Текстът със зелени букви е, само, помощен
материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния
текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам
да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/
Глава 0. ПРЕДИСЛОВИЕ
Глава 0. ПРЕДИСЛОВИЕ
В нашем стремлении развить космическое сознание и усовершенствовать духовное восприятие мы ограничены использованием несовершенного языка данного мира, что чрезвычайно усложняет изложение расширенных понятий и новых истин. Однако наш мандат обязывает нас сделать всё возможное для передачи смысла, используя словесные символы английского языка. В соответствии с полученным указанием, мы будем вводить новые термины только в случаях отсутствия английского эквивалента, способного выразить понятие частично или пусть даже с некоторым искажением смысла.
В нашият стремеж да развием космическото съзнание и да усъвършенствуваме духовното възприятие ние сме ограничени от използуването на несъвършенството на езика от дадения свят, което чрезвичайно усложнява изложението на разширените понятия и нови истини. Обаче, нашият мандат ни задължава да направим всичко възможно за предаването на смисъла, използувайки словесните символи на английски език. В съответствие с получените указания, ние ще извеждаме новите термини само в случаите на отсъствие на английски еквивалент, способен да изрази понятието частично или дори с някои изкривявания на смисъла.
В надежде помочь каждому смертному, внимательно читающему эти материалы, понять их и избежать путаницы, мы считаем необходимым включить в данное предисловие краткое пояснение смысла, придаваемого многочисленным английским словам для обозначения Божества и некоторых связанных с этим понятием вещей, значений и ценностей космической реальности.
В надеждата да помогнем на всеки смъртен, внимателно четящ тези материали, разбирайки ги и избягвайки бъркотиите, ние считаме за необходимо да включим в даденото предисловие кратко пояснение на смисъла, придаван на многочислените английски думи за обозначаване на Божествата и някои свързани с тези понятия неща, значения и космически реалности.
Однако для того, чтобы составить это предисловие, определяющее и ограничивающее терминологию, необходимо предварительно разъяснить соответствующие термины, используемые в дальнейшем. Предисловие, таким образом, не является законченным целым; это всего лишь руководство, призванное помочь тем, кто приступит к чтению последующих глав, рассказывающих о Божестве и вселенной вселенных и составленных орвонтонской комиссией, присланной для этой цели на Урантию.
Обаче за това, за да се състави това предисловие, определящо и ограничаващо терминологията, необходимо е предварително да се разяснят съответствуващите термини, използувани по-нататък. Предисловието, по този начин, не се явява завършено цяло; то е само ръководство, призвано да помогне на този, който ще пристъпи към четенето на следващите глави, разказващи за Божеството и вселената на вселените, съставеното от орвонтонската комисия, изпратена за тази цел на Урантия.
Ваш мир — Урантия — является одной из многих схожих обитаемых планет локальной вселенной Небадон. Эта вселенная, вместе с подобными ей творениями, образует сверхвселенную Орвонтон, из столицы которой, Уверсы, прибыла наша комиссия. Орвонтон является одной из семи сверхвселенных времени и пространства, вращающихся вокруг не имеющего начала и конца творения божественного совершенства: центральной вселенной Хавоны. В центре этой вечной центральной вселенной находится неподвижный Остров Рай — географический центр бесконечности и местопребывание вечного Бога.
Вашият свят - Урантия - се явява един от многото подобни обитаеми планети на локалната вселена Небадон. Тази вселена, заедно с подобните и творения, образуват свръхвселената Орвонтон, от столицата на която, Уверси, е пристигнала нашата комисия. Орвонтон се явява една от седемте свръхвселени във времето и пространството, въртящи се в кръг, на нямащото начало и край творение на божественото съвършенство: централната вселена Хавона . В центъра на тази вечна централна вселена се намира неподвижният Остров Рай - географският център на безкрайността и местопребиванието на вечният Бог.
Семь формирующихся сверхвселенных, в совокупности с центральной божественной вселенной, определяются нами обычно как большая вселенная; сюда
Седемте формиращи се свръхвселени, в съвкупност с централната божествена вселена, се определя от нас обичайно като голямата вселена; тук
Страница 1
влизат творения, които вече сега се явяват организирани и обитаеми. Всички те - са част от мирозданието, включващо също така и необитаемите, но намиращи се в състояние на движение вселени от външното пространство.
I. БОЖЕСТВО И БОЖЕСТВЕННОСТЬ
I. БОЖЕСТВО И БОЖЕСТВЕНОСТ
Вселенная вселенных демонстрирует феномены активности божеств на разнообразных уровнях космических реальностей, интеллектуальных значений и духовных ценностей, однако все эти проявления — личностные или иные — божественно координированы.
Вселената на вселените демонстрира феномени от активност на божествата на разнообразни нива на космически реалности, интелектуални значения и духовни ценности, обаче всички тези проявления - личностни или други - са божествено координирани.
БОЖЕСТВО может олицетворяться в Боге; оно обладает доличностными и сверхличностными атрибутами, не вполне понятными человеку. Божество отличается свойством единства — действительного или возможного — на всех сверхматериальных уровнях реальности; это объединяющее свойство лучше всего понимается созданными существами как божественность.
БОЖЕСТВОТО може да се олицетворява в Бога; то притежава доличностни и свръхличностни атрибути, не напълно понятни за човека. Божеството се отличава със свойството единство - действително или възможно - на всички свръхматериални нива на реалности; това обединяващо свойство най-добре се разбира от създадените същества като божественост.
Божество функционирует на личностном, доличностном и сверхличностном уровнях. Всеобъемлющее божество функционирует на семи уровнях.
Божеството функционира на личностно, доличностно и свръхличностни нива. Всеобемащото божество функционира на седем нива.
1. Статическом — самосодержащее и самосущее Божество.
1. Статическо - самосъдържащо се и самосъщо Божество.
2. Потенциальном — самопроизвольное и самонамеренное Божество.
2. Потенциално - самопроизволно и самонамерено Божество.
3. Ассоциативном — самоперсонализированное и божественно братское Божество.
3. Асоциативно - самоперсонализировано и божествено братско Божество.
4. Созидательном — самораспространяющееся и божественно раскрываемое Божество.
4. Съзидателно - саморазпространяващо се и божествено разкриващо се Божество.
5. Эволюционном — саморасширяющееся и соединяемое с созданиями Божество.
5. Еволюционно - саморазширяващо се и съединяващо се със създанията Божество.
6. Высшем — самоэмпирическое, объединяющее создания и Создателя Божество. Божество, действующее на первом уровне соединения с созданиями в качестве пространственно-временных верховных управляющих большой вселенной, что иногда обозначается как Верховность Божества.
6. Висше - самоемпирическо, обединяващо създанията и Създателя Божество. Божество, действуващо на първо ниво на съединение със създанията в качеството на пространствено-времеви върховен управляващ голямата вселена, което понякога се обозначава като Върховност на Божеството.
7. Предельном — самопроецирующее, выходящее за пределы времени и пространства Божество. Божество всемогущее, всезнающее и вездесущее. Божество, функционирующее на втором уровне проявления объединяющей божественности в качестве эффективных верховных управляющих и абсонитных вседержителей мироздания. По сравнению со служением Божеств в большой вселенной, эта абсонитная функция в мироздании равносильна всеобщему верховному управлению и сверхподдержке, что иногда называется Предельностью Божества.
7. Пределно - самопроециращо се, излизащо зад пределите на времето и пространството Божество. Божество всемогъщо, всезнаещо и вездесъщо. Божество, функциониращо на второ ниво на проявление обединяващо божествеността в качеството ефективни върховни управляващи и абсонитни вседържители (управители, владетели) на мирозданието. За сравнение със служенето на Божествата в голямата вселена, тази абсонитна функция в мирозданието е равносилна на всеобщо върховно управление и свръхподдръжка, което понякога се нарича Пределност на Божеството.
Конечный уровень реальности характеризуется жизнью созданий и пространственно-временными ограничениями. Конечные реальности могут не иметь конца, но у них всегда есть начало, — они сотворены. Уровень Верховности Божества можно осмыслить как функцию по отношению к конечным существованиям.
Крайното ниво на реалността се характеризира с живота на създанията и пространствено-времевите ограничения. Крайните реалности могат да нямат край, но при тях винаги има начало, - те са сътворени . Нивото на Върховност на Божеството може да се осмисли като функция по отношение към крайните съществувания.
Абсонитный уровень реальности характеризуется вещами и существами, не имеющими начала и конца, а также преодоленностью времени и пространства. Абсонитные существа не создаются; они возникают — они просто существуют. Уровень Предельности Божества означает функцию по отношению к абсонитным реальностям. В какой бы части мироздания ни происходил выход за пределы времени и пространства, всякий раз такой абсонитный феномен является актом Предельности Божества.
Абсонитното ниво на реалност се характеризира с неща и същества нямащи начало и край, а така също с преодоляността на времето и пространството. Абсонитните същества не се създават; те възникват - те просто съществуват. Нивото на Пределност на Божеството означава функция по отношение към абсонитната реалност. В никоя(която и да е) част на мирозданието не се случва излизане зад пределите на времето и пространството, всеки път такъв абсонитен феномен се явява акт на Пределността на Божеството.
Абсолютный уровень не имеет начала, конца и находится вне времени и пространства. Так, в Раю пространство и время не существуют; пространственно-временной статус Рая абсолютен. Экзистенциально этот уровень достигается Божествами Рая в Троице, однако эмпирически этот третий уровень объединяющего проявления Божества не является вполне единым. Где бы, когда бы и как бы ни функционировал абсолютный уровень Божества, при этом всегда проявляются абсолютные, присущие Раю ценности и значения.
Абсолютното ниво няма начало, край и се намира извън времето и пространството. Така, в Раят пространството и времето не съществуват; пространствено-времевият статус на Раят е абсолютен. Екзистенциално това ниво се достига от Божествата в Рая, в Троицата, обаче емпирически това трето ниво обединяващо проявленията на Божествата не се явява напълно единно. Където и да е, когато и да е, и както и да е функционирало абсолютното ниво на Божеството, при това винаги се проявяват абсолютните, присъщи на Рая ценности и значения.
Страница 2
Божество может быть экзистенциальным, как в Вечном Сыне; эмпирическим,
как в Высшем Существе; ассоциативным, как в Боге-Семичастном; неделимым, как в
Райской Троице.
Божеството може да бъде екзистенциално, както във Вечния Син; емпирическо, както във Висшето същество; асоциативно, както в Бога-Седмочастен, неделимо, както в Райската Троица.
Божество является источником всего божественного. Божество непременно и неизменно божественно, однако всё то, что божественно, не обязательно является Божеством, хотя оно будет связано с Божеством и будет стремиться к определенному аспекту единения с ним — единения духовного, интеллектуального или личностного.
Божеството се явява източник на всичко божествено. Божеството е непременно и неизменно божествено, обаче всичко това, което е божествено, не обезателно се явява Божество, макар то и да е свързано с Божеството и ще се стреми към определен аспект на единение с него - единение духовно, интелектуално или личностно.
БОЖЕСТВЕННОСТЬ есть характерное, объединяющее и координирующее свойство Божества.
БОЖЕСТВЕНОСТ е характерно, обединяващо и координиращо свойство на Божеството.
Божественность постигается созданными существами как истина, красота и добродетель; коррелируется в личности как любовь, милосердие и служение; раскрывается на неличностных уровнях как правосудие, могущество и полновластие.
Божествеността се постига от създадените същества като истина, красота и добродетел; корени се в личността като любов, милосърдие и служене; разкрива се на неличностните нива като правосъдие, могъщество и пълновластие.
Божественность может быть совершенной — полной — как на являющих Райское совершенство экзистенциальном уровне и уровне создателей; она может быть несовершенной, как на характеризуемых пространственно-временной эволюцией эмпирическом уровне и уровне созданий; либо она может быть относительной, не являясь ни совершенной, ни несовершенной, как на некоторых уровнях экзистенциально-эмпирических взаимоотношений Хавоны.
Божествеността може да бъде съвършена - пълна - както при явяващото се Райско съвършенство на екзистенциално ниво и нивото на създателите; тя може да бъде несъвършена, както на характеризиращите пространствено-времева еволюция на емпирическо ниво и на ниво създания; или тя може да бъде относителна, не явяваща се нито съвършена, нито несъвършена, както на някои нива на екзистенциално-емпирическите взаимоотношения в Хавона.
Пытаясь постигнуть совершенство во всех аспектах и формах относительности, мы встречаемся с семью возможными вариантами.
Опитвайки се да постигнем съвършенство във всички аспекти и форми на относителността, ние се срещаме със седем възможни варианти.
1. Абсолютное совершенство во всех аспектах.
1. Абсолютно съвършенство във всички аспекти.
2. Абсолютное совершенство в некоторых аспектах и относительное во всех остальных.
