мудрость и относительную истинность. Они могут быть уверены только в пределах своего личного опыта. То, что в одном месте представляется абсолютно истинным, может быть относительно истинным в другой части творения.
Физическите факти са сравнително еднородни, обаче истината - това е жив и пластичен фактор във философията на вселената. В своето общуване един с друг еволюиращите личности могат да открият само частична мъдрост и относителна истинност. Те могат да бъдат уверени само в пределите на своя личен опит. Това, което на едно място представлява абсолютна истина, може да бъде относително в друга част на творението.
Божественная истина — истина окончательная — однородна и универсальна, но история вещей духовных в рассказах многочисленных индивидуумов различных сфер может иногда отличаться в деталях, что объясняется именно относительностью полноты знания и различиями личного опыта, а также его продолжительностью и объемом. В то время как законы и повеления, мысли и отношения Первого Великого Источника и Центра вечно, бесконечно и универсально истинны, их применение и приспособление к условиям каждой вселенной, системы, мира и созданных разумных существ определяются планами и методами Сынов-Создателей, действующих в соответствующих вселенных, а также согласованностью с локальными планами и методами Бесконечного Духа и всех остальных взаимодействующих небесных личностей.
Божествената истина - е окончателната истина - еднородна и универсална, но историята на духовните неща в разказите на многочислените индивиди от различните сфери може понякога да се различава в детайлите, което се обяснява именно с относителността в пълнотата на знанията и различията на личния опит, а така също от неговата продължителност и обем. Във същото време когато законите и повеленията, мислите и отношенията на Първият Велик Източник и Център са вечни, безкрайни и универсално истинни, тяхното приложение и приспособяване към условията на всяка вселена, система, свят и създадени разумни същества се определят от плановете и методите на Синовете-Създатели, действуващи в съответните вселени, а също и съгласуваността с локалните планове и методи на Безкрайния Дух и всички останали взаимодействуващи небесни личности.
Ложное материалистическое учение готово приговорить человека к участи изгоя во вселенной. Такое частичное знание есть потенциальное зло: в таком знании есть как добро, так и зло. Истина прекрасна, ибо она одновременно полна и симметрична. Когда человек ищет истину, он стремится к тому, что является божественно реальным.
Лъжовното материалистическо учение е готово да уговори човека към участие в нещо, отхвърлено от всички във вселената. Такова частично знание е потенциално зло: в такова знание има както добро, така и зло. Истината е прекрасна, защото тя едновременно е пълна и симетрична. Когато човек търси истината, той се стреми към това, което се явява божествено реално.
Философы совершают грубейшую ошибку, когда, впадая в абстрактные софизмы, фокусируют свое внимание на каком-то одном аспекте реальности и провозглашают этот изолированный аспект всей истиной. Мудрый философ всегда будет искать скрывающийся за всяким космическим феноменом и предшествующий ему творческий замысел. Мысль создателя всегда предшествует созидательному действию.
Философите извършват груба грешка, когато, изпадат във абстрактни софизми, фокусират своето внимание върху някакъв единствен аспект от реалността и провъзгласяват този изолиран аспект за цялата истина. Мъдрият философ винаги ще търси скриващият се зад всеки космически феномен и предшестващ го творчески замисъл. Мисълта на създателя винаги предшества съзидателното действие.
Разумное самосознание способно обнаружить красоту истины, ее духовное качество, не только по философской состоятельности ее представлений; с еще большей уверенностью и успехом этого можно добиться, неукоснительно следуя неизменному Духу Истины. Счастье возникает в результате осознания истины, ибо истину можно воплотить; ее можно прожить. Разочарование и сожаление — удел заблуждения, ибо, не будучи реальностью, его невозможно воплотить в опыте. Божественная истина отличается прежде всего своим ароматом духовности.
Разумното самосъзнание е способно да открие красотата в истината, нейното духовно качество, не само по философската състоятелност на нейните представи; с още по-голяма увереност и успех това може да се придобие, неотклонно следвайки неизменния Дух на Истината. Щастието възниква в резултат на осъзнаване на истината, защото истината може да се въплътява; тя може да се проживее. Разочарованието и съжалението - това е област от заблужденията, защото, не бидейки реалност, те не могат да се въплътят в опита. Божествената истина се отличава преди всичко по своят аромат на духовност.
Предмет вечного поиска — объединение, божественная согласованность. Обширная физическая вселенная объединяется в Острове Рай; вселенная разума объединяется в личности Бога разума, Совместном Вершителе; вселенная духа объединяется в личности Вечного Сына. Но отдельное смертное создание времени
Предмет на вечното търсене - това обединението, божествената съгласуваност. Обширната физическа вселена се обединява в Острова Рай; вселената на разума се обединява в личността на Бога на разума, Съвместния Вършител; вселената на духа се обединява в личността на Вечния Син. Но отделното смъртно създание на времето
Страница 43
и пространството се обединява с Бога-Отец чрез пряката връзка между Настройчика на Съзнанието и Всеобщия Отец. Наставник на човека е частица от Бога, и той непрестанно се стреми към божествено единение; Райско Божество на Първият Източник и Център е Божеството, в което, и с което се обединява Настройчика.
Осознание высшей красоты есть открытие реальности и свед†ние ее в единое целое: осознание божественной добродетели в вечной истине — предельной красоте. Даже очарование человеческого искусства заключается в гармонии его единства.
Осъзнаването на висшата красота е откриване на реалността и нейното свежд†не и в единно цяло: осъзнаването на божествената добродетел във вечната истина - е пределната красота. Даже очарованието от човешкото изкуство се заключава в хармонията на неговото единство.
Огромной ошибкой иудаизма была его неспособность связать добродетель Бога с опытными научными истинами и волнующей красотой искусства. По мере развития цивилизации, по мере того, как религия неблагоразумно продолжала придавать чрезмерное значение добродетели Бога при относительном исключении истины и пренебрежении красотой, люди определенного склада стали всё чаще отворачиваться от абстрактного и оторванного представления об изолированной добродетели. Обособленная, нарочитая мораль современной религии, неспособная сохранить приверженность и преданность многих людей двадцатого века, могла бы возродиться, если бы в дополнение к своим моральным наставлениям она уделяла должное внимание истинам науки, философии и духовного опыта, а также красоте физического творения, обаянию разумного искусства и величию обретения настоящего характера.
Огромна грешка на юдаизма е била неговата неспособност да свърже добродетелта на Бога с опитните научни истини и вълнуващата красота на изкуството. Според развитието на цивилизациите, според това, как религията неблагоразумно е продължила да придава изключително значение на добродетелите на Бога при относително изключване на истината и пренебрегване на красотата, хора с определен начин на мислене започнали все по-често да се отвръщат от абстрактните и откъснати представи за изолираната добродетел. Обособеният, умишлено подчертан морал на съвременната религия, неспособен да съхрани привързаността и предаността на много хора от двадесети век, могъл би да се възроди, ако в допълнение към своите морални наставления той отделя дължимото внимание на истината в науката, философията и духовния опит, а така също на красотата на физическото творение, обаянието на разумното изкуство и величието на придобиваното от истинския характер.
Религиозный вызов этой эпохи брошен тем дальновидным и прогрессивным мужчинам и женщинам, которые, — обладая духовной проницательностью и опираясь на расширенные и безупречно интегрированные современные представления о космической истине, вселенской красоте и божественной добродетели, — решились бы создать новую и привлекающую людей философию жизни. Такое новое и праведное в‡дение нравственности привлечет всё хорошее, что есть в умах людей и заставит их проявить всё лучшее, что есть в их душах. Истина, красота и добродетель суть божественные реальности, и по мере восхождения человека по лестнице духовной жизни эти высшие качества Вечного всё больше координируются и объединяются в Боге, который есть любовь.
Религиозният повик на тази епоха е отправен към тези далновидни и прогресивни мъже и жени, които, - притежавайки духовна проницателност и опирайки се на разширените и безупречно интегрирани съвременни представи за космическата истина, вселенска красота и божествена добродетел, - биха се решили да създадат нова и привлекателна за хората философия за живота. Такова ново и праведно ръков‡дене на нравствеността ще привлече всичко най-хубаво, което има в умовете на хората и ще ги застави да проявят всичко най-добро, което е в техните души. Истината, красотата и добродетелта са същност на божествените реалности, и според степеннта на издигането на човека по стълбата на духовния живот тези висши качества на Вечния все повече ще се координират и обединяват в Бога, който е любов.
Всякая истина — материальная, философская или духовная — является столь же прекрасной, сколь и добродетельной. Любая настоящая красота — материальное искусство или духовная симметрия — столь же истинна, сколь и добродетельна. Любая подлинная добродетель — личная нравственность, социальная справедливость или божественная опека — одинаково истинна и прекрасна. Здоровье, здравый ум и счастье суть объединения истины, красоты и добродетели в их слиянии в человеческом опыте. Такие уровни эффективного образа жизни появляются через объединение энергетических, идейных и духовных систем.
Всяка истина - материална, философска или духовна - се явява също толкова прекрасна, колкото и добродетелна. Всяка истинска красота - материално изкуство или духовна симетрия - е толкова истинна, колкото и добродетелна. Всяка истинска добродетел - лична нравственост, социална справедливост или божествена опека - е еднакво истинна и прекрасна. Здравето, здравият ум и щастието са същност на обединението на истината, красотата и добродетелта, в тяхното сливане в човешкия опит. Такива нива на ефективен начин на живот се проявяват чрез обединение на енергетичните, идейните и духовни системи.
Истина объединяет, красота привлекает, добродетель укрепляет. И когда эти реальные ценности согласуются в личностном опыте, то результатом является переход на новый уровень любви, обусловленный мудростью и определяемый преданностью. Истинное назначение всякого вселенского просвещения заключается в том, чтобы способствовать лучшей координации изолированного дитя миров с расширенными реальностями его растущего опыта. На человеческом уровне реальность конечна, на высших и божественных уровнях она бесконечна и вечна.
Истината обединява, красотата привлича, добродетелта укрепява. И когато тези реални ценности се съгласуват в личностния опит, то като резултат се явява преход на ново ниво на любов, обусловена от мъдростта и определена от предаността. Истинското назначение на всяко вселенско посвещение се заключава в това, че да способства за най-доброто координиране на изолираното дете в света с разширените реалности на неговия растящ опит. На човешко ниво реалността е крайна, на висшите и божествените нива тя е безкрайна и вечна.
[Представлено Божественным Советником, уполномоченным От Века Древними Уверсы.]
[Представено от Божественият Съветник, упълномощен от От Векове Древните от Уверси.]
Страница 44