Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 4. СВЯЗЬ БОГА С ВСЕЛЕННОЙ

Документ 3. ВРЪЗКА НА БОГА С ВСЕЛЕНАТА

ВСЕОБЩИЙ Отец обладает вечным замыслом, который касается материальных, разумных и духовных явлений вселенной вселенных и претворяется им в жизнь во все времена. Бог создал вселенные по своей собственной, свободной и суверенной воле в соответствии со своим премудрым и вечным замыслом. Сомнительно, чтобы кому-либо, за исключением Божеств Рая и их высочайших партнеров, действительно был хорошо известен вечный замысел Бога. Даже возвышенные обитатели Рая придерживаются самых различных мнений о сущности вечных намерений Божеств.

ВСЕОБЩИЯТ Отец притежава вечен замисъл, който се отнася до материалните, разумни и духовни явления във вселената на вселените и се претворява от него в живота през всички времена. Бог е създал вселените по своята, собствена и суверенна воля в съответствие със своя премъдър и вечен замисъл. Съмнително е, че за който и да било, с изключение на Божествата от Рая и техните височайши партньори, действително е бил добре известен вечния замисъл на Бога. Даже възвишените обитатели от Рая се придържат към най-различни мнения за същността на вечните намерения на Божествата.

Нетрудно прийти к заключению, что единственной целью создания совершенной центральной вселенной Хавоны было удовлетворение божественной природы. Хавона может служить образцом для создания других вселенных и школой, в которой завершают свое образование паломники времени на своем пути к Раю, но столь совершенное творение должно существовать, в первую очередь, для наслаждения и удовлетворения совершенных и бесконечных Создателей.

Не е трудно да се достигне до заключението, че единствената цел на създанията от съвършената централна вселена Хавона е било удовлетворение на божествената природа. Хавона може да служи като образец за създаване на други вселени и училище, в което завършват своето образование поклонниците на времето по своя път към Рая, но толкова съвършено творение трябва да съществува, на първо място, за наслада и удовлетворение на съвършените и безкрайни Създатели.

Поразительный план совершенствования эволюционных смертных, предусматривающий, после достижения ими Рая и Корпуса Завершения, дальнейшую подготовку к выполнению еще нераскрытого дела в будущем, представляется в настоящее время одной из основных задач семи сверхвселенных и их многочисленных подразделений; однако данная программа восхождения, предназначенная для одухотворения и обучения пространственно-временных смертных, - далеко не единственное занятие разумных личностей вселенных. И действительно, существует множество других увлекательных дел, которым небесное воинство уделяет свое время и энергию.

Поразителният план за усъвършенстване на еволюционните смъртни, предвиждащ, след достигането от тях на Рая и Корпуса на Завършването, понататъшна подготовка към изпълнение на още неразкритите дела в бъдещето, представлява в настояще време една от основните задачи за седемте свръх вселени и техните многочислени подразделения; обаче дадената програма за изкачване, предназначена за одухотворяване и обучение на пространствено-времевите смъртни, - далеч не е единственото занятие на разумните личности във вселените. И действително, съществуват множество други увлекателни дела, за които небесното войнство отделя своето време и енергия.

1. ОТНОШЕНИЕ ОТЦА К ВСЕЛЕННОЙ

1. ОТНОШЕНИЕ НА ОТЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА

Веками обитатели Урантии неправильно понимали Божий промысл. Божественное провидение претворяется в вашем мире, но оно не является той незрелой, произвольной и материальной опекой, какой оно виделось многим смертным. Божий промысл заключается в объединении действий небесных существ и божественных духов, которые, в соответствии с космическим законом, неустанно трудятся во славу Бога и для духовного прогресса его вселенских детей.

Векове наред обитателите на Урантия неправилно са разбирали Божията промисъл. Божественото провидение се претворява във вашия свят, но то не се явява онази незряла, произволна и материална опека, както това се е виждало на много смъртни. Божията промисъл се заключава в обединяване действията на небесните същества и божествените духове, които, в съответствие с космическите закони, непрестанно се трудят за славата Божия и за духовния прогрес на неговите вселенски деца.

Неужели в своем представлении об отношениях Бога и человека вы неспособны подняться до осознания того, что девизом вселенной является прогресс? Сквозь долгие века человеческий род с трудом продвигался к своему современному состоянию. В течение всех этих тысячелетий Провидение разрабатывало план прогрессивной эволюции. Две эти мысли противоречат друг другу не в действительности, а только в ошибочных представлениях человека. Божественное провидение никогда не встает в оппозицию к истинному прогрессу человека, материальному или духовному. Божий промысл всегда сообразен неизменной и совершенной природе высшего Творца законов.

Нима в своите представи за отношенията между Бога и човека вие сте неспособни да се издигнете до осъзнаването на това, че девиз във вселената се явява прогресът? През дългите векове човешкият род с труд се е повдигал към своето съвременно състояние. В течение на всички тези хилядолетия Провидението е разработвало план на прогресивна еволюция. Тези две мисли си противоречат една на друга не в действителност, а само в грешните представи на човека. Божественото провидение никога не застава в опозиция към истинския прогрес на човека, материален или духовен. Божията промисъл винаги е съобразена с неизменната и съвършена природа на висшия Творец на законите.


Страница 55


"Верен Бог" и "все его заповеди справедливы". "Верность его простирается до небес". "Навеки, о Господи, слово твое утверждено на небе. Верность твоя - всем поколениям; ты создал землю, и она существует". "Он есть верный Создатель".

"Верен е Бог" и "всички негови заповеди са справедливи". "Верността негова се простира до небесата". "Навеки, о Господи, словото твое е утвърдено на небето. Верността твоя - във всички поколения; ти си създал земята, и тя съществува". "Той е верният Създател".