2. Абсолютно съвършенство в някои аспекти и относително във всички останали.
3. Абсолютные, относительные и несовершенные аспекты в различных сочетаниях.
3. Абсолютни, относителни и несъвършени аспекти в различни съчетания.
4. Абсолютное совершенство в некоторых отношениях, несовершенство во всех остальных.
4. Абсолютно съвършенство в някои отношения, несъвършенство във всички останали.
5. Отсутствие абсолютного совершенства в каком-либо аспекте, относительное совершенство во всех проявлениях.
5. Отсъствие на абсолютно съвършенство в който и да е аспект, относително съвършенство във всички проявления.
6. Отсутствие абсолютного совершенства в каком-либо аспекте, относительное совершенство в некоторых аспектах, несовершенство в остальных.
6. Отсъствие на абсолютно съвършенство в какъвто и да е аспект, относително съвършенство в някои аспекти, несъвършенство в останалите.
7. Отсутствие абсолютного совершенства в каком-либо свойстве, несовершенство во всех.
7. Отсъствие на абсолютно съвършенство в каквото и да е свойство, несъвършенство във всички.
II. БОГ
II. БОГ
Эволюционирующие смертные испытывают неодолимую потребность в символизации своего конечного представления о Боге. Осознание человеком нравственного долга и его духовный идеализм представляют уровень ценностей — эмпирическую реальность — который плохо поддается символизации.
Еволюиращите смъртни изпитват непреодолима потребност от символизация на своите крайни представи за Бога. Осъзнаването от човека на нравствения дълг и неговият духовен идеализъм представляват ниво на ценности - емпирична реалност - която лошо се поддава на символизация.
Космическое сознание подразумевает признание Первопричины, единственной недетерминированной реальности. Бог — Всеобщий Отец — действует на трех уровнях личностного Божества, которые характеризуются суббесконечной ценностью и относительным выражением божественности.
Космическото съзнание подразбира признаване на Първопричините, единствено недетерминирана реалност. Бог - Всеобщият Отец - действува на три нива на личностното Божество, което се характеризира със суббезкрайна ценност и относително изразяване на божествеността.
1. Доличностном — например, в служении частиц Отца, таких как Настройщики Сознания.
1. Доличностно - например, в служенето на частица от Отца, такива както Настройчиците на Съзнанието.
2. Личностном — например, в эволюционном опыте созданных и воспроизведенных существ.
2. Личностно - например, в еволюционният опит на създадените и възпроизведени същества.
3. Сверхличностном — например, в возникшей реальности некоторых абсонитных и связанных с ними существ.
3. Свръхличностно - например, в възникващата реалност на някои абсонитни и свързаните с тях същества.
БОГ есть словесный знак, обозначающий все персонализации Божества. Этот термин нуждается в новом определении на каждом личностном уровне активности
БОГ е словесен знак, обозначаващ всички персонализации на Божеството. Този термин се нуждае от ново определение на всяко личностно ниво на активност на
Страница 3
Божеството и трябва по-нататъшно уточнение в пределите на всяко от тези нива, защото даденият термин може да се използува за обозначаване на разнообразни не подчинени и подчинени персонализации на Божеството; например: Райските Синове-Създатели - отци на локалните вселени.
Термин Бог — так, как его используем мы — может пониматься:
Терминът Бог - така, както го използуваме ние - може да се разбира:
по определению — например, Бог-Отец;
по определение - например, Бог-Отец;
по контексту — например, при обсуждении какого-либо одного уровня или объединения божеств. Если вы затрудняетесь правильно интерпретировать слово Бог, мы рекомендуем относить его к лицу Всеобщего Отца.
по контекст - например, при обсъждането на кое да е едно ниво или обединение на божества. Ако вие се затруднявате правилно да интерпретирате думата Бог, ние препоръчваме да го отнасяте към лицето на Всеобщият Отец.
Термин «Бог» всегда обозначает личность. «Божество» может относиться, или не относиться, к божественной личности.
С терминът "Бог" винаги се обозначава личност. "Божеството" може да се отнася, или да не се отнася, към божествената личност.
В настоящих документах слово БОГ используется в следующих значениях:
В настоящите документи думата БОГ се използува в следните значения:
1. Бог-Отец — Создатель, Правитель и Вседержитель. Всеобщий Отец, Первое Лицо Божества.
1. Бог-Отец - Създател, Управител и Вседържител (Пълновластен Господар). Всеобщ Отец, Първо Лице на Божеството.
2. Бог-Сын — Равноправный Создатель, Дух-Властитель и Духовный Управляющий. Вечный Сын, Второе Лицо Божества.
2. Бог-Син - Равноправен Създател, Дух-Властител и Духовен Управляващ. Вечният Син, Второто Лице на Божеството.
3. Бог-Дух — Совместный Вершитель, Всеобщий Объединитель и Посвятитель Разума. Бесконечный Дух, Третье Лицо Божества.
3. Бог-Дух - Съвместният Извършител (Вършител), Всеобщ Обединител и Просветител на Разума. Безкрайният Дух, Третото Лице на Божеството.
4. Бог-Высший — актуализирующийся, или формирующийся, Бог времени и пространства. Личностное Божество, ассоциативно достигающее пространственно-временного эмпирического слияния создания и Создателя. Высшее Существо лично обретает присущее Божеству единство в качестве эволюционирующего эмпирического Бога эволюционных созданий времени и пространства.
4. Бог-Висш - актуализиращ се, или формиращ се, Бог на времето и пространството. Личностно Божество, асоциативно достигащо пространствено-времево емпирическо сливане на създанията и Създателя. Висшето Същество лично притежава присъщото на Божеството единство в качеството на еволюиращ емпирически Бог на еволюиращите създания от времето и пространството.
5. Бог-Семичастный — личность Божества, реально действующая где-либо во времени и пространстве. Личностные Божества Рая и их созидательные партнеры, функционирующие в центральной вселенной и за ее пределами и, через энерго-личностный синтез, воплощающиеся в Высшем Существе на первом уровне объединяющего раскрытия Божества во времени и пространстве, — уровне созданий. Этот уровень, большая вселенная, является сферой пространственно-временного нисхождения личностей Рая и встречного пространственно-временного восхождения эволюционных созданий.
5. Бог-Седмочастен - личност на Божеството, реално действуващо където и да е във времето и пространството. Личностните Божества от Рая и техните съзидателни партньори, функциониращи в централната вселена и зад нейните предели и, чрез енерго-личностен синтез, въплъщаващи се във Висшето Същество на първо ниво обединяващо разкритията на Божеството във времето и пространството, - на нивото на създанията. Това ниво, голямата вселена, се явява сфера на пространствено-времево низхождане (слизане, спускане)на личности от Рая и насрещното пространствено-времево изкачване (възлизане, издигане) на еволюиращите създания.
6. Бог-Предельный — возникающий Бог сверхвремени и преодоленного пространства. Второй эмпирический уровень объединяющего проявления Божества. Бог-Предельный подразумевает завершенное воплощение синтезированных абсонитно-сверхличностных, трансцендентных по отношению ко времени и пространству, априорно-эмпирических ценностей, координированных на завершающих созидательных уровнях реальности Божества.
6. Бог-Пределен - възникващ Бог свръх времето и преодоляното (извън) пространството. Второ емпирическо ниво обединяващо проявленията на Божеството. Бог-Пределен подразбира завършеното въплъщение на синтезираните абсонитно-свръхличностни, трансцеденталните по отношение към времето и пространството, априорно-емпирически ценности, координирани на завършващите съзидателни нива на реалност на Божеството.
7. Бог-Абсолютный — эмпирически формирующийся Бог, выходящий за пределы сверхличностных ценностей и значений божественности и существующий в настоящее время как экзистенциальное Божество-Абсолют. Это третий уровень объединяющего проявления и распространения Божества. На этом сверхсозидательном уровне Божество исчерпывает персонализируемый потенциал, сталкивается с завершением божественности и истощает свои возможности самораскрытия на последующих и возрастающих уровнях иноперсонализаций. Божество достигает, сталкивается и соединяется с Безусловным Абсолютом.
7. Бог-Абсолютен - емпирически формиращ се Бог, излизащ зад пределите на свръхличностните ценности и значения на божествеността и съществуващ в настояще време като екзистенциално Божество-Абсолют. Това е третото ниво обединяващо проявленията и разпространението на Божеството. На това свръхсъзидателно ниво Божеството изчерпва персоналният потенциал, сблъсква се с завършването на божествеността и изтощава своите възможности за саморазкритие на последващите и нарастващи нива на инперсонализация. Божеството достига, сблъсква се и се съединява с Безусловният Абсолют.
III. ПЕРВЫЙ ИСТОЧНИК И ЦЕНТР
III. ПЪРВИ ИЗТОЧНИК И ЦЕНТЪР
Всеобъемлющая, бесконечная реальность существует в семи аспектах и в качестве семи равноправных Абсолютов:
Всеобемащата, безкрайна реалност съществува в седем аспекта и в качеството на седем равноправни Абсолюта:
Страница 4
1. Первый Источник и Центр.
1. Първи Източник и Център.
2. Второй Источник и Центр.
2. Втори Източншк и Център.
3. Третий Источник и Центр.
3. Трети Източник и Център.
4. Остров Рай.
4. Остров Рай.
5. Божество-Абсолют.
5. Божество-Абсолют.
6. Всеобщий Абсолют.
6. Всеобщ Абсолют.
7. Безусловный Абсолют.
7. Безусловен Абсолют.
В качестве Первого Источника и Центра, Бог первичен по отношению ко всеобъемлющей реальности — эта первичность безусловна. Первый Источник и Центр бесконечен, равно как и вечен, и вследствие этого ограничен или обусловлен только собственной волей.
В качеството на Първи Източник и Център, Бог е първичен по отношение към всеобемащата реалност - тази първичност е безусловна. Първият Източник и Център е безкраен, също така е вечен, и в следствие на това ограничен или обусловен е само поради собствената си воля.
Бог — Всеобщий Отец — есть личность Первого Источника и Центра, и в этом качестве он поддерживает личные отношения со всеми равноправными и подчиненными источниками и центрами, осуществляя бесконечное управление ими. Такое управление является личным и бесконечным потенциально, хотя в действительности оно может никогда не применяться ввиду совершенства этих равноправных и подчиненных источников, центров и личностей.
Бог - Всеобщият Отец - е личността на Първият Източник и Център, и в това качество той поддържа лични отношения с всички равноправни и подчинени източници и центрове, осъществявайки безкрайното им управление. Такова управление се явява лично и безкрайно потенциално, макар в действителност то може никога да не се приложи в предвид на съвършенството на тези равноправни и подчинени източници, центрове и личности.
Первый Источник и Центр является, следовательно, исходным во всех сферах: обожествленных и необожествленных, личностных и неличностных, актуальных и потенциальных, конечных и бесконечных. Любая вещь или существо, относительность или завершенность находятся в непосредственной или опосредованной связи и зависимости от примата Первого Источника и Центра.
Първият Източник и Център се явява, следователно, изходен във всички сфери: обожествени и необожествени, личностни и неличностни, актуални и потенциални, крайни и безкрайни. Всяко нещо или същество, относителност или завършеност се намира в непосредствена или опосредствена връзка и зависимост от първенството(примата)на Първият Източник и Център.
Первый Источник и Центр связан со вселенной следующим образом:
Първият Източник и Център е свързан с вселената по следният начин:
1. Гравитационные силы материальных вселенных сходятся в гравитационном центре нижнего Рая. Именно поэтому географическое местоположение Первого Источника и Центра навечно закреплено в абсолютной связи с энерго-силовым центром нижнего, или материального, уровня Рая. Однако абсолютная личность Божества существует на верхнем, или духовном, уровне Рая.
1. Гравитационните сили на материалните вселени се събират в гравитационен център на долния Рай. Именно поради това географското местоположение на Първият Източник и Център за вечни времена е закрепено в абсолютна връзка с енерго-силовият център на долното, или материалното, ниво на Рая. Обаче, абсолютната личност на Божеството съществува на връхното (горното), или духовно, ниво на Рая.
2. Силы разума сходятся в Бесконечном Духе; разнообразие космического разума — в Семи Главных Духах; реализующийся разум Высшего Существа, как пространственно-временной опыт, в Мажестоне.
2. Силите на разума се събират в Безкрайният Дух; разнообразието на разума - в Седемте Главни Духове; реализиращият се разум на Висшето Същество, като пространствено-времеви опит, в Мажестон.
3. Духовные силы вселенной сходятся в Вечном Сыне.
3. Духовните сили на вселената се събират във Вечният Син.
4. Неограниченная способность к божественному действию заключена в Божестве-Абсолюте.
4. Неограничената способност към божествено действие е заключена в Божеството-Абсолют.
5. Неограниченная способность к реагированию на бесконечное заключена в Безусловном Абсолюте.
5. Неограничената способност към реагиране на безкрайното е заключена в Безусловният Абсолют.
6. Два Абсолюта — Условный и Безусловный — соотносятся и объединяются во Всеобщем Абсолюте и через его посредство.
6. Двата Абсолюта - Условният и Безусловният - се съотнасят и обединяват във Всеобщият Абсолют и чрез неговото посредничество.
7. Потенциальная личность эволюционного смертного существа, или любого другого нравственного существа, сосредоточена в личности Всеобщего Отца.
7. Потенциалната личност на еволюиращото смъртно същество, или всяко друго нравствено същество, е съсредоточена в личността на Всеобщият Отец.
РЕАЛЬНОСТЬ — в понимании конечных существ — частична, относительна и призрачна. Максимальная реальность Божества, доступная пониманию эволюционных конечных созданий, заключена в Высшем Существе. Тем не менее, существуют априорные, вечные и сверхпредельные реальности, исходные по отношению к этому Высшему Божеству эволюционных пространственно-временных созданий. Пытаясь описать происхождение и сущность космической реальности, мы вынуждены прибегать к пространственно-временной логике, доступной
РЕАЛНОСТТА - в разбиранията на крайните същества - е частична, относителна и призрачна. Максималната реалност на Божеството, достъпна за разбирането на еволюиращите крайни създания, е заключена във Висшето Същество. Не по-малко от това, съществуват априорни, вечни и свръхпределни реалности, изходни по отношение към това Висше Божество на еволюиращите пространствено-времеви създания. Опитвайки се да опишем произхода и същността на космическите реалности, ние сме принудени да прибегнем към пространствено-времевата логика, достъпна
Страница 5
за нивото на крайният разум. Затова много едновременни събития, протичащи във вечността, трябва да изложат като последователни действия.
В представлении о происхождении и дифференциации Реальности, существующем у пространственно-временного создания, вечное и бесконечное Я ЕСТЬ добилось освобождения Божества от уз безусловной бесконечности благодаря своей неотъемлемой и вечной свободной воле, и это отделение от безусловной бесконечности породило первое абсолютное напряжение божественности. Данный перепад напряжения бесконечности разрешается Всеобщим Абсолютом, объединяющим и согласовывающим динамическую бесконечность Всеобъемлющего Божества и статическую бесконечность Безусловного Абсолюта.
В представите за произхода и диференцирането на Реалността, съществуващи в пространствено-времевото създание, вечното и безкрайно АЗ СЪМ е донесло освобождаване на Божеството от съюза с безусловната безкрайност благодарение на своята неотменима и вечно свободна воля, и това отделяне от безусловната безкрайност е породило първото абсолютно напрежение на божествеността. Даденият пад на напрежение на безкрайността се разрешава от Всеобщият Абсолют, обединяващ и съгласуващ динамичното безкрайност на Всеобемащото Божество и статичната безкрайност на Безусловният Абсолют.
В этом первоначальном акте теоретическое Я ЕСТЬ достигло реализации личности, став одновременно Вечным Отцом Первородного Сына и Вечным Источником Острова Рай. Параллельно с отделением Сына от Отца, и в присутствии Рая, возникли Бесконечный Дух и центральная вселенная Хавона. С появлением сосуществующих личностного Божества, Вечного Сына и Бесконечного Духа, Отец — как личность — избежал растворения в потенциале Всеобъемлющего Божества, что в противном случае стало бы неизбежным. С тех пор только в Троичном объединении с двумя равноправными Божествами Отец испыт и Абсолютного.
В този първоначален акт теоретическото АЗ СЪМ е достигнало реализацията на личността, ставайки едновременно Вечният Отец на Първородния Син и Вечният Източник от Острова Рай. Паралелно с отделянето на Сина от Отца, и в присъствието на Рая, са възникнали Безкрайният Дух и централната вселена Хавона. С появяването на съсъществуващите на личностното Божество, Вечният Син и Безкрайният Дух, Отецът - като личност - е избегнал разтварянето в потенциала на Всеобемащото Божество, което в противен случай би станало неизбежно. До този момент само в Троичното обединение с две равноправни Божества Отецът изпитва целият потенциал на Божеството, в това време към непрестанно разширяващият се емпирически опит на Божеството се актуализира на нивото на божественост на Висшият, Пределният и Абсолютният.
Понятие Я ЕСТЬ является нашей философской уступкой ограниченному временем и связанному пространством конечному разуму человека, неспособности создания осмыслить вечные существования — не имеющие начала и конца реальности и взаимосвязи. Для пространственно-временного создания всё должно иметь начало, кроме ЕДИНСТВЕННОГО БЕСПРИЧИННОГО, — первозданной причины причин. Поэтому мы представляем данный философский уровень ценностей как Я ЕСТЬ и в то же время объясняем всем созданиям, что Вечный Сын и Бесконечный Дух сосуществуют в вечности с Я ЕСТЬ; иными словами, не было такого времени, когда Я ЕСТЬ не являлось Отцом Сына и, вместе с ним, Духа.
Понятието АЗ СЪМ се явява нашата философска отстъпка за ограниченият във времето и свързан с пространството краен разум на човека, поради неспособността на създанието да осмисли вечните съществувания - нямащи начало и край реалност и взаимовръзки. За пространствено-времевото създание всичко трябва да има начало, освен ЕДИНСТВЕНИЯТ БЕЗПРИЧИНЕН, - първо зададената причина на причините. Затова ние представяме даденото философско ниво на ценности като АЗ СЪМ и в същото време обясняваме на всички създания, че Вечният Син и Безкрайният Дух съсъществуват във вечността с АЗ СЪМ; с други думи, не е имало такова време, когато АЗ СЪМ да не е бил Отец на Сина и, заедно с това, и Дух.
Бесконечное служит для обозначения полноты — завершенности, которая подразумевается в примате Первого Источника и Центра. Теоретическое Я ЕСТЬ предназначено для созданий и является философским расширением «бесконечности воли», однако Бесконечное является действительным уровнем ценностей, выражающим то содержание понятия «вечности», которое присуще истинной бесконечности абсолютной и ничем не скованной свободной воли Всеобщего Отца. Это понятие иногда обозначается как Отец-Бесконечный.
Безкрайното служи за обозначаване на пълнотата - завършеността, която се подразбира в примата(първенството) на Първият Източник и Център. Теоретичното АЗ СЪМ е предназначено за създанията и се явява философско разширение на "безкрайността на волята", обаче Безкрайното се явява действително ниво на ценности, изразяващи това съдържание на понятието "вечност", което е присъщо на истинската безкрайност на абсолютната и с нищо не сковавана свободна воля на Всеобщият Отец. Това понятие понякога се обозначава като Отец-Безкраен.
Значительная доля путаницы, с которой сопряжены попытки обнаружить Отца-Бесконечного у существ всех категорий — как низших, так и высших — объясняется присущей им ограниченностью понимания. Абсолютный примат Всеобщего Отца не очевиден на суббесконечных уровнях; поэтому вероятно, что только Вечный Сын и Бесконечный Дух действительно знают Отца как бесконечность; от всех остальных личностей такое понятие требует веры.
В значителна степен бъркотиите, с които са съпроводени опитите да се открие Отецът-Безкраен при съществата от всички категории - както низши, така и висши - се обяснява с присъщата им ограниченост в разбирането. Абсолютното първенство (примат) на Всеобщият Отец не е очевиден на суббезкрайните нива; затова е вероятно, че само Вечния Син и Безкрайния Дух действително познават Отца като безкрайност; от всички останали личности за такова разбиране трябва вяра.
IV. ВСЕЛЕНСКАЯ РЕАЛЬНОСТЬ
IV. ВСЕЛЕНСКА РЕАЛНОСТ
Реальность по-разному проявляется на различных вселенских уровнях. Возникая в Отце в результате его бесконечного волеизъявления, она может осуществляться в трех основных аспектах на многих различных уровнях актуализации во вселенной:
Реалността по различен начин се проявява на различните вселенски нива. Възниквайки в Отца в резултат на неговото безкрайно волеизявление, тя може да се осъществява в три основни аспекта на много различни нива на актуализация във вселената:
1. Необожествленная реальность простирается от энергетических областей неличностного до сфер реальности, включающих неперсонализируемые ценности всеобщего бытия, вплоть до присутствия Безусловного Абсолюта.
1. Необожествената реалност се простира от енергетичните области на неличното до сферите на реалността, включващи неперсонализируемите ценности на всеобщото битие, достигащо до присъствието на Безусловния Абсолют.
Страница 6
2. Обожествленная реальность охватывает все бесконечные, присущие
Божеству потенциалы, простираясь по восходящей через все личностные миры,
— от низшего конечного до высшего бесконечного, объединяя, таким образом,
сферу всего персонализируемого, и более того — вплоть до присутствия
Божества-Абсолюта.
2. Обожествената реалност обхваща всичко безкрайно, присъщите на Божеството потенциали, простиращи се по възходяща линия чрез всички личностни светове, - от низшия краен до висшият безкраен, обединявайки, по този начин, сферата на всичко персонализирано, и още повече от това - достигащо до присъствието на Божеството-Абсолют.
3. Взаимосвязанная реальность. Вселенская реальность является, предположительно, либо обожествленной, либо необожествленной, однако для существ, находящихся ниже уровня обожествления, существует широкая область взаимосвязанной реальности, потенциальной и актуализирующейся, которая плохо поддается определению. Значительная часть этой координированной реальности заключена в сфере Всеобщего Абсолюта.
3. Взаимосвързана реалност. Вселенската реалност се явява, предположително, или обожествена, или необожествена, обаче за съществата, намиращи се под нивото на обожествяване, съществува широка област от взаимосвързана реалност, потенциална и актуализираща се, която лошо се поддава за определение. Значителна част от тази координирана реалност е заключена в сферата на Всеобщият Абсолют.
Основное представление об изначальной реальности сводится к следующему: Отец инициирует и поддерживает Реальность. Основными разновидностями являются реальность обожествленная и необожествленная — Божество-Абсолют и Безусловный Абсолют. Основное отношение заключается в существующем между ними напряжении. Это инициированное Отцом напряжение божественности в совершенстве разрешается — и в вечности является — Всеобщим Абсолютом.
Основната представа за изначалната реалност се свежда към следното: Отецът инициира и поддържа Реалността. Основни разновидности се явяват обожествената и необожествената реалности - Божеството-Абсолют и Безусловният-Абсолют. Основното отношение се заключава в съществуващото мужду тях напрежение. Това инициирано от Отцът напрежение на божествеността в съвършенството се разрешава - и във вечността се явява - Всеобщ Абсолют.
В аспекте времени и пространства классификацию реальности можно продолжить следующим образом:
В аспекта на времето и пространството класихикацията на реалността може да продължи по следният начин:
1. Действительная и потенциальная. Реальности, существующие в полноте выражения, в противоположность тем, которые заключают в себе нераскрытые возможности роста. Вечный Сын — это абсолютная духовная действительность; смертный человек — в значительной мере нереализованный духовный потенциал.
1. Действителна и потенциална. Реалностите, съществуващи в пълнота на изразяването, в противоположност на тези, които заключават в себе си неразкритите възможности за растеж. Вечният Син - това е абсолютна духовна действителност; смъртният човек - в значителна степен e нереализиран духовен потенциал.
2. Абсолютная и субабсолютная. Абсолютные реальности существуют в вечности. Субабсолютные реальности проецируются на двух уровнях: абсонитных реальностей, относительных в аспекте как времени, так и вечности, и конечных реальностей, проецированных в пространство и реализующихся во времени.
2. Абсолютна и субабсолютна. Абсолютните реалности съществуват във вечността. Субабсолютните реалности се проектират на две нива: абсонитна реалност, относителна в аспект към времето, така и към вечности, и крайни реалности, проектирани в пространството и реализиращи се във времето.
3. Экзистенциальная и эмпирическая. Божество Рая экзистенциально, однако формирующиеся Божества — Высшее и Предельное — суть эмпирические реальности.
3. Екзистенциална и емпирическа. Божеството в Рая е екзистенциално, обаче формиращото се Божество - Висшето и Пределното - е същност на емпирическата реалност.
4. Личностная и неличностная. Распространение Божества, выражение личности и эволюция космоса навечно обусловлены свободной волей Отца, навсегда отделившей интеллектуально-духовно-личностные значения и ценности действительности и потенциальности, сосредоточенные в Вечном Сыне, от того, что присуще Острову Рай и сосредоточено в нем.
4. Личностна и неличностна. Разпространението на Божеството, изразяването на личността и еволюцията на космоса завинаги са обусловени от свободната воля на Отца, завинаги e отделил интелектуално-духовно-личностните значения и ценности на действителността и потенциалността, съсредоточени във Вечния Син, от това, което е присъщо на Острова Рай и е съсредоточено в него.
РАЙ является термином, включающим личностные и неличностные Абсолюты, средоточения всех аспектов космической реальности. При должном определении, Рай может обозначать любую и все формы реальности, Божества, божественности, личности и силы — духовные, интеллектуальные или материальные. Рай является общим для них местом возникновения, функционирования и предназначением в том, что касается ценностей, значений и фактического существования.
РАЙ се явява термин, включващ личностните и неличностните Абсолюти, съсредоточаване на всички аспекти на космическата реалност. При дължимото определение, Раят може да обозначава която и да е и всички форми на реалност, Божество, божественост, личност и сили - духовни, интелектуални или материални. Раят се явява общ за тяхното място на възникване, функциониране и предназначение в това, което касае ценностите, значенията и фактическото съществуване.
Остров Рай — Рай, не определенный иным образом, — есть Абсолют управления материальной гравитацией Первого Источника и Центра. Рай находится в состоянии покоя, являясь единственным неподвижным объектом во вселенной вселенных. У Острова Рай есть место во вселенной, но нет положения в пространстве. Этот вечный Остров является непосредственным источником физических вселенных — прошлых, настоящих и будущих. Ядро вселенных, Остров Света есть производное Божества, однако он едва ли является Божеством; так и материальные творения — это не часть Божества, а одно из следствий.
Остров Рай - Рай, неопределим по друг начин, - е Абсолют на управлението на материалната гравитация от Първият Източник и Център. Раят се намира в състояние на покой, явявайки се единственият неподвижен обект във вселената на вселените. Островът Рай има място във вселената, но няма положение в пространството. Този вечен Остров се явява непосредствен източник на физическите вселени - миналите, настоящите и бъдещите. Ядро на вселените, Островът на Светлината е производно на Божеството, обаче той едва ли се явява Божество; така и материалните творения - това не е част от Божеството, а едно от следствията.
Рай не является создателем; это уникальный центр управления многими космическими процессами, для которого управление намного свойственнее реагирования. Во всех материальных вселенных Рай вызывает ответные реакции и действия любого существа, имеющего отношение к силе и энергии, однако сам Рай уникален, исключителен и обособлен во вселенных. Рай не соответствует ничему, как ничто не соответствует Раю. Это ни сила, ни присутствие; это просто Рай.
Раят не се явява създател; това е уникален център за управление на много космически процеси, за чието управление най-много са присъщи реагиранията. Във всички материални вселени Раят предизвиква ответни реакции и действия от всяко същество, имащо отношение към силата и енергията, обаче самият Рай е уникален, изключителен и обособен във вселените. Раят не съответствува на нищо, както и нищо не съответствува на Рая. Това не е нито сила, нито присъствие; това е просто Рай.
Страница 7
V. ЛИЧНОСТНЫЕ РЕАЛЬНОСТИ
V. ЛИЧНОСТНИ РЕАЛНОСТИ
Личность есть уровень обожествленной реальности, простирающийся от стадии смертных и промежуточных созданий, с их высшей активацией разума в поклонении и мудрости, и поднимающийся через моронтийную и духовную стадии вплоть до обретения завершенности личностного статуса. Таково эволюционное восхождение личностей смертных и родственных им созданий, но кроме них во вселенной есть множество других категорий личностей.
Личността е ниво на обожествена реалност, простираща се от стадия на смъртните и промеждутъчните създания, с тяхната висша активация на разума в поклонение и мъдрост, и повдигаща се чрез моронтийния и духовен стадии достигащ до придобиване на завършеност на личностният статус. Такова е еволюционно издигане на личностите на смъртните и родствените им създания, но освен тях във вселената има множество други категории личности.
Реальность подвержена всеобщему распространению, личность — бесконечному разнообразию, причем обе они способны практически к неограниченной координации с Божеством и вечной стабилизации. В то время как видоизменяемость неличностной реальности явно ограничена, мы не знаем о каких-либо пределах для постепенной эволюции личностных реальностей.
Реалността е подложена на всеобщо разпространение, личността - на безкрайно разнообразие, при това те двете са способни практически към неограничена координация с Божеството и вечна стабилизация. В това време както видоизменяемостта на неличностната реалност явно е ограничена, ние не знаем за каквито и да са предели за постепенната еволюция на личностните реалности.
На достигнутых эмпирических уровнях все категории или значения личности совместимы и даже совместно созидаемы. Даже Бог и человек могут сосуществовать в объединенной личности, что с таким совершенством демонстрируется в нынешнем статусе Христа Михаила — Сына Человеческого и Сына Божьего.
На достигнатите емпирически нива всички категории или значения за личностите са съвместими и даже съвместно съзидаеми. Даже Бог и човек могат да съсъществуват в обединена личност, което с такова съвършенство се демонстрира в сегашният статус на Христа Михаил - Син Човешки и Син Божи.
Все суббесконечные категории и стадии личности потенциально объединимы и совместно созидаемы. Доличностное, личностное и сверхличностное — все эти стадии связаны взаимной возможностью параллельного достижения, прогресса и совместной созидаемости. Однако неличностное никогда не преобразуется непосредственно в личностное. Личность никогда не возникает сама по себе; она является даром Райского Отца. Личность совмещается с энергией и существует только в совокупности с живыми энергетическими системами; понятие индивидуальности может ассоциироваться с конфигурациями неживой энергии.
Всички суббезкрайни категории и стадии на личностите потенциално са обединими и съвместно съзидаеми. До личностното, личностното и свръхличностното - всички тези стадии са свързани с взаимна възможност за паралелни достижения, прогрес и съвместна съзидаемост. Обаче неличностното никога не се преобразува непосредствено в личностно. Личността никога не възниква сама по себе си; тя се явява дар от Райския Отец. Личността се съвместява с енергията и съществува само в съвкупност с живите енергетични системи; понятието индивидуалност може да се асоциира с конфигурации от нежива енергия.
Всеобщий Отец — это тайна реальности личности, наделения личностью и предназначения личности. Вечный Сын является абсолютной личностью, Он есть тайна духовной энергии, духов моронтии и преображенных духов. Совместный Вершитель представляет собой личностный дух-разум, источник умственных способностей, рассудка и космического разума. Однако Остров Рай является неличностным и внедуховным, представляя собой квинтэссенцию космического тела, источник и центр физического вещества и абсолютный эталон всеобщей материальной реальности.
Всеобщият Отец - това е тайната реалност на личността, нададаряването на личността и предназначението на личността. Вечният Син се явява абсолютна личност, той е тайната на духовната енергия, духа на моронтия и преобразените духове. Съвместният Вършител представлява сам по себе си личностен дух-разум, източник на умствени способности, разсъдък и космически разум. Обаче Островът Рай се явява неличностен и извън духовен, представлявайки по себе си квинтесенцията на космическото тяло, източник и център на физическото вещество и абсолютен еталон на всеобщата материална реалност.
Эти качества всеобщей реальности проявляются в человеческом опыте урантийцев на следующих уровнях:
Тези качества на всеобщата реалност се проявяват в човешкия опит на урантийците на следните нива:
1. Тело. Материальный, или физический, организм человека. Живой электрохимический механизм животной сущности и происхождения.
1. Тяло. Материален, или физически, организъм на човека. Жив електрохимичен механизъм от животинска същност и произход.
2. Разум. Думающий, осознающий и чувствующий механизм человеческого организма. Совокупный сознательный и бессознательный опыт. Интеллект, связанный с чувственной жизнью и тянущийся вверх — через поклонение и мудрость — к уровню духа.
2. Разум. Мислищ, осъзнаващ и чувствуващ механизъм на човешкия организъм. Съвкупният съзнателен и безсъзнателен опит. Интелектът, свързан с чувствения живот и притеглящ нагоре - чрез поклонение и мъдрост - към нивото на духа.
3. Дух. Божественный дух, поселяющийся в сознании человека — Настройщик Сознания. Этот бессмертный дух является доличностным — он не обладает личностью, хотя ему предстоит стать частью личности сохранившегося смертного создания.
3. Дух. Божественият дух, вселен в съзнанието на човека - Настройчика на Съзнанието. Този безсмъртен дух се явява доличностен - той не притежава личност, макар да му предстои да стане част от личността съхраняваща се от смъртното създание.
4. Душа. Душа человека есть его эмпирическое приобретение. Когда смертное создание решает «выполнить волю небесного Отца», пребывающий в его сознании дух становится отцом новой реальности человеческого опыта. Смертный материальный разум является матерью той же выявляющейся реальности. Субстанция этой новой реальности ни материальна, ни духовна — она моронтийна. Так
4. Душа. Душата на човека е негова емпирическа придобивка. Когато смъртното създание реши "да изпълни волята на небесния Отец", пребиваващия в неговото съзнание дух става баща на нова реалност от човешкият опит. Смъртният материален разум се явява материя на същата изявяваща се реалност. Субстанцията на тази нова реалност не е нито материална, нито духовна - тя е моронтийна. Така
Страница 8
се формира безсмъртната душа, на която предстои да преживее физическата смърт и да започне издигането към Рая.
Личность. Личность смертного человека не является ни телом, ни разумом, ни духом; не является личность и душой. Личность есть единственная неизменная реальность в опыте создания, во всем остальном подверженном постоянному изменению; она объединяет все остальные совокупные факторы индивидуальности. Личность — это уникальный дар Всеобщего Отца, предназначенный для живых и совокупных видов энергии материи, разума и духа и сохраняющийся вместе с сохранением моронтийной души.
Личност. Личността на смъртният човек не се явява нито тяло, нито разум, нито дух; не се явява личността и душа. Личността е единствената неизменна реалност в опита на създанията, във всичко останало подложено на постоянно изменение; тя обединява всички останали съвкупни фактори на индивидуалността. Личността - това е уникален дар от Всеобщият Отец, предназначен за живите и съвкупните видове енергии на материята, разума и духа и съхраняващи се заедно със съхранението на моронтийната душа.
Моронтия — термин, который обозначает обширный уровень, лежащий между сферами материального и духовного. Он может отражать личностные или неличностные реальности, живые или неживые виды энергии. Основа моронтийной ткани духовна, сама ткань — материальна.
Моронтия - е термин, който обозначава обширно ниво, лежащо между сферите на материалното и духовното. Тя може да отразява личностните или неличностните реалности, живите или неживите видове енергии. Основата на моронтийната тъкан е духовна, а самата тъкан - е материална.
VI. ЭНЕРГИЯ И МОДЕЛЬ
VI. ЕНЕРГИЯ И МОДЕЛ
Всё, что реагирует на личностный контур Отца, мы называем личностным. Всё, что реагирует на воздействие духовного контура Сына, мы называем духовным. Всё, что реагирует на контур разума Совместного Вершителя, мы называем разумом — разумом, как атрибутом Бесконечного Духа, разумом во всех его аспектах. Всё, что реагирует на воздействие материально-гравитационного контура с центром в нижнем Раю, мы называем веществом — энергией-веществом во всех его метаморфических состояниях.
Всичко, което реагира на личностният контур на Отца, ние наричаме личностно. Всичко, което реагира на въздействието на духовния контур на Сина, ние наричаме духовно. Всичко, което реагира на контура на разума на Съвместния Вършител, ние наричаме разум - разум, като атрибут на Безкрайния Дух, разум във всички негови аспекти. Всичко, което реагира на въздействието на материално-гравитационния контур с център в долния Рай, ние наричаме вещество - енергия-вещество във всичките му метаморфозни състояния.
ЭНЕРГИЯ используется нами как всеобъемлющий термин применительно к сферам духовного, интеллектуального и материального. Столь же широко мы употребляем слово сила. Термин физическая энергия [power] обычно ограничен обозначением электронного уровня вещества, реагирующего на линейную гравитацию в большой вселенной. Этим же словом [power] обозначается суверенность. Мы не можем придерживаться ваших общепринятых определений разновидностей энергии. Столь явная бедность языка заставляет нас использовать эти термины в различных значениях.
ЕНЕРГИЯ - използува се от нас като всеобемащ термин приложим към сферите на духовното, интелектуалното и материалното. Толкова широко ние употребяваме думата сила. Терминът за физическа енергия [power] обикновено е ограничен за обозначаване на електронното ниво на веществото, реагиращо на линейната гравитация в голямата вселена. Със същата тази дума [power] се обозначава суверенност. Ние не можем да се придържаме към вашите общоприети определения на разновидностите на енергията. Толкова явната бедност на езика ни заставя да използуваме тези термини в различни значения.
Физическая энергия является термином, обозначающим все стадии и формы ощущаемого движения, действия и потенциала.
Физическата енергия се явява термин, обозначаващ всички стадии и форми на усещащото се движение, действие и потенциал.
При обсуждении проявлений физической энергии мы обычно пользуемся терминами космическая сила, возникающая энергия и вселенская физическая энергия, которые часто используются следующим образом.
При обсъждането на проявленията на физическата енергия ние обичайно се ползуваме от термини като космическа сила, възникваща енергия и вселенска физическа енергия, които често се използуват по следният начин.
1. Космическая сила охватывает все виды энергии, исходящие от Безусловного Абсолюта и пока еще не реагирующие на гравитацию Рая.
1. Космическата сила обхваща всички видове енергия, излизащи от Безусловния Абсолют и докато още не реагират на гравитацията на Рая.
2. Возникающая энергия охватывает все виды энергии, которые реагируют на гравитацию Рая, но пока еще не реагируют на локальную, или линейную, гравитацию. Это — доэлектронный уровень энергии-вещества.
2. Възникващата енергия обхваща всички видове енергия, които реагират на гравитацията на Рая, но докато още не реагират на локалната, или линейната, гравитация. Това е доелектронното ниво на енергията-вещество.
3. Вселенская энергия включает все формы энергии, которые, всё еще реагируя на гравитацию Рая, непосредственно подчиняются линейной гравитации. Это электронный уровень энергии-вещества и всех последующих ее эволюций.
3. Вселенската енергия включва всички форми на енергия, които, все още реагират на гравитацията на Рая, непосредствено подчинявайки се на линейната гравитация. Това е електронното ниво на енергията-вещество и всички следващи след нея еволюции.
Разум есть феномен, который, помимо различных энергетических систем, означает присутствие и активность живой опеки; это справедливо для всех уровней интеллекта. В личности разум является вечным посредником между духом и материей; именно поэтому вселенная освещается тремя видами света: материальным светом, интеллектуальным озарением и духовным свечением.
Разумът е феномен, които, преминава покрай различни енергетически системи, означава присъствие и активност на живата опека (опекунство, настойничество); това е вярно за всички нива на интелекта. В личността разумът се явява вечен посредник между духа и материята; именно поради това вселената се осветява от три вида светлина: материална светлина, интелектуално озарение и духовно светене.
Страница 9
Свет — свечение духа — есть словесный знак, образное выражение,
обозначающее личностное проявление, характерное для разнообразных классов
духовных существ. Это яркое излучение ни в коей мере не связано ни с
интеллектуальным озарением, ни с проявлениями физического света.
Светлина - светене на духа - е словесен знак, образно изразяване, обозначаващо личностно проявление, характерно за разнообразни класове духовни същества. Това ярко излъчване в никаква степен не е свързано нито с интелектуалното озарение, нито с проявленията на физическата светлина.
ЭТАЛОН может проецироваться в виде материальной, духовной или умственной энергии, а также любой их комбинации. Он может распространяться на личности, индивидуализированные существа, организмы или неживую материю. Однако эталон есть эталон и таковым остается; только копии умножаются.
ЕТАЛОНЪТ може да се проектира във вид материална, духовна или умствена енергия, а така също във всякакви техни комбинации. Той може да се разпространява върху личностите, индивидуализираните същества, организми или нежива материя. Обаче еталонът е еталон и такъв си остава; само копията се умножават.
Эталон может заключать в себе энергию, но неспособен ею управлять. Управление энергией является прерогативой гравитации. Ни пространство, ни эталон не реагируют на гравитацию, однако между пространством и эталоном нет никакой взаимосвязи; пространство не является ни эталоном, ни потенциальным эталоном. Эталон есть конфигурация реальности, выплатившая весь гравитационный долг; реальность любого эталона заключается в его энергетическом наполнении, разуме, духе или материальных компонентах.
Еталонът може да заключи в себе си енергия, но е неспособен да я управлява. Управлението на енергията се явява прерогатив на гравитацията. Нито пространството, нито еталона на реагират на гравитацията, обаче между пространството и еталона няма никаква взаимовръзка; пространството не се явява нито еталон, нито потенциален еталон. Еталонът е конфигурация на реалността, въплътила всички гравитационни задължения; реалността на всеки еталон се заключава в неговата енергетическа цялост (изпълненост, пълнота), разум, дух или материални компоненти.
По контрасту с аспектом всеобъемлющего, эталон раскрывает индивидуальный аспект энергии и личности. Формы личностей или индивидуализированных созданий суть эталоны, которые порождаются энергией (физической, духовной или умственной), но не являются ее неотъемлемой сущностью. То свойство энергии или личности, благодаря которому появляется эталон, может быть приписано Богу — Божеству — силовой природе Рая, сосуществованию личности и силы.
Като контраст на аспекта към всеобемащия , еталона разкрива индивидуалния аспект между енергията и личността. Формите на личностите или индивидуализираните създания са същност на еталоните, които се пораждат от енергията (физическа, духовна или умствена), но не се явяват нейни неотменими същности. Това свойство на енергията или личността, благодарение на които се проявява еталона, може да бъде приписано на Бога - Божеството - силовата природа на Рая, съсъществуването на личностите и силете.
Эталон — это образец, в соответствии с которым выполняются копии. Вечный Рай есть абсолют эталонов; Вечный Сын есть образцовая личность; Всеобщий Отец является непосредственным творцом-источником обоих. Но Рай не посвящает эталон, а Сын не может посвятить личность.
Еталонът - това е образецът, в съответствието с който се изпълняват копията. Вечният Рай е абсолют на еталоните; Вечният Син е образцова личност; Всеобщият Отец се явява непосредствен творец - източник на двамата. Но Раят не посвещава еталона, а Синът не може да посвещава (ръкополага) личността.
VII. ВЫСШЕЕ СУЩЕСТВО
VII. ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО
Что касается отношений в вечности, в мироздании действует двухчастный механизм Божества. Бог-Отец, Бог-Сын и Бог-Дух — вечные, экзистенциальные существа, в то время как Бог-Высший, Бог-Предельный и Бог-Абсолютный суть актуализирующиеся личности Божества постхавонских эпох в сферах времени и пространства и в преодолевших пространственно-временные пределы сферах эволюционного распространения мироздания. Эти актуализирующиеся личности Божества становятся вечными с того времени, когда они претерпевают энерго-личностный синтез в растущих вселенных посредством эмпирической актуализации ассоциативно-созидательных потенциалов вечных Райских Божеств.
Що се отнася до отношенията във вечността, в мирозданието действува механизъм от две части на Божеството. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух - са вечни, екзистенциални същества, в това време както Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолютен са същност на актуализиращата се личност на Божеството в постхавонските епохи в сферите на времето и пространството и в преодоляваните пространствено-времеви предели в сферите на еволюционното разпространение на мирозданието. Тези актуализиращи се личности на Божеството стават вечни във това време, когато те претърпяват енерго-личностен синтез в растящите вселени посредством емпирическа актуализация на асоциативно-съзидателните потенциали на вечните Райски Божества.
Присутствие Божества является, следовательно, двойственным:
Присъствието на Божеството се явява, следователно, двойствено:
1. Экзистенциальным — существа, обладающие вечным существованием в прошлом, настоящем и будущем.
1. Екзистенциално - същества, притежаващи вечно съществуване в миналото, настоящето и бъдещето.
2. Эмпирическим — существа, актуализирующиеся в нынешней постхавонской эпохе, но обладающие бесконечностью существования в вечности будущего.
2. Емпирическо - същества, актуализиращи се в сегашната постхавонска епоха, но притежаващи безкрайност на съществуването във вечността на бъдещето.
Отец, Сын и Дух экзистенциальны — они экзистенциальны в актуальности (хотя все потенциалы являются, предположительно, эмпирическими). Высший и Предельный являются целиком эмпирическими. Божество-Абсолют эмпирично в актуализации, но экзистенциально в своей потенциальности. Сущность Божества вечна, однако только три изначальных лица Божества безусловно вечны. У всех остальных личностей Божества есть происхождение, но они обладают вечным будущим.
Отецът, Синът и Духът са екзистенциални - те са екзистенциални в актуалността (макар че всички потенциали се явяват, предполагаме, емпирически). Висшият и Пределният се явяват като цяло емпирически. Божеството-Абсолют е емпирично в актуализацията, но екзистенциално в своя потенциал. Същността на Божеството е вечна, обаче само три от изначалните лица на Божеството са безусловно вечни. При всички останали личности на Божеството има произход, но те притежават вечно бъдеще.
Обретя экзистенциальное самовыражение Божества в Сыне и Духе, Отец в настоящее время обретает эмпирическое выражение на бывших неличностных и
Намирайки екзистенциално самоизразяване на Божеството в Сина и Духа, Отецът в настояще време се намира в емпирическо изразяване на бившите неличностните и
Страница 10
неразкритите нива на божественост в качеството на Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолютен. Обаче дадените емпирически Божества не са се сформирали напълно; те се намират в процес на актуализация.
Бог-Высший в Хавоне является отражением триединого Божества Рая в личностном духе. Ныне эта ассоциативная взаимосвязь Божеств претерпевает созидательное расширение вовне в Боге-Семичастном и синтезируется в эмпирической энергии Всемогущего Высшего в большой вселенной. Таким образом, Божество Рая, экзистенциальное в качестве трех лиц, эмпирически выявляется в двух аспектах Верховности, в то время как два этих аспекта, посредством энерго-личностного синтеза, объединяются в качестве единого Господа — Высшего Существа.
Богът-Висш в Хавона се явява отражение на триединното Божество от Рая в личностен дух. Сега тази асоциативна взаимовръзка на Божеството претърпява съзидателно разширение навън в Бога-Седмочастен и се синтезира в емпирическата енергия на Всемогъщия Висш в голямата вселена. По такъв начин, Божеството от Рая, е екзистенциално в качеството на трите лица, емпирически се явява в два аспекта на Върховност, в това време както тези два аспекта, посредством енерго-личностния синтез, се обединяват в качеството на единен Господ - Висшето Същество.
Всеобщий Отец обретает добровольное освобождение от уз бесконечности и оков вечности путем тринитизации — трехчастного воплощения Божества в Троице. Высшее Существо продолжает выявляться как субвечное личностное объединение семичастного проявления Божества в сегментах времени и пространства большой вселенной.
Всеобщият Отец намира доброволно освобождение от съюза с безкрайността и оковите на вечността по пътя на тринитизацията - тричастно въплъщение на Божеството в Троицата. Висшето Същество продължава да се проявява като субвечно личностно обединение на седемчастното проявление на Божеството в сегментите времето и пространството на голямата вселена.
Высшее Существо не относится к непосредственным творцам, за исключением того, что оно является отцом Мажестона, однако оно представляет собой синтезирующее начало, согласующее любые взаимоотношения создания и Создателя во вселенной. Высшее Существо, реализующееся в настоящее время в эволюционных вселенных, есть Божество, осуществляющее взаимосвязь и синтез пространственно-временной божественности, триединого Божества Рая, в эмпирической взаимосвязи с Высшими Создателями времени и пространства. После окончательной актуализации это эволюционное Божество будет представлять собой вечное слияние конечного и бесконечного — нерасторжимый и вечный союз эмпирической энергии и духовной личности.
Висшето Същество не се отнася към непосредствените творци, като изключение на това, че то се явява баща на Мажестон, обаче, то само по себе си представлява синтезиращо начало, съгласуващо всякакви взаимоотношения между създанията и Създателя във вселената. Висшето Същество, реализиращо се в настояще време в еволюционните вселени, е Божество, осъществяващо взаимовръзка и синтез на пространствено-времевата божественост, на триединното Божество от Рая, в емпирическа взаимовръзка с Висшите Създатели на времето и пространството. След окончателната актуализация това еволюционно Божество ще представлява само по себе си вечно сливане на крайното и безкрайното - неразривен и вечен съюз на емпирическата енергия и духовната личност.
Под направляющим побуждением формирующегося Высшего Существа и во взаимосвязи с разнообразными аспектами реальности Рая, вся конечная пространственно-временная реальность вовлечена во всё возрастающую мобилизацию и всё более совершенное объединение (энерго-личностный синтез) всех стадий и значений конечной реальности с целью и намерением предпринять попытку последующего выхода на абсонитные уровни, находящиеся за пределами уровня созданий.
Под направляващата подбуда на формиращото се Висше Същество и във взаимовръзка с разнообразните аспекти на реалностите от Рая, всяка крайна пространствено-времева реалност е въвлечена във все по-нарастваща мобилизация и все по-съвършено обединение (енерго-личностен синтез) на всички стадии и значения на крайните реалности с цел намерение да се предприеме опит за последващо излизане на абсонитни нива, намиращи се зад пределите на нивата на създанията.
VIII. БОГ-СЕМИЧАСТНЫЙ
VIII. БОГ-СЕДМОЧАСТЕН
Для того, чтобы возместить конечность статуса и компенсировать ограниченность создания, Всеобщий Отец учредил семиэтапное приближение эволюционного создания к Божеству:
За това, да допълни крайността на статуса и да компенсира ограничеността на създанията, Всеобщият Отец е учредил седем етапно приближаване на еволюционното създание към Божеството:
1. Райские Сыны-Создатели.
1. Райски Синове-Създатели.
2. От Века Древние.
2. От Векове Древни.
3. Семь Главных Духов.
3. Седем Главни Духове.
4. Высшее Существо.
4. Висше Същество.
5. Бог-Дух.
5. Бог-Дух.
6. Бог-Сын.
6. Бог-Син.
7. Бог-Отец.
7. Бог-Отец.
Семичастное воплощение Божества во времени и пространстве и в семи сверхвселенных позволяет смертному человеку достигнуть присутствия Бога, который есть дух. Это семичастное Божество, которое — по отношению к конечным пространственно-временным созданиям — когда-нибудь в будущем, в результате энерго-личностного синтеза, превратится в Высшее Существо, является функциональным Божеством смертных эволюционных созданий, восходящих к
Седмочастното въплъщение на Божеството във времето и пространството и в седемте свръхвселени позволяват на смъртния човек да достигне присъствието на Бога, който е дух. Това седемчастно Божество, което - по отношение към крайните пространствено-времеви създания - някога в бъдещето, в резултат на енерго-личностен синтез, се превръща във Висше Същество, се явява функционално Божество на смъртните еволюционни създания, издигащи се към
Страница 11
Рая. Даденият емпирически път на открития, водещ към осъзнаване на Бога, започва с признанието на божествеността на Сина-Създател на локалната вселена и се възкачва, чрез От Векове Древните в свръхвселената и един от Главните Духове, към откриването и признаването на божествената личност на Всеобщия Отец в Рая.
Большая вселенная — это тройственная сфера Божеств: Троицы Верховности, Бога-Семичастного и Высшего Существа. Бог-Высший потенциально присутствует в Райской Троице, откуда он черпает свои личностные и духовные атрибуты; однако в настоящее время он реализуется в Сынах-Создателях, От Века Древних и в Главных Духах, от которых он получает свою энергию как Всемогущий относительно пространственно-временных сверхвселенных. Это энергетическое проявление непосредственного Бога эволюционных созданий фактически сопутствует их появлению во времени и пространстве. Всемогущий-Высший, возникающий на ценностном уровне неличностной деятельности, и духовное лицо Бога-Высшего являются единой реальностью — Высшим Существом.
Голямата вселена - това е троична сфера на Божеството; Троицата на Върховността, Бога-Седмочастен и Висшето Същество. Богът-Висш потенциално присъствува в Райската Троица, откъдето той черпи своите личностни и духовни атрибути; обаче в настояще време той се реализира в Синовете-Създатели, От Векове Древните и в Главните Духове, от които той получава своята енергия като Всемогъщ относно пространствено-времевите свръхвселени. Това енергетично проявление на непосредственият Бог на еволюционните създания фактически съпътствува тяхното появяване във времето и пространството. Всемогъщият-Висш, възникващ на ценностно ниво на неличностна деятелност, и духовното лице на Бога-Висш се явяват една реалност - на Висшето Същество.
В объединении Божеств Бога-Семичастного Сыны-Создатели обеспечивают механизм, благодаря которому смертный становится бессмертным, а конечное обретает бесконечность. Высшее Существо предоставляет метод для мобилизации энергетических и личностных атрибутов — божественный синтез — всех этих разнообразных взаимодействий, что позволяет конечному подняться на абсонитный уровень и, через другие возможные в будущем актуализации, попытаться достигнуть Предельного. Вместе с Божественными Попечительницами Сыны-Создатели являются участниками этого великого движения, однако От Века Древние и Семь Главных Духов, вероятно, навечно закреплены в качестве бессменных управляющих большой вселенной.
В обединението на Божеството Бог-Седмочастен, Синовете-Създатели обезпечават механизъм, благодарение на който смъртният става безсмъртен, а крайното придобива безкрайност. Висшето Същество представлява метод за мобилизация на енергетическите и личностните атрибути - божествен синтез - на всички тези разнообразни взаимодействия, което позволява на крайнното да се издигне на абсонитно ниво и, чрез други възможни в бъдеще актуализации, да се опита да достигне Пределният. Заедно с Божествените Попечителки Синовете-Създатели се явяват участници в това велико движение, обаче От Векове Древните и Седемте Главни Духове, вероятно, навеки са закрепени в качеството на безсмъртни управляващи голямата вселена.
Функционирование Бога-Семичастного берет свое начало в организации семи сверхвселенных, и, вероятно, оно будет расширяться по мере будущей эволюции созданий внешнего космоса. Несомненно, что организация этих грядущих вселенных на первичном, вторичном, третичном и четвертичном пространственных уровнях постепенной эволюции ознаменует собой эпоху трансцендентального и абсонитного приближения к Божеству.
Функционирането на Бог-Седмочастен води своето начало в организацията на седемте свръхвселени, и, вероятно, то ще се разширява според бъдещата еволюция на създанията от външният космос. Несъмнено, че организацията на тези градящи се вселени на първично, вторично, третично и четвъртично пространствени нива на постепенната еволюция ознаменува със себе си епохата на трансцеденталното и абсонитното приближаване към Божеството.
IX. БОГ-ПРЕДЕЛЬНЫЙ
IX. БОГ-ПРЕДЕЛЕН
Так же как Высшее Существо постепенно возникает из предшествующего ему дара божественности, заключенного в совокупном потенциале энергии и личности большой вселенной, так и Бог-Предельный развивается из потенциалов божественности, находящихся за пределами пространственно-временных сфер мироздания. Актуализация Предельного Божества знаменует собой абсонитное объединение первой эмпирической Троицы и означает распространение объединяющего Божества на следующий уровень созидательного самораскрытия. В личностно-энергетическом аспекте это эквивалентно актуализации в эмпирическом Божестве вселенной абсонитных реальностей Рая на уровнях, возникающих за пределами пространственно-временных ценностей. Завершение такого эмпирического раскрытия должно будет обеспечить предельное предназначение — служение — для всех пространственно-временных созданий, достигших абсонитных уровней через завершенное воплощение Высшего Существа и благодаря служению Бога-Семичастного.
Също така както Висшето Същество постепенно възниква от предшествуващият го дар на божественост, заключен в съвкупният потенциал от енергии и личности от голямата вселена, така и Бог-Пределен се развива от потенциала на божественост, намиращ се зад пределите на пространствено-времевите сфери на мирозданието. Актуализацията на Пределното Божеството ознаменува със себе си абсонитното обединение на първата емпирическа Троица и означава разпространение на обединяващото Божество на следващото ниво на съзидателно саморазкритие. В личностно-енергетически аспект това е еквивалентно на актуализацията в емпирическо Божество на вселената от абсонитни реалности от Рая на нивата, възникващи зад пределите на пространствено-времевите ценности. Завършването на токова емпирическо разкритие трябва да обезпечи пределното предназначение - служене - за всички пространствено-времеви създания, достигащи абсонитните нива чрез завършеното въплъщение на Висшето Същество и благодарение служенето на Бога-Седмочастен.
Бог-Предельный означает личностное Божество, действующее на абсонитных уровнях божественности и во вселенских сферах преодоленного времени и пространства. Предельное есть развитие Божества за пределами уровня верховности. Бог-Высший есть Троичное объединение в понимании конечных существ; Бог-Предельный — объединение Райской Троицы в понимании абсонитных существ.
Бог-Пределен означава личностно Божество, действуващо на абсонитните нива на божественост и във вселенските сфери на преодолени време и пространство. Пределно е развитието на Божеството зад пределите на нивата на върховност. Бог-Висш е Троично обединение в разбирането на крайните същества; Бог-Пределен - е обединение на Райската Троица в разбирането на абсонитните същества.
Страница 12
Посредством механизма эволюционного Божества Всеобщий Отец действительно
вовлечен в колоссальный и поразительный акт сосредоточения личности и
мобилизации энергии, охватывающий божественные ценности реальности конечного,
абсонитного и даже абсолютного уровней на соответствующих уровнях их значений во
вселенной.
Посредством механизмът на еволюционното Божеството Всеобщият Отец действително е въвлечен в колосален и поразителен акт на съсредоточаване на личността и мобилизацията на енергията, обхващащ божествените ценности на реалностите на крайните, абсонитните и даже на абсолютните нива на съответствуващите нива на техните значения във вселената.
В вечном будущем личности трех первых Божеств Рая, существовавших в вечном прошлом, — Всеобщего Отца, Вечного Сына и Бесконечного Духа, — будут дополнены итогом эмпирического становления объединенных эволюционных Божеств — личностями Бога-Высшего, Бога-Предельного и, возможно, Бога-Абсолютного.
Във вечното бъдеще личностите на трите първи Божества на Рая, съществуващи във вечното минало, - Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух, - ще бъдат допълнени в крайна сметка емпирически формираните обединения на еволюционните Божества - личностите на Бог-Висш, Бог-Пределен и, възможно, Бог-Абсолютен.
Бог-Высший и Бог-Предельный, которые в настоящее время формируются в эмпирических вселенных, не являются экзистенциальными — они вечны не в прошлом, а только в будущем; это ограниченные временем и пространством и трансцендентально обусловленные вечности. Они являются Божествами верховных, предельных и, возможно, верховно-предельных полномочий, однако у них есть свое происхождение в космической истории. У них никогда не будет конца, но у них было начало как у личностей. Они действительно представляют собой актуализацию вечных и бесконечных потенциалов Божества, но сами по себе они не являются ни безусловно вечными, ни бесконечными.
Бог-Висш и Бог-Пределен, които в настояще време се формират в емпирическите вселени, не се явяват екзистенциални - те са вечни не в миналото, а само в бъдещето; това е ограничено от времето и пространството и трансцедентално обусловено във вечността. Те се явяват Божества върховни, пределни и, възможно, с върховно-пределни пълномощия, обаче те имат своя произход в космическата история. При тях никога няма да има край, но при тях е имало начало както при личностите. Те действително представляват сами по себе си актуализация на вечните и безкрайните потенциали на Божеството, но сами по себе си те не се явяват нито безусловно вечни, нито безкрайни.
X. БОГ-АБСОЛЮТНЫЙ
X. БОГ-АБСОЛЮТЕН
Существует целый ряд свойств вечной реальности Божества-Абсолюта, которые невозможно в полной мере объяснить конечному пространственно-временному разуму, однако актуализация Бога-Абсолютного стала бы следствием объединения второй эмпирической Троицы — Абсолютной Троицы. Ее появление ознаменовало бы собой эмпирическое воплощение абсолютной божественности, объединение абсолютных значений на абсолютных уровнях; однако у нас нет полной уверенности относительно охвата всех абсолютных ценностей, ибо нам никогда не сообщали о том, что Условный Абсолют эквивалентен Бесконечному. Предназначения, лежащие за уровнем предельного, связаны с абсолютными значениями и бесконечной духовностью, а без этих двух необретенных реальностей мы не можем обосновать абсолютные ценности.
Съществуват цял ред свойства от вечната реалност на Божеството-Абсолют, които е невъзможно в пълна степен да се обяснят на крайният пространствено-времеви разум, обаче актуализацията на Бог-Абсолютен би станала вследствие на обединението на втората емпирическа Троица - Абсолютната Троица. Нейното появяване би ознаменувало със себе си емпирическото въплъщение на абсолютната божественост, обединението на абсолютните значения на абсолютните нива; обаче при нас няма пълна увереност относно обхвата на всички абсолютни ценности, защото на нас никога не са ни съобщавали за това, че Условния Абсолют е еквивалентен на Безкрайния. Предназначенията, лежащи зад нивото на пределното, са свързани с абсолютните значения и безкрайната духовност, а без тези две непостигнати реалности ние не можем да обосновем абсолютните ценности.
Осознание и достижение Бога-Абсолютного является целью всех сверхабсонитных существ, однако потенциал личности и энергии Божества-Абсолюта выходит за пределы нашего представления, и мы не решаемся обсуждать реальности, столь далекие от эмпирической актуализации.
Осъзнаването и достигането на Бог-Абсолютен се явява цел на всички свръхабсонитни същества, обаче потенциала на личността и енергията на Божеството-Абсолют излиза зад пределите на нашите представи, и ние не се решаваме да обсъждаме реалности, толкова далече от емпирическата актуализация.
XI. ТРИ АБСОЛЮТА
XI. ТРИ АБСОЛЮТА
Когда объединенная мысль Всеобщего Отца и Вечного Сына, функционирующая в Боге Действия, воплотилась в создании центральной божественной вселенной, Отец, вслед за выражением своей мысли в слове Сына и акте их Совместного Исполнителя, отделил свое присутствие в Хавоне от потенциалов бесконечности. Эти нераскрытые потенциалы остаются пространственно укрытыми в Безусловном Абсолюте и божественно сокрытыми в Божестве-Абсолюте, в то время как два этих Божества сливаются воедино при функционировании Всеобщего Абсолюта — нераскрытого единства Райского Отца в бесконечности.
Когато обединената мисъл на Всеобщият Отец и Вечният Син, функционираща в Бога на Действието, се e въплътила в създаването на централната божествена вселена, Отецът, подир изразяването на своите мисли в словото на Сина и акта техния Съвместен Изпълнител, е отделил своето присъствие в Хавона от потенциалте на безкрайността. Тези неразкрити потенциали остават пространствено укрити в Безусловният Абсолют и божествено скрити в Божеството-Абсолют, в това време когато тези две Божества се сливат в едно при функционирането на Всеобщия Абсолют - неразкритото единство на Райския Отец в безкрайността.
Как потенция космической силы, так и потенция силы духовной находятся в процессе постепенного раскрытия и реализации, ибо все виды реальности обогащаются в процессе эмпирического роста и за счет корреляции эмпирических и экзистенциальных сущностей Всеобщим Абсолютом. Благодаря уравновешивающему присутствию Всеобщего Абсолюта, Первый Источник и Центр расширяет сферу действия эмпирического могущества, соединяется со своими эволюционными
Както потенциалът на космическите сили, така и потенциалът на духовните сили се намират в процес на постепенно разкриване и реализация, защото всички видове реалности се обогатяват в процеса на емпирическия ръст и за сметка на корелацията в емпирическите и екзистенциални същности на Всеобщия Абсолют. Благодарение на уравновесяващото присъствие на Всеобщия Абсолют, Първият Източник и Център разширява сферата на действия на емпирическото могъщество, съединява се със своите еволюционни
Страница 13
създания и достига до разпространението на емпирическото Божество на нивото на Върховност, Пределност и Абсолютност.
Когда отличие Божества-Абсолюта от Безусловного Абсолюта остается неясным, их предположительно совместная деятельность или координированное присутствие определяется как действие Всеобщего Абсолюта.
Когато отликата на Божеството-Абсолют от Безусловния Абсолют остава неясна, тяхната предполагаема съвместна деятелност или координирано присъствие се определя като действие на Всеобщия Абсолют.
1. Божество-Абсолют представляется всемогущим активатором, в то время как Безусловный Абсолют видится как всесильный движитель в высшей степени объединенной и предельно координированной вселенной вселенных — в действительности, множества вселенных, созданных, создаваемых и еще не созданных.
1. Божеството-Абсолют представлява всемогъщ активатор, в това време когато Безусловният Абсолют се вижда като всесилен движител във висша степен обединен и пределно координиран с вселената на вселените - в действителност, множество вселени, създадени, създаващи се и още не създадени.
Божество-Абсолют не может реагировать — во всяком случае, не реагирует — на какую-либо вселенскую ситуацию субабсолютным образом. Каждая ответная реакция этого Абсолюта на любую данную ситуацию оказывается во благо всех созданных вещей и существ — не только в их настоящей стадии существования, но и в перспективе бесконечных возможностей, заключенных во всей будущей вечности.
Божеството-Абсолют не може да реагира - във всеки случай, не реагира - на каква и да е вселенска ситуация по субабсолютен начин. Всяка ответна реакция на този Абсолют на всяка дадена ситуация се оказва за благото на всички създадени неща и същества - не толкова в техния сегашен стадий на съществуване, но и в перспектива на безкрайните възможности, заключени в цялата бъдеща вечност.
Божество-Абсолют есть тот потенциал, который был выделен из всеобъемлющей, бесконечной реальности добровольным решением Всеобщего Отца и в пределах которого происходит вся божественная деятельность, — как экзистенциальная, так и эмпирическая. Это Условный Абсолют, противоположный Безусловному Абсолюту; однако охватывающий весь абсолютный потенциал Всеобщий Абсолют является сверхаддитивным к обоим Абсолютам.
Божеството-Абсолют е този потенциал, който е бил избран(определен) от всеобемащата, безкрайна реалност с доброволното решение на Всеобщия Отец и в пределите, на който протича цялата божествена деятелност, - както екзистенциална, така и емпирическа. Този Условен Абсолют, е противоположен на Безусловния Абсолют; обаче обхващащ целият абсолютен потенциал на Всеобщия Абсолют се явява свръхаддитивен (свръхнадстроечен) към двата Абсолюта.
2. Безусловный Абсолют является неличностным, внебожественным и необожествленным. Таким образом, Безусловный Абсолют лишен всех атрибутов личности и божественности и всех прерогатив создателя. Будь то факт или истина, опыт или откровение, философия или сфера абсонитного, — ничто не способно проникнуть в сущность и характер этого лишенного вселенской обусловленности Абсолюта.
2. Безусловният Абсолют се явява неличностен, извънбожествен и необожествен. По такъв начин, Безусловният Абсолют е лишен от всичките атрибути на личността и божествеността и всички прерогативи на създателя. Съществува този факт или истина, опит или откровение, философия или сфера на абсонитното, - нищо не е способно да проникне в същността и характера на този лишен от вселенска обусловеност Абсолют.
Следует ясно понимать, что Безусловный Абсолют есть безотносительная реальность, наполняющая большую вселенную и, очевидно, простирающаяся с таким же пространственным присутствием далее, в область силовых проявлений и предматериальных эволюций за пределами семи сверхвселенных, в регионах пространства, потрясающих воображение своей протяженностью. Безусловный Абсолют — это не просто пример негативизма философского понятия, которое строится на допущениях метафизической софистики в отношении всеобщности, доминирования и примата необусловленной и безусловной сущности. Безусловный Абсолют является безотносительным вселенским сверхуправлением в бесконечности; это сверхуправление не ограничено в пространственно-силовом аспекте, хотя оно явно обусловлено присутствием жизни, разума, духа и личности, а также волевыми актами и целенаправленными мандатами Райской Троицы.
Следва ясно да се разбира, че Безусловният Абсолют е безотносителна реалност, изпълваща голямата вселена и, очевидно, простиращ се със същото пространствено присъствие по-далече, в областта на силовите проявления и предматериалната еволюция зад пределите на седемте свръхвселени, в регионите на пространството, потресаващи въображението със своите измерения. Безусловният Абсолют - това не е просто пример за негативизма на философското понятие, което се изгражда на основата на допусканията в метафизическата софистика в отношение към всеобщността, доминирането и примата(първенството) на необусловената и безусловна същност. Безусловният Абсолют се явява безотносително свъхвселенско управление в безкрайността; това свърхуправление не е ограничено в пространствено-силов аспект, макар то да е явно обусловено от присъствие на живота, разума, духа и личността, а така също и волевите атаки и целенасочените мандати на Райската Троица.
Мы убеждены, что Безусловный Абсолют не является недифференцированным и вездесущим влиянием, сравнимым с пантеистическими понятиями метафизики или с бытовавшей когда-то в науке гипотезой небесного эфира. Безусловный Абсолют не ограничен в аспекте силы и обусловлен Божеством, однако мы не вполне понимаем связь этого Абсолюта с духовными реальностями вселенных.
Ние сме убедени, че Безусловният Абсолют не се явява недиференцирано и вездесъщо влияние, сравнимо с пантеистичните понятия на метафизиката или с битуващата някога в науката хипотеза за небесния ефир. Безусловният Абсолют не е ограничен в аспект на силите и е обусловен от Божеството, обаче ние не напълно разбираме връзката на този Абсолют с духовните реалности във вселената.
3. Мы логически заключаем, что Всеобщий Абсолют был неизбежным следствием абсолютного добровольного акта Всеобщего Отца: дифференциации космических реальностей на обожествленные и необожествленные — наделяемые и не наделяемые личностным статусом — ценности. Всеобщий Абсолют представляет собой феномен Божества, который свидетельствует о разрешении напряжения, образовавшегося в результате добровольного акта дифференциации космических реальностей, и который действует как ассоциирующий координатор этих совокупностей экзистенциальных потенциальных возможностей.
3. Ние логически заключаваме, че Всеобщият Абсолют е бил неизбежен в следствие на абсолютно доброволният акт на Всеобщия Отец: диференцирането на космическите реалности на обожествени и необожествени - надарени и ненадарени с личностен статус - ценности. Всеобщият Абсолют представлява сам по себе си феномен на Божеството, който свидетелствува за разрешаване на напрежението, образуващо се в резултат на доброволният акт на диференциране на космическите реалности, и който действува като асоцииращ координатор на тези екзистенциални потенциални възможности.
Страница 14
Наличие напряжения, создаваемого Всеобщим Абсолютом, означает
выравнивание различия между реальностью Божества и необожествленной реальностью,
присущего отделению динамики добровольной божественности от статики безусловной
бесконечности.
Наличието на напрежение, създавано във Всеобщият Абсолют, означава изравняване на различията между реалността на Божеството и необожествената реалност, присъщо за отделянето на динамиката на доброволната божественост от статиката на безусловната безкрайност.
Всегда помните: потенциальная бесконечность абсолютна и неотделима от вечности. Фактическая бесконечность во времени может быть только частичной и, следовательно, должна быть неабсолютной; так же и бесконечность фактической личности не может, за исключением безусловного Божества, быть абсолютной. Именно различный потенциал бесконечности в Безусловном Абсолюте и Божестве-Абсолюте увековечивает Всеобщий Абсолют, обеспечивая космические прерогативы создания материальных вселенных в пространстве и духовные прерогативы появления конечных личностей во времени.
Винаги помнете: потенциалната безкрайност е абсолютна и неотделима от вечността. Фактическата безкрайност във времето може да бъде само частична и, следователно, трябва да бъде не абсолютна; така също и безкрайността на фактическата личност не може, с изключение на безусловното Божество, да бъде абсолютна. Именно различният потенциал на безкрайността в Безусловния Абсолют и Божеството-Абсолют увековечават Всеобщият Абсолют, обезпечавайки космическите прерогативи на създанията от материалните вселени в пространството и духовните прерогативи на проявленията на крайните личности във времето.
Конечное и Бесконечное могут сосуществовать в космосе только благодаря ассоциативному присутствию Всеобщего Абсолюта, с необыкновенным совершенством выравнивающего напряжение между временем и вечностью, конечностью и бесконечностью, реальностью потенциальной и действительной, Раем и пространством, человеком и Богом. Ассоциативно Всеобщий Абсолют представляет собой идентификацию области прогрессирующей эволюционной реальности, существующей в пространственно-временных и внепространственно-временных вселенных суббесконечного проявления Божества.
Крайното и Безкрайното могат да съсъществуват в космоса само благодарение на асоциативното присъствие на Всеобщия Абсолют, с необикновеното съвършенство изравняващо напрежението между времето и вечността, крайното и безкрайното, реалния потенциал и действителният, Рая и пространството, човека и Бога. Асоциативно Всеобщият Абсолют представлява сам по себе си идентификация на областите на прогресиращи еволюционни реалности, съществуващи в пространствено-времевите и извънпространствени-времеви вселени на суббезкрайното проявление на Божеството.
Всеобщий Абсолют есть потенциал статично-динамичного Божества; это Божество может функционально претворяться в виде конечно-абсолютных значений на уровнях, объединяющих время и бесконечность и допускающих совмещение эмпирического и экзистенциального подхода. Этот непостижимый аспект Божества может быть статическим, потенциальным и ассоциативным, однако он не является эмпирически-созидательным или эволюционным в отношении разумных личностей, действующих в настоящее время в мироздании.
Всеобщият Абсолют е потенциал на статично-динамичното Божество; това Божество може функционално да се претворява във вид на крайно-абсолютни значения на нива, обединяващи времето и безкрайността и допускащо съвместяване на емпирическия и екзистенциален подход. Този непостижим аспект на Божеството може да бъде статичен, потенциален и асоциативен, обаче той не се явява емпирически-съзидателен или еволюционен в отношение към разумните личности, действуващи в сегашно време в мирозданието.
Абсолют. Несмотря на столь разительные, с точки зрения разумных созданий, различия в функциях, два Абсолюта — условный и безусловный — божественно и в совершенстве объединены во Всеобщем Абсолюте и Всеобщим Абсолютом. В конечном счете и в окончательном постижении, все три являются одним Абсолютом. На суббесконечных уровнях функциональные различия между ними сохраняются, однако в бесконечности они ЕДИНЫ.
Абсолют. Въпреки толкова поразителните, от гледна точка на разумните създания, различия във функциите, двата Абсолюта - условният и безусловният - божествено и в съвършенство са обединени във Всеобщ Абсолют и Всеобщият Абсолют. В крайна сметка и в окончателното постигане, всичките три се явяват един Абсолют. На суббезкрайните нива функционалните различия между тях се запазват, обаче в безкрайността те са ЕДИННИ.
Мы никогда не пользуемся термином Абсолют как отрицанием или отвержением чего-либо. Чуждо нам и понимание Всеобщего Абсолюта как самоопределяющегося начала, некоего пантеистического и обезличенного Божества. Во всем, что относится к вселенской личности, Абсолют строго ограничен Троицей и подчиняется Божеству.
Ние никога не използуваме термина Абсолют като отрицание или отричане на каквото и да било. Чуждо ни е разбирането за Всеобщия Абсолют като самоопределящо се начало, някакво пантеистично и обезличено Божество. Във всичко, което се отнася към вселенската личност, Абсолюта е строго ограничен от Троицата и се подчинява на Божеството.
XII. ТРОИЦЫ
XII. ТРОИЦИ
Исконная и вечная Райская Троица экзистенциальна и была неизбежной. Не имеющая начала Троица неразрывно связана с фактом дифференциации личностного и неличностного свободным волеизъявлением Отца и реализовалась, когда его личная воля согласовала эти сдвоенные реальности посредством разума. Троицы постхавонского периода являются эмпирическими — они органически связаны с созданием двух субабсолютных и эволюционных уровней личностно-энергетических проявлений в мироздании.
Исконната и вечна Райска Троица е екзистенциална и е била неизбежна. Нямащата начало Троица е неразривно свързана с факта на диференциране на личностното и неличностното свободно волеизявление на Отца и се реализирало, когато неговата лична воля е съгласувала тези сдвоени реалности посредством разума. Троиците от постхавонският се явяват емпирически - те органически са свързани със създаването на две субабсолютни и еволюционни нива на личностно-енергетическите проявления в мирозданието.
Райская Троица — вечный союз Божеств, включающий Всеобщего Отца, Вечного Сына и Бесконечный Дух, — экзистенциальна в реальности, однако все ее потенциалы являются эмпирическими. Вот почему эта Троица представляет собой единственную реальность Божества, охватывающую бесконечность, и по той же причине происходят космические феномены актуализации Бога-Высшего, Бога-Предельного и Бога-Абсолюта.
Райската Троица - вечният съюз на Божествата, включваща Всеобщият Отец, Вечният Син и Безкрайният Дух, - е екзистенциална в реалността, обаче всички нейни потенциали се явяват емпирически. Ето защо тази Троица представлява сама по себе си единствената реалност на Божествата, обхващаща безкрайността, и по тази същата причина произтичат космическите феномени на актуализация на Бог-Висш, Бог-Пределен и Бог-Абсолют.
Первая и вторая эмпирические Троицы — Троицы постхавонского периода — не могут быть бесконечными, ибо включают в себя производные Божества, то есть
Първата и втората емпирически Троици - Троиците от постхавонският период - не могат да бъдат безкрайни, защото включват в себе си производни Божества, това са
Страница 15
Божества, сформиращи се по пътя на емпирическата актуализация на реалностите, създадени или възникнали благодарение на екзистенциалната Райска Троица. Безкрайната божественост постоянно се обогатява, или даже разширява, за сметка на крайността и абсонитността в опита на създанията и Създателите.
Троицы суть истины взаимосвязей и факты неподчиненных проявлений Божества. Функции Троицы охватывают реальности Божества, а реальности Божества всегда стремятся воплотиться и проявиться в личностях. Поэтому Бог-Высший, Бог-Предельный и даже Бог-Абсолют являются божественно неизбежными. Эти три эмпирических Божества были потенциальными в экзистенциальной Троице — Райской Троице, однако выявление их во вселенной в качестве энергетических личностей зависит отчасти от их собственной эмпирической деятельности в энерго-личностных вселенных и отчасти — от эмпирических достижений Создателей и Троиц постхавонского периода.
Троиците са същността на истините за взаимовръзките и фактите на не подчинените проявления на Божеството. Функциите на Троиците обхващат реалностите на Божеството, а реалността на Божеството винаги се стреми да се въплъти и прояви в личностите. Затова Бог-Висш, Бог-Пределен и даже Бог-Абсолют се явяват божествено неизбежни. Тези три емпирически Божества са били потенциални в екзистенциалната Троица - Райската Троица, обаче тяхното разкриване във вселената в качеството на енергетически личности зависи отчасти от тяхната собствена емпирическа деятелност в енерго-личностните вселени и от части - от емпирическите достижения на Създателите и Троиците от постхавонския период.
Две эмпирические Троицы постхавонского периода, Предельная и Абсолютная, проявляются еще не полностью; они находятся в процессе космической реализации. Эти объединения Божеств можно описать следующим образом:
Двете емпирически Троици от постхавонският период, Пределната и Абсолютната, се проявяват още не напълно; те се намират в процес на космическа реализация. Тези обединения на Божествата могат да се опишат по следният начин:
1. Предельная Троица, находящаяся в стадии выявления, в итоге будет представлена Высшим Существом, Высшими Создателями и абсонитными Зодчими Мироздания — этими уникальными космическими проектировщиками, которые не являются ни создателями, ни созданиями. В конечном счете, Бог-Предельный неизбежно претерпит силовое и личностное воплощение в качестве Божества, которое возникнет в результате объединения этой эмпирической Предельной Троицы на расширяющейся арене поистине безбрежного мироздания.
1. Пределната Троица, намираща се в стадий на разкриване, в резултат ще бъде представена от Висшето Същество, Висшите Създатели и абсонитните Архитекти на Мирозданието - тези уникални космически проектанти, които не се явяват нито създатели, нито създания. В крайна сметка, Бог-Пределен неизбежно ще претърпи силово и личностно въплъщение в качеството на Божество, което възниква в резултат на обединението на тази емпирическа Пределна Троица на разширяващата се арена на наистина безбрежното мироздание.
2. Абсолютная Троица — вторая эмпирическая Троица — находится в стадии актуализации и будет представлена Богом-Высшим, Богом-Предельным и пока еще нераскрытым Завершителем Вселенского Пути. Эта Троица действует как на личностном, так и на сверхличностном уровнях, вплоть до границ неличностного, и ее объединение во всеобщности сделало бы Абсолютное Божество эмпирическим.
2. Абсолютната Троица - втората емпирическа Троица - се намира в стадий на актуализация и ще бъде представена от Бог-Висш, Бог-Пределен и докато още е неразкрит Завършителя на Вселенския Път. Тази Троица действува както на личностно, така и на свръхличностно ниво, достигащо до границите на неличностното, и нейното обединение във всеобщност би направило Абсолютното Божество емпирическо.
В своей завершенности Предельная Троица достигает эмпирического объединения, однако мы глубоко сомневаемся в возможности столь полного объединения Абсолютной Троицы. Тем не менее, наше представление о вечной Райской Троице неизменно напоминает о том, что тринитизация Божеств способна достичь того, что иным путем недостижимо; отсюда и наш постулат о грядущем появлении Высшего-Предельного и возможной тринитизации — реализации — Бога-Абсолюта.
В своята завършеност Пределната Троица достига емпирическо обединение, обаче ние дълбоко се съмняваме във възможността за толкова пълно обединение на Абсолютната Троица. Не по-малко, нашите представи за вечната Райска Троица неизменно напомнят за това, че тринитизацията на Божеството е способна да достигне до това, което по друг път е недостижимо; от тук и нашият постулат за градящото проявление на Висшият-Пределен и възможната тринитизация - реализират - Бог-Абсолют.
Философы вселенных постулируют Троицу Троиц — экзистенциально-эмпирическую Бесконечную Троицу, однако они неспособны представить себе ее персонализацию; возможно, она была бы эквивалентна личности Всеобщего Отца на концептуальном уровне Я ЕСТЬ. Однако, вне зависимости от всего этого, изначальная Райская Троица потенциально бесконечна, ибо Всеобщий Отец действительно бесконечен.
Философите от вселените постулират Троицата на Троиците - като екзистенциално-емпирическа Безкрайна Троица, обаче те са неспособни да си представят нейната персонализация; възможно, тя да би била еквивалентна на личността на Всеобщия Отец на концептуалното ниво АЗ СЪМ. Обаче, извън зависимостта на всичко това, изначалната Райска Троица потенциално е безкрайна, защото Всеобщият Отец действително е безкраен.
ПРИМЕЧАНИЕ
ЗАБЕЛЕЖКА
Составляя последующие документы, рассказывающие о личности Всеобщего Отца и природе его Райских партнеров, а также предпринимая попытку описания совершенной центральной вселенной и окружающих ее семи сверхвселенных, мы должны руководствоваться мандатом правителей сверхвселенной, обязывающим нас, делая всё возможное для раскрытия истины и согласования важнейших знаний, отдавать предпочтение наиболее возвышенным человеческим представлениям об излагаемых предметах. К собственно откровению мы можем прибегать только тогда, когда адекватное человеческое описание излагаемого понятия отсутствует.
Съставяйки следващите документи, разказващи за личността на Всеобщият Отец и природата на неговите Райски партньори, а така също предприемайки опит за описание на съвършената централна вселена и обкръжаващите я седем свръхвселени, ние сме длъжни да се ръководим от мандата на ръководителите на свръхвселената, задължаваща ни, да направим всичко възможно за разкриване на истината и съгласуване на най-важните знания, отдавайки предпочитание на най-възвишените човешки представи за излаганите предмети. Към собствено откровение ние може да прибегнем само тогава, когато адекватно човешко описание на излаганите понятия отсъствува.
Страница 16
Успешное планетарное раскрытие божественной истины непременно связано с
использованием высших представлений о духовных ценностях, что становится частью
нового и усовершенственного согласования планетарных знаний. Поэтому, составляя
настоящие повествования о Боге и его вселенских союзниках, мы отобрали более
тысячи человеческих понятий, представляющих высшие и наиболее прогрессивные
планетарные познания в области духовных ценностей и вселенских значений. В тех
случаях, когда эти человеческие представления, собранные среди богопознавших
смертных прошлого и настоящего, оказываются неадекватными для поставленной перед
нами задачи раскрытия истины так, как это нам предписано сделать, мы, не
колеблясь, будем дополнять их, используя для этой цели свое превосходство в
познании реальности и божественности Райских Божеств и м†ста их обитания —
трансцендентальной вселенной.
Успешното планетарно разкриване на божествената истина непременно е свързано с използуването на най-висшите представи за духовните ценности, което става част от новото и усъвършенствувано съгласуване на планетарните знания. Затова, съставяйки настоящето повествование за Бога и неговите вселенски съюзници, ние отбрахме повече от хиляда човешки понятия, представляващи най-висшите и най-прогресивни планетарни познания в областта на духовните ценности и вселенски значения. В тези случаи, когато тези човешки представи, събрани от средите на богопозналите смъртни от миналото и настоящето, се оказват неадекватни за поставените пред нас задачи за разкриването на истините така, както ни е предписано да направим, ние, без да се колебаем, ще ги допълваме, използувайки за тази цел своето превъзходство в познанието на реалността и божествеността на Райските Божества и м†стата на тяхното обитание - трансцеденталната вселена.
Мы полностью сознаём сложность нашей задачи; мы понимаем невозможность исчерпывающей передачи концептуального языка божественности и вечности языковыми символами, выражающими конечные понятия смертного разума. Но мы знаем, что в сознании человека живет частица Бога, а в его душе — Дух Истины; более того: мы знаем, что эти духовные силы пытаются сообща помочь материальному человеку осмыслить реальность духовных ценностей и постигнуть философию вселенских значений. Но еще больше мы уверены в том, что эти духи Божественного Присутствия способны помочь человеку в духовном усвоении всей истины, содействующей расширению вечно прогрессирующей реальности личного религиозного опыта, — богосознания.
Ние напълно осъзнаваме сложността на нашата задача; ние разбираме невъзможността изчерпваща предаването на концептуалния език на божествеността и вечността с езикови символи, изразяващи крайни понятия на смъртния разум. Но ние знаем, че в съзнанието на човека живее частица от Бога, а в неговата душа - Духа на Истината; повече от това: ние знаем, че тези духовни сили се опитват съвместно да помогнат на материалния човек да осмисли реалността на духовните ценности и да постигне философията на вселенските значения. Но още повече ние сме уверени в това, че тези духове на Божественото Присъствие са способни да помогнат на човека в духовното усвояване на всички истини, съдействуващи за разширението на вечно прогресиращите реалности на личният религиозен опит, - богосъзнанието.
[Составлено Божественным Советником Орвонтона — главой корпуса личностей сверхвселенной, направленных на Урантию для раскрытия истины о Райских Божествах и вселенной вселенных.]
[Съставено от Божественият Съветник на Орвонтон - глава на корпуса на личностите от свръхвселената, изпратен на Урантия за разкриването на истината за Райските Божества и вселената на вселените]
Страница 17
Страница 18