Текстът със зелени букви е, само, помощен материал насочващ, към възможно предаване на смисъла на оригиналния текст, и не е одобряван от Фондация Урантия. Настоятелно препоръчвам да сверявате с оригиналния текст! Официалният сайт е: http://www.urantia.org/

Документ 3. АТРИБУТЫ БОГА

Документ 3. АТРИБУТИТЕ НА БОГА

БОГ вездесущ; Всеобщий Отец правит кругом вечности. Однако в локальных вселенных он повелевает в лице своих Райских Сынов-Создателей, так же как и одаривает через этих Сынов жизнью. "Бог даровал нам жизнь вечную, и эта жизнь заключена в его Сынах". Божьи Сыны-Создатели - это самовыражение Бога в секторах времени; оно обращено к детям планет, которые кружатся в развивающихся вселенных пространства.

БОГ е вездесъщ; Всеобщият Отец управлява кръга на вечността. Обаче в локалните вселени той повелява в лицето на своите Райски Синове-Създатели, така също както и надарява чрез тези Снове с живот. "Бог е дарил нам с живот вечен, и този живот се съдържа в неговите Синове". Божите Синове-Създатели - това само изразяването на Бога в секторите на времето; то е обърнато към децата на планетите, които се въртят в развиващите се вселени от пространството.

Эти высоколичностные Божьи Сыны вполне различимы для разумных созданий более низкого уровня, что компенсирует невидимость бесконечного и, следовательно, менее различимого Отца. Райские Сыны-Создатели Всеобщего Отца представляют собой раскрытие невидимого существа - невидимого в силу абсолютности и бесконечности, присущих кругу вечности и личностям Райских Божеств.

Тази високо личностни Божии Синове са напълно различими за разумните създания от по-ниското ниво, което компенсира невидимостта на безкрайния и, следователно, по-малко различим Отец. Райските Синове-Създатели на Всеобщия Отец представляват по себе си разкритие на невидимото същество - невидимо по силата на абсолютността и безкрайността, присъщи на кръга вечност и личностите на Райските Божества.

Созидательность вряд ли является одним из атрибутов Бога; скорее, это совокупное проявление его сущности. И проявление этой всеобщей функции созидательности вечно обусловливается и контролируется всеми согласованными атрибутами бесконечной и божественной реальности Первого Источника и Центра. Мы искренне сомневаемся в том, чтобы какое-либо отдельное качество божественной сущности могло предшествовать остальным, однако, если бы это было так, то созидательная природа Божества предшествовала бы всем остальным качествам его характера, видам деятельности и атрибутам. И венцом созидательности Божества является всеобщая истина Отцовства Бога.

Съзидателността едва ли се явява един от атрибутите на Бога; по-скоро, това е съвкупно проявление на неговата същност. И проявлението на тази всеобща функция на съзидателност вечно се обуславя и се контролира от всички съгласувани атрибути на безкрайната и божествена реалност на Първия Източник и Център. Ние искрено се съмняваме в това, че което и да било отделно качество на божествената същност би могло да предшества останалите, обаче, ако това би било така, то съзидателната природа на Божеството би предшествала всички останали качества на неговия характер, видове дейности и атрибути. И венецът на съзидателността на Божеството се явява всеобщата истина за Бащинството на Бога.

1. ВЕЗДЕСУЩНОСТЬ БОГА

1. ВЕЗДЕСЪЩНОСТ НА БОГА

Способность Всеобщего Отца присутствовать везде - и одновременно - составляет его вездесущность. Только Бог может в одно и то же время быть в двух или многих местах. Бог одновременно присутствует "на небе вверху и на земле внизу"; как воскликнул Псалмопевец: "Куда пойду от духа твоего? Куда от твоего присутствия укроюсь?"

Способността на Всеобщият Отец да присъства навсякъде - и едновременно - съставлява неговата вездесъщност. Само Бог може в едно и също време да бъде на две или много места. Бог едновременно присъства "горе на небето и долу на земята"; както е възкликнал певецът на Псалми: "Къде ще отида от духа твой? Къде от твоето присъствие ще се скрия?"

"Я Бог, который рядом и который далеко, - говорит Господь. - Не наполняю ли я небо и землю?" Всеобщий Отец непрестанно присутствует во всех местах, в каждом сердце в своем обширном творении. Он есть "полнота того, кто наполняет всё во всём" и "кто производит всё во всём"; и более того: понятие о его личности таково, что "небо (вселенная) и небо небес (вселенная вселенных) не могут вместить его". Буквальна истина о том, что Бог есть всё и во всём. Но даже это не есть весь Бог. Бесконечный может быть окончательно раскрыт только в бесконечности; причину никогда до конца не понять анализом следствий; живой Бог неизмеримо больше простой совокупности того, что было создано в результате созидательных

"Аз съм Богът, който е редом до теб и който е далече, - казва Господ. - Не изпълвам ли аз небето и земята?" Всеобщият Отец непрестанно присъства във всички места, във всяко сърце в своето обширно творение. Той е "пълнотата на това, което изпълва всичко във всичкото" и "който прави всичко във всичкото"; и повече от това: понятието за неговата личност е такова, че "небето (вселената) и небето на небесата (вселената на вселените) не могат да го вместят". Буквална е истината за това, че Бог е всичко и във всичкото. Но даже това не е целият Бог. Безкрайният може да бъде окончателно разкрит само в безкрайността; причината никога докрай не се разбира анализа на следствията; живият Бог е неизмеримо повече от простата съвкупност на това, което е било създадено в резултат на съзидателните


Страница 45

актов его ничем не скованной, свободной воли. Бог раскрывается через космос, но космос никогда не сможет вместить или охватить всю полноту бесконечности Бога.

актове на неговата от нищо не сковавана, свободна воля. Богът се разкрива чрез космоса, но космоса никога не може да се вмести или да обхване цялата пълнота в безкрайността на Бога.

Мироздание охраняется неустанным присутствием Отца. "Он встает на одном краю неба, по кругу идет на другой; и ничто не укрыто от света его".

Мирозданието се охранява от непрестанното присъствие на Отца. "Той застава на единия край на небето, по кръга отива на другия; и нищо не остава скрито от светлината негова".

Не только создание существует в Боге, но и Бог живет в создании. "Мы узнаём, что пребываем в нём, поскольку он живет в нас; он дал нам свой дух. Этот дар Райского Отца - неизменный спутник человека". "Он есть вездесущий и всепроникающий Бог". "Дух предвечного Отца таится в сознании всякого смертного дитя". "Человек отправляется на поиски друга, в то время как этот самый друг живет в его собственном сердце". "Истинный Бог не вдали от нас; он часть наша; его дух говорит в нас". "Отец живет в дитя. Бог всегда с нами. Он есть дух, ведущий нас по вечному пути".

Не само създанието съществува в Бога, но и Бог живее в създанието. "Ние ще узнаем, че пребиваваме в него, доколкото той живее в нас; той е дал нам своя дух. Този дар на Райският Отец - е неизменен спътник на човека". "Той е вездесъщ и всепроникващ Бог". "Духът на предвечният Отец се таи в съзнанието на всяко смъртно дете". "Човекът се отправя в търсене на другар, в това време когато този същият другар живее в неговото собствено сърце". "Истинският Бог не е далеч от нас; той част от нас; неговият дух говори в нас". "Отецът живее в детето. Богът винаги е с нас. Той е духът, водещ нас по вечния път".

Истинно было сказано о человеческом роде: "Вы от Бога", ибо "пребывающий в любви пребывает в Боге, и Бог в нём". Даже в прегрешении вы терзаете живущий в вас Божий дар, ибо Настройщику Сознания приходится переживать последствия злого умысла вместе с человеческим разумом, заключившим его в свои оковы.

Истина е било казаното за човешкия род: "Вие сте от Бога", защото "пребиваващият в любов пребивава в Бога, и Бог е в него". Даже в прегрешението вие терзаете живеещият във вас Божии дар, защото на Настройчика на Съзнанието му се налага да преживява последствията от злия умисъл заедно с човешкия разум, заключаващ го в своите окови.