Нет предела силам и личностям, которыми может воспользоваться Отец для утверждения своего замысла и защиты своих созданий. "Вечный Бог - наше прибежище, его власть непреходяща". "Живущий в тайной обители Всевышнего будет пребывать в тени Всемогущего". "Вот, хранящий нас не будет дремать или спать". "Мы знаем, что всё происходит во благо для тех, кто любит Бога", "ибо за праведным Божье око следит, и слух его - к их мольбам".

Нямат предел силите и личностите, от които може да се възползува Отецът за утвърждаване на своя замисъл и за защита на своите създания. "Вечният Бог - е наше прибежище, неговата власт е непреходна". "Живущият в тайната обител на Всевишния ще пребивава в сянката на Всемогъщия". "Ето, хранещият нас не ще дреме, или спи". "Ние знаем, че всичко се случва за благото на тези, които обичат Бога", "защото за праведните Божието око следи, и слухът негов - за техните молби".

Бог поддерживает "всё словом силы своей". И когда рождаются новые миры, он "посылает Сынов своих - и созданы они". Бог не только творит, он также "охраняет их всех". Бог оказывает непрестанную поддержку всем материальным творениям и всем духовным существам. Непоколебимость вселенных вечна. Посреди кажущейся неустойчивости существует стабильность. Порядок и безопасность обнаруживаются посреди энергетических возмущений и физических катаклизмов звездных миров.

Бог поддържа "всичко буквално със силата своя". И когато се раждат нови светове, той "изпраща Синовете свои - и създадени са те". Богът не само твори, той така също "охранява тях всички". Богът оказва непрестанна поддръжка на цялото материално творение и всички духовни същества. Непоколебимостта на вселените е вечна. Сред изглеждащата неустойчивост съществува стабилност. Ред и безопасност се открива сред енергетичните изригвания и физическите катаклизми в звездните светове.

Всеобщий Отец не отстраняется от руководства вселенными; он не является пассивным Божеством. Если бы Бог перестал быть опорой всего творения, то немедленно произошел бы всеобщий коллапс. Если бы не Бог, никакой реальности не существовало бы. В данный момент, как и в далеком прошлом и в бесконечном будущем, Бог остается всеобщей опорой. Божественные объятия заключают в себя весь круг вечности. Вселенная - не часы, заведенные на определенное время, после чего они остановятся; всё постоянно обновляется. Отец непрестанно излучает энергию, свет и жизнь. Дела Бога осязаемы, равно как и духовны. "Он простирает над пустотой северные небеса и подвешивает землю ни на чём".

Всеобщият Отец не страни от ръководството на вселените; той не се явява пасивно Божество. Ако Бог би престанал да бъде опора на цялото творение, то незабавно би настанал всеобщ колапс. Ако не би бил Бог, никаква реалност не би съществувала. В даден момент, както и в далечното минало и в безкрайното бъдеще, Богът остава всеобща опора. Божествените обятия съдържат в себе си целият кръг вечност. Вселената - не са часовници, навити за определено време, след което да спрат; всичко постоянно се обновява. Отецът непрестанно излъчва енергия, светлина и живот. Делата на Богът са осезаеми, еднакво както и духовни. "Той се простира над пустотата на северните небеса и окачва земята на нищото".

Существо моей категории способно обнаружить предельную гармонию, увидеть широкую и глубокую согласованность в повседневном управлении вселенной. Многое из того, что смертному разуму кажется разрозненным и случайным, видится мне упорядоченным и конструктивным. Однако очень многое во вселенных понятно мне не полностью. В течение долгого времени я изучал общеизвестные виды сил, энергий, разума, моронтий, духов и личностей локальной и сверхвселенных и являюсь более или менее сведущим в этих вопросах. У меня есть общее представление о том, как действуют эти силы и личности, и я хорошо знаком с действиями полномочных разумных созданий большой вселенной. Несмотря на мое понимание вселенских явлений, я постоянно сталкиваюсь с космическими реакциями, постигнуть которые до конца не могу. Вновь и вновь мне встречается слаженное взаимодействие сил, энергий, интеллектов и духов, что кажется мне случайным и чему я не могу дать удовлетворительного объяснения.

Същество от моята категория е способно да открие пределната хармония, да види широката и дълбока съгласуваност в ежедневното управление на вселената. Много от това, което за смъртния разум се струва откъслечно и случайно, на мен ми се вижда подредено и конструктивно. Обаче твърде много неща във вселените не са ми понятни напълно. В течени на дълго време аз изучавах общоизвестните видове сили, енергии, разум, моронтия, духовете и личностите в локалните и свръх вселените и се явявам повече или по-малко сведущ по тези въпроси. У мен има обща представа за това, как действат тези сили и личности, и аз съм добре запознат с действията на пълномощните разумни създания от голямата вселена. Независимо от моето разбиране на вселенските явления, аз постоянно се сблъсквам с космическите реакции, които не мога да постигна до край. Отново и отново аз се срещам със сложно взаимодействие на сили, енергии, интелекти и духове, което ми се струва случайно, и на които аз не мога да дам удовлетворително обяснение.

Моей компетентности вполне достаточно для того, чтобы отмечать и анализировать все феномены, являющиеся прямым результатом действий Всеобщего Отца, Вечного Сына, Бесконечного Духа и, в значительной мере, Острова Рай. Но я оказываюсь в затруднительном положении, когда сталкиваюсь с тем, что представляется действием их таинственных равноправных Божеств, - трех Абсолютов потенциальности. Создается впечатление, что эти Абсолюты вытесняют материю, выходят за пределы разума и перерастают дух. Меня постоянно смущает и зачастую ставит в тупик моя неспособность постигнуть эти сложные процессы, которые я отношу к присутствию и действию Безусловного Абсолюта, Божества-Абсолюта и Всеобщего Абсолюта.

