Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
ЧАСТЬ I
ЧАСТ I
ЦЕНТРАЛЬНАЯ ВСЕЛЕННАЯ И СВЕРХВСЕЛЕННЫЕ
ЦЕНТРАЛНА ВСЕЛЕНА И СВРЪХВСЕЛЕНИ
Подготовлено Увeрсским Корпусом личностей сверхвселенной, уполномоченных От Века Древними Орвонтона.
Подготвено от Уверският Корпус на личностите от свръхвселената, упълномощени От Векове Древните на Орвонтон.
Страница 20
Страница 21
ЧАСТЬ I
ЧАСТ I
Центральная вселенная и сверхвселенные
Централна вселена и свръхвселени
Документ 1. ВСЕОБЩИЙ ОТЕЦ
Докумен 1. ВСЕОБЩИЯТ ОТЕЦ
ВСЕОБЩИЙ Отец является Богом всего творения, Первым Источником и Центром всех вещей и существ. Думайте о Боге прежде всего как о создателе, затем как о властителе и только потом — как о бесконечном вседержителе. Истина о Всеобщем Отце стала открываться человечеству со словами пророка: «Един ты, Боже, и нет иного. Тобою сотворены небеса и небеса небес и всё их воинство; ты хранишь их и властвуешь над ними. Сынами Божьими были созданы вселенные. Творец одевается светом, словно ризой, простирает небеса, словно ткань». Только представление о Всеобщем Отце — едином Боге вместо многих — позволило смертному человеку осмыслить Отца как божественного создателя и бесконечного властителя.
ВСЕОБЩИЯТ Отец се явява Бог на цялото творение, Първи Източник и Център на всички неща и същества. Мислете за Бог преди всичко като за създател, след това като властител и само след това - както за безкраен вседържител. Истината за Всеобщият Отец се открива на човечеството със словата на пророка: "Един си ти, Боже, и няма друг. От теб са сътворени небесата и небето на небесата и цялото им войнство; ти ги храниш и властвуващ над тях. От Синовете Божии са били създадени вселените. Творецът се обгръща в светлина, като риза, простира небесата, като тъкан". Само представата за Всеобщия Отец - като един Бог, вместо много - е позволило на смъртният човек да осмисли Отца като божествен създател и безкраен властител.
Мириады планетарных систем сотворены для того, чтобы со временем здесь могли поселиться различные типы разумных созданий, — существ, которые способны познать Бога, принять божественную любовь и полюбить его в ответ. Вселенная вселенных является Божьим творением и местом обитания его разнообразных созданий. «Бог сотворил небеса и образовал землю; не напрасно он утвердил вселенную и создал этот мир; он образовал его для жительства».
Милиарди планетни системи са сътворени за това, за да може с течение на времето на тях да могат да се заселят различни типове разумни създания, - същества, които са способни да познаят Бога, да приемат божествена любов и да го обикнат в отговор. Вселената на вселените се явява Божие творение и място на обитание на неговите разнообразни създания. "Бог е сътворил небесата и е образувал земята; не напразно той е утвърдил вселената и е създал този свят; той го е образувал за живеене".
Все просвещенные миры признат Всеобщего Отца и поклоняются ему — вечному творцу и бесконечному вседержителю всего творения. Волевые создания великого множества вселенных вступили на долгий, долгий путь к Раю — увлекательное преодоление трудностей, сопровождающее вечное путешествие, обретение Бога-Отца. Трансцендентальная цель детей времени — найти вечного Бога, осмыслить его божественную сущность, узнать Всеобщего Отца. Богопознавшие создания охвачены только одним высочайшим стремлением, только одной всепоглощающей страстью: начав свой путь такими, какими они являются в своих сферах, стать подобными ему, Райскому совершенству его личности во всеобщей сфере праведного господства. Высочайший наказ обитающего в вечности Всеобщего Отца гласит: «Будьте совершенны, как совершенен я». С любовью и милосердием пронесли посланники Рая эту божественную проповедь сквозь века и вселенные, придя с нею и к таким скромным созданиям животного происхождения, как человеческий род Урантии.
Всички просветени светове признават Всеобщия Отец и се покланят нему - вечният творец и безкраен вседържител на цялото творение. Волевите създания от великото множество на вселените са стъпили на дългият, дългият път към Рая - увлекателно преодоляване на трудностите, съпровождащи вечното пътешествие, търсенето на Бог-Отец. Трансцеденталната цел на децата на времето - е да намерят вечният Бог, да осмислят неговата божествена същност, да познаят Всеобщия Отец. Богопозналите създания са обхванати само от едно височайше стремление, само от една всепоглъщаща страст: да започнат своя път такива, каквито те се явяват в своите сфери, да станат подобни на неговото, Райското съвършенство на неговата личност във всеобщата сфера на праведното господство. Височайшата заповед на обитаващият във вечността Всеобщ Отец гласи: "Бъдете съвършени, както съм съвършен аз". С любов и милосърдие са пренесли посланиците на Рая тази божествена проповед през всичките векове и вселени, идвайки с нея и при такива скромни създания от животински произход, както човешкият род от Урантия.
Страница 22
Этот величественный и всеохватный наказ — не жалея сил, стремиться к
совершенству божественности — является первейшей задачей и должен стать высшей
целью для всех борющихся созданий, сотворенных Богом совершенства. Эта
возможность обретения божественного совершенства есть окончательное и
несомненное предназначение вечного духовного прогресса человека.
Този величествена и всеобхватна заповед - не жалейки сили, да се стремят към съвършенството на божествеността - се явява първостепенна задача и трябва да стане висша цел за всички борещи се създания, сътворени от Бога на съвършенството. Тази възможност за придобиване на божествено съвършенство е окончателното и несъмнено предназначение на вечният духовен прогрес на човека.
Смертные Урантии вряд ли могут надеяться на бесконечное совершенство, однако, начав свой путь на этой планете, человек безусловно способен достичь небесной и божественной цели, поставленной бесконечным Богом перед смертным человеком; достигнув ее, во всех аспектах самоосуществления и развития разума люди станут такими же совершенными в своей сфере божественного совершенства, каким является сам Бог в своей сфере бесконечности и вечности. Совершенство это может не быть всеобщим в материальном смысле, неограниченным по интеллектуальному охвату или окончательным по духовному опыту, но оно является окончательным и исчерпывающим во всех конечных аспектах божественности воли, совершенства мотивации личности и богосознания.
Смъртните от Урантия едва ли могат да се надяват на безкрайно съвършенство, обаче, започвайки своя път на тази планета, човек безусловно е способен да достигне небесната и божествена цели, поставени от безкрайният Бог пред смъртния човек; достигайки ги, във всички аспекти на самоосъществяването и развитието на разума хората могат да станат също така съвършени в своята сфера на божественото съвършенство, какъвто се явява сам Бог в своята сфера на безкрайност и вечност. Това съвършенство не може да бъде всеобщо в материален смисъл, неограничено в интелектуален обхват или окончателно в духовният опит, но то се явява окончателно и изчерпващо във всички крайни аспекти в божествеността на волята, съвършенство в мотивацията на личността и богосъзнанието.
Именно в этом заключен истинный смысл божественного повеления — «будьте совершенны, как совершенен я», которое извечно побуждает смертного человека идти вперед и притягивает его к центру на всём протяжении долгой и увлекательной борьбы за достижение всё более высоких уровней духовных ценностей и истинных вселенских значений. Возвышенный поиск Бога вселенных является величайшим дерзанием обитателей всех миров пространства и времени.
Именно в това е заключен истинският смисъл на божественото повеление - "бъдете съвършени, както съм съвършен аз", което вечно ще подбужда смъртният човек да върви напред и ще го притегля към центъра по цялото протежение в дългата и увлекателна борба за достигане на най-високи нива на духовни ценности и истински вселенски значения. Възвишеното търсене на Бога на вселените се явява най-великото дерзание на обитателите от всички светове в пространството и времето.
1. ИМЯ ОТЦА
1. ИМЕТО НА ОТЦА
Из всех имен, под которыми Бог-Отец известен во вселенных, наиболее часто встречаются такие, которые определяют его как Первый Источник и Центр Вселенных. Первый Отец известен под разнообразными именами в различных вселенных и различных секторах одной и той же вселенной. Имя, которым создание называет Создателя, во многом зависит от его представления о Создателе. Первый Источник и Центр Вселенных никогда не раскрывал себя через свое имя — только через свои свойства. Если мы верим в то, что являемся детьми этого Создателя, мы не можем в итоге не назвать его Отцом. Но выбираем мы это имя сами, и вытекает оно из признания нашей личной связи с Первым Источником и Центром.
От всички имена, под които Бог-Отец е известен във вселените, най-често се срещат такива, които го определят като Първи Източник и Център на Вселените. Първият Отец е известен под разнообразни имена в различните вселени и различните сектори на една и съща вселена. Името, с което създанието назовава Създателя, в много от случаите зависи от неговите представи за Създателя. Първият Източник и Център на Вселените никога не е разкривал себе си чрез своето име - а само чрез своите свойства. Ако ние вярваме в това, че сме деца на този Създател, ние не можем в резултат да не го наричаме Отец. Но ние избираме това име сами, и то произтича от признаването на нашата лична връзка с Първият Източник и Център.
Всеобщий Отец никогда не требует от разумных волевых созданий вселенных какого-либо случайного признания, формального поклонения или рабского услужения. Эволюционные обитатели пространственно-временных миров должны сами, в своих собственных сердцах, признать, полюбить и добровольно поклониться ему. Создатель отказывается подчинять, принуждать к покорности духовную волю своих материальных созданий. Преданное посвящение воли человека выполнению воли Отца — лучший подарок человека Богу; фактически, подобное посвящение воли создания является единственно возможным истинно ценным даром человека Райскому Отцу. В Боге человек живет, движется и существует; нет ничего, что человек мог бы дать Богу, кроме решения подчиниться воле Отца, и подобные решения, принятые разумными волевыми созданиями вселенных, представляют собой реальность того истинного поклонения, которое столь радует любвеобильного Отца-Создателя.
Всеобщият Отец никога не изисква от разумните волеви създания от вселените каквото и да било случайно признание, формално поклонение или робско слугуване. Еволюционните обитатели на пространствено-времевите светове трябва сами, в своите собствени сърца, да признаят, да обикнат и доброволно да му се поклонят. Създателя се отказва да подчинява, принуждава към покорност духовната воля на своите материални създания. Преданото посвещаване на волята на човека в изпълнение волята на Отца - това е най-добрият подарък от човека за Бога; фактически, подобно посвещаване на волята на създанието се явява единствено възможен и истински ценен дар от човека за Райският Отец. В Бога човекът живее, движи се и съществува; няма нищо, което човек да би могъл да даде на Бога, освен решението да се подчини на волята на Отца, и подобни решения, приети от разумните волеви създания от вселените, представляват по себе си реалността на такова истинско поклонение, което толкова радва любвеобилния Отец-Създател.
Когда однажды вы поистине осознаете Бога, когда действительно откроете для себя величественного Создателя и начнете на собственном опыте осознавать внутреннее присутствие божественного властителя — тогда, в зависимости от уровня вашего знания и избранного божественными Сынами метода раскрытия
Когато веднъж вие наистина осъзнаете Бога, когато действително откриете за себе си величествения Създател и започнете от собствен опит да осъзнавате вътрешното присъствие на божественият властител - тогава, в зависимост от нивото на вашето съзнание и избраният от божествените Синове метод на разкриване
Страница 23
на Бога, вие ще намерите име за Всеобщия Отец, адекватно изразяващ вашата представа за Първият Велик Източник и Център. По такъв начин, в различните светове и в различните вселени Създателят става известен под многочислени названия, при което ако в духа на родството всяко име означава едно и също нещо, то по своята словесна и знакова форма то изразява степента и дълбочината на възцаряването на Отца в сърцата на създанията от всеки даден свят.
Вблизи центра вселенной вселенных Всеобщий Отец обычно известен под именами, которые можно истолковать как Первый Источник. С удалением во вселенные пространства чаще встречаются такие названия Всеобщего Отца, которые означают Всеобщий Центр. В еще более далеких пространствах звездного творения — например, в cтолице вашей локальной вселенной — он известен как Первый Созидательный Источник и Божественный Центр. В одном из соседних созвездий Бог называется Отцом Вселенных, в другом — Бесконечным Вседержителем, а далее на восток — Божественным Властителем. Его называют также Отцом Небесных Светил, Даром Жизни и Всемогущим.
Близо до центъра на вселената на вселените Всеобщият Отец обичайно е известен под имена, които могат да се разтълкуват като Първи Източник. С отдалечаване във вселенското пространство често се срещат такива названия на Всеобщият Отец, които означават Всеобщ Център. И в още по-далечните пространства на звездното творение - например, в столицата на вашата локална вселена - той е известен като Първият Съзидателен Източник и Божествен Център. В едно от съседните съзвездия Бог се нарича Отец на Вселените, а в друго - Безкраен Вседържител, а далеч на изток - Божествен Властител. Него го наричат така също Отец на Небесните Светила, Дар на Живота и Всемогъщият.
В тех мирах, где один из Райских Сынов прожил жизнь в посвящении, Бог обычно известен под именем, выражающим личное отношение, нежное чувство и отеческую преданность. В столице вашего созвездия Бога называют Всеобщим Отцом, а на различных планетах вашей локальной системы обитаемых миров он известен как Отец Отцов, Райский Отец, Хавонский Отец и Духовный Отец. Те, кто познал Отца из откровений при посвящениях Райских Сынов, выбирают взывающую к чувствам, трогательную связь создания и Создателя, называя Бога «наш Отец».
В тези светове, където един от Райските Синове е проживял живот в посвещение, Бог обичайно е известен под имена, изразяващи лично отношение, нежно чувство и бащинска преданост. В столицата на вашето съзвездие Бога наричат Всеобщя Отец, а на различните планети от вашата локална система от обитаеми светове той е известен като Отец на Отците, Райски Отец, Хавонски Отец и Духовен Отец. Този, който е познал Отца от откровенията при посвещаването на Райските Синове, избира призоваващо към чувства, трогателна връзка между създанието и Създателя, назовавайки Бога "наш Отец".
На планете с разнополыми обитателями, в мире, где проявления родительских эмоций присущи сердцам разумных существ, слово «Отец» становится особенно выразительным и уместным именем для вечного Бога. На вашей планете, Урантии, он наиболее известен и широко признан как Бог. Но данное ему имя не представляет большого значения; важно, чтобы вы познали Бога и стремились стать такими, как он. Ваши пророки древности по праву называли его «предвечным Богом» и говорили о нем как о «живущем в вечности».
На планета с разнополови обитатели, в свят, където проявленията на родителските емоции са присъщи за сърцата на разумните същества, думата "Отец" става особено изразително и уместно име за вечният Бог. На вашата планета, Урантия, той най-много е известен и широко признат като Бог. Но даденото за него име не представлява голямо значение; важното е, вие да познаете Бога и да се стремите да станете такива, като него. Вашите пророци от древността по право са го наричали "предвечният Бог" и са говорели за него като за "живеещ във вечността".
2. РЕАЛЬНОСТЬ БОГА
2. РЕАЛНОСТТА НА БОГА
Бог есть основная реальность в мире духа; Бог является источником истины в сферах разума; Бог покрывает собой всё, что есть в материальных мирах. Для всех разумных созданий Бог представляет собой личность, а для вселенной вселенных он есть Первый Источник и Центр вечной реальности. Бог не похож ни на человека, ни на машину. Первый Отец — это всеобщий дух, вечная истина, бесконечная реальность и отеческая личность.
Бог е основна реалност в света на духа; Бог се явява източник на истината в сферите на разума; Бог покрива във себе си всичко, което е в материалните светове. За всички разумни създания Бог представлява по себе си личност, а за вселената на вселените той е Първи Източник и Център на вечната реалност. Бог не прилича нито на човек, нито на машина. Първият Отец - това е всеобщ дух, вечна истина, безкрайна реалност и бащинска личност.
Вечный Бог — это бесконечно больше, чем идеализированная реальность или воплощенная в личности вселенная. Это не просто высшая мечта человека, объективированный предмет смертного поиска. Не является он также одним только понятием, силовым потенциалом, исполненным праведности. Всеобщий Отец не есть ни синоним природы, ни персонификация ее закона. Бог — это трансцендентальная реальность, а не только традиционное представление человека о величайших ценностях. Бог не есть психологическая концентрация духовных значений, как не является он и «благороднейшим творением человека». В сознании человека Бог может быть любым или всеми из этих представлений, но он больше.
Вечният Бог - това е безкрайно повече, отколкото идеализираната реалност или въплътената в личност вселена. Това не е просто висша мечта на човека, обективиран предмет на търсене от смъртните. Не се явява той само едно само понятие, силов потенциал, изпълнено с праведност. Всеобщият Отец не е нито синоним на природата, нито персонификация на нейния закон. Бог - това е трансцедентална реалност, а не толкова традиционната представа на човека за най-великите ценности. Бог не е психологическа концентрация на духовни значения, както не се явява той и "най-благородното творение на човека". В съзнанието на човека Бог може да бъде всяка или всички от тези представи, но той е повече.
Страница 24
Това е спасител и любящ Отец за всеки от тези, който е придобил духовен покой на земята и жадува да придобие съхранение на личността в смъртта.
В человеческом опыте действительность существования Бога демонстрируется появляющимся в человеке божественным присутствием — духовным Наставником, посылаемым из Рая для того, чтобы жить в смертном разуме человека и помогать ему в развитии бессмертной души, обретающей вечную жизнь. Три эмпирических феномена раскрывают присутствие этого божественного Настройщика в человеческом разуме:
В човешкият опит действителността на съществуването на Бога се демонстрира от проявяващото се в човека божествено присъствие - духовните Наставници, изпратени от Рая за това, за да живеят в смъртният разум на човека и да му помагат в развитието на безсмъртната душа, притежаваща вечен живот. Три емпирически феномена разкриват присъствието на този божествен Настройчик в човешкият разум:
1. Интеллектуальная способность познания Бога — богосознание.
1. Интелектуалната способност за познаване на Бога - богосъзнанието.
2. Духовное побуждение найти Бога — богоискательство.
2. Духовно подбуждение да се намери Бога - боготърсенето.
3. Личностное стремление к богоподобию — искреннее желание выполнять волю Отца.
3. Личностно стремление към богоподобие - искрено желание да се изпълнява волята на Отца.
Существование Бога не может быть доказано научным экспериментом или логическим умозаключением. Бог может быть осмыслен только в сфере человеческого опыта; тем не менее, истинное представление о реальности Бога приемлемо в логике, вероятно в философии, принципиально для религии и неотделимо от любой надежды на сохранение личности.
Съществуването на Бога не може да бъде доказано с научни експерименти или логически умозаключения. Бог може да бъде осмислен само в сферата на човешкият опит; не по-малко от това, истинската представа за реалността на Бога приемано в логиката, вероятното и във философията, е принципно за религията и неотделимо от всяка надежда за съхранение на личността.
Те, кто познал Бога, познали на своем опыте факт его существования; такие смертные хранят в своем личном опыте единственное положительное доказательство существования живого Бога, которое один человек может предложить другому. Не существует никакой другой возможности продемонстрировать существование Бога, кроме как в соприкосновении богосознания человеческого разума и богоприсутствия поселившегося в смертном интеллекте Настройщика Сознания, — посвященного человеку дара Всеобщего Отца.
Тези, които са познали Бога, са познали в своя опит факта на неговото съществуване; такива смъртни пазят в своя личен опит единственото положително доказателство за съществуване на живият Бог, което един човек може да предложи на друг. Не съществува никаква друга възможност да се продемонстрира съществуването на Бога, освен като съприкосновение на богосъзнанието на човешкият разум и богоприсъствието на поселилият се в смъртният интелект Настройчик на Съзнанието, - посветеният на човека дар от Всеобщият Отец.
В теории, вы можете представлять Бога как Создателя — он и является Создателем, лично сотворившим Рай и совершенную центральную вселенную, однако все вселенные времени и пространства созданы и организованы Райским корпусом Сынов-Создателей. Всеобщий Отец не является личным создателем локальной вселенной Небадон; вселенная, в которой вы живете, представляет собой творение его Сына Михаила. Хотя Отец не принимает личного участия в создании эволюционных вселенных, он управляет многими вселенскими отношениями и некоторыми проявлениями их физической, умственной и духовной энергий. Бог-Отец является личным создателем Райской вселенной и, совместно с Вечным Сыном, создателем всех остальных личных творцов вселенных.
В теорията, вие можете да представяте Бога като Създател - той се явява и Създател, лично сътворил Рая и съвършената централна вселена, обаче всички вселени във времето и пространството са създадени и организирани от Райският корпус на Синовете-Създатели. Всеобщият Отец не се явява личен създател на локалната вселена Небадон; вселената, в която вие живеете, представлява по себе си творение на неговият Син Михаил. Макар, Отецът да не взима лично участие в създаването на еволюционните вселени, той управлява много вселенски отношения и някои от проявления им във физическата, умствената и духовната енергия. Бог-Отец се явява личен създател на Райската вселена и, съвместно с Вечния Син, създатели на всички останали лични творци на вселените.
Как физический властитель в материальной вселенной вселенных, Первый Источник и Центр действует в эталонах вечного Острова Рай. С помощью этого абсолютного гравитационного центра вечный Бог осуществляет космическое сверхуправление физическим уровнем как в центральной вселенной, так и во всем пространстве вселенной вселенных. Как разум, Бог существует в Божестве Бесконечного Духа; как дух, Бог проявляет себя в лице Вечного Сына и в лицах божественных детей Вечного Сына. Эта взаимосвязь Первого Источника и Центра с неподчиненными Лицами и Абсолютами Рая ни в коей мере не препятствует непосредственному личному воздействию Всеобщего Отца — где бы и на каком бы уровне это ни происходило. Через частицы своего духа Отец-Создатель поддерживает прямую связь со своими детьми-созданиями и созданными вселенными.
Като физически властител в материалната вселена на вселените, Първият Източник и Център действува в еталоните на вечният Остров Рай. С помощта на този абсолютен гравитационен център вечният Бог осъществява космическото свръхуправление на физическо ниво както в централната вселена, така и в цялото пространство във вселената на вселените. Като разум, Бог съществува в Божеството на Безкрайния Дух; като дух, Бог проявява себе си в лицето на Вечния Син и в лицата на божествените деца на Вечния Син. Тази взаимовръзка на Първият Източник и Център с неподчинените Лица и Абсолютите от Рая в никаква степен не препятстват непосредственото лично въздействие на Всеобщият Отец - където и да е, на каквото и ниво да е то, когато и да се случва. Чрез частици от своят дух Отецът-Създател поддържа пряка връзка със своите деца-създания и създадените материални вселени.
Страница 25
3. БОГ ЕСТЬ ВСЕОБЩИЙ ДУХ
3. БОГ Е ВСЕОБЩ ДУХ
«Бог есть дух». Он есть всеобщее духовное присутствие. Всеобщий Отец есть бесконечная духовная реальность; он является «суверенным, вечным, нетленным, незримым и единственно истинным Богом». Хотя вы и есть «род Божий», вы не должны думать, что Отец похож на вас по своему физическому облику только потому, что о вас говорят как о созданных «по его образу и подобию» — одаренных Таинственными Наставниками, посланными из центральной обители его вечного присутствия. Духовные существа реальны, несмотря на то, что они невидимы для человеческого глаза и не существуют во плоти и крови.
"Бог е дух". Той е всеобщо духовно присъствие. Всеобщият Отец е безкрайна духовна реалност; той се явява "суверенен, вечен, нетленен, незрим и единствено истинен Бог". Макар вие и да сте "род Божии", вие не трябва да мислите, че Отеца прилича на вас по своя физически облик само защото, за вас се говори като за създадени "по негов образ и подобие" - одарени от Тайнствените Наставници, изпратени от централната обител на неговото вечно присъствие. Духовните същества са реални, независимо от това, че те са невидими за човешките очи и не съществуват в плът и кръв.
Сказал древний пророк: «Вот, Он пройдет передо мной, и не увижу его; пронесется, и не замечу его». Мы можем постоянно наблюдать деяния Божьи, мы можем полностью осознавать материальные доказательства его величественного управления, но редко удается нам лицезреть видимое проявление его божественности, и мы не замечаем даже присутствия его духа, посланного им для пребывания в людях.
Древният пророк е казал: "Ето, Той ще премине пред мене, и няма да го видя; ще се понесе, и няма да го забележа". Ние можем постоянно да наблюдаваме деянията Божии, ние можем напълно да осъзнаваме материалните доказателства за неговото величествено управление, но рядко ще ни се отдава да съзерцаваме видимото проявление на неговата божественост, и ние не забелязваме даже присъствието на неговият дух, изпратен от него за пребиваване във хората.
Всеобщий Отец невидим не потому, что он скрывается от низших существ с их изъянами материального существования и ограниченными духовными способностями. Скорее, дело в следующем: «Тебе нельзя видеть Моего лица, ибо смертный не может увидеть Меня и остаться в живых». Никто из смертных не может узреть духовного Бога и сохранить свое смертное существование. Великолепие и духовный блеск присутствия божественной личности недоступны для низших групп духовных существ или какой-либо категории материальных личностей. Духовное свечение, возникающее при непосредственном присутствии Отца, есть «свет, к которому не может приблизиться ни один смертный, которого не видело и не может увидеть ни одно материальное создание». Однако необязательно видеть Бога глазами плоти, чтобы осознать его проникновением веры одухотворенного разума.
Всеобщият Отец е невидим, не защото, той се скрива от низшите същества с тяхното изключително материално съществуване и ограничени духовни способности. По-скоро, работата е в следното: "Ти не бива да видиш Моето лице, защото смъртният не може да Ме види и да остане сред живите". Никой от смъртните не може да съзре духовният Бог и да съхрани своето смъртно съществувание. Великолепието и духовният блясък от присъствието на божествената личност са недостъпни за низшите групи духовни същества или която и да е категория материални личности. Духовното светене, възникващо при непосредственото присъствие на Отца, е "светлина, към която не може да се приближи нито един смъртен, която не е виждана и не може да види нито едно материално създание". Обаче не е обезателно да бъде видян Бога с очи от плът, за да се осъзнае неговото проникване във вярата на одухотворения разум.
Духовная сущность Всеобщего Отца в полной мере разделяется его сосуществующим «я», Вечным Сыном Рая. Как Отец, так и Сын, в одинаковой мере, полностью и неограниченно разделяют всеобщий и вечный дух с совместной и равноправной личностью, Бесконечным Духом. Божий дух, в себе и сам по себе, абсолютен, в Сыне он безусловен, в Духе он универсален, а во всех них и через всех них — бесконечен.
Духовната същност на Всеобщият Отец в пълна степен се разделя от неговото съсъществуващо "аз", Вечния Син от Рая. Както Отецът, така и Синът, в еднаква степен, напълно и неограничено разделят всеобщия и вечен дух със съвместната и равноправна личност, Безкрайния Дух. Божият дух, в себе си и сам по себе си, е абсолютен, в Сина той е безусловен, в Духа той е универсален, а във всички тях и чрез тях - е безкраен.
Бог есть всеобщий дух; Бог есть единственная всеобщая личность. Высшая личностная реальность конечного создания есть дух; предельная реальность личностного космоса есть абсонитный дух. Только уровни бесконечности абсолютны, и только на таких уровнях существует окончательное единство материи, разума и духа.
Бог е всеобщ дух; Бог е единствената всеобща личност. Висшата личностна реалност на крайното създание е дух; пределната реалност на личностният космос е абсонитения дух. Само нивата на безкрайност са абсолютни, и само на такива нива съществува окончателно единство на материята, разума и духа.
Во вселенных Бог-Отец является — потенциально — властителем материи, разума и духа. Только благодаря обширной личностной сфере Бог способен непосредственно общаться с личностями своих многочисленных волевых созданий, но за пределами Рая он доступен только в своих частицах — Божьей воле во вселенных. Этот Райский дух, поселяющийся в разуме смертных времени и благоприятствующий эволюции бессмертной души спасающегося создания, заключает в себе природу и божественность Всеобщего Отца. Однако разум подобных эволюционных созданий берет свое начало в локальной вселенной и должен приобрести божественное совершенство достижением тех эмпирических трансформаций, которые ведут к духовным свершениям и являются неизбежным следствием решения выполнять волю небесного Отца.
Във вселените Бог-Отец се явява - потенциално - властител на материята, разума и духа. Само благодарение на обширната личностна сфера Бог е способен непосредствено да общува с личностите на своите многочислени волеви създания, но зад пределите на Рая той е достъпен само в своите частици - Божествената воля във вселените. Този Райски дух, поселяващ се в разума на смъртните във времето и благоприятствуващ еволюцията на безсмъртната душа на спасяващото се създание, заключава в себе си природата и божествеността на Всеобщия Отец. Обаче разумът на подобни еволюционни създания взима своето начало в локалната вселена и трябва да придобие божествено съвършенство в достигането на тези емпирически трансформации, които водят към духовно осъществяване и се явяват неизбежно следствие от решението да се изпълни волята на небесният Отец.
Во внутреннем опыте человека разум соединен с материей. Такой связанный с материей разум не может пережить физическую смерть. Механизм сохранения
Във вътрешният опит на човека разумът е съединен с материята. Така свързан с материята разум не може да преживее физическата смърт. Механизмът за съхранение
Страница 26
на живота е заключен в такива изменения в човешката воля и такива превръщания в богопозналият смъртен разум, когато духът става негов учител и, в крайна сметка, негов водач. В резултат на еволюцията на човешкият разум, от свързан с материята към съюз с духа, потенциално духовните аспекти на смъртният разум се превръщат в моронтийни реалности на безсмъртната душа. Подчинявайки се на материята смъртният разум става все по-материален и в края на краищата обрича себе си на неизбежно изчезване на личността; разумът, оттеглящ се към духа, става все по-духовен, като резултат се слива с преживяващия смъртта и водещ го дух и по този начин достига живот след смъртта и по този начин достигайки живот отвъд смъртта и вечно съществуване на личността.
Я пришел от Вечного, и я неоднократно возвращался в присутствие Всеобщего Отца. Я знаю действительность и личность Первого Источника и Центра, Вечного и Всеобщего Отца. Я знаю, что, являясь абсолютным, вечным и бесконечным, он также добродетелен, божественен и благодатен. Я знаю истинность великих возвещений: «Бог есть дух» и «Бог есть любовь», и два этих атрибута наиболее полно раскрыты во вселенной в Вечном Сыне.
Аз дойдох от Вечния, и аз нееднократно съм се завръщал в присъствието на Всеобщия Отец. Аз зная действителността и личността на Първия Източник и Център, на Вечния и Всеобщ Отец. Аз знам, че явявайки се абсолютен, вечен и безкраен, той също така е добродетелен, божествен и благодатен. Аз зная истинността на великите възвестявания: "Бог е дух" и "Бог е любов", и тези два атрибута най-пълно са разкрити във вселената във Вечния Син.
4. ТАИНСТВО БОГА
4. ТАЙНСТВОТО НА БОГА
Бесконечность совершенства Бога такова, что делает его вечной тайной. И величайшее из всех непостижимых таинств заключается в божественном проникновении в смертный разум. То, каким образом Всеобщий Отец сосуществует с созданиями времени, является глубочайшей из всех загадок вселенной; божественное присутствие в разуме человека представляет собой тайну тайн.
Безкрайността в съвършенството на Богът е такова, че го прави вечна тайна. И най-великото от всички непостижими тайнства се заключава в божественото проникновение в смъртния разум. Това, по какъв начин Всеобщият Отец съсъществува със създанията във времето, се явява най-дълбоката от всички загадки във вселената; божественото присъствие в разума на човека представлява сама по себе си тайна на тайните.
Физическое тело смертного есть «храм Божий». Несмотря на то, что Полновластные Сыны-Создатели являются к созданиям в их обитаемых мирах и «привлекают всех людей к себе»; хотя они «стоят у двери» сознания «и стучат» и любят приходить ко всем, кто «отворяет дверь своего сердца»; хотя и существует сокровенная связь между Сынами-Создателями и их смертными созданиями, — несмотря на всё это, у смертных людей есть нечто от самого Бога, что действительно пребывает в них и чему тело служит храмом.
Физическото тяло на смъртния е "храм Божий". Независимо от това, че Пълновластните Синове-Създатели се явяват на създанията в техните обитаеми светове и "привличат всички хора към себе си"; макар те да "стоят на вратите" на създанието "и хлопат" и обичат да отиват до всеки, който "отваря вратата на своето сърце"; макар и да съществува съкровена връзка между Синовете-Създатели и техните смъртни създания, - независимо от всичко това, у смъртните хора има нещо от самия Бог, което действително пребивава в тях и, на което тялото служи за храм.
Когда вы завершите свой путь во временном обличье, когда закончится ваше испытание во плоти, когда прах, наполнявший смертный сосуд, «возвратится в землю, откуда он и пришел», — тогда откроется, что присутствующий в человеке «Дух возвратится к Богу, который дал его». В каждом смертном на этой планете живет частица Бога, неотъемлемая часть божественности. Она еще не является вашей по праву, но ей предопределено слиться с вами, если вы переживете смерть.
Когато вие завършите своя път във временното облекло, когато завърши вашето изпитание в плът, когато прахът, напълващ смъртния съсъд, "се върне в земята, от където той е и дошъл", - тогава ще се открие, че присъствуващия в човека "Дух се възвръща към Бога, който го е дал". Във всеки смъртен на тази планета живее частица от Бога, неотделима част от божествеността. Тя още не се явява ваша по право, но на нея и е предопределено да се слее с вас, ако вие преживеете смъртта.
Мы постоянно сталкиваемся с этим таинством Бога; мы приходим в замешательство от продолжающей раскрываться нескончаемой панорамы, являющей истину его бесконечной добродетели, беспредельного милосердия, несравненной мудрости и грандиозной личности.
Ние постоянно се сблъскваме с това тайнство на Бога; ние достигаме до объркване от продължаващото се разкриване на нескончаемата панорама, явяваща се истината за неговата безкрайна добродетел, безпределно милосърдие, несравнима мъдрост и грандиозна личност.
Божественное таинство заключено в неустранимом различии между конечным и бесконечным, временным и вечным, пространственно-временным созданием и Всеобщим Создателем, материальным и духовным, несовершенством человека и совершенством Райского Божества. Бог всеобщей любви раскрывает себя каждому
Божественото тайнство е заключено в неотстранимото различие между крайното и безкрайното, временното и вечното, пространствено -времевите създания и Всеобщият Създател, материалното и духовното, несъвършенството на човека и съвършенството на Райското Божество. Богът на всеобщата любов разкрива себе си на всяко
Страница 27
от своите създания без изключение, използувайки цялата способност на създанията към духовно постигане на ценностите на божествената истина, красота и добродетел.
Во всех сферах и мирах вселенной вселенных, всем духам и смертным раскрывает Всеобщий Отец свою благодатность и божественность во всей полноте постижения или осмысления, на которую способны духовные существа или смертные создания. Бог нелицеприятен в отношении как духовного, так и материального. Божественное присутствие в любом дитя вселенной в любой данный момент ограничено только способностью создания воспринимать и понимать духовную действительность сверхматериального мира.
Във всички сфери и светове от вселената на вселените, на всички духове и смъртни Всеобщият Отец разкрива своята благодат и божественост във цялата пълнота на постиженията или осмислянето, на което са способни духовните същества или смъртните създания. Бог е безпристрастен в отношението, както духовно, така и материално. Божественото присъствие във всяко дете от вселената, в кой да е даден момент, е ограничено само от способността на създанието да възприеме и разбере духовната действителност на свръхматериалният свят.
Как реальность духовного опыта человека, Бог не является загадкой. Но когда предпринимается попытка объяснить реальности духовного мира физическому разуму материального типа, возникает тайна — тайна столь непостижимая и глубокая, что только сила веры богопознавшего смертного способна на философское чудо осознания Бесконечного конечным, постижения вечного Бога эволюционирующими смертными материальных миров времени и пространства.
Като реалност на духовния опит на човека, Бог не се явява загадка. Но когато се предприеме опит да се обясни реалността на духовния свят с физическия разум от материален тип, възниква тайна - тайна толкова непостижима и дълбока, че само силата на вярата на богопозналия смъртен е способна на философско чудо за осъзнаване на Безкрайния от крайния, постигането на вечния Бог от еволюиращите смъртни в материалните светове във времето и пространството.
5. ЛИЧНОСТЬ ВСЕОБЩЕГО ОТЦА
5. ЛИЧНОСТТА НА ВСЕОБЩИЯТ ОТЕЦ
Не позволяйте величию Бога, его бесконечности затмевать или заслонять его личность. «Насадивший ухо не услышит ли? Образовавший глаз не увидит ли?» Всеобщий Отец есть вершина божественной личности; он — источник и цель всех личностных созданий. Бог представляет собой как бесконечность, так и личность; он есть бесконечная личность. Отец являет собой истинную личность, несмотря на то, что бесконечность его личности навеки делает невозможным исчерпывающее понимание Отца материальными и конечными созданиями.
Не позволявайте, величието на Бога, неговата безкрайност да затъмнява или затуля неговата личност. "Обученото ухо не чува ли? Образованите очи не виждат ли?" Всеобщият Отец е върха на божествената личност; той е източник и цел на всички личностни създания. Бог представлява сам по себе си както безкрайност, така и личност; той е безкрайна личност. Отецът се явява сам по себе си истинска личност, независимо от това, че безкрайността на неговата личност навеки прави невъзможно изчерпващото разбиране на Отца от материалните и крайни създания.
Бог — это намного больше, чем личность в человеческом понимании; он выходит далеко за пределы даже возможного представления о сверхличности. Однако совершенно бесполезно обсуждать такие непостижимые понятия божественной личности с материальными созданиями, чей предел представления о реальности существа заключается в идее и идеале личности. Высшая возможная концепция Всеобщего Создателя у материального создания выражается в духовных идеалах, присущих возвышенному представлению о божественной личности. Поэтому хотя вы, быть может, знаете, что Бог должен быть больше, чем человеческое представление о личности, вы столь же хорошо знаете, что он никак не может быть меньше, чем вечная, бесконечная, истинная, добродетельная и прекрасная личность.
Бог - това е много повече, от колкото личността в човешкото разбиране; той излиза далеч зад пределите даже на възможната представа за свръхличността. Обаче съвършено безполезно е да се обсъждат такива непостижими понятия за божествената личност с материалните създания, чийто предел на представа за реалността на съществата се заключава в идеята и идеала за личността. Най-висшата възможна концепция за Всеобщият Създател у материалните създания се изразява в духовните идеали, присъщи на възвишената представа за божествената личност. Затова, макар вие, да бихте могли да знаете, че Бог трябва да бъде повече, отколкото човешката представа за личността, вие също толкова добре знаете, че той никак не може да бъде по-малко, от вечна, безкрайна, истинна, добродетелна и прекрасна личност.
Бог не скрывается ни от кого из своих созданий. Он недостижим для столь многих категорий существ только потому, что он «живет в свете, к которому ни один смертный не может приблизиться». Необъятность и великолепие божественной личности выходят за пределы понимания несовершенного разума эволюционных смертных созданий. Он «измеряет воды горстью своей, пядью измеряет вселенную. Он есть тот, кто восседает над кругом земли, кто простирает небеса, словно ткань, и раскидывает их, словно вселенский шатер для жилья». «Поднимите глаза ваши на высоту небес и посмотрите, кто сотворил всё это, кто выводит их миры счетом и всех их называет по имени»; и поэтому истинно, что «невидимые вещи Божьи отчасти понимаются через творения». Вы — такими, какими являетесь сегодня, — должны понять невидимого Творца через его многоликое и разнообразное творение, равно как через откровения и служение его Сынов и их многочисленных подчиненных.
Бог не се скрива от нито едно от своите създания. Той е недостижим за толкова много категории същества единствено затова, че той "живее в светлина, към която нито един смъртен не може да се приближи". Необятността и великолепието на божествената личност излизат зад пределите на разбиране на несъвършения разум на еволюционните смъртни създания. Той "измерва водата с шепата своя, с педя измерва вселената. Той е този, който тържествено сяда над кръга на земята, който простира небесата, като тъкан, и ги разпилява, като вселенска шатра за живеене". "Повдигнете очите ваши във висотите небесни и погледнете, кой е сътворил всичко това, кой изброява техните светове и всички ги нарича по име"; и затова е истина, че "невидимите неща Божии отчасти се разбират чрез творенията". Вие - такива, каквито се явявате днес, - трябва да разберете невидимия Творец чрез неговото многолико и разнообразно творение, както и чрез откровение и служене на неговите Синове и техните многочислени подчинени.
Страница 28
Хотя материальные смертные и не могут увидеть лик Божий, они должны
возрадоваться в уверенности, что он представляет собой личность; своей верой
принять истину о любви Всеобщего Отца к миру — любви столь великой, что она
обеспечила низшим обитателям этого мира вечный духовный прогресс; уверовать, что
Бог «радуется с сынами человеческими». У Бога нет изъяна ни в одном из
сверхчеловеческих и божественных атрибутов, образующих совершенную, вечную,
любящую и бесконечную личность Создателя.
Ако и смъртните да не могат да видят ликът Божий, те трябва да се възрадват в увереността, че той сам по себе си представлява личност; в своята вяра да приемат истината за любовта на Всеобщият Отец към света - любов толкова велика, че тя е обезпечила на низшите обитатели на този свят вечен духовен прогрес; да повярват, че Бог "се радва със синовете човешки". В Бога няма изкривяване в нито един от свръхчовешките и божествени атрибути, образуващи съвършената, вечна, любяща и безкрайна личност на Създателя.
За исключением обитателей сверхвселенных, в локальных творениях у Бога нет иного личного или постоянного проявления, кроме Райских Сынов-Создателей, которые являются отцами населенных миров и полновластными правителями локальных вселенных. Если бы вера создания была совершенной, то оно знало бы наверняка, что увидев Сына-Создателя, оно увидело Всеобщего Отца; в поисках Отца оно не просило бы и не ожидало бы увидеть никого, кроме Сына. Смертный человек просто неспособен увидеть Бога, пока он не завершит трансформацию духа и действительно не достигнет Рая.
Като се изключат обитателите на свръхвселените, в локалните творения на Бога няма друго лично или постоянно проявление, освен Райските Синове-Създатели, които се явяват бащи на населените светове и пълновластни управители на локалните вселени. Ако вярата на създанието би била съвършена, то навярно би знаело, че виждайки Сина-Създател, то е видяло Всеобщият Отец; в търсенето на Отца то не би искало и не би очаквало да види никого, освен Сина. Смъртният човек просто е неспособен да види Бога, докато той не завърши трансформацията на духа и действително не достигне Рая.
Природа Райских Сынов-Создателей не включает всех безусловных потенциалов, относящихся к универсальной абсолютности, присущей бесконечной природе Первого Великого Источника и Центра, однако во всех возможных аспектах Всеобщий Отец божественно присутствует в Сынах-Создателях. Отец и его Сыны едины. Эти Райские Сыны Михаилы являются не только совершенными личностями, но и моделью для всего личностного в локальной вселенной, — от Яркой Утренней Звезды до низшего человеческого создания — эволюционного животного.
Природата на Райските Синове-Създатели не включва всички безусловни потенциали, отнасящи се към универсалната абсолютност, присъща на безкрайната природа на Първият Източник и Център, обаче във всички възможни аспекти Всеобщият Отец божествено присъствува в Синовете-Създатели. Отец и неговите Синове са единни (обединени). Тези Райски Синове Михаили се явяват не толкова съвършени личности, но и модел за всяка личност в локалната вселена, - от Ярката Утринна Звезда до низшето човешко създание - еволюционното животно.
Без Бога, без великого и центрального лица Божества, во всей необъятной вселенной вселенных не было бы личности. Бог есть личность.
Без Бога, без великото и централно лице на Божеството, в цялата необятна вселена на вселените не би имало личности. Бог е личност.
Несмотря на то, что Бог представляет собой вечную силу, величественное духовное присутствие, трансцендентальный идеал и восхитительный дух, хотя он есть всё это и бесконечно больше, тем не менее он является, воистину и во веки веков, совершенной личностью — Создателем, который может «познать и быть познанным», который способен «любить и быть любимым» и который может стать нам другом; со своей стороны, вы можете стать известным, подобно многим своим предшественникам, как друг Бога. Он — реальный дух и духовная реальность.
Без да се обръща внимание на това, че Бог представлява вечна сила, величествено духовно присъствие, трансцедентален идеал и възхитителен дух, ако и той да всичко това и безкрайно повече, при все това той се явява, наистина и във веки веков, съвършена личност - Създател, който може да "познае и да бъде познат", който е способен да "люби и да бъде любим" и който може да ни стане другар; от своя страна, вие можете да станете известни, подобно на много свои предшественици, като другари на Бога. Той е реален дух и духовна реалност.
Наблюдая, как Всеобщий Отец раскрывает себя в своей вселенной, видя, как он проникает в мириады своих созданий, узнавая Отца в его Полновластных Сынах, продолжая повсеместно чувствовать его божественное присутствие, — не усомнимся же в примате его личности. Несмотря на всё свое необъятное распространение, он остается истинной личностью и непрестанно поддерживает личную связь с бесчисленным сонмом своих созданий по всей вселенной вселенных.
Наблюдавайки, как Всеобщият Отец разкрива себе си в своята вселена, виждайки, как той прониква в милиарди свои създания, узнавайки Отца в неговите Пълновластни Синове, продължавайки повсеместно да чувствуваме неговото божествено присъствие, не се усъмняваме вече в примата на неговата личност. Въпреки своето необятно разпространение, той остава истинска личност и непрестанно поддържа лична връзка с безчисленото множество на своите създания по цялата вселена на вселените.
Идея личности Всеобщего Отца представляет собой расширенное и более истинное представление о Боге, возникшее у человечества в основном благодаря откровениям. Благоразумие, мудрость и религиозный опыт — все они предполагают и подразумевают личность Бога, однако подтверждают ее неполностью. Даже внутренний Настройщик Сознания является доличностным. Истинность и зрелость любой религии прямо пропорциональна ее представлению о бесконечной личности Бога и постижению абсолютного единства Божества. Таким образом, идея личностного Божества становится мерой религиозной зрелости после того, как в религии возникает представление о единстве Бога.
Идеята за личността на Всеобщият Отец представлява по себе си разширена и в по-голяма степен истинска представа за Бога, възникваща в човека, основно благодарение на откровенията. Благоразумието, мъдростта и религиозният опит - всички те предполагат и подразбират личността на Бога, обаче не я потвърждават напълно. Даже вътрешният Настройчик на Съзнанието се явява доличностен. Истинността и зрелостта на всяка религия е права пропорционална на нейните представи да безкрайната личност на Бога и постигането на абсолютно единство с Божеството. По такъв начин, идеята за личностно Божество става мерило за религиозна зрялост след като в религията възникне представата за единството на Бога.
Примитивная религия признавала многих личностных богов, созданных по образу человека. Откровение подтверждает верность понятия о личности Бога,
Примитивната религия е признавала много личностни богове, създадени по човешки образ. Откровението потвърждава, верността на понятията за личността на Бога,
Страница 29
което не е повече от възможното в научният постулат за Първопричината и само условно се допуска във философската идея Всеобщото Единство. Единствено чрез личността субекта е способен да разбере единството на Бога. Отрицанието на личността на Първият Източник и Център означава избор на едно от двете решения на тази философска дилема: материализъм или пантеизъм.
При созерцании Божества понятие личности необходимо освободить от идеи телесности. Материальное тело не является обязательным для личности — будь то личность человека или Бога. Ошибка, связанная с толкованием роли телесного, проявляется в обеих крайностях человеческой философии. Для материализма смерть, лишающая человека его тела, ведет к прекращению существования личности; для пантеизма, не имеющий тела Бог не является, следовательно, личностью. Сверхчеловеческий тип прогрессирующей личности действует в союзе разума и духа.
При съзерцанието на Божеството понятието личност е необходимо да се освободи от идеята за телесност. Материалното тяло не се явява обезателно за личността - било то личност на човек или Бог. Грешката, свързана с тълкуването на ролята на телесното, се проявява и в двете крайности на човешката философия. За материализма смъртта, лишаваща човека от неговото тяло, води към прекратяване на съществуванието на личността; за пантеизма, нямащия тяло Бог не се явява, следователно, личност. Свръхчовешкият тип прогресираща личност действува в съюз с разума и духа.
Личность — это не просто атрибут Бога; это, скорее, всеохватность согласованной бесконечной природы и объединенной божественной воли, с совершенством выражения продемонстрированной в вечности и всеобщности. Личность — в высшем смысле — есть откровение Бога для вселенной вселенных.
Личността - това не е просто атрибут на Бога; това, по-скоро е всеобхватна съгласуваност на безкрайната природа и обединената божествена воля, със съвършено изразяване продемонстрирано във вечността и всеобщността. Личността - във висшият смисъл - е откровение на Бога да вселената на вселените.
Будучи вечным, всеобщим, абсолютным и бесконечным, Бог не расширяет своего знания и не углубляет свою мудрость. В отличие от предположений или понимания конечного человека, Бог не приобретает нового опыта, однако, в пределах своей собственной вечной личности, он получает истинное удовлетворение от постоянно расширяющегося самоосуществления, что, в определенном смысле, сравнимо с приобретением нового опыта конечными существами эволюционных миров и аналогично такому опыту.
Бидейки вечен, всеобщ, абсолютен и безкраен, Бог не разширява своето знание и не задълбочава своята мъдрост. За разлика от предположенията или разбиранията на крайния човек, Бог не придобива нов опит, обаче, в пределите на своята собствена вечна личност, той получава истинско удовлетворение от постоянно разширяващото се самоосъществяване, което в определен смисъл, е сравнимо с придобиването на нов опит от крайните същества в еволюционните светове и аналогично на такъв опит.
Абсолютное совершенство бесконечного Бога обрекло бы его на крайние ограничения, присущие безусловной конечности совершенства, если бы не тот факт, что Всеобщий Отец непосредственно участвует в личностных усилиях каждой несовершенной души огромной вселенной, стремящейся, с божественной помощью, взойти к совершенным духовным мирам. По всей вселенной вселенных этот эволюционный опыт каждого духовного существа и каждого смертного создания является составной частью Отца — вечно расширяющегося сознания Божества в бесконечном божественном круге непрестанного самоосуществления.
Абсолютното съвършенство на безкрайният Бог би го обрекло на крайни ограничения, присъщи на безусловната крайност на съвършенството, ако не беше този факт, че Всеобщият Отец непосредствено участвува в личностните усилия на всяка несъвършена душа от огромната вселена, стремяща се, с божествена помощ, да се изкачи към съвършените духовни светове. По цялата вселена на вселените този еволюционен опит на всяко духовно същество и всяко смъртно създание се явява съставна част от Отца - вечно разширяващото се съзнание на Божеството в безкрайният божествен кръг на непрестанното самоосъществяване.
Буквальна истина: «Во всякой скорби вашей он скорбит с вами». «Во всех торжествах ваших он торжествует с вами». Его доличностный божественный дух действительно является вашей частью. Остров Рай реагирует на все физические превращения во вселенной вселенных; Вечный Сын заключает в себе каждый духовный импульс всего творения; Совместный Вершитель объединяет все проявления разума расширяющегося космоса. Всеобщий Отец воплощает во всей полноте божественного сознания весь индивидуальный опыт прогрессивных усилий развивающегося разума и возрастающей духовности каждого создания, существа и личности всего эволюционного творения времени и пространства. И всё это в буквальном смысле истинно, ибо «мы в Нем живем и движемся и существуем».
Неговият доличностен божествен дух действително се явява ваша част. Островът Рай реагира на всички физически превръщания във вселената на вселените; Вечният Син заключава в себе си всеки духовен импулс на своето творение; Съвместният Вършител обединява всички проявления на разума на разширяващият се космос. Всеобщият Отец въплъщава в цялата пълнота на божественото създание целият индивидуален опит на прогресивните усилия на развиващият се разум и увеличаващата се духовност на всяко създание, същество и личност в цялото еволюционно творение на времето и пространството. И всичко това в буквалният смисъл е истинно, защото "ние в Него живеем и се движим и съществуваме".
6. ЛИЧНОСТЬ ВО ВСЕЛЕННОЙ
6. ЛИЧНОСТТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Человеческая личность есть пространственно-временной образ, тень, отбрасываемая божественной личностью Создателя. Никакую действительность невозможно адекватно постичь изучением ее тени. Тени следует интерпретировать в терминах истинной субстанции.
Човешката личност е пространствено-времеви образ, сянка, хвърлена от божествената личност на Създателя. Никоя действителност е невъзможно адекватно да постигне изучаване на нейната сянка. Сянката следва да се интерпретира в термините на истинната субстанция.
Для науки Бог есть причина, для философии — идея, для религии — личность, в том числе исполненный любви небесный Отец. Для ученого Бог есть исходная
За науката Бог е причина, за философията - идея, за религията - личност, в това число и изпълнения с любов небесен Отец. За учения Бог е изходна
Страница 30
сила, за философа - хипотеза за единството, за религиозния човек - живият духовен опит. Неадекватността на човешката представа за личността на Всеобщият Отец може да изправи единствено от духовния прогрес на човека във вселената; пълната адекватност ще настъпи само тогава, когато поклонниците във времето и пространството достигнат, накрая, в божествените обятия на живия Бог в Рая.
Никогда не упускайте из виду противоположных точек зрения на личность в понимании Бога и человека. Человек рассматривает и понимает личность с точки зрения конечного о бесконечном, Бог — с точки зрения бесконечного о конечном. Человек обладает низшим типом личности, Бог — высшим, предельным и абсолютным. Поэтому для улучшения представлений о божественной личности пришлось терпеливо дожидаться появления улучшенных идей о личности человеческой и, в особенности, усовершенствованного раскрытия как человеческой, так и божественной личности в посвященческой жизни, прожитой на Урантии Сыном-Создателем Михаилом.
Никога не изпускайте от предвид противоположните гледни точки на личността в разбирането на Бога и човека. Човек разглежда и разбира личността от гледна точка на крайното за безкрайното, Бог - от гледна точка на безкрайното за крайното. Човек притежава низш тип личност, Бог - висша, пределна и абсолютна. Затова за подобряване на представата за божествената личност се е наложило търпеливо да се изчака появяването на подобрени (усъвършенствувани) идеи за личността на човека и като особеност, усъвършенствуваното разкритие, както на човешката, така и на божествената личност, в живота на посвещение, проживян на Урантия от Сина-Създател Михаил.
Доличностный божественный дух, проникающий в смертный разум, является убедительным доказательством реальности своего существования, однако понятие божественной личности можно постигнуть только духовным прозрением, присущим истинному религиозному опыту личности. Любую личность — человеческую или божественную — можно познать и понять совершенно независимо от внешних реакций или материального присутствия такой личности.
Доличностният божествен дух, проникващ в смъртния разум, се явява убедително доказателство за реалността на своето съществуване, обаче понятието за божествена личност може да бъде постигнато само в духовно прозрение, присъщо на истинния религиозен опит на личността. Всяка личност - човешка или божествена - може да познае и разбере съвършено независимо от външните реакции или материалното присъствие на такава личност.
Для дружбы двух созданий необходима определенная степень нравственного сходства и духовной гармонии; любящая личность вряд ли откроет себя нелюбящей. Уже для одного только приближения к познанию божественной личности необходимо посвятить этому весь талант человеческой личности; нерешительные, половинчатые действия будут тщетны.
За дружбата на две създания е необходима определена степен на нравствено сходство и духовна хармония; любящата личност едва ли ще открие себе си на не любящата. Вече за едно само приближаване към познанието на божествената личност е необходимо да се посвети за това целият талант на човешката личност; нерешителните, половинчати действия ще бъдат напразни.
Чем полнее человек понимает себя и ценит личностные качества других людей, тем сильнее он будет стремиться к познанию Изначальной Личности и тем искреннее будет такой познавший Бога человек стремиться стать подобным Изначальной Личности. Можно расходиться во мнениях о Боге, однако полученный в нём и вместе с ним опыт полностью выходит за пределы любых человеческих споров и чисто интеллектуальных умозаключений. Богопознавший человек описывает свой духовный опыт не для того, чтобы убедить неверующих, но для наставления и взаимного удовлетворения верующих.
Колкото повече човек разбира себе си и цени личностните качества в другите хора, толкова по-силно той ще се стреми към познание на Изначалната Личност и толкова по-искрено такъв опознал Бога човек ще се стреми да стане подобен на Изначалната Личност. Може да има разлика в мненията за Бога, обаче получените в него и заедно с тях опит напълно излиза зад пределите на всички човешки спорове и чисто интелектуални умозаключения. Богопозналия човек описва своя духовен опит не за това, за да убеди невярващите, но за наставление и взаимно удовлетворение на вярващите.
Допустить, что вселенная может быть познана, что она доступна для понимания, — значит допустить, что она создана разумом и управляется личностью. Человеческий разум способен понять только явления другого разума — будь то разум человека или сверхчеловека. Если человеческая личность способна познать вселенную через опыт, это значит, что где-то в этой вселенной сокрыт божественный разум и подлинная личность.
Допускането, че вселената може да бъде позната, че тя е достъпна за разбиране, - значи да се допусне, че тя е създадена от разум и се управлява от личност. Човешкият разум е способен да разбере само проявата на друг разум - било то разум на човек или на свръхчовек. Ако човешката личност е способна да познае вселената чрез опит, това означава, че някъде в тази вселена е скрит божествения разум и истинската (оригиналната) личност.
Бог есть дух — духовная личность; человек также является духом — потенциальной духовной личностью. Иисус Назарянин достиг полного воплощения этого потенциала духовной личности в человеческом опыте; поэтому его жизнь, посвященная исполнению воли Отца, становится для человека самым реальным и идеальным раскрытием личности Бога. Хотя постигнуть личность Всеобщего Отца можно только в непосредственном религиозном опыте, земная жизнь Иисуса воодушевляет нас совершенством демонстрации такого воплощения и раскрытия личности Бога в истинно человеческом опыте.
Бог е дух - духовна личност; човек също така се явява дух - потенциална духовна личност. Иисус Назарянина е достигнал пълно въплътяване на този потенциал на духовната личност в човешкия опит; затова неговия живот, посветен на изпълнението на волята на Отца, става за човека най-реално и идеално разкриване на личността на Бога. Макар че, да се постигне личността на Всеобщият Отец може само в непосредствения религиозен опит, земния живот на Иисус ни въодушевява със съвършенството на демонстрацията на такова въплъщение и разкритие на личността на Бога в истински човешки опит.
Страница 31
7. ДУХОВНАЯ ЦЕННОСТЬ ПОНЯТИЯ ЛИЧНОСТИ
7. ДУХОВНАТА ЦЕННОСТ НА ПОНЯТИЕТО ЛИЧНОСТ
Когда Иисус говорил о «живом Боге», он имел в виду личностное Божество — Отца на небесах. Представление о личности Божества помогает отношениям товарищества, оно благоприятствует разумному поклонению, оно способствует живительной доверительности. Между неличностными вещами возможно взаимодействие, но не товарищество. Отношения товарищества между отцом и сыном — как и между Богом и человеком — возможны только потому, что оба они являются личностями. Только личности способны общаться друг с другом, хотя это личностное общение и может существенно облегчаться присутствием именно такой неличностной сущности, как Настройщик Сознания.
Когато Иисус е говорил за "живия Бог", той е имал в предвид личностното Божество - Отецът на небесата. Представата за личността на Божеството помага на другарските отношения то благоприятствува разумното поклонение, то способства живителното доверяване. Между неличностните неща е възможно взаимодействие, но не и другарство. Отношението на другарство между баща и син - както и между Бога и човека са възможни само затова, че те и двете се явяват личности. Само личностите са способни да се обръщат една към друга, въпреки че това личностно общение и може съществено да се облекчи от присъствието именно на такава неличностна същност, като Настройчика на Съзнанието.
Человек не соединяется с Богом, как капля воды с океаном. Человек обретает божественное единство благодаря углубляющемуся взаимному духовному общению, благодаря связи личности с личностным Богом, благодаря всё большему обретению божественной природы в искреннем и разумном подчинении божественной воле. Столь возвышенные отношения возможны только между личностями.
Човекът не се съединява с Бога, както капката вода с океана. Човек придобива божествено единство благодарение на задълбочаващото се взаимно духовно общение, благодарение на връзката на личността с личността на Бога, благодарение на все по-голямото придобиване на божествена природа в искреното и разумно подчинение на божествената воля. Толкова възвишени отношения са възможни само между личности.
Понятие истины может рассматриваться в отрыве от личности, понятие красоты может существовать без личности, однако представление о божественной добродетели постижимо только в отношении к личности. Только личность может любить и быть любимой. Таким же образом, надежда на продолжение жизни была бы лишена красоты и истины, если бы они не были атрибутами личностного Бога — любящего Отца.
Понятието истина може да се разглежда отделно от личността, понятието красота може да съществува без личността, обаче представата за божествените добродетели е постижимо само по отношение към личността. Само личността може да люби и да бъде любима. По такъв начин, надеждата за продължение на живота би била лишена от красота и истина, ако те не бяха атрибути на личностния Бог - любящия Отец.
Мы неспособны до конца понять, каким образом Бог может быть первичным, неизменным, всесильным и совершенным — и одновременно окруженным эволюционирующей вселенной относительных несовершенностей, вселенной непрестанно изменяющейся и явно ограниченной законами. Но мы способны познать эту истину в нашем личном опыте, ибо все мы сохраняем подлинность личности и единство воли, несмотря на постоянное изменение как нас самих, так и нашего окружения.
Ние сме неспособни до край да разберем, по какъв начин Бог може да бъде първичен, неизменим, всесилен и съвършен - и едновременно обкръжен от еволюиращата вселена на относителни несъвършенства, вселена непрестанно изменяща се и явно ограничена от законите. Но ние сме способни да познаем тази истина в нашия личен опит, защото всички ние съхраняваме истинността на личността и единството на волята, въпреки постоянно изменение както нас самите, така и на нашето обкръжение.
Предельную вселенскую реальность невозможно постичь математикой, логикой или философией — это достижимо только путем личного опыта в условиях возрастающего подчинения божественной воле личностного Бога. Ни наука, ни философия, ни теология не способны подтвердить существование личности Бога. Только личный опыт верующих сынов небесного Отца может помочь подлинному духовному осознанию личности Бога.
Пределната вселенска реалност е невъзможно да се постигне с математика, логика или философия - това е достижимо само по пътя на личният опит в условията на нарастващо подчинение на божествената воля на личностния Бог. Нито науката, нито философията, нито теологията са способни да потвърдят съществуването на личността на Бога. Само личният опит на вярващите синове в небесният Отец може да помогне на автентичното духовно осъзнаване на личността на Бога.
Высшие представления о вселенской личности включают индивидуальность, самосознание, личную волю и возможность самораскрытия. Кроме того, все эти качества предполагают товарищество с другими и равными личностями, наподобие того, которое существует в объединениях личностей Райских Божеств. И абсолютное единство этих объединений настолько совершенно, что божественность становится известной как неразделимость, единство. «Господь Бог есть Господь единый». Неразделимость личности не мешает Богу посвящать свой дух, поселяющийся в сердцах смертных людей. Неразделимость личности человеческого отца не препятствует воспроизводству смертных сынов и дочерей.
Висшата представа за вселенската личност включва индивидуалност, самосъзнание, лична воля и възможност за саморазкритие. Освен това, всички тези качества предполагат другарство с други и равни личности, подобно на това, което съществува в обединението на личностите на Райските Божества. И абсолютното единство на тези обединения е до толкова съвършено, че божествеността става известна като нещо неразделимо, единство. "Господ Бог е Господ единен". Неразделимостта на личността не пречи на Бога да посвети своя дух, поселен в сърцата на смъртните хора. Неразделимостта на личността на човешкият отец не препятства възпроизводството на смъртните синове и дъщери.
Понятие неразделимости в совокупности с понятием единства подразумевает выход Предельности Божества за границы как времени, так и пространства; поэтому ни время, ни пространство не могут быть ни абсолютными, ни бесконечными. Первый Источник и Центр — это та бесконечность, которая безусловно превосходит границы разума, материи и духа.
Понятието неразделимост в съвкупност с понятието единство подразбират излизане на Пределността на Божеството зад граници както време, така и пространство; затова нито времето, нито пространството не могат да бъдат нито абсолютни, нито безкрайни. Първият Източник и Център - това е тази безкрайност, която безусловно превъзхожда границите на разума, материята и духа.
Факт существования Райской Троицы никоим образом не противоречит истине о божественном единстве. Во всех реакциях на космическую реальность и во всех отношениях с созданиями три личности Райского Божества действуют как единая личность. Не противоречит существование этих трех вечных личностей и истине о неразделимости Божества. Я полностью сознаю тот факт, что в моем распо
Факта на съществуването на Райската Троица по никакъв начин не противоречи на истината за божественото единство. Във всички реакции на космическата реалност и във всички отношения със създанията трите личности на Райското Божество действуват като единна личност. Не противоречи съществуването на тези три вечни личности на истината за неразделимост на Божеството. Аз напълно съзнавам този факт, че в мое
Страница 32
разположение няма адекватни езикови средства за обяснение на смъртния разум, на нашето разбиране за тези космически проблеми. Но вие не следва да се отчайвате: не всички тези въпроси са докрай понятни даже на високи личности, принадлежащи към моята група от Райски същества. Винаги помнете за това, че тези трудни за разбиране истини, отнасящи се до Божеството, ще се прояснят според това, как вашият разум ще се изпълва все повече с духовност в следващите епохи от дългото протежение на издигането на смъртните към Рая.
[Представлено Божественным Советником, членом группы небесных личностей, получившим задание От Века Древних Уверсы, столицы седьмой сверхвселенной, возглавить подготовку тех частей последующего откровения, которые относятся к вопросам, выходящим за рамки локальной вселенной Небадон. В мои полномочия входит подготовка документов, описывающих природу и атрибуты Бога, ибо я представляю высший источник соответствующей информации, доступной где-либо в обитаемых мирах. Я служил в статусе Божественного Советника во всех семи сверхвселенных и в течение долгого времени находился в Райском центре всего творения. Не раз я испытывал высшее наслаждение от непосредственного личного присутствия Всеобщего Отца. Я описываю реальность и истину природы и атрибутов Отца с неоспоримыми полномочиями; я знаю, о чём говорю.]
[Представено от Божествения Съветник, член на групата от небесни личности, получили задание От Векове Древните от Уверси, столицата на седмата свръхвселена, да оглави подготовката на тези части от последващото откровение, които се отнасят към въпросите, излизащи зад рамките на локалната вселена Небадон; В моите пълномощия влиза подготовката на документите, описващи природата на атрибутите на Бога, защото аз представлявам висш източник на съответствуващата информация, достъпна някъде в обитаемите светове. Аз съм служил в статуса на Божествен Съветник във всичките седем свръхвселени и в течение на дълго време се намирах в Райския център на цялото творение. Не веднъж аз съм изпитвал висше наслаждение от непосредственото лично присъствие на Всеобщия Отец. Аз описвам реалността и истината за природата и атрибутите на Отца с неоспорими пълномощия; аз зная, за какво говоря.]
Страница 33