В действительности, вездесущность Бога есть часть его бесконечного образа; пространство не представляет собой преграды для Божества. Совершенным и неограниченным различимое присутствие Бога является только в Раю и в центральной вселенной. Его присутствие не поддается наблюдению в окружающих Хавону творениях, ибо Бог ограничил свое непосредственное и явное присутствие в знак признания суверенности и божественных прерогатив равноправных создателей и правителей пространственно-временных вселенных. Поэтому понятие божественного присутствия включает широкий круг как способов, так и средств его проявления, куда входят контуры присутствия Вечного Сына, Бесконечного Духа и Острова Рай. Не всегда также удается отличить присутствие Всеобщего Отца от действий его вечных равноправных Божеств и исполнителей, столь совершенно претворяют они все бесконечные требования его неизменного замысла. Однако это не относится к личностному контуру и Настройщикам: здесь Бог действует уникально, непосредственно и исключительно.

В действителност, вездесъщността на Бога е част от неговия безкраен образ; пространството не представлява по себе си преграда за Божеството. Съвършено и неограничено различимо присъствието на Бога се явява само в Рая и в централната вселена. Неговото присъствие не се поддава на наблюдение в обкръжаващите Хавона творения, защото Бог е ограничил своето непосредствено и явно присъствие в знак на признание на суверенността и божествените прерогативи на равноправните създатели и управители на пространствено-времевите вселени. Затова понятието божествено присъствие включва широк кръг както от способи, така и от средства на неговото проявление, които излизат извън контурите на присъствието на Вечния Син, Безкрайния Дух и Острова Рай. Не винаги така също се отдава да се различи присъствието на Всеобщият Отец от действията на неговите вечни равноправни Божества и изпълнители, толкова съвършено те претворяват всички безкрайни изисквания на неговия неизменен замисъл. Обаче това не се отнася към личностният контур и Настройчиците: тук Бог действува уникално, непосредствено и изключително.

Всеобщий Властитель потенциально присутствует в гравитационных контурах Острова Рай во всех частях вселенной, в любое время и в одинаковой степени - в соответствии с массой, в зависимости от физической потребности в его присутствии и ввиду присущего всему творению свойства тянуться к Богу и заключаться в нем. Таким же образом Первый Источник и Центр потенциально присутствует в Безусловном Абсолюте - вместилище несозданных вселенных бесконечного будущего. Так Бог потенциально наполняет собой физические вселенные прошлого, настоящего и будущего. Он является исконным фундаментом объединения так называемого материального творения. Этот недуховный потенциал Божества периодически реализуется на уровнях физического существования благодаря необъяснимому вторжению одного из его особых исполнителей на сцену космического действа.

Всеобщият Властител потенциално присъства в гравитационните контури на Острова Рай във всички части на вселената, във всяко време и в еднаква степен - в съответствие с масата, в зависимост от физическите потребности от неговото присъствие и поради причина на присъщото за цялото творение свойство да се притегля към Бога и да се заключава в него. По такъв начин Първият Източник и Център потенциално присъства в Безусловния Абсолют - вместилище на не създадените вселени от безкрайното бъдеще. Така Богът потенциално изпълва със себе си физическите вселени от миналото, настоящето и бъдещето. Той се явява изконен фундамент на обединението на така нареченото материално творение. Този не духовен потенциал на Божеството периодично се реализира на нивата на физическото съществуване благодарение на необяснимото нахлуване на един от неговите особени изпълнители на сцената на космическото действие.

Присутствие Бога в разуме соотносится с абсолютным разумом Совместного Вершителя - Бесконечного Духа, но в конечных творениях это присутствие более заметно в повсеместном действии космического разума Главных Духов Рая. Потенциально присутствуя в контурах разума Совместного Вершителя, Первый Источник и Центр характеризуется таким же потенциальным присутствием в напряжениях Всеобщего Абсолюта. Однако разум человеческого типа есть дар Дочерей Совместного Вершителя - Божественных Попечительниц эволюционирующих вселенных.

Присъствието на Бога в разума се съотнася с абсолютния разум на Съвместния Вършител - Безкрайния Дух, но в крайните творения това присъствие е по-забележимо в повсеместното действие на космическия разум на Главните Духове от Рая. Потенциално присъствайки в контурите на разума на Съвместния Вършител, Първият Източник и Център се характеризира със същото такова потенциално присъствие в напреженията на Всеобщия Абсолют. Обаче разумът от човешки тип е дар от Дъщерите на Съвместния Вършител - Божествените Попечителки на еволюиращите вселени.


Страница 46


Вездесущий дух Всеобщего Отца координирован со всеобщим духовным присутствием Вечного Сына и постоянным божественным потенциалом Абсолютного Божества. Однако создается впечатление, что ни духовная активность Вечного Сына и его Райских Сынов, ни наделение разумом, совершаемое Бесконечным Духом, не исключают непосредственного действия Настройщиков Сознания - частиц Бога, пребывающих в сердцах его детей-созданий.

Вездесъщият Дух на Всеобщият Отец е координиран с всеобщото духовно присъствие на Вечния Син и постоянния божествен потенциал на Абсолютното Божество. Обаче се създава впечатление, че нито духовната активност на Вечния Син и неговите Райски Синове, нито надаряването с разум, извършвано от Безкрайния Дух, не изключват непосредственото действие на Настройчиците на Съзнанието - частиците от Бога, пребиваващи в сърцата на неговите деца-създания.

Что касается присутствия Бога на планете, в системе, в созвездии или во вселенной, то степень такого присутствия в любой единице творения зависит от степени возникающего присутствия Высшего Существа; она определяется совокупным признанием Бога и верностью ему в обширной организации вселенной, охватывающей все низлежащие уровни, вплоть до самих систем и планет. Поэтому иногда, для сохранения и защиты этих драгоценных аспектов Божьего присутствия, те планеты (или даже системы), которые глубоко погрузились в духовный мрак, подвергаются определенному карантину, то есть частично изолируются от более крупных единиц творения. В применении к Урантии, всё это является защитной духовной реакцией большинства миров, стремлением обезопасить себя, насколько это возможно, от той изоляции, к которой приводят действия своевольного, порочного и взбунтовавшегося меньшинства.

Що се касае до присъствието на Бога на планетата, в системата, в съзвездието или във вселената, то степента на такова присъствие във всяка единица от творението зависи от степента на възникващото присъствие на Висшето Същество; тя се определя от съвкупното признание на Бога и верността към него в обширната организация на вселената, обхващаща всички по-долу лежащи нива, достигайки до самите системи и планети. Затова понякога, за съхраняването и защитата на тези драгоценни аспекти на Божието присъствие, тези планети (или даже системи), които дълбоко са се потопили в духовен мрак, се подлагат на определена карантина, тоест частично се изолират от по-крупните единици на творението. В прилагането към Урантия, всичко това се явява защитна духовна реакция на болшинството светове, стремеж да обезопасят себе си, доколкото това е възможно, от тази изолация, към която довеждат действията на своеволното, порочно и разбунтувало се малцинство.

Хотя Отец по-родительски объединяет всех своих сынов - все личности, - его влияние в них ограничено степенью удаленности их происхождения от Второго и Третьего Лиц Божества и возрастает по мере достижения соответствующих уровней. Факт присутствия Бога в разуме создания определяется пребыванием или отсутствием в нём частицы Отца, такой как Таинственный Наставник, но эффективность его присутствия зависит от степени сотрудничества разума с этим внутренним Настройщиком.

Макар Отецът по родителски начин да обединява всички свои синове - всички личности, - неговото влияние в тях е ограничено по степента на отдалеченост на техния произход от Второто и Третото Лице на Божеството и нараства по степента на достиженията на съответстващите нива. Фактът на присъствие на Бога в разума на създанието се определя от пребиваването или отсъствието в него на частица от Отца, такава като Тайнствения Наставник, но ефективността на неговото присъствие зависи от степента на сътрудничество на разума с този вътрешен Настройчик.

Различная степень присутствия Отца - не следствие переменчивости Бога. Отец не уединяется потому, что им пренебрегли; прегрешения созданий не отвращают любовь Отца. Скорее, его дети, наделенные способностью выбора (в отношении самих себя) и делающие этот выбор, сами определяют степень и ограничения божественного влияния Отца в своих собственных сердцах и душах. Отец щедро одарил всех нас без ограничения или предпочтения. Он нелицеприятен - будь то личности, планеты, системы или вселенные. В секторах времени он оказывает особую честь только Райским личностям Бога-Семичастного - равноправным создателям конечных вселенных.

Различната степен в присъствието на Отеца - не е в следствие променливостта на Бога. Отецът не се уединява за това, че са го пренебрегнали; прегрешенията на създанията не отклоняват любовта на Отца. По-скоро, неговите деца, надарени със способността за избор (по отношение на самите себе си) и правещи този избор, сами определят степента и ограничението на божественото влияние на Отца във своите собствени сърца и души. Отецът щедро е одарил всички нас без ограничения или предпочитания. Той е безпристрастен - билото то към личности, планети, системи или вселени. В секторите на времето той оказва особена чест само на Райските личности на Бога-Седмочастен - равноправен създател в крайните вселени.

2. БЕСКОНЕЧНОЕ МОГУЩЕСТВО БОГА

2. БЕЗКРАЙНОТО МОГЪЩЕСТВО НА БОГА

Все вселенные знают, что "царствует Господь Бог всемогущий". То, что происходит в этом и других мирах, находится под божественным наблюдением. "По воле своей он действует и в небесном воинстве, и среди обитателей земли". Извечна истина: "Нет власти не от Бога".

Всички вселени знаят, че "царува Господ Бог всемогъщ". Това, което се случва в този и другите светове се намира под божественото наблюдение. "По волята своя той действува и в небесното войнство, и сред обитателите на земята". Предвечна е истината: "Няма власт не от Бога".

В пределах того, что совместимо с божественной сущностью, буквально справедливым является утверждение о том, что "для Бога нет ничего невозможного". Продолжительные эволюционные процессы народов, планет и вселенных в совершенстве управляются создателями и распорядителями вселенных и развиваются в соответствии с вечным замыслом Всеобщего Отца, протекая в гармонии и порядке и следуя премудрому плану Бога. Есть только один законодатель. Он поддерживает пространственные миры и обращает вселенные по бесконечному кругу вечности.

В пределите на това, което е съвместимо с божествената същност, буквално справедливо се явява утвърждението за това, че "за Бога няма нищо невъзможно". Продължителните еволюционни процеси на народите, планетите и вселените в съвършенство се управляват от създателите и разпоредителите на вселените и се развиват в съответствие с вечния замисъл на Всеобщия Отец, протичайки в хармония и порядък, и следвайки премъдрия план на Бога. Има само един законодател. Той поддържа пространствените светове и насочва вселените по безкрайния кръг на вечността.


Страница 47


Из всех божественных атрибутов лучше всего понимается всемогущество Бога, в особенности всемогущество в материальной вселенной. Как недуховное явление, Бог есть энергия. Провозглашение этого физического факта основывается на непостижимой истине: Первый Источник и Центр является первопричиной всех физических явлений пространства. В этой божественной деятельности берут свое начало все виды физической энергии и других проявлений материи. Свет - то есть свет без тепла - представляет собой еще одно недуховное проявление Божества. Есть и еще один вид недуховной энергии, практически неизвестный и пока еще непризнанный на Урантии.

От всички божествени атрибути най-добре се разбира всемогъществото на Бога, в особеност всемогъществото във материалната вселена. Като не духовно явление, Бог е енергия. Провъзгласяването на този физически факт се основава на непостижимата истина: Първият Източник и Център се явява първопричина за всички физически явления в пространството. В тази божествена деятелност взимат своето начало всички видове физически енергии и други проявления на материята. Светлината - това е светлина без топлина - представлява по себе си още едно не духовно проявление на Божеството. Има и още един вид не духовна енергия, практически неизвестна и засега още непризната на Урантия.

Бог контролирует всю энергию; он определил "путь для молнии"; он предопределил все энергетические контуры. Им предписано время и способ проявления всех видов энергии-вещества. И всё это непрестанно удерживается его вечной властью - гравитационным управлением с центром в нижнем Раю. Так свет и энергия вечного Бога продолжают нескончаемое обращение по его величественному контуру - бесконечная, но упорядоченная процессия звездных миров, образующих вселенную вселенных. Всё творение вечно обращается вокруг Райской Личности - центра всех вещей и существ.

Бог контролира цялата енергия; той е определил "пътя за мълниите"; той е определил всички енергетични контури. От него е предписано времето и способа за проявление на всички видове енергии-вещества. И всичко това непрестанно се удържа от неговата вечна власт - гравитационното управление с център в долната част на Рая. Така светлината и енергията на вечният Бог продължават непрекъснатото си въртене по неговия величествен контур - безкрайната, но подредена процесия от звездни светове, образуващи вселената на вселените. Цялото творение вечно се върти около Райската Личност -- центъра на всички неща и същества.

Всемогущество Отца относится к повсеместному преобладанию абсолютного уровня, на котором три вида энергии - физическая, умственная и духовная - неразличимы вблизи Отца, Источника всех вещей. Разум создания, не являясь Райской монотой или Райским духом, неспособен непосредственно реагировать на воздействия Всеобщего Отца. Бог подстраивается к несовершенному разуму - у смертных Урантии это происходит через Настройщиков Сознания.

Всемогъществото на Отца се отнася към повсеместното преобладаване на абсолютното ниво, на което трите вида енергии - физическата, умствената и духовната - неразличими в близост до Отца, Източника на всички неща. Разумът на създанията, не явявайки се Райска монота или Райски дух, неспособен непосредствено да реагира на въздействието на Всеобщия Отец. Богът се присъединява към несъвършения разум - при смъртните от Урантия и това се случва чрез Настройчиците на Съзнанието.

Всеобщий Отец не есть преходящая сила, непостоянное могущество или переменчивая энергия. Могущество и мудрость Отца полностью адекватны, чтобы справиться с любыми и всеми потребностями вселенной. Им предусмотрены все чрезвычайные ситуации, возникающие в человеческом опыте, и потому его реакции на события вселенной никогда не бывают отвлеченными, а соответствуют велениям вечной мудрости и согласуются с требованиями бесконечного суждения. Как бы внешне это ни выглядело, могущество Бога не действует во вселенных как слепая сила.

Всеобщият Отец не е преходна сила, непостоянно могъщество или променлива енергия. Могъществото и мъдростта на Отца са напълно адекватни, за да се справят с всяка и всички потребности във вселената. От него са предвидени всички извънредни ситуации, възникващи в човешкия опит и затова неговите реакции на събитията във вселената никога не биват отвлечени, а съответстват на повелите на вечната мъдрост и се съгласуват с изискванията на безкрайната мисъл. Както и да изглежда на външен вид, могъществото на Бога не действува във вселените като сляпа сила.

Возникают ситуации, когда кажется, что приняты чрезвычайные меры, приостановлены естественные законы, осознаны злоупотребления и предпринимаются усилия для исправления создавшегося положения, однако это не так. Такие представления о Боге объясняются узостью вашего взгляда, конечностью вашего понимания и ограниченностью вашего кругозора. Такое непонимание Бога -следствие вашего глубокого невежества в отношении существования высших законов данного мира, величия личности Отца, бесконечности его атрибутов и факта его свободной воли.

Възникват ситуации, когато ни се струва, че са предприети извънредни мерки, спряно е действието на естествените закони, осъзнати са злоупотребите и се предприемат усилия за изправяне на създалото се положение, обаче това не е така. Такива представи за Бога се обясняват с вашите тесни възгледи, крайността на вашето разбиране и ограничеността на вашия кръгозор. Такова неразбиране на Бога - е следствие от вашето дълбоко невежество по отношение на съществуването на висшите закони за дадения свят, величието в личността на Отца, безкрайността на неговите атрибути и факта на неговата свободна воля.

Разбросанные по всем вселенным пространства, планетарные создания, в которых пребывает Божий дух, столь бесконечно многочисленны и разнообразны, столь различны по своему интеллекту, обладают столь ограниченным и порой столь примитивным разумом, столь близоруки и провинциальны, что практически невозможно сформулировать общие положения закона, адекватно выражающего бесконечные атрибуты Отца и в то же время сколько-нибудь понятного этим созданным разумным существам. Поэтому многие из деяний всесильного Создателя кажутся вам, созданиям, произвольными, отвлеченными и нередко бессердечными и жестокими. И вновь я заверяю вас, что это не так. Во всём, что делает Бог, присутствует замысел, интеллект, мудрость, доброта и вечное стремление к наибольшей пользе - не всегда отдельного существа, отдельной расы, отдельной

Разхвърляни по всички вселенски пространства, планетарните създания, в които пребивава Божия дух, са толкова безкрайно многочислени и разнообразни, толкова различни по своя интелект, притежаващи толкова ограничен и понякога толкова примитивен разум, толкова късогледи и провинциални, че практически е невъзможно да се формулират общите положения на закона, адекватно изразяващи безкрайните атрибути на Отца и в това същото време поне макар и малко да са понятни за тези създадени разумни същества. Затова много от деянията на всесилния Създател изглеждат за вас, създанията, произволни, отвлечени и нерядко безсърдечни и жестоки. И отново аз ви уверявам, че това не е така. Във всичко, което прави Бог, присъства замисъл, интелект, мъдрост, доброта и вечен стремеж към най-голяма полза - не винаги за отделното същество, отделната раса, отделната


Страница 48
планеты и даже отдельной вселенной; дела Божьи направлены на благополучие и достижение наибольшей пользы для всех - от низших до высших. В эпохах времени, благополучие части может иногда казаться отличным от благополучия целого; в кругу вечности таких кажущихся различий нет.

планета и даже отделната вселена; делата Божии са насочени към благополучие и достигане на най-голяма полза за всички - от най-низшите до най-висшите. В епохите на времето, благополучието на частите може понякога да изглежда различно от благополучието на цялото; в кръга на вечността такива привидни различия няма.

Мы все - часть Божьей семьи, и порой нам приходится подчиняться семейной дисциплине. Многие из деяний Бога, которые так беспокоят и смущают нас, являются результатом решений и окончательных постановлений премудрого, уполномочивающих Совместного Вершителя исполнить выбор, сделанный безупречной волей бесконечного разума, претворить решения совершенной личности, чей надзор, в‡дение и забота преследуют высшее и вечное благополучие всего обширного творения.

Ние всички - сме част от Божието семейство, и понякога на нас ни се налага да се подчиняваме на семейната дисциплина. Много от деянията на Бога, които така ни безпокоят и смущават, се явяват резултат от решенията и окончателните разпореждания на премъдрия, упълномощаващ Съвместния Вършител да изпълни избора, направен от безупречната воля на безкрайния разум, да претвори решенията на съвършената личност, чийто надзор, ръково‡дене и грижа преследват висшето и вечно благополучие на цялото обширно творение.

Таким образом, именно ваш отвлеченный, частный, конечный, примитивный и сугубо материалистический взгляд, равно как и ограничения, свойственные природе вашего существования, являются тем препятствием, из-за которого вы неспособны увидеть, понять или познать мудрость и доброту многих божественных деяний, которые кажутся вам исполненными столь сокрушительной жестокости и которым, на ваш взгляд, присуще столь явное безразличие к покою и благополучию, к планетарному счастью и личному успеху подобных вам созданий. Из-за ограниченности вашего зрения, из-за ущербности вашего сознания и конечности разума вы неправильно понимаете мотивы и искажаете намерения Бога. Однако в эволюционных мирах происходит и многое такое, что не связано с личными деяниями Всеобщего Отца.

По такъв начин, именно вашият отвлечен, частен, краен, примитивен и грубо материалистичен поглед, еднакво както и ограниченията, присъщи на природата на вашето съществуване, се явяват тези препятствия, заради които вие сте неспособни да видите, да разберете или познаете мъдростта и добротата в много божествени деяния, които могат да ви се струват изпълнени с толкова съкрушителна жестокост и на които, от ваша гледна точка, са присъщи толкова явно безразличие към покоя и благополучието, към планетарното щастие и личния успех на подобни вам създания. Заради ограничеността на вашето виждане, заради увредеността на вашето съзнание и крайността на разума вие неправилно разбирате мотивите и изкривявате намеренията на Бога. Обаче в еволюционните светове се случват и много такива неща, които не са свързани с личните деяния на Всеобщият Отец.

Божественное всемогущество в совершенстве согласовано с остальными атрибутами личности Бога. В своем духовном проявлении во вселенной могущество Бога обычно ограничено только тремя условиями или ситуациями:

Божественото всемогъщество в съвършенство е съгласувано с останалите атрибути на личността на Бога. В своето духовно проявление във вселената могъществото на Бога обичайно е ограничено само от три условия или ситуации:

1. Природой Бога, в особенности его бесконечной любовью, а также истиной, красотой и добродетелью.

1. От природата на Бога, в особеност неговата безкрайна любов, а така също истината, красотата и добродетелта.

2. Волей Бога, его милосердной опекой и отеческим отношением к личностям вселенной.

2. От волята на Бога, неговата милосърдна опека и бащинско отношение към личностите във вселената.

3. Законом Бога, праведностью и справедливостью вечной Райской Троицы.

3. От закона на Бога, праведността и справедливостта на вечната Райска Троица.

Могущество Бога неограниченно, сущность его божественна, воля окончательна, атрибуты бесконечны, мудрость вечна и реальность абсолютна. Но все эти черты Всеобщего Отца объединены в Божестве и нашли всеобщее выражение в Райской Троице и божественных Сынах Троицы. В остальном, за пределами Рая и центральной вселенной Хавоны, всё относящееся к Богу ограничено эволюционным присутствием Высшего, обусловлено возникающим присутствием Предельного и координировано тремя экзистенциальными Абсолютами: Божеством, Всеобщим и Безусловным. Таким образом, присутствие Бога ограничено, ибо такова воля Бога.

Могъществото на Бога е неограничено, същността негова е божествена, волята е окончателна, атрибутите са безкрайни, мъдростта е вечна и реалността е абсолютна. Но всички тези черти на Всеобщият Отец обединени в Божеството и са намерили всеобщо изражение в Райската Троица и божествените Синове на Троицата. В останалото, зад пределите на Рая и централната вселена Хавона, всичко отнасящо се до Бога е ограничено от еволюционното присъствие на Висшия, обусловено от възникващото присъствие на Пределния и координирано с трите екзистенциални Абсолюта: Божеството, Всеобщия и Безусловния. По такъв начин, присъствието на Бога е ограничено, защото такава е волята на Бога.

3. ВСЕВЕДЕНИЕ БОГА

3. ВСЕЗНАНИЕТО НА БОГА

"Бог знает все". Божественный разум осознает мышление всего творения и хорошо знаком с ним. Его знание событий универсально и совершенно. Исходящие из него божественные сущности являются его частью; тот, кто "удерживает облака", является также "совершенным в познаниях". "На всяком месте очи Господни". Ваш великий учитель сказал о незначительных воробьях: "Ни один из

"Бог знае всичко". Божественият разум осъзнава мисленето на цялото свое творение и добре е запознат с него. Неговото знание за събитията е универсално и съвършено. Изходящите от него божествени същности се явяват негова част; този, който "удържа облаците", се явява така също "съвършен в познанията". "На всяко място са очите Господни". Вашият велик учител е казал за незначителните врабчета: "Нито едно от


Страница 49
них не упадет на землю без ведома Отца моего", а также: "Даже волосы на головах ваших сосчитаны". "Он исчисляет количество звезд; он называет их всех по имени".

тях не пада на земята без знанието на Отеца мой", а така също: "Даже косите на вашите глави са прочетени". "Той изчислява количеството на звездите; той назовава тях всичките по имена".

Всеобщий Отец является единственной личностью во всей вселенной, кто действительно знает число находящихся в пространстве звезд и планет. Все миры во всех вселенных непрестанно охвачены сознанием Бога. Ему принадлежат и такие слова: "Я увидел страдание народа моего, я услышал вопль его, и я знаю скорби его". Ибо "с небес взирает Господь; он видит всех сынов человеческих; с места своего пребывания он взирает на всех, живущих на земле". Каждое дитя-создание может воистину сказать: "Он знает путь, по которому я иду; и когда он испытает меня, - выйду, как золото". "Бог знает, когда мы садимся и когда встаем; он понимает наши мысли издалека, и все пути наши известны ему". "Все обнажено и открыто перед взором того, кому дадим отчет". Настоящим утешением для каждого человека должно стать понимание того, что "он знает состав ваш; он помнит, что вы - прах". Говоря о живом Боге, Иисус сказал: "Отец ваш знает, в чём вы нуждаетесь, прежде чем вы попросили его об этом".

Всеобщият Отец се явява единствената личност във цялата вселена, който действително знае числото на намиращите се в пространството звезди и планети. Всички светове във всички вселени непрестанно са обхванати от съзнанието на Бога. Нему принадлежат и думи като тези: "Аз видях страданието на моя народ, аз чух неговите вопли, и зная неговите скърби". Защото "от небесата се взира Господ; той вижда всички човешки синове; от мястото на своето пребиваване той се взира във всички, живеещи на земята". Всяко дете-създание може наистина да каже: "Той знае пътя, по който аз вървя; и когато той ме изпитва, - ще изляза, като злато". "Бог знае, кога ние сядаме и кога ставаме; той разбира нашите мисли от далече, и всички наши пътища са му известни". "Всичко е оголено и открито пред погледа на този, комуто даваме отчет". Настояще утешение за всеки човек трябва да стане разбирането на това, че "той знае вашия състав; той помни, че вие - сте прах". Говорейки за живия Бог, Иисус е казал: "Вашият Отец знае, от какво се нуждаете, преди още вие да сте го помолили за това".

Бог обладает неограниченной способностью всеведения; его сознание универсально. Его личностный контур объединяет все личности, а его знание даже низших созданий дополняется опосредованно через нисходящие категории божественных Сынов и непосредственно - через пребывающих в созданиях Настройщиков Сознания. Кроме того, повсеместным и непрестанным является присутствие Бесконечного Духа.

Богът притежава неограничена способност за все знание; неговото съзнание е универсално. Неговият личностен контур обединява всички личности, а неговото знание даже за низшите създания се допълва опосредствено чрез низходящите категории на божествените Синове и непосредствено -- чрез пребиваващите в създанията Настройчици на Съзнанието. Освен това, повсеместно и непрестанно се явява присъствието на Безкрайният Дух.

Мы не вполне уверены, предпочитает ли Бог знать заранее о греховных поступках. Но даже если Бог и знает наперед о добровольных действиях своих детей, такое предвидение ничуть не лишает их свободы. Несомненно одно: ничто не бывает для Бога неожиданностью.

Ние не напълно сме уверени, предпочита ли Бог да знае по-рано за греховните постъпки. Но даже ако Бог и да знаеше предварително за доброволните действия на своите деца, такова предвиждане по никакъв начин не ги лишава от свободата им. Несъмнено е едно: нищо не бива за Бога неочаквано.

Всемогущество не подразумевает способности совершать несовершаемое, неподобаемое Богу действие. Так же и всеведение не подразумевает знания того, что невозможно знать. Однако подобные положения вряд ли можно объяснить человеческому разуму. Создание едва ли способно понять пределы и ограничения воли Создателя.

Всемогъществото не подразбира способността да се извърши невъзможно, не подобаващо на Бога действие. Така също и все знанието не подразбира знанието на това, което е невъзможно да се узнае. Обаче подобни положения едва ли могат да се обяснят на човешкият разум. Създанието едва ли е способно да разбере пределите и ограниченията на волята на Създателя.

4. БЕСПРЕДЕЛЬНОСТЬ БОГА

4. БЕЗПРЕДЕЛНОСТТА НА БОГА

Последовательное посвящение себя вселенным по мере их возникновения ни в коей мере не уменьшает потенциала могущества или кладезей мудрости, которые продолжают покоиться в центральной личности Божества. Беспредельные посвящения себя сынам Рая, своим подчиненным творениям и их разнообразным созданиям не ослабили ни одного из потенциалов силы, мудрости и любви Отца, не лишили его восхитительную личность ни единого атрибута.

Последователното посвещаване себе си на вселените според тяхното възникване в никаква степен не намалява потенциала на могъществото или съкровището на мъдростта, които продължават да лежат в централната личност на Божеството. Безпределното посвещаване себе си на синовете от Рая, на своите подчинени творения и техните разнообразни създания не са отслабили нито един от потенциалите на силите, мъдростта и любовта на Отца, не са лишили неговата възхитителна личност от нито един атрибут.

Сотворение каждой новой вселенной требует очередной корректировки гравитации; но даже если бы процесс творения продолжался безгранично, вечно, до бесконечности, так что в конце концов материальное творение стало бы неограниченным, то и тогда могущество управления и координации, заключенное в Острове Рай, оказалось бы достаточным и адекватным для господства, управления и координации в такой бесконечной вселенной. И после того, как бесконечная сила и мощь были бы отданы безбрежной вселенной, Бесконечный по-прежнему заключал бы в себе столько же силы и энергии; Безусловный Абсолют остался бы неизменным; Бог обладал бы всё тем же бесконечным потенциалом - как если бы

Сътворението на всяка нова вселена изисква поредна корекция на гравитацията; но даже ако процесът на творене би продължавал безгранично, вечно, до безкрайност, така че в края на краищата материалното творение би станало неограничено, то и тогава могъществото на управлението и координирането, заключено в Острова Рай, би се оказало достатъчно и адекватно за господството, управлението и координацията в такава безкрайна вселена. И след като, безкрайната сила и мощ биха били отдадени на безбрежната вселена, Безкрайният както и преди би заключавал в себе си също толкова сили и енергии; Безусловният Абсолют би останал неизменен; Бог би притежавал всички тези безкрайни потенциали - като че ли


Страница 50
сила, энергия и мощь никогда и не изливались для наделения всё новых и новых вселенных.

силата, енергията и мощта никога не са се изливали за надаряването на все нови и нови вселени.

Так же и с мудростью: факт свободного распределения разума для нужд миров ни на йоту не обедняет центральный источник божественной мудрости. Если по мере умножения вселенных и невообразимого увеличения числа обитающих в мирах существ будут бесконечно наделяться разумом всё новые создания высокого и низкого статуса, то и тогда центральная личность Божества будет заключать всё тот же вечный, бесконечный и преисполненный мудрости разум.

Така също е и с мъдростта: фактът на свободното разпределение на разума за нуждите на световете нито с йота не обеднява централния източник на божествена мъдрост. Ако по мярата на умножаването на вселените и невъобразимото увеличаване числото на обитаващите в световете същества бъдат безкрайно надарявани с разум всички нови създания от висок и нисък статус, то и тогава централната личност на Божеството ще заключава все този същия вечен, безкраен и преизпълнен с мъдрост разум.

Тот факт, что Отец отправляет своих духовных посланников из самого себя для пребывания в мужчинах и женщинах вашего и других миров, ни в коей мере не ослабляет его способности действовать в качестве божественной и всемогущей духовной личности; и нет никакого предела мере или числу духовных Наставников, которых способен послать Отец. Отдавая часть себя своим созданиям, он обеспечивает обладающих божественным даром смертных безграничными, почти невообразимыми возможностями грядущего прогресса на последующих этапах существования. И такое щедрое посвящение себя в виде этих духовных пастырей ни в коей мере не уменьшает мудрости и совершенства истины и знания, заключенных в премудром, всезнающем и всемогущем Отце.

Този факт, че Отецът отправя своите духовни посланици от самия себе си за пребиваване в мъжете и жените от вашия и другите светове, в никаква степен не отслабва неговата способност да действува в качеството на божествена и всемогъща духовна личност; и няма никакъв предел за мярата или числото на духовните Наставници, които е способен да изпрати Отецът. Отдавайки част от себе си на своите създания, той обезпечава притежаващите божествения дар смъртни с безгранични, почти невъобразими възможности за бъдещ прогрес в последващите етапи на съществуване. И такова щедро посвещаване на себе си във вид на тези духовни пастири в никаква степен не намаляват мъдростта и съвършенството на истината и знанията, заключени в премъдрия, всезнаещ и всемогъщ Отец.

Для смертных времени есть будущее, но Бог обитает в вечности. Несмотря на то, что сам я родом из места, находящегося вблизи самого обиталища Божества, я не могу считать, что высказываюсь о бесконечности многих божественных атрибутов с совершенством понимания. Только бесконечность разума способна постичь всю бесконечность существования и вечность действия.

За смъртните на времето има бъдеще, но Бог обитава във вечността. Независимо от това, че самият аз съм родом от място, намиращо се близо до самото обиталище на Божеството, аз не мога да считам, че се изказвам за безкрайността на много божествени атрибути със съвършено разбиране. Само безкрайността на разума е способна да постигне всичката безкрайност на съществуванието и вечността на действието.

Смертному человеку недоступно познание бесконечности небесного Отца. Конечный разум неспособен до конца понять столь абсолютную истину или факт. Однако всё тот же конечный человек может действительно почувствовать - буквально пережить - всю полноту и силу воздействия столь бесконечной ЛЮБВИ Отца. Такую любовь поистине можно прочувствовать, и хотя качественно ощущение беспредельно, количественно оно строго ограничено духовной восприимчивостью человека и связанной с этим способностью любить Отца в ответ.

За смъртният човек е недостъпно познанието за безкрайността на небесния Отец. Крайният разум е неспособен докрай да разбере толкова абсолютната истина или факт. Обаче все същият този краен човек може действително да почувства - буквално да преживее - цялата пълнота и силата на въздействие на толкова безкрайната ЛЮБОВ на Отца. Такава любов наистина може да се почувства, и макар качествено усещането да е безпределно, количествено то е строго ограничено от духовната възприемчивост на човека и свързаната с тази способност да обича Отца в отговор.

Конечное понимание бесконечных качеств значительно превосходит логически ограниченные возможности создания ввиду того факта, что материальный человек выполнен по образу Божью: в нем живет частица бесконечности. Поэтому самый близкий и ценный для человека путь к Богу есть путь в любви и через любовь, ибо Бог есть любовь. И каждое из таких уникальных отношений есть настоящее познание космической социологии, отношений Создателя и создания - чувства Отца и дитя.

Крайното разбиране на безкрайните качества значително превъзхожда логически ограничените възможности на създанията в предвид на този факт, че материалният човек е създаден по образ Божий: в него живее частица от безкрайността. Затова най-близкият и ценен за човека път към Бога е пътят в любов и чрез любов, защото Бог е любов. И всяко от тези уникални отношения е истинско познание за космическата социология, отношенията между Създателя и създанието - чувствата между Отца и детето.

5. ВЕРХОВНАЯ ВЛАСТЬ ОТЦА

5. ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ НА ОТЦА

В своих контактах с творениями постхавонского периода Отец использует свое бесконечное могущество и высшие полномочия не лично, а через Сынов и подчиненных им личностей. И всё это Бог совершает по собственной воле. При возникновении определенной ситуации и в случае принятия божественным разумом соответствующего решения, любая и все переданные функции могут осуществляться непосредственно, но, как правило, подобное действие предпринимается только в результате неспособности уполномоченной личности исполнить божественное поручение. В таких случаях и перед лицом подобного проступка Отец - в пределах необходимого божественного могущества и потенциала - совершает независимое действие в соответствии с принятыми им самим решениями; и такие решения всегда отличаются неизменным совершенством и бесконечной мудростью.

В своите контакти с творенията от постхавонския период Отецът използува своето безкрайно могъщество и висши пълномощия не лично, а чрез Синовете и подчинените им личности. И всичко това Бог извършва по собствена воля. При възникване на определени ситуации и в случай на приемане от божествения разум на съответстващото решение, всяка и всички предадени функции могат да се осъществяват непосредствено, но, като правило, подобно действие се предприема само в резултат на неспособността на упълномощените личности да изпълнят божественото поръчение. В такива случаи и пред лицето на подобна простъпка Отецът - в пределите на необходимото божествено могъщество и потенциал - извършва независимо действие в съответствие с приетото от него самият решение; и такива решения винаги се отличават с неизменно съвършенство и безкрайна мъдрост.


Страница 51


Отец правит через своих Сынов; в организации вселенной существует единая система правителей, которая заканчивается Планетарными Князьями - вершителями судеб эволюционных сфер, принадлежащих к обширным владениям Отца. И следующие выражения - не просто красивые слова: "Господня земля и что наполняет ее". "Он низлагает царей и поставляет царей". "Всевышние правят над царствами людей".

Отецът управлява чрез своите Синове; в организацията на вселената съществува единна система от управители, която завършва с Планетарните Князе - вършителите на съдебните дела в еволюционните сфери, принадлежащи към обширните владения на Отца. И следващите изразявания - не са просто красиви думи: "На Господ е земя и всичко, което я изпълва". "Той сваля царете и поставя царете". "Всевишните управляват над царствата на хората".

Не всё, что происходит в сердцах человеческих, угодно Всеобщему Отцу, но руководство планетой и ее судьба подчинены божественному плану; побеждает вечный замысел мудрости и любви.

Не всичко, което се случва в сърцата човешки, е угодно на Всеобщия Отец, но ръководството на планетата и нейната съдба са подчинени на божествения план; побеждава вечният замисъл на мъдростта и любовта.

Иисус сказал: "Отец мой, который дал мне их, больше всех; и никто не может похитить их из руки Отца моего". Возможно, наблюдая всё многообразие и потрясающую грандиозность по сути безграничного Божьего творения, вы испытываете сомнения в изначальности Бога, но вы не должны сомневаться в том, что он непоколебимо и вечно правит в Райском центре всего творения и является благодетельным Отцом всех разумных существ. Есть только "один Бог и всеобщий Отец, который над всеми и во всех", "и он есть прежде всего, и всё заключено в нем".

Иисус е казал: "Отецът мой, който ми ги е дал, са повече от всички; и никой не може да ги похити от ръцете на Отеца мой". Възможно е, наблюдавайки цялото многообразие и потресаващата грандиозност по същността на безграничното Божие творение, вие да изпитвате съмнение в изначалноста на Бога, но вие не трябва да се съмнявате в това, че той непоколебимо и вечно управлява в Райският център на цялото творение и се явява благодетелен Отец на всички разуми същества. Има само "един Бог и всеобщ Отец, който е над всички и във всички", "и той е преди всичко и всичко се съдържа в него".

Жизненные сомнения и превратности бытия никоим образом не противоречат понятию всеобщей суверенности Бога. Вся жизнь эволюционных созданий сопряжена с определенными неизбежностями. Задумайтесь над следующим:

Жизнените съмнения и превратностите на битието по никакъв начин не противоречат на понятието за всеобща суверенност на Бога. Целият живот на еволюционните създания е съпроводен с определени неизбежности. Замислете се над следното:

1. Желательно ли мужество - сила характера? Если да, то человек должен воспитываться в таком окружении, которое заставляет бороться с трудностями и реагировать на разочарования.

1. Желателно ли е мъжеството - или силата на характера? Ако е да, то човек е длъжен да се възпитава в такова обкръжение, което го заставя да се бори с трудностите и да реагира на разочарованията.

2. Желателен ли альтруизм - служение себе подобным? Если да, то жизненный опыт должен сталкивать с социальным неравенством.

2. Желателен ли е алтруизмът - или служенето на себеподобните? Ако е да, то жизненият опит е длъжен да се сблъсква със социалното неравенство.

3. Желательна ли надежда - величие доверия? Если да, то человеческое существование должно постоянно осложняться неуверенностью и периодическими сомнениями.

3. Желателна ли е надеждата - или величието на доверието? Ако е да, то човешкото съществувание трябва постоянно да се усложнява от неувереност и периодични съмнения.

4. Желательна ли вера - высшее утверждение человеческой мысли? Если да, то человеческий разум должен оказываться в том мучительном положении, в котором он всегда знает меньше того, во что может верить.

4. Желателна ли е вярата - или висшето утвърждаване на човешката мисъл? Ако е да, то човешкият разум е длъжен да се оказва в това мъчително положение, в което той винаги знае по-малко от това, в което може да вярва.

5. Желательна ли любовь к истине и готовность пойти за ней, куда бы она ни привела? Если да, то человек должен вырастать в мире, где присутствует заблуждение и всегда возможна ложь.

5. Желателна ли е любовта към истината и готовността да се отиде за нея, където и да ни отведе тя? Ако е да, то човек е длъжен да израства в свят, където присъства заблуждението и винаги е възможна лъжата.

6. Желателен ли идеализм - понятие, граничащее с божественным? Если да, то человек должен вести свою борьбу в среде относительной добродетели и красоты, в окружении, пробуждающем неукротимое стремление к лучшему.

6. Желателен ли е идеализмът - понятие, граничещо с божествените? Ако е да, то човек е длъжен да води своята борба в средата на относителна добродетел и красота, в обкръжение, пробуждащо неукротим стремеж към по-добро.

7. Желательна ли верность - преданность высшему долгу? Если да, то человек должен жить в условиях вероятности предательства и невыполнения долга. Доблесть преданности долгу заключается в предполагаемой опасности проступка.

7. Желателна ли е верността -- или предаността към висшия дълг? Ако е да, то човек е длъжен да живее в условията на вероятно предателство и неизпълнение на дълга. Доблестта в предаността към дълга се заключава в предполагаемата опасност от простъпка.

8. Желательно ли бескорыстие - дух самоотверженности? Если да, то смертный человек должен жить лицом к лицу со своим неизбежным "я" и его нескончаемыми требованиями признания и почестей. Человек не мог бы активно избрать божественную жизнь, не жертвуя жизнью эгоистичной. Человек никогда не мог бы ухватиться за спасительную праведность, если бы не существовало потенциального зла, на фоне которого возвышается и оттеняется добро.

8. Желателно ли е безкористието - или духа на всеотдайността? Ако е да, то смъртния човек е длъжен да живее лице в лице със своето неизбежно "аз" и неговите нескончаеми изисквания за признание и почести. Човек не би могъл активно да избере божествения живот, без да жертва живота егоистичен. Човек никога не би могъл да се хване за спасителната праведност, ако не би съществувало потенциалното зло, на фона на което се възвисява и откроява доброто.

9. Желательно ли наслаждение - удовлетворение счастья? Если да, то человек должен жить в мире, где наличие боли и вероятность страдания являются извечными эмпирическими возможностями.

9. Желателно ли е наслаждението - или удовлетворението от щастието? Ако е да, то човек е длъжен да живее в света, където наличието на болка и вероятността от страдание се явяват от памтивека емпирически възможности.

По всей вселенной, каждая ее единица считается частью целого. Сохранение части зависит от сотрудничества с планом и замыслом целого, от чистосердечного

По цялата вселена, всяка нейна единица се счита за част от цялото. Съхранението на частта зависи от сътрудничеството с плана и замисъла на цялото, от чистосърдечното


Страница 52
стремления и полной готовности исполнить божественную волю Отца. Единственный эволюционный мир без заблуждения (без возможности неразумного суждения) был бы миром без свободного интеллекта. Вселенная Хавона объединяет миллиард совершенных миров с населяющими их безупречными созданиями, но развивающемуся человеку должно быть свойственно ошибаться, иначе он не будет свободным. Свободный и неопытный интеллект никак не может быть поначалу только мудрым. Возможность ошибочного суждения (зло) становится грехом лишь тогда, когда человеческая воля сознательно принимает заведомо безнравственное суждение и преднамеренно подчиняется ему.

стремление и пълната готовност да се изпълни божествената воля на Отца. Единственият еволюционен свят без заблуждения (без възможност за неразумно съждение) би бил свят без свободен интелект. Вселената Хавона обединява милиард съвършени светове с населяващите ги безупречни създания, но за развиващия се човек трябва да бъде свойствено (присъщо) да греши, иначе той няма да бъде свободен. Свободният и неопитен интелект никак не може да бъде по начало толкова мъдър. Възможността грешното съждение (злото) да стане грях е само тогава, когато човешката воля съзнателно приема нарочно безнравствено съждение и преднамерено му се подчинява.

Совершенству божественной вселенной присуще полное понимание истины, красоты и добродетели. Обитателям миров Хавоны не нужны относительные уровни ценностей как стимулы выбора; такие совершенные создания способны видеть добро и выбирать его в условиях полного отсутствия контрастных или стимулирующих работу мысли нравственных ситуаций. Однако по своей нравственной природе и духовному статусу все эти совершенные существа являются таковыми в силу факта своего существования. Они добились эмпирического развития только в пределах присущего им статуса. Смертный человек обретает даже свой статус кандидата на восхождение через собственную веру и надежду. Всё божественное, во что проникает человеческий разум и что приобретает человеческая душа, является эмпирическим достижением; оно представляет собой реальность личного опыта, а следовательно - уникальное обладание, в противоположность врожденной добродетели и праведности безгрешных личностей Хавоны.

За съвършенството в божествената вселена е присъщо пълното разбиране на истината, красотата и добродетелта. За обитателите на световете от Хавона не са нужни относителните нива на ценности като стимули за избора; такива съвършени създания са способни да видят доброто и да го изберат в условията на пълно отсъствие на контрастни или стимулиращи работата мисли за нравствената ситуация. Обаче по своята нравствена природа и духовен статус всички тези съвършени същества се явяват такива по силата на факта на своето съществуване. Те са постигнали емпирическо развитие само в пределите на присъщият им статус. Смъртният човек притежава даже свой статус на кандидат за издигане нагоре чрез собствената си вяра и надежда. Всичко божествено, в което прониква човешкият разум, и което придобива човешката душа, се явява емпирическо достижение; то представлява по себе си реалност на личният опит, а следователно - уникално притежание, в противоположност на вродената добродетел и праведност на безгрешните личности на Хавона.

Создания Хавоны от природы смелы, но они не отважны в человеческом смысле. Они от рождения добры и участливы, но вряд ли являются альтруистами в понимании человека. Они ожидают приятного будущего, но они не питают той особой надежды, которая свойственна доверию смертного создания изменчивых эволюционных сфер. Они верят в стабильность вселенной, но им совершенно незнакома та спасительная вера, благодаря которой смертный человек поднимается от положения животного к вратам Рая. Они любят истину, но они не знают ее душеспасительных качеств. Они являются идеалистами, но такими они и родились; им совершенно неизвестен восторг создания, ставшего идеалистом в результате пьянящего выбора. Они верны, но никогда не испытывают упоения от чистосердечной и сознательной приверженности долгу вопреки соблазну проступка. Они бескорыстны, но они никогда не достигают таких уровней опыта величественной победой над воинствующим "я". Они умеют наслаждаться, но не понимают прелести наслаждения в спасении от возможности боли.

Създанията от Хавона са природно смели, но те не са безстрашни в човешкия смисъл. Те от рождение са добри и състрадателни, но едва ли се явяват алтруисти в разбирането на човека. Те очакват приятното бъдеще, но те не хранят тази особена надежда, която е присъща за доверието на смъртните създания от изменчивите еволюционните сфери. Те вярват в стабилността на вселената, но на тях съвършено е непозната тази спасителна вяра, благодарение на която смъртния човек се повдига от положението на животно към вратите на Рая. Те обичат истината, но те не знаят за нейните душеспасителни качества. Те се явяват идеалисти, но такива те и са се родили; на тях им е съвършено неизвестен възторга на създанието, станало идеалист в резултат на опияняващ избор. Те са верни, но никога не изпитват възторг от чистосърдечната и съзнателна привързаност към дълга въпреки съблазънта от простъпка. Те са безкористни, но те никога не достигат до такива нива в опита на величествената победа над войнстващото "аз". Те умеят да се наслаждават, но не разбират прелестта на наслаждението в спасението от възможни болки.

6. ПРИМАТ ОТЦА

6. ПЪРВЕНСТВОТО НА ОТЦА

С божественным бескорыстием и совершенным великодушием Всеобщий Отец слагает полномочия и передает власть, однако его примат непоколебим; его рука покоится на могущественной рукояти, управляющей состоянием вселенских сфер; он сохранил за собой право последнего слова и непогрешимо держит в руках всемогущий скипетр вето - скипетр его вечного замысла и неоспоримой власти над судьбой и благополучием обширного, вращающегося и описывающего вечный круг мироздания.

С божествено безкористие и съвършено великодушие Всеобщият Отец съставя пълномощия и предава власт, обаче неговото първенство е непоколебимо, неговата ръка лежи върху могъщото кормило, управляващо състоянието на вселенските сфери; той е запазил за себе си правото на последна дума и непогрешимо държи в ръцете си всемогъщия скиптър на вето - скиптърът на неговият вечен замисъл и неоспорима власт над съдбата и благополучието на обширното, въртящо се и описващо вечен кръг мироздание.

Полномочия Бога неограниченны; это является основополагающим фактом всего творения. Появление вселенной не было неизбежным. Вселенная не является случайностью, как не является она и самосущной. Вселенная - продукт творения, и вследствие этого полностью подчиняется воле Творца. Воля Божья есть божественная истина, живая любовь; поэтому совершенствующиеся создания

Пълномощията на Бога са неограничени; това се явява основополагащ фактор за цялото творение. Появяването на вселената не е било неизбежно. Вселената не се явява случайност, както не се явява тя и самосъща.Вселената - продукт на творението, и в следствие на това напълно се подчинява на волята на Твореца. Волята Божия е божествената истина, живата любов; затова усъвършенстващите се създания


Страница 53
эволюционных вселенных отличаются добродетелью - близостью к божественности, и потенциальным злом - отдаленностью от божественности.

от еволюционните вселени се отличават с добродетелта - близост към божествеността, и потенциалното зло - отдалеченост от божествеността.

Рано или поздно любая религиозная философия приходит к понятию объединенного вселенского правления, единого Бога. Вселенские причины не могут быть ниже вселенских следствий. Источник потоков вселенской жизни и космического разума должен быть выше уровней их проявления. Человеческий разум невозможно последовательно объяснить в терминах более низких ступеней существования. Разум человека истинно постижим только через признание реальности более высоких уровней мысли и целенаправленной воли. Как нравственное существо, человек необъясним без признания реальности Всеобщего Отца.

Рано или късно всяка религиозна философия достига към понятието за обединено вселенско управление, за единен Бог. Вселенските причини не могат да бъдат по-долу от вселенските следствия. Източникът на потоците вселенски живот и космически разум трябва да бъде на по-високо ниво от неговите на проявления. Човешкият разум е невъзможно последователно да обясни в термините от по-ниските степени на съществуване. Разумът на човекът е истински постижим само чрез признаване на реалността на по-високи нива на мисълта и целенасочената воля. Като нравствено същество, човекът е необясним без признаване реалността на Всеобщия Отец.

Философ механистического толка заявляет о своем отрицании идеи всеобщей и суверенной воли - той самой суверенной воли, чью деятельность в создании законов вселенной он так глубоко чтит. Какое невольное почтение оказывает такой философ Творцу законов, когда полагает, что эти законы являются автоматическими и не требующими разъяснений!

Философът с механични схващания заявява за своето отрицание на идеята за всеобщата и суверена воля -- тази самата суверена воля, чиято деятелност в създаването на законите във вселената той така дълбоко почита. Каква неволна почит оказва такъв философ на Твореца на законите, когато полага, че тези закони се явяват автоматични и не изискват разяснения!

Очеловечивать Бога, за исключением представления о пребывающем в человеке Настройщике Сознания, значит совершать огромную ошибку, но еще большей глупостью является полная механизация идеи Первого Великого Источника и Центра.

Да се очовечава Бога, с изключение на представите за пребиваващия в човека Настройчик на Съзнанието, означава да се извърши огромна грешка, но още по-голяма глупост се явява пълната механизация на идеите на Първият Велик Източник и Център.

Страдает ли Райский Отец? Я не знаю. Для Сынов-Создателей переживания возможны, и порой они страдают, как смертные. Вечный Сын и Бесконечный Дух страдают в ином смысле. Я думаю, что Всеобщий Отец страдает, но я не могу понять каким образом; возможно, через личностный контур или индивидуальность Настройщиков Сознания и иные посвящения своей вечной природы. О смертных расах он сказал: "Во всякой скорби вашей я скорблю с вами". Ему безусловно присуще отеческое сочувствие; возможно, он действительно страдает, но характера этого страдания я не понимаю.

Страда ли Райският Отец? Аз не знам. За Синовете-Създатели преживяванията са възможни, и понякога те страдат, както смъртните. Вечният Син и Безкрайният Дух страдат в друг смисъл. Аз мисля, че Всеобщият Отец страда, но аз не мога да разбера по какъв начин ; възможно, чрез личностния контур или индивидуалността на Настройчиците на Съзнанието и други посвещения на своята вечна природа. За смъртните раси той е казал: "Във всяка скръб ваша аз скърбя с вас". На него безусловно му е присъщо бащинското съчувствие; възможно, той действително да страда, но характера на това страдание аз не разбирам.

Бесконечный и вечный Правитель вселенной вселенных - это сила, форма, энергия, процесс, модель, принцип, присутствие и идеализированная реальность. Но он больше; он - личность; он осуществляет высшую волю, переживает самосознание божественности, следует повелениям созидательного разума, стремится к удовлетворению от претворения вечного замысла и проявляет отеческую любовь и привязанность к своим вселенским детям. И все эти более личностные черты Отца могут быть лучше поняты сквозь призму посвящения вашего Сына-Создателя Михаила в его жизни во плоти на Урантии.

Безкрайният и вечен Управител на вселената на вселените - това е сила, форма, енергия, процес, модел, принцип, присъствие и идеализирана реалност. Но той е повече; той - е личност; той осъществява висшата воля, притежава самосъзнание за божествеността, следва повелите на съзидателния разум, стреми се към удовлетворение от претворяване на вечния замисъл и проявява бащинска любов и привързаност към своите вселенски деца. И всички тези повече личностни черти на Отца могат да бъдат по-добре разбрани пречупени през призмата на посвещението на вашия Син-Създател Михаил в неговия живот в плът на Урантия.

Бог-Отец любит людей; Бог-Сын служит людям; Бог-Дух побуждает детей вселенной на всё более высокие дерзания в стремлении обрести Бога-Отца путем, предопределенным Богами-Сынами, через благодатное служение Бога-Духа.

Бог-Отец обича хората; Бог-Син служи на хората; Бог-Дух подбужда децата от вселената към все по-високи дръзновения в стремежа да постигнат Бог-Отец по пътя, предопределен от Боговете-Синове, чрез благодатното служене на Бог-Дух.

[Являясь Божественным Советником, получившим задание подготовить документы, раскрывающие Всеобщего Отца, я продолжил свой труд данным изложением атрибутов Божества.]

[Явявайки се Божествен Съветник, получил задача да подготвя документите, разкриващи Всеобщия Отец, аз продължих своя труд с даденото изложение на атрибутите на Божеството.]


Страница 54