Моята компетентност е напълно достатъчна за това, да отбелязвам и анализирам всички феномени, явяващи се пряк резултат от действията на Всеобщия Отец, Вечния Син, Безкрайния Дух и, в значителна степен, на Острова Рай. Но аз се оказвам в затруднително положение, когато се сблъсквам с това, което представляват действията на техните равноправни Божества, - трите Абсолюта на потенциалността. Създава се впечатление, че тези Абсолюти изтласкват материята, излизат зад пределите на разума и прерастват в дух. Постоянно ме смущава и често ме поставя, в улица без изход, моята неспособност да постигна тези сложни процеси, които аз отнасям към присъствието и действието на Безусловния Абсолют, Божеството-Абсолют и Всеобщия Абсолют.


Страница 56


Должно быть, во вселенной эти Абсолюты являются неполностью выявленными присутствиями, которые - в том, что касается явлений пространственного потенциала и действия остальных сверхпредельностей, - не позволяют физике, философии и даже религии с определенностью предсказать, как именно первоосновы силы, идеи или духа будут реагировать на потребности, возникшие в условиях сложной реальности, включающей высочайшие согласования и предельные ценности.

Би трябвало, във вселената тези Абсолюти да се явяват не пълно проявени присъствия, които - в това, което се отнася до явленията на пространствения потенциал и действията на останалите свръх пределности, - не позволяват на физиката, философията и даже религията определено да предскажат, как именно първо основните сили, идеи или духа ще реагират на потребностите, възникнали в условията на сложна реалност, включваща височайше съгласуване и пределни ценности.

В пространственно-временных вселенных есть также органическое единство, являющееся, по-видимому, подоплекой всей ткани космических событий. Живое присутствие выявляющегося Высшего Существа - эта Имманентность Проецированной Незавершенности - время от времени необъяснимо проявляется в виде того, что представляется поразительным, случайным согласованием внешне не связанных космических событий. Должно быть, это деятельность Провидения - область Высшего Существа и Совместного Вершителя.

В пространствено-времевите вселени има така също органично единство, явяващо се, видимо, истинската причина в цялата тъкан от космически събития. Живото присъствие на изявяващото се Висше Същество - тази Иманентност на Проектираната Незавършеност - от памтивека необяснимо се проявява във вид на това, че се представя като поразително, случайно съгласуване на външно несвързани космически събития. Би трябвало, тази деятелност на Провидението - да е област на Висшето Същество и Съвместният Вършител.

Я склоняюсь к тому, что именно данное всеобъемлющее и, в целом, подспудное управление координацией и взаимосвязями всех аспектов и форм космической активности позволяет столь пестрой и внешне столь безнадежно запутанной смеси физических, умственных, нравственных и духовных явлений так безошибочно действовать во славу Бога, на пользу людям и ангелам.

Аз съм склонен към това, че именно даденото все обемащо и, като цяло, скрито управление на координирането и взаимовръзките на всички аспекти и форми на космическа активност позволяват на толкова пъстрата и външно толкова безнадеждно объркана смес от физически, умствени, нравствени и духовни явления така безгрешно да действа за слава на Бога, в полза на хората и ангелите.

Однако в более широком смысле кажущиеся "случайности" космоса несомненно являются частью конечной драмы пространственно-временного путешествия Бесконечного в его вечном оперировании Абсолютами.

Обаче в по-широк смисъл изглеждащите "случайности" в космоса несъмнено се явяват част от крайната драма на пространствено-времевото пътешествие на Безкрайния в неговото вечно опериране с Абсолютите.

2. БОГ И ПРИРОДА

2. БОГ И ПРИРОДА

В ограниченном смысле, природа - это физическое одеяние Бога. Поведение, или действие, Бога определяется и условно видоизменяется эмпирическими планами и эволюционными моделями локальной вселенной, созвездия, системы или планеты. Во всём обширном мироздании Бог действует в соответствии с четко определенными, неизменными, непоколебимыми законами; однако он видоизменяет свои действия так, чтобы способствовать согласованному и сбалансированному функционированию каждой вселенной, каждого созвездия, каждой системы, каждой планеты и личности в соответствии с локальными целями, задачами и планами конечных проектов эволюционного развития.

В ограничен смисъл, природата - това е физическото облекло на Бога. Поведението, или действието на Бога се определя, и условно се видоизменя от емпирическите планове и еволюционните модели на локалната вселена, съзвездия, системи или планети. Във цялото обширно мироздание Бог действува в съответствие с точно определени, неизменни, непоколебими закони; обаче той видоизменя своите действия така, че да се способства съгласуваното и балансирано функциониране на всяка вселена, всяко съзвездие, всяка система, всяка планета и личност в съответствие с локалните цели, задачи и планове на крайните проекти на еволюционното развитие.

Поэтому природа, в понимании смертного человека, является фундаментом и основным фоном для неизменного Божества и его непреложных законов, которые видоизменяются, варьируются и испытывают пертурбации посредством, по причине и в контексте действия локальных планов, назначений, моделей и условий, созданных и претворяемых локальной вселенной, созвездием, системой, а также планетарными силами и личностями. Например: Божьи законы - такими, какими они предопределены для Небадона, - видоизменяются планами, разработанными Сыном-Создателем и Созидательным Духом данной локальной вселенной; в дополнение ко всему этому, на действие этих законов оказывают дальнейшее влияние заблуждения, проступки и восстания некоторых существ, обитающих на вашей планете и принадлежащих к вашей непосредственной планетарной системе Сатании.

За това природата, в разбирането на смъртния човек, се явява фундамент и основен фон за неизменното Божество и неговите неоспорими закони, които се видоизменят, варират и изпитват пертурбации посредством, по причина и в контекста на действията на локалните планове, назначения, модели и условия, създадени и претворявани в локалната вселена, съзвездието, системата, а така също от планетарните сили и личностите. Например: Божиите закони - такива, каквито те са определени за Небадон, - се видоизменят от плановете, разработени от Синовете-Създатели и Съзидателните Духове за дадената локална вселена; в допълнение към всичко това, на действието на тези закони оказват по-нататъшно влияние заблужденията, простъпките и въстанията на някои същества, обитаващи на вашата планета и принадлежащи към вашата непосредствена планетарна система Сатания.

Природа есть пространственно-временной результат двух космических факторов: во-первых, непреложности, совершенства и нравственной чистоты Райских Божеств и, во-вторых, экспериментальных планов, просчетов исполнения, греховных восстаний, незавершенности развития и несовершенной мудрости внерайских созданий - от высших до низших. Следовательно, природа несет в себе непрерывную, неизменную, величественную и изумительную нить совершенства, которая протянулась из круга вечности; но в каждой вселенной, на каждой планете,

Природата е пространствено-времеви резултат от два космически фактора: първо, неоспоримостта, съвършенството и нравствената чистота на Райските Божества и, второ, експерименталните планове, грешките в изпълненията, греховните въстания, незавършеността в развитието и несъвършената мъдрост на извън райските създания - от висшите до низшите. Следователно, природата носи в себе си непрекъснатата, неизменната, величествена и изумителна нишка на съвършенството, която се проточва от кръга вечност; но във всяка вселена, на всяка планета,


Страница 57
в каждой отдельной жизни эта природа видоизменяется, определяется и, возможно, искажается деяниями, ошибками и нелояльностью созданий эволюционных систем и вселенных; поэтому, оставаясь устойчивой в своей основе, природа всегда будет переменчивой, капризной и видоизменяемой в соответствии с действующими нормами локальной вселенной.

във всеки отделен живот тази природа се видоизменя, определя се и, възможно, се изкривява от деянията, грешките и нелоялността на създанията от еволюционните системи и вселени; затова, оставайки устойчива във своята основа, природата винаги ще бъде променлива, капризна и видоизменяща се в съответствие с действащите норми на локалната вселена.

Природа есть совершенство Рая, поделенное на несовершенство, зло и грех незавершенных вселенных. Таким образом, это отношение выражает как совершенное, так и частичное, как вечное, так и преходящее. Продолжающаяся эволюция видоизменяет природу, увеличивая долю совершенства Рая и уменьшая долю зла, заблуждения и дисгармонии, присущих относительной реальности.

Природата е съвършенството на Рая, поделено на несъвършенство, зло и грях в незавършените вселени. По този начин, това отношение изразява както съвършеното, така и частичното, както вечното, така и преходното. Продължаващата се еволюция видоизменя природата, увеличавайки частта на съвършенството на Рая и намалявайки частта на злото, заблужденията и дисхармонията, присъщи на относителната реалност.

Бог не присутствует лично в природе или каких-либо природных силах, ибо явления природы суть наложение изъянов эволюционного развития, а иногда и последствий мятежного восстания, на Райскую основу всеобщего Божьего закона. В своем проявлении в таком мире, как Урантия, природа никогда не может быть адекватным выражением, истинной передачей, точным изображением премудрого и бесконечного Бога.

Богът не присъства лично в природата или в каквито и да са природни сили, защото явленията в природата са същност на наложените изкривявания в еволюционното развитие, а понякога и последствия от метежно въстание, на Райската основа на всеобщия Божи закон. В своето проявление в такъв свят, като Урантия, природата никога не може да бъде адекватен израз, истинско предаване, точно изображение на премъдрия и безкраен Бог.

В вашем мире природа является модификацией законов совершенства эволюционными планами локальной вселенной. Что за насмешка - поклоняться природе из-за того, что она в узком, ограниченном смысле наполнена Богом, из-за того, что она является одним из аспектов всеобщего и, вследствие этого, божественного могущества! Природа есть также проявление незаконченного, неполного, несовершенного развития, роста и прогресса, относящихся к эксперименту в космической эволюции одной из вселенных.

Във вашият свят природата се явява модификация на законите на съвършенството в еволюционните планове на локалната вселена. Що за насмешка е - да се покланят на природата поради това, че тя в тесен, ограничен смисъл е изпълнена с Бог, поради това, че тя се явява един от аспектите на всеобщото и, в следствие на това, божествено могъщество! Природата е също така проявление на незавършеното, непълно, несъвършено развитие, ръст и прогрес, отнасящи се към експеримент в космическата еволюция в една от вселените.

Очевидные недостатки мира природы не свидетельствуют о каких-то схожих недостатках в личности Бога. Скорее, такие видимые изъяны - лишь неизбежные остановки при демонстрации вечно бегущей ленты, экранизации бесконечности. Именно эти изъяны, прерывающие непрерывность совершенства, позволяют конечному разуму материального человека на короткое мгновение увидеть божественную реальность во времени и пространстве. Материальные проявления божественности кажутся эволюционному разуму человека несовершенными только потому, что смертный человек упорно продолжает рассматривать природные явления своими природными глазами, используя человеческое зрение, лишенное помощи моронтийной моты или откровения, компенсирующего его в мирах времени.

Очевидните недостатъци в света на природата не свидетелстват за каквито и да са сходни недостатъци в личността на Бога. По-скоро такива видими изкривявания - са само неизбежни спирки при демонстрацията на вечно бягащата лента, екранизация на безкрайността. Именно тези изкривявания, прекъсващи непрекъснатостта в съвършенството, позволяват на крайния разум на материалния човек за кратък миг да види божествената реалност във времето и пространството. Материалните прояви на божествеността се струват на еволюционния разум на човека несъвършени само поради това, че смъртния човек упорито продължава да разглежда природните явления със своите природни очи, използвайки човешкото си зрение, лишено от помощта на моронтийната мота или откровенията, компенсиращи го в световете на времето.

И природа искажается, ее прекрасный лик покрывается шрамами, черты ее блекнут от мятежей, дурного поведения и дурных мыслей мириад созданий, являющихся частью природы, но внесших свою лепту в ее постепенное обезображивание. Нет, природа не есть Бог. Природа не есть предмет поклонения.

И природата се изкривява, нейният прекрасен лик се покрива от белези, чертите и повяхват от метежи, глупавото поведение и лошите мисли на милиард създания, явяващи се част от природата, но внасящи своята лепта в нейното постоянно обезобразяване. Не, природата не е Бог. Природата не е предмет за поклонение.

3. НЕИЗМЕННЫЙ ХАРАКТЕР БОГА

3. НЕИЗМЕННИЯТ ХАРАКТЕР НА БОГА

Слишком долго человек думал о Боге, как о себе подобном. Бог не завидует, не завидовал и никогда не будет завидовать человеку или любому другому существу вселенной вселенных. Зная, что по замыслу Сына-Создателя человек должен был стать шедевром планетарного творения, властелином всей земли, вид человека, находящегося во власти своих собственных низменных страстей, зрелище того, как он склоняется перед идолами из дерева, камня, золота и тщеславия, - эти отталкивающие сцены вызывают в Боге и его Сынах беспокойство за человека, а не зависть к нему.

Прекалено дълго човекът е мислил за Бога, като за себеподобен. Бог не завижда, не е завиждал и никога няма да завиди на човек или кое да е друго същество във вселената на вселените. Зная, че по замисъла на Сина-Създател човека би трябвало да стане шедьовър на планетарното творение, властелин на цялата земя, вид човек, намиращ се във властта на своите собствени неизменни страсти, зрелище на това, как той се покланя пред идоли от дърво, камък, злато и тщеславие, - тези отблъскващи сцени предизвикват в Бога и неговите Синове безпокойство за човека, а не завист към него.

Вечный Бог неспособен на гнев и ярость в человеческом смысле и понимании этих эмоций. Эти чувства жалки и презренны; они вряд ли заслуживают названия человеческих, уже не говоря о божественном; и такие отношения полностью чужды совершенной природе и милосердному характеру Всеобщего Отца.

Вечният Бог е неспособен на гняв и ярост в човешкият смисъл и разбирането на тези емоции. Тези чувства са жалки и презрени; те едва ли заслужават названието човешки, вече не говорейки за божественото; и такива отношения са напълно чужди на съвършената природа и милосърдният характер на Всеобщият Отец.


Страница 58


Многие, слишком многие трудности, с которыми смертные Урантии сталкиваются в постижении Бога, объясняются далеко идущими последствиями восстания Люцифера и предательства Калигастии. В мирах, не изолированных грехом, эволюционные расы способны составить намного лучшее представление о Всеобщем Отце; они меньше страдают от путаницы, искажений и извращения понятий.

Много, прекалено много трудности, с които смъртните от Урантия се сблъскват в постигането на Бога, се обясняват с идващите от далеко последствия от въстанието на Луцифер и предателството на Калигастий. В световете, не изолирани от греха, еволюционните раси са способни да съставят много по-добри представи за Всеобщия Отец; те по-малко страдат от бъркотии, изкривявания и извращаване на понятията.

Бог не сожалеет ни о чем, что он когда-либо совершил, совершает или совершит. Он является премудрым, равно как и всемогущим. Мудрость человека произрастает из испытаний и заблуждений, присущих человеческому опыту; мудрость Бога заключается в безусловном совершенстве его бесконечной вселенской проницательности, и это божественное предвидение успешно направляет его созидательную свободную волю.

Богът не съжалява за нищо, което той когато и да било някога е свършил, извършва или ще извършва. Той се явява премъдър, еднакво както и всемогъщ. Мъдростта на човека пораства от изпитанията и заблужденията, присъщи за човешкия опит; мъдростта на Бога се заключава в безусловното съвършенство на неговата безкрайна вселенска проницателност, и това божествено предвиждане успешно направлява неговата съзидателна свободна воля.

Всеобщий Отец никогда не совершает чего-либо, что приводит к последующим страданиям или разочарованиям, однако порой волевые создания, задуманные и сотворенные его Создателями в отдаленных вселенных, своими злополучными решениями вызывают божественную печаль в личностях создавших их родителей. Но хотя Отец никогда не совершает ошибок, не испытывает разочарований или сожалений, он исполнен отеческого чувства, и сердце его несомненно печалится, когда его детям не удается достичь тех духовных уровней, на которые они способны подняться благодаря помощи, столь щедро предоставленной планами духовного развития и целями восхождения смертных созданий вселенных.

Всеобщият Отец никога не извършва каквото и да било, което да довежда към последващи страдания или разочарования, обаче понякога волевите създания, замислени и създадени от неговите Създатели в отделните вселени, със своите злополучни решения предизвикват божествена печал в личностите създали техните родители. Но макар Отецът никога да не извършва грешки, да не изпитва разочарования или съжаления, той е изпълнен с бащинско чувство, и неговото сърце несъмнено се опечалява, когато на неговите деца не се отдава да достигнат тези духовни нива, на които те са способни да се повдигнат благодарение на помощта, толкова щедро представена от плановете за духовно развитие и целите на издигането на смъртните създания във вселените.

Бесконечная добродетель Отца недоступна конечному временному разуму; поэтому для успешной демонстрации всех аспектов относительной добродетели необходима постоянная возможность сравнения с относительным злом (не грехом). Совершенство божественной добродетели можно осмыслить с помощью несовершенной проницательности смертных только благодаря тому, что оно находится в контрастирующем взаимодействии с относительным несовершенством взаимоотношений времени и материи, существующих в движении пространства.

Безкрайната добродетел на Отца е недостъпна за крайния времеви разум; за това за успешната демонстрация на всички аспекти на относителната добродетел е необходима постоянна възможност за сравняване с относителното зло (не греха). Съвършенството на божествената добродетел може да се осмисли с помощта на несъвършената проницателност на смъртните само благодарение на това, че то се намира в контрастиращо взаимодействие с относителното несъвършенство на взаимоотношенията на времето и материята, съществуващи в движението на пространството.

Характер Бога бесконечно сверхчеловечен; поэтому такая божественность должна персонализироваться - например, в божественных Сынах, - прежде чем она может быть постигнута верой конечного человеческого разума.

Характерът на Богът е безкрайно свръхчовешки; за това такава божественост трябва да се персонализира - например, в божествените Синове, - преди което тя може да бъде постигната от вярата на крайния човешки разум.

4. ОСОЗНАНИЕ БОГА

4. ОСЪЗНАВАНЕ НА БОГА

Бог есть единственное устойчивое, самодостаточное и неизменное существо во всей вселенной вселенных, не имеющее ничего ни вне себя, ни кроме себя, ни прошлого, ни будущего. Бог есть целенаправленная энергия (творческий дух) и абсолютная воля, которые самосущны и всеобщи.

Богът е единственото устойчиво, самодостатъчно и неизменно същество в цялата вселена на вселените, нямащо нищо извън себе си, нито освен себе си, нито в миналото, нито в бъдещето. Богът е целенасочена енергия (творчески дух) и абсолютна воля, които са самосъщи и всеобщи.

Так как Бог самосущен, он совершенно независим. Сама природа Бога несовместима с изменением. "Я, Господь, не меняюсь". Бог неизменен; но только достигнув Рая, вы сможете хотя бы начать постигать, каким образом Богу удается переходить от простоты к сложности, от единства к многообразию, от покоя к движению, от бесконечности к конечности, от божественного к человеческому и от единства к двойственности и тройственности. Так Бог способен видоизменять проявления своей абсолютности, ибо божественная неизменность не подразумевает неподвижности; Бог обладает волей - он есть воля.

Тъй като Бог е самосъщ, той е съвършено независим. Самата природа на Бога е несъвместима с изменения. "Аз, Господ, не се изменям". Бог е неизменен; но само достигайки в Рая, вие ще можете макар би да започнете да постигате, по какъв начин на Бога се отдава да преминава от простото към сложното, от единството към многообразието, от покоя към движението, от безкрайното към крайното, от божественото към човешкото и от единството към двойственстта и троичността. Така Богът е способен да видоизменя проявленията на своята абсолютност, защото божествената неизменност не подразбира неподвижност; Богът притежава воля - той e воля.

Бог есть единственное существо, обладающее абсолютной независимостью; нет предела его космическим реакциям, кроме тех, которые установлены им самим, и акты его свободной воли обусловлены только теми божественными качествами и совершенными атрибутами, которые неотъемлемы от его вечной сущности. Поэтому по отношению к вселенной Бог является существом, олицетворяющим окончательную добродетель, а также свободную волю, которая есть созидательная бесконечность.

Богът е единственото същество, притежаващо абсолютна независимост; няма предел за неговите космически реакции, освен тези, които са установени от самия него, и актовете на неговата свободна воля са обусловени само от тези божествени качества и съвършени атрибути, които са неразделни от неговата вечна същност. За това по отношение към вселената Бог се явява същество, олицетворяващо окончателната добродетел, а така също свободната воля, която е съзидателна безкрайност.

Отец-Абсолют является создателем совершенной центральной вселенной и Отцом всех остальных Создателей. Бог разделяет с человеком и остальными

Отецът-Абсолют се явява създател на съвършената централна вселена и Отец на всички останали Създатели. Богът разделя с човека и останалите


Страница 59
существами такие качества, как личностность, добродетельность и множество других качеств, но бесконечность воли принадлежит ему одному. В своих творческих актах Бог ограничен только чувствами, присущими его вечной природе, и велениями его бесконечной мудрости. Бог лично выбирает только то, что является бесконечно совершенным, чем и объясняется высшее совершенство центральной вселенной; и хотя Сыны-Создатели полностью разделяют его божественность - и даже некоторые стадии его абсолютности, - они не столь ограничены той завершенностью мудрости, которая направляет бесконечность воли Отца. Поэтому в категории Сынов Михаилов созидательная воля становится еще более активной, всецело божественной и практически предельной, если и не абсолютной. Отец бесконечен и вечен, однако отрицание возможности его произвольного самоограничения равноценно отрицанию самого понятия абсолютности его воли.

същества такива качества, като личността, добродетелността и множество други качества, но безкрайността на волята принадлежи нему единствено. В своите творчески актове Богът е ограничен само от чувствата, присъщи на неговата вечна природа, и повелите на неговата безкрайна мъдрост. Богът лично избира само това, което се явява безкрайно съвършено, което и се обяснява с висшето съвършенство на централната вселена; и макар Синовете-Създатели напълно да разделят неговата божественост - и даже някои от стадиите в неговата абсолютност, - те не са толкова ограничени от тази завършеност на мъдростта, която направлява безкрайността във волята на Отца. За това в категориите Синове Михаили съзидателната воля става още по-активна, всецяло божествена и практически пределна, ако и не абсолютна. Отецът е безкраен и вечен, обаче отричането на неговите възможности за произволно самоограничаване е равносилно на отричането на самото понятие за абсолютност на неговата воля.

Абсолютность Бога пронизывает все семь уровней космической реальности. И вся его абсолютная сущность подчинена взаимоотношениям Создателя с семьей своих космических созданий. Тринитарное правосудие во вселенной вселенных может характеризоваться точностью, но во всех своих взаимоотношениях с обширной семьей созданий времени Бог вселенных действует под влиянием божественного чувства. В общем и целом - навечно - бесконечный Бог является Отцом. Из всех возможных и правомерных названий Бога всего творения я получил задание описать его как Всеобщего Отца.

Абсолютността на Бога пронизва всичките седем нива на космическа реалност. И цялата негова абсолютна същност е подчинена на взаимоотношенията на Създателя със семейството на своите космически създания. Тринитарното правосъдие във вселената на вселените може да се характеризира с точност, но във всички свои взаимоотношения с обширното семейство от създания на времето Богът на вселените действува под влияние на божественото чувство. В общото и цялото - на веки - безкрайният Бог се явява Отец. От всички възможни и правомерни названия за Бога на цялото творение аз получих задача да го опиша като Всеобщ Отец.

В Боге-Отце добровольные действия не управляются силой и не определяются одним только интеллектом; божественная личность определяется как заключенная в духе и проявляющая себя по отношению к вселенным в любви. Поэтому во всех своих взаимоотношениях с личностными созданиями вселенных Первый Источник и Центр всегда и последовательно является любящим Отцом. Бог представляет собой Отца в высшем смысле этого слова. Его вечная мотивация - совершенный идеализм божественной любви, и эта нежная сущность наиболее ярко проявляет себя и получает наивысшее удовлетворение, любя и будучи любимой.

В Богът-Отец доброволните действия не се управляват от сила и не се определят от единия само интелект; божествената личност се определя като съдържаща се в духа и проявяваща себе си по отношение към вселената в любов. Затова във всички свои взаимоотношения с личностните създания на вселените Първият Източник и Център винаги и последователно се явява любящ Отец. Богът представлява по себе си Отец в най-висшия смисъл на тази дума. Неговата вечна мотивация - е съвършения идеализъм на божествената любов, и тази нежна същност най-ярко проявява себе си и получава най-висше удовлетворение, обичайки и бидейки обичана.

В науке Бог есть Первопричина, в религии - всеобщий и любящий Отец, в философии - единственное автономное существо, ни от кого не зависящее, но милосердно дарующее реальность существования всему и всем остальным. Однако необходимо откровение, чтобы можно было показать, что Первопричина науки и самосущное Единство философии суть Бог религии, исполненный милосердия и добродетели и давший обет обеспечить своим земным детям вечное существование.

В науката Богът е Първопричината, в религията - всеобщ и любящ Отец, във философията - единственото автономно същество, от никого не зависещо, но милосърдно даряващо реалността на съществувание на всекиго и всичко останало. Обаче е необходимо откровение, за да би могло да се покаже, че Първопричината на науката и самосъщото Единство на философията са същност на Бога на религията, изпълнен с милосърдие и добродетел и даващ обет да обезпечи на своите земни деца вечно съществуване.

Мы стремимся к постижению Бесконечного, но мы чтим эмпирическое представление о Боге, нашу способность всегда и везде осознавать такие факторы личности и божественности, которые раскрывают наше высшее представление о Божестве.

Ние се стремим към постигане на Безкрайния, но ние тачим емпирическата представа за Бога, нашата способност винаги и навсякъде да осъзнаваме такива фактори на личността и божествеността, които разкриват нашите най-висши представи за Божеството.

Сознание победоносной человеческой жизни на земле рождается из такой веры создания, которая отваживается противостоять каждому повторяющемуся столкновению с тяжким зрелищем человеческой ограниченности, неизменно провозглашая: даже если я не смогу этого сделать, во мне живет тот, кто сможет и сделает, - частица Отца-Абсолюта вселенной вселенных. А это и есть та "победа, побеждающая мир: ваша вера".

Съзнанието за победоносен човешки живот на земята се ражда от тази вяра на създанията, която храбро се противопоставя на всяко повтарящо се стълкновение с тежкото зрелище на човешката ограниченост, неизменно провъзгласявайки: даже ако аз не мога да направя това, то в мен живее този, който може и прави, - частица от Отеца-Абсолют на вселената на вселените. А това е и тази "победа, побеждаваща света: вашата вяра".

5. ОШИБОЧНЫЕ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ О БОГЕ

5. ГРЕШНИ ПРЕДСТАВИ ЗА БОГА

Религиозная традиция - это плохо сохранившиеся свидетельства опыта богопознавших людей прошлого, но подобные материалы не заслуживают доверия как руководство к религиозной жизни или источник достоверной информации о

Религиозната традиция - това е лошо съхраняващите се свидетелства от опита на богопозналите хора от миналото, но подобни материали не заслужават доверие като ръководство към религиозният живот или източник на достоверна информация за


Страница 60
Всеобщем Отце. Такие древние вероучения постоянно изменялись из-за того, что примитивный человек был мифотворцем.

Всеобщия Отец. Такива древни вероучения постоянно са се изменяли поради това, че примитивния човек е бил творец на митове.

Одна из величайших причин путаницы, царящей на Урантии в отношении сущности Бога, состоит в неспособности ваших священных книг провести четкое различие между личностями Райской Троицы, а также между Райским Божеством с одной стороны, и создателями и распорядителями локальной вселенной - с другой. В течение прошлых судных периодов ваши священники и пророки показали лишь частичное понимание вопроса и не смогли уверенно различить Планетарных Князей, Властелинов Систем, Отцов Созвездий, Сынов-Создателей, Правителей Сверхвселенных, Высшее Существо и Всеобщего Отца. Многие из посланий подчиненных личностей - таких, как Носители Жизни и ангелы различного чина - в ваших свидетельствах представлялись исходящими от самого Бога. До сих пор религиозная мысль Урантии путает подчиненные божественные личности с самим Всеобщим Отцом, объединяя всех под одним наименованием.

Една от най-великите причини за бъркотиите, царящи на Урантия по отношение същността на Бога, се състои в неспособността на вашите свещени книги да правят точно различаване между личностите от Райската Троица, а така също между Райските Божества от една страна, и създателите и разпоредителите в локалната вселена - от друга. В течение на миналите съдебни периоди вашите свещеници и пророци са показали само частично разбиране на въпроса и не са могли уверено да различат Планетарните Князе, Властелините на Системите, Отците на Съзвездията, Синовете-Създатели, Управителите на Свръх вселените, Висшето Същество и Всеобщия Отец. Много от посланията на подчинените личности - такива, като Носителите на Живота и ангелите от различните чинове - във вашите свидетелства са се представяли като излизащи от самия Бог. До сега религиозната мисъл на Урантия бърка подчинените божествени личности със самия Всеобщ Отец, обединявайки всички под едно наименование.

Жители Урантии продолжают находиться под влиянием первобытных представлений о Боге. Боги, которые неистовствуют в бурю, сотрясают в гневе землю и поражают в ярости людей, проявляют свое недовольство, навлекая голод и потопы, - это боги первобытной религии; это не те Боги, которые живут и властвуют во вселенных. Такие представления являются пережитком того времени, когда люди верили, что вселенная подчиняется прихотям подобных воображаемых богов. Однако смертный человек начинает понимать, что он живет в мире сравнительной законности и порядка в том, что касается административных методов и руководства Высших Создателей и Высших Управляющих.

Жителите на Урантия продължават да се намират под влиянието на първобитните представи за Бога. Боговете, които беснеят в бурята, разтърсват в гняв земята и поразяват в ярост хората, проявяват своето недоволство, навличайки глад и потопи, - това са боговете на първобитната религия; това не са тези Богове, които живеят и властват във вселените. Такива представи се явяват отживелици от това време, когато хората вярвали, че вселената се подчинява на прищевките на подобни въображаеми богове. Обаче смъртния човек започва да разбира, че той живее в свят на сравнителна законност и ред в това, което се касае до административните методи и ръководство на Висшите Създатели и Висшите Управляващи.

Варварское представление об умиротворении разгневанного Бога, стремление умилостивить оскорбленного Господа, добиться расположения Божества с помощью жертвоприношений, покаяний и кровопролития олицетворяет религию абсолютно незрелую и примитивную, философию, недостойную просвещенной эпохи науки и истины. Для небесных существ и божественных правителей, несущих свою службу и правящих во вселенных, такие верования являются глубоко отталкивающими. Верить, полагать или учить, что невинная кровь должна быть пролита для того, чтобы завоевать всевышнее расположение или отвратить вымышленный божественный гнев, является оскорблением Бога.

Варварските представи за умиротворяването на разгневения Бог, стремежът да се умилостиви оскърбения Господ, да са сдобие с разположението на Божеството с помощта на жертвоприношения, покаяния и кръвопроливане олицетворяват религия, абсолютно незряла и примитивна, философия, недостойна за просветителната епоха на наука и истина. За небесните същества и божествените управители, носещи своята служба и управляващи във вселените, такива вярвания се явяват дълбоко отблъскващи. Да вярвате, да полагате или да учите, че невинната кръв трябва да бъде пролята за това, за да се спечели всевишното разположение или да се отклони измислен божествен гняв, се явява оскърбление за Бога.

Древние евреи верили, что "прощение греха невозможно без пролития крови". Они не смогли избавиться от древнего языческого представления о том, что умиротворить Бога можно только видом крови, хотя Моисей и добился явного прогресса, запретив принесение в жертву людей и заменив его в сознании своих по-детски наивных последователей-бедуинов ритуальным жертвоприношением животных.

Древните евреи вярвали, че "прощаването на греха е невъзможно без проливане на кръв". Те не могли да се избавят от древната езическа представа за това, че да се умиротвори Бога може само с гледката на кръвта, макар Мойсей и да достигнал явен прогрес, забранявайки принасянето в жертва на хора и заменяйки го, в съзнанието на своите по детски наивни последователи-бедуини, с ритуално жертвоприношение на животни.

Посвящение Райского Сына вашему миру было присуще самой ситуации завершения планетарной эпохи; оно не было устроено специально с целью завоевания Божьей милости. Это посвящение оказалось также последним личным деянием Сына-Создателя в его долгом и смелом начинании - эмпирическом обретении полновластия в своей вселенной. Какой насмешкой над бесконечным характером Бога является учение о бессердечии и безжалостности отца, столь безучастного к невзгодам и страданиям своих созданий, что его нежное милосердие было проявлено лишь после того, как он увидел своего невинного сына истекающим кровью и умирающим на кресте!

Посвещението на Райският Син във вашия свят е било присъщо на самата ситуация при завършване на планетарната епоха; то не е било устроено специално с цел завоюване на Божията милост. Това посвещение се е оказало така също последното лично деяние на Сина-Създател в неговото дълго и смело начинание - емпирическото придобиване пълновластие в своята вселена. Каква насмешка над безкрайният характер на Бога се явява учението за безсърдечието и безжалостта на бащата, толкова безчувствен към несгодите и страданията на своите създания, че неговото нежно милосърдие е било проявено само след това, когато той видял своя невинен син с изтичаща кръв и умиращ на кръста!

Но обитатели Урантии должны избавиться от этих древних заблуждений и языческих предрассудков, касающихся природы Всеобщего Отца. Грядет откровение истины о Боге, и человеческому роду предстоит познать Всеобщего Отца во

Но обитателите на Урантия трябва да се избавят от тези древни заблуждения и езически предразсъдъци, отнасящи се до природата на Всеобщия Отец. Наближава откровението на истината за Бога, и на човешкия род предстои да познае Всеобщия Отец в


Страница 61
всей красоте его характера и привлекательности атрибутов, столь замечательно описанных Сыном-Создателем, который жил на Урантии как Сын Человеческий и Сын Божий.

цялата красота на неговия характер и привлекателност на атрибутите, толкова забележително описани от Сана-Създател, който е живял на Урантия като Син Човешки и Син Божий.

[Представлено Божественным Советником Уверсы.]

[Представено от Божественият Съветник на Уверса.]


Страница